Решение № 3831 от 9.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 312/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 - 196 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на П. Т. З., [ЕГН] от гр. Димитровград, чрез адв. Б. Г. Б.-АК-Хасково, ул. Преслав № 35 против т. 78 от списък към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Панагюрище, приета от Общински съвет – Панагюрище (Наредбата), в частта входни такси за посещение на всички музеи: за туристи/възрастни/-12, 00 лв., Входни такси за посещение на музеен ансамбъл-зала-трезор „Панагюрско златно съкровище“, експозиции „Археология“ и „Априлско въстание“, „Дудекова къща“, макет на Панагюрска занаятчийска чаршия: за туристи/възрастни/-10, 00 лв., Входни такси за посещение само на къща музей „Райна Княгиня“: за туристи/възрастни/-3, 00 лв., Входни такси за посещение само на Тутева къща и Лекова къща: за туристи/възрастни/- 3, 00 лв., Входни такси за посещение само на Природонаучен музей: за туристи/възрастни/- 3, 00 лв. от списъка към т. 78 от Наредбата. В жалбата се твърди наличието на правен интерес от завеждане на делото. Същият е обоснован допълнително и с Молба вх. № 3817/25.04.2024 г. Изложени са съображения за нищожност на оспорения акт, като се твърди, че ответникът не разполага с компетентност да урежда размер на таксите за входен билет за посещение в Исторически музей - Панагюрище, доколкото такова правомощие било законово делегирано само на Директора на музея по аргумент от чл.187, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН). Твърди се, че ответникът не е спазил и административно-производствените правила на чл. 2а, чл. 26 и чл. 28 ЗНА, при издаване на оспорената част от акта. Посочва се, че в случая, с оспорената част от акта, ответникът недопустимо е определил различни такси за входен билет, веднъж за всички музеи и втори път по отделно за всяка една от множеството възрожденски къщи в града. Изтъква се, че процесната наредба, ведно с оспорената част от нея не е била обнародвана в Държавен вестник, каквито са били тогава действащите към 26.02.2003 г. изисквания на чл. 37 и чл. 38 от ЗНА. Изложени са съображения, че оспорената част е включена като т. 78 от Списък към процесната наредба, но няма членове, алинеи, точки и букви, както и че ответникът недопустимо е определил характера на вземането като такса, а не цена по смисъла на чл. 187, ал. 2 от ЗКН. Освен това ответникът бил сменил и начина за събиране на вземането - от публични изпълнители, вместо по общия ред, по аргумент от чл. 162 и чл. 163 ДОПК. Претендира разноски. Прилага заверени копия от фактура от 15.02.2024 г. и вносна бележка, видно от които е заплатил на Исторически музей - Панагюрище сумата от 12 лева за 1 бр. билет за вход за историческия музей. Прилага също заверено копие от туристическа книжка и копие от билет за посещение. Аналогични твърдения и оплаквания - за нищожност и незаконосъобразност на оспорената част от Наредбата, са изложени и в жалбата на присъединилата се страна Т. И. Д., от която също се иска отмяна и се претендират разноски. Изложени са и твърдения за наличие на правен интерес със съответните доводи в тази насока и са приложени заверени копия от туристическа книжка и от фискален бон от 07.06.2024 г. за заплатена в полза на Исторически музей - Панагюрище сума от 3 лв. за билет за посещение на „къща музей възрастни“. В съдебно заседание жалбоподателят и присъединилата се страна, чрез общия си процесуален представител, поддържат съображенията си за нищожност на оспорената разпоредба, евентуално нейната незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила за нейното приемане. Претендират разноски. Ответникът - Общински съвет – Панагюрище – редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Г., който оспорва жалбите и счита същите за неоснователни. Изразява становище, че административната преписка по издаване на процесната наредба е представена в нейната пълнота. Счита, че към 2003 г., когато е приета тази наредба, не е действал Закон за културното наследство, който да предвижда директорите на музеите да определят цените на входните билети. Излага становище, че към момента на приемане на наредбата не е имало задължение нито за обнародване в Държавен вестник, нито задължение за анализ на съответствието й с правото на ЕС, защото България не е била член на ЕС към този момент. Позовава се на представена по делото заповед на директора на Исторически Музей - Панагюрище, с която счита, че той определя цени на входни билети, като намира, че наредбата, в която са определени тези цени на билети има съгласувателен характер. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на жалбите. Изразява становище, че са правилни изложените аргументи относно нищожността на разпоредбата на т. 78 от Наредбата, тъй като Общински съвет – Панагюрище се е произнесъл по въпрос, който не е в неговата компетентност. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С вх. №ОС-2-186/18.07.2022 г. е представено предложение на зам. кмета на Община Панагюрище за разглеждане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Панагюрище, приета с Решение № 660 от 26.02.2003 г. Проектът е публикуван на интернет страницата на Община Панагюрище съгласно представена разпечатка от 18.07.2022 г. (л. 33 от делото). По повод публикувания проект за изменение на Наредбата не са постъпили предложения, за което е изготвена нарочна справка в изпълнение на чл. 26, ал. 5 от ЗНА (л. 36-37 от делото). Предвид това, до Председателя на Общински съвет – Панагюрище е представено предложение вх. № ОС-02.186/1/19.08.2022 г. на зам. кмета на Община Панагюрище за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Панагюрище (л. 34 от делото). Предложеното изменение на Наредбата е разгледано на заседание на постоянна комисия „Бюджет и икономика на общината“ и е обективирано в Протокол № 98/23.08.2022 г. Изготвен бил проект за решение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Панагюрище. Същият е приет с Решение № 458/31.08.2022 г., обективирано в Протокол № 37/31.08.2022 г. от редовно заседание на Общински съвет - Панагюрище за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Панагюрище. С посоченото решение на Общински съвет – Панагюрище е прието изменение на Наредбата, като в списъка с видове услуги и цени за тях т. 78 (приета с решение № 33 от 26.02.2003 г., последно изменена с решение № 395 от 14.08.2013 г.), са приети входни такси на всички музеи (л. 22-23 от делото, съответно л. 94-96). Видно от отразеното в решението, на проведеното на 31.08.2023 г. заседание на общинския съвет са присъствали 14 от общо 14 общински съветници, а решението е прието с 14 гласа "за", 0 гласа - "против" и 0 гласа - "въздържал се" (л. 49-53 от делото). Съгласно решението е прието: в Списъка с видовете услуги и цени за тях № по ред 78 (приета с решение № 33 от 26.02.2003 г., последно изменена с решение № 395 от 74.08.2013 г.) Исторически музей - Панагюрище се променя така: Такси: Входни такси за посещение на всички музеи: за туристи/възрастни/-12.00 лв. за туристи - учащи и пенсионери - 6.00 лв. Входни такси за посещение на музеен ансамбъл - зала - трезор „Панагюрско златно съкровище“, експозиции „Археология“ и „Априлско въстание“, Дудекова къща, макет на Панагюрска занаятчийска чаршия: за туристи/възрастни/-10.00 лв. за туристи - учащи и пенсионери - 5.00 лв. Входни такси за посещение само на къща музей „Райна Княгиня": за туристи /възрастни/ - 3.00 лв. за туристи - учащи и пенсионери - 2.00 лв. Входни такси за посещение само на Тутева къща и Лекова къща: Входни такси за посещение само на Природонаучен музей: При желания да бъдат посетени само музейните обекти: къща музей „Райна Княгиня“, Тутева къща и Лекова къща, Природонаучен музей - обща такса: за туристи /възрастни/ - 5.00 лв. за туристи - учащи и пенсионери - 3.00 лв. Със същото изменение са приети и такси за беседи и цени на услуги, които не са заявени в обхвата на жалбата. На следващо място от представените по делото писмени доказателства се установява, че от Директора на Исторически музей – Панагюрище на основание чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство е издадена Заповед № 171/05.09.2022 г. (л. 160 от делото). В същата е посочено, че на основание чл. 187, ал. 2 от ЗКН Директорът на Исторически музей – Панагюрище определя и утвърждава цените на билетите и услугите предоставяни от музейната институция и приети с решение на Общински съвет – Панагюрище. Неразделна част от заповедта е именно Решение на Общински съвет – Панагюрище № 458/31.08.2022 г. В самата заповед липсват посочени цени. Представена е и Заповед № 0004/31.01.2014 г. на Директора на Исторически музей – Панагюрище, с която определя безплатен ден за посещение на Исторически музей – Панагюрище и кои лица са освободени от заплащане на входен билет. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Оспорванията са допустими, като подадени от надлежни страни, обосноваващи наличието си на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай жалбоподателите са обосновали и доказали правния си интерес, независимо, че постоянните им адреси не са на територията на Община Панагюрище с факта, че посещението на музеи и въобще на културни забележителности не може да се обвърже с териториална принадлежност, като е безспорно, че П. З. и Т. Д. са посетили Исторически музей - Панагюрище, с оглед представените фактура и касови бележки. Обстоятелството, че П. З. не е посетил към момента на подаване на жалбата Къща музей „Райна Княгиня“ не изключва правния му интерес от оспорване на т. 78 от Наредбата в частта и на горепосочените текстовете. С оглед горните и като се има предвид обоснованото от жалбоподателите З. и Д., съдът намира, че същите имат правен интерес от заявеното оспорване. В този смисъл Определение № 3454/21.03.2024 г., постановено по адм. д. № 2907/2024 г. по описа на ВАС - Първо отделение и Определение № 7927 от 26.06.2024 г. постановено по адм. д. № 5173/2024 г. по описа на ВАС. На основание чл. 187, ал. 1 от АПК, правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което жалбите следва да се считат за допустими и на това основание. Разгледани по същество, оспорванията са основателни. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В тази връзка по правило общинският съвет, като местен орган на законодателната власт, има правомощието съгласно чл. 9 от ЗМДТ да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон. В случая обаче оспорените разпоредби от Наредбата не са от вида на тези, посочени в ЗМДТ, а са от специален закон – Закона за културното наследство. Същевременно, според разпоредбите на чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК се въвежда общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Тоест, за да има основание за приемане на наредба, то трябва да е ясно в приложение на кой нормативен акт от по-висока степен става това. И след като входът за музеи не е местна такса по смисъла на ЗМДТ, нито е свързан с уредбата на обществените отношения по ползване на общинските пътища, тротоари и места за паркиране, то очевидно е, че в оспорваната част наредбата е приета без да е ясно на какво основание е станало това. Същевременно, специалният закон, уреждащ процесните обществени отношения, а именно Законът за културното наследство, предвижда с разпоредбата на чл. 187, ал. 2 специална компетентност за определянето на входните билети за музеи. Според тази разпоредба цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Тоест, компетентен да определя цени на входните билети е директорът на музея. Тази компетентност не се променя и с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, с която се предоставя на общинските съвети правото да приемат решения за финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети, но това е нещо съвсем различно от определянето на входните билети за музеи. Следователно, общинският съвет не разполага с компетентност да определя цени на входните билети и като е определил такива с оспорваните разпоредби на наредбата е излязъл извън предоставената му от закона компетентност. Дори и да се приеме, че общинският съвет е финансиращ музеите орган, включването на фиксиран размер на входния билет в приложение към наредбата не може да се тълкува като съгласуване по смисъла на чл. 187, ал. 2 от ЗКН, защото зададената отнапред цена изключва възможността на компетентния орган-директора на музея, да я определи. С оглед на това, поради липсата на основание в закон, на което да се уредят с подзаконов нормативен акт конкретните обществени отношения и поради липсата на компетентност, оспорваната част от наредбата е нищожна и на основание чл. 193 от АПК тази нищожност следва да се обяви. Следва да се отбележи, че представените заповеди, издадени от директора на историческия музей не дерогират извода за нищожност на определените такси с наредбата предмет на жалбата. Действително чл. 187, ал. 2 от ЗКН предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. В случая обаче, Заповед № 171/05.09.2022 г. на Директора на Исторически музей – Панагюрище, е издадена след приемане на процесните изменения в Наредбата и препраща към тях, като неразделна част от заповедта. В самата заповед няма посочени цени на билети. Тоест вместо директорът на музея да е определил цени за входни билети, като преди това да ги е съгласувал с финансиращия музея орган, той в случая се е съгласил с тях, а цените са определени от общинския съвет с процесната наредба. От друга страна в Заповед № 0004/31.01.2014 г. на Директора на Исторически музей – Панагюрище, пък въобще не са определени цени, а е определен безплатен ден за вход и освобождаване на определени групи посетители от заплащане на билети. Предвид горните, в случая не може да се приеме, че е налице отделно определяне на цените на билетите от органа визиран в чл. 187, ал. 2 от ЗКН. Следва за пълнота да се отбележи, че от представените доказателства не се констатира нарушение на приложимата разпоредба на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Оспорваните разпоредби към приложението за първи път са приети с решение № 33/26.02.2003 г., когато действаща е била редакцията на чл. 26 от ЗНА (Изм. и доп., ДВ, бр. 65 от 21.07.1995 г. в сила до изм. и доп., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г. ). Процесното изменение обаче е прието през 2022 г. Установява се, че е публикувано за обсъждане на интернет страницата на общината на 18.02.2022 г. В срока за получаване на предложения, такива не са постъпили, за което е изготвена нарочна справка и изменението е гласувано от Общински съвет – Панагюрище на 31.08.2022 г., т.е. след законопредвидения 30 дневен срок. Предвид това поддържаното становище за нищожност поради липса на обнародване в Държавен вестник не съответства на нормативно уредените изисквания в тази насока. Позоваването на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА е неоснователно, тъй като обнародване в ДВ се извършва само при предвиждане в закон, като за този случай такова не е налице. Обнародването е условие за влизане в сила на нормативните актове. Относно актовете на общинските съвети е предвидено разгласяване чрез средствата за масово осведомяване - Интернет страницата на общината или по друг подходящ начин. Това изискване е в унисон с чл. 37, ал. 3 от ЗНА, който предвижда, че нормативните актове следва да се обнародват в печата или да се разгласяват по друг подходящ начин на територията на общината. В случая разгласяването е изпълнено, а доколкото не е предвидено изрично изискване за публикуване в ДВ, то нарушение при оповестяването на наредбата не е налице. Но последното е от значение за наредбата като цяло, не и в оспорваната й част, за която част се установява да е налице основание за нищожност по гореизложените основания. Констатираната нищожност прави безпредметно произнасянето по останалите възражения в жалбата. Като само за целите на изчерпателността следва да се посочи, че Наредбата в оспорената й част е издадена в противоречие с акт от по-висока степен – Закона за културното наследство. При този изход на спора, ответникът дължи на жалбоподателите заплащането на направените по делото разноски, каквото искане е своевременно направено. Съгласно представения списък на разноските, същите за първия жалбоподател – П. З. са в размер на 1243 лв., от които 11 лв. такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. за обявление в ДВ и такса превод и 1200 лв., договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. От втория жалбоподател Т. Д. е заявено присъждане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Видно е, че се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, като се оспорва само един текст от наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение под минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да намери приложение Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Не се следва присъждане и на поисканите от П. З. такси за превод в размер на 3.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът