Решение № 988 от 5.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1223/2025 г.

Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на ЕТ "Енигма- И. Д." [ЕИК] със седалище и адрес на управление град Стара Загора, [улица], представлявано от редовно упълномощен от търговеца адвокат, против Заповед №2130-39/30.09.2025 на Председателя на ДАМТН, с която на основание чл.36а ал.5 т.1 от ЗТИП е заличен от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и издаденото Удостоверение №СТ 150/26.01.2015г на ЕТ "Енигма-И. Д." за вписване в регистъра на ДАМТН като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройстване на асансьори с неголяма сложност на конструкцията е обезсилено. С жалбата се твърди, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, защото посочените три наказателни постановления не могат да бъдат основание за правния извод, че е налице системно извършване на нарушения по смисъла на чл.36а ал.5 от ЗТИП. тази норма препраща към чл.36а ал.4 вр. с ал.1 от същия закон, в която разпоредба са посочени проверките, при които се установяват системните нарушения. Необходимо е трите наказателни постановления да са издадени за нарушения, установени в хода на извършвани периодични проверки по смисъла на чл.36а ал.4 вр. с ал.1 от ЗТИП, за да могат да бъдат определени като основание за прилагане на последиците по чл.36а ал.5 т.1 от същия закон. Трите наказателни постановления са издадени за нарушения, установени при извършване на внезапни проверки, поради което не могат да бъдат да бъдат квалифицирани като системни. Позовава се на Решение №34211/20.10.2025г постановено по адм.д.№5971/25г по описа на АССГ. Иска от съда да бъде отменена Заповед №2130-39/30.09.2025г на Председателя на ДАМТН и да се присъдят разноските по делото . Ответникът Председател на ДАМТН, чрез редовно упълномощен процесуален представител -служител с юридическо образование иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, а в случай на отмяна на заповедта да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност. Позовава се на фактите, представляващи съдържание на приложеното материално правно основание, а именно три или повече административни нарушения на ЗТИП, съответно на актовете по неговото прилагане, извършени в рамките на две календарни години. Заповедта е издадена въз основа на три наказателни постановления, издадени за извършени административни нарушения на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансяори, приета на основание чл.31 ал.1 от ЗТИП в рамките на периода по §1 ал.1 т.30 от ДР на ЗТИП. Трите самостоятелни нарушения са извършени спрямо различни съоръжения с повишена опасност. Нормата на чл.36а ал.5 т.1 от ЗТИП е императивна и при нейното прилагане се действа в условията на обвързана компетентност, поради което не основателни са възраженията за несъразмерност на разпореденото обезсилване на удостоверението за вписване в регистъра на търговеца като лице, извършващо дейност по поддържане, ремонтиране и преустройстване на асансьори с не голяма сложност на конструкцията. Касае се за защита на живота и здравето на хората, която се постига с обжалваната заповед, поради което съразмерността на мярката е преценена от законодателя като постигаща легитимната цел, за която се налага. Поддържа се, че съдържанието на заповедта изпълнява изискванията за фактически мотиви, изпълващи фактическия състав на материалната норма, чийто последици са приложени с нейното издаване, от компетентен орган и спрямо лице, което е неин адресат. Доказани са и фактите с прилагане на трите наказателни постановления, които са влезли в сила след тяхното потвърждаване от съда, а настъпването на този юридически факт е била причината, поради която и административното производство по издаване на оспорената заповед е било спряно. След влизане в сила на наказателните постановления то е възобновено и въпросът за извършване на системни нарушения на подзаконовите актове по прилагане на ЗТИП е решен със сила на присъдено нещо. Позовава се на съдебна практика на ВАС на РБ и на административните съдилища. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена на 02.12.2025г от лице с правен интерес и в рамките на срока за нейното обжалване, считано от 21.11.2025г, поради което е допустима, но неоснователна. Не правилно и превратно, дори с оглед само на грамитичния прочит на цялата разпоредба на чл. 36а от ЗТИП е тълкуването на жалбопадателя, че само за нарушенията, установени при задължителните годишни проверки е правно допустимо да се прилагат последиците по чл.36а ал.5 от ЗТИП. Вярно е обратното и то изрично е посочено в чл.36а ал.4 от ЗТИП, в която разпоредба се посочват правните действия на Председателя на ДАМТН, които той може да предприеме за отстраняване на нарушенията, констатирани в хода на задължителните годишни проверки - да даде предписания или да образува административно наказателно производство. Препращането, което чл.36а ал.5 от ЗТИП извършва към чл.36а ал.4 от ЗТИП е само по отношение признаците/вида на нарушенията - тези, които представляват неизпълнение на ЗТИП, на подзаконовите актове по неговото издаване или съставляват не спазване на обхвата на издаденото удостоверение. Фактическият състав на чл.36а ал.5 от ЗТИП е следния: установени нарушения на ЗТИП, на подзаконовите актове по неговото прилагане или не спазване на обхвата на издаденото удостоверения, извършвени в условията на системност. Достатъчно е нарушенията да бъдат установени, за да се приложи предвидената в чл.36а ал.5 от ЗТИП принудителна административна мярка, каквото представлява заличаването от регистъра и обезсилването на удостоверението в случаите на налагането й по повод системни нарушения. Основанието по чл.36а ал.5 т.1 от ЗТИП сочи, че в този случай заличаването от регистъра и обезсилването на удостоверението е принудителна административна мярка, защото целта е да се отнеме възможността за извършване на нарушения. Ответникът е спазил и принципите на правна сигурност като е издал заповедта след като са влезли в сила посочените в мотивите три наказателни постановления за административни нарушения на подзаконов акт по прилагане на ЗТИП, извършени в период от две години, което фактическо обстоятелство сочи на системност. Две от нарушенията са извършени на 02.11.2022г, а третото на 03.11.2022г, като наказателните постановления са влезли в сила съответно на 17.03.2025г, на 17.06.2025г и на 19.06.2025г. Жалбоподателят е уведомен за образуваното срещу него производство за заличаване от регистъра и обезсилване на удостоверението, с което се отнема правото му да извършва правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, а мярката е приложена след като със сила на присъдено нещо е безспорно установено, че в рамките на два дни и по отношение на различни съоръжения са извършени и установени нарушения на Наредбата. Мярката е пропорционална на целта и засегнатите права на нейния адресат, защото видно от характера на извършените нарушени се касае до пряко застрашаване на живота и здравето на ползвателите на съоръженията с повишена опасност. Допуснато е те да работят, въпреки тяхната техническа неизправност - неправилно фнукциониращ контакт за безопазност, разхлабено/скъсано въже, напукана външна изолация на гъвкавия захранващ кабел към кабината на асансьора, нефункциониращо усторйство за двустнранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийното му обслужване, съответно за другия асансьор освен тези неизправности се добавя и неработещ стоп бутон в шахтата, неработещ контакт за безопзаност - обтегачна тежест не фунционира правилно, разхлабено/скъсано въже, скоростен ограничител не захранва асаньорната уредба, липсва буфер под контра тежестта, липсващи или засичащи шахтови врати. Тези неизправности са установени от жалбоподателя, но въпреки това той не е спрял асансьорите от употреба, с което пряко се застрашава живота и здравето на онези, които ги използват и не могат да знаят, а са се доверили на неговата професионална компетентност. Следователно не може да се приеме, че се касае за формални пропуски, които макар и да са извършени системно не изискват прилагане на мярката по чл.36а ал.5 т.1 от ЗТИП. След като нарушенията са от вида по чл.36а ал.4 от ЗТИП, към които препраща чл.36а ал.5 от същия закон и са извършени в рамките на две години, то тогава прилагането на предвидените в закон най-тежки за лицето последици е необходимо, преследва легитимна цел и пропорционално. Признатата правоспособност да се извършва дейността е с несравнимно по -нисък приоритет пред правото на живот и здраве. Не способността да се изпълняват нормативните задължения, осигуряващи живота и здравето на хората означава, както правилно е преценил и законодателя, че съответното лице е неспособно и не може да признато претендирано право на упражняване на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора