Решение № 42 от 28.5.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 195/2024 г.

С присъда № 32/14.05.2024г. по НОХД № 1198/2022г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия С. И. С., ЕГН ••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.05.2022 г., около 19: 00 часа в офис на „..“, находящ се в партерно помещение на бл. 139 в ж.к. „Меден Рудник“, гр. Бургас, направил опит умишлено да умъртви К. В. В. с ЕГН ••••••••••, чрез нанасяне на удари с нож в областта на гърба, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години, което наказание постановил да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият С. И. С. е бил задържан по конкретното дело, считано от 06.05.2022г. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства – един брой нож, черен с изображение на паяк от едната страна, с дължина на дръжката 12 см., а на острието 10 см.; един брой сива тениска с червено сини елементи в областта на гърдите с надпис „Classy Sports”, с размер на етикета XXL, с две червени петна в долната предна и задна част; един брой черно-сиво горница, с качулка, с червен етикет с надпис на етикета, , Nike“, c размер XXL; един брой тъмносиво долнище на анцуг с два джоба в областта на бедрата; един брой синя връхна дреха с дупки в неправилна форма, с надпис на етикета „OMBRE MENS WEAR”; един брой сини на цвят дънки с кафяв колан на тях, с надпис на етикета „HILFINGER DENIM”; един брой черна на цвят тениска, с надпис на етикета „BANKEN; един чифт тъмносини обувки с надпис на тях „LEE COOPER” с размер 43; един брой черни на цвят боксерки; два чифта чорапи; един чифт обувки; един бр. дънки и един бр. гащи, постановявайки след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия С. С. да заплати в полза на държавата направените в наказателното производство разноски, както следва: 3145, 87 лева – разноски от ДП по сметка на ОД на МВР – Бургас и 3471, 49 лева – съдебни разноски. Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили протест на прокурор при ОП-Бургас, въззивна жалба от частния обвинител К. В. В., както и жалби от адвокат В. В. от АК-Бургас и от адвокат С. К. от АК-Бургас, двамата упълномощени защитници на подсъдимия С. И. С.. С протеста се релевират доводи за незаконосъобразност на постановената присъда, в частта й относно наложеното на подс. С. наказание, като се претендира несъответствие на определената санкция със степента на обществена опасност на личността на последния и тежестта на деянието, както и с целите по чл. 36 от НК. Оспорва се приложението на чл.55 от НК с довод за отсъствие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Направено е искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337 ал.2 т.1 вр. чл. 334 т.3 от НПК, да измени присъдата в санкционната й част, като увеличи размера на наказанието лишаване от свобода до 10 години. Алтернативно, ако се приеме законосъобразност на присъдата в частта й относно приложението на чл.55 от НК, размерът на определеното по този ред наказание да бъде завишен. В подадената от частния обвинител К. В. В. жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се поддържа теза, че при индивидуализацията му съдът не е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието с оглед конкретно проявените му характеристики и престъпен резултат, както и не е отчел причините, поради което същото е останало недовършено. Изтъква се, че в случая се касае за довършен опит за убийство, при който подсъдимият е действал с пряк умисъл, хладнокръвно и целенасочено, нанасяйки удари с нож с 10 см острие, като смъртта не е настъпила единствено поради оказаната своевременна, квалифицирана и животоспасяваща медицинска помощ. Аргументира се неправилно приложение на чл.55 от НПК, при явен пропуск на съда да изследва обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК, както и при очевидно надценяване на смекчаващите вината обстоятелства. Твърди се, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, а извършеното от него деяние се отличава с арогантност, жестокост и безскрупулност. Моли се първоинстанционната присъда да бъде изменена в санкционната й част, като наложеното на подс. С. наказание бъде увеличено до размера от 12 години лишаване от свобода. В жалбата на защитника на подсъдимия – адв. В. от АК-Бургас са развити доводи за неправилност на присъдата поради необоснованост на фактическите изводи, както и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че присъдата не е достатъчно ясна „относно извършените от подсъдимия конкретни действия“. В частност, твърди се, че липсва яснота дали вследствие нанесените удари пострадалият е получил наранявания в степен, характеризираща ги като животозастрашаващи, засегнати ли са били вътрешни органи, налице ли е било проникване в гръдната кухина, колко на брой са били ударите, дали са били нанесени само в областта на гърба или се установяват и такива, нанесени в ляво рамо, както се твърди от държавното обвинение. Яснота се сочи, че липсва и относно причините, поради които деянието е останало във фазата на опита. Очертаният кръг от обстоятелства защитата твърди, че е следвало да намерят място в присъдата с оглед пълноценното упражняване от подсъдимия на правото му на защита. Възразява се по-нататък срещу доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подс.С., като се поддържа, че наличната доказателствена съвкупност не способства категоричност на извода същият да е осъществил престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Бланкетно е заявено оплакване за несправедливост на отмереното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. С.. Във въззивната жалба, подадена от защитника – адвокат С. К., се прави оплакване за неправилност на постановения съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на подс.С. в извършване на престъплението, за което е обвинен. Изтъква се, че изводите на съда по въпроса за вината на подсъдимия са направени при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Счита се, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Направено е искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова – оправдателна такава. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста. Жалбата, подадена от частния обвинител, намира за основателна, а изходящите от двамата защитници на подсъдимия жалби – за неоснователни. Счита, че както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Мотивите към присъдата сочи, че отговарят напълно на изискванията на закона - отразяват приетите за установени фактически положения, доказателствата, на основата на които се извеждат същите, причините поради които на едни доказателствени източници се дава вяра, а на други – не, а също и правните съображения за взетото решение. Намира, че изводите на съда по въпроса за авторството на инкриминираното деяние, както и механизма на извършването му, са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и експертни заключения. При очертаната по делото фактология по казуса и измененото в хода на съдебното следствие обвинение срещу подс.С. прокурорът счита, че материалният закон е приложен правилно. Застъпената от подсъдимия теза, че е извършил деянието, след като е бил нападнат и душен от пострадалия, счита за категорично опровергана както от гласните доказателствени източници, така и от експертното заключение по изготвената съдебно-техническата експертиза на оптичния диск от охранителната камера, монтирана в офиса на „Комнет“, където се е осъществило деянието. Във връзка с горното и позовавайки се на заключението на психиатрично-психологическата експертиза, обследвала подс.С., заема становище за неоснователност на претенцията на защитата деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл. 119 НК или по чл. 118 от НК. Отбелязва, че подсъдимият е имал мотив за извършване на престъплението, предвид че между него и пострадалия са съществували конфликти и спорове, главно породени от факта на личните им отношения със свид.К., установяваща се като очевидец на деянието. Акцентирайки върху броя и вида наранявания, установени по тялото на пострадалия, прокурорът сочи, че не е налице също основание да се обсъжда квалификация на деянието по чл. 129 от НК. В подкрепа на оплакването в протеста за необосновано занижен размер на наказанието и неправилно приложение на чл.55 от НК, представителят на АП-Бургас изтъква, че в случая се касае за довършен опит за убийство, при който целеният от извършителя общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия, не е настъпил по причини, стоящи извън поведението на дееца, като спасяването на живота на пострадалия се дължи изцяло на медицинския екип. Поради това и счита, че наказанието на подсъдимия с оглед преследваните от закона цели следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер към долната граница на предвидения за съответното престъпление, без приложението на чл. 55 НК, в каквато насока и моли за изменяване на първоинстанционната присъда. Частният обвинител К. В. В. не се явява пред въззивната инстанция, редовно призован. Същият се представлява от упълномощения повереник - адвокат Е. Х. от АК – Бургас. Повереникът поддържа подадената жалба ведно с изложените в нея съображения. Присъединявайки се към аргументацията на прокурора относно отсъствието на допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила и несъмнената доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство, повереникът пледира за неоснователност на жалбите, изходящи от защитниците на подсъдимия. Счита, че установените по делото фактически обстоятелства не дават основание за квалифициране на деянието по чл. 119 НК или по чл. 118 от НК, в каквато връзка и поставя акцент върху обстоятелството, че деецът се е подготвил да осъществи деянието, въоръжавайки се с нож преди да отиде на уговорената среща. Изразявайки несъгласие с тежестта на отмерената санкция, която намира за неоправдано занижена, повереникът сочи, че в процеса по индивидуализацията й съдът се е основал на предположения относно периода на възстановяване на пострадалия, като в същото време не е отчел причинените психически травми на последния от преживяното. От друга страна, не е изследвал обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, вместо което е придал особена тежест на данните за чисто съдебно минало на подсъдимия. Подчертава, че в случая се касае за довършен опит, при който деецът е извършил всичко необходимо, за да постигне желаната цел – смъртта на пострадалия, както и предприел действия по укриването си, включително по укриване на оръжието на престъплението. Оценката на всички тези обстоятелства намира, че обуславя определяне на по-тежко от наложеното на подсъдимия наказание. Предлага наказанието на подсъдимия да бъде увеличено до размера от девет години и шест месеца лишаване от свобода, в каквато насока и моли за изменяване на първоинстанционната присъда. Пред въззивния съд подсъдимият С. И. С. се явява лично и с упълномощените си защитници - адвокат С. К. от АК-Бургас, адвокат В. В. от АК-Бургас и С. К.-негова майка, конституирана на основание чл. 91, ал. 2 НПК. Защитникът – адвокат К. пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде оправдан за престъплението, за което е предаден на съд. Твърди, че са налице всички фактически и правни предпоставки, на основата на които да се приеме, че същият е действал в условията на неизбежна отбрана. Във връзка с горното изтъква необходимостта действията на подсъдимия да не се анализират изолирано, само като проявени такива на инкриминираната дата, а да се проследи хронологията на конфликта, развил се между него и пострадалия. Като изключително важно определя случилото се на 05.05.2022г. между подсъдимия и свид. К. В., когато твърди, че последният е демонстрирал своето физическо превъзходство над С., както и показал притежанието на пистолет, за който подсъдимият не би могъл да знае дали е с характеристиките на огнестрелно оръжие или е газов. Изнесените в тази насока факти по случая от страна на свид. К. намира, че съдът е пренебрегнал неоснователно, давайки в същото време вяра на показанията на съседите на последната, които са се появили в края на конфликта между подсъдимия и свид. В. и поради това са възприели само неговия финал и бягството на подсъдимия по стълбите. Несъгласие изразява и с приетите от съда фактически обстоятелства, че подс.С. е отишъл на работното място на свид.К., въоръжавайки се предварително с процесния нож и с нагласа да убие пострадалия, които намира за доказателствено необезпечени. Във връзка с горното изтъква, че ножът се е намирал у подсъдимия, тъй като му е бил необходим във връзка с осъществяване на професионалната му дейност. Поддържа също, че всички съждения на съда, с които е обосновал неприложимост в казуса на института на неизбежната отбрана, са базирани на решение на ВКС от 1986г., очертаващо фактология, която е съвсем различна от установената такава по настоящото дело. Упрек към съда е отправен и във връзка с обсъждането и оценката на съдържанието на видеозаписа от охранителната камера в процесния офис, като с представяне на собствена интерпретация на заснетите кадри, защитникът аргументира установеност на факта на осъществено нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, което макар и временно прекъснато, не е приключило, и срещу което се твърди, че подсъдимият се е защитавал, а впоследствие и за да го осуети, се укрил тоалетната на офиса. Цитирайки по-нататък части от съдържанието на обвинителния акт, защитникът претендира, че същият не съдържа твърдение подсъдимият да е имал намерение и цел да засегне жизненоважни органи от тялото на пострадалия, поставящо като спорен въпроса за субективните измерения на деянието. Развива съображения, че описаното в акта на прокурора разкрива тезата му за наличие у дееца на евентуален умисъл, в който случай правната трактовка на деянието като опит за убийство е незащитима, съответно правилното приложение на закона изисква да се приеме квалификация на извършеното по чл. 129 от НК. Подчертава, че данните по делото свидетелстват само за една рана, която има проникване в гръдната кухина на пострадалия В., докато останалите са само порезни. Това според защитника показва, че ударите не са нанесени с еднаква сила. В алтернативен план същият развива и теза за явна несправедливост на наложеното наказание. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 58, б.“а“ НК, защитникът сочи, че не съществува пречка наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като намира също, че в случая с оглед предисторията на възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия, могат да се направят изводи и за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че съдът не е имал основание да отчита в неблагоприятен за подсъдимия аспект психическото страдание на пострадалия, предвид че нито заключението на психолого- психиатричната експертиза, нито поведението на самия пострадал в съдебно заседание са се явявали предпоставка за това. Моли въззивният съд да се произнесе съобразно формулираните пред окръжния съд алтернативни искания, като на първо място уважи направеното такова за постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. С.. Присъединявайки се към устното изложение на адв. К., защитникът – адв.В. изтъква на първо място допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в предварително произнасяне по доказателствата – с определение № 94/21.01.2023 г., по искане на подсъдимия за изменяване на мярката му за неотклонение, създало подозрение за предубеденост на съдебния състав. Поддържа на следващо място, че мотивите към присъдата страдат от съществени пороци – изводите на съда по фактите, касаещи начина, броя и механизма на нанасяне на ударите по тялото на пострадалия, са противоречиви и нееднозначни по отношение на установения брой удари; в мотивите липсва обсъждане на съществуващите противоречия в показанията на пострадалия К. В., както и съображения защо същите се кредитират само частично, и защо не се дава вяра на показанията на свид. Т. К. в частта, в която описва събитията от предхождащия инкриминираната дата ден. Горните процесуални нарушения се сочи, че са от категорията на съществените, водят до накърняване правото на защита на подсъдимия, и обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В алтернативен план, ако съдът не приеме за основателни така наведените възражения, защитникът моли да бъдат съобразени всички доводи на защитника К. относно липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението срещу подс.С. по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, както и наличието на такива, свидетелстващи за това, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана. Защитникът К. – майка на подс.С. се присъединява към позицията, изразена от останалите двама защитници. Моли въззивният съд да обсъди и анализира всички събрани по делото доказателства, при необходимост да събере допълнителни такива за изясняване на релевантните факти, и да даде правилната интерпретация на приетите за установени такива. Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият С. изразява съгласие с доводите на защитниците, изтъква, че никога не е имал намерение и желание да умъртвява някой, и моли за уважаване на жалбите съобразно формулираните в тях алтернативни искания. Въззивният протест на прокурор при ОП-Бургас, жалбата на частния обвинител К. В., както и изходящите такива от защитниците на подсъдимия С. И. С., като подаден от лица, с правата по чл.318, ал.2, ал.4 и ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, намери следното: На първо място следва да се разгледат оплакванията, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като те обуславят необходимостта от произнасяне по възраженията за необоснованост на присъдата, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Наведеното в пледоариите по същество от защитника – адвокат В. възражение за незаконност на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда, е неоснователно. Претенцията за наличие на този порок, респективно за нарушение на чл. 6, § 1 КПЧОС, е основана на съдържанието на постановено по реда на чл. 270, ал.2 от НПК от същия съдебен състав определение № 94/21.01.2023 г. /във връзка с искане на подс.С. за изменение на взетата му мярка за неотклонение/, в което се твърди, че съдът е обективирал становището си по доказателствата, подкрепящи обвинението срещу С.. По този начин се изтъква, че у страните е възникнало съмнение за предубеденост на съдебния състав. На първо място е необходимо да се посочи, че участието на съдия/съдебен заседател в производство по реда на чл. 270, ал.2 от НПК, не предпоставя неговия отвод по смисъла на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от НПК като член на съдебния състав, ангажиран с решаване на въпросите по чл.301 от НПК при постановяване на присъдата. Основание за отвод съобразно чл. 29, ал. 2 от НПК би било налице, ако от съдържанието на определението, постановено в производството по чл. 270 от НПК, може да се направи извод, че съдът е обсъждал доказателствата по начин, който да сочи на формирано предварително становище по вината и отговорността. Както и ЕСПЧ приема последователно в своята практика /пр. решение на ЕСПЧ от 24.05.1989 г. по Hauschieldt v. Denmark/, съмнения за предубеденост на съда биха били налични, ако в рамките на упражнения от него контрол, съдията /съдебният състав/ е демонстрирал, че у него съществува "много висока степен на яснота по въпросите на вината", по които отношение може да се вземе единствено с крайния съдебен акт по съществото на делото. В конкретния случай, при постановяване на определението по чл. 270, ал.2 от НПК, във връзка с искането на подс.С. за изменение на взетата му мярка за неотклонение - определение № 94/21.01.2023 г. /спр. т.1, л.118-119 от НОХД № 1198/22г. на БОС/, съдебният състав /съдия и двама съдебни заседатели/ не е обсъждал доказателствата, събрани към онзи момент в хода на съдебното следствие, не е взел отношение по съществото на обвинението, относно авторството на деянието и неговата доказаност, поради което не би могло да се счете, че е имал основание за отвод в хипотезата на чл. 29, ал. 2 НПК. Съдът е обективирал становище единствено в аспекта на дължимата преценка за наличие на обосновано подозрение срещу подсъдимия, което в никакъв случай не предполага извод, че е изразил предварително становище относно бъдещата присъда. Казано по друг начин, съдът нито е аргументирал съществуваща висока степен на вероятност именно подсъдимият да извършител на престъпното посегателство, нито е навлязъл в обсъждане на доказателствата по начин, индициращ включително и на убеденост в тяхната достоверност, респ. достатъчност за осъждането му. Поради това и възникналите у подсъдимия и защитата съмнения в безпристрастността на членовете на съдебния състав, постановил проверяваната понастоящем присъда, не могат да бъдат оценени като обективно обосновани. Съобразявайки горното, настоящият състав на съда прие, че доводите на защитника В. за допуснати нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до накърняване на правото на подсъдимия за справедливо гледане на наказателното производство срещу него и от независим и безпристрастен съд, са неоснователни. Не могат да бъдат споделени на следващо място доводите на защитника В. /развити в жалбата и в пледоариите по същество/ за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неяснота на отразеното в диспозитива на присъда относно „извършените от подсъдимия конкретни действия“, броя и посоката на нанесените удари с нож по тялото на пострадалия, тяхната локализация и характера на причинените на пострадалия наранявания, а също и причините, поради които деянието е останало недовършено. Прочитът на диспозитива на присъдата сочи на неговата процесуална издържаност с оглед на изискванията на чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като словесното и цифрово отразяване в същия на законовите признаци на престъпния състав, очертан в диспозицията на съответната норма на НК - чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, по никакъв начин не може да бъде оценено като неясно, както се твърди от защитата, с оплакване за нарушено право на защита на подсъдимото лице. Липсата в случая на подробно описание на действията на подсъдимия, насочени към причиняване смъртта на жертвата - броя, вида, характера и локализацията на нанесените удари с нож, характеристиките на причинените наранявания, както и конкретните причини, поради които деянието е останало във фазата на опита, не разкрива порок на присъдата /диспозитива/, предвид че според изискването на закона тези обстоятелства следва да намерят място в мотивите на съдебния акт. Указаното в нормата на чл. 305, ал.4 от НПК, че в диспозитива на присъдата, освен останалите упоменати обстоятелства, се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, съвсем не означава в тази част на присъдата да бъде преразказана фактологията на инкриминираното деяние. Тъкмо напротив, тази част от съдебния акт трябва да съдържа точен, ясен и синтезиран отговор на въпросите по чл. 301 от НПК - максимално ясно и конкретно да се посочи самоличността на подсъдимия, решението на съда по въпроса за вината му, конкретното престъпление, за извършване на което го признава за виновен или невинен, с възпроизвеждане на състава на престъплението по текста от наказателния кодекс, индивидуализирано по време и място, и в зависимост от конкретния изход на делото - решенията на съда по останалите въпроси по чл. 301 от НПК. Всички останали обстоятелства, които защитата счита, че е следвало да бъдат включени в съдържанието на диспозитива на присъдата, имат своето място в нейните мотиви. Ето защо и оплакването в случая за неяснота на диспозитива на присъдата, водеща до невъзможност за подсъдимия да разбере в извършването на какво престъпление е признат за виновен, е изцяло неоснователно. Не е налице по-нататък и претендираното вътрешно противоречие в мотивите към присъдата, засягащо броя на нанесените от страна на подсъдимия спрямо пострадалия удари, а също и изтъкнатата липса на анализ и обсъждане на противоречиви доказателствени източници, всички те касаещи изясняването на важни фактически обстоятелства, значими за правилното разрешаване на въпросите за осъщественото посегателство срещу живота на пострадалия и вината на подсъдимия. Прегледът на процесуалната дейност на окръжния съд и съдържанието на изложените мотиви не сочи на съществено отклонение от стандартите, заложени в разпоредбите на чл.14 и чл. 305 ал.3 от НПК. В мотивите съдът е посочил възприетата фактическа обстановка, доказателствата, които я подкрепят и правните си изводи. Изложил е подробни съображения, с оглед на които е счел за безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Анализирайки доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и проверени в съдебната фаза по предписания процесуален ред, окръжният съд е извел фактическите констатации, които разкриват произтеклите събития преди, по време и след приключване на инцидента, причината за възникването му, поведението на участващите в него лица, извършените от подсъдимия конкретни действия по засягане телесната неприкосновеност на пострадалия, механизма на причиняване на телесните увреждания и тяхната характеристика, а също и конкретните причини, поради които деянието е останало недовършено. Фактическите положения са изложени по начин, който не разкрива противоречия или неяснота относно броя и механизма на нанасяне на ударите по тялото на пострадалия и причинените му травматични увреждания. В случая е видно, че фактологията по казуса е представена в динамиката на нейното развитие, с очертаване на моментите, в които при физическото съприкосновение между пострадалия и подсъдимия, последният му е нанасял множество удари с нож по тялото, в следствие на които по- нататък в мотивите си, основавайки се на заключенията на медицинските експертизи, съдът е конкретизирал, че на пострадалия са били причинени 6 броя прободно - порезни наранявания на гръдния кош, една от които рани е с проникване в гръдната кухина, както и рана в ляво супраклавикуларно по- близо до раменната става, с която е причинено нараняване на разклонение на артериални съдове, довело до външно кръвотечение, криещо риск, ако не бъде спряно кървенето, да доведе до изпадане на пострадалия в хеморагичен шок. Съображения съдът е изложил и по отношение на съществуващите противоречия в отделните доказателствени източници, като ясно и аргументирано е посочил защо дава вяра на едни, а други отхвърля. В мотивите е даден също отговор и на наведените от защитата възражения за несъставомерност на деянието по текста на повдигнатото обвинение по чл. 115, вр. чл.18 от НК. По изложените съображения, въззивният съд намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Всички останали оплаквания на защитниците, както и заявените такива в протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител, са насочени срещу обосноваността на присъдата, приложението на материалния закон и справедливостта на санкцията, поради което и същите следва да се разгледат по същество. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият С. С. и неговите защитници, както и частният обвинител и неговия повереник са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт, с изключение на свидетелите К. В., Т. К. и М.И., както и да не се изслушват вещите лица, изготвили дактилоскопната експертиза, ДНК експертизата, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, трасологичната и техническата експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните заключения от досъдебното производство. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл.372, ал. 3 от НПК, ОС- Бургас е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по т. 1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд първоначално е провел разпит само на посочените в обвинителния акт свидетели К. В., Т. К. и М.И., както и непосредствено изслушал вещите лица – д-р А.Г. /психиатър/ и В.Б. /клиничен психолог/, изготвили назначената в хода на досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична експертиза, и вещото лице С.Щ., изготвила възложени й в хода на досъдебното производство две съдебномедицински експертизи - СМЕ № 161/2022г. и СМЕ № 278/2022г. Преценявайки в хода на процеса необходимостта от изясняване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, съдът изискал и приобщил справка от ЕЕН относно подаден сигнал от дата 05.05.2022г. на адрес: гр.Бургас, ..., допуснал и назначил комплексна съдебномедицинска експертиза – основна и допълнителна, заключенията по които приобщил съобразно реда по чл. 282, ал. 1 от НПК – с прочитане на експертните заключения и разпит на вещите лица - д-р Д.В. и д-р Е. Б.. Допуснал също в качеството на свидетели и провел разпит на лицата ТС., С.С., Н.С. и Т.Д.., както и изслушал непосредствено показанията на свидетеля К. С. /по отношение на когото страните били постигнали съгласие да не се провежда разпит/. В рамките на развитата процесуална дейност ОС-Бургас е приобщил всички необходими за правилното решаване на делото доказателствени материали, на основата на чийто задълбочен анализ и правилна оценка е изяснил делото от фактическа страна. Обсъждайки поотделно и в съвкупност данните, изводими от гласните, писмените и веществените доказателствени източници и експертните заключения, първостепенният съд е очертал фактология по казуса, която въззивната инстанция споделя. По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият С. И. С. е роден на... в гр. Котел. Същият е български гражданин, със средно образование, неосъждан, с адрес по местоживеене – гр.Бургас, ... Към инкриминираната дата подс. С. С. работил като техник във фирма „..“. В същата фирма на длъжност „оператор въвеждане на данни“ работила и свид. Т. К.. Офисът, в който свид.К. упражнявала дейността си, се намирал в партерно помещение на бл. 139 в гр. Бургас, ... Подсъдимият и свид.К. се познавали от години, последните две от които преди инкриминираната дата поддържали по-близка връзка и живеели заедно в едно жилище. В началото на 2022г. подсъдимият и свид.К. се разделили, като последната останала да живее сама със своите две деца от предходен брак в жилище в..., а подсъдимият се преместил в апартамента на своята майка в к/с... Прекратявайки близките си отношения с подс. С., свид.К. започнала да поддържа връзка с пострадалия - свид. К. В.. Това не се харесвало на подсъдимия, който чрез изпращане на SMS-си, я уговарял да прекрати връзката си със свид. К. В., за да бъдат отново заедно. Свидетелката не откликвала на желанието на подсъдимия, като в разговорите помежду им по различни поводи го молила да не търси контакт с нея. За това, че подсъдимият прави опити да осъществява контакт с нея, свидетелката споделила на пострадалия В.. На последния свидетелката споделила и за предходните си отношения с подсъдимия, за характера му и проблемите, които са имали двамата в съвместното си съжителство. На 04.05.2022 г. сутринта подс.С. и свид. В. се срещнали случайно пред блока, в който живеела свид. К.. В кратък разговор помежду им пострадалият отправил молба към подсъдимия да не търси контакт със свид. К. и да я остави на мира. В отговор подсъдимият му казал, че той няма работа с него. На следващия ден - 05.05.2022 г., свид.К. установила, че в дома й няма интернет и помолила подс.С. да се ангажира с отстраняване на повредата. Същата вечер подс.С. отишъл в апартамента на свид. К., където останала няколко часа, но не отстранил повредата. Виждайки, че подсъдимият се бави и не прави необходимото, за да възстанови връзката с интернет в жилището, свид. К. му казала, че може да си тръгва. Междувременно, с опасението, че подсъдимият няма да напусне дома й, тя позвънила по телефона на пострадалия и го помолила да дойде в жилището. Пострадалият отишъл до дома на свид.К., където заварил подс.С.. Свид. В. го помолил да си тръгва и го придружил до входната врата. Подсъдимият излязъл от апартамента и когато пострадалият се обърнал с гръб към него, за да влезе обратно в жилището, той взел намиращия се на площадката между апартаментите стол и го ударил с него в гърба. Последвало сбиване между двамата, при което пострадалият повалил на земята подсъдимия, задържал ръцете му и го хванал за гърлото. Чувайки шум в коридора, живеещите в съседния апартамент свидетели Т.С., С.С. и Н.С., както и гостуващият по това време в дома им – свид. Т. Д., излезли навън в различна последователност, възприемайки на площадката между апартаментите присъствието на подсъдимия и пострадалия. Свид. С.С. подала сигнал на телефон 112, който бил регистриран в 21, 48 часа /спр. л.69 от НОХД № 1198/22г. на БОС/. Виждайки, че двамата мъже /подсъдимият и пострадалият/ лежат на земята един върху друг, свидетелите С.ов и Д. ги приканили да станат и да преустановят боя, обявявайки също, че ще повикат полиция. В отговор пострадалият и подсъдимият се изправили, като веднага след това подсъдимият си тръгнал. На мястото пристигнал полицейски екип, като на пострадалия В. било разяснено правото му да подаде жалба в полицията. На следващия ден - 06.05.2022 г., във времето за обедна почивка – между 14: 00 и 15: 00 часа, подс.С. посетил свид. К. в работния й офис. Последната го помолила да си тръгва, след което излязла и заключила офиса. По-късно през деня свидетелката позвънила по телефона на пострадалия В., съобщавайки му, че подсъдимият е идвал в офиса и я притеснявал, изразявайки също опасение, че в края на работния й ден същият отново ще я посети. В отговор свид. В. й казал, че ще отиде да я вземе в края на работния ден. Около 18: 50 ч. същия ден подс. С. отново посетил офиса, в който работела свид.К.. Влизайки в помещението, същият седнал на един стол пред работното бюро на К.. В хода на водения разговор между двамата подс.С. извадил от десния джоб на якето си един нож, показал го на свидетелката, и й казал да се обади на К. В. да не идва. Обявил също пред нея, че няма да бъде с него, но няма да бъде и с никой друг. Тръгвайки към работния офис на свид. К., за да я вземе в края на работния ден, пострадалият В. помолил колегата си – свид. М.И. да го придружи, тъй като имал притеснение, че ако подсъдимият е там, е възможно да възникне някакво спречкване. В 18: 54 часа на процесната дата - 06.05.2022 г. пострадалият В. влязъл в офиса на „..“, в който работила свид. К. и видял, че подс. С. седи на клиентския стол пред работното място на К. с гръб към входната врата. Свид. М.И., който придружавал пострадалия, останал да го изчака на входната врата. Приближавайки с бавен ход към подс.С., пострадалият го подканил да си тръгва, но той само извърнал глава наляво и го погледнал, без да става от стола, като междувременно поставил дясната си ръка в джоба на якето, където малко преди това поставил ножа, който показал на свид. К.. Тогава пострадалият направил опит сам да повдигне подсъдимия от стола, за да го изведе извън офиса, като за целта поставил дясната си ръка върху рамото на подсъдимия, а след това прокарал същата пред гърдите му, достигайки до шията, под брадата. В този момент подсъдимият дочул свид. К. да вика, че подсъдимият има нож в себе си. В същото време подс. С. извадил автоматично отварящия се нож от джоба на якето си, изправил се от стола, освободил се от ръката на пострадалия, след което замахвайки с ножа, нанесъл с него няколко удара в гърба на последния. Възприемайки възникналата ситуация, свид. И. веднага се притекъл на помощ на пострадалия и двамата с него успели да притиснат подсъдимия до стената, като междувременно се опитвали да задържат ръцете му в позиция към тялото, за да предотвратят следваща възможност на последния да замахва и нанася удари с ножа. Въпреки усилията на двамата, подс.С. успял да освободи ръцете си и да се придвижи в друга част на офиса - зад бюрата, като отново нанесъл няколко удара с ножа в гърба на пострадалия. В следващия момент свид. И. се дистанцирал от подсъдимия и пострадалия, с намерението да потърси помощ. Схватката между подсъдимия и пострадалия продължила в пространството зад работните бюра в офиса, като подсъдимият успял да нанесе още удари с нож в гърба на пострадалия. В опита да се предпази от действията на подсъдимия, който продължавал да замахва с ножа срещу него, пострадалият взел един стол и с помощта на същия го избутал в намиращото се непосредствено зад работните бюра сервизно помещение на офиса, след което затворил вратата към него и я задържал с ръка. Междувременно, излизайки извън офиса, свид. И. започнал да вика за помощ. Виковете му били чути от свид.Ж.Х., който бил полицейски служител и в почивния си ден миел колата си на близката бензиностанция. Свид.Хънев се насочил към свид. И., като междувременно помолил приятелката си, която била заедно с него, да позвъни на тел. 112 за помощ. Свид. И. и притеклият се на помощ Ж.Х. влезли в офиса на „..“, където заварили свид.В. да държи от външна страна дръжката на вратата на сервизното помещение на офиса. Забелязвайки кървави петна по дрехата на пострадалия В. и видими прободни рани, свид.Хънев му казал да излезе навън и да изчака линейката, която ще пристигне. В опит да отворят вратата към сервизното помещение, тримата установили, че тя е заключена от вътрешна страна, като отвътре се чувал женски глас. Пострадалият обяснил, че в помещението са лицето, което го е нападнало – подс. С. и свид. К.. Кратко време след това в офиса на „..“ пристигнали служители на СОТ 161 и в тяхно присъствие вратата на сервизното помещение се отворила и от там излязла свид. К.. Служителите на СОТ 161 установили, че подсъдимият се е заключил в тоалетната и не отваря вратата. След получения сигнал за нападение с нож в дежурната част на ОД МВР-Бургас, на местопроизшествието бил изпратен полицейски екип от Четвърто РУ - Бургас – свид. М.М.Д., Ж.К. и Р.К.. Влизайки в офиса на „..“, полицейският служител М.Д. се насочил към тоалетната, за да убеди подсъдимия да излезе от нея. Вратата на тоалетната била заключена и подс. С. отказвал да я отвори. След като подсъдимият не изпълнил многократните нареждания на свид. Д. да отвори вратата, полицейският служител разбил същата в средната й част, която била от ПВЦ материал. Отваряйки вратата, свид. Д. установил, че подсъдимият стои прав до тоалетната чиния, като едната му ръка била увита с бяла хартия, напоена с червена течност. Подсъдимият бил попитан от полицейските служители къде се намира ножът, в отговор на което той обявил, че го е изхвърлил в тоалетната. Веднага след това подс.С. бил задържан. След като подсъдимият бил изведен от офиса на „..“, полицейските служители огледали тоалетното помещение, при което установили, че до тоалетната чиния има ревизионен отвор с бяло капаче. Отворили ревизионния отвор и видели, че там има оставен нож. Местопроизшествието било запазено до пристигането на оперативно- следствената група. На 06.05.2022 г. за времето от 21: 20 часа до 22: 45 часа бил извършен оглед на местопроизшествието – офис на „..“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „..., срещу булевард „..“ и до бензиностанция.., установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от същата дата ведно с фотоалбум към него /спр. л.51-62 от ДП/. При огледа били иззети натривки от прага на вратата на офиса. Намерени и иззети били също хартия, напоена с червена течност и един брой черен нож с изображение на паяк от едната страна с дължина на дръжката 12 см., а на острието 10 см., които били запечатани със съответните стикери. С протокол за доброволно предаване от 06.05.2022г. като веществено доказателство по делото бил приобщен оптичен диск – CD, съдържащ компютърно информационни данни – видеозапис от дата 06.05.2022г., направен от охранителна камера за видеонаблюдение, монтирана в офиса на „..“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „... /спр. л.124 от ДП/. В рамките на воденото разследване, с протокол за доброволно предаване от 06.05.2022г. пострадалият К. В. предал дрехите и обувките, с които е бил облечен и обут в деня на инкриминираната дата /надлежно описани в протокол от същата дата/, като същите били приобщени като веществени доказателства по делото /спр. л. 125-126 от ДП/. Предадените от пострадалия вещи били подложени на оглед, констатациите при който били отразени в протокол от 10.05.2022г., с приложен към него фотоалбум /спр. л.110-114 от ДП/. С протокол за доброволно предаване от 07.05.2022г. като веществени доказателства по делото били приобщени и дрехите на подс. С. С., с които същият бил облечен при задържането му от полицейските служители на 06.05.2022г. в офиса на „..“. Предадените от подсъдимия дрехи били описани в съставен протокол от същата дата и предадени на разследващия орган / спр. л.123, л.127 от ДП/. На 11.05.2022г. бил извършен оглед на вещите, направените при който констатации били отразени в протокол от същата дата, с приложен към него фотоалбум /спр. л.115-118 от ДП/. Гореизложените фактически констатации, които не се различават съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по делото по съответния процесуален ред, а именно: обясненията на подс.С. С., дадени от него в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие, показанията на свидетелите К.Б.Б., К.К.С., Д.А.А. и М.М.., дадени в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, депозираните в условията на непосредственост и устност пред първостепенния съд показания на свидетелите К. В., Т. К., М.И., К. С., ТС., С.С., Н.С. и Т.Д.., както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свид. Т. К., дадени от последната в хода на ДП на 06.05.2022г. и на 26.05.2022г., приобщените по същия процесуален ред показания на свид. К. В. от ДП, дадени на 10.05.2022г.; изготвените в хода на ДП експертни заключения по: съдебномедицинска експертиза за преглед на живо лице №161 /2022г., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 278/2022г, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – Протокол №26/20.07.2022г., комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, техническа експертиза – Протокол № 257/22.06.2022г., дактилоскопна експертиза – Протокол №110/24.06.2022г., ДНК експертиза- Протокол №22/ДНК-194 от 01.08.2022г., трасологична експертиза – Протокол № 37/29.06.2022г., изготвените в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд комплексни две съдебномедицински експертизи – основна и допълнителна; приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и веществените доказателства, подробно описани в съответните протоколи за извършени действия по разследването. Основното възражение на подсъдимия и защитата му е насочено срещу фактическите констатации относно обстановката, при която е реализирано инкриминираното деяние и неговия механизъм, конкретно проявеното от страна на пострадалия поведение спрямо подсъдимия преди последният да предприеме действия по нанасяне на удари с нож, както и преследваната с нанасянето на тези удари цел на дееца. Твърди се, че изводите на съда в горната насока не се базират на задълбочен анализ и изследване на доказателствените материали, че са пренебрегнати съществуващите в доказателствените източници противоречия, че съдържащата се някой от тях информация не е интерпретирана съобразно действителния и смисъл и съдържание, че не е отчетена съществуващата фактологична информация за предхождащ инкриминираната дата конфликт между пострадалия и подсъдимия, обусловил поведението на последния на процесната дата. На тази основа се претендира недоказаност на обвинението срещу подс.С. за осъществен опит за убийство, като се обосновава теза, че се касае за деяние, извършено в условията на неизбежна отбрана. Направените в горната насока оплаквания от защитата, не се споделят от настоящия състав на съда. Необходимо е да се отбележи на първо място, че анализът на доказателствената съвкупност, както и позицията на страните в процеса, не очертават спор по въпроса за авторството на деянието, който е сред основните за разрешаване съобразно чл. 102 от НПК. В разглеждания случай освен валидно направено признание на подсъдимия, че на инкриминираната дата е нанесъл удари с нож /сгъваемо джобно ножче/ по тялото на пострадалия, локализирани в „лявата част на тялото му“, докато двамата са били в позиция лице в лице /спр. л.497 гръб от НОХД № 1198/22г. на БОС/, по делото са събрани и други доказателства, които в своето съдържание и насоченост способстват категоричност на извода, че именно С. е лицето, направило опит да умъртви пострадалия К. В.. В тази насока първата инстанция правилно е ценила заключението на техническата експертиза - Протокол №257/22.06.2022г., която е изследвала съдържанието на приобщения като веществено доказателство по делото видеозапис от охранителната камера в процесния офис на „..“ /съхранен на оптичен носител CD-R, с рекламно лого и фабрично поставен надпис до логото в горната лицева част „VERBATIM“/, носещ сведения относно обстановката в помещението, присъствалите там лица и техните действия, съответно позволяващ идентифициране на подс.С. като лицето, нанесло удари с нож по тялото на пострадалия. Видно от заключението на цитираната експертиза в същото са представени единадесет кадъра от заснетото в деня на инкриминираната дата в офиса на „..“, отразяващи отделни моменти от протеклите събития, което позволява проследяване местоположението на участниците в конфликта и действията им един спрямо друг, а така също и поведението на останалите присъстващи лица. При прегледа на кадрите от видеозаписа експертът е констатирал, че на кадър, с вградено съдържание „06.05.2022 18: 54: 23“ „лицето, седнало на стола, изважда от десния си джоб тъмен на цвят предмет, наподобяващ нож“, а на кадър, с вградено съдържание „06.05.2022 18: 54: 29“ – лицето, обозначено в предходния кадър с червена стрелка и очертан в бяло предмет, който държи в дясна ръка „нанася удар в гърба на лицето, облечено със сини на цвят дрехи“. При хронологично изследване на заснетите и описани събития, експертът е установил годен кадър, представен във фотокопие, с вградено съдържание „06.95.2022 18: 54: 28“, за фотопортретна идентификация на лицето, означено с червена стрелка. Извършвайки сравнителен анализ на снимковия материал – лицето, заснето на записа от изследвания диск, означено с червена стрелка, и направената при полицейска /криминалистична/ регистрация от органите на МВР снимка на С. И. С., експертът е констатирал наличие на съвпадащи признаци, устойчиви по своя характер, а именно линия на косата, форма на лицето и форма на носа, брадичката и ушите, във връзка с което е формулирал извод, че заснетото на свалените кадри лице вероятно е С. И. С., ЕГН: ••••••••••. По отношение на останалите заснети на записа лица, вещото лице е приело, че не може да се постигне лицева идентификация поради недостатъчно качество на записите или неподходящ ъгъл на заснемане /спр. л.90-96 от ДП/. В подкрепа на възприетите фактически положения, разкриващи подс.С. като извършител на процесното деяние, са и обективираните в Протокол №26/20.07.2022г. за извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства резултати от изследването на намерения и иззет при огледа на местопроизшествието – офис на „..“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „... /в ревизионен отвор в тоалетната/ черен нож с изображение на паяк от едната страна /ВД № Н 2644/, свидетелстващи за това, че по острието на ножа и дръжката му се доказва наличие на човешка кръв /спр. л.186-188 от ДП/. Следващото проведено изследване на процесния нож, предмет на извършената ДНК експертиза - Протокол №22/ДНК-194 от 01.08.2022г., е видно, че установява наличие по дръжката и острието на смес от клетъчен материал, чийто ДНК профил съвпада с ДНК профила на подс. С. С. и ДНК профила на пострадалия К. В. /спр. л.182-184 от ДП/. Резултатите от извършения ДНК анализ сочат също, че основното количество клетъчен материал по дръжката на ножа разкрива ДНК профил, съвпадащ с ДНК профила на подс. С., докато количеството клетъчен материал с ДНК профила на пострадалия е много малко. Сходна констатация е направена и по отношение на клетъчния материал, установен по острието на ножа. Изведените в цитираните по-горе експертни заключения резултати от проведено медицинско /за наличие на биологични следи/ и ДНК изследване на намерения при огледа на местопроизшествието нож, първата инстанция правилно е отчела, че кореспондират напълно с данните, съобщени от подс.С. в обясненията му относно средството, което е използвал, за да нанесе удари по тялото на пострадалия. В случая доказаното по експертен път присъствие по дръжката и острието на ножа на клетъчен материал в по-голямо количество с ДНК профила на подс.С. свидетелства, че именно чрез това прободно-порезно оръжие последният е причинил уврежданията по тялото на пострадалия, което обстоятелство самият С. не отрича, макар и да твърди, че ударите, които е нанесъл, са само два или три. До този извод води и установената от ДНК експертизата принадлежност на част от биологичния материал по дръжката и острието на изследвания нож, за който е видно, че е на пострадалия В.. Идентифицирането на оръжието, с което са причинени нараняванията по тялото на пострадалия /прободно-порезни рани, една от които проникваща в дясната гръдна кухина/, е постигнато и посредством назначената и изготвена по делото трасологична експертиза – Протокол №37/29.06.2022г., на която е било възложено изследването на дрехите на пострадалия – синя връхна дреха, размер L, с надпис на етикета „OMBRE MENS WEAR“ и черна тениска, размер L, с надпис на етикета „BANKEN“ /предадени доброволно с протокол от 06.05.2022г./, за наличие на следи от прорези по тях, които да са причинени от процесния сгъваем нож, намерен на местопроизшествието. Видно от представеното заключение в същото са описани петна по дрехите от засъхнала тъмнокафява течност, както и по 9 на брой вертикални и хоризонтални разрези по всяка от дрехите, с различна дължина и с правилни и гладки краища, без назъбени разкъсвания, за които е посочено, че са причинени от твърд, островръх, едностранно заточен остър предмет, най-вероятно нож. В заключение експертът е приел, че описаните механични повреждания /срязвания/ по дрехите, е възможно да са причинени от острието на предоставения за сравнително изследване черен сгъваем нож с надпис на острието „USA Columbia“ /спр. л.203-206 от ДП/. Изясняването на обстоятелствата относно вида и характера на травматичните увреждания, получени от пострадалия, както и механизма на тяхното причиняване, първата инстанция правилно е приела, че се явява постигнато посредством назначените и изготвени по делото три съдебно медицински експертизи – СМЕ по писмени данни № 278/2022г., извършена от вещото лице д-р С.Щ. /спр. л.167-172 от ДП/, комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица доц. д-р Д.В., дм, специалист по обща и гръдна хирургия и д-р Е. Б., специалист съдебна медицина /спр. л.373-382 от НОХД № 1198/22г. на БОС/, както и допълнителна комплексна СМЕ, изготвена от същия състав експерти /спр. л.464-470 от НОХД № 1198/22г. на БОС/. Трите медицински заключения е важно да се подчертае, че не стоят в противоречие помежду си, а взаимно се допълват, като необходимостта от разширяване на експертния състав с ангажиране на специалист в областта на гръдната хирургия е възникнала в следствие особения характер на травматичните увреждания, установени при пострадалия, спрямо когото по спешност са били предприети оперативни интервенции за спасяване на живота му, наложило допълнително изясняване точния брой наранявания по тялото му и техните медико- биологични признаци. В тази връзка именно и доколкото в устното изложение пред съда съдебният медик д-р Ш. е демонстрирала затруднения в това да даде категоричен отговор по поставените от страните въпроси, касаещи точната дължина на раневите канали на описаните в заключението й рани по тялото на пострадалия /част от които обработени хирургично с поставяне на дрен/ и коя от тях е с характер на проникваща в гръдната кухина, по инициатива на защитата съдът е пристъпил към назначаване на комплексна СМЕ – основна и допълнителна. По този начин е преодоляно всякакво съмнение относно произхода, броя, вида и характера на травматичните увреждания, получени от пострадалия, в следствие действията на подс.С., реализирани в деня на инкриминираната дата при срещата им в процесния офис на „..“, находящ се в партерно помещение на бл. 139 в ж.к. „Меден Рудник“, гр. Бургас. Видно от заключението на първата цитирана по горе СМЕ по писмени данни № 278/2022г., същата е установила получени от пострадалия К. В. В. множество прободни рани по гърба и лявото рамо, с болки в областта на раните; субтотален пневмоторакс вдясно; плеврален излив вдясно. Констатираните субтотален пневмоторакс /въздух в гръдната кухина/ и плеврален излив експертизата е приела, че са се развили в следствие проникването на една от раните в гръдната кухина, като тези увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. В становището си относно механизма на получените увреждания, вещото лице е посочило, че е възможно същите да са причинени по време и начин, както се съобщава от пострадалия - от предмет с остър връх и режещ ръб, като няма пречки тези наранявания да са причинени от нож с дължина на острието около 8 см. и ширина около 2 см. или всеки друг предмет с подобна характеристика. Останалите прободни рани, които не проникват до гръдната кухина, според експертизата са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По данни от експертното заключение, ако не е била осъществена адекватна и навременна медицинска помощ, съС.ието на пострадалия би се задълбочило и утежнило до развитието на остра дихателна недостатъчност и би довело до летален край. При двукратното изслушване на вещото лице Ш. в съдебно заседание същата е отбелязала, че описаните в заключението рани, са такива, които лично е установила при прегледа на пострадалия в Съдебна медицина, но отговор на въпроса при кои от раните в следствие хирургичната намеса е поставян на дрен, не би могла да даде, предвид че в Епикризата, приложена от хирургичното отделение, подобно отбелязване не е било направено. Подчертала е също, в отговор на конкретно поставен й въпрос от защитата, че прегледът, извършен на пострадалия, е след като раните на последния вече са били хирургично обработени, поради което и не би могла да конкретизира коя от раните е порезна и коя проникваща, а също и каква е дължината на раневия канал на всяка от описаните рани. Данни в тази насока вещото лице съобщава, че не са отразени и в медицинските документи от болничното заведение, където диагнозите са посочени коректно, но без подробно описание /спр. л.154-155, л. 190 гръб-191 от НОХД № 1198/22г. на БОС/. Повдигнатите в горния аспект въпроси от защитата, свързани с броя, вида и характеристиките на уврежданията по тялото на пострадалия, и последиците от тях, както вече бе посочено по-горе, са обосновали необходимостта от назначаване на комплексни СМЕ - основна и допълнителна, заключенията по които, без да влизат в противоречие с първоначално изготвената СМЕ, са отговорили на всички въпроси от значение за предмета на доказване по делото. Експертите, изготвили комплексните съдебномедицински експертизи, са дали категорично заключение както за броя и местонахождението на уврежданията по тялото на пострадалия, така и за техния медико-биологичен характер. Няма никакво съмнение, както правилно е приел първоинстанционният съд, че едно от нараняванията е проникнало в гръдната кухина и е довело до пневмоторакс /травматичен/ поради навлизане на въздух в гръдната кухина, а друго нараняване – в ляво супраклавикуларно, по-близо до раменната става /в лявата надключична област/, е довело до нарушаване на целостта на артериален съд – срязано разклонение на лявата задключична артерия, наложило оперативно обшиване по спешност. Именно тези две наранявания са оценени от експертите като животозастрашаващи, тъй като при неоказване на своевременна квалифицирана медицинска помощ е възможно да доведат до смъртта на пострадалия. Така в заключението на комплексната СМЕ е посочено, че на инкриминираната дата - 06.05.2022 г. пострадалият К. В. е получил 6 броя прободно-порезни наранявания на гръдния кош, едно от които проникващо в дясната гръдна кухина, предизвикало навлизане на свободен въздух в нея /пневмоторакс/. Констатирано е едно прободно – порезно нараняване на ляво рамо в областта на лявата ключица. Броя и вида наранявания, както и тяхната локализация, вещите лица са описали подробно, включително с нагледното им представяне на схема на човешкото тяло. Изследвайки механизма на получаване на уврежданията, вещите лица са приели, че същите са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Нараняването, разположено в дясната част на гърба покрай гръбначния стълб, вещите лица са посочили, че е проникващо в гръдната кухина и причина за пневмоторакс, осъществяващо медико-биологичния признак – нараняване, което прониква в гръдната кухина, по смисъла на чл. 129 от НК. Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК. Всички останали непроникващи наранявания според експертизата са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК. Констатирано е, че нараняванията са съсредоточено в гръдния кош, където се намират важни органи и системи, нарушаването целостта на които може да бъде причина за фатален изход. На база установените по тялото на пострадалия травматични увреждания, експертите са приели, че неговият живот е бил поставен във временна опасност, която опасност е била предотвратена с оказаната високоспециализирана и своевременна медицинска помощ. В устното си изложение пред съда, вещите лица са защитили експертизата си с подробна аргументация, като са дали също ясни отговори на всички поставени им от страните въпроси. В подробен план са разяснили особеностите на описаната в заключението, при възпроизвеждане на данните от оперативен протокол №144/06.05.2022г., рана в ляво субраклавикуларно, по-близо до раменната става-обилно кървяща, около 3 см., с намерен кървящ артериален съд, на който са поставени хемостатични шевове, посочвайки, че в тази област, в която е описано нараняването, се намират два големи кръвоносни съда в човешкото тяло – артерия и вена субклавия, при нараняване на които може да се достигне до сериозна кръвозагуба, с фатален изход. В конкретния случай вещите лица са изразили съмнение, че ако кървенето не е било спряно, с поставяне на шевове, е съществувал риск от изпадане на пострадалия в хеморагичен шок поради кръвозагуба. Предвид обаче извършената по спешно хирургична интервенция, подобни последици, които да са довели до фатално понижаване на хемоглобина, не са установени да са налице. Във връзка с нараняването, проникващо в гръдната кухина, причинило пневмоторакс, експертите са пояснили, че според тях се касае за затворен пневмоторакс, като най-вероятно нараняващият агент е проникнал в дълбочина, като по време на проникването е влязло известно количество въздух, с вероятност да е наранен белият дроб, който след това е продължил да отделя въздух. Поради силата на мускулатурата в тази област, вещите лица сочат, че след изваждане на проникващия агент, раната се затваря. Изяснявайки по-нататък разликата между субтотален и тотален пневмоторакс, експертите са изразили становище, обосновано на данните от медицинската документация, че в случая е налице субтотален пневмоторакс, за чието лечение е извършен дренаж с поставяне на дрен, чрез който се отвежда натрупания въздух в гръдната кухина. Ако такъв дренаж не е бил поставен, вещите лица изтъкват, че шансовете на пострадалия да живее биха били под 50%. В отговор на конкретно поставен им въпрос, експертите са заявили, че както тоталният, така и субтоталният пневмоторакс водят до временна опасност за живота, ако не се приложи своевременна медицинска помощ /спр. л.389 гръб-393 от НОХД № 1198/22г. на БОС/. Изясняването с по-голяма категоричност на въпросите дали причинените на пострадалия В. травми са довели до засягане на белия му дроб, както и получил ли е същият нараняване на разклонения на артериални съдове, довело до външно кървене, е обусловило назначаването по делото на допълнителна комплексна СМЕ, възложена на същия състав експерти. Видно от представеното заключение, при изготвяне на което са съобразени две рентгенографии на гръден кош и бял дроб на пострадалия, от 06.05.2022г. и от 09.05.2022г., както и снетите в хода на съдебното следствие показания на свидетеля д-р К. С., участвал в лекарския екип, осъществил оперативно лечение на пострадалия В., в същото е прието, че при нараняване на белия дроб на пострадалия е настъпил кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина. С подробна и ясна аргументация е застъпено също становище, че установеният пневмоторакс не е спонтанен, както това е записано в медицинската документация. В случая опасността за живота на пострадалия според вещите лица е била предотвратена с оказването на своевременна и високо квалифицирана медицинска помощ. С надлежна обосновка по-нататък вещите лица са защитили и становище, че пострадалият В. е получил също нараняване в лявата надключична област, при което е бил срязан клон на лявата задключична артерия, а не самата артерия. Според отразеното в експертизата, въпреки значително по-малкия калибър на разклоненията на задключичната артерия, сравнено със самата артерия, не е възможно да се разчита на самостоятелно спиране на кървенето под налягане от този артериален съд. Този свой извод вещите лица са подкрепили с констатацията за наличие на голяма входна рана в близост до артерията, което сочат, че прави невъзможно образуването на хематом, който да тампонира срязания съд. Това според експертите е налагало оперативно обшиване по спешност, каквото в действителност медицинският екип е извършил. Въз основа на горното вещите лица са приели, че нарушаването на целостта артериален съд, разклонение на лявата задключична артерия, е осъществило медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съществувалата опасност за живота на пострадалия сочат, че е била преодоляна благодарение на своевременно оказаната му високоспециализирана медицинска помощ, изразила се в оперативно спиране на кървенето и кръвопреливане. В устното си изложение пред съда по изготвената допълнителна комплексна СМЕ, вещите лица убедително са защитили представеното от тях заключение, подчертавайки, че нараняванията, които са установили по тялото на пострадалия В., са на база извършен лично от тях преглед на последния, както и съпоставка с отразеното в медицинската документация. Изяснили са причината, поради която е възможно в медицинските документи да не са описани всички наранявания, подчертавайки, че при постъпване на пациент с опасност за живота в болничното заведение, усилията на екипа са съсредоточени върху преодоляване на тази съществуваща опасност, в който случай е резонно по-леките наранявания да не бъдат отразени документално. Изрично са обърнали внимание също на обстоятелството, че лекарският екип, поел и извършил оперативното лечение на пострадалия В., не е имал задачата да го освидетелства, а да му спаси живота / спр. л.476 гръб-478 от НОХД №1198/22г. на БОС/. Обсъждайки така представените от експертите медицински заключения, въззивният съд се солидаризира с преценката на БОС относно доказателствената обезпеченост на фактическите обстоятелства, касаещи произхода, вида и характера на травмите по тялото на пострадалия К. В. и механизма на причиняването им. Изслушаните и възприети от първостепенния съд експертизи, имащи за задача да представят медико- биологичните характеристики на телесните увреждания, причинени на В., са изготвени от специалисти в съответната научна област, като същите са отговорили изчерпателно, категорично и убедително на всички поставени им въпроси, с обсъждане на значимите за експертното изследване доказателства, и при отсъствие на противоречия в ангажираните от тях изводи. Не се констатира също така несъответствие между изводите на вещите лица и съобщеното от свид. К. С. - хирургът, осъществил оперативното лечение на пострадалия при приемането му в болничното заведение, който е видно, че свидетелства за установени при В. множество наранявания с характеристиките, описани в експертните заключения, създали риск за живота на пострадалия, и наложили извършената му спешна оперативна интервенция /спр. л.428 гръб-430 от НОХД №1198/22г. на БОС/. По делото не са налице данни, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените експертни заключения, поради което и преценката на първата инстанция, че същите следва да бъдат кредитирани при извеждане на фактологията по казуса, се явява правилна. В случая се установява, че именно на база данните от медицинските заключения и съобразно реда по чл.287, ал.1 от НПК прокурорът е пристъпил към изменение в обстоятелствената част на обвинението, предявено на подс.С., разширявайки неговия обхват по отношение на броя и вида наранявания, получени от пострадалия в деня на инкриминираната дата, което съдът основателно е приел за разглеждане, както и намерил за доказано след внимателна оценка на всички събрани по делото доказателства. Доводите на защитниците, с които се оспорва подхода на съда при оценка на гласните доказателствени източници, със заявена от това последица – неправилно извеждане на фактите по случая, характеризиращи поведението на пострадалия и подсъдимия, както и мотива, с който всеки един е действал, са неоснователни. Всъщност тези възражения на защитата са насочени срещу отказа на съда да приеме за установено от фактическа страна, че подсъдимият е нанесъл удари с нож по тялото на пострадалия, воден единствено от страха си, породен от предходен конфликт между двамата, а също и поради това, че е възприел поведението на последния като нападателно - застрашаващо живота и здравето му. Настоящият състав на съда не намира основание да се дистанцира от дадената от първата инстанция оценка на съдържанието на гласните доказателствени източници и направените изводи за тяхната достоверност, тъй като не установи същите да са тълкувани селективно или едностранчиво, каквито възражения са отправени конкретно по отношение на показания на свидетелите Т. К., К. В., и обясненията на подсъдимия. В случая, решавайки да отхвърли като неистинни твърденията на подс.С. относно случилото се на инкриминираната дата и да обяви, че кредитира с доверие показанията на пострадалия В. и свид.К. /очевидец/, съдът коректно е отчел, че описанието, което двамата свидетели дават на възникналата на процесната дата обстановка в офиса на „..“, включително собственото им и това на подсъдимия и свид. М.И. поведение, съвпада с информацията от видеозапис от дата 06.05.2022г., направен от охранителна камера за видеонаблюдение, монтирана в процесния офис на „..“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“. Приобщен като веществено доказателство по делото, изготвеният видеозапис /съхранен на оптичен носител CD-R, с рекламно лого и фабрично поставен надпис до логото в горната лицева част „VERBATIM“ – спр. л.98 от ДП/ е бил обект на техническа експертиза - Протокол №257/22.06.2022г., която е дала заключение за неговата автентичност, установявайки, че няма признаци за интервенция върху файла /спр. л.90-96 от ДП/, т.е. обективността на видеозаписа не може да бъде спорна, включително по отношение времето на заснемане на кадрите. Констатирайки при това положение, че между заснетото от видеокамерата и разказът на свидетелите Т. К. и К. В., а също и на свид. М.И., е налице значително съвпадение, първата инстанция е имала пълното основание да приеме показанията им за правдиви. Анализирайки гласните доказателствени източници, окръжният съд правилно е констатирал еднопосочност на сведенията, изнесени в показанията на пострадалия К. В. и свидетелите Т. К. и М.И., последните двама очевидци на инкриминираните събития. Тримата е видно, че описват подробно обстановката в процесния офис на „..“ от момента на влизане на пострадалия в помещението, до самия й финал, когато въз основа на подадения сигнал на тел. 112, на мястото са пристигнали полицейски служители, осъществили извеждането на подсъдимия от тоалетната на офиса, където впоследствие при огледа е намерен и притежаваният от него нож, послужил му за нападението спрямо пострадалия. В случая, макар първата инстанция да не е положила необходимото усърдие да обсъди подробно дадените на ДП и в хода на съдебното следствие показания на свид. К. и на пострадалия В. от гледна точка на констатираните противоречия в отделни техни части /обусловило прочитане на показанията им от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК – за свид. К. и съобразно чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК – за свид. В./, е видно, че същата се е ангажирала с ясно позиция по въпроса за истинността на заявените от тези свидетели факти, имащи пряко отношение към разследвания случай. Освен това, приетите за установени от съда фактически положения, ясно сочат, че с по-голямо доверие са ползвани показанията на тези свидетели от досъдебното производство, с който оценъчен подход въззивната инстанция се съгласява напълно, отчитайки не само обстоятелството, че към този момента лицата са имали по-ясен спомен за случилото се на инкриминираната дата, но и поради констатираното по-категорично съответствие между заявеното от тях тогава /в показанията им на ДП/ и данните, съдържащи се във видеозаписа от охранителната камера в офиса, както и с останалите събрани по делото доказателства. Впрочем, противоречията, във връзка с които съдът е пристъпил към прочитане на показанията на свидетелите В. и К. от ДП, се установява, че касаят основно характера на отношенията, съществували между подсъдимия и свид.К., а впоследствие възникналите такива между подсъдимия и пострадалия по повод честите контакти на последния със свид. К., след раздялата й с подсъдимия, съответно срещите, които двамата /подсъдимия и пострадалия/ са имали, включително в дома на свид.К. в деня, предхождащ инкриминираната дата – 05.05.2022г., считана от защитата като особено значима при изследване и оценка на поведението на подсъдимия, проявено на процесната дата. Констатираните по отношение на горните факти несъответствия в показанията на тези двама свидетели от различните етапи на развитие на процеса, е видно от поясненията както на самите лица, така и от съдържанието на съответните протоколи, че е следствие от различния подход при водене на разпитите им на досъдебното производство и в хода на съдебното дирене – насоката на водене на разпита от гледна точка на фактите, които се цели да бъдат изяснени и въпросите, които са поставяни за постигане на пълнота на свободно конструирания от свидетелите разказ, отразяващ личните им възприятия за случилото се на инкриминираната дата в последователността на възприемане на фактите и обстоятелствата. Внимателният прочит на показанията на свидетелите В. и К. от досъдебното производство и при проведеното съдебно такова пред първата инстанция разкрива, че инициативата на защитата да постигне доказване на тезата си за осъществена при условията на неизбежна отбрана деятелност на подс.С., с поставяне на конкретни въпроси към свидетелите, е насочила техните разкази към пресъздаване на ситуации и събития, предхождащи инкриминираната дата, свидетелстващи за обтегнати отношения между подсъдимия и пострадалия. Именно активността на защитата и останалите страни в процеса да задават множество въпроси на свидетелите, е и причината показанията им пред съда да се отличават с по-широк обхват на представената от тях информация по случая, поради което и резонно същите не се препокриват с показанията им от досъдебното производство. Така след прочитане на съответна част от показанията му на ДП, свид. К. В. е заявил, че разказаното от него пред съда е само допълнение към разказа му на ДП и отговорите, които е давал на поставяните му въпроси /спр. л.162 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. Свид. К. от своя страна, изслушвайки съдържанието на прочетените от съда показания, дадени от нея на 06.05.2022г. на ДП, е обявила, че не отчита разлика в сведенията, които е дала при всеки от проведените й разпити /спр. л.167 гръб от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. Във връзка с горното е необходимо да се отбележи, че показанията на свидетелите В. и К. са конкретни, подробни и напълно последователни в представянето на обстановката, при която е реализирано инкриминираното деяние, като съобщените от тях факти пред съда не влизат в съществено противоречие с данните, които са изнесли в хода на досъдебното производство. Единственият по-съществен дефицит, който се отчита в съдебните показания на свид. К., е във връзка със съобщеното от нея на досъдебното производство, че пребивавайки в офиса, подс.С. и заявил да се обади на пострадалия В. и да му каже да не идва в офиса, защото носи в себе си нож, който той извадил от десния джоб на горната си дреха и показал. Констатирайки, че това обстоятелство не се споменава от свидетелката в разказа й на съдебното следствие поради отсъствие на спомени, първата инстанция законосъобразно е пристъпила към прочитане на показанията й от досъдебното производство, дадени на 26.05.2022г. /спр. л.47 от ДП/, за които правилно е преценила, че отразяват вярно събитията на процесната дата и поради това следва да бъдат кредитирани при извеждане на фактите по казуса. Решението на съда да оцени като истинни твърденията на свид.К., изнесени в показанията й на ДП, че подс.С. е демонстрирал пред нея притежаването на нож, предлагайки й в тази връзка да позвъни на пострадалия и да му каже да не идва в офиса, не търпи никаква критика, тъй като същото отчита както обстоятелството, че свидетелката е потвърдила верността на тези свои показания /спр. л.168 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/, така и съществуващата корелация между тях и обективните данни, събрани посредством техническата експертиза, изследвала видеозаписа от охранителната камера в офиса на „..“. Правилно съдът е отбелязал, че прегледът на видеозаписа /веществено доказателство по делото/ позволява ясното проследяване на конкретни действия на подс.С., съответстващи на описаните такива от свид. К., а именно проявени в момент, докато се намира седнал на стол срещу работното бюро на свид.К., изразяващи се в поставяне на дясната му ръка в джоба на връхната дреха, изваждане на предмет от него и показване на същия на К.. Макар че обсъжданият запис е без звук, от мимическите изражения на подс.С. и свид.К. е ясно видимо, че двамата разговарят помежду си в този момент. В динамиката на развитие на наблюдаваната във видеозаписа ситуация, е видно също, че процесният нож, посредством който подсъдимият е започнал да нанася удари по тялото на пострадалия, е изваден от него именно от десния джоб на връхната му дреха, като този кадър, с вградено съдържание „06.05.2022 18: 54: 23“, е сред снетите такива на хартиен носител в заключението на техническата експертиза. Описвайки поведението на лицата, попадащи в съответния кадър, идентификацията на които не е спорна, експертът е посочил, че „лицето, седнало на стола, изважда от десния си джоб тъмен на цвят предмет, наподобяващ нож“. По отношение на същото това лице „седнало на стола“ /обозначено с червена стрелка на снетия кадър/ е видно, че експертизата е постигнала фотопортретна идентификация, като е дала заключение, че вероятно това е С. И. С. /спр. л.90-96 от ДП/. Предвид изложеното, няма основания да бъде възприето възражението на защитника – адв. К., че съдът е направил недопустими предположения относно поведението на подсъдимия, предхождащо инкриминираните събития, в частност, осигуряването от последния на сгъваем нож, който да използва срещу пострадалия, в случай че същият посети работния офис на свид.К., както и демонстративното му показване пред свидетелката, с указание да се обади на В. да не идва. Пропускът на първата инстанция да обсъди констатираното от нея несъответствие в показанията на свид. К. В. в частта, в която същият описва собственото си поведение на процесната дата при влизане в офиса на „..“, обусловило прочитане на показанията му от ДП в съответната им част /спр. л.162 гръб от НОХД № 1198/2022г. на БОС/, въззивният съд счита, че не е от естество да повлияе обосноваността на изводите й по фактите на обвинението, както и не може да бъде преценен като съществено процесуално нарушение, имащо за последица отмяна на постановения съдебен акт. Това е така, тъй като е видно от съдебните мотиви, че твърденията както на пострадалия В., така и на всички останали свидетели, наблюдавали и участвали в инцидента, са били подложени на щателна проверка посредством сравняването им със заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза и със записа от охранителната камера в офиса на „..“, фиксирал обстановката в помещението и поведението на всяко от присъствалите там лица в деня на инкриминираната дата, като при всяко разминаване, съдът не е гласувал доверие на разказаното от свидетелите, а е кредитирал обективираното във видеозаписа, достоверността на който е неоспорима. Посредством така приложения подход се установява, че първата инстанция не е приела за истинни твърденията на пострадалия В., изложени в разпита му в хода на съдебното следствие, че не е хващал подсъдимия, не го е вдигал, нито е опитвал да го повдигне от стола, а само е поставил ръка на дясното му рамо с думите “Стани и си тръгни“, след което, чувайки предупреждението на свид.К., че в него има нож, възприел как С. се изправя от стола /спр. л.161 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/, а се е доверила на разказаното от него в хода на ДП, където е заявил „Аз, вървейки към него /подс.С./, му казах да става и да се маха, а той само ме погледна и нищо не каза…тогава реших да го вдигна от стола и да го изкарам навън, като не успях да го хвана под мишниците и ръката ми мина под брадата му….Тогава чух Т. каза да внимавам, защото С. има в него нож, и в този момент той се изправи и се завъртя към мен, и започна да ме ръга с дясната си ръка с нож, който беше черен на цвят…“ /спр. л.43 от ДП/. Констатирайки при самостоятелно извършен преглед на видеозаписа /приложен като веществено доказателство по делото –спр. л.98 от ДП//, че съдържащата се в него информация относно поведението на пострадалия В. съответства в по-голяма степен на описаното от последния при разпита му на ДП, въззивният съд намира, че преценката на първата инстанция да ползва именно тези него показания при извеждане на фактите по казуса е правилна. В случая, окръжният съд коректно е отбелязал, че кадрите от видеозаписа разкриват как пострадалият В. влиза в офиса на „..“, насочва се с бавен ход към подсъдимия, който в този момент е седнал на стол и поглежда през лявото си рамо назад, за да види кой приближава към него. Веднага след като възприема пострадалия, подс.С. поставя дясната си ръка в десния джоб на връхната си дреха, където по-рано е сложил процесния сгъваем нож. Наблюдава се и следващото поведение на пострадалия, който приближава до подсъдимия, поставя дясната си ръка върху рамото му, прокарва същата пред гърдите му и достига до шията му, след което прави опит да го повдигне от стола. В следващия момент е ясно видимо как подсъдимият изважда от десния джоб на дрехата си нож, изправя се от стола, освобождава се от ръката на пострадалия, и започва да замахва с ножа към гърба на последния. Веднага след това към тях приближава свид. М.И., който прави опит да задържи подсъдимия с ръце, за да ограничи действията на последния по нанасяне на удари с ножа, но безуспешно. В детайли по-нататък се проследяват и всички следващи действия на подсъдимия С., пострадалия В., свид. И. и на свид.К., както и поведението на пристигналите по сигнал на тел. 112 служители на СОТ 161 и полицейски екип от Четвърто РУ – Бургас. Във връзка с горното е важно да се отбележи, че коментираният видеозапис е бил предявен на страните в съдебно заседание на 18.04.2023г., чрез възпроизвеждане на неговото съдържание, като страните са разполагали с възможността да проследят обективираната в записа информация /спр. л.182 гръб от НОХД № 1198/22г. на БОС/. В контекста на установените посредством видеозаписа фактически обстоятелства, първата инстанция е достигнала до извод, който въззивният съд споделя напълно, а именно, че реализираните от подс. С. действия спрямо пострадалия, изразили се в нанасяне но множество удари с нож по тялото му, не са с характер на отбранителни такива в защита на собствените му здраве и живот, а обективно и субективно са били насочени към причиняване смъртта на същия. Обстоятелството, че изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 161/2022 г. за преглед и освидетелстване на подс.С. /спр. л.103- 104 от ДП/, свидетелства за констатирани при него порезна рана и охлузни рани по дясна ръка, както и болки в гърдите, корема и кръста, не може да доведе до различен извод, тъй като в случая се касае за увреждания, получени от С. в резултат на отбранителните действия на пострадалия, а също и на свид. И., който му се притекъл на помощ, като не може да бъде изключено и самонараняване при манипулиране с ножа. Отново от видеозаписа е видно, че след като подс.С. изважда от джоба си процесния нож и започва да замахва с него срещу пострадалия В., нанасяйки му няколко удара в гърба, последният е предприел активни действия по самоотбрана и опити да освободи ножа от ръцете му. Виждайки проявената агресия от страна на подсъдимия, свид.И. също се втурва да помага на пострадалия, като прави опит да задържи тялото му и да ограничи възможността му да замахва с ножа. Внимателното проследяване на кадрите от видеозаписа позволява отграничаването в детайли на действията на всяко от участвалите в стълкновението лица – ясно видимо е както нападателното поведение на подсъдимия, включващо активно замахване с нож към тялото на пострадалия и осуетяване на възможността да бъде задържан в позиция, която да ограничи действията му, така и отбранителното поведение на пострадалия, изразяващо се в опитите му чрез различни хватки и удари да отблъсне подсъдимия от себе си, съответно да задържи ръката му, в която се намира ножът, да избегне ударите и преустанови нападението срещу себе си. С подобен характер са и действията на свид.И., за когото се установява, че се намесва във физическия сблъсък между подсъдимия и пострадалия с единствена цел да подпомогне В. в самозащитата му. Едва след като не успява да задържи подсъдимия и да преустанови нанасянето от негова страна на удари с нож по тялото на пострадалия, свид.И. напуска офиса, за да търси помощ от трети лица. Според кадрите от видеозаписа, в този промеждутък от време физическата схватка между С. и В. продължава, като двамата вече се намират зад работните бюра в офиса, където С. успява отново да доближи В. и да му нанесе още удари с ножа в гърба. В следващия момент, с помощта на един стол, пострадалият изблъсква подсъдимия в намиращото се непосредствено зад работните бюра сервизно помещение на офиса, и успява да затвори вратата след себе си. Изведените в горното им съдържание данни от видеозаписа не дават никакво основание да се приеме, че съдът е интерпретирал превратно доказателствата във връзка с конкретно проявеното поведение на участвалите в конфликта лица, формирайки на тази основа извод, че тезата на подсъдимия за осъществено спрямо него нападение от страна на пострадалия, е изцяло защитна такава и лишена от доказателствена основа. Физическото съприкосновение, което се установява, че пострадалият е осъществил спрямо подс.С. непосредствено след влизането си в офиса на „..“, с оглед на конкретната му насоченост и обявено намерение – С. да напусне офиса и да не търси близост със свид.К., първата инстанция правилно е приела, че не може да бъде оценено като такова, съставляващо проява на нападение, пряко и непосредствено застрашаващо живота и здравето на С., даващо право на последния да се отбранява. За наличие на агресивна нагласа у пострадалия не може да се съди и от поведението му към момента на влизане в помещението, доколкото е видно от видеозаписа, че същият се насочва към подсъдимия с бавна походка и спокоен ход, а не връхлита, нито се нахвърля върху него. Несъмнено установено по делото е също и обстоятелството, че пристъпвайки към подсъдимия, пострадалият го е подканил да напусне офиса, в отговор на което С. не само е останал безизразен, но и веднага е посегнал към ножа в джоба на връхната си дреха, поставяйки дясната си ръка в него. Всичко това убедително сочи, че реакцията на подсъдимия срещу пострадалия при осъществения физически контакт между двамата - изваждане на ножа и активно и целенасочено замахване със същия, не съставлява отговор на нападение, а изява на натрупан гняв и негативно отношение към В., мотивирало го да посегне на живота му. За тези намерения на подсъдимия може да се съди и от следващите му действия, обективирани във видеозаписа, които свидетелстват за открита ярост, активно нападение с ножа и реакция на съпротива срещу опитите на пострадалия и свид.И. да преустановят сблъсъка. Установеният по делото факт на укриване на подс.С. в тоалетната на офиса, където впоследствие е бил открит от полицейските служители, е важно да се отбележи, че не може да бъде тълкуван като негов опит да се спаси от пострадалия и да осуети следващо нападение, както се твърди от защитата, а демонстрира желанието му да избегне последиците от собственото си агресивно поведение. Този извод, направен и от първата инстанция, се явява убедително подкрепен от видеозаписа, който е много ясен в отразяването на конкретната ситуация, при която подсъдимият е попаднал в съответната част от работния офис, където се намира тоалетното помещение. Заснетите кадри от събитията в този интервал от време разкриват, че подсъдимият в нито един момент не е отстъпил в нападателните си действия, съответно не е правил опит да се дистанцира или укрива, а напротив – активно е замахвал с ножа срещу пострадалия, нанасяйки му удари по тялото, като преустановяването на тези негови действия се дължи единствено на реакцията на пострадалия, който вземайки намиращ се в близост до тях стол, с помощта на същия е изтласкал подсъдимия навътре в сервизното помещение и затворил след себе си вратата. Едва тогава, оставайки сам във въпросното помещение, подсъдимият е решил да се укрие в тоалетната, където и по-късно е заловен от полицейските служители. Установено е също така по делото посредством категоричните показания на свидетелите М.Д., Кольо Борисов и Десислав Александров, че подсъдимият не по собствена воля е излязъл от тоалетната, а извеждането му от там се е осъществило, след като вратата на помещението е била разбита от пристигналите на мястото полицейски служители, които многократно са го приканвали да отключи и излезе навън/спр. л.39, л.48, л.49/. Отказът на подс.С. да изпълни указанията на полицаите и да отвори заключената врата на тоалетната без съмнение показва намерението му да избегне наказателноправните последици от престъпното си деяние. За наличие на такова намерение у подсъдимия свидетелства и посткриминалното му поведение – укриване от последния по време на престоя му в тоалетното помещение на оръжието на престъплението /нож/, който се установява по данни от огледния протокол, че е бил намерен в ревизионния отвор на тоалетната /спр. л.51-62 от ДП/. При така установените по делото фактически обстоятелства, несподелими се явяват доводите защитата, че инкриминираната дейност на подс.С. по нанасяне на множество удари с нож по тялото на пострадалия, е реализирана от последния в отговор на осъществено прямо него нападение. Без да се пренебрегва в случая фактът, че пострадалият първи е влязъл във физически контакт с подсъдимия, опитвайки да го вдигне от стола, предвид че действията му не са били от естество и с характер да застрашат или поставят в опасност живота и здравето на С., не може да се счете, че е налице хипотеза на неизбежна отбрана. Неоснователно се поддържа от защитата, че изследвайки поведението на подс.С. като проявено такова в деня на инкриминираната дата, съдът е пренебрегнал особеното значение на протеклите предходния ден събития в дома на свид.К., при които пострадалият е демонстрирал не само физическото си превъзходство спрямо С., но и показал притежанието на пистолет, което създало основателен страх у него за живота му. Коректният прочит на съдебните мотиви разкрива, че съдът не е подминал без внимание представените в показанията на подс. С., свид. К. и пострадалия В. сведения относно възникнал на 05.05.2022г. пред дома на свид.К. конфликт между С. и В. /на междустълбищната площадка/, изясняването на която конкретна обстановка е видно, че е наложило допускане до разпит на свидетелите ТС., С.С., Н.С. и Т.Д... За да изведе в случая фактите, отнасящи се до физическия сблъсък между пострадалия и подс.С. този ден, първата инстанция е съпоставила обясненията на подсъдимия с показанията на пострадалия и на останалите свидетели, възприели обстановката в различен етап от нейното протичане, при което правилно е приела, че твърденията на С. относно извършени спрямо него заплашителни действия с пистолет, след като е бил повален от пострадалия на земята, не намират опора в доказателствата по делото. Във връзка с горното, съдът вярно е отчел, че нито един от случайно присъствалите на мястото четирима свидетели /посочени по-горе/, които са възприели сблъсъка между подсъдимия и пострадалия, не е забелязал наличие на оръжие в ръцете на В., нито е чул последният да отправя закани с убийство срещу подсъдимия. Според разказаното от свидетелите Н. С.ов и Т. Д., с излизането си на междустълбищната площадка двамата са възприели подсъдимия и пострадалия да лежат на земята един върху друг – подсъдимият отдолу, а пострадалият върху него. Веднага след като са ги приканили да спрат да се бият, двамата станали от земята, като пострадалият останал на място, а подсъдимият бързо си тръгнал /спр. л.536 гръб-л. 538 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. Категорични са, че пострадалият В. не е държал в ръцете си оръжие, като свид. Д. дори подчертава, че не видял в ръцете му „нито пистолет, нито нож“. Еднозначни са и твърденията на свидетелите Татяна С.ова и С.С., които отричат пострадалият да е държал в ръцете си пистолет /спр. л.522-525 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. Свид. С.С. съобщава също така, че ясно е наблюдавала и двете ръце на пострадалия В., който според даденото от нея описание е бил със свободно пуснати ръце покрай тялото и не е държал нищо. Кредитирайки с доверие обсъдените по-горе свидетелски показания, изхождащи от незаинтересовани от изхода на процеса лица, първата инстанция не е оставила без обсъждане и показанията на свид.К., която разказвайки за случилото се на 05.05.2022г. в дома й, не отрича да е възприела същата вечер оръжие в ръцете на В. с твърдението, че последният го е оставил в апартамента й, когато е влязъл да се измие /спр. л.165 гръб от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. В отговор на конкретно поставяни й въпроси обаче, свидетелката заявява с категоричност, че пострадалият не е използвал оръжието, за да заплашва подсъдимия, нито преди конфликта, нито по време на физическия сблъсък между двамата /спр. л.165-166 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. В потвърждение на разказа на свид.В. относно повода за сбиването му с подсъдимия този ден, а именно, след като е бил ударен от него със стол в гърба и наранил ухото му, свид. К. съобщава за това, че пострадалият действително е имал рана на ухото, както и че извън коридора на жилището й е бил изнесен стол, който подсъдимият да ползва, за да достигне до кабела за интернета /спр. л.166 гръб - 167 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. Свидетелствайки за събитията от 05.05.2022г., когато е посетил дома на свид. К. по нейна молба, предвид опасенията й, че подсъдимият няма да си тръгне от апартамента й, пострадалият В. също не отрича факта на възникнал между него и подс. С. конфликт. Убедено обаче поддържа, че не е заплашвал с личния си газов пистолет подсъдимия. В отличие от твърденията на подс.С. за случилото се този ден, свид.В. съобщава, че причината за физическия сблъсък между двамата е било поведението на подсъдимия, който му нанесъл изненадващ удар със стол в гърба, при което му причинил рана на ухото. Именно в отговор на тези действия на подсъдимия, пострадалият съобщава, че е последвала борба между двамата, при която той повалил С. на земята, задържал го с ръце и го хванал за гърлото, в който момент и на стълбищната площадка са се появили живущите в съседния апартамент – свидетелите Т.С., С.С. и Н.С., както и гостуващият по това време у тях – свид. Т. Д. /спр. л.158 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/. Изхождайки от горното, въззивният съд не намира повод за критика към първата инстанция за това, че е отказала да кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която последният поддържа твърдение, че в деня, предшестващ инкриминираната дата, е бил нападнат от пострадалия В., който го заплашил, че „ще го очисти“, а след като го ударил и съборил на земята, извадил срещу него и пистолет. В случая, макар действително да се установява, че на 05.05.2022г. между двамата е възникнал конфликт, прераснал във физическа саморазправа, то доколкото доказателствата не сочат този конфликт да е бил иницииран от пострадалия, нито се разкрива същият да е заплашвал с оръжие подсъдимия, версията на последния, че е изпитвал страх за живота си, правилно е оценена от първата инстанция като защитна такава. Напълно основателно също така съдът не е намерил за необходимо да отчете събитията от 05.05.2022г. в полза на поддържаната от защитата теза, че случилото се тогава е дало сериозен повод на подсъдимия да се страхува за живота си, поради което и действията му на инкриминираната дата са били мотивирани в допълнителна степен от страха, който е изпитвал от пострадалия. Версията, поддържана от подсъдимия в обясненията му /спр. л.495 гръб - 497 от НОХД № 1198/2022г. на БОС/, че влизайки на инкриминираната дата в офиса на „..“, пострадалият В. връхлетял върху него с думите „Какво правиш тук? Ей сега ще те убия!“, след което го сграбчил силно за шията и започнал да го души, също е проверена по надлежен начин от съда, а основанията за отхвърлянето й са достатъчно ясни и недвусмислени. В тази връзка заслужава отново да се отбележат еднопосочните показания на свидетелите К. и И. за начина, по който пострадалият е влязъл в офиса и действията на последния спрямо подсъдимия, както и данните, съдържащи се във видеозаписа от охранителната камера в офиса на „..“, които категорично не сочат на поведение на пострадалия, което да може да бъде оценено като връхлитане срещу подсъдимия и душене на последния. В последователността на възпроизвеждане на кадрите от видеозаписа, отразяващи действията на всяко от присъствалите в офиса лице, е ясно видим не само спокойният и бавен ход, с който пострадалият В. приближава към подсъдимия, но и моментът на достигане до него, с прокарване на ръка пред гърдите му и опит за го повдигне от стола, т.е. не се установява нито твърдяното от подсъдимия връхлитане върху него, нито описаното от същия душене. Наред с това, в записа е обективиран и точният момент, в който свид. М.И. се намесва в конфликта между двамата, а именно, едва след като подсъдимият интензивно е започнал да нанася удари с нож по тялото на пострадалия, като действията на този свидетел е видимо от кадрите, че са насочени към възпиране на подсъдимия в това да нанася целенасочено удари с нож спрямо пострадалия, а не съставляват нападение спрямо С., както той твърди в обясненията си – че бил нападнат от пострадалия и свид.И. и притиснат от тях в ъгъла. Правилно съдът е констатирал също, че направеното от подс.С. изявление, че е замахнал с ножа срещу пострадалия само 2-3 пъти, докато е бил с лице към него, е категорично опровергано от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, които установяват причинени на пострадалия В. 6 броя прободно-порезни наранявания на гръдния кош, една от които рани - проникваща в гръдната кухина и довела до развитие на субторален пневмоторакс и плеврален изрив, както и рана в ляво супраклавикуларно по- близо до раменната става, с която е причинено нараняване на разклонение на артериални съдове, довело до външно кръвотечение, криещо риск, ако не бъде спряно кървенето, да доведе до изпадане на пострадалия в хеморагичен шок. Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата, с които се оспорва подхода на първата инстанция в оценката на обясненията, дадени от подсъдимия С.. Съдът правилно е съобразил, че дадените от него обясненията имат двояка правна природа. От една страна, са източник на доказателства, но от друга страна, представляват средство за защита. В случая, съдът е подходил правилно, като е оценил обясненията на подс. С. в контекста на останалите доказателствени средства, и след като е извел верния извод, че заявеното от него по отношение на някой значими за процеса факти и обстоятелства е опровергано, е счел, че в съответната им част не следва да ги кредитира. Изложеното становище на съда е правилно и се споделя от настоящата инстанция, а възраженията в тази насока са неоснователни и не могат да бъдат споделени. В логическата верига на доказване правилно е била ценена и назначената и изготвена по делото комплексна психиатрично- психологична експертиза /спр. л.69-82 от ДП/, с обективирани в нея заключения на вещите лица по въпроси, относими към предпоставящата наказателна отговорност вменяемост на подс. С. С. и психическото съС.ие на последния към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Данните от цитираната експертиза сочат, че подс.С. не страда от психично заболяване, което да препятства способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са налице според експертите данни, които да потвърдят наличието при него на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, тъй като се констатира, че поведението му е било нормалпсихологично мотивирано, изключващо качествено разстройство на съзнанието, мисленето, възприятията, волята, емоциите, паметта и интелекта. Поведението на освидетелствания С. непосредствено, по време и след извършеното деяние, е опредено като подредено и целенасочено. Обсъждайки споделеното от подс.С. в обясненията му относно преживяванията, които е имал по време на извършване на инкриминираното деяние, вещите лица аргументират позиция, че негативните емоции, с които вероятно те са били подплатени, обусловени от създалата се ситуация, не са надхвърлили нормалната човешка афективност, т.е. не достигали интензитета на йерархично по-високо поставените афект /физиологичен/ и силно раздразнение. Според заключението на вещите лица подс.С. е със съхранен спомен от преживяното, подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност, значимост и участващи персонажи. Ангажирано е становище за психична годност на подсъдимия да участва в наказателния процес, както и способност на последния правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Очертавайки на основата на проведеното специализирано изследване личностовия профил на подс.С., експертизата дава заключение за наличие при него на характерови особености, с водещ сангвиничен темперамент, проявяващ се в активност, упоритост и реализация на целите и намеренията. Характеризиран е като енергичен и работоспособен, отличаващ се с търпеливост, издръжливост и самообладание. Активността и реактивността при него е прието, че са уравновесени. С отчитане на резултатите от приложена методика за изследване на личността на С., свидетелстващи за показатели в норма, с водещи стойности в скалите – Ригидност и Свръхконтол, е направено заключение, че при него се наблюдава добър самоконтрол, завишена взискателност и претенциозност към себе си и към другите. Посочено е, че в сферата на емоционалните преживявания ригидността се проявява в устойчивост и бавна смяна на настроението, постепенно натрупване на емоциите, упорство, подозрителност, ревност. Такъв профил според експертите се среща при хора в криза - пред развод, безработни, по време на развод и други. Данните от приложената тестова методика се сочи, че не свидетелстват за агресивни нагласи при С., както и наличие на патологични личностови черти и акцентуации. Психологичното отношение на С. към общоприетите норми за поведение в обществото, е оценено като адекватно. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание, същите са потвърдили становището си, че към момента на извършване на деянието подс.С. не се е намирал в съС.ие на афект. Негативните емоции, които самият С. описва, че е изпитвал в този момент, според експертите не са ескалирали във времето и не са стигнали до развитието на психично заболяване в широк и тесен смисъл на думата. Защитавайки разбирането си, че съС.ието, в което се е намирал С. по време на извършване на деянието, не е надхвърляло нормалната човешка емоционалност, вещите лица подчертават, че изпитваните в този момент от него емоции с негативен заряд, макар да е възможно да са повлияли поведението му, не са обусловили нарушаване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното, нито на способността му да ръководи действията си, съответно и не би могло да се твърди изпадането му в кратковременно или продължително разстройство на съзнанието. Интерпретирайки резултатите от проведеното специализирано изследване на подсъдимия, експертите разясняват, че отчетената при него липса на агресивна предиспозиция на личността, говори за това, че в обичайни ситуации той реагира нормално, докато в случая отбелязват, че поведението му е ситуативно обусловено /спр. л.152-153 от НОХД № 1198/22г. на БОС/. Представеното по-горе заключение на психолого-психиатричната експертиза, въззивният съд намери за професионално изготвено, с посочване на емпиричната база и обосноваване на научните методи. Обсъждайки констатациите, до които вещите лица са достигнали след анализ на данните по делото и получените резултати от проведеното изследване на подс.С., съдът не установи противоречия в изводите им, както и такива не се констатират във връзка с оценката на останалите доказателствени източници по делото. Заключението е интерпретирано от първата инстанция съобразно действителното му съдържание, поради което и правилно е кредитирано. Застъпените от вещите лица становища касателно личностовите особености на подс.С., освен убедително аргументирани, се явяват и подкрепени такива от доказателствената маса по делото. Изводите на експертите и съпътстващата ги аргументация е видно, че хармонично кореспондират с данните, съобщени от свидетелите К. и В. относно поведението на подс.С. след раздялата му с К., до деня на инкриминираната дата – отказът на подсъдимия да се дистанцира от К., въпреки открито заявеното от последната, че не желае да има бъдещи близки отношения с него; да продължава упорито да търси контакт с нея; да я уговаря да възстановят връзката си, да не приема отказа й да се среща с него по различни поводи, да проявява ревност към К. по повод по близките й контакти със свид. В.. Съдът правилно е съобразил също така, че в представеното експертно заключение отсъстват данни, на основата на които да се направи извод, че действията на подс.С. по нанасяне на удари с нож по тялото на пострадалия, са били провокирани от страха за собствените му здраве и живот, в каквато насока се навеждат доводи от защитата. Съобразявайки резултатите от извършеното експертно проучване и при съпоставката им с останали доказателства по делото, въззивният съд се присъединява към застъпените от първата инстанция изводи, че при осъществяване на инкриминираното деяние подс.С. не се е намирал в съС.ие на физиологичен афект, както и че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действията на подсъдимия се отличават с последователност, целеустременост, организираност и волева обусловеност, които не се вписват в представа за личност, изпаднала, поради характеровите си особености, в съС.ие на силно раздразнение и поради това - лишена от възможност за правилна преценка и контрол на постъпките. Освен това, както коректно е отбелязала и първата инстанция, поведението на пострадалия В. не може да се свърже с изчерпателно изброените в чл.118 от НК средства, предизвикващи съС.ие на силно раздразнение. Изразеното от защитата несъгласие с депозирано експертно заключение, към което първостепенният съд се е отнесъл с доверие, не означава, че същото е необосновано или невярно от научна гледна точка и/или пък, че основаните на него изводи на съда са погрешни. Обстоятелството, че отговорите на вещите лица по поставените задачи не удовлетворяват защитата поради това, че се дистанцират от защитната й теза, не може да бъде ползвано като основание за проверка на експертното заключение, чрез назначаване на повторна експертиза. Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие от 06.05.2022г. ведно с фотоалбум към него; протокол за личен обиск; протоколи за доброволно предаване на вещи; протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми; протокол за вземане на образци за сравнително изследване, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл. 129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи за осъществено от подсъдимия С. деяние, съставомерно по чл. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Обективните параметри на разглежданата деятелност, както правилно е посочил окръжният съд, включват действия на подс.С. по нанасяне на 6 броя прободно-порезни наранявания с нож в областта на гръдния кош на пострадалия В., едно от които проникващо в дясната гръдна кухина, предизвикало навлизане на свободен въздух в нея /пневмоторакс/ и плеврален излив, както и прободно – порезно нараняване на ляво рамо в областта на лявата ключица, при което е бил срязан клон на лявата задключична артерия. Според заключението на комплексната СМЕ – основна и допълнителна, установеното в дясната част на гърба покрай гръбначния стълб на пострадалия нараняване, проникващо в гръдната кухина и причинило пневмоторакс, осъществява медико-биологичния признак – нараняване, което прониква в гръдната кухина, по смисъла на чл. 129 от НК. Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина експертите определят, че е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК. Нараняването в лявата надключична област, при което е бил срязан клон на лявата задключична артерия /а не самата артерия/, експертизата приема, че е осъществило медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота, предвид че същото е довело до външно кръвотечение, криещо риск, ако не бъде спряно кървенето, да доведе до изпадане на пострадалия в хеморагичен шок. Всички останали непроникващи наранявания според експертизата са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК. Обсъждайки характера на уврежданията в областта на гръдния кош, където се намират важни органи и системи, и в частност, установеното нараняване, проникващо в гръдната кухина, причинило пневмоторакс и плеврален излив, както и нараняването в лявата надключична област, довело до нарушаване на целостта на артериален съд - разклонение на лявата задключична артерия, вещите лица са ангажирали позиция, че същите самостоятелно могат да причинят смъртта на пострадалия, като в случая леталният изход е бил предотвратен с оказаната на пострадалия бърза, навременна и квалифицирана медицинска помощ. При така констатираните увреждания на пострадалия, за които свидетелстват данните от съдебномедицинските експертизи, обосновано първостепенният съд е достигнал до извод, че извършеното от подс. С. съставлява опит за умишлено убийство, като няма основание да се разсъждава в насока умишлено причиняване на телесна повреда. Обосновано, изхождайки отново от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, съдът е приел наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари с нож в областта на гръдния кош и лявата ключица на пострадалия и настъпилите увреждания на последния. Подсъдимият обективно е извършил всичко необходимо за причиняване смъртта на пострадалия, която обаче не е настъпила по независещи от дееца причини – ефективна самоотбрана на пострадалия, подпомогнат от свид.И., и оказаната спешна медицинска помощ и правилното лечение. Позовавайки се на конкретно проявеното поведение на подс.С., насочено към нанасяне на удари с прободно-порезно оръжие /процесният нож, приобщен като веществено доказателство по делото/ по тялото на пострадалия, както и изхождайки от механизма на причинените увреждания, установен по данни от съдебномедицинските експертизи, броят на ударите, тяхната сила и интензивност, първостепенният съд аргументирано е извел наличието на пряк умисъл у последния за убийство. Правилно е прието, че С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Еднопосочна и трайна е съдебната практика, че за съдържанието на умисъла следва да се съди по съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи извършеното престъпление, но преди всичко е необходимо да се съобрази конкретното поведение на дееца при осъществяването му. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957 г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, "за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разС.ието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства". Съблюдавайки посочената съдебна практика, първостепенният съд правилно и законосъобразно е преценил конкретните обстоятелства по делото и е приел, че действията на подсъдимия са насочени обективно и субективно към причиняване смъртта на пострадалия. В конкретиката на данните по делото се установява, че подс.С. е нанесъл множество удари с нож по тялото на пострадалия, като всички те са били насочени в жизнено важна част от тялото – горната част на торса, като един е от тях е причинил нараняване, проникващо в гръдната кухина, довело до пневмоторакс и плеврален излив, поради навлизане на въздух в гръдната кухина, а друго нараняване – в ляво супраклавикуларно, по-близо до раменната става /в лявата надключична област/, е довело до нарушаване на целостта на артериален съд – срязано разклонение на лявата задключична артерия, наложило оперативно обшиване по спешност. Именно тези две наранявания са оценени от експертите като животозастрашаващи, тъй като при неоказване на своевременна квалифицирана медицинска помощ е възможно да доведат до смъртта на пострадалия. Ударите са нанесени с нож – хладно оръжие, годно да причини телесни увреждания, включително такива, които да доведат до летален изход. Фактът, че един от ударите е проникнал в гръдната кухина, а друг е довел до засягане на артериален съд, сочи на достатъчна сила и интензитет на нанесените ударите, както и за целенасоченост на същите. В случая за силата на ударите не може да се съди само от дълбочината на проникване на острието, тъй като по данни от делото се установява, че телата са били в динамика, пострадалият се е отбранявал, а свид. И. се е опитвал да ограничи активните замахвания с нож на подсъдимия, които обстоятелства в съвкупност са противодействали по отношение на силата на нанасяните от подсъдимия удари с нож. Не е убягнало от вниманието на първостепенния съд, че ненастъпването в случая на общественоопасните последици, както и липсата на нанесен по-голям брой удари, се дължи от една страна на намесата на св. И., който още в момента на възприемане на първото замахване с нож от подсъдимия спрямо пострадалия, се е намесил, опитвайки да ограничи телодвиженията му и да задържи ръката, в която държи нож, а от друга – на активното противопоставяне на пострадалия, който поради добрата си физическа форма е успял да отблъсне част от насочените към тялото му удари, а впоследствие и да изтласка подсъдимия в сервизното помещение, затваряйки след себе си вратата, и ограничавайки по този начин следващо нападение на подсъдимия. В този смисъл и констатираното, че по-голямата част от причинените на пострадалия наранявания са само порезни, не може да обоснове тезата на защитата за отсъствие на умисъл за убийство. За минимализирането в случая на щетите върху телесния интегритет на пострадалия са допринесли личните действия на последния, проявени в активна съпротива, както и опитите на св. И. да осуети, съответно да ограничи нанасяните от подсъдимия на удари, и не на последно място – своевременното придвижване на пострадалия до болничното заведение и оказаната му квалифицирана медицинска помощ. Всички тези обстоятелства в съвкупност са довели до благоприятно за пострадалия развитие и в тази връзка, изводите на вещите лица по назначените експертизи, че е била налице възможност за летален изход, а не категорично настъпване на такъв като последица от нараняванията, не могат да се използват в подкрепа на развитата от защитата теза, че деянието следва да се квалифицира като причиняване на телесна повреда. Формирайки изводите си относно субективната страна на деянието, първата инстанция основателно се е позовала също на назначената и изслушана комплексна съдебно – психологично психиатрична експертиза, която е категорична, че емоциите с негативен заряд, под чието влияние се е намирал подсъдимият към момента на извършване на деянието, не са надхвърлили нормалната човешка афективност, т.е. същите не са повлияли способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Подкрепящи горното заключение на експертите са и установените по делото фактически данни, свидетелстващи, че поведението на подс.С. е било подредено, организирано и целенасочено. Отсъстват каквито и да е обективни показатели, които да насочват към извод, че същият не е могъл да координира и съзнателно да насочва действията си в преследване на поставената цел. Напротив, последователното му и целенасочено поведение показва наличие на ясно съзнание за случващото се, волева устойчивост да вземе и изпълни решението си да лиши от живот пострадалия, а по-късно и оставайки сам в тоалетното помещение – да се заключи там и да укрие оръжието на престъплението, целейки по този начин да заличи следите от престъпното си поведение. Като неоснователен следва да се отхвърли доводът на защитата, за невъзможност деянието да бъде квалифицирано по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради факта, че подсъдимият е действал при евентуален умисъл, данни за което се черпят от представената в обвинителния акт интерпретация на фактическите обстоятелства на обвинението. Вярно е, че опит към престъпление е възможен единствено при форма на вината пряк умисъл. В случая обаче следва да се отбележи на първо място, че внимателния прочит на обвинителния акт не разкрива в същия да са очертани факти или застъпена теза на прокурора за наличие на евентуален умисъл у дееца. Напротив, от съдържащата се на л.6 и л.7 от процесуалния документ аргументация на прокурора е ясно видимо, че се претендира инкриминираното деяние да е извършено от подс.С. при пряк умисъл, в подкрепа на която теза са изнесени и конкретни факти, приети от прокурора за установени и указващи на съзнателна и целенасочена дейност на подсъдимия към причиняване смъртта на пострадалия. В разглеждания казус освен това, всички обстоятелства, свързани с установения механизъм на деянието и проявената от подсъдимия упоритост и настървение при замахване с ножа срещу пострадалия, категорично обективират наличие на пряк умисъл у него за причиняване на смърт. Както използваното оръжие - нож, така и броят и локализацията на ударите, тяхната сила и интензитет, въпреки опитите за противодействие на пострадалия и присъстващия свидетел И., демонстрират формираната в съзнанието на подсъдимия цел да умъртви В., а не да му причини телесна повреда. Поради това и застъпената от защитата теза за необходимост от преквалификация на извършеното от подс.С. деяние по чл. 129 от НК, не може да бъде споделена. Не са налице също основания да се приеме, че деянието е извършено от подс.С. при условията на неизбежна отбрана, алтернативно - при превишаване пределите на неизбежна отбрана по чл. 119 от НК, в каквато насока са основните възражения на защитата. За да е налице убийство, извършено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели, е необходимо да бъде установено наличието на пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалия, когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността и законните права на гражданите, като неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение. Само при противоправно и непосредствено нападение, нападнатият има право на активна защита. В настоящия казус действително е изяснено, че влизайки в офиса на „..“, пострадалият пръв се е насочил към подсъдимия, приканвайки го да си тръгне, след което виждайки липсата на реакция у него, го приближил, прокарал ръка пред шията му и направил опит да го повдигне от стола. Това поведение на пострадалия обаче, включващо от една страна, вербална покана към подсъдимия да напусне офиса, и от друга - комплекс от телодвижения със същата насоченост, първата инстанция правилно е преценила, че не е от естество и с характер, позволяващи да бъде квалифицирано като нападение по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК, с характеристиките, изведени в т.I, т.2 и т.4 на ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год., поставящо подс.С. в съС.ие на неизбежна отбрана. Извършените в случая действия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, макар и под формата на груба лична изява, с оглед на ясната им насоченост /подсъдимият да напусне офиса/, не могат да бъдат окачествени като противоправно нападение, както се поддържа от защитата. Не може да се приеме също така, че с тези действия е била създадена реална и непосредствена опасност за личността на подсъдимия. За да е налице реална опасност от увреждане, е необходимо нападателят обективно да е извършил нещо, с което действително да застраши нападнатия, като например да връхлети върху него; да замахне енергично, за да нанесе удар; да извади и насочи оръжие, или други фактически действия, които създават условия за близко, предстоящо, неизбежно увреждане на защитените обществени отношения. Във всички случаи обаче, за да е позволено неутрализирането на нападателя, застрашаването на обществените отношения трябва да е обективирано в реално съществуващи в действителността факти. Само в такава ситуация за нападнатия съществува възможност да предприеме активни действия за защитата си, в това число и увреждайки нападателя си, макар че посегателството върху телесната му неприкосновеност все още не е било предприето. След като установените по делото фактически обстоятелства, характеризиращи конкретно възникналата в офиса на „..“ ситуация, не сочат да е било налице неочаквано, реално и противоправно нападение от страна на пострадалия към подсъдимия, последният не би могъл да се позовава на това, че е предприел серия от удари с нож в съС.ие на неизбежна отбрана. Нищо обективно при създалата се ситуация не е давало основание на подсъдимия да счита, че по отношение на него ще започне нападение, с което ще бъде засегнат физическият му интегритет. При това положение, само на основата на личната му убеденост /субективна увереност/, че спрямо него ще бъде упражнена физическа агресия, не може да се прави заключение, че реакцията му на „отбрана“ чрез нанасяне на удари с нож по тялото на пострадалия, е оправдана. В конкретиката на установените по делото фактически положения е важно да се отчете също, че между подсъдимия и пострадалия са съществували насложени във времето трайно негативни настроения един спрямо друг, породени от ревността на С. към свид.К., в следствие новите й партньорски отношения със свид.В.. Именно тази неприязън между двамата, както и упорството на С. да продължи да търси близост със свид.К. във всеки удобен момент, са станали и повод за конфликта между тях на 05.05.2022г. В тази връзка и отивайки на следващия ден /на инкриминираната дата/ в работния офис на свид.К., подсъдимият е имал нагласата и очакването за нов конфликт, за което и се е въоръжил, вземайки със себе си сгъваем нож /процесното оръжие на престъплението/. Нещо повече, по несъмнен начин се установява по делото /от показанията на свид.К., подкрепени от видеозаписа от охранителните камери/, че подс.С. не само е носил в себе си нож този ден, но и демонстративно е показал същия на К., предупреждавайки я, че пострадалият не трябва да се появява, тъй като е въоръжен. Така установеното поведение на подс.С., както правилно е приел окръжният съд, убедено сочи на предварително обмисляне от последния на възможните варианти, при които би протекла срещата му с пострадалия, съответно изключва спонтанност в действията му по използване на процесния нож като реакция срещу действията на В.. Фактът освен това на предварително подготвено и носено от подсъдимия средство за прилагане на сила за отблъскване на евентуално нападение /нож/ и целенасочената му директна употреба - нанасяне с оръжието на множество удари в жизненоважна област от тялото на пострадалия В. /гръдния кош/, разкрива и формираната по-рано у него представа относно вида на средството, мястото и начина на използването му. Горното допълнително оборва тезата на защитата, че реакцията на подсъдимия по изваждане на ножа от джоба на връхната му дреха и следващите му активни действия с оръжието – замахване с него срещу пострадалия, веднага след като той се опитал да го повдигне от стола, съставлява адекватна такава на самоотбрана, даваща му правото да се ползва от изключващите обществената опасност предпоставки на института на неизбежната отбрана. Носейки на процесната дата в себе си нож, който несъмнено не е имал предназначението, което защитата изтъква, а именно да му служи при осъществяване на професионалната дейност /предвид че във времето около 18: 45 часа, когато е посетил офиса на „..“, подсъдимият сам съобщава, че вече не е бил на работа – спр. л 497 гръб от НОХД №1198/2022г. на БОС/, както и обявявайки пред свид.К. готовността си да използва ножа, подс. С. очевидно е очаквал конфронтация с пострадалия, във връзка с което и се е подготвил за самоотбрана. Неговата защита обаче е била преждевременна, тъй като е предприета в момент, когато все още не е имало реална и непосредствена опасност от увреждане на личността му. Предприемайки активни действия с процесния нож, насочени срещу пострадалия, непосредствено след като той е направил опит да го повдигне от стола, подсъдимият е предотвратил бъдещо нападение, което в случая е било само вероятно с оглед ситуацията, която е съществувала в офиса. При това положение, след като липсва непосредствено нападение, подсъдимият не би могъл да се позовава на неизбежна отбрана. Констатирайки отсъствие на поведенческа проява на пострадалия, поставяща подсъдимия в условията на реално застрашаващо телесната неприкосновеност и живота му нападение, водещо до реакция на отбрана от страна на последния по начина и със средствата, с които е реализирано инкриминираното деяние, съдът с основание е посочил, че твърденията на подс.С. в обратната насока /че нанасяйки удари с нож по тялото на пострадалия, е действал в своя защита/, съставляват негова защитна позиция, която е напълно опровергани от събраните по делото доказателства. Липсата на нападение, съответно на създадена реална опасност от увреждане, която да е в корелативна връзка със съответни защитни действия от страна на подсъдимия, прави безпредметно обсъждането на съображенията на защитата за превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, защото за превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да се говори само когато е налице нападение и отбранителни действия, очевидно несъответстващи на характера и степента на нападението. Поради изложеното въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитника за това, деянието да е извършено в условията на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели и свързаното с това искане за изменение на присъдата, постановена от ОС-Бургас. Правилни са изводите на първостепенния съд за неприложимост и на друг материален закон – този по чл. 118 от НК. За квалифицирането на деянието по посочения по-леко наказуем престъпен състав е необходимо на първо място да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на жертвата, като проявеното такова да е от вида на описаното в нормата на чл. 118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки / Решение №721/73 на II н. о., Решение №858/73 на II н. о., Решение №419/76 на I н. о., Решение №133/1995 г. на I н. о. на ВС на РБ и др./. На следващо място е нужно да е налице и медицинският критерий – в резултат на провокативното поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в съС.ие на силно раздразнение /физиологичен афект/ - изключително емоционално съС.ие, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите му, че да не може адекватно да реагира на ситуацията. В случая фактическите обстоятелства по делото не само не разкриват изява на пострадалия, което да е с характеристиките на изброените такива в чл. 118 от НК, но и се установява по експертен път, че поведението на подс. С. не отговаря на медицинския критерий за съС.ие на силно раздразнение /афект/, което да е предизвикало агресивните действия. Заключението на комплексната психолого- психиатрична експертиза, от което се установява, че към момента на деянието подс. С. не е бил в съС.ие на силно раздразнение, изключва и възможността да се приложи разпоредбата на чл. 118 от НК. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за оправдаване на подсъдимия, както и за преквалифициране на извършеното деяние в по-леко наказуемо престъпление, в каквато насока са поставените от защитниците искания в жалбите. Постановената от първостепенния съд присъда е атакувана пред настоящата инстанция от прокурора, както и от частния обвинител К. В., с навадени от тях основни доводи за незаконосъобразно извършена от първата инстанция преценка на обстоятелствата, относими към правилното определяне на дължимото наказание, в каквато връзка се твърди, че отмереното такова на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от седем години, е явно несправедливо. Аргументира се неправилно приложение на чл.55 от НПК, при явен пропуск на съда да изследва обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК, както и при очевидно надценяване на смекчаващите вината обстоятелства. Претендира се по-тежко санкциониране на подс.С., в съответствие с целите по чл.36 от НК. Присъдата се оспорва и от подсъдимия, чрез защитниците му, като сред оплакванията, наведени в жалбите, е изтъкната и явна несправедливост на наложеното наказание. След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, въззивният съд намери следното: Доводите за прекомерно проявена снизходителност от първата инстанция при определяне наказанието на подсъдимия, както и неправилно приложение на чл.55 от НК, изтъкнати в протеста и жалбата на частния обвинител, не се подкрепят от материалите по делото. Без основание е и оплакването за прекомерна тежест на санкцията, развито от подсъдимия и защитниците му в контекста на претенцията за преквалифициране на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 06.05.2022 г., а именно лишаване от свобода от десет до двадесет години. Съблюдавайки правилото на чл. 18 ал.2 от НПК, установяващо, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, с отчитане степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено, съдът е достигнал до извод, че наказанието на подс.С. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и е наложил на последния 7 години лишаване от свобода. Приложението на чл.55 от НК съдът е мотивирал с наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, сред които е откроил - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата му професионална реализация, безупречните личностни характеристични данни за него, процесуалното му поведение, включващо частично признание на фактите по обвинението, както и обстоятелството, че извършеното от него престъпление е останало във фазата на опита. Обективирана в акта на съда е и дължимата преценка на кумулативната предпоставка по чл.55, ал.1 от НК – че и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, би било несъразмерно тежко с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Изведеното в атакувания акт разбиране на съда за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия С., които съобразно разпоредбата на чл. 55 от НК обуславят определяне на наказание под най-ниския предел, предвиден за съответното престъпление, се споделя напълно от настоящия състав на въззивния съд. Съгласие въззивната инстанция изразява и с направения от ОС-Бургас извод, че така изброените обстоятелства са многобройни и в тяхната съвкупност обосновават преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подс.С. престъпление. Отмервайки тежестта на наказателната принуда, първата инстанция макар да не е навлязла в подробно обсъждане на причините, поради които деянието на С. е спряло във фазата на опита, коректно е отчела, че в случая съставомерният резултат – смъртта на пострадалия В., не е настъпил поради обстоятелства, които са извън волята на подсъдимия. Към правилно приетото от съда, че оказаната своевременна и високо квалифицирана медицинска помощ на пострадалия е сред факторите, предотвратили леталния изход на пострадалия, следва да се добави и друго обстоятелство, имащо отношение към причините, които са довели до недовършване на престъплението, а именно оказаната сериозна съпротива на В. срещу реализираното спрямо него нападение с нож, която в съчетание с добрата му физическа подготовка, е способствала изолирането на подсъдимия в сервизното помещение на офиса по начин, ограничаващ възможността му да извършва следващи нападателни действия с нож. Сред причините, поради които деянието е останало недовършено, следва да се отчете и намесата на свид.И., който в началния етап на нападението е успял, макар и за кратко, да задържи подсъдимия и да ограничи движенията на ръката му, в която е държал ножа, а впоследствие, потърсил и помощ от трети лица. Изведените по-горе обстоятелства от кръга по чл. 18, ал.2 от НК, несъмнено сочат, че намерението на подс.С. да причини смърт на пострадалия В., е останало неосъществено такова извън личната му воля, което в значителна степен завишава обществената опасност на деянието. Подкрепящи извода за висока степен на обществена опасност на реализираното от подс.С. деяние, са и данните, характеризиращи механизма на извършването му – активно нападение с нож, при незначителна провокация от страна на пострадалия, с нанасяне на множество удари в област на човешкото тяло, в която се намират жизненоважни органи – бял дроб и сърце, както и магистрални кръвоносни съдове, както и упоритост на действията, въпреки опитите на пострадалия и свид.И. да преустановят нападението. При определяне тежестта на наказателната принуда е важно да се вземат предвид също подбудите и причините за извършване на престъплението, които в случая несъмнено се коренят в трайно формиралата се негативна нагласа у подсъдимия спрямо пострадалия, вследствие упоритите опити на последния да го изолира в контактите му със свид.К., негова интимна приятелка в по- ранен период. Впрочем, настроения с негативен заряд спрямо подс.С., се установява по данни от делото, че е имал и пострадалият, за което може да се съди от поведението му в деня на инкриминираната дата – открито заявено искане от него към подс.С. да напусне офиса, както и приканването му да стане от стола с комплекс от телодвижения, в отговор на които и подсъдимият е извадил ножа от джоба си и предприел нападение. Именно тази нескрита от двамата неприязън един към друг в конкуренцията им да заслужат вниманието на свид.К., е станала и причина отношенията им да ескалират до степен, в която подс.С. не е могъл да запази контрола над емоциите си и е дал воля на своя гняв, реализирайки на инкриминираната дата нападение над В.. Този извод съдът прави на база както на разказаното от свид. К. относно развилите се между нея и подс.С. отношения след раздялата им, съответно и мястото, което свид. В. е заемал в нейния живот, така и на основата на даденото от комплексната психолого-психиатрична експертиза заключение, че приложената за целите на експертното изследване тестова методика не разкрива наличие у С. на агресивни нагласи, нито свидетелства за патологични личностови черти и акцентуации при него. Очертавайки профила на С., експертизата е дала също заключение, че сангвиничният темперамент при него се проявява в активност, упоритост и реализация на целите и намеренията, а в сферата на емоционалните преживявания - в устойчивост и бавна смяна на настроението, постепенно натрупване на емоциите, упорство, подозрителност и ревност /какъвто профил се среща при хора в криза - пред развод, безработни, по време на развод и др. В характеристичен план същият е описан като енергичен и работоспособен, отличаващ се с търпеливост, издръжливост и самообладание. Като адекватно е определено и отношението на С. към общоприетите норми за поведение в обществото. Съобразявайки горните данни, носещи информация за личността на подс.С., както и останалите положителни такива, отчетени от първата инстанция в подкрепа на изводите й за наличие на условията по чл.55 от НК, без да пренебрегва характеристиките на конкретно извършеното от същия престъпление /разкриващо негативен аспект от личността му/, въззивният съд достигна до извод, че персоналната обществена опасност на дееца не е висока, така, както се твърди от прокурора и от частния обвинител. Проявеното в случая от С. агресивно поведение, насочено към пострадалия, според заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза, е ситуативно обусловено, поради което и само на тази основа не биха могли да се правят изводи за степента на обществена опасност на личността му. Доколкото по експертен път е установено, че при С. не се идентифицира агресивна предиспозиция на личността, не би могло и да се подкрепи разбирането, че същият е с нарушена способност за адекватно възприемане и реагиране в различни социални ситуации, предпоставящо риск от рецидив в агресивните му подходи за разрешаване на възникнали конфликти или утвърждаване на собствена позиция в отношенията му с останалите хора. В подкрепа на горното са и наличните по делото сведения за чисто съдебно минало на подсъдимия, добро образование и успешна социална и професионална реализация, които първата инстанция е оценила съобразно действителната им тежест. Пропускът на първата инстанция да идентифицира горните обстоятелства като такива, имащи значение при отмерване мярката за наказателно въздействие върху подсъдимия, е важно да се отбележи, че не повлиява крайната й преценка относно справедливия размер на наказанието, което правилно е определено в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна рамка. Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че определеното наказание от седем години лишаване от свобода, не е явно несправедливо, а адекватно отмерено в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК, като същото ще въздейства не само за поправянето и превъзпитанието на дееца, но и ще изпълни функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма от проявената от първата инстанция снизходителност към подсъдимия, тъй като определеното наказание очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и кореспондира със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и с това, че е в съС.ие да постигне личната и генерална превенции. Ето защо и искането в жалбите на защитниците за корекция на наказанието в насока на неговото намаляване, се явява неоснователно. На основание застъпеното по-горе становище на настоящия съдебен състав за справедливост на наложената на подс. С. санкция за извършеното престъпление, доводите на представителя на държавното обвинение и на частния обвинител, с които се обосновава необходимост от определяне на по- тежко наказание на дееца, също се явяват неоснователни. Поддържаното от повереника на частния обвинител твърдение, че съдът не е оценил адекватно последиците, които са настъпили за здравето на пострадалия В. съдът намери за неоснователно, доколкото същото не отчита, че тези последици са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден, и е недопустимо по силата на чл. 56 от НК да бъдат съобразявани и втори път. В този смисъл на основата на така ангажираните от частното обвинение доводи не може да се обоснове по-висока тежест на разглежданото престъпление, съответно и по-високо наказание за дееца. Правилно съдът е приел, че определеното наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Законосъобразно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – „строг“ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. Съобразявайки постановеното задържане на подс.С. в хода на досъдебното производство, съдът правилно е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НК, като е приспаднал времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 06.05.2022г. С оглед постановената осъдителна присъда, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността на подс.С. за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива. Извършената служебна проверка от съда не установи допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия и налагащи отмяна или изменяване на съдебния акт. Изложените в протеста и във въззивните жалби оплаквания са лишени от основание, поради което същите не могат да доведат до претендираните правни последици. С оглед на това и на основание чл. 338 от НПК, атакуваната присъда следва се да потвърди изцяло. Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд