Решение № 1185 от 5.8.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 364/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Ю. И. В. срещу Решение № 2153-22-04/18.02.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София област, в частта в която е потвърдено задължение за възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 17.09.2020 г. до 07.06.2021 г. в общ размер 1107,73 евро, от които 702,13 евро главница и 405,60 евро лихва за просрочие. В жалбата са наведени оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че административният орган не е изяснил всички относими факти по реда на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК и че в разпореждането липсва достатъчна конкретизация по месеци на главниците, датите на плащанията и начина на изчисляване на лихвите, с което е ограничено правото ѝ на защита. Оспорва извода, че е получила обезщетенията недобросъвестно, като твърди, че нито НОИ, нито Агенцията по заетостта са я уведомили, че включването на детето ѝ в проект „Родители в заетост“ изключва получаването на обезщетенията по чл. 50а и чл. 54 КСО. Сочи, че обменът на данни между двете администрации е тяхно служебно задължение и забавеното установяване на обстоятелствата не може да бъде прехвърляно в нейна тежест чрез начисляване на лихва. В съдебното производство поддържа още, че по делото не са представени подписаните от нея заявления-декларации, поради което не е доказано да е декларирала невярно обстоятелство или да е била запозната със задължението за уведомяване. Според жалбоподателката сумите са получени добросъвестно и приложение следва да намери чл. 114, ал. 2 КСО, поради което лихва не се дължи. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 КСО за главниците и лихвите, отнасящи се за месеците ноември и декември 2020 г. Твърди се, че петгодишният срок е започнал на 01.01.2021 г. и е изтекъл на 01.01.2026 г., независимо от датата, на която сумите фактически са преведени. По тези съображения се иска задължението да бъде намалено с общо 310 евро, включващи 194,30 евро главница и 115,70 евро лихва за двата месеца. Наред с това се иска отмяна на установеното задължение за лихва в пълен размер, а при условията на евентуалност – в частта, съответстваща на твърдените като погасени по давност главници. Изложено е и възражение, че законовата уредба е дискриминационна, доколкото вземанията на НОИ се погасяват с петгодишна, а вземанията на осигурените лица за неизплатени обезщетения – с тригодишна давност. Искането до съда е оспореното решение да бъде отменено в неблагоприятната за жалбоподателката част и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски. В проведените открити съдебни заседания жалбоподателката се представлява от адв. Атанасова, която поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Акцентира върху липсата на подписани от доверителката ѝ заявления-декларации, върху твърдяната липса на доказателства за субективно недобросъвестно поведение и върху възражението за погасителна давност за обезщетенията за месеците ноември и декември 2020 г. Представя списък на разноските. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София област, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Брусева, оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателката е знаела за ползваната грижа по програмата, но не е изпълнила личното си задължение да уведоми осигурителя за настъпилата промяна, а след тази промяна е подала и ново заявление за обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО. Счита, че сумите са получени недобросъвестно, че лихвата е законова последица по чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО и че давността за плащанията, извършени през 2021 г., не е изтекла. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – София – област, IV състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: За периода от 15.07.2020 г. до 15.10.2020 г. на Ю. В. е изплащано парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50а, ал. 1 КСО за детето ѝ Я., родено на 15.10.2019 г. Плащането е извършвано въз основа на данните по удостоверение, приложение № 10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, подадено по електронен път от осигурителя „Белчин парк“ ЕООД с вх. № Р14-21-000-00-0007517287/01.10.2020 г. Удостоверението е подадено като корекция и възпроизвежда данни от заявление-декларация на осигуреното лице с вх. № 2/15.07.2020 г., представено пред осигурителя. Разделът за настъпили промени в обстоятелствата не е попълнен. За периода от 16.10.2020 г. до 07.06.2021 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Данните са представени от осигурителя с удостоверение, приложение № 10 към чл. 9 НПОПДОО, с вх. № Р14-21-000-00-0007959367/16.12.2020 г. В него е посочено, че възпроизвежда заявление-декларация с вх. № 4/14.10.2020 г., представено от жалбоподателката пред осигурителя, като и в това удостоверение разделът за промени в обстоятелствата не е попълнен. От събраните при проверката данни на Агенцията по заетостта е установено, а между страните не е спорно, че считано от 17.09.2020 г. детето на жалбоподателката е било отглеждано от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството по проект BG05M9OP001-1.024-001 „Родители в заетост“. За настъпването на това обстоятелство не е представена нова декларация или заявление-декларация в срока по чл. 5 НПОПДОО и изплащането на обезщетенията е продължило до 07.06.2021 г. С Разпореждане № РВ-3-22-02119473/15.01.2026 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО е разпоредил Ю. В. да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за периода от 17.09.2020 г. до 07.06.2021 г. в общ размер 1570,57 евро, от които 989,35 евро главница и 581,22 евро лихва за просрочие. Разпореждането е оспорено по административен ред. С Решение № 2153-22-04/18.02.2026 г. директорът на ТП на НОИ – София област е приел възражението за давност за основателно по отношение на сумите, фактически изплатени до края на 2020 г. Видно от справката от програмния продукт „Регистър на длъжниците“, до края на 2020 г. са били изплатени обезщетенията, съответстващи на периода до 31.10.2020 г. Поради това административният орган е намалил задължението с 462,84 евро, от които 287,22 евро главница и 175,62 евро лихва, и е потвърдил задължението до размер 1107,73 евро, от които 702,13 евро главница и 405,60 евро лихва. Справката, обявена за неразделна част от решението, съдържа разбивка по плащания, главници и начислена лихва. В съдебното производство са представени извлечения от информационната система за двете удостоверения, приложение № 10, подадени от осигурителя. С писмо изх. № 1029-22-1423/09.06.2026 г. директорът на ТП на НОИ – София област е посочил, че подписаните от работниците и служителите заявления-декларации се представят пред и се съхраняват от работодателя. НОИ получава от осигурителя официалните удостоверения, приложения № 9, № 10 и № 11, генерирани въз основа на заявените пред него данни и подписани с квалифициран електронен подпис. Поради това НОИ не съхранява и не може да представи хартиените заявления-декларации на жалбоподателката, а разполага с подадените от „Белчин парк“ ЕООД електронни удостоверения, в които са посочени входящите номера и датите на заявленията пред осигурителя. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО от адресата на неблагоприятния административен акт, след изчерпване на задължителното административно обжалване, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Поради това е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не установи пороци по чл. 146, т. 1–3 АПК. Решението е издадено от директора на ТП на НОИ – София област в рамките на компетентността му по чл. 117, ал. 3 КСО, а потвърденото с него разпореждане – от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, който е компетентният орган по чл. 114, ал. 3 КСО. Актовете са в писмена форма и съдържат фактическите и правните основания за постановяването им, както и ясен диспозитив относно вида на плащанията, периода, главницата и лихвата. Съдът не възприема възражението, че липсата на подробна месечна разбивка в самия диспозитив на първоначалното разпореждане представлява съществено нарушение, ограничило правото на защита. Решаващият административен орган е обсъдил именно възраженията за размера и давността, намалил е задължението и е приложил като неразделна част от решението справката от „Регистър на длъжниците“, в която са индивидуализирани плащанията и лихвите, което решение заедно със справката е връчено на жалбоподателката. Отделно от това в съдебната жалба са посочени конкретните суми за месеците ноември и декември 2020 г. – по 97,15 евро главница и по 57,85 евро лихва, което показва, че жалбоподателката е разполагала с необходимата информация и е организирала защитата си по всяка спорна част на вземането. Ето защо твърдяното нарушение не е налице, а дори да се приеме непълнота на първоначалната мотивировка, тя е отстранена в административното производство без засягане на възможността за ефективно оспорване. Не се установява и нарушение на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Органите на НОИ са събрали данните за изплатените обезщетения, електронните удостоверения на осигурителя и информацията от Агенцията по заетостта за началната дата на грижата по проекта. Тези доказателства изясняват релевантните обстоятелства – основанието и периода на плащанията, настъпването на правоизключващото обстоятелство, липсата на уведомяване, датите на фактическото изплащане и размера на вземането. Възражението, основано на непредставянето на хартиените заявления-декларации, също не обосновава незаконосъобразност. По силата на НПОПДОО осигуреното лице представя заявлението-декларация пред осигурителя, а осигурителят удостоверява и подава данните до НОИ чрез съответното приложение № 10. Този нормативно установен двустепенен документооборот е разгледан и в Решение № 5077 от 19.04.2018 г. по адм. д. № 8427/2017 г. на ВАС, в което е разграничено представянето на заявленията и декларациите пред осигурителя от подаването на удостоверенията по приложения № 9, № 10 и № 11 до НОИ. Следователно обстоятелството, че оригиналите не се съхраняват в НОИ, е последица от приложимия ред, а не пропуск при събирането на доказателствата. Наред с това жалбоподателката не отрича, че е поискала и получавала процесните обезщетения. Напротив, както в жалбата срещу разпореждането, така и в съдебната жалба тя се позовава на подадените от нея молби-декларации. Електронните удостоверения индивидуализират тези заявления с входящи номера и дати при осигурителя – 15.07.2020 г. и 14.10.2020 г. – и са подписани и подадени от осигурителя по установения ред. Автентичността на удостоверенията не е оспорена, нито има данни те да са подадени без знанието на жалбоподателката или да възпроизвеждат искане, което тя не е направила. Поради това липсата на хартиения носител не заличава доказателствената стойност на електронните удостоверения, преценени заедно с признатото получаване на обезщетенията и останалите данни по преписката. Различното изписване на фамилното име на детето в отделни документи има характер на очевидна техническа неточност, тъй като неговата самоличност е еднозначно установена чрез името на майката, собственото име и датата на раждане и между страните не съществува спор кое е детето, за което са изплащани сумите. По приложението на материалния закон съдът приема следното: Разпоредбите на чл. 50а, ал. 3 и чл. 54, ал. 3 КСО, в редакцията им през процесния период, изключват изплащането на съответното парично обезщетение, когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Правната последица настъпва по силата на закона от момента, в който е започнало отглеждането на детето от такова лице, без да е необходимо отделно уведомление или акт на НОИ за прекратяване на материалното право. В случая това обстоятелство е настъпило на 17.09.2020 г. и от тази дата жалбоподателката не е имала право на обезщетението по чл. 50а, ал. 1 КСО, а след 16.10.2020 г. – и на обезщетението по чл. 54, ал. 1 КСО. В този смисъл е Решение № 7405 от 28.05.2012 г. по адм. д. № 16394/2011 г. на ВАС, в което по спор относно получаване на обезщетение по чл. 54 КСО при отглеждане на детето от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството, е прието приложението на законовата забрана и задължението за възстановяване на недължимо полученото плащане. Съгласно чл. 5 НПОПДОО при промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигуреното лице е длъжно в срок до три работни дни да представи на осигурителя нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства. Това е лично задължение на получателя на обезщетението. Неговото изпълнение не е поставено в зависимост от предварително уведомяване от НОИ или от друга администрация. Служебният обмен на данни между институциите подпомага контрола и установяването на неправомерно извършени плащания, но не замества декларацията на осигуреното лице и не прехвърля върху администрацията информацията, която законът изрично задължава получателя да съобщи своевременно. За приложението на чл. 114, ал. 1 КСО е необходимо не само плащането да е недължимо, но и получателят да е бил недобросъвестен. Недобросъвестността не се предполага и следва да бъде установена от административния орган въз основа на всички факти по случая. Тя е налице, когато лицето е знаело или с оглед конкретните обстоятелства не е могло да не знае, че получава суми без правно основание, но въпреки това е запазило поведението, позволило изплащането им. В настоящия случай изводът за недобросъвестност не се основава единствено на формалното неподаване на декларация. Жалбоподателката е родителят, който се е ползвал от предоставената по проекта грижа, поради което е знаела, че считано от 17.09.2020 г. детето се отглежда от лице, включено в проекта „Родители в заетост“. Първото заявление за обезщетение по чл. 50а КСО е от 15.07.2020 г. и предхожда промяната, но след настъпването ѝ жалбоподателката не е изпълнила задължението си да уведоми осигурителя и е продължила да получава обезщетението. Още по-съществено е, че на 14.10.2020 г., близо месец след започването на грижата по проекта, тя е представила ново заявление-декларация за обезщетението по чл. 54, ал. 1 КСО. Приложимият утвърден образец съдържа изрично деклариране, че детето не се отглежда от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството, както и задължение за съобщаване на промяната. Въпреки съществуващото противоположно обстоятелство е поискано новото обезщетение и плащанията са приемани до 07.06.2021 г. Тази последователност на действията установява знание за факта, който изключва плащането, и съзнателното му несъобщаване, а не обикновена неосведоменост относно административна процедура. Съдът не възприема тезата, че недобросъвестността се изключва поради липса на индивидуално предупреждение от НОИ или Агенцията по заетостта. Непознаването на правната последица не може да обезсили ясно установеното в закона и в използвания образец задължение, особено когато след настъпването на промяната е подадено ново заявление за друго обезщетение. В Решение № 11818 от 20.12.2022 г. по адм. д. № 4355/2022 г. на ВАС е възприет принципният извод, че собственото недобросъвестно поведение на осигуреното лице не може да бъде оправдано с неизпълнение или забавено изпълнение на контролните задължения на осигурителния орган. Този извод е приложим и тук. Обратното разбиране би превърнало служебния контрол в условие за възникване на личното задължение за вярно деклариране и би позволило запазване на недължимо плащане до момента, в който администрацията го открие, каквато последица законът не предвижда. При тези факти не намира приложение чл. 114, ал. 2 КСО. Добросъвестността предполага лицето да не е знаело и да не е могло да знае, че получава недължими суми. Жалбоподателката е знаела, че детето ѝ се отглежда от лице, наето по проекта, не е уведомила осигурителя и близо месец по-късно е поискала обезщетението по чл. 54, ал. 1 КСО чрез заявление-декларация, чийто образец изрично обхваща това обстоятелство. При това положение тя не е могла основателно да счита, че има право на изплащаните суми. Правилно е определено и задължението за лихва. Съгласно чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми се възстановяват със законната лихва, начислена от датата на всяко плащане. Дължимостта ѝ не зависи от момента, в който контролните органи са установили неправомерното получаване. Поради това забавеното извършване на проверката не е основание лихвата да не бъде събрана. Възражението за изтекла погасителна давност за плащанията, отнасящи се за месеците ноември и декември 2020 г., е неоснователно. Съгласно чл. 115, ал. 1, изречение първо КСО вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. При периодични осигурителни плащания изразът „годината, за която се отнасят“ следва да се тълкува във връзка с възникването на конкретното вземане на НОИ – то не може да възникне и давността за него не може да започне преди сумата да е фактически изплатена и получена. Този въпрос е разрешен пряко с Решение № 12601 от 22.11.2016 г. по адм. д. № 14739/2015 г. на ВАС, VI отделение. По разгледания там спор обезщетението за месец декември 2007 г. е било фактически изплатено през януари 2008 г. ВАС е приел, че за тази сума давността започва на 01.01.2009 г., докато за сумите, получени през 2007 г., започва на 01.01.2008 г. Следователно за определянето на началния момент е релевантна годината на фактическото получаване, а не само календарният месец, за който обезщетението е изчислено. В същия смисъл е Решение № 12695 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 12943/2017 г. на Върховния административен съд, VI отделение. По разгледания с него спор обезщетението за безработица е било получавано за периода от 03.05.2010 г. до 15.10.2010 г., докато обезщетението по чл. 104 ЗДСл за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение е изплатено на 28.11.2014 г. ВАС е приел, че давността по чл. 115 КСО за вземането на НОИ е започнала да тече на 01.01.2015 г. Следователно началният момент не е определен според периода, за който е било изплатено обезщетението за безработица, а според годината, през която е настъпило обстоятелството, пораждащо вземането за неговото възстановяване. Макар фактическата хипотеза да не е идентична с настоящата, решението потвърждава, че давностният срок не може да започне преди възникването на самото вземане на НОИ. В случая обезщетенията, отнасящи се за месеците ноември и декември 2020 г., са изплатени на 06.01.2021 г. Преди фактическото им изплащане вземане за тяхното възстановяване не е могло да възникне, поради което петгодишната давност е започнала да тече на 01.01.2022 г. и не е била изтекла към издаването на разпореждането. От справката за плащанията се установява, че до 31.12.2020 г. са изплатени обезщетенията, съответстващи на периода до 31.10.2020 г. За тях директорът на ТП на НОИ е уважил възражението за давност и е намалил както главницата, така и съответната лихва. Неоснователно е и възражението за дискриминационен характер на различните давностни срокове. В случая не се твърди и не се установява по-неблагоприятно третиране, основано на защитен признак. Вземането на осигурено лице за дължимо, но неизплатено обезщетение и публичното вземане на НОИ за възстановяване на неправомерно извършен осигурителен разход имат различни носители, фактически състави и предназначение. Те не са еднакви или сходни правоотношения, които законът да е длъжен да уреди с идентичен давностен срок. Законодателната преценка за продължителността на сроковете сама по себе си не е основание за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146 АПК, а съдът е длъжен да приложи действащия чл. 115 КСО. В конкретния случай не се установява и противоречие с принципа на равенство, което да поставя под съмнение приложимостта на нормата. Оспореното решение съответства и на целта на закона. Забраната по чл. 50а, ал. 3 и чл. 54, ал. 3 КСО не допуска изплащане на обезщетение, когато грижата за детето е осигурена чрез лице, включено в програма за подкрепа на майчинството. Разпореденото възстановяване на сумите, получени след настъпването на това обстоятелство, е именно последицата, предвидена в чл. 114, ал. 1 КСО. По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно по всички критерии на чл. 146 АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Националния осигурителен институт следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 67 евро. Съдът определя възнаграждението в минималния размер с оглед предмета и фактическата и правната сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – София – област, IV състав