Решение № 2436 от 30.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9177/2023 г.

наказателно дело № 20231110209177 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по постъпила жалба от „,,•••''“ АД, ЕИК •••••••• представлявано от изпълнителния директор Б.С.Д. депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Х. А., редовно упълномощена, срещу Наказателно постановление № РА-21-05/31.10.2022 г. издадено от арх. З.С.З. - Главен архитект на Столична община, с което на дружество „,,•••''“ АД на основание чл. 20 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/ и чл. 22, ал. 2 от ЗУЗСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, за нарушение на чл. 20 от ЗУЗСО. В жалбата от „,,•••''“ АД, депозирана юрисконсулт Х. А., редовно упълномощена А. се релевират оплаквания, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка в жалбата като нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените се сочи липсата на компетентност на актосъставителя при съставяне на процесния АУАН, доколкото същият йерархично заема длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Градско и пространствено планиране и недвижимо културно наследство“, а не притежава качеството „длъжностно лице по контрол на строителството“ съгласно императивните разпоредби на 22, ал. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/ във вр. с чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. На следващо място в жалбата от „,,•••''“ АД се излагат доводи относно липсата и в двата процесуални документа на датата на извършване на твърдяното нарушение, като според жалбоподателя единствената дата, която се сочи е датата на извършената проверка – 03.10.2022 г., поради което се навеждат твърдения за абсолютна неяснота по въпроса кога точно актосъставителят и административнонаказващият орган приемат, че е осъществено нарушението, което представлява нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Наред с това се изтъква, че за първи път в атакуваното НП се посочва датата 02.10.2022 г., на която дата са излъчени в интернет и по националните телевизии видеозаписи, показващи обстоятелствата, при които се е стигнало до разрушаване на павета, въз основа на което се извежда недопустимостта в санкционния акт за първи път да се посочват подобни допълнителни обстоятелства, не намерили отражение преди това в акта за установяване на административно нарушение. В тази насока се акцентира върху необходимостта всички обстоятелства от състава на нарушението, включително и датата на извършване, да бъдат ясно и конкретно посочени, както в АУАН, така и в Наказателното постановление, за да може санкционираното лице да упражни пълноценно правото си на защита срещу повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Отделно се излагат твърдения за бланкетно описание на нарушението, поради което се сочат доводи за несъобразяване императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. В жалбата се релевират аргументи за недоказаност по безспорен и несъмнен начин на претендираното нарушение, като в тази насока се поставя под съмнение годността на приложения към констативния протокол за извършена проверка снимков материал. С оглед липсата на дата, място на извършване и изрично посочване на нарушителя върху снимковия материал се твърди, че наказващият орган въобще не е изследвал относимата фактическа обстановка. Сочи се неангажирането на доказателства по повод конкретен брой павета, които се твърди, че са унищожени от санкционираното дружество. Излагат се доводи за липсата на яснота по отношение изпълнителното деяние на нарушението и по-конкретно в какво точно се изразява „унищожаването“ – в липсата на бройки павета и ако да, колко и какви, или в нарушаване целостта на същите. В жалбата от „,,•••''“ АД се позовават и на това, че счупените павета, станали част от приложения към констативния протокол снимков материал, били негодни за експлоатация и именно затова подлежали на подмяна, като се твърди, че същите са извадени от строителя при развалянето на настилката и подготовката й за пренареждане на паважа. В тази връзка се изтъква още, че в Раздел Н5, част Работни операции, т. 5 от Техническите указания, приложени по делото, е допустимо влагане на павета с частични очуквания - до 10% от повърхността в зоните на фаската. Наред с това се излагат съображения в посока вероятността при трамбоването на паве, същото да се повреди вследствие технологията на нареждане и предприетото ръчно уплътняване. Накрая се излагат и аргументи относно прекомерността и неадекватността на наложения размер на имуществена санкция. С оглед на всичко изложено в жалбата и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател ,,,,•••''“ АД, редовно призовано, не изпраща представител. Административнонаказващият орган в лицето на Главния архитект на Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител от САК – адв. Е.А., редовно упълномощена, пледира съдът да потвърди процесното наказателно постановление като издадено при спазване на всички законови изисквания. В тази насока и адв. Е.А. сочи, че и двата процесуални документа съдържат изискуемите от закона реквизити. Твърди, че така описаното нарушение е съставомерно по чл. 20 от ЗУЗСО, доколкото именно в резултат на неправомерните действия на работниците на дружеството-жалбоподател са причинени вреди на недвижима културна ценност, каквато се явяват жълтите павета. В противовес на наведените с жалбата оплаквания относно датата на нарушението, счита, че не е налице неяснота, а напротив - изрично отбелязва, че датата на нарушението е всъщност датата на самата проверка. Твърди, че последното се установява от съставения на 03.10.2022 г. АУАН, където се посочва, че нарушението се извършва към момента на проверката. В допълнение на това адв. Александрова се позовава и на направения и приложен към констативния протокол снимков материал, от който било видно как изглеждат паветата. Като контрааргумент за липсата на точна бройка на увредените павета, моли да се вземе предвид, че както броят на строшените павета, така и мястото на извършване на нарушението са определяеми, тъй като са индивидуализирани в констативния протокол от същата дата, където конкретно се сочи, че на около 60 см. пред бордюрите на площад „Народно събрание“ №9, №10 и №11 са установени счупените павета, като посоченият протокол представлява подготвителен документ с удостоверителен характер. Твърди още, че в обжалваното наказателно постановление било посочено, че чупените павета били изцяло без фаска с размер, съответстващ на пространството, което следвало да се запълни. В тази връзка се позовава на Приложение № 1, озаглавено „Технически указания към договора“, в т. 5 от което било разписано какво точно се допуска за влагане, а именно влагане на павета с нарушена фаска до 10% и влагане на правилни парчета от павета в ивиците, успоредни на бордюрите. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява още, че именно последното не е изпълнено от санкционираното дружество, доколкото здрави павета са били счупени за запълване на горепосоченото пространство. В подкрепа на изложеното адв. Александрова заявява, че прилага именно снимковия материал от излъчения по националните телевизии и новинарските емисии видеозапис, станал повод за извършване на проверката от служители на Столична община. Излага също и твърдения за безспорно доказана причинно-следствена връзка между действията на работниците на дружествотожалбоподател и увреждането на недвижима културна ценност. Заявява, че от формална страна е налице съответствие между изложените в АУАН и НП фактически констатации и дадената правна квалификация на нарушението. Счита за уместна и релевантна употребата на глагола „унищожи“ с оглед счупването на цели павета за разлика от „увреждането“ на такива, които да могат да се ползват. Намира за изцяло неоснователно твърдението на дружеството жалбоподател за липса на компетентност на актосъставителя като излага, че видно от приложената по делото длъжностна характеристика за главен експерт, лицето М. се явява компетентна да състави акта. В заключение моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление и претендира за присъждане на направените разноски по делото. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Между дружество „,,•••''“АД, с ЕИК:••••••••, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „,,•••'', представлявано от изпълнителния директор Б.С.Д. и Столична община бил сключен Договор № СОА22-ДГ55-,,•••'' от 13.07.2022 г. за изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в Централна градска част на гр. София, по силата на който договор дружеството-жалбоподател, в качеството си на изпълнител по договора, се задължавало да извърши строително-монтажни работи /СМР/, като в предмета на извършваната дейност се включвало пренареждането на керамичните паважи на територията на гр. София, притежаващи статут на недвижима културна ценност. На 02.10.2022 г. /неделя/ в социалните мрежи били публикувани видеоматериали, от съдържането на които се виждало как в участъка пред сградите на пл. „Народно събрание“ № 9, № 10 и № 11 цяло керамично паве се троши от работник на дружеството-жалбоподател „,,•••''“АД, с чук с цел запълване на дупки в прилежащата настилка. Въз основа на така излъчените материали, на следващия ден – 03.10.2022 г. /понеделник/ длъжностни лица при Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, едно от които била свид. С. М. – главен експерт в дирекция „Градско и и пространствено планиран и недвижимо културно наследство“ НАГ София посетили посоченото място и извършили проверка във връзка с осъществяваните ремонтни дейности - пренареждане на гранитни бордюри и част от керамичните павета в зона около 60 см пред бордюрите, като установили, че вследствие на механично въздействие с чук, са унищожени части от неустановен брой цели павета, като частите от счупените павета били положени в контактната зона за допълване на успоредната ивица на бордюра. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № 22КП-НКЦ/03.10.2022 г. като към последния бил приложен и снимков материал, онагледяващ изводите, отразени в протокола. Въз основа на така установените обстоятелства в хода на извършената на място проверка, компетентното длъжностно лице - арх. С. М., заемаща длъжността „главен експерт в Дирекция „Градско и пространствено планиране и недвижимо културно наследство“ /Дирекция „ГППНКН-НАГ“/, в присъствието на двама свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта – длъжностните лица Ц.Т. и Д.Й., съставила на 03.10.2022 г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22АУАН-НКЦ/03.10.2022 г. против „,,•••''“АД, за нарушение по чл. 20 от ЗУЗСО. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател на датата на неговото съставяне – 03.10.2022 г. В законоустановения срок, жалбоподателят представил пред административнонаказващия орган писмени възражения против направените в акта констатации, в които изложил аналогични на наведените в жалбата възражения. Въз основа на направените констатации в АУАН и след като приел релевираните от жалбоподателя възражения за неоснователни, компетентното длъжностно лице – Главен архитект на Столична община, издал против „,,•••''“АД обжалваното Наказателно постановление № РА-21-05/31.10.2022 г., с което на основание чл. 20 и чл. 22, ал. 2 от ЗУЗСО, наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 100 000 лева, за нарушение на чл. 20 от ЗУЗСО. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства – в т.ч. показанията на свидетеля С. М. /актосъставител/, както и от всички приобщени по делото писмени и веществени доказателства. Съдът намира депозираните от свидетелят С. М. показания за обективни, хронологично последователни и изчерпателни, доколкото същите обрисуват и дават пълна картина на последиците от извършеното предходния ден нарушение. В тази връзка свид. М. излага информация относно заварената на място /по тротоарите и на самото платно/ не малка част от паветата, които по думи на същата били скоро счупени поради констатираните от нея и колегите й външни признаци - ярко жълтия цвят и липсата на замърсяване на същите. Настоящият съдебен състав възприема показанията на сочената свидетелка като доказателствен източник относно релевантни за изясняване предмета на доказване факти – датата, мястото и авторството на нарушението, състоянието на заварените на място раздробени павета, както и факта на полагане на счупените павета в самата настилка и поконкретно в частта, свързваща жълтите павета и тротоара. Макар от заявеното от свид. М. да не се установява точният брой на счупените павета, съдът възприема това за напълно оправдано съобразно извънредно голямата площ на публичното пространство, подлежащо на възстановяване и обновяване съгласно договора. Съдът изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по делото и снимковия материал – ВДС, които кредитира с доверие. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи: Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на обжалване административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че и двата процесуални документа АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно т.1.51 от представената Заповед № СОА21-РД09- 455/22.03.2021 г., издадена от кмета на Столична община, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По повод възражението на дружеството жалбоподател за липса на материална компетентност на актосъставителя, съдът намира същото за неоснователно. Нормативно установеното правило на чл. 22, ал. 1 от ЗУЗСО предвижда, че актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от лицата по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Видно от текста на указаната норма „За строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район)“ са компетентни да установяват нарушения. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода в жалбата на „,,•••''“ АД относно отсъствието на качеството „служител за контрол по строителството“ на актосъставителя – свид. арх. С. М., доколкото видно от т. 5.14 от представената по кориците на делото длъжностна характеристика за позицията „главен експерт“ в Дирекция „ГППНКН-НАГ“, то на същата е било вменено прякото задължение за съставяне на АУАН по реда на ЗУЗСО и ЗАНН, когато е свързано с опазване на недвижимото културно наследство. Отделно от това съдът счита за необходимо да отбележи, че съгласно т. 4 от по-горе цитираната длъжностна характеристика /озаглавена „области на дейност“/ в полза на изпълнителите на длъжността е изрично указано, че същите осъществяват дейност по координиране и администриране на плановете и проектите, както и дейност по координиране и контролиране дейността на външните изпълнители, каквото в случая се явява дружеството-жалбоподател. На следващо място съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател да научи за какво точно нарушение е санкциониран. Фактическите обстоятелства съдът намира за правилно отразени в обстоятелствената част и на двата акта /АУАН и НП/, като наред с това настоящият състав не констатира наличието на противоречия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които последното е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. По отношение възражението в жалбата на дружеството, свързано с липсата на посочена дата на извършване на нарушението и в двата процесуални документа, съдът намира същото за неоснователно. Видно от съдържанието на двата акта, ясно и недвусмислено е посочена датата 03.10.2022 г. – така в НП е изрично отразено, че на указаната дата „при извършена проверка на Осми етап ……. е установено, че дружеството, в качеството му на изпълнител по Договор № СОА22-ДГ55-,,•••'' от 13.07.2022 г., сключен със Столична община, е унищожил част от керамичните павета в участъка пред сградите на пл. „Народно събрание“ № 9, 10 и 11…“. По сходен начин, макар и при по-пестеливо изложение, в АУАН също е посочена датата на нарушението, като в случая същата отново съвпада с датата на извършване на проверката от служителите в Столична община, като ясно е посочено и мястото на нарушението. Отделно от това съдът не възприема за нарушение обстоятелството, че в обжалваното наказателно постановление за първи път са въведени твърденията относно съществуването на видеозаписи, разпространени в интернет и излъчени по националните телевизии, доколкото посоченото обстоятелство има пряко отношение единствено към причината за самосезиране на Столична община и иницииране на последващата проверка, като това по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице. Поради изложеното съдът не установи допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при прочит на процесното НП прави впечатление по-големият обем от информация относно фактическата обстановка, в сравнение с изложената в АУАН. Именно последното навежда на извода, че административнонаказващият орган е извършил необходимото разследване, за да разкрие действителната фактическа обстановка и съответно е спазил изискването за проверка на обосноваността и законосъобразността на АУАН, съгласно изискванията, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. С оглед на последното, релевираното възражение от жалбоподателя в този смисъл, се явява също неоснователно. В посока възраженията на дружеството жалбоподател „,,•••''“ АД относно липсата на ангажирани годни доказателства за извършване на нарушението, съдът намира следното: По отношение годността на представените по административнонаказателната преписка фотоснимки, съдебният състав намира за необходимо да отчете процесуалната годност на същите като веществени доказателства по преписката. Според настоящия състав дори да не са били датирани с поставяне на дата, час и евентуално място на заснемане, след като същите са били надлежно приложени към съставения констативен протокол, то с това се считат за изпълнени процедурните изисквания за съставянето им, отразени в чл. 110, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, поради което няма пречка същите да се третират като годни веществени доказателства. Отделно от това съдът намира за нужно да посочи, че направените без знанието и съгласието на лицето фотоснимки и записи, и не по реда и правилата на НПК, не елиминират автоматично доказателствената стойност на същите. Тук следва да се преценява тежестта на извършеното нарушение, съответно дали то е умишлено или непредпазливо, както и други обстоятелства, които биха оправдали подобно „в общия случай непозволено“ вмешателство в чужда лична сфера. В настоящия случай, съобразно вида и тежестта на извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение – унищожаване на обект „недвижима културна ценност“, съдът намира, че приложените фотоснимки са процесуално годни и в тази насока следва да се ценят като годни веществени доказателства по делото. По отношение на изложения от жалбоподателя довод касателно липсата на яснота относно изпълнителното деяние на нарушението, а именно „унищожи“, настоящият съдебен състав намира същия за неоснователен. Видно от съдържанието на процесния санкционен акт и приложения по кориците на делото снимков материал, може да бъде изведено, че „унищожаването“ на част от керамичните павета се е изразило в счупването на същите или още в нарушаване на тяхната цялост, на тяхната субстанция, а не просто в тяхното увреждане. По повод релевираната от жалбоподателя допустимост за влагане на павета с частични очуквания – по-конкретно до 10% от повърхността в зоните на фаската, съдът намира посочения аргумент за неоснователен. В настоящия случай, с оглед явно упражненото механично въздействие с чук върху целостта на част от керамичните паважи, настоящият съдебен състав категорично счита, че посоченото надхвърля далеч цитираните като допустими частични очуквания по повърхността в зоните на фаската. В настоящия случай, видно и от приложения снимков материал, съдът намира за нужно да посочи, че не се касае до обикновено, леко скосяване по ръба на паветата, чиято цел е да предпази ръбовете от разрушаване и да улесни движението на автомобили, велосипеди и други превозни средства, а напротив, извършените от работниците на жалбоподателя механични въздействия надхвърлят в пъти горепосочените допустими лимити за влагане на павета с частични очуквания, разписани в Раздел Н5, част Работни операции, т. 5 от Техническите указания. приложени по делото, е допустимо влагане на павета с частични. Поради изложените съображения, съдът не споделя и доводите относно вероятността подобни повреди като установените на място да се получат в резултат от трамбоването на паветата, вследствие на самата технология по нареждане и ръчно уплътняване. Според съда подобно „раздробяване“ или още „съществено нарушаване“ целостта на част от керамичните паважи не би могло да се получи вследствие на посочените технически операции. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че е осъществен съставът на нарушение на чл. 20 от ЗУЗСО от обективна страна, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Извършеното от „,,•••''“ АД нарушение влече след себе си санкционните последици, предвидени в разпоредбата на чл. 20 от ЗУЗСО и по-конкретно за юридически лица - имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лева. В случая административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ над минималния и около средния размер, а именно 100 000 /сто хиляди/ лева, като съдът не намира този размер за прекомерен и неадекватен на извършеното нарушение. Макар в процесното НП да не е указано изрично, наказващият орган е изложил мотивите си в посока неприложимостта на института на маловажния случай като наред с това е посочил липсата на каквито й да било смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че с оглед изтъкнатите от наказващия орган отегчаващи обстоятелства – степента на значимост на засегнатия обществен интерес /по опазване на поверените ни недвижими културни ценности/ и количеството унищожени и увредени павета /чийто брой, макар и неустановен, безспорно не е малък/, обуславят извод не само за неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но и за налагане на имуществена санкция в размер над минималния. Отделно от това съдът намира за нужно да допълни като отегчаващо отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелство, че именно поради неизвестната бройка унищожени павета се е наложила поръчката на нови с цел замяна на вече обективно негодните - негодни, в резултат на предприетите от служителите на жалбоподателя неправомерни действия. Прeдвид гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски в настоящото производство. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, следва на въззиваемата страна – Столична община, да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В настоящото производство, правоимащата страна е представлявана от адвокат Е.А. и своевременно заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лева, за което представя доказателство за заплащане заедно с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г. Предвид липсата на възражение за прекомерност от въззивника, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на разпоредбите на чл. 36 от ЗА, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата към момента на извършване на нарушението редакция /обн. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./, за дела, при които наложеното наказание е под формата на имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 8 650 лева плюс 4% за горницата над 100 000 лева, т. е. в случая е в размер на 12 650 лева. Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че така направената от въззиваемата страна претенция за присъждане на адвокатското възнаграждение е основателна, като в тежест на дружеството–жалбоподател „ ,,•••''“ АД следва да се присъди действително заплатения размер на претендираните разноски за адвокат в настоящото производство, а като същото бъде осъдено да заплати на Столична община сумата от 8 650 лева, но вече в евро, а именно сумата от 4 422,67 /четири хиляди четиристотин двадесет и две евро и шестдесет и седем евроцента/ евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд