Решение № 13 от 22.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1271/2025 г.

Предмет на извършената от САС въззивна проверка по гл. 21 НПК е постановената от Софийския градски съд (СГС) присъда № 260005 от 04.06.2025 г. по н.о.х.д. № 2623/19 г., чиято правилност е едновременно оспорена с протест на прокурора и с жалба от защитата на една от подсъдимите (С. С.). Присъдата е осъдителна спрямо двете подсъдими: С. Д. С. – за особено тежък случай на продължавано (с 65 деяния, в периода 13.03.07 г. – 27.09.11 г.) длъжностно присвояване на сумата от 211 569, 77 лв., извършено от нея като счетоводител на общинското учреждение „Дом за възрастни с деменция“ („ДВД“) в гр. София, кв. Княжево (чл. 203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 НК), за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК е наказана с три години лишаване от свобода (отложено, с 5-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК); и П. Д. Б. – за особено тежък случай на непредпазлива безстопанственост по чл. 219, ал.4, вр. ал.2 НК, осъществена в същия период в качеството й на директор на посоченото учреждение, и довела до значителни щети от 211 569, 77 лв., за което е санкционирана с една годИ. лишаване от свобода, „условно“ - с 3-годишно отложено изпълнение по чл. 66 НК. Подсъдимата Б. не е обжалвала присъдата, а искането в прокурорския протест за увеличаване срока на лишаването от свобода до 5 години, съответно - отпадане приложението на чл. 66 НК (чл. 337, ал.2, т.1-2 НПК), е насочено единствено срещу подс. С. и е изцяло поддържано (макар и лаконично) в съдебните прения пред САС. Прокурорът не отрича подхода на СГС да накаже С. при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, но счита, че определеният в случая размер на наказанието и отлагането на неговото изпълнение не биха постигнали генералната (обществена) превенция, като една от целите по чл. 36 НК. Недоказаност на обвинението по чл. 203 НК, налагаща цялостно оправдаване на подс. С. (чл. 336, ал.1, т.3 НПК), е основният аргумент, поддържан от защитата й (адвокатите В. и Л.) във въззивната жалба, допълнението по чл. 320, ал.4 НПК и пледоариите пред втората инстанция. Тезата, че присъдата почива на предположения (в нарушение на чл. 303, ал.1 НПК) е продължение на застъпеното още пред първата инстанция виждане, че в обвинителния акт е описано несъставомерно поведение, защото незаприходяването на получени парични средства в касовата книга на Дома не означава автоматично тяхното присвояване. В тази връзка защитата твърди, че по делото нито са посочени (фактически предявени), нито установени (доказани) конкретни разпоредителни действия с инкриминираните суми; че констатираните нарушения в счетоводната дейност не могат по презумпция да налагат извод за престъпното присвояване на имущество, при условие, че съставомерните му проявления не са конкретно индивидуализирани; че без пълната счетоводна документация на учреждението няма как да се изследва в цялост постъпването и разходването на паричните средства; че в тежест на прокурора е било да докаже, че получените от подс. С. инкриминирани суми не са изразходвани за нуждите на Дома чрез заплащане „на ръка“ за доставени стоки и услуги. Като пример са посочени няколко случая (л.24-26 от в.н.о.х.д.), при които – според защитата – вещите лица по делото не са установили данни за плащания към доставчиците, но в същото време са издадени фактури от различни фирми; и обратното – при налични доказателства за извършени плащания липсват първичните документи, на които те се основават. Въззивният жалбоподател атакува и залегналата в обвинението, а впоследствие – и възприета от СГС, версия, че в инкриминирания период подс. С. демонстративно повишила жизнения си стандарт: първо – поради липсата на доказателства, които да обосновават подобен извод; и второ – защото е налице неяснота „…каква е причинната връзка с тези обстоятелства и конкретно повдигнатото обвинение“. На критика е подложен още един аспект на обвинението, също споделен безрезервно от първата инстанция – за „измамливо формираните“ от двете подсъдими „излишъци“ в ресурсите на „Дома за възрастни с деменция“, което допринесло (улеснило) присвояването на средствата. Извън настояването си за цялостно оправдаване на подс. С., защитата претендира алтернативно за смекчаване на нейната наказателна отговорност: чрез частичното й оправдаване за това - престъплението да е проява на „особено тежък случай“; и чрез намаляване на определения от първата инстанция размер на лишаването от свобода. И жалбоподателят С., и необжалвалата подсъдима Б. молят в последната си дума да бъдат оправдани. I. Преди да се произнесе по съществото на делото, САС намери за необходимо да уточни, че в случая е овластен от закона да извърши пълна служебна проверка на присъдата, независимо, че тя е оспорена само по отношение на подс. С. – с жалба от защитата срещу осъждането й; и с протест на прокурора, претендиращ единствено увеличаване на нейното наказание. Липсата на жалба или протест срещу начИ., по който първата инстанция е решила въпросите по чл. 301, ал.1, т.1-5 НПК спрямо подс. П. Б., не препятства възможността тази част на съдебния акт също да бъде проверена и евентуално – ревизирана „ако има основания за това“ (арг. от чл.314, ал.2 НПК и разясненията в т.4 към Т.р. 5/18-ОСНК), но при запазване на забраната за „reformatio in peius“. Фактите по делото, имащи съставомерно значение, са били правилно изяснени от СГС, който е възприел предявените с обвинителната теза обстоятелства. Част от тях, залегнали в обвинителния акт, а и в мотивите към присъдата, обаче нямат връзка с признаците на длъжностното присвояване или престъпната безстопанственост (в каквато насока е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите С. и Б.) и възраженията на защитата срещу инкриминирането и обсъждането им се явяват основателни. В този смисъл, въззивната инстанция намери за необходимо да сведе установената по делото фактология само до събитията, пряко подлежащи на последваща юридическа оценка. В периода от 28.03.2001 г. до 01.11.2011 г. по силата на трудов договор подс. П. Д. Б. (ЕГН: ••••••••••) била директор на „Дом за възрастни с деменция“ в гр. София, кв. Княжево, бул. „Цар Борис III“ № 102 (понастоящем – „Дом за пълнолетни лица с деменция“) – третостепенен разпоредител с бюджетни средства, включен като специализирана институция в структурата на дирекция „Социални дейности“ към Столичната общИ. (СО). Също по силата на трудов договор, другата подсъдима по делото – С. Д. С. (ЕГН: ••••••••••), заемала длъжността „главен счетоводител“ на „ДВД“ за времето между 29.10.2001 г. и 01.11.2011 г. Ежегодният бюджет на посоченото учреждение, определян за времето от 2007 г. до 17.03.2011 г., бил съобразен с капацитет от 110 места за настаняване, а месечната субсидия за издръжка се превеждала от дирекция „Социални дейности“/СО към наличната в „Общинска банка“ АД сметка на „ДВД“, с IBAN: •••••••••••. В нито един момент от цитирания период, обаче, капацитетът не бил изцяло запълнен, защото през 2007 г. реално настанените били между 96 и 104; за 2008 г. – между 86 и 94; през 2009 г. – между 76 и 86; за 2010 г. – между 77 и 92; и за 2011 г. – 76 души. Длъжностните характеристики на двете подсъдими в инкриминирания период (13.03.07 г. – 27.09.11 г.) възлагали на Б. задълженията „да (…) контролира цялостната работа в заведението, (…) да упражнява контрол върху утвърдения бюджет и отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата“, а спрямо главния счетоводител С. – да „…организира, ръководи, контролира и отговаря за фИ.нсовата отчетност, счетоводната отчетност и вътрешнофИ.нсовия контрол (…), предотвратява разхищения и злоупотреби на парични средства (…), осигурява своевременното отразяване в счетоводството на всички стопански операции“. В същото време, утвърдените от Б. и С. „Вътрешни правила за фИ.нсово управление и контрол“ (в сила от 01.01.2005 г.) предвиждали (чл. 9, ал.2, чл. 10 и чл.14) съвместна отговорност при поемането на задължения и разходването на средства, като регламентирали директорът и главният счетоводител да съгласуват помежду си въпросните задължения и заедно, чрез системата на „двойния подпис“, да утвърждават извършването на разходи. В този смисъл, всяко изтегляне на суми от сметката на „ДВД“ в обслужващата банка трябвало да се одобри с подписите на подсъдимите Б. и С.; средствата да се заприходят в касата чрез отразяването им в касовата книга на учреждението, а направените от тях разходи – да се отчетат и обосноват документално. Такава всъщност била и принципната фактическа организация в горепосочения период: а) при необходимост от разходи, обоснована с докладни, предложения или други документи, директорът и главният счетоводител съвместно изготвяли и подписвали нареждане – разписка (банково бордеро) за изтегляне на суми в брой от банковата сметка на Дома, или платежно нареждане за банков превод; б) изтеглените в брой от сметката суми се заприходяват в касата на „ДВД“ с ПКО; в) за извършените от тях разходи се прилага РКО и други оправдателни документи (фактури, стокови разписки); г) касовата книга се води хронологично, по реда на възникналите стопански операции. В нарушение на посочените дотук вътрешно-организационни правила, за времето между 13 март 2007 г. и 27 септември 2011 г. в гр. София подс. С. С. многократно изтеглила от банковата сметка на „ДВД“ в „Общинска банка“ АД (IBAN: •••••••••••) парични суми в общ размер на 211 569, 77 лв., които фактически задържала в себе си, без да ги отчете в касовата книга и без да ги заприходи чрез ПКО. Установени са 65 такива случая, при всеки от които (с две изключения) С. действала еднотипно: от нея и от подс. Б. било съвместно изготвяно (подписвано) нареждане – разписка (банково бордеро) за теглене на пари в брой от сметката на Дома; подс. С. се явявала в офис на „Общинска банка“ АД (основно – в този на бул. „Мария Луиза“ № 88), където представяла бордерото пред обслужващите я служители (в повечето случаи – свидетелите В. М. и М. З.); получавала (изтегляла) срещу подпис „на ръка“ паричната сума, отразена в нареждането, след което се разпореждала фактически със средствата, неправомерно задържайки ги в себе си, без да ги заприходи и отчете в „ДВД“. По така описаната схема на действие – с представено на 13.03.2007 г. банково бордеро (б.б.№ 430580) С. изтеглила сумата от 2 336, 23 лв. и продължила това свое поведение до 27.09.2011 г., като последователно: с б.б. № 214956 на 27.03.07 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 966166 на 09.05.07 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 336597 на 02.06.07 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 954674 на 13.06.07 г. изтеглила 4000 лв; с б.б. № 674695 на 01.08.07 г. изтеглила 10 000 лв.; с б.б. № 893073 на 24.08.07 г. изтеглила 1000 лв; с б.б. № 383928 на 14.05.08 г. изтеглила 1000 лв.; с б.б. № 229001 на 28.05.08 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 606160 на 02.06.08 г. изтеглила 3000 лв.; с б.б. № 453345 на 17.06.08 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 743322 на 08.07.08 г. изтеглила 400 лв.; с б.б. № 122920 на 14.07.08 г. изтеглила 1500 лв.; с б.б. № 522123 на 26.09.08 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 956971 на 01.10.08 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 663717 н а 14.10.08 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 789202 на 18.11.08 г. изтеглила 1200 лв.; с б.б. № 280229 на 28.01.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 778923 на 19.02.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 154199 на 11.03.09 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 957099 на 24.03.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 436998 на 14.04.09 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 610776 на 20.05.09 г. изтеглила 8000 лв.; с б.б. № 586191 на 02.06.09 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 311319 на 01.09.09 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 997151 н а 29.10.09 г. изтеглила 3500 лв.; с б.б. № 552492 на 23.11.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 100976 на 15.12.09 г. изтеглила 2834, 51 лв.; с б.б. № 854236 на 27.01.10 г. изтеглила 9400 лв.; с б.б. № 900029 на 15.02.10 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 880482 на 12.03.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 70290 на 16.03.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 633948 на 26.03.10 г. изтеглила 1700 лв.; с б.б. № 330578 на 23.04.10 г. изтеглила 1500 лв.; с б.б. № 601908 на 12.05.10 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 004061 на 21.06.10 г. изтеглила 2500 лв.; с б.б. № 94122 на 22.06.10 г. изтеглила 2600 лв.; с б.б. № 585852 на 14.07.10 г. изтеглила 7000 лв.; с б.б. № 814893 на 23.08.10 г. изтеглила 2427,58 лв.; с б.б. № 087952 на 30.08.10 г. изтеглила 1000 лв.; с б.б. № 193158 на 14.09.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 60931 на 23.09.10 г. изтеглила 1000 лв.; с б.б. № 859671 на 11.10.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 932949 на 12.10.10 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 542694 на 25.10.10 г. изтеглила 1300 лв.; с б.б. № 17055 на 16.11.10 г. изтеглила 5200 лв.; с б.б. № 307771 на 22.11.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 831960 на 14.12.10 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 797631 на 14.12.10 г. изтеглила 2800 лв.; с б.б. № 213365 на 20.12.10 г. изтеглила 1611, 45 лв.; с б.б. № 012600 на 17.01.11 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 639259 на 14.02.11 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 749845 на 15.02.11 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 431426 на 15.03.11 г. изтеглила 4000 лв.; с б.б. № 356921 на 14.04.11 г. изтеглила 4950 лв.; с б.б. № 656070 на 04.05.11 г. изтеглила 450 лв.; с б.б. № 047801 на 11.05.11 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 488650 на 02.06.11 г. изтеглила 3000 лв.; с б.б. № 90370 на 15.06.11 г. изтеглила 2800 лв.; с б.б. № 866403 на 14.07.11 г. изтеглила 4800 лв.; с б.б. № 090892 на 23.08.11 г. изтеглила 3000 лв.; и с б.б. № 993249 на 27.09.11 г. изтеглила 2000 лв. В два от случаите поведението на подс. С. частично се отличавало, защото при явяването си в банковия офис същата представила неистински документи – бордера с № 890786 и № 400761, в които лично имитирала подписа на подс. Б. и така - на 28.07.09 г. изтеглила 600 лв., а на 25.07.11 г. – сумата от 500 лв. В 63 от горепосочените случаи, в които банковите бордера в действителност са подписани и от подс. П. Б., същата била наясно с нареждането от сметката на „ДВД“ да се изтеглят процесните парични суми. За времето, в което подс. С. извършила тегленията (13.03.07 г. – 27.09.11 г.) и задържала в себе си средствата, Б. не предприела дори елементарни действия да провери дали същите са заприходени; отразени ли са в касовата книга на Дома; разходвани ли са за нуждите на управляваната от нея социална институция; налични ли са отчетни документи за осъществени с тях плащания. Така, за период от около 4 години и половИ. П. Б. не упражнила никаква контролна дейност върху дейността на главния счетоводител С. и по този начин игнорирала възложените й по служба задължения „да контролира цялостната работа в заведението“ и да „отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата“. Проявеното от подс. Б. бездействие в тази насока осигурило на подс. С. безпрепятствена възможност да се разпорежда в своя полза с имущество на „ДВД“ - поведение, което не било установено и предотвратено своевременно. 63 от общо установените 65 тегления на присвоени впоследствие парични суми от банковата сметка на Дома, извършени със знанието на Б., довели до щети в размер на 210 469, 77 лв. През м. август 2011 г. кметът на Столичната общИ. възложил проверка в работата на „ДВД“, констативният протокол от която отразил установени нарушения на фИ.нсово - счетоводната дисциплИ.. В края на м. октомври 2011 г. били издадени две заповеди (РД № 15-6979 от 21.10.11 г. и № 17 от 27.10.11 г.), с които трудовите правоотношения на подсъдимите Б. и С. са прекратени, считано от 01.11.2011 г. Помащабна проверка, проведена в периода от м. ноември 2011 г. до м. март 2012 г. установила и фИ.нсовите злоупотреби с изтеглените и неотчетени от подс. С. парични средства. II. Основната теза на въззивния жалбоподател е сведена до виждането, че изводът за 65 случая на извършено от подс. С. присвояване на парични суми се основава предимно на предположения (поради счетоводните нарушения и установените липси), но не и на несъмнени доказателства. Втората инстанция, обаче, прецени оплакването за нарушение на чл. 303 НПК за неоснователно, защото – независимо, че част от съдържащите се в него упреци към дейността на СГС могат да бъдат споделени – като цяло веригата от обвинителните доказателства е еднопосочна, а отделните източници на информация в нея се намират в синхрон и взаимовръзка, без да са в конфликт с житейската логика за развоя на изследваните събития. Отдалечеността им във времето (2007 – 2011 г.) и данните за проявения в този период в „ДВД“ счетоводен безпорядък, довел до липсата на редица документи, не са непреодолим процесуален проблем. Спецификата на инкриминираните факти позволява обективното им установяване със съхранените по делото множество писмени доказателства (фактури, касова книга, приходни и разходни ордери, банкови извлечения, платежни нареждания и пр.), експертната им (фИ.нсово-икономическа и графологична) оценка и тяхната съпоставка със съдържанието на показанията на свидетелите, условно разделени в четири групи: служители на социалната институция с преки впечатления от поведението на подсъдимите С. и Б.; чиновници от Столичната общИ. (участвали в ревизията на Дома), представители на обслужващата банка и на фирмите – доставчици на стоки и услуги. Проведената от Градския съд по искане на подсъдимите и техните защитници процедура по чл. 371, т.1 НПК е наложила в съдебното следствие непосредствени разпити на четирима от посочените в обвинителния акт свидетели, а показанията на всички останали лица са били легитимно приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл. 283 НПК и впоследствие - подложени на съдебна оценка. Редица писмени доказателства установяват, на първо място, неоспорени от страните факти, свързани със статута на „ДВД“ като третостепенен разпоредител с бюджетни средства (част от структурата на дирекция „Социални дейности“ към Столичната общИ.), неговия предварително зададен (и впоследствие, през 2011 г. - намален) капацитет за настаняване, длъжностното положение на двете подсъдими в процесния период, вътрешните счетоводни правила в социалната институция и извършените спрямо нейната дейност проверки между м. август 2011 г. и м. март 2012 г. В тази насока са приложените още в досъдебното разследване трудови договори за назначаването на подсъдимите Б. и С. като директор, съответно – счетоводител на Дома (№ 42/28.03.2001 г. и № 138/29.10.2001 г. – т.2, л. 68 и л. 78 от д.п.), подписаните от тях в процесния период длъжностни характеристики (т.2, л. 73-77, л. 79, л. 91 и л.96 от д.п.), заповедите за уволнението им през 2011 г. (№ РД-15-6979/21.10.11 г., издадена от кмета на СО – т.2, л. 72 от д.п., и № 17/27.10.11 г., издадена от Директора на „ДВД“), Заповед № РД-09-527/03.04.09 г. на кмета на СО, определяща правото на третостепенно разпореждане с бюджетни кредити (т.26, л. 66 от д.п.); кореспонденцията и заповедите, издадени във връзка с капацитета за настаняване в „ДВД“ и неговото редуциране през 2011 г. (писмо до кмета на СО от 10.03.2011 г. – т.182, л.164; заповед № РД-01-429/17.03.2011 г. – т.182, л. 173 от д.п.; писмо – предложение от П. Б. до СО от 22.03.2011 г. – т.182, л. 176 от д.п.); действалите след 01.01.2005 г. Вътрешни правила за фИ.нсово управление и контрол на „ДВД“ при СО (т.185, л.19 от д.п.) и Заповед № 1/13.01.2010 г. за утвърждаване на процедури по система за фИ.нсово управление и контрол в „ДВД“ (т.27, л.11 от д.п.); заповедите на кмета на СО за възлагане на проверки върху дейността на „ДВД“ (№ РД-09-01- 367/11.08.2011 г. и № РД-09-01-444/18.11.2011 г. - л.536 и л. 538 от н.о.х.д.) и изготвените въз основа на тях от ревизиращите екипи констативен протокол от 07.09.11 г. и Доклад, изх. № 6600-748/12.03.2012 г. (л.525 и л. 495 от н.о.х.д.). Без доказателствени противоречия са и залегналите в обвинението (и впоследствие възприети в присъдата) изводи, че именно подс. С. С. е изтеглила „на каса“ в офис на „Общинска банка“ АД всички парични суми, описани в инкриминираните 65 случая за времето между 13.03.07 г. и 27.09.11 г. ОригИ.лите на представените от нея пред банката 65 нареждания – разписки (назовани по делото с житейския им термин „банкови бордера“) са приложени в т.237 от д.п. и са били предмет на самостоятелно изследване от вещото лице Г. по извършената графическа експертиза (Протокол № 19/28.10.18 г. - т.238, л. 33 от д.п. и л. 217 от н.о.х.д.). Възприетото от СГС с доверие заключение, от което САС не намери основание да се отклонява, сочи, че 63 от нарежданията са били съвместно подписани от подсъдимите Б. (като „директор“ на Дома) и С. (в обозначението „счетоводител“), която е положила подписите си във всички 65 изследвани бордера в раздела „получател“ на сумата. Вещото лице е установило също, че при две от платежните нареждания (с № 890786 от 28.07.09 г. и № 400761 от 25.07.11 г. – т.237, л.40 и л. 78 от д.п.) подс. С. е имитирала подписа на П. Б. в обозначението „директор“, което прави документите неистински. Текстовото съдържание на коментираните писмени доказателства не е единствената улика, че С. е лицето, явило се в офиса на „Общинска банка“ АД, за да изтегли инкриминираните суми. Потвърждава го в показанията си (т.5, л. 34 от д.п., прочетени на осн. чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 НПК – л. 752 от н.о.х.д.) и свидетелката В. М. – служител в банковия офис на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 88, която във връзка с работата си е имала чести срещи с подсъдимата; запазила е спомен за рутинните й посещения и е описала процедурата, по която е изплащала на С. посочените в предявените й нареждания суми (с уточнението, че на свидетеля не са били показани всички бордера, а избрана от разследващия орган представителна извадка). Колега на св. М. – М. З., която също е обслужвала клиенти в горепосочения офис, няма ясни спомени за личността на подс. С., но при разпита си без колебание е уточнила (т.5, л. 44 от д.п.), че щом в предявените й нареждания-разписки е отразено името на С. С. в графата „получател“ на сумата, това е именно лицето, което се е явило, и на което парите са били връчени. Никоя от страните по делото не оспорва и чисто аритметичните изчисления на общия размер на получените от подс. С. парични суми, които са отразени в две от комплексните експертизи – досъдебната КИФТЕ (с в.л. Г., А., Г., Д. и Н. – т. 239 от д.п., приета в с.з. на 28.09.2022 г. – л. 288, гръб от н.о.х.д.), и допълнително допуснатата в съдебното следствие тройна ССчЕ (с в.л. Т., М. и В. – л.613 и л.749 от н.о.х.д.). Единствено СГС е констатирал частично размИ.ване, но в друг аспект – вещите лица са имали задачата да установят каква част от общо изтеглените 211 569, 77 лв. от сметка на „ДВД“ впоследствие са били отчетени чрез заприходяването (отразяването) им в касовата книга на Дома. Изготвената в досъдебното производство експертиза, чийто екип се е запознал със съдържанието на касовата книга, е приела, че неотчетена е останала цялата сума – 211 569, 77 лв., докато възложеното от първата инстанция изследване е установило, че от така посочената сума неосчетоводените средства са в размер на 210 369, 77 лв. (л.659, гръб от н.о.х.д.). Разликата от 1200 лв. се дължи на приетото от в.л. Т., М. и В., че въпросната сума, получена от подс. С. по нареждане – разписка № 789202/18.11.2008 г., е отразена (заприходена) в касовата книга (таблица на л.621 от н.о.х.д.). Градският съд, обаче, е имал основание да не кредитира този извод (мотиви, л. 781 от н.о.х.д.), а да приеме с доверие първото експертно заключение, защото непосредственото запознаване със съдържанието на касовата книга (т.76, л. 11 от д.п.) в действителност сочи, че за дата 18.11.2008 г. няма отчитане на заприходени средства (първото такова след 17.11.08 г. е от 21.11.08 г. и касае сума в друг размер и с различен произход). Проявеният от първата инстанция подход намира потвърждение и в показанията на свидетелите Л. (т.5, л.16 от д.п.), И. (т.1, л.42 от д.п.), М. (т.1, л.24 от д.п.), А. (т.1, л.21 и т.5, л. 47 от д.п.) и П. (т.1,л.30 и т.5, л. 38 от д.п.) - също приобщени по реда на чл. чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 НПК (л.292 и л. 329 от н.о.х.д.). Към 2011 – 2012 г. посочените лица са били служители в различни отдели на Столичната общИ.; на тях е била възложена проверката на дейността на „ДВД“, при чието развитие (според еднопосочните им разкази) също са се запознали със съдържанието на съхранената в счетоводството касова книга. Съставеният писмен доклад от 12.03.2012 г. е установил всички случаи на неотразени (неосчетоводени) средства, които са били изтеглени от подс. С., вкл. и този с бордеро № 789202 от 18.11..2008 г. (л.502 от н.о.х.д.). Оттук нататък започват и спорните моменти по делото, защото защитата твърди, че счетоводните пропуски (пороци) сумите по извършените 65 тегления да не бъдат формално заприходени (записани в касовата книга) не обосновават автоматично заключението, че средствата са били присвоени от подс. С.. Точно обратното е приел първостепенният съд, но изводите му не са голословни. Те не се основават на логикага „няма заприходяване, следователно – има присвояване“, а на анализ на цялостната доказателствена съвкупност, която уличава подс. С. в неправомерното разпореждане със средствата и подс. Б. – в бездействие по отношение на задължението да контролира дейността на главния счетоводител. Извършеният от САС собствен анализ на доказателствените материали позволява съображенията на първата инстанция да бъдат споделени. Фактическата организация на фИ.нсово-счетоводната дейност в „ДВД“ през инкриминирания период е изяснена с показанията на свидетелите Т. М. (••• в социалното заведение - л.145, гръб и сл. от н.о.х.д.), Д. К. (поела счетоводната дейност на Дома малко преди уволнението на подс. С. – л.171 и сл. от н.о.х.д.), М. К. (••• – л. 194 и сл. от н.о.х.д.) и Н. Д. (•••, л. 202 от н.о.х.д.). С най-преки впечатления от дейността на подсъдимите С. и Б. е св. М., защото е работила именно с тях. Изявленията на въпросната свидетелка имат съществено значение в няколко аспекта: че принципният подход на действие бил вИ.ги при теглене на суми от сметката на Дома те да се отразяват в счетоводството (касовата книга); че не е имало случаи на „кешово разплащане“ с доставчици и практиката била парите към тях да се превеждат по банков път; че в единични ситуации, при които с изтеглените пари трябвало да се закупуват консумативи за ежедневни нужди, средствата също били отчитани в касовата книга, връчвани на св. Н. Д., ведно с авансовия отчет, а след извършване на покупките той връщал фактурите за тях и евентуално останалата парична разлика, която М. лично внасяла обратно в банката; че М. не е имала възможност да узнае за изтеглените от С., но незаприходени суми, тъй като не е имала достъп до извлечения от банковата сметка на „ДВД“. Показанията на св. М. намират подкрепа и в казаното от св. К., защото тя също е потвърдила, че на доставчиците на стоки и услуги е плащано на банков път и че единствените случаи, при които „кешово“ е трябвало да се пазаруват консумативи (предимно – санитарни материали), това е ставало чрез предварително теглене на парите от сметката, задължителното им отчитане същия ден в касовата книга на Дома, връчването им срещу документ на шофьора-снабдител за извършване на покупките и последващото им заприходяване в склада на социалното заведение чрез съставяне на складова разписка, към която се прикрепяла фактурата за закупената стока. М. К. е категорична, че докато е изпълнявала функциите на •••, единствените вещи, съхранявани в склада на „ДВД“ без горепосочените документи, били получени чрез дарения, но не и закупувани със средства на Дома. Безпротиворечиво същата схема на действие е описана и от св. Д., който допълнително е уточнил още няколко важни обстоятелства: че получаваните от него пари за покупки чрез плащане в брой обичайно не са надвишавали 300-400 лв. месечно, защото за по-големи суми се осъществявали банкови преводи към доставчиците; че е приемал парите в брой срещу подписан от него ордер; закупувал е нужните стоки; връщал ги е с фактурите в склада (ведно с евентуално останалата парична разлика) и там е оформяна складовата разписка. От своя страна, св. Д. К., която е започнала работата си като счетоводител малко преди уволнението на подс. С., също е потвърдила вече изяснената принципна организация на счетоводно-отчетната дейност. Тя е първото длъжностно лице от „ДВД“, което е констатирало размИ.ването между изтеглените от сметката средства и отчетените в касовата книга суми, защото е имала достъп до банковите извлечения. Установените, хронологично проследени и таблично описани от вещите лица Т., М. и В. (ССчЕ - л. 632, гръб – л. 634; л.638, гръб - л. 639; л. 644; л. 648 – л. 649 и л. 653 – л. 654 от н.о.х.д.) данни за плащания в брой в периода между 2007 г. и 2011 г., които са били отразени в касовата книга, изцяло съответстват на съобщеното от свидетелите, тъй като потвърждават, че въпросните разходи не са на значителна стойност; че те са покривали предимно текущи нужди (гориво за автомобил, хартия, канцеларски и хигиенни материали, извършени по неотложност ремонти и т.н.). Единствените случаи на изтеглени от банковата сметка суми в по-висок размер, заприходени и „кешово“ употребени впоследствие, касаят средствата за аванси и работни заплати в Дома, които са се изплащали в брой – в този смисъл са както показанията на св. М., така и кореспондиращите им констатации на горепосочените експерти. Принципно правилно е виждането на защитата на С., че незаприходяването (неотчитането) на имущество невИ.ги означава неговото присвояване, но в конкретния случай – и според САС – има редица странични (косвени) факти, които уличават въпросната подсъдима в неправомерно лично разпореждане с инкриминираните суми, които е изтеглила: Първо, информацията, съдържаща се в цитираните дотук показания, разкрива, че никой от посочените свидетели не е знаел, че в 65 случая поведението на подс. С. се е отклонявало от вътрешните правила и фактическата организация на фИ.нсовосчетоводната дейност на Дома в периода, в който главната счетоводителка е теглила сумите от банковата сметка и не ги е заприходявала в касовата книга. Тези факти са останали неизвестни за М., К. и Д. до частичното им разкриване от св. Д. К., защото разпитаните лица са еднопосочни, че никога в „ДВД“ не е имало практика от банковата сметка да се теглят суми, без да се отчитат никъде и с тях да се закупуват стоки (или погасяват задължения), без съставянето на оправдателни документи. Второ, няма как да не бъде отчетен моделът на поведение на подс. С..Тя е единственото лице, теглило пари от сметката на Дома без впоследствие средствата да бъдат отчетени. От табличното онагледяване в тройната ССчЕ (л.617 и сл. от н.о.х.д.) пределно ясно се вижда, че при проследените от вещите лица случаи, при които „на каса“ в офиса на „Общинска банка“ АД са били изтеглени суми, единствено С. С. е получателят, при който впоследствие (от 13.03.2007 г. до 27.09.2011 г.) има неотчетени в счетоводството средства, при това – в някои случаи на значителна стойност (5000 лв., 6000 лв., 10000 лв. и т.н.). По отношение на счетоводителя Т. М. няма установен нито един подобен пропуск. Изтъкнатото е от значение, доколкото демонстрира принципния подход на действие на подсъдимата; тук не става дума за някаква изолирана проява на документален пропуск или дребно счетоводно несъответствие, а за устойчив и последователен модел на поведение, които не може да бъде логично обяснен с внезапно възникнала необходимост да се погасят „кешово“ някакви неизвестни задължения на „ДВД“ към доставчици, или това да се прокарва като „принципна практика“ в период от 4 години и половИ., без да стане достояние на другия счетоводител (М.), на домакИ. (К.) или на снабдителя (Д.). Защото – ако в действителност при получаването на сумите по описаните 65 тегления С. е възнамерявала да ги разходва за нуждите на Дома и не е имала притеснения, че не е счетоводно изрядна, е било напълно логично (поне в някои от случаите) да информира колегите си за упражняваната от нея практика (да тегли суми, които да не заприходява, а впоследствие и да не става ясно за какво точно са били похарчени). Трето, при ясно установена организация, при която заплащането на закупени материали (и на някои дребни услуги) с пари в брой се е извършвало под стриктна отчетност и под контрола на свидетелите К., Д. и М. (с разходен ордер, фактура и складова разписка), единствената хипотетична възможност подс. С. да е разходвала инкриминираните средства за нуждите на Дома остава да е извършвала с тях някакви неустановени кешови плащания към неизвестни фирми – доставчици; и така, без знанието на никой от служителите на „ДВД“, да са били похарчени 211 569, 77 лв. Подобна хипотеза е не само житейски нелогична, но и противоречаща на редица други доказателства. Почти никой от разпитаните свидетели, ангажирани с дейността на фирмите-доставчици спрямо Дома, не е споменал, че е имало случаи, при които предоставяните услуги да са заплащани в брой; напротив – еднопосочно твърдят, че задълженията към търговците са погасявани единствено по банков път и все в този смисъл са прочетените по реда на чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 НПК показанията на Ц. Г. (фирма ЕТ „Ирис“ – т.48, л.14 от д.п.), И. С. (СД „Абсолют 93 – Т. и С-ие – т.48, л. 43 от д.п.), А. Г. (СД „Варм Г. и С-ие – т.48, л. 46 от д.п.), Б. С. (фирмите „Боми П“ ЕООД и ЕТ „Б. П.“ – т.48, л. 62 от д.п.), И. М. (фирма „Инфо ТМ“ ООД – т. 23, л. 4 от д.п.), И. И. (фирма „Чита Комерс“ ЕООД – т. 23, л. 19 от д.п.), Б. Г. (фирмите ЕТ „Топломашинекс“ и „Топломашинекс БГ“ ЕООД – т.23, л.59 от д.п.), Е. Б. (фирма ЕТ „Топломашинекс“ – т.23, л. 86 от д.п.), А. Д. (фирма ЕТ „Ико Енерго“ – т.23, л. 78 от д.п.) и М. К. (фирма „Омикс плюс“ ЕООД – т.23, л. 81 от д.п.). Единствено свидетелят Ж. К. (съпруг на св. М. К.), чиято дейност е била свързана с двама от доставчиците (СД „Оксиел – К. К. и С-ие“, ЕТ „Сапеко“), сочи (т.23, л. 43, гръб от д.п.), че в някои случаи „ДВД“ е заплащал и в брой задълженията си, но с изричното уточнение, че това вИ.ги е ставало чрез надлежно отчитане – издаване на ордери и фактури или касови бележки. Изобщо, ако се съпоставят таблично отразените констатации на тройната ССчЕ (от л. 630 и сл. на н.о.х.д.) относно установените плащания към контрагенти на Дома по банков път и в брой, става пределно ясно, че банковите преводи са били приоритетният способ, а разходваните в брой средства са били единствено по направления и в размери, уточнени от свидетелите М., К., К. и Д.. Нещо повече, никъде в делото не се откриват данни, че подс. С. е заплащала с изтеглените суми на някой от доставчиците пари в брой, така, че да се търси евентуално разумно обяснение къде са „потънали“ 211 569, 77 лв. Не го твърди и самата тя в обясненията си (л.751, гръб от н.о.х.д.), в които единствено е направила абстрактното изявление, че „Тези суми са разходвани за задоволяване нуждите на домуващите“. Освен твърде общо, казаното е и невярно, тъй като очевидно противоречи на останалите кореспондиращи си доказателствени източници. Единствено възможният доказателствен извод от посоченото дотук е, че при всички 65 случая, в които подс. С. е изтеглила от банковата сметка инкриминираните суми, без впоследствие да ги осчетоводи и отрази в касовата книга на „ДВД“, паричните средства са били фактически задържани от самата нея. Как ги е употребила след задържането им; лично ли ги е разходвала и за какво; разделила ли ги е с друго лице и т.н., са все въпроси, останали извън пределите по чл. 102, т.1 НПК, защото прокурорът е ограничил обвинителната си теза единствено до предявените с нея факти, че подсъдимата „…прибрала парите за себе си и ги харчела за свои лични нужди“ (ОА, л. 6, абз. последен от н.о.х.д.). Това са обстоятелствените твърдения, въз основа на които (от правна страна) държавното обвинение претендира осъществено длъжностно присвояване, но те дори не се доказват и в цялост. Защото нито в свидетелските показания, нито в някой от документите по делото се съдържат данни какво се е случило с всяка една от изтеглените суми след фактическото им задържане от С. (вкл. и че „ги харчела за свои лични нужди“). Безспорно установено е само едно – фактът на неправомерното им задържане от подсъдимата, с който на практика средствата са били вредоносно отклонени от патримониума на „ДВД“ и който – като обективно проявление, е изцяло тъждествен на формулираната в обвинителния акт теза, че „прибрала парите за себе си“. Защитата с основание възразява на голословно и безкритично приетата от Градския съд обвинителна теза в частта й, в която се твърди, че в инкриминирания период подс. С. афиширала пред колегите си висок жизнен стандарт и многократни екскурзии в различни европейски държави (ОА, л. 20 от н.о.х.д. и мотиви - л. 783, гръб от н.о.х.д.). Понятието „висок жизнен стандарт“ има оценъчен характер и в тази му формулировка (по арг. от чл. 117 НПК) няма как да се установява чрез свидетелски показания. Твърдения за „скъпи екскурзии със самолети“ и посещения на „спакурорти“ се съдържат в показанията на св. М. (л. 151 от н.о.х.д.), но те са лишени от всякаква конкретика. За екскурзии в Швейцария и Южна Испания говори и св. И. А. (служител в отдел „Човешки ресурси“ на „ДВД“ – т.54, л. 80 от д.п.), но очевидно тя не визира индивидуални пътувания на двете подсъдими, а групово създадени организации, в които са участвали и други социални работници. Безпредметно е и да се проверява „скъпи“ ли са били в действителност споменатите пътувания; кой и с какви средства ги е заплатил, защото самата обвинителна теза не претендира пряка връзка между задържаните от С. парични суми и организираните с нейно участие екскурзии. Нещо повече – по делото няма и доказателства, чрез които близо 15 години след изследваните събития да се провери източникът на доходи, ползвани за заплащане на пътуванията. Същинската си теза – че липсата на отчет за инкриминираните 211 569, 77 лв. не означава при всички положения тяхното присвояване, защото не е изключена версията подс.С. да е заплащала „в брой“ с част от изтеглените на каса суми задължения на Дома към някои доставчици – въззивният жалбоподател обосновава (л.23-26 от в.н.о.х.д.) с доводи за непълно изследване на счетоводните регистри, с данните за налични по делото фактури, по които ССчЕ не е установила плащания („банкови“ или „кешови“), или с констатирани плащания, по които не са открити документални основания. Изтъкнатото е донякъде вярно – съпоставката между табличните извлечения на цитираната експертиза и сочените от защитата фактури (т.24, л. 2, л. 4 и л.6; т.64, л. 12- 13, л.26 и л. 71; т.68, л. 137 от д.п.) , издадени от ЕТ „Рожен“, „Вамакс“ ООД, „Ниси 882“ ЕООД и „Инфо – ТМ“ ООД, действително сочи, че са налице някои фИ.нсово – счетоводни пропуски в отразяване на плащанията. Но в никакъв случая не означава, че фактически такива плащания не са били извършени. Друг е въпросът, че нищо не подсказва погасяването на задълженията по тях да е лично дело на подс. С., която да е процедирала „в брой“: първо – защото се касае до контрагенти, при които (видно от съдържателната част на ССчЕ) регулярно са извършвани единствено банкови парични преводи; няма никакви документирани в касовата книга операции „в брой“ в нито един от месечните периоди, съвпадащи с инкриминирания (данни за посочени банкови сметки на доставчиците, по които да се преведат дължимите суми, впрочем, са вписани и в самите фактури, с две изключения, при които е отразено, че получател на платеното „в брой“ е свидетелят Н. Д., а не подс. С. – т.24, л.2 и л. 6 от д.п.); второ – защото част от представителите на цитираните фирми (например - св. И. М., управител на „Инфо-ТМ“ ООД) твърдят точно обратното – че са получавали дължимите от „ДВД“ средства единствено по банков път (т.23, л. 4 от д.п.), а казаното от тях съвпада изцяло с показанията на служителите на Дома относно случаите, в които е ставало дума за по-съществен размер на сумите; трето – защото сумарната стойност на цитираните от защитата фактури далеч не достига липсващите 211 569, 77 лв. и като цяло срещу изтъкнатите доводи могат да бъдат противопоставени с относително поголяма тежест данните за сходния почерк в поведението на подс. С. при всеки един от случаите на неотчетени (неосчетоводени) суми; за липсата на каквито и да е оправдателни документи къде са отишли въпросните средства (което – ако ставаше въпрос само за няколко изолирани случая, би изглеждало по един начин, но при продължил 4 години и половИ. повтарящ се стереотип на поведение логически навежда на други изводи); четвърто – защото, освен, че липсват доказателствени следи, няма и никаква житейска логика подс. С. да е погасявала „в брой“ задължения на „Дома“ с част (или с всички) от изтеглените на каса средства, предмет на обвинението, без да остави някаква (поне една) отчетна писмена следа (фактура, разписка, касова бележка, вносна бележка и т.н.), която би оправдала поведението й; никой от разпитаните свидетели (от името на търговците – доставчици) не сочи някога да е получавал лично от тази подсъдима пари в брой, а вероятността тя да е закупувала лично стоки и консумативи за нуждите на социалното заведение е опровергана от показанията на св. Н. Д., който (като •••) единствен е бил натоварен с функцията да пазарува материали и да ги превозва в склада, където да се заприходяват; и пето – защото липсата на извлечения от ползвания в процесния период счетоводен софтуер в „ДВД“ (документи за поддържането на такъв от „Комси 54“ ООД са налични в т. 26 от д.п.) по никакъв начин не означава непълнота на доказателствата, възпрепятстваща правилното изясняване на фактите по делото. Видно е, че ежегодните договори за специализиран счетоводен софтуер са били сключвани от Столичната общИ. и буквално „спускани“ за изпълнение на функциониращите в нейните структури социални заведения. Фактически, обаче, създадената от самата С. счетоводна организация в „ДВД“ е наблягала единствено на касовото заприходяване на изтегляните от банковата сметка парични суми чрез вписването им в касовата книга; твърдят го трима от свидетелите по делото (М., К. и К.), които отричат да е съществувал друг начин на отразяване на постъпили в счетоводството на Дома суми или на извършени чрез тях плащания в брой. В наказателното производство доказателствата нямат предварително определена сила (чл. 14, ал.2 НПК) и не съществува никаква процесуална пречка съдът да кредитира с приоритет свидетелските показания за действалата организация на счетоводната дейност в „ДВД“, вместо да издирва данни от прилагани преди 15 години счетоводни регистри (хронологични и аналитични). След като казаното от тримата свидетели звучи убедително, без противоречия помежду им, и съответства в голяма степен на заварените, иззети и изследвани по делото писмени доказателства, събраната информация е напълно достатъчна, за да бъдат правилно изяснени въпросите по чл. 102, т.1 НПК. Безконтролното управление на фИ.нсово-счетоводната дейност в „ДВД“ в инкриминирания период от страна на другата подсъдима – П. Б., също е доказателствено обосновано и тази част на обвинението, според САС, отговаря в цялост на стандартите по чл. 303, ал.2 НПК. Вече обсъдената СГЕ (по Протокол № 19/28.10.18 г. - т.238, л. 33 от д.п. и л. 217 от н.о.х.д.) установява, че именно Б., в качеството си на директор на Дома, е утвърдила със своя подпис (върху 63 от общо 65 нареждания – разписки) тегленето на сумите от банковия офис, в който впоследствие се е явил главният счетоводител С.. Казаното ясно илюстрира, че директорът на социалното заведение е бил изцяло наясно с извършените тегления, с техния размер (в някои случаи – съществен) и с липсата на посочени в бордерата конкретни фактически основания за разходите (навсякъде в приложените в т. 237 инкриминирани нареждания ръкописно като основание за тегленето е записана единствено, без никакви детайли, абстрактната фраза „стопански разходи“). Нещо повече, рутинна последваща проверка в касовата книга на Дома е можела да установи, че нито една от разрешените за теглене суми не е била осчетоводена (заприходена), при това – в доста продължителен период от време. А подс. Б. безусловно е имала достъп до въпросната книга и – според показанията на св. М. (л.148, гръб от н.о.х.д.) – директорът също е бил сред лицата, ангажирани с това да я „преглеждат“. Освен това Б. е разполагала и с достъп до банковата сметка на „ДВД“ и във всеки един момент е можела да се информира чрез съответните извлечения какъв размер средства и на коя дата са били фактически изтеглени, респ. били ли са надлежно отчетени (достатъчно показателно в това отношение е, че назначената в края на 2010 г. за счетоводител свидетелка Д. К. веднага, без някакви съществени усилия, е открила несъответствията между изтеглените от С. и счетоводно отчетените средства, за което е сигнализирала отдел „Социални дейности“ към СО – л.176 от н.о.х.д.). По тази причИ. недостоверно звучат и кратките обяснения на Б. (л.752 от н.о.х.д.), в които твърди, че редовно се е запознавала със счетоводните документи; знаела е за какво се харчат изтеглените средства и не е открила никакви нередности. Въпросната подсъдима лично е подписала действалите във времето, в което е била директор на Дома, длъжностни характеристики. Макар и на няколко пъти актуализирани, те вИ.ги са й вменявали задължението да контролира цялостната работа в заведението, както и да отговаря за целесъобразното и законосъобразно разходване на средствата по утвърдения бюджет – задължения, с които е била персонално запозната. Ето защо, цялостната доказателствена верига обосновава, че бездействието на П. Б. е осигурило безпрепятствена възможност на подс. С. да задържи в себе си изтеглените (но неотчетени) парични суми и общият им размер може да се разглежда като щета за управляваното от Б. социално заведение; с две изключения – за изтеглените от С. средства на 28.07.09 г. (600 лв.) и на 25.07.11 г. (500 лв.) подс. Б. не е била уведомена, защото, както вече беше посочено, това се е случило с двукратно имитиране на нейния подпис в две от нарежданията – разписки (№ 890786 и 400761). Следователно, при калкулирането на размера на щетите, намиращи се в пряка връзка с бездействието на П. Б., следва да бъде „извадена“ общата стойност на неотчетените по споменатите тегления суми (1100 лв.), а по този начин – вредоносните последици, за които да се ангажира отговорността на подс. Б., подлежат на редуциране до размер от 210 469, 77 лв. и на частично оправдаване за разликата от 1100 лв. Пункт 7 от допълнението към въззивната жалба на подс. С. (л.27-28 от в.н.о.х.д.) следва да бъде споделен, защото в някои аспекти мотивите към присъдата, безусловно възприели части от обвинителната теза, търпят критика. Става дума за приетото от фактическа страна положение, че за да прикрие присвоителната дейност на С., подс. Б. „измамно“ формирала излишъци, като подавала ежегодни справки за цялостно запълване на капацитета на дома (110 души), при условие, че настанените лица били по-малко, както и че от 2007 г. до 2011 г. лошото управление на социалното заведение от страна на Б. довело до огромен преразход на гориво (газьол) за отопление. И двете тези са голословни и основателно оспорени от защитата, но оборването им като цяло не влияе на правилното изясняване на съставомерните факти. Бюджетът на „ДВД“ е зависил от принципно утвърдения му капацитет (110 места), а не от фактическата заетост, която в рамките на една календарна годИ. може да бъде многократно променяна. Дирекцията „Социални дейности“ към СО е разполагала с актуална информация за заетите места за всеки от месеците в периода 2007 – 2011 г. и данни за това се съдържат в получаваните справки (т.72 от д.п.). Нещо повече – през м. март 2011 г. лично подс. Б. е отправила до СО писмено предложение (т.182, л. 176 от д.п.) капацитетът на Дома да бъде редуциран до 90 души. Така, че – ако изобщо като „излишъци“ СГС е считал бюджетните средства, отпускани за издръжката на незаетите места, остава неясна логиката защо ги е третирал като „измамно формирани“ и прикриващи „липсите от присвояването“. Тези обстоятелства всъщност въобще не са част от механизма на описаното присвоително поведение на подс. С., нито от проявената спрямо него безконтролна безстопанственост от страна на подс. Б.. Съдът е излязъл извън рамките на обвинението и като се е фокусирал върху изследването на въпроса имало ли е в периода от 2007 г. до 2011 г. преразход на газьол. Проблемът е бил поставен за изследване и в двете приети икономически експертизи (т.239, л. 63 и л. 631 от н.о.х.д.), но още в досъдебната фаза не е бил изрично инкриминиран от прокурора чрез включването му сред съставомерните факти, на които се основана обвинението за престъпна безстопанственост. Констатациите на експертите фигурират в обвинението и в съдебните мотиви изолирано и без връзка с обстоятелствата, пряко относими към деянията на двете подсъдими, поради което не е трябвало изобщо да бъдат изследвани в хода на съдебното следствие. Защото не имало никаква процесуална пречка, ако прокурорът действително е считал за престъпен преразхода на гориво, да повдигне за него отделно обвинение по правна квалификация, която намери за уместна. Не се налага самостоятелно обсъждане на първоначално изготвената при разследването от в.л. Г. графическа експертиза (т.17, л. 57 от д.п. и л. 216-217 от н.о.х.д.), защото по-късно проведеното изследване, което се е фокусирало единствено върху инкриминираните 65 нареждания-разписки (т.238, л.33 от д.п.), дава обоснован отговор на всички поставени въпроси за тяхното авторство. Комплексната КИФТЕ (с вещи лица Г., А., Г.а, Д. и Н. – т.239, л. 63 от д.п. и л. 288 от н.о.х.д.), допълнена с коригиращото заключение (т.239, л. 2 от д.п.), не казва нищо повече от допуснатото и възложено в съдебната фаза на делото екипно изследване на експертите Т., М. и В. (ССчЕ, л.613 от н.о.х.д.), чийто констатации въззивният съд приоритетно използва; с единственото изключение, касаещо вече споменатата сума от 1200 лв. (изтеглена с б.б. № 789202/18.11.08 г.), която (и според САС) останала неотчетена. Част от свидетелските показания, които СГС също е приобщил по реда на чл. 371, ал.1, вр. чл. 283 НПК, а впоследствие само телеграфно е отбелязал в мотивите си, не възпроизвеждат факти, допрИ.сящи за правилното изясняване на делото, тъй като разпитаните лица не са съобщили никаква съществена конкретика. Към тази група може да бъде отнесено казаното от свидетелите С. С. (служител на бившата АДВФК, на която е била възложена една от проверките в „ДВД“ – т.1, л. 56 от д.п.), Р. М. (директор на Дома след уволнението на подс. Б. – т.1, л. 164 от д.п.), П. Г. (••• в заведението, който не е бил наясно с фИ.нсово-счетоводната дейност – т.2, л. 128 от д.п.), К. И. (•••, ползван в някои случаи като шофьор за доставки – т.2, л. 24 от д.п.), С. П. и Н. А. (огняри в „ДВД“, констатирали допусканите от подс. Б. нередности с поръчваните и разходвани количества гориво, но във връзка с които по делото няма повдигнати обвинения – т.54, л. 3 и л. 71 от д.п.). III. Установените по делото факти принципно правилно са били квалифицирани от Градския съд като „длъжностно присвояване“ (при подс. С.) и „безстопанственост“ (при подс. Б.), но извършената с присъдата правна оценка на поведението на двете подсъдими се нуждае от частична въззивна корекция при условията на чл. 337, ал.1, т.2 НПК. Длъжностното качество на подс. С. (като възможен субект на престъплението по чл. 201 НК) следва да бъде съобразено с критериите по чл. 93, т.1, б. „а“ НК, защото в инкриминирания период по силата на трудов договор същата е изпълнявала със заплата и постоянно служба на „главен счетоводител“ в държавно учреждение, каквото се явява функциониращият като част от структурата на Столичната общИ. „Дом за възрастни с деменция – Княжево“ (третостепенен разпоредител с бюджетни средства). Получените „на каса“ от С. при установените 65 случая в офиса на „Общинска банка“ АД парични суми в общ размер на 211 569, 77 лв., са „чужди“ за нея (доколкото техен собственик е „ДВД“) и отговарят на останалите съставомерни изисквания относно предмета на престъплението по чл. 201 НК: били са й връчени именно в качеството на длъжностно лице (счетоводител) срещу подпис в графата „получил сумата“ в изготвените нареждания – разписки, с основание – „стопански разходи“; в същото време се явяват и поверени (предоставени на подсъдимата във връзка с изпълнението на длъжностните й функции) както за пазене (със задължение за съхранение до правомерното им разходване по предназначение), така и за управление (с възможност да извършва с тях заплащане на стопански разходи за доставки на стоки и услуги). Следователно, задържайки в себе си всяка една от получените 65 инкриминирани парични суми, без да ги отчете (заприходи) в счетоводството на „ДВД“ чрез отразяването им в касовата книга, и по този начин – отклонявайки средствата вредоносно от патримониума на собственика им, подс. С. е осъществила признаците на изпълнителното деяние по тяхното присвояване (чл. 201 НК). Извършено е фактическо разпореждане с чуждо имущество, при което за наказателната съставомерност няма значение какво е направил впоследствие деецът със задържаните от него парични средства; достатъчно е, че те са останали на негово разположение, с безпрепятствена възможност впоследствие да ги използва в свой или чужд интерес, но не и в полза на собственика им. В този смисъл, липсата на доказателства какво всъщност е направила подс. С. с всяка една от сумите след фактическото им задържане на нейно лично разположение няма правно значение и не изключва присвоителния характер на проявеното поведение. Всяко от деянията (общо 65) подсъдимата е реализирала с пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния му характер (че задържа в себе си чужди средства, които по силата на длъжността си трябва да отчете и разходва по предназначение); предвиждала е общественоопасните последици на поведението си (че по този начин ще причини на „ДВД“ имуществени вреди) и е искала (целяла) настъпването им. Общият престъпен резултат на присвояването - 211 569, 77 лв., постигнат от подс. С. с 65 последователни изпълнителни деяния в периода от 13.03.2007 г. до 27.09.2011 г., е причинен при условията на продължавано престъпление (чл. 26, ал.2, вр. ал.1 НК) – всяко от деянията осъществява поотделно състава на чл. 201 НК; извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вИ.та, а последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Две от инкриминираните деяния (на 28.07.09 г. – за сумата от 600 лв.; и на 25.07.11 г. – за сумата от 500 лв.) изпълват и квалифициращите признаци на съставното присвояване, защото са били улеснени от извършването на друго престъпление (по чл. 308, ал.1 НК, поради съставените от подс. С. два официални неистински документа: нареждания – разписки № 890786 и 400761, в които имитирала подписа на П. Б., директор на „ДВД“). Те обаче „не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност“ (чл. 26, ал.4 НК), поради което не се налага общото й подвеждане едновременно и под състава на чл. 202, ал.1, т.1 НК. Общата стойност на присвоената парична сума многократно надскача утвърдения с Т.р.1/98-ОСНК критерий за „особено големи размери“ (над 140 минимални работни заплати), но поведението на подс. С. не може да се разглежда едновременно и като „особено тежък случай“ на длъжностно присвояване по чл. 203, ал.1 НК, което налага частичното й оправдаване по приетата с присъдата правна квалификация на престъплението. За да приеме, че са налице условията на чл. 93, т.8 НК, първата инстанция дословно е възприела обвинителната теза, обосноваваща особената тежест на случая с два аргумента – системността (продължителността) на престъпната дейност и начИ. на нейното осъществяване (чрез „измамно“ формираните излишъци поради подавани неверни справки за броя на настанените в дома лица). САС, обаче, не може да се съгласи безрезервно с посоченото. Както стана ясно, формираните „излишъци“ изобщо не са част от механизма на отделните деяния, защото няма как да бъде отграничено дали предмет на присвояването са били изтеглени от банковата сметка на „ДВД“ парични средства, отпуснати за реално настанените лица, или за общо допустимия капацитет на институцията (110 души). В същото време, СГС е демонстрирал вътрешно противоречие в мотивите си, доколкото от фактическа страна е приел, че измамно формираните излишъци са били „за прикриване на липсата от присвояването“- л.777 от н.о.х.д. (т.е. като вид последващо поведение на дееца, след довършване на престъплението), а при правната си преценка (л.785 от н.о.х.д.) вече ги е окачествил като част от „начИ. на извършване“ на присвоителната дейност. Неясната съдебна воля в случая има своето разумно обяснение, доколкото изначално се основава на погрешна концепция – т.нар. „измамно формиране на излишъци“ нито е установено по делото, нито има някаква съставомерна връзка с механизма на отделните изпълнителни деяния по чл. 201 НК. В този смисъл, единствените други предявени с обвинението обстоятелства, които обосновават критериите по чл. 93, т.8 НК, остават множеството на деянията и размерът на причинения с тях резултат. Но те, сами по себе си, не сочат убедително, че извършеното престъпление разкрива „изключително висока“ степен на обществена опасност едновременно и на дееца. Напълно вярно е, че размерът на вредата (211 569, 77 лв.) е съществен, както и че постигането му е елемент от еднотипно, многократно проявено последователно поведение на подс. С., при което в два от случаите същата дори си е позволила да представи в банковия офис съставени от нея неистински нареждания – разписки. В същото време, срещу коментираните отегчаващи фактори могат да бъдат насрещно изтъкнати данни за личността на С., които няма как да я характеризират като човек с изключително висока степен обществена опасност. Става дума за неосъждано лице, в значително напреднала възраст, спрямо което единствените негативни данни могат да се изведат от начИ., по който е управлявала фИ.нсово-счетоводната дейност на „ДВД“. В обвинителния акт няма никакви други факти, окачествяващи въпросната подсъдима в отрицателен план. Прегледът на доказателствата по делото в принципен план дава възможност да се открият доводи за особена тежест на случая в редица други аспекти, но те не са били предявени с обвинението. Вменяването им, с цел евентуална обосновка на квалификацията по чл. 203, ал.1 НК, за първи път едва с въззивния съдебен акт при всички положения би затруднило правото на защита на подс. С. и би дало повод за касационна отмяна. Казаното дотук мотивира САС да пристъпи към частичното оправдаване на С. С. по най-тежката квалификация на длъжностното присвояване (чл. 203, ал.1 НК) и да приложи спрямо установените факти състава на чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 НК – за това, че в гр. София, в периода от 13.03.07 г. до 27.09.11 г. като длъжностно лице, с 65 деяния на продължавано престъпление, същата е присвоила връчени в това й качество и поверени й за пазене и управление чужди пари в големи размери - 211 569, 77 лв. Корекция в присъдата се налага и спрямо дадената от СГС правна квалификация на деянието на подс. П. Б.. Като директор на „ДВД“ Б. се явява годен субект на престъпната безстопанственост по чл. 219, ал.2 НК. Посоченият състав не въвежда словесно изискването неговият субект да притежава особено качество (чл. 93, т.1 НК), но правното положение, че само длъжностно лице може да осъществи деянието по чл. 219, ал.2 НК е безусловно прието в доктрИ.та и съдебната практика, защото се касае до деец, притежаващ контролни функции, които е длъжен да упражнява спрямо лицата, управляващи, разпореждащи се, или отчитащи обществено имущество. Подсъдимата отговаря и на двата критерия. Освен качеството й на длъжностно лице (изпълняващо със заплата постоянно служба в държавно учреждение – чл. 93, т.1, б. „а“ НК), по делото са изяснени и нейните специфични функции спрямо подконтролните й лица. Достатъчно показателни в тази насока са вменените й по длъжностна характеристика задължения „да контролира цялостната работа в заведението“, да „упражнява контрол върху утвърдения бюджет“ и да „..отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата“. Въпросните контролни функции при всички положения са обхващали и дейността на главния счетоводител, който не само се е явявал служебно подчинен на директора, но и лице, на което именно е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество. Като е проявила трайно и продължено бездействие за времето от 13.03.07 г. до 27.09.11 г. спрямо дейността на главния счетоводител С. С. и в неизпълнение на длъжностните й функции (да контролира цялостната работа в заведението; да упражнява контрол върху утвърдения бюджет и да отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата) е допуснала в процесния период С. да присвои посочените в обвинението парични средства, подс. П. Б. е осъществила и изпълнителното деяние на престъпната безстопанственост по чл. 219, ал.2 НК – тя не е упражнила достатъчен контрол спрямо лице, на което е възложено управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество (главният счетоводител е такова лице, съобразно разясненията, дадени в Т.р.27/77-ОСНК). В съдебната практика нееднократно е изтъквано, че деянието на т.нар. „подконтролно лице“ може да има и престъпен характер, включително да съставлява и длъжностно присвояване, какъвто е процесният случай (р. 220/16-II, 286/78-I, 193/83-I, 162/83-II, 252/85-I, 328/85-I, 434/91-I и др.). От субективна страна, проявената от подс. Б. вИ. е непредпазливост, под формата на небрежност. Същата не е предвиждала общественоопасните последици на своето бездействие (изразяващи се в причинените на „ДВД“ имуществени вреди), но е била длъжна (по силата на длъжностната си характеристика) и е могла да ги предвиди. Достатъчно показателно е, че с подписа си върху банковите бордера в 63 от общо 65 инкриминирани случая на получени и неотчетени суми от подс. С., П. Б. е била наясно кога и в какъв размер от банковата сметка на „ДВД“ са изтеглени парични средства, как е трябвало да се процедира с тях (чрез осчетоводяването им в касовата книга), за какво е следвало да бъдат разходвани (за нуждите на социалното заведение) и как е можело да се провери (контролира) надлежното им отчитане. Осъщественото от подс. Б. бездействие е в пряка връзка и с настъпилия съставомерен резултат - последвалите значителни щети за управлявания от нея „Дом за възрастни с деменция – Княжево“, изразяващи се в престъпно присвоените от другата подсъдима парични средства. По отношение на престъплението по чл. 219, ал.2 НК, обаче, в този размер не следва да бъдат включвани сумите, изтеглени без знанието на Б. (на 28.07.09 г. – 600 лв.; и на 25.07.11 г. – 500 лв.), въз основа на съставени и ползвани от главния счетоводител С. неистински нареждания - разписки (№ 890786 и 400761). Следователно, стойността на съставомерните значителни щети, явяващи се непосредствена последица от деянието по чл. 219, ал.2 НК, възлиза на 210 469, 77 лв. и именно в тези предели следва да бъде реализирана наказателната отговорност на подс. Б.. С присъдата деянието на П. Б. е оценено като непредпазлива безстопанственост в особено големи размери, съставляваща и особено тежък случай, но според САС подсъдимата следва да бъде частично оправдана относно най-тежката квалификация на престъплението по чл. 219, ал.4, вр. ал.2 НК. Аргументите за това са донякъде сходни с мотивите за частичното оправдаване на подс. С. (по чл. 203, ал.1 НК), защото и в сега разглеждания случай прокурорът е обосновал, а СГС буквално е повторил, че „измамливо формираните излишъци“ от места за настаняване в ДВД са един от факторите, допринесъл за особената тежест на случая. И както вече беше посочено – той нито е доказан, нито е свързан с изследваната престъпна дейност, поради което няма как изобщо да бъде отчитан при нейната правна квалификация или при индивидуализацията на наказанието. Но първата инстанция е допуснала и грешка, мотивирайки критериите по чл. 93, т.8 НК с механизма на самото изпълнително деяние по чл. 219, ал.2 НК, посочвайки, че в инкриминирания период подс. Б. не е проявила „елементарен последващ контрол“ какво се с случило с изтеглените от С. суми, въпреки, че именно подписът на директора е легитимирал извършването на въпросните тегления в брой (л.785, гръб – л. 786 от н.о.х.д.). Получило се е така, че факти от значение за базовата съставомерност на едно деяние (липсата на упражнен контрол) са едновременно отчетени и като „други отегчаващи обстоятелства“ (по смисъла на чл. 93, т.8 НК), което не отговаря на принципната законова постановка по чл. 56 НК. Що се отнася до особено големите размери на значителните щети - 210 469, 77 лв., сами по себе си, те не са достатъчни да обусловят изключително високата степен на обществена опасност на дееца – не само, защото подс. Б. е лице с чисто съдебно мИ.ло, но и поради обстоятелството, че нейното деяние в случая е извършено по непредпазливост; нещо повече – при по-лекото й проявление (небрежността), отличаващо се и с по-ниска степен на обществена опасност. Никой не оспорва, че и инкриминираният период е дълъг, и проявеното от Б. бездействие – наказателно укоримо, и стойността на щетите – значително надскачаща критерия за „особено големи размери“. Но тези фактори, дори в своята съвкупност да могат да се разглеждат като отегчаващи обстоятелства спрямо състава по чл. 219, ал.2 НК, не обосновават извода, че процесният случай е особено тежък. Изключително високата обществена опасност на дееца (по смисъла на чл. 93, т.8 НК) е кумулативно изискване при издирването на съставомерните признаци по чл. 219, ал. 4 НК и доколкото такава по делото не се установява, подс. Б. следва да бъде частично оправдана по квалифицирания състав на престъплението. IV. Смекчаването на правната квалификация на извършените от подсъдимите С. и Б. престъпления налага и преоценка на наложените за тях наказания. С протеста на прокурора е изразено принципно съгласие и не е оспорен подходът на първата инстанция да определи размера им при условията на чл. 55 НК – подход, който следва да бъде запазен и от САС, но вече съобразен със санкционните предели по чл. 202, ал.2, т.1 НК (лишаване от свобода от 3 до 15 години; от права по чл. 37, ал.1, т.6-7 НК и евентуална конфискация) и по чл. 219, ал.2 НК (лишаване от свобода до 6 години и глоба до 5000 лв.). Това на практика прави невъзможно и удовлетворяването на искането в протеста срокът на лишаването от свобода при подс. С. да бъде увеличен (чл.337, ал.2, т.1 НПК) до 5 години. Смекчаващите обстоятелства, които в конкретния случай могат да бъдат еднакво отчетени и по отношение на двете подсъдими, в действителност се явяват „многобройни“ по смисъла на чл. 55, ал.1 НК, при това - не толкова като числен израз, а по-скоро като относителната им тежест, която взема превес. Защото нито С., нито Б. са проявили някакво недобросъвестно процесуално поведение, което да е възпрепятствало разследването или съдебното производство и да е допринесло за крайно неразумната продължителност на делото. Въззивното му разглеждане се провежда близо 15 години след довършване на престъпната дейност, а допуснатото в случая закъсняло правосъдие е порок, налагащ на самостоятелно основание смекчаване на санкцията като вид компенсация. Обемът на доказателствените материали и броят на деянията като цяло не придава на производството такава степен на правна или фактическа сложност, които да обуславят подобна забава. Наред с това, и двете подсъдими са с чисто съдебно мИ.ло, в значително напреднала възраст (С. – на 77 г., Б. – на 69 г.), а при С. са налице и редица експертно установени (л.308 и л. 324 от н.о.х.д.) заболявания (хипертония, исхемична сърдечна болест, сърдечна и венозна недостатъчност, диабет и т.н.), налагащи хуманен подход при отмерване на наказанието. Приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК спрямо подс. С. не заличава като цяло установените по делото отегчаващи обстоятелства, които – макар и да не са достатъчни за да обусловят по-тежката квалификация на престъплението (по чл. 203, ал.1 НК), все пак, следва да бъдат отчетени и спрямо състава по чл. 202, ал.2, т.1 НК: продължителността на инкриминирания период; броят на извършените в неговите рамки деяния; осъществяването на две от тях при квалифицираните хипотези на чл. 202, ал.1, т.1 НК (невзети предвид поради правилото на чл. 26, ал. 4 НК); видът на социалното заведение, чието имущество е било ощетено с извършеното посегателство. Изтъкнатото обуславя, че размерът на лишаването от свобода в случая следва да се индивидуализира не в широката граница между минималните 3 месеца (чл.39, ал.1 НК) и максималните 3 години, а почти непосредствено „под най-ниския предел“ – 2 години и 11 месеца. В този смисъл, налага се и неговото намаляване (чл. 337, ал.1, т.1 НПК) до посочения размер, защото определената с присъдата продължителност (3 г. ЛС) не съответства на действието на чл. 55, ал.1, т.1 НК при възприетата от въззивния съд полека правна квалификация на извършеното. Именно във връзка с посочените дотук отегчаващи факти, които - дори да не възпрепятстват приложението на чл. 55 НК, имат своето самостоятелно значение, няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за още съществено намаляване на наказанието на С.. Период от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода е изцяло съобразен с (съответен на) спецификата на извършеното престъпление (чл. 35, ал.3 НК) и е подчинен не само на идеята да постигне личностното поправяне на дееца, но и да гарантира, че няма да бъде пренебрегната и генералната превенция на санкцията (чл. 36 НК). От друга страна, преценката на САС, че приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК следва да бъде запазено, прави протеста на СГП неоснователен в частта му, с която се иска подс. С. да бъде лишена от свобода за срок от 5 години. Място за увеличаване на наказанието в случая няма, но не са налице и основания за удовлетворяване на другата претенция, заявена във въззивния протест – да се отмени приложението на чл. 66 НК (чл. 337, ал.2, т.2 НПК) спрямо посочената подсъдима. И подходът на Градския съд да прибегне до „условното осъждане“ на С., и избраната максимална продължителност на изпитателния срок (5 години) са напълно уместни по отношение на личността й. Освен, че заради чистото съдебно мИ.ло на дееца липсват юридически пречки изпълнението на наказанието да бъде отложено, при С. С. убедително може да се направи благоприятната прогноза за постигане на целите по чл. 36 НК именно по този начин, без да се налага принудителното й ефективно изолиране в местата за лишаване от свобода. Нехуманно, неразумно и явно несправедливо би било в случай като процесния възрастно лице на 77 години, страдащо от редица сериозни заболявания, да бъде наказано „ефективно“; при това – близо 15 години след извършване на престъплението. Подобен подход е изцяло непродуктивен и с нищо не би допринесъл за личностната корекция на извършителя; още по-малко би осигурил генералната превенция на наказанието спрямо „лицата, които се колебаят дали да присвоят служебни пари“ (цитат от протеста - л. 3, гръб от н.о.х.д.). Институтът на условното осъждане не е създаден за да „насърчава“ престъпления, а за да дава възможност на държавата в конкретни случаи да проявява реверанс към осъдените лица, спрямо които намери за възможно целите на чл. 36 НК да се постигнат с минимална степен на принуда. При действието на чл. 55 НК първата инстанция е отказала да приложи спрямо подс. С. възможните допълнителни санкции (конфискация и лишаване от права) и тази преценка не е оспорена със „съответен протест“ (чл. 337, ал.2, т.1 НПК), така, че да е възможна ревизията й в тежест на дееца. Наложеното от СГС наказание на П. Б. (1 годИ. лишаване от свобода) и преценката за отложеното му изпълнение с минималния (3-годишен) изпитателен срок по чл. 66 НК не са оспорени нито от подсъдимата и нейната защита, нито от прокурора. Интервенцията върху тази (необжалвана) част на присъдата се налага изцяло служебно, доколкото се явява неизбежна последица от решението на САС да „приложи закон за (…) по-леко наказуемо престъпление“ (чл. 337, ал.1, т.2 НПК), каквото се явява непредпазливата безстопанственост по основния й състав на чл. 219, ал.2 НК. Следователно, наличието на вече обсъдените многобройни смекчаващи отговорността (и на Б.) обстоятелства, съпоставено с предвидената наказуемост на престъплението (до 6 години лишаване от свобода и глоба до 5000 лв.), налага в случая да се процедира при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК и лишаването от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел, да се замени с пробация, в каквато насока присъдата да бъде изменена по реда на чл. 337, ал.1, т.1 НПК. Възрастта на подс. Б. като цяло не обуславя включването й в квалификационни курсове, поправителен или безвъзмезден труд, поради което най-близки до целите по чл. 36 НК се явяват само двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1- 2 НК: регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично (чл. 42б, ал.1 НК); и периодични срещи с пробационен служител (чл. 42б, ал.2 НК). Продължителността на пробационните мерки, обаче, не следва да е съобразена с минималния срок по чл. 42а, ал.3, т.1 НК, защото и тук приложението на чл. 55 НК не заличава И.че съществуващите отегчаващи данни – размера на щетите, многократно надхвърлящ критериите за тяхната значителност; дългия период на проявеното престъпно (безстопанствено) бездействие; вида на социалната институция, чието имущество е било засегнато от деянието. Отчитането им налага срокът на двете мерки да бъде фиксиран в рамките на 1 годИ. – период, напълно достатъчен да постигне поправянето на подс. Б. и превантивния (личен и генерален) ефект на санкцията. Пенсионната възраст на Б., както и липсата на доказателства същата по някакъв начин да се е облагодетелствала имуществено от проявената безстопанственост, правят възможно спрямо нея да се приложи изключението по чл. 55, ал.3 НК и предвидената по чл. 219, ал.2 НК кумулативна глоба да не бъде налагана. Присъдените от СГС в тежест на двете подсъдими разноски за извършените в хода на делото експертизи са закономерна последица от признаването им за виновни (чл. 189, ал.3 НКП) и корекция в тази част на присъдата не се налага. Воден от всичко изложено дотук, на основание чл. 337, ал.1, т.1-2, Софийският апелативен съд (НО, Трети състав), намери, че следва да измени оспорената присъда, поради което: