Решение № 981 от 20.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••, ЕИК ••• срещу наказателно постановление № Е - НП - 8 от 21.11.2025 г., издадено от заместник-министър на енергетиката, с което за нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева (5112,92 евро), на основание § 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. В жалбата се твърди, че разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. била незаконосъобразна, поради което издаденото наказателно постановление следвало да се отмени. Иска се спиране на наказателното производство, тъй като имало образувано административно дело пред АССГ, по което било отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Сочи се липса на компетентност на лицето, издало обжалваното НП, а в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се и прекомерност на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, нередовно уведомено, не се явява представител. Съдът е дал ход на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като представител на дружеството-жалбоподател не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване при посещения на три различни дати и в различно часово време, а след оставено съобщение никой не се е явил. Представителят на АНО пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Относно искането на жалбоподателя за спиране на наказателното производство по настоящото дело, тъй като имало образувано административно дело пред АССГ, по което било отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург, то следва да бъде отбелязано, че двете производства протичат по различен съдебен ред, като пред АССГ се обжалва издаденият акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-3 от 23.06.2025 г. и производството се разглежда по реда на АПК, а настоящото производство се разглежда по реда на ЗАНН във връзка с НПК. Двете производства се разглеждат независимо едно от друго. Основанията за спиране на настоящото административнонаказателно производство са изчерпателно изброени в чл. 25 от НПК и сред тях не е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург по друго дело и то административно такова. Подобно основание има, но само ако по настоящото дело е било отправено преюдициално запитване, като в случая запитване по настоящото дело не е било отправяно. Предвид на това и няма основания за спиране на настоящото производство. Софийският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател „••• е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства, съгласно Решение № 610 на Министерския съвет от 11.08.2015 г. и договор от 17.03.2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище „Борово“, разположено в землището на гр. Борово, община Борово, област Русе, сключен между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и „•••, влязъл в сила на 20.03.2023 г. Предвид на това дружеството има задължение на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договора за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. На 18.06.2025 г. в изпълнение на Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. на министъра на енергетиката била извършена проверка по банковите сметки на Министерството на енергетиката за непогасени задължения на основание § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. По повод на проверката била изготвена справкаизвлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката с № Е- 93-00-764/18.06.2025 г. От изготвената справка-извлечение от счетоводните книги на министерството се установило, че дружеството-жалбоподател „••• не е заплатило в срок до 30.04.2025 г. (съгласно § 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.) сумата от 11 143,67 лева, представляваща първа тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. С оглед на това проверяващите приели, че дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за заплащане в срока по § 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. на първата тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. Срещу „••• бил съставен АУАН № 3 от 30.06.2025 г. за горепосоченото нарушение, което било квалифицирано по § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Актът бил подписан от актосъставителя, след което препис от него бил връчен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал с отбелязване, че не е съгласен и възразява. На основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, актът е бил съставен в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението е било установено въз основа на официални документи. АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № Е - НП - 8 от 21.11.2025 г., с което за нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева (5112,92 евро), на основание § 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката С. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката подробно разказа как на 18.06.2025 г. извършила проверка за непогасени задължения на основание § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Била изготвена справка-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката от която се установило, че дружествотожалбоподател „••• не е заплатило в срок до 30.04.2025 г. първата тримесечна част от годишната вноска за 2025 г., въпреки че с имейл от 10.04.2025 г. концесионерът е бил уведомен, че до 30.04.2025 г. трябва да внесе първата вноска в размер на 11 143,67 лева. С този имейл е бил приложен и Параграф 5, така че той знаел, че тази първа вноска трябва да се внесе до 30.04.2025 г. В същия имейл са били посочени и другите три вноски, до кои дати трябва да се внесат. От приложения по делото договор за предоставяне на концесия се установява, че дружеството-жалбоподател „••• е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства, съгласно договора от 17.03.2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище „Борово“, разположено в землището на гр. Борово, община Борово, област Русе, сключен между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и „•••, влязъл в сила на 20.03.2023 г., поради което има задължение по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. От справкатаизвлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката се доказва, че такова плащане не е постъпило в срок до 30.04.2025 г., а и след това. Следователно показанията на свидетелката не само, че не се оборват, а напротив, намират пълна подкрепа в останалия писмен доказателствен материал. Предвид изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка. Съдът, с оглед възраженията и доводите на дружеството- жалбоподател, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното от правна страна: АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно § 5, ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., а именно от длъжностно лице на Министерството на енергетиката – главен инспектор в отдел „Контрол“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерството на енергетиката – С. М. Б.. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушената законова разпоредба. На основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, актът е бил съставен в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението е било установено въз основа на официални документи. Актът е подписан от актосъставителя и е бил връчен на представляващ дружествотожалбоподател. НП също е издадено от компетентен за това орган, съгласно § 5, ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., понеже със Заповед № Е-РД-16- 281/23.05.2025 г. на министъра на енергетиката Жечо Станков, заместникминистърът на енергетиката Красимир Ненов е бил оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и заповедта е приложена към административната преписка по делото. В съдържанието на издаденото НП нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че НП съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че „••• е осъществило състава на административното нарушение по § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.: „Концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Годишната вноска по ал. 1 се заплаща на четири равни тримесечни части, както следва: за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят“. По делото категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател „••• е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства, съгласно Решение № 610 на Министерския съвет от 11.08.2015 г. и договор от 17.03.2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище „Борово“, разположено в землището на гр. Борово, община Борово, област Русе, сключен между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и „•••, влязъл в сила на 20.03.2023 г., поради което има задължение по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договора за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Въпреки това то не е заплатило в срок до 30.04.2025 г. сумата от 11 143,67 лева, представляваща първа тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. За да бъде дължима таксата по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., то следва да са изпълнени следните предпоставки: да е налице влязъл в сила договор за предоставена концесия за добив на подземни богатства към 31.12.2024 г. и да е налице концесионно възнаграждение за 2024 г. Двете предпоставки са били изпълнени, като към 31.12.2024 г. концесионният договор е влязъл в сила, налице е и дължимо концесионно възнаграждение за 2024 г., поради което за концесионера възниква задължението да заплати годишна вноска за 2025 г. В тази връзка, към 30.04.2025 г. концесионерът дължи заплащане на първата тримесечна част от вноската за 2025 г. в размер на 11 143,67 лева, съгласно Справка-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката от 18.06.2026 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от договора за концесия за добив на подземни богатства от находище „Борово“, размерът на всяко плащане се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска, като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане са умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали - приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерски съвет от 1999 г., концесионното плащане по т. 3 за единица добито подземно богатство съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ от методиката не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон. Тази стойност се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. От началото на 2013 г. в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета от 19 май 1998 година относно краткосрочната статистика и Регламент (ЕО) № 1158/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика е сменена базисната година за Краткосрочната бизнес статистика, която е 2010 година. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 165/98 на Съвета от 19 май 1998 година относно краткосрочната статистика „на всеки пет години държавите-членки пребазират показателите, като използват за базови години годините, които завършват на 0 или на 5. Всички показатели трябва да бъдат пребазирани на новата базова година до три години след края на настоящата нова базова година (чл. 19, ал. 1, т. 4 от договора за концесия). Минималният размер на концесионното плащане за всеки отчетен период (шестмесечие) от срока на концесията не може да бъде по-нисък от 9432 лева и дължимият към него ДДС, определен на базата на 31 440 тона/шестмесечие добити варовици и предвидената стойност за единица добито подземно богатство съгласно т. 4 (чл. 19, ал. 1, т. 5 от договора за концесия). Минималните стойности съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката за единица добито подземно богатство - строителни и скалнооблицовъчни материали, не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./т. (Приложение № 4 от Методиката). Концесионното плащане за първото полугодие на 2024 г. е определено по следния начин: Добити количества подземно богатство 16 080.00 т х 0.59 лв./т = 9 487,20 лв. (концесионно възнаграждение без ДДС). Начисленият ДДС е в размер на 1 897.44 лв. (20 % ДДС). Общо дължима сума в размер на 11 384,64 лева. Концесионно плащане за второ полугодие на 2024 г. е определено по следния начин: Добити количества подземно богатство 16 080.00 т х 0.59 лв./т = 9 487.20 лева (концесионно възнаграждение без ДДС). Начисленият ДДС е в размер на 1 897.44 лв. (20 % ДДС). Общо дължимото концесионно възнаграждение за 2024 г. с включен ДДС е в размер на 22 769,28 лева. Законодателят е предвидил вноските по § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да бъдат платими на четири равни вноски, като всяка вноска е в размер на 11 143,67 лева. Концесионното възнаграждение се дължи по силата на чл. 61 от Закона за подземните богатства и на чл. 19 от договора за предоставена концесия за добив на подземни богатства от находище „Борово“, а годишната вноска за 2025 г. се дължи по силата на § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. В този смисъл, концесионната вноска представлява облигационно вземане - възнаграждение за предоставеното право за добив на подземни богатства, което при неизпълнение подлежи на събиране по реда на ГПК, а годишната вноска по § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. представлява публично държавно вземане, което подлежи на събиране по реда на ДОПК. Концесионното възнаграждение е определено в договора за концесия за добив на подземно богатство и за дължимостта на същото се издават съответните фактури, съгласно изискванията на ЗДДС. Вноската по § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. не представлява концесионно възнаграждение и същата не отменя дължимостта на концесионните възнаграждения по договора за концесия. Тази вноска не представлява доставка по смисъла на ЗДДС, поради което не следва да се издава данъчен документ по смисъла на ЗДДС. Размерът на дължимата годишна вноска за 2025 г. се определя съгласно § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., като обща сума от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договора за добив на подземни богатства и от стойността на всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. По отношение на прякото данъчно облагане, съгласно § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., годишната вноска за 2025 г. по ал. 1 от същата разпоредба се признава, при задължените за тази вноска лица, като разход за данъчни цели при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Относно възражението за противоречие на § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. с Конституцията на Република България, то обявяването на една разпоредба за противоконституционна е от компетенциите на Конституционния съд (чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд). В тази връзка, докато не е налице решение на КС за противоконституционност на този параграф, същият е валиден и поражда съответното правно действие, поради което и след като разпоредбата не е отменена и задължението не е изпълнено на падежа, то е налице административно нарушение. По отношение на прилагането на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, то с § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за концесиите (ЗК) се въвеждат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия. Според предмета си концесиите по този закон са: концесия за строителство и концесия за услуги (чл. 6, ал. 2 от ЗК). Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗК, концесиите за подземни богатства се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за подземните богатства (ЗПБ). Нормативна уредба в областта на концесионирането и по-специално влизането в сила през м. януари 2018 г. на ЗК, от чийто обхват концесиите за добив на подземни богатства са изключени, е довело до приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. С предходно изменение на ЗПБ през 2015 г. е въведено пълно транспониране на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО. С оглед на това, с разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПБ се уреждат условията и реда за търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море. Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия (чл. 4, ал. 2 от ЗПБ). От това е видно, че концесията за добив на подземни богатства не е сред изброените видове концесии, които са предмет на уреждане от ЗК. От това може да се направи обоснован извод, че концесиите за добив на подземни богатства са изключени от предметния обхват на ЗК. Същите са предмет на уреждане в ЗПБ. В тази връзка Директива 2014/23/ЕС от 26.02.2014 г. е неприложима по отношение на договорите за концесии за добив на подземни богатства, поради което въпросите касаещи посочената директива са неотносими към настоящия спор. Вноската по § 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. не може да се определи като повторно плащане на концесионно възнаграждение за 2024 г., защото едното е дължимо по силата на закона, а другото по силата на договора за концесия. Предвид всичко изложено до тук, съдът приема, че от обективна страна дружеството-жалбоподател „••• е извършило нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да се изследва субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина, спадат причините и мотивите, довели до неговото извършване. В тази връзка са без значение мотивите и причините, поради които не е била заплатена първата тримесечна част от дължимата годишна вноска за 2025 г., тоест без значение е дали това е станало поради незнание на закона, което не е извинително или за умишлено неплащане на задължението, като по делото има доказателства, че с имейл от 10.04.2025 г. концесионерът е бил уведомен, че до 30.04.2025 г. трябва да внесе първата вноска в размер на 11 143,67 лева, но въпреки това не го е сторил. Както беше отбелязано, тези обстоятелства са ирелевантни, тъй като е достатъчно, да е налице нарушение единствено от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството. Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на § 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., гласяща, че: „Концесионер по ал. 1, който не внесе в срок тримесечна част от вноската по ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 30 000 лева или имуществена санкция в размер от 10 000 до 60 000 лева“. Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 10 000 лева (5112,92 евро), поради което съдът не може да я намалява повече. Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, тоест то се явява типично, обичайно. Освен това задължението не е било изпълнено не само в законоустановения срок 30.04.2025 г., но и към датата на проверката на 18.06.2025 г., а от разпита на актосъставителя се установи, че и към момента на разглеждане на настоящото дело то все още не е изпълнено. Свидетелката Б. заяви, че концесионерът е бил уведомен с имейл от 10.04.2025 г., че до 30.04.2025 г. трябва да внесе първата вноска в размер на 11 143,67 лева. С този имейл е бил приложен и Параграф 5, така че той знаел, че тази първа вноска трябва да се внесе до 30.04.2025 г. В същия имейл са били посочени и другите три вноски, както и до кои дати трябва да се внесат. Освен това нарушението води до липса на приходи в държавния бюджет, тоест с него се ощетява бюджетът на Република България, поради което то не е формално, а резултатно такова и са настъпили вреди за бюджета от неизпълнението на задължението за заплащане на дължимата вноска. С оглед на това не може да се говори и за прекомерност на наложената имуществена санкция, предвид вида и тежестта на извършеното нарушение. Това, че се касае за първо нарушение от този вид е основание за налагане на имуществена санкция в минимален размер, което е и сторено в случая, но само по себе си не води до извода за маловажност на деянието. Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер от 66,47 евро (130 лева), тъй като беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийският районен съд