Решение № 107 от 18.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 387/2026 г.

към решение № 107 / 18.06.2026 г. по ВЧНД № 387 / 2026 г.,

по описа на Окръжен съд – Русе.

Производството е по реда на глава 21 от НПК във връзка с чл. 431, ал.2 от НПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от защитника на освидетелствания Г. Р. Б. срещу Определение № 286 / 08.04.2026 г. постановено по ЧНД № 456/2026 г., по описа на Районен съд - Русе, с което съдът е настанил Б. на принудително лечение по реда на чл. 89, б. „в” НК в специална психиатрическа болница, а именно ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – Бяла, а на основание чл. 432, ал. 1 НПК след изтичане на ШЕСТ МЕСЕЦА от настаняването на принудително лечение постановил, да бъде сезиран Районен съд – Бяла, който е съдът по местонахожданието на лечебното заведение, за произнасяне във връзка с продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение или в условията на евентуалност да определи по-лека принудителна медицинска мярка за възможно най-кратък срок.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира освидетелстваният да бъде настанен в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, вместо в ДПБ – Бяла.

Защитникът по делото и освидетелстваният считат искането си за основателно. Също пледират Г. Б. да бъде настанен в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД.

Окръжен съд Русе като прецени оплакванията в жалбата, изложеното от страните във въззивното съдебно заседание и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

В хода на въззивното производство бяха приобщени Удостоверение от „Център за психично здраве-Русе“ ЕООД, както и разпечатка от направените изследвания на Г. Р. Б. на 27.05.2026 г. в Медицинска лаборатория „Здраве 99“ ООД. От първото се установява, че здравословното състояние и заболяването на освидетелствания Б., позволяват да бъде лекуван в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, а от второто, че не е употребявал към момента на изследването високорискови наркотични вещества.

В тази връзка, настоящия съдебен състав, воден от задължението си по чл.13 от НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, за да прецени актуалното здравословно състояние на освидетелствания и дали трябва да се лекува принудително в специална психиатрическа болница по чл.89, б.“в“ от НК назначи КСППЕ, от чието заключение е видно следното:

освид.Г. Б. понастоящем страда от Параноидна шизофрения и това

заболяване представлява „продължително разстройство на съзнанието“

пo смисъла на чл. 33 oт НК;

същият страда от зависимост към психоактивни вещества, но не и от такава към алкохол;

към настоящия момент е с нарушени годности и не може са разбира

свойството и значението на постъпките си и не може да ги pъкoвoди;

към настоящия момент страда oт психически недостатъци, които мy

пречат да се защитава caм;

спрямо него e уместно да бъдат приложени принудителните медицински

мерки, предвидени в чл. 89 oт НК, като най-подходящата за него e тази по чл.89, б.„б“ от НК - принудително лекуване в обикновено психо-

неврологическо заведение - „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД.

Кредитирайки заключението на посочената експертиза, предвид нейната най-реална диагноза за здравословното състояние на Г. Б., настоящият съдебен състав счете, че в случая са налице условията, при наличието на които спрямо него действително трябва да бъде постановена принудителна медицинска мярка, съобразно предвидените в чл.89 от НК възможности, а именно по б.“б“ на тази разпоредба.

По делото е установено, че той е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, действайки в състояние на невменяемост, съгласно чл.33, ал.1 от НК. Понастоящем освидетелствания Б. също е в състояние на невменяемост.

Според чл.90, ал.1 от НК, принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.2 от НК, принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки.

В конкретния случай предвидената в чл.90, ал.2 от НК особена опасност на освид.Г. Б. за обществото или за своите близки, която е необходимата предпоставка за постановяване на принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение, не се установява от доказателствената съвкупност. Видно от показанията на неговия баща проявяваната от Г. Б. агресия е предимно вербална и е налична само при нередовен прием на предписаните му лекарства. Наред с това от заключението на назначената от въззивната инстанция КСППЕ става ясно, че лекуването на Б. може да бъде проведено в обикновено психо-неврологическо заведение - „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД. Настаняването му в това заведение, ще е най-подходящо и успешно според съда, тъй като ще бъде в района на трайната установен на неговия баща, който полага грижи за него и няма да създаде затруднения при свижданията между тях, каквито безспорно ще има, ако е настанен в ДПБ - Бяла. Освен това ДПБ – Бяла не представлява специална психиатрическа болница и при приложението на разпоредбата на чл.89, б.“в“ от НК, регламентираща принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психоневрологическо заведение, той неправилно е бил настанен там вместо, например в ДПБ – Ловеч.

С оглед изложеното, обжалваното пред въззивния съд определение на първата инстанция следва да се измени, като по отношение на Г. Б. на основание чл.89, б.“б“ във вр. с чл.90, ал.1 от НК се постанови принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, а именно: „Център за психично здраве-Русе“ЕООД и се укаже, че след изтичане на срока по чл.432, ал.1 от НПК (тук в диспозитива на решението е допусната техническа грешка, к а т о вместо НПК е изписано НК), Районен съд – Русе следва да бъде уведомен, за произнасяне във връзка с продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение.

Така мотивиран Окръжен съд – Русе, трети наказателен състав, постанови решението си.

Председател: ………………..

Членове:

1. ……………..

2. ……………..