Решение № 6131 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 759/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от „•••“ ООД, чрез адв. В. М., срещу Решение с номер 158/30.12.2025г., постановено по анд. с номер 659/2025г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено НП с номер [Наименование]/9999-22/НП от 05.08.2025г. на Директора на ДМРР в Агенция „Митници‘, с което на касатора е била наложена санкция в размер на 3000,00 лв. на осн. чл. 112б, ал. 3 ЗАДС. Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. В него липсват мотиви в смисъла, който законът влага в това понятие. Съдът необосновано е отказал допускането на ССЧЕ, която да отговори на въпрос дали са налице излишъци или липси на акцизни стоки. В мотивите на районния съд липсва обсъждане и произнасяне по направените възражения от страна на жалбоподателя с жалбата срещу административния акт. В срока за отговор на касационната жалба ответната страна не е подала такъв. Подадени са писмени бележки, в които ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Решението на Районен съд – Асеновград е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно. Атакуваното НП е издадено за следното: На 11.11.2024г., в 09:50ч., митнически служители, съвместно със служители на ГДФК при ЦУ на НАП, извършили проверка на данъчен склад ИНДС: [Наименование], находящ се в [населено място], стопанисван от лицензирания складодържател „•••“ ООД. Целта на посещението била проверка на наличното количество произведени, съхранявани и бутилирани алкохол и алкохолни напитки, както и проверка на средствата за измерване и контрол на акцизни стоки в данъчния склад. При проверката били проверени всички налични съдове и резервоари, находящи се в данъчния склад. Бил издаден и Протокол за извършената проверка. Измерването на течностите в складовете било извършено от М. А., технолог, назначен на трудов договор в „•••“ ООД. След приключване на измерването и преброяването на бутилирания алкохол, на 12.11.2024г. била направена съпоставка между фактически установените количества алкохолни продукти, които са били в процес на купаж, съхранение и бутилиране, със същите, описани в Дневника на складова наличност (ДНС). В купажното помещение на склада били открити множество пластмасови туби с различна вместимост, съхраняващи течности, различни от вода. Била извършна проверка на течността, която установила водоалкохолна смес. Поради изложеното, на 10.02.2025г., в сградата на ЦМУ АМ, в присъствието на управителя на дружеството, бил съставен АУАН за това, че на 05.11.2024г., „•••“ ООД, в качеството си на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС, притежаващо лиценз за управление на данъчен склад от 10.03.2009г., в данъчен склад в [населено място], [община], е осъществило състава на нарушение на чл. 112б, ал. 3 ЗАДС, тъй като в резултат на контролни действия били установени излишъци на акцизни стоки от 1262,7 литра етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 ЗАДС. Наложена е санкция в размер на 3000,00 лв. Изложеното в НП се установява от приложените към преписката писмени доказателства – експертизи на иззетите от склада течности, протокол за извършена проверка от 11.11.2024г., протокол за запечатване на обект или част от него от 11.11.2024г., протокол за извършена проверка от 12.11.2024г., протокол за извършена проверка от 13.11.2024г. и протоколи за вземане на проба – акцизен контрол. В съдебно заседание е разпитан свидетелят О. В. – актосъставител. Изложил е, че поддържа констатциите в АУАН. В рамките на три дни е била направена пълна инвентаризация на съхраняваните, произведените и бутилираните алкохолни напитки във всички съдове и резервоари, находящи се на територията на данъчния склад. Била установена наличност на ПВЦ съдове – туби. Управителят на дружеството обяснил, че флуидите, които се съхраняват в съдовете, били преходи, остатък след бутилиране на различни видове алкохол и избутвани от тръбната система с цел съхранение. След извършване на проверка за наличност на градуси на всички течности в склада, проверяващите пристъпили към съпоставка с данните, които били отразени в Дневник складова наличност. Всеки резервоар бил с монтирана външна измервателна система. Тубите били 40 броя, като от всяка туба била иззета проба. Пробите били предадени в Централна митническа лаборатория за анализ. Анализът посочил, че ставало дума за годен за консумация алкохол. Издаденият акт бил за това, че при съпоставка на място и ДСН бил установен излишък от 1262,7 литра етилов алкохол. Въз основа на така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е достигнал до извод, че атакуваното НП следва да бъде оствено в сила. Събрани са достатъчно доказателства, от които се установява извършване на нарушение по реда на чл. 112б, ал. 3 ЗАДС. Същият сочи, че лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. Не е спорно между страните, а и се установи от доказателствата по делото, че част от излишъците са открити в 40 броя туби, в които имало течност. Тази течност е била изследвана, като се е установило, че е налице етилов алкохол. Т.е. течност, отговаряще на разпоредбата на чл. 9 ЗАДС – Етилов алкохол е всеки продукт, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура. Етиловият алкохол е акцизна стока по реда на чл. 2 ЗАДС. Чл. 73 от ППЗАДС урежда, че лицензираните складодържатели, регистрираните по закона лица, както и другите данъчно задължени лица по закона водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник. Лицата по ал. 1 са длъжни да водят отчетност, която да позволява идентифицирането и проследяването на получаваните, произведените, съхраняваните, реализираните и използваните акцизни стоки. Чл. 74 от същия допълва, че материалната отчетност на лицензираните складодържатели съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани в данъчния склад стоки, както и за всички стоки, които се извеждат от склада, включително получени при условията на директна доставка. В материалната отчетност се вписва и всяка операция, която се извършва в данъчния склад. Материалната отчетност трябва да бъде на разположение в помещенията на данъчния склад. Вписванията на данните за стоките и операциите в материалната отчетност се извършват веднага след поставянето на стоките в данъчния склад, извършването на операциите и извеждането на стоките от данъчния склад, включително получени при условията на директна доставка. Нарушението по чл. 112б, ал. 3 ЗАДС представлява формално административно нарушение, осъществявано с установяването на неотразени в материалната очетност излишъци на акцизни стоки, без да е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Задължението за точна отчетност има непрекъснат харектер и всяко несъответствие между фактическата наличност и водената материална отчетност осъществява състава на нарушето. По делото безспорно се установи, че откритата и неотчетена в ДНС наличност на етилов алкохол от 40 броя туби е 745,20 литра. Останалото количество от 517,5 литра е установено при разминаване между посоченото количество в ДНС ВАС 53% vol. на позиция от ДСН номер 133 и открито на място количество от 13 312 литра. С оглед на изложеното правилно районният съд е посочил, че е неоснователно възражението на касатора, че в случая липсва нарушение, тъй като процесните акцизни стоки – етилов алкохол, се е намирал в склада и не е бил отразен в материалната отчетност. Следва да се посочи и че наложената санкция е правилно определена в минимален размер, с оглед характера и степента на нарушението. Правилно е посочно, че при изготвяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Дори да са налице нарушения, същите не са от категорията на съществените, поради което възражението на касатора в тази насока е неоснователно. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в решението на районния съд. Може да бъде изведен логичен и обоснован извод защо съдът е взел своето решение. Не е допуснато нарушение и при отказа да се допусне ССЧЕ, тъй като от административната преписка може да се установи безспорно количеството излишък етилов алкохол, открит на място при проверката, от която досега е минал много голям период от време и дори да бъде допусната такава експертиза, то вещото лице ще работи въз основа на приложените документи, поради невъзможността да се изследва какво е било положението на място. За установяване на нарушението бяха представени писмени доказателства, като се изслуша и самият актосъставител. В подкрепа на възраженията на касатора не са разпитани свидетели, макар при извършване на проверката на място да са присъствали поне две лица, свързани с дружеството. С оглед изхода на спора атакуваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. В полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Водим от гореизложеното, съдът