Решение № 3050 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 459/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Пазарджик против решение №327 от 27.03.2026г. на Общински съвет – Лесичово, с което е обявен ПИ с идентификатор 35571.1.646 по КККР на [населено място], общ.Лесичово за имот частна общинска собственост. Със същото решение е възложено изпълнението на следващите се правни и фактически действия на кмета на община Лесичово. В протеста се твърди, че оспореният акт е нищожен, тъй като решението било прието при липса на предпоставките по чл.6, ал.1 от ЗОС, т.е. при липса на материалноправно основание. Излага подробни съображения. Иска се от съда да обяви за нищожно оспореното решение на ОбС – Лесичово. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Ответникът ОбС – Лесичово оспорва жалбата, не изпраща представител в с.з. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа страна следното: С предложение от 18.03.2026г. кметът на община Лесичово е сезирал Общински съвет – Лесичово да промени характера и вида собственост на ПИ с идентификатор 35571.1.646 по КККР на [населено място], общ.Лесичово от публичн в частна. Изложени са доводи, че имотът нямал характер на дере – не бил тесен и дълбок, а по-скоро имал характер на пустееща земя, която не се обработвала и не се използвала от дълго време. Възможно било при изготвяне на КК на селото и на КВС да била допусната технимеска грешка при отразяване на начина на трайно ползване на имота като дере. Затова счита, че било необходимо да се промени характера и вида собственост на имота от публична в частна – имотът не се ползвал за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение, не бил имот, определен като публична собственост със закон и не бил предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация съгласно чл.3, ал.2 от ЗОС. Било законосъобразно и целесъобразно имотът да се обяви за частна общинска собственост – за да се осигури по-добра възможност за стопанисване, управление и разпореждане с него, ще се осигурят приходи към бюджета на общината и ще се подобри социално-икономическото й развитие. Искането е основано на извършен от служители от общинската администрация оглед на имота, за което е изготвен протокол от 26.01.2026г. По постъпилото в ОбС – Лесичово предложение е взето решение №327 от 27.03.2026г. на Общински съвет – Лесичово, с което ПИ с идентификатор 35571.1.646 по КККР на [населено място], общ.Лесичово е обявен за имот частна общинска собственост. При така установената фактическа обстановка съдът приема протеста за ДОПУСТИМ - подаден е по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК. Разгледан по същество съдът го намира за основателен. В АПК липсват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, но в правната доктрина се приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дискредитира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение. В оспореното решение на Общински съвет – Лесичово е обективирано волеизявлението на колективния орган за обявяване на ПИ с идентификатор 35571.1.646 по КККР на [населено място], общ.Лесичово – публична общинска собственост - за имот частна общинска собственост. Съгласно чл. 6, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗОС решение за обявяване на имоти публична общинска собственост за частна общинска собственост е компетентен да вземе общинският съвет, като за първото е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от всички общински съветници. Видно от представения протокол от редовно заседание на Общински съвет – Лесичово, проведено на 27.03.20268г., решение №327 е взето с гласовете на 9 броя общински съветници от общ брой 11. Затова съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискването на чл. 6, ал. 3 от ЗОС за квалифицирано мнозинство. Обективираните в решението волеизявления, обаче, пряко нарушават императивни правни норми, което ги прави несъвместими с установения правен ред. Напълно отсъстват материалните предпоставки за приложение на законовите текстове, посочени като правно основание за постановяването им. За да обяви имот с идентификатор ПИ с идентификатор 35571.1.646 по КККР на [населено място], общ.Лесичово за частна общинска собственост, административният орган се е позовал на чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Цитираният текст предвижда правомощие за общинския съвет да обяви за частна общинска собственост имотите, които са престанали на имат предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС очертава кръга от имоти и вещи, които са публична общинска собственост, като в т.1 се предвижда, че публична общинска собственост са имотите и вещите, за които това е предвидено в закон. Съответно според т. 2 и т. 3 публична собственост са тези имоти, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Смисълът, в който терминът „имот" е употребен в чл. 6, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗОС е идентичен със смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ за "поземлен имот" - част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОС възможност когато имотите и вещите – публична общинска собственост, са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС, да се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Тази промяна на характера на общинската собственост от публична в частна е възможна единствено с промяна на нейното предназначение, очертано в чл. 3, ал. 2 ЗОС. Съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗУТ конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти се определя с подробния устройствен план. В Закона за устройство на територията се предвижда основание и процедура за промяна на конкретно предназначение съобразно разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ. Такава промяна, обаче, не е била извършена, което налага извод, че протестираното решение на общинския съвет не е съобразено с разпоредбите на приложимия материален закон. По делото липсват доказателства за влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/ за промяна предназначението на процесният поземлен имот от дере поради това, че е загубил предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Това от своя страна налага извода за липса на липсва правна възможност за вземане на решение съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС за обявяване на имота за частна общинска собственост. Евентуално фактическо използване на имота по начин, различен от определеното му по реда на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ предназначение по естеството си не представлява промяна на това предназначени и не може да бъде основание за упражняване правомощията на общинския съвет по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. В случая липсват надлежни доказателства да е подробно обследван въпросът с евентуалното отпаднало предназначение на имота, като представения към преписката протокол, изготвен от назначена от кмета на общината комисия, не променя този извод. Липсват геодезическо заснемане,топографски анализ, хидроложко и инженерно-геоложко проучване, становище от Басейнова дирекция и други относими към преценката документи. В Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010г. е прието, че административният акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидност на административния акт или при нарушаване на някои от нормативно установените изисквания за законност, изброени в чл. 146 АПК. Съответно нарушението на законовите изисквания за валидност трябва да е съществено и изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт, изискванията и предписанията на закона. Поради това и като приема по изложени по-горе съображения, че не са налице предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗОС за промяна на собствеността от публична в частна общинска, то протестираното решение се явява нищожно поради допуснат съществен порок при вземането му - противоречие с материалния закон. /напр. решение № 7959 от 22.06.2020г. на ВАС по адм. д. № 1872/2020 г., IV о., Решение № 673 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2020 г., IV о., Решение № 5238 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2024 г., IV о и др./. Нещо повече, в мотивите на протестираното решение е прието, че с промяната на собствеността „ще се осигури бюджета на общината в приходната му част…“. Последното сочи на намерение на общината да се разпореди с този общински имот, което от своя страна е в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС, според която имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, освен в полза на държавата, при условия и по ред, определени в специален закон – каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Поради всичко изложено съдът приема, че допуснатият съществен порок - противоречие с материалния закон - води до нищожност на протестираното решение на Общински съвет - Лесичово и същото следва да се обяви за нищожно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик