Решение № 659 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1678/2026 г.

наказателно дело № 20262120201678 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на М. П. И. ЕГН ••••••••••, чрез адв.Д. К. срещу Наказателно постановление № 96/09.04.2026 г., издадено от Директор на РИОСВ-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на т.Г от Забранителния режим на защитената територия, въведен със Заповед №РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната и водите във вр.чл.24 Закона за защитените територии. Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се оспорва възприетата в НП фактическа обстановка, предвид презумптивния характер на извода,че М. П. е бил водач на процесното МПС, с което е извършено нарушението,, т.к. автомобилът е в режим на съпружеска общност, а освен това бил управляван и от трети лица. Изложени са и тезисни съображения в порядъка на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения, както и довод за липсата на изрично поставени информационни табели, указващи навлизането в защитена територия и нейните граници В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен ,не се явява и не се представлява. В допълнително депозирана писмена молба настоява за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрк. Таня Евстатиева,която настоява за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 27.04.2026 г., а жалбата е подадена на 11.05.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 15.07.2025 г. e навлязъл в защитена територия и е паркирал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис 2,0 Ц 4 Д“, с рег. № •••••, в поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на гр. Созопол, представляващ морски плаж. Имотът е разположен в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни" между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, която територия била обявена за природна забележителност съгласно Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерски съвет, изменена със Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите и с актуализация на площта съгласно Заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите и по своята същност представлявала защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. Проверката била извършена и резултатите от нея обобщени в Констативен протокол № 027406/ПД-20-27/15.07.2025 г., в който било отразено,че единственият възможен достъп до плажа и природната забележителност е през имот с идентификатор 67800.1.312 по КК на гр.Созопол, като на северния му край, граничещ с природната забележителност е поставен пътен знак Б2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки.“ В хода на доказателствената дейност, целяща формиране на качествен отговор по въпроса относно авторството, и идентифициране самоличността на нарушителя чрез е поискана справка на Областна дирекция на МВР Стара Загора с вх. № БРЗТЗЗ-717(26)/07.08.2025 г.. Актосъставителят и наказващият орган извършили формална преценка на данните в справка с рег. № 122800- 28379/04.08.2025 г. на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, според която процесният л.а. „Тойота Авенсис 2,0 Ц 4 Д“ с рег. №••••• е собственост на жалбоподателя М. П. И. Актосъставителят субсумирал фактическия състав на извършеното административно нарушение, приемайки,че е нарушено правилото на т. „Г" от Забранителния режим на защитената територия въведен със Заповед № РД-547/09.07.2012 г., на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 24 от Закона за защитените територии. Въз основа на АУАН, на 09.04.2026 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението били субсумирани под нормата т. „Г" от Забранителния режим на защитената територия въведен със Заповед № РД- 547/09.07.2012 г., на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 24 от Закона за защитените територии. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които формират единна и устойчива доказателствена съвкупност, намираща се в определено логическо съотношение с гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията на разпитаните свидетели актосъставителят С. Г. и свидетелят Е. П., оценени индивидуално и в съвкупност с останалите доказателства, съдът кредитира с доверие. В услуга на извода за тяхната обективност, логическа правдивост и цялостно съответствие с действителното събитие на изследваното нарушение, съдът съобрази оригинерния характер на представената чрез тях информация относно мястото на паркиране на процесния автомобил. Свидетелите Г. и П. са със запазени възприятия относно релевантните факти,които са подробни,и лишени от смислови противоречия или логически несъответствия. И двамата свидетели отграничиха,че са разполагали с директен зрителен контакт към местоположението на паркираните автомобили, в т.ч. и процесният л.а. „Тойота Авенсис 2.0 Ц 4 Д“ с рег.№••••• – в границите на защитената територия, паркиран върху морски плаж, в поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на Созопол, представляващ природна забележителност „Пясъчни дюни“ между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“. И двамата свидетели отграничиха възприятията си,че в края на асфалтовия път,чрез който се осъществява достъп до природната забележителност са поставени пътен знак Б2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки.“, както и информационна табела, указваща за същността на защитената територия. Относно фактическия елемент „навлязъл“,свидетелите не разполагат нито с преки впечатления, нито с опосредствана осведоменост относно водача на л.а. „Тойота Авенсис 2.0 Ц 4 Д“ с рег. №••••• ,който е паркирал превозното средство в границите на защитената територия, като изводите в тази насока са изградени въз основа на косвени логически съждения – след изискана справка от ОДМВР-Стара Загора и установената чрез нея информация относно собствеността на процесния автомобил в лицето на М. П. И.. Предвид произхода на така съобщената информация от контролни длъжностни лица, с необременена и лишена от заинтересованост свидетелска позиция, и връзката й със изследваното събитие, която обхваща и проследява преки зрителни възприятия относно обективните параметри на конкретна форма на поведение, съставомерността и ползвания доказателствен механизъм за изясняване авторството на нарушението, съдът е длъжен и следва да им признае пълнота и достоверност. Съгласно удостоверение за сключен граждански брак на Община Ямбол, жалбоподателят М. П. И. е сключил брак с А.Х.М. на ••••• г., като след тази дата /съгласно нотариалното удостоверяване/ с нотариална заверка на подписите на нотариус в район РС Ст.Загора с рег. №••••• на НК е сключен договор за покупко-продажба на МПС л.а. „Тойота Авенсис 2.0 Ц 4 Д“ с рег.№•••••, по силата на който собствеността върху превозното средство преминава върху жалбоподателя М. П. И.. Установените чрез свидетелските показания и писмените доказателствени източници факти, в своята съвкупност оформят логическа система от факти, свързани помежду си с основния факт, и изискваща различна правна оценка в сравнение с формираните от наказващия орган изводи. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по см. на чл.85,ал.1,изр.2 ЗЗТ и Заповед №РД-196/28.02.2020г. на министъра на околната среда и водите –Директор на РИОСВ- Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице- главен експерт в Дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ-Бургас, съгл. чл.85,ал.1,изр.1 ЗЗТ и съгласно т.1.2 от Заповед №РД-559/01.08.2023 г. на министъра на МОСВ , т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. Следователно липсват допуснати съществени процесуални нарушения, които да компрометират процесуалната законосъобразност на НП и да обосноват неговата отмяна на формално основание. Според разпоредбата на чл. 81, ал. във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта; Разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии регламентира, че в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Със Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерски съвет, изменена със Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите и с актуализация на площта съгласно Заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“и „Градина“ в землището на гр.Созопол, общ.Созопол с площ 331,779 дка са обявени за защитена територия - природна забележителност. С буква "г" на Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите е забранено влизане, преминаване или престой на моторни превозни средства с изключение на случаите на допустимо строителство по т.“з“. При тази законодателна регламентация следва да се приеме, че субект на нарушението в конкретния случай следва да бъде физическото лице, извършило маневрата „влизане“ или „престой“ в защитена територия, въпреки въведената забрана за това, т. е. водачът на моторното превозно средство. Изводите за релевантните обстоятелства по проблема за връзката на жалбоподателя с авторството на вмененото му нарушение са формирани единствено в съответствие със справката на ОДМВР- Ст.Загора относно собствениците на процесните автомобили. Подобен подход е еманация на една твърде ограничена доказателствена дейност, основаваща се на икономична активност, свързана с формална съпоставка и идентифициране автора на нарушението с данните за притежателя на превозното средство. Фактът на навлизането и паркирането на процесното МПС е изцяло преумиран и се основава на житейска логика, а не и на действително проверени факти. Предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формирането на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение. Следва да се има предвид, че аналогиите,свързани с презумиране субекта на нарушението напр. с нормата на чл.186,ал.4 ЗДвП, са недопустими в сферата на аминистративно-наказателната отговорност. И това е така, т.к. приложимият специален закон ЗЗТ не установява аналогична презумптивна техника за установяване автора на нарушението, а дължимата и неизпълнена в нужния обем доказателствена дейност не може да бъде заменена с формалистични констатации и следвания инертен модел на механично възприемане и квалифициране като решаващи данните в справката на ОДМВР- Ст.Загора. Конкретизацията на предмета на доказване има двояк аспект, като от една страна се извършва по линия на съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото, а от друга в контекста на материално-правната норма, квалифицираща нарушението. На този извод навежда начинът, по който чл. 102 НПК е определил предмета на доказване, в т.ч. и в административно -наказателния процес. Нормата показва, че се касае основно за обстоятелства и факти, представляващи части от събитието на конкретното нарушение и неговия автор. Ето защо абстрактната законова формулировка на чл. 102 НПК добива конкретно съдържание едва в рамките на конкретния административно-наказателен процес. В случая несъмнено сред кръга на фактическите обстоятелства, които са значими за правилното решаване на делото и подлежат на установяване е проблемът относно валидното установяване автора на нарушението. Чрез пределите на доказване се определя дали в конкретния случай следва да бъдат събрани всички възможни доказателства или е достатъчно активността на съответния орган да бъде ограничена само до някои от тях, за да се постигне обективност и пълнота на проверката и да се обоснове достоверност на крайния извод. Поради това дължимия информационен минимум от източници, необходими за изпълнение критериите за достатъчност, се определя в рамките на конкретно производство и с оглед материално-правна квалификация на деянието – в случая т.Г от Забранителния режим на защитената територия, въведен със Заповед №РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната и водите във вр.чл.24 Закона за защитените територии. Следва да се има предвид и,че успехът на доказателствения процес се определя не от количествени величини, прилагани към ползвания доказателствен материал, нито от вида на ползваните доказателства, а от техните смислови и съдържателни страни, позволяващи да се отграничат релевантните обстоятелства и факти, да се подложат на изследване и въз основа на тях впоследствие да се формират съответните логически връзки и изводи. Съдът намира,че не е изпълнена централната задача, свързана с правилното приложение на материалния закон на чл.81, ал.1,т.1 ЗЗТ – да се съберат доказателства относно автора на нарушението. В ЗЗТ законодателят не е скрепил фактическото установяване на авторството на нарушения по чл.81,ал.1,т.1 ЗЗТ със способи и средства, основаващи се на презумции и логически съждения.Щом това е така, извън обхвата на правно регулиране са поставени всички средства, методи, логически похвати,което придава превратност и преждевременност на извода, основан на идентифициране на нарушителя по критерия собственост на МПС. В т.см. е и практиката на касационната инстанция, Решение № 7333 от 7.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1116/2024 г.: „Тук следва да се посочи, че ЗЗТ не въвежда подобна презумпция. Управлението на превозното средство следва да бъде доказано. /…/ . Това колебание би било налице и без свидетелските показания, само въз основа на отрицание на факта на управление от санкционираното лице, както е сторено с подаване на жалбата против наказателното постановление.Обратно на заявеното с жалбата, следва да се посочи, че не санкционираното лице дължи да докаже отрицателния факт, че не управлявало автомобила.В тежест на наказващия орган е да докаже осъществяването на всички факти, въз основа на които да е възможно да се приеме, че деянието е съставомерно.“ При това положение, фактите относно собствеността на МПС поначало могат да послужат само като симптом за извършено от собственика навлизане с МПС и паркиране в границите на защитена територия, но ще бъдат способни да обосноват извод за авторство едва след съпоставката им с други релевантни факти. В т.см. и Решение № 959 от 29.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 679/2020 г/. както и Решение № 616 от 9.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 228/2020 г.„ Този факти не се потвърждава и от свидетеля-очевидец на нарушението, а и в ЗЗТ няма въведена оборима презумпция подобна на тази в чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Такава норма в ЗЗТ няма,“ В хода на проверката е било изискано и възприето за достатъчно само едно единствено писмено доказателство –справка от ОДМВР-Ст.Загора. Тази писмена информация по своето съдържание и ограничена информативна стойност, поставя въпроса за компенсиране на неположения обем усилия по чл.53,ал.1 ЗАНН, с решаване на въпроса относно авторството на плоскостта на случайното комбиниране на единични факти и формирането на произволни констатации. Този недостатък в доказателствената дейност създава пречка пред установяването на дееца. С въззивната жалба е направено оспорване относно авторството предвид действащия режим на съпружеска имуществена общност и в тази вр. съществуващата бездялова съсобственост над процесното МПС,считано от датата на придобиването му 01.02.2022 г. до момента на установяване на нарушението 15.07.2025г. Релевирани са и съображения за предоставяне , в т.ч. и на процесната дата 15.07.2025 г. на автомобила на трето лице от семейния и родствен кръг на съпругата на жалбоподателя. Предвид наличното писмено доказателство- удостоверение за сключен граждански брак от ••••• г. се установява, че към момента на проверката и установяване на нарушението посоченият като собственик на автомобила М. П. И. и А.Х.М. са били в граждански брак, сключен на дата ••••• г., за което е издадено Удостоверение за сключен граждански брак № ••••••/••••• г. на Община град Ямбол. Съобразно сключения граждански брак и разпоредбите на СК, за тях се прилага законовият режим на общност, като за вещните права върху всяко придобито по време на брака имущество, се прилага режим на съпружеска имуществена общност. От наличното заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС се установява, че процесният автомобил е регистриран на 04.02.2022г. в С-р „Пътна полиция“. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, като законът въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето защо, съотнасяйки така установената в хода на въззивното съдебно следствие фактическа обстановка, съдът приема, че към датата на проверката, паркираният в границите на защитена територия лек автомобил е бил съсобственост на жалбоподателя и неговата съпруга поради действащия по арг. на чл.21 СК режим на съпружеска имуществена общност. Предвид това в практическата процесуална дейност и за удовлетворяване на нуждите й, обсъждането на обстоятелствата по чл.102 НПК,в т.ч. автора на нарушението, не може да е абстрактно, нито едноаспектно или основаващо се на субективна житейска логика и неприложими презумпции, а трябва да е подчинено на конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част от тях) и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани с естеството на защитения с него правен интерес С тези съображения съдът счита, че по време на проверката е било установено само, че лекият автомобил е бил паркиран в границите на защитена територия „Пясъчни дюни“ между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, но не и лицето, което е управлявало и паркирало същия. Затова съдът прие за недоказано нарушението в неговите персонални предели,а именно относно извършителя на деянието,предвид което и наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени. С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят М. П. И.,като на осн. чл.63д,ал.1 ЗАНН МОСВ, гр.София следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 200 евро, чието реално извършване е документирано в Договор за правна защита и съдействие №1/08.05.2026г. /л.3/ Така мотивиран, съдът