Решение № 35 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 792/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН. Образувано е по жалба на М. И. Ж. от гр.Силистра, ЕГН ••••••••••, чрез адвокат К. Л. от АК – Силистра, против Наказателно постановление № 25-1099-001649/24.10.2025г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР - Силистра, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата. В жалбата са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при издаване на процесното наказателно постановление, счита се, че не е издадено от компетентен орган и вменената на жалбоподателя административна простъпка не е доказана. Оспорва се времето и мястото на извършване на отразеното в НП нарушение, както и извършването на същото от страна на жалбоподателя. Застъпва се позиция, че не е било извършено умишлено извеждане на управлявания от жалбоподателя автомобил и изгубване на сцепление с пътната настилка, а поради мощността на колата се стигнало до занасянето преди да завие. Счита се, че не е била съобразена скоростта на движение и това довело да преплъзването на автомобила, което би могло да се приеме за неизпълнение изискването на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП, че водачът с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Сочи се, че не е било обсъдено приложението на чл.28 ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление. Пред съда жалбата се поддържа по изложените в нея съображения от упълномощен процесуален представител, който изразява и становище, че при изгледания в съдебно заседание видеоклип от движението на колата не се установява да е извършен „дрифт“, а от субективна страна не е доказан умисълът на водача. Подчертава, че МПС-то служи на жалбоподателя за дейност, свързана с неговото препитание и оставането му без СУМПС би се отразило негативно на имуществената му и социалната му сфера. Моли за присъждане на разноските по делото за заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Административно-наказващият орган, при редовност на призоваване, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт А., която изразява становище, че събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, визира, че действията му, отразени на снимковия материал в експертизата и от изгледаните видеозаписи, отразяват тенденциозно осъществени маневри с автомобила и извършването на дрифта. Счита, че е налице правилно приложение на материалния закон откъм квалифициране на простъпката и посочената санкционна разпоредба. Моли за потвърждаване на НП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при необходимост прецизиране размера на исканото адвокатско възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност по случая. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не представят становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 07.09.2025г. надвечер жалбоподателят Ж. управлявал л.а. „БМВ 540И Х Драйв“ с рег. № СС 4567СР, бял на цвят, с автоматична скоростна кутия, на територията на град Силистра. С него в автомобила, на дясната предна седалка, бил приятелят му св.Десислав М.. Към 20.00 ч. автомобилът се движел по ул. „П. Бояджиев“ откъм местността „Орехова гора“ към кръстовището, образувано от посочената улица и ул. „Седми септември“ – от дясната страна на движение на процесния автомобил и бул. „Велико Търново“, явяващ се продължението на ул. „Седми септември“ след кръстовището, регулирано със светофарна уредба. Времето било ясно, все още светло, пътната настилка била суха и чиста, без препятствия. При приближаване на посоченото кръстовище жалбоподателят спрял заради светещ за него червен сигнал. Следвало да направи ляв завой и да навлезе по бул. „Велико Търново“. Не изчакал да светне зеления сигнал и лекият автомобил потеглил с газ като водачът направил маневра отклонение леко надясно преди да навлезе във вътрешната част на кръстовището и да завие наляво, след което поднесъл цялата кола наляво вече в зоната на пресичане на улиците, заемайки двете пътни платна, като задната част на автомобила се завъртяла надясно, насочена към колчетата на тротоара и колата заела положение перпендикулярано на оста на пътя и върху пешеходната пътека, след което автомобилът изправил положението си и потеглил направо по бул. „Велико Търново“. Всички горепосочени действия на водача били заснети от разположените на всеки край на кръстовището четири камери и пряко възприети от идващия по ул. „Седми септември“ към кръстовището лек автомобил „Нисан микра“, управляван от св.А. Д. и стоящия до нея отдясно св.Т. П.. Св. П. обърнал внимание на това, че жалбоподателят приближил светофара плавно преди да спре, не изчакал да се включи зелената светлина за него и потеглил с рязко подаване на газ и заемане на позиция с цел завъртане на колата и изнасяне задната й част вдясно към тротоара. Същите действия възприела и св. Д. заедно със силния шум от рязкото влизане на белия автомобил в кръстовището и от маневрите му. Св.П., заемащ длъжността „началник на РУ – Силистра“, уведомил с докладна записка директора на ОДМВР - Силистра, довело до запазване записите от камерите, и съставяне на АУАН по отношение на жалбоподателя. Св.П. П. и св.С. С., служители в сектор „Пътна полиция“, които взели отношение по случая по повод започване на административно-наказателното производство със съставянето на АУАН, също пряко възприели действията на жалбоподателя Ж. в процесните дата и час в зоната на посоченото кръстовище, отразени в записите (като видеоклипове), гледани в присъствието на жалбоподателя. На база така изясненото като фактически данни от полицейските служители бил съставен АУАН № 33407324, серия GA/26.09.2025г. за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДВП, с предявен и връчен на водача екземпляр. Последвало прекратяване на АНП с мотивирана резолюция от 30.09.2025г. на началник-група сектор „Пътна полиция” – Силистра и сезиране на РП - Силистра за предприемане на действия по компетентност за престъпление по чл. 325, ал. 3 НК. На 30.10.2025г. прокурорът постановил отказ да образува досъдебно производство и след препращане преписката на наказващия орган съгласно чл. 36, ал.2 ЗАНН, било издадено процесното НП № 25-1099-001649/24.10.2025г. Със същото, на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административните наказания 3000 лева глоба и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, тъй като АНО приел, че с действията си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДВП. Съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от длъжностно лице в обхвата на предоставените му от закона правомощия, при спазване на териториалната и материалната компетентност, в установения от закона срок, и при пълно спазване изискванията на чл. 57 ЗАНН относно реквизитите в съдържанието на НП и формулиране на словесните и правни рамки на административното обвинение. Предвид това възражението за неспазване на законовите правила при изпълнение процедурата по издаването на НП и на неговата изрядност в процесуално отношение се явява неоснователно. По точен и ясен начин е отразено в какво е намерило израз неправомерното поведение на жалбоподателя - осъществени от него действия по управление на МПС на дата 07.09.2025г., в населено място, с използвана техника на шофиране, при която преднамерено е извел превозното средство извън контрол умишлено нарушавайки устойчивостта му на пътя, като насочил автомобила да заеме позиция перпендикулярно на оста на пътя, заемайки двете пътни ленти в зоната на кръстовището, с първоначално насочване на л.а. надясно към ул. „Седми септември“, след което с увеличение на скоростта изменил траекторията на движение, поднесъл задната част на автомобила, извъртайки я, довело до загуба на сцепление на задните гуми с пътното платно, обозначено на разговорен език като „дрифт“. Именно тези действия на водача и настоящ жалбоподател Ж. непосредствено са възприели св. П. и св.Д., като даденото от тях описание на същите съвпада с посочената „техника“ на шофиране. Съдът цени техните показания като достоверни поради пряко възприетото от тях обективно фактическо положение с оглед краткото разС.ие на което са се намирали по пътя от изпълнението на жалбоподателя и насочеността им с лице към въпросното място. Фактът на тяхното местоположение се потвърждава и от кадрите, съдържащи се в приетата като доказателство по делото видеотехническа експертиза в Протокол № 3/09.01.2026г. Същевременно показанията на тези свидетели изцяло кореспондират и с показанията на св.П. П. и св. С. относно деятелността на жалбоподателя. Показанията на св. М., че приятелят му подал малко повечко газ, но овладял колата, като се огледали и нямало други хора и коли, обсъдени с визираните свидетелски показания и писмените доказателства, потвърждават, че жалбоподателят е използвал въпросната техника да използва пътя за „дрифт“. Съдът констатира, че снимковият материал, изготвен по повод назначената в съдебното производство видео-техническа експертиза на записите от камерите на процесното кръстовище, съдържа статични изображения, представящи автомобила в отделните моменти на движението му, което обоснова и необходимостта от прякото проследяване на текущите записите в присъствието на страните. При непосредствено възприетото, отразено по надлежния ред в протокола от съдебното заседание като описание, се установява, че посочените от АНО обстоятелства в НП изцяло съответстват на действителното фактическо положение. Съдът намира за необходимо да отрази, че именно при динамичното изображение движението на процесния автомобил се вижда техниката на шофиране, определяна като „дрифт“. Констатираните по случая факти очертават, че жалбоподателят с конкретните си действия като водач на МПС, е използвал отворения път за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с предназначението му за движение и превоз на хора и товари, което обуславя и съставомерност на нарушението по чл.104б, т. 2 ЗДВП от обективна страна. Същото е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на МПС, е бил наясно с принципната забрана да не ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за такива прояви, имащи характер на други цели, но го е сторил. Административно-наказващият орган правилно и в съответствие със закона е наложил фиксираните в санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева / 1534 евро. Установените в рамките на настоящото производство обстоятелства по случая не разкриват, че се касае за неправомерна деятелност, която се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, за да бъде приеман случаят за маловажен. Изясненото от показанията на св.М., че преди да потегли от спряло положение жалбоподателят се огледал за коли и хора и подал повече газ, съпоставено с факта, че последният е водач на МПС от 2013г. и е наясно с правилата за скоростта на навлизане в зоната на кръстовището и преминаването през него, очертава преднамереност в последвалите действия по извеждане на л.а. от обичайното му движение. Изтъкнатото за несъобразена скорост поради мощността на автомобила има характер на защитна версия с оглед поясненото пред съда, че жалбоподателят притежава и управлява автомобила от година и половина преди процесната дата, което сочи, че е наясно с техническите характеристики и възможностите на МПС-то. По изложените съображения, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.104б, т.2 ЗДВП се явява законосъобразно ангажирана. С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, претенцията от страна на процесуалния представител на ОДМВР - Силистра за присъждане на разноски се явява основателна, а искането на процесуалния представител на жалбоподателя в същата насока следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът