Решение № 983 от 23.6.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 172/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба от Д. К. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. ••• срещу Заповед № 295з-777/14.03.2025 г., издадена от директора на ОДМВР- Ловеч, с която на жалбоподателя на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и установената форма, противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона. В тази връзка, на първо място в жалбата се излагат подробни аргументи, че обхватът на чл.6 от Етичния кодекс не обхващал стажантите в МВР, които не били полицейски органи. Стажантите придобивали това качество след като бъдат назначени на съответната длъжност в структурите на МВР, съгласно разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗМВР. На следващо място, в жалбата се твърди, че в хода на дисциплинарното производство дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) не е събрал и изяснил всички относими факти и обстоятелства, не е обсъдил направените възражения, не е изслушал нарушителя, като събраните доказателства не са ценени правилно, поради което е достигнато до погрешен извод. Развиват се съображения за липса на осъществен състав на дисциплинарно нарушение от обективна страна, както и за липса на настъпили вредни последици и липсата на мотиви за съответствие на наложеното наказание с осъщественото дисциплинарно нарушение. В заключение се отправя молба към съда да постанови решение, с което да отменени оспорената заповед. При такъв изход на правния спор се прави искане за присъждане на сторените в производството разноски от жалбоподателя. В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се представлява от пълномощника си -адв.И.. Последният в дадения ход по същество поддържа жалбата и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане. Представя писмени бележки с допълнително изложени аргументи за отмяна на атакуваната заповед. Ответникът – директор на ОДМВР - Ловеч, редовно призован, се представлява от юрк. Р., който оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че дисциплинарното производство е започнало със заповед на ДНО, като същото е протекло в съответствие с процесуалните правила и правилното приложение на материалния закон. От събраните в производството доказателства се установявало, че жалбоподателят М. има качеството на държавен служител. В тази насока следвало да се вземе предвид приложения Акт за встъпване и запознаването на жалбоподателя с Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. Извършеното от М. нарушение на правилата на ЗДвП било безспорно установено и се явявало умишлено такова, като конкретното му поведение -управление на лек автомобил, след като му е било отнето СУМПС, освен че било неправомерно, било и неморално и неетично. Наложеното наказание съответствало на извършеното дисциплинарно нарушение от служителя, поради което и оспорената заповед била съответна на целта на закона. В заключение юрк. Р. пледира съдът да се произнесе с решение, с което да остави в сила оспорената заповед. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е законосъобразността на Заповед № 295з-777/14.03.2025 г., издадена от директора на ОДМВР- Ловеч, с която на жалбоподателя на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители, деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Жалбоподателят Д. К. М. след спечелен конкурс за длъжността „младши автоконтрольор II-I степен“ с Акт за встъпване в длъжност (л.104 от делото) от 01.07.2024 г. е назначен за стажант в ОДМВР – Ловеч, съгласно заповед на ВПД Директор на ОДМВР – Ловеч № 295з-2024/18.06.2024 г. Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят М. бил стажант в ОД МВР – Ловеч. Процесното дисциплинарно производство е образувано със Заповед № 295з-3893/06.12.2024 г. на ВПД Директор ОДМВР – Ловеч (л.31-33 от делото) въз основа на постъпили данни от докладна записка рег. № 1762р-24988/28.11.2024 г. (л.84 от делото), че 22.11.2024 г. около 23:20 часа на [улица]в [населено място] дежурен автопатрул от служители на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Ловеч спрели за проверка лек автомобил „БМВ“ с рег. № ОВ 39 52 ВХ. Водач на автомобила бил Д. К. М. – стажант в ОДМВР – Ловеч, като заедно с него в автомобила пътувал С. М. М.. При извършената справка с Работна станция за отдалечен достъп и чрез младши оперативен дежурен в РУ – Ловеч се установило, че водачът М. е с отнето СУМПС, след връчване на ЗППАМ. За констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП бил съставен АУАН бл. № 803076/22.11.2024 г., който бил предявен на водача на лекия автомобил. След като се запознал със съдържанието на акта Д. М. го подписал без възражения. С горе цитираната заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган, който да изясни релевантните факти, да събере относимите доказателства за установяване на нарушението, да запознае служителя със заповедта, да му разясни правата и задълженията и изготви обобщена справка и становище относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност, в срок от два месеца от издаване на заповедта. Оспорващият бил поканен да се запознае със съдържанието на заповедта, с покана рег. № 906р-12619/20.12.2024 г., което сторил лично и с упълномощения си адвокат на 30.12.2024 г. (л.56-57 от делото). Със заявление вх. № 295000-305/09.01.2025 г. (л.101 от делото) М. заявил, че желае да дава обяснения и ще даде такива след приключване на проверката по случая и събиране на всички относими доказателства. За резултата от проведеното разследване по дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка, peг. № 906р-649/21.01.2025 г. (л.52-55 от делото). В същата се предлага на М. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 22.11.2024 г. управлявал МПС, след като е изгубил придобитата правоспособност за управление на МПС и не притежава валидно СУМПС, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, във връзка с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т.19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т.20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т.28 а) Държавният служител, независимо от заеманата от него длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на: нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България. До Д. К. М. била отправена покана рег. № 906р-677/23.01.2025 г. (л.58-59) за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Поканата е получена от М. на 24.01.2025 г., като на 27.01.2025 г. било депозирано възражение срещу обобщената справка с вх. № 29500-947 (л.47-48 от делото). Във възражението се излагат аргументи, че в материалите на дисциплинарното производство били приложени три броя влезли в сила наказателни постановления (описани в ЗППАМ № 24-0906-000167/18.08.2024 г. и послужили като основание за нейното издаване), докато в процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка били описани четири броя НП. Четвъртото НП с № 24-0308-000564/10.06.2024 г. липсвало в материалите на ДП, поради което не можело да се направи извод кой е неговият издател, на коя дата е връчено на Д. М., на коя дата е влязло в законна сила. Във възражението се твърди, че това наказателно постановление не било връчено на М., поради което и наложената със същото постановление глоба не била заплатена от него. Във връзка с тези обстоятелства, на 13.12.2024 г. М. подал жалба до РС – Омуртаг срещу НП № 24-0308-000564/10.06.2024 г. (копие от която прилага км възражението). На следващо място, във възражението се сочи, че от материалите на дисциплинарното производство не ставало ясно какъв е резултата от извършената проверка от прокуратурата, поради което ДРО следвало да изиска и приложи материалите от прокурорската проверка, вкл. Мотивирана резолюция от 25.11.2024 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 803076/22.11.2024 г., която не била връчена на М.. За резултата от проведеното допълнително разследване по дисциплинарното производство и събраните допълнителни доказателства е изготвена обобщена справка, peг. № 906р-939/29.01.2025 г. (л.42-46 от делото). В същата е описано, че НП № 24-0308-000564/10.06.2024 г. е влязло в законна сила на 03.07.2024 г., тъй като наложената със същото глоба е била платена онлайн, като посоченото ЕГН на наредителя е ЕГН -то именно на Д. М., за което са приложени съответните документи. Посочено е още, че с мотивирана резолюция № 24-1762-[рег. номер]/25.11.2024 г., поради наличие на данни за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК е било прекратено административнонаказателното производство, образувано по АУАН бл.№ 803076/22.11.2024 г. и материалите са били изпратени по компетентност на РП – Ловеч, като в случая АНО няма задължение да връчи резолюцията на нарушителя. По -нататък, в справката са обсъдени сведенията, дадени от пътника в управлявания от М. лек автомобил, от полицейските служители, които са извършили проверката и техните ръководители, както и съдържанието на репортажа, излъчен в програмата на Нова телевизия относно констатираното нарушение по ЗДвП, извършено от Д. М.. Отново в заключение се предлага на М. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, във връзка с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т.19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т.20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т.28 а) Държавният служител, независимо от заеманата от него длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на: нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България. До Д. К. М. била отправена покана за запознаване с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство. Жалбоподателят М. и адв. И. се запознали със съдържанието на обощената справка на 31.01.2025 г. (л.46 -гръб), след което са депозирали възражение вх. № 295000-1247/03.02.2025 г. (л.40-41 от делото). На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР комисията, действаща като дисциплинарно-разследващ орган е изготвила становище peг. № 906р- 1271/05.02.2025 г. (л.34-39 от делото). В същото след анализ на установените факти е посочено, че представеното възражение от служителя е неоснователно, като предвид събраните при проведеното дисциплинарно разследване доказателства е обоснован извод, че в случая е налице извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР- „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е отправил покана peг. № 295р-3282/24.02.2025 г. (л.28-29 от делото) до Д. М. за даване на писмени обяснения, както и да бъде изслушан на 26.02.2025 г. в 15:00 часа в сградата на ОДМВР – Ловеч. Поканата била връчена срещу подпис на последния на 24.02.2025 г., който упражнил това свое право, като депозирал възражение вх.№ 29500-2235/26.02.2025 г. (л.27 от делото) относно процедурата по връчване на поканата. В същото сочи, че не е бил призован официално, за да му бъде връчена поканата и не могъл да осигури присъствието на адвоката си за датата на изслушването. По този начин било нарушено правото му на участие в производството. От страна на ДНО били проведени телефонни разговори с адвоката на М., за които били съставени протоколи рег. № 295р-3856/05.03.2025 г. и рег. № 295р-3901/05.03.2025 г., като било постигнато съгласие изслушването да бъде проведено на 11.03.2025 г. в 14:00 часа (л.22 от делото). За това била изпратена нова покана до М. с рег. № 295р-4003/07.03.2025 г., която била получена от последния на същата дата. На 11.03.2025 г. в 13:31 часа по електронен път в ОДМВР - Ловеч било подадено възражение вх. № 295000-2677/11.03.2025 г. от адвоката на М. с молба да се отложи изслушването, тъй като последният е в болничен в момента (л.16 от делото). Към възражението е приложен болничен лист (л.17), от който е видно, че М. е в отпуск по болест от 10.03.2025 г. до 16.03.2025 г. с определен домашен -амбулаторен режим и посочена диагноза "мононевропатия на горен крайник, неуточнена“. Образуваното дисциплинарно производство приключило с издаване на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 295з-777/14.03.2025 г. от директора на ОДМВР- Ловеч. В Заповедта дисциплинарно-наказващият орган подробно е изложил мотиви, посочил е фактически и правни основания, като изрично е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя. ДНО е изложил мотиви, че неетичното поведение на М. е станало достояние на граждани, длъжностни лица, служители на МВР, представители на медиите и широката общественост, което обуславя уронване престижа на МВР. Посочил е, че неспазването на установения обществен ред и законите, водят до последици от намаляване или загуба на обществено доверие в полицейските органи, респ. могат да доведат и до загуба на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Заповедта е връчена срещу подпис на наказания служител на 17.03.2025 г. (л.15-гръб от делото), а жалбата му срещу нея е подадена на 28.03.2025 г. От приложената към административната преписка кадрова справка с УРИ 295р-371/07.01.2025 г. (л.74 от делото) се установява, че жалбоподателят Д. К. М. е постъпил в системата на МВР на 01.07.2024 г., като стажант в ОДМВР – Ловеч, след спечелен конкурс за длъжността „младши автоконтрольор II-I степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“. За периода 12.08.2024 г.-21.03.2025 г. със заповед на главния секретар на МВР Д. К. М. е бил изпратен на курс за първоначално професионално обучение за „Младши изпълнителска длъжност – полицейски органи“ в ЦСПП – Пазарджик при Академия на МВР. Съдът кредитира с доверие представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство, тъй като същите не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от легитимирано лице по чл.147, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод на съда са следните: Според чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което не са допуснати сочените в жалбата нарушения на изискванията за форма. Процесната заповед е мотивирана с излагане на фактически и правни основания. Не е налице ограничаване правото на защита на оспорващия, поради което съдът намира възражението в жалбата в тази насока за неоснователно. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че за образуване на дисциплинарното производство е издадена нарочна заповед, като М. е бил запознат със съдържанието й. На жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения и възражения във връзка с представената обобщена справка. В срок са били депозирани писмени възражения от служителя, поради което прилагането на разпоредбата на чл.59 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР не е задължително. По делото са приложени връчените на наказаното лице покани за запознаване с издаваните в хода на производството документи и възможността да даде обяснения и възражения по тях, както и няколкократно са му разяснявани правата в производството и са уважавани молбите му за промяна на датата на насроченото изслушване. Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден при отсъствие на допуснати нарушения на специалните административнопроизводствените правила. Двете процесуални гаранции за упражняване правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, респектиращи правото му да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защита си от друг държавен служител, както и задължително да бъде изслушан, са спазени. Въз основа на обобщената справка дисциплинарнонаказващият орган, е издал в срок крайния за процедурата административен акт, с който налага на жалбоподателя дисциплинарно наказание. На следващо място, органът е квалифицирал правилно извършените от жалбоподателя М. нарушения и е приложил съответната нормативна разпоредба, определяща вида на наказанието. В диспозитива на заповедта ДНО е наложил съответстващото на нарушението дисциплинарно наказание. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР, каквото в случая безспорно е налице. Относно субекта на нарушението съдът категорично не може да сподели основното възражение в жалбата, че стажантите в МВР не били полицейски органи и не попадали в обхвата на чл.6 от Етичния кодекс, респ. не били държавни служители. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР –„Служителите на МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението“, като видно от приложената кадрова справка на жалбоподателя М., последният е спечелил конкурс за длъжността „младши автоконтрольор II-I степен“ - безспорно полицейски орган, като за заемане на тази длъжност се изисква задължителна първоначална подготовка. Разпоредбата на чл.157, ал.7 от ЗМВР предвижда, че новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението. Според чл.161, ал.1 от ЗМВР - Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, включително като стажант, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност. По отношение на жалбоподателя М. безспорно е налице Акт за встъпване в длъжност като стажант (л.104 от делото), поради което може да се направи недвусмислен извод, че Д. М. е започнал да изпълнява служебните си задължения като държавен служител с встъпването му в длъжност като стажант. Ето защо, съдът приема, че към датата на нарушението -22.11.2024 г. Д. М. е държавен служител – полицейски орган, който все още не е преминал задължителната професионална подготовка, поради което е бил назначен като стажант. Към материалите на делото е приложена Декларация вх. № р-11226/01.07.2024 г. (л.73), от съдържанието на която се установява, че Д. М. е декларирал обстоятелството, че е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121-348/25.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, изменен със Заповед № 8121-581/08.06.2016 г., изм. със Заповед № 8121-1619/21.12.2016 г. и доп. със заповед № 8121-821/13.07.2018 г., че съгласно чл.194, ал.2, т.4 от Закона за МВР носи дисциплинарна отговорност за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят М. е лице, което може да бъде субект на дисциплинарно нарушение, поради което носи дисциплинарна отговорност за неспазване правилата на Етичния кодекс. Възраженията в жалбата в обратна насока са напълно безпочвени и неоснователни. В конкретиката на настоящия казус ДНО правилно въз основа на установената фактическа обстановка е обосновал извод, че жалбоподателят с описаното деяние е осъществил нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на служителите в МВР. Действията, с които служителят е извършил нарушението, са описани ясно и конкретно в оспорения акт, а поведението е подведено под съответстващата правна норма. Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за липса на осъществен състав на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. От доказателствената съвкупност на делото безспорно се установява, че М. е получил срещу подпис ЗППАМ № 24-0906-000167/18.08.2024 г., не е оспорил законосъобразността на същата, заповедта е влязла в законна сила и той лично е върнал своето СУМПС в ОДМВР – Ловеч. На 22.11.2024 г. М. е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, с което си поведение безспорно е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП. Всички възражения в жалбата в обратен смисъл са неоснователни и лишени дори от елементарна житейска логика, поради което и съдът в настоящия си съдебен състав не намира за нужно да ги коментира задълбочено. Ще акцентира единствено на обстоятелството, че противно на всяка житейска логика е водач на МПС да не обжалва наложената му принудителна административна мярка, след като се е запознал със съдържанието на процесната заповед и описаните в същата влезли в сила наказателни постановления и санкциите, наложени с тях, поради което са му отнети всички контролни точки. След това водачът сам да върне своето СУМПС, а няколко месеца по-късно да твърди, че едно от наказателните постановления, описани в ЗППАМ, не му е било връчено и да подаде жалба срещу същото. Следва да се отбележи, че това се случва едва в хода на воденото дисциплинарно производство срещу жалбоподателя М., чиито твърдения не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а дори напротив – установява се, че платецът, заплатил глобата по процесното НП е именно жалбоподателят М.. Признатите за установени правнорелевантни факти в хода на производството са доказани по несъмнен начин и се подкрепят от събраните в дисциплинарното производство доказателства. Същите категорично сочат за извод, че поведението на жалбоподателя М. на 22.11.2024 г. - управлявал МПС, след като е изгубил придобитата правоспособност за управление на МПС и не притежава валидно СУМПС, е в противоречие с разпоредбите на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Това поведение на жалбоподателя М. уронва престижа на службата, изразява се в несъобразяване с нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България, неопазване на доброто име на институцията, която представлява и недаване на личен пример за насърчаване на гражданите да спазват закона, като по този начин осъществява състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу него по реда на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. С правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР наказаният е надлежно и своевременно запознат, за което са налице съответните писмени доказателства, поради което нарушението е извършено с пряк умисъл. Предвид изложеното съдът приема, че служителят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на вмененото му тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение". В случая органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че провеждането на административнонаказателно или наказателно производство срещу служителя няма отношение към реализирането на неговата дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Това е така, защото според нормата на чл.194, ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. На последно място, според съда в случая не е налице несъответствие на атакуваната заповед с целта на закона. Същата е издадена с цел да бъде наказан служител на МВР, извършил дисциплинарно нарушение, с оглед оказване на правомерно въздействие върху нарушителите за спазване на служебната дисциплина и предупреждение да не се извършват последващи нарушения, което представлява осъществяване на лична и генерална превенция, съгласно разпоредбата на чл. 4 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. Полицейските органи са един от главните символи на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. Ако тези действия са в разрез със закона или дори с общоприетите норми за поведение, това ще доведе до загуба на доверие сред гражданите и до нежелание за спазване на утвърдения ред на държавно управление. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице основания за отмяната ѝ. Предвид горното жалбата на Д. М. срещу заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора разноски се дължат в полза на ответника, който обаче не е претендирал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът