Решение № 858 от 29.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1088/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба с вх. № 20260514210358 от „Афи Лагера Тюлип“ ЕООД срещу отказ № 20260430143638/07.05.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20260430143638/30.04.2026 г., за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството. Поддържа, че отказът е незаконосъобразен. Заявлението, по което е постановен отказът, е подадено от името на „Афи Лагера Тюлип“ ЕООД, чийто едноличен собственик е „Афи Юръп Н. В.“, дружество, регистрирано в Нидерландия, където е заверено и решението на българското дружество. Поддържа, че изводите на длъжностното лице, че приложимият КМЧП определя приложимостта на българското право към решенията на едноличния собственик на капитала, независимо от неговата националност/държава по регистрация, са неправилни. Посочва, че решенията, които следва да бъдат нотариално заверени, представляват документи, които съдържат две волеизявления. От една страна, това са изявления на самите лица, които подписват от името на едноличния собственик, и действат в качеството си на субекти на частното право. Те представляват вид сделка, при която волеизявленията са паралелни и насочени към постигането на определена цел, поради което е приложимо правилото на чл. 61, изр. 2 КМЧП, според което за валидността на сделката е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. В тази връзка поддържа, че извършената от нидерландския нотариус заверка следва да се зачете като достатъчна форма за валидността на решението. Счита за несъстоятелен и доводът на длъжностното лице, че чл. 61 КМЧП следва да се счита за дерогиран от правилото на чл. 58, т. 6 КМЧП, на принципа lex specialis derogate lege generali. Поддържа, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 58 КМЧП, която определя обхвата на приложимото право по отношение на юридическите лица, тъй като в случая не се касае за представителство, а за форма на решението (волеизвлението) на дружествения орган, и не е налице припокриване на хипотезисите на двете правни норми. Сочи, че дори тези съображения да бъдат игнорирани, крайният извод за валидност на решенията не би се променил. Това е така, тъй като второто волеизявление (елемент), което се „наслагва“ върху частноправното волеизявление на дружествения орган, е едно нотариално действие, което няма частноправен характер. Нотариалната заверка представлява публичноправен елемент (по арг. от чл. 1 от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове) и подлежи на регулация от съответните публичноправни норми на държавата, където е извършена. Ако се приеме тезата на длъжностното лице, това означава, че на нидерландския нотариус следва да се вмени задължението да прилага българското нотариално право за извършване на неговите заверки, което е юридически несъстоятелно. Поддържа, че българският закон изисква нотариална заверка на част от решенията на едноличния собственик и тази форма е спазена, при положение, че е представено решение по въпроси от компетентността на едноличния собственик, което е заверено от нидерландски нотариус и апостилирано в Нидерландия. Следователно спазена е процедурата по заверка на документа съгласно нидерландското законодателство и не са налице основания за постановяване на отказ поради липса на форма на решението. Поддържа, че не е налице и второто основание за постановяване на отказа, тъй като производството по по – ранното заявление А4 с рег. № 20260421162541, с което е поискано вписване на същите обстоятелства, въз основа на същите документи, е приключило преди датата, на която е постановен обжалваният отказ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказ № 20260430143638/07.05.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВ – ТРРЮЛНЦ, и да даде указания за вписване на обстоятелствата, заявени със заявление № 20260430143638/30.04.2026 г. по партидата на „Афи Лагера Тюлип“ ЕООД. Претендира разноски. Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата в срока по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в който поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, представените писмени доказателства, и след като извърши служебна проверка по партидата на дружеството, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима – подадена е о т надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок . Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред /т. 1/, дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Спазването на изискванията за вписване следва да се докаже чрез представени към самото заявление или в срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ документи. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че е заявена промяна в представителството на дружеството – заявени са за вписване нови управители и промяна в начина на представляване. За да е действително решението за избор на управител, е необходимо същото да отговаря на изискванията на закона по отношение на нотариалната форма – заверка на подпис и съдържание, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма (чл. 137, ал. 4 ТЗ). Приело е, че фактът, че протоколът е заверен в чужбина, не освобождава участниците от задължението да изпълнят изискванията на закона по отношение на нотариалната форма – заверка и на подпис и на съдържание. Посочило е, че съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 58, т. 5 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, където са регистрирани, като приложимото в тази държава право ще урежда и представителството. На следващо място, длъжностното лице е приело, че по предходно подаденото заявление А4 с рег. № 20260421162541 е поискано вписване на същите обстоятелства въз основа на същите документи, като регистърното производство е приключило с постановяването на отказ на 27.04.2026 г. Новото заявление със същото искане и същите документи е подадено на 30.04.2026 г., като към този момент предходният отказ не е бил влязъл в сила, тъй като не е бил изтекъл срока за обжалването им. При липса на възможност за прекратяване на този тип производства поради недопустимост, длъжностното лице следва да постанови отказ. В производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ уважаването на заявлението зависи от изпълнението на изискванията, предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Със заявление А4 с рег. № 20260430143638/30.04.2026 г., подадено от Р.Б.Н., в качеството му на адвокат, са заявени за вписване промени по партидата на „Афи Лагера Тюлип“ относно представителството на дружеството – заявени са за вписване нови управители и промяна в начина на представляване. Към заявлението са представени следните документи съгласно изискванията на закона: удостоверение за актуално състояние на „Афи Юръп Н. В.“, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя Д.К., нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя А.Д., решение на едноличния собственик на капитала, адвокатско пълномощно, декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ от управителя А.Д., декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ от управителя Д.К., декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените документи и актуален учредителен акт, както и пояснителни бележки към заявление А4. За да бъдат вписани в търговския регистър заявените за вписване обстоятелства, следва да се установи дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4 /чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ Общото събрание на съдружниците, респ. едноличният собственик, избира управител. Според чл. 137, ал. 4 ТЗ решението за това следва да бъде обективирано в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор, респ. учредителният акт, е предвидена писмена форма. Видно от обявения в Търговския регистър учредителен акт не е предвидено за тези решения обикновена писмена форма. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Афи Юръп Н. В.“, което дружество е учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Нидерландия. Основателни са доводите на жалбоподателя, че длъжностното лице при АВ – ТРРЮЛНЦ неправилно е приело, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 58, т. 5 КМЧП, които определят приложимостта на българското право към решенията на едноличния собственик на капитала, независимо от неговата националност или държава по регистрация. Решенията, които следва да бъдат нотариално заверени, представляват документи, които съдържат две волеизявления. От една страна, това са изявления на самите лица, които подписват от името на едноличния собственик, и действат в качеството си на субекти на частното право. Те представляват вид сделка, при която волеизявленията са паралелни и насочени към постигането на определена цел. Разпоредбата на чл. 61 КМЧП допуска алтернативно уреждане на формата на правните сделки с международен елемент - или от правото, което е приложимо към самата сделка (lex causae), или от правопорядъка на държавата по местоизвършване на сделката (lex loci actus). Съгласно чл. 61, изр. 2 КМЧП в случая е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. В този смисъл е и разрешението, дадено в трайната практика на ВКС (Решение № 101/05.04.2011 г. по гр. д. № 829/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 67/06.04.2020 г. по гр. д. № 2151/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.), в аналогични случаи, когато българското право изисква нотариална заверка на подпис и съдържание. Това разрешение е приложимо към всички частноправни отношения, без значение дали те са гражданскоправни или търговскоправни. Ето защо, за валидността на сделката е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. Второто волеизявление, което се прибавя върху частноправното волеизявление на дружествения орган, е едно нотариално действие, което няма частноправен характер. Нотариалната заверка представлява публичноправен елемент (по арг. от чл. 1 от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове) и подлежи на регулация от съответните публичноправни норми на държавата, където е извършена, в т. ч. и по отношение на формата. Предвид представените към жалбата доказателства за установяване съдържанието на приложимото право (съобразно чл. 43, ал. 2 КМЧП), следва да се приеме, че формата на решението на едноличния собственик е спазена (съобразно приложимото право по местоизвършването му) и решението е валидно взето. Съгласно чл. 52, ал. 2 от Закона за нотариалната дейност, който урежда статута на нотариуса, видовете нотариални актове, тяхната форма и удостоверителна сила в Кралство Нидерландия, легализирането на подпис от нотариуса означава, че той трябва да постави върху документа или върху приложен към него документ декларация, датирана или подписана от него, с която потвърждава автентичността на подписа. От представеното към заявлението решение на едноличния собственик е видно, че нидерландският нотариус е изпълнил задължението си, като е приложил към решението си удостоверение, в което е констатирал явилите се лица, направил е проверка, че същите са законови представители на дружеството, от чието име волеизявляват, и е удостоверил, че са положили подписи върху документа. Решението е удостоверено с апостил и документът е преведен на български език от преводач към Министерство на външните работи и подписът му е заверен от нотариус. Следователно процедурата по заверка на документа съгласно нидерландското законодателство е спазена и не са налице основания за постановяване на отказ поради липса на форма на решението. На следващо място, съдът намира, че не е налице и второто основание, посочено от длъжностното лице, за постановяване на обжалвания отказ, тъй като производството по по – ранното заявление е приключило преди датата, на която е постановен обжалваният отказ. От извършената проверка по партидата на дружеството в Търговския регистър се установява, че с предходно заявление А4 с рег. № 20260421162541 е поискано вписване на същите обстоятелства, въз основа на същите документи. Регистърното производство е приключило с постановяване на отказ № 20260421162541 – 2/27.04.2026 г. Отказът е изпратен по електронната поща на молителя още същия ден, като срокът за обжалването му е изтекъл на 04.05.2026 г. Следователно отказът по предходното заявление е влязъл в законна сила на 05.05.2026 г. Обжалваният отказ е постановен на 07.05.2026 г., т. е. след приключване на по – ранното регистърно производство. Следователно липсва основание за постановяване на отказ на това основание. Предвид изложеното по – горе, обжалваният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен и на длъжностното лице по регистрацията следва да бъдат дадени задължителни указания да впише заявените с процесното заявление обстоятелства по партидата на дружеството. По разноските: Искането на молителя за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, то разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно - във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в Определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., Определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, Определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о. и други. Воден от горното, съдът