Решение № 6199 от 5.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9695/2022 г.
Софийски градски съд05.12.2023 г.докладчик Иванка Иванова
Диспозитив
ПОТВРЪЖДАВА решение № 20047470/12.07.2022 г., постановено по гр. д. № 8515/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав. ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ••••, с адрес гр. София, площад •••• и съдебен адрес гр. София, ул. „••••“ № ••••, офис 6 – адв. В.Л., да заплати на „Т.А.“ ЕООД, ЕИК ••••, с адрес гр. София, ж. к. •••• и съдебен адрес гр. София, ул. •••• – адв. А. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство. Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотиви
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С решение № 20047470/12.07.2022 г., постановено по гр. д. № 8515/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав, „У.Б.“ АД, е осъден да заплати на „Т.А.“ ЕООД, ЕИК •••• на основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи сума в размер на 16 000 лв., представляваща общата стойност на извършени две неразрешени платежни операции от 04.09.2020 г. и от 10.09.2020 г., всяка в размер от по 8 000 лева от разплащателна сметка с титуляр „Т.А.“ ЕООД с IBAN •••• в „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.02.2021 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 924 лв. - разноски по делото. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „У.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че ответникът не е доказал, че ищцовото дружество е заявявало за ползване услугата „Булбанк Мобайл“. В исковата молба ищецът е посочил, че не е заявявал и давал съгласие за автентикация на платежни операции чрез приложението „Булбанк мобайл“. Счита, че това твърдение не бива да се приравнява или възприема като твърдение, че ищецът няма инсталирано приложението „Булбанк мобайл“. Твърди, че това приложение е било активирано на 30.03.2017 г. в 16, 46 ч. за профила на пълномощника на ищеца - неговия управител Ц.М. Облашки с ID 128221. Съгласно експертното заключение по изслушаната съдебнотехническа експертиза г-н Облашки е заявил активиране чрез административният сайт на ответника, т. е. онлайн, поради което няма как да има хартиен носител, както неправилно е приел решаващият съд. Механизмът и за двете повторни активирания включва въвеждане на такъв тип информация, с която би следвало да разполага единствено упълномощеният представител на клиента на банката, като в случая управителят на „Т.А.“ ЕООД притежава пълни права за разпореждане със средствата по банковите му сметки. Стъпките, които следва да се предприемат, са в определена последователност, при която само вярно въведена предходна информация може да доведе до разрешение за въвеждане на следващата. С тази информация би следвало да разполага единствено и само картодържателя или лице, на което последният е предоставил картата. Поддържа, че по делото няма данни за каквато и да било намеса от каквито и да било трети лица. Приложението „Булбанк Мобайл“ представлява допълнителна възможност на потвърждение (автентикация) на платежната операция. За да бъде наредена изобщо такава операция, трябва потребителят да има пълен достъп до банковата сметка през приложението „Булбанк Онлайн“. Този достъп не може да се осъществи, ако потребителят не въведе своето ID, както и парола. Освен сериозният обем от информация, която наредителят трябва да въведе, той трябва да влезе в своя профил, от който достъпва банковата сметка, а по делото няма никакви данни за неправомерен достъп до тези данни от трето лице.Твърди, че и двата превода са наредени от банковата сметка на ищеца през профила на неговия управител и са потвърдени чрез мобилното приложение „Булбанк Мобайл“, инсталирано на мобилния телефон на неговия управител. Ищецът в нито един момент не е оспорвал, че мобилен номер ••••, с абонат Ц.М. Облашки (съгласно предоставената по делото информация от „БТК“ ЕАД), е номерът за контакт на „У.Б.“ АД с „Т.А.“ ЕООД. А именно на този номер, съгласно двете заключения на съдебнотехническата експертиза, са изпратени и кодовете за реактивация на посоченото приложение. Счита, че банката е доказала използването на приложението „Булбанк Мобайл“ от ищеца при нареждане и потвърждаване на двата процесни превода и същите са разрешена платежна операция по смисъла на чл.70, ал.1, изр. първо ЗПУПС. Твърди, че са въведени всички данни, съгласно които банката да установи автентичността на превода по смисъла на чл.78, ал.1 ЗПУПС, включително са въведени данните от персонализираните му средства за сигурност. Поради това и именно в изпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“, банката е изпълнила и двата превода. В случай, че съдът приеме, че са налице неразрешени банкови операции, счита, че са налице основания за пълно освобождаване от отговорност на доставчика, с оглед предвидените в закона случаи, при които отговорността или част нея се поема от платеца. В чл.7, ал.2, ал.4, ал.7, ал.8, ал.10-11 от договора за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ от 24.01.2013 г., страните ясно са дефинирали отговорностите си при използването на договорената услуга. На основание чл.7, ал.2 от договора, банката не носи отговорност за евентуални вреди, причинени от ползването на услугата „Булбанк Онлайн“, в случай, че добросъвестно е изпълнила нареждане за извършване на операция с услугата през предлаганите канали, преди получаване на уведомление за унищожаване, изгубване, противозаконно отнемане, подправяне или използване по друг неправомерен начин на потребителското име, паролата и цифровия сертификат/КЕП, когато това е необходимо, софтуерен токен и ПИН код за достъп до приложението за мобилно банкиране. По силата на чл.7, ал.4 от договора, за причинени вреди от недобросъвестен достъп, действия или бездействия на посочените и надлежно упълномощени от него лица с право на разпореждане по сметките му чрез електронните канали, отговорност носи изцяло клиентът. В чл.7, ал.10 от договора е предвидено, страните са договорили, че въвеждането от електронното устройство за достъп до услугата на потребителските имена, паролите за достъп, SMS - паролите и използването на софтуерен токен и ПИН код за достъп до приложението за мобилно банкиране от овластените от законните представители на клиента лица с разпоредителни права по сметките при банката, има действието и последиците на правно валиден електронен подпис върху нареждането до банката за изпълнение на съответната операция и че клиентът е изявил воля за сключването на съответната сделка за паричен трансфер с банката, като по този начин клиентът възлага на банката изпълнението на операциите и сделките, както и че записванията от страна на банката по всички операции, извършвани в рамките на услугата Булбанк Онлайн са редовни и противопоставими му счетоводни записвания, а извършените платежни операции са разрешени. Страните изрично са постигнали договорки в отклонение от правилата на чл.78 и чл.80 ЗПУПС, тъй като последните са диспозитивни, а не императивни, като подобно отклонение е изрично допуснато с разпоредбата на чл.67, ал.4 ЗПУПС. Счита, че ищецът не е доказал изпълнението на задълженията си по чл.2, т.4 и т.5 от договора за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ - да пази в тайна данните си за достъп, ПИН за активиране на приложението, мобилният телефон, чрез който ще нарежда електронно операции, както и че е ползвал строго защитен и лицензиран софтуер и антивирусна програма, защитаващи в необходимата степен срещу неоторизиран достъп идентификаторите му за ползване на онлайн мобилно банкиране. Поддържа, че разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС (обн. ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г.) е неприложима към настоящия спор, доколкото договорът за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ е сключен на 24.01.2013 г. - при действието на ЗПУПС (обн., ДВ, бр. 23 от 2009 г.). Независимо от това, дори да се приеме противното, чрез експертното заключение ответникът е доказал обстоятелствата, които лимитативно са изброени в чл.78, ал.1 ЗПУПС - автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Счита, че за банката няма задължение да докаже груба небрежност или измама от страна на платеца. Тези действия биха могли да бъдат доказани единствено чрез достъпване до средствата за автентикация - в случая това е мобилният телефон на физическия наредител - Ц.О., откъдето процесните преводи са бил потвърдени с „Булбанк Мобайл“. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове изцяло. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищeца „Т.А.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че никога не е давал съгласие за активиране на приложението „Булбанк мобайл“, а установеното от вещото лице активиране на същото доказва само и единствено, че това активиране е извършено неправомерно, като това е допуснато от жалбоподателя поради неспазване на законовите изисквания за сигурност. Поддържа, че доказателствената тежест е върху ответника, а такива доказателства не са представени, както и не са заявени дори твърдения в тази насока. От приложеното към отговора на исковата молба доказателство „Искане за издаване на бизнес банкова карта“ се установява, че то съдържа първите и последните 4 цифри на картата, както и всички останали „верификационни данни“ за инсталация на „Булбанк Мобайл“. Тези данни не могат да се квалифицират като нещо, което „само клиентът знае“. Тази информация е налична и публично достъпна до широк кръг лица, вкл. служители на ответната банка от най -ниско ниво с достъп до клиентското му досие. След като служителите на банката самоволно активират канал „Булбанк Мобайл“ на клиентите без тяхно съгласие, няма логична причина да се счита, че те пазят чувствителната информация на клиентите си и никаква информация, до която служители на банката имат достъп, не може да се счита за известна единствено на титуляря, съответно да е годна за верификационни цели. Счита, че това съставлява очевидно нарушение на изискванията по чл.100 ЗПУПС и компроментира сигурността на водените от банката платежни инструменти, с които могат да се нареждат платежни операции чрез приложението „Булбанк Мобайл“. Това създава възможност да бъдат извършени неразрешените процесни платежни операции. Банката може да няма участие в процеса по активация на канал за подаване на платежни нареждания, както се твърди в жалбата, но има отговорността да спази закона и да осигури съответните технически и правни механизми да гарантира, че този процес не може да се извърши от трето злонамерено лице, както е в разглеждания случай. Поддържа, че с приложението „Булбанк Мобайл“ напълно автономно могат да се извършват платежни нареждания, които са лимитирани до 8 000 лв. на ден. Счита, че по делото е установено, че вторият процесен превод в размер на 8 000 лв., нареден на 10.09.2020 г., е осъществен след изрично искане от ищеца до банката да бъде блокирана възможност за извършване на каквито и да е дистанционни платежни операции със сметките му, за което е получил и изрично писмено потвърждение от банката, че тази възможност е блокирана. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК, намира следното: СРС е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС. Ищецът твърди, че е титуляр на банкова сметка при ответната банка с номер ••••. На 04.09.2020 г. представляващия дружеството - Ц.О. получил обаждане от служител при ответника за потвърждение на три наредени кредитни превода, единият от които от сметка на ищеца в размер на 8 000 лв. Тези преводи не са били разрешени от ищеца, за което служителят на банката бил информиран по телефона и впоследствие било подадено уведомление по чл.75, т.2 ЗПУПС. Сезирал 7 РПУ за случая, като била образувана пр. пр. № 46342/2020 г. по описа на СРП за случая. Твърди, че представляващият дружеството поискал от служителя на банката да бъде блокирана възможността за неприсъствено подаване на платежни нареждания, което му било отказано, поради липса на такава удостоверителна услуга от ответника. Служител на банката предоставил извлечение от системни екрани, на които бил отбелязан статус „блокиран“/„деактивиран“. Въпреки това на 10.09.2020 г. била извършена втора неразрешена операция в размер на 8 000 лв. от сметка на ищеца. Под Във вътрешно писмо от 10.09.2020 г. до директор обслужване корпоративни клиенти е потвърдено поисканото от ищеца блокиране на сметките, което надлежно е получено от ответника, но не е изпълнено. По указание на банката на 16.09.2020 г. ищецът отново подал жалба, която обобщавала случилото се. Въпреки предприетите действия ответникът не е изпълнил задължението си спрямо ищеца по чл.79 ЗПУПС за възстановяване на платежната му сметка в състоянието, в което тя би се намирала, ако не ляха изпълнили неразрешените платежни операции, нито задължението си за произнасяне по подадените жалби в рамките на максимално допустимия срок по чл.174, ал.4 ЗПУПС. На 19.11.2020 г. изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, като на 30.12.2020 г. получил отказ от банката за възстановяване на посочените суми, която се позовала на надлежно подадени платежни нареждания, потвърдени с валидни потребителски идентификатори чрез „Булбанк Мобайл“. Според банката това станало чрез компрометирана СИМ карта на ищеца, за което не носела отговорност. Твърди, че не е заявявал и не е давал съгласие за автентификация на платежни операции чрез приложението „Булбанк Мобайл“. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.79 ЗПУПС да възстанови сумите, предмет на неразрешените платежни операции. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 16 000 лв., както и обезщетение за забава в размер на 702, 22 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Твърди, че на 04.09.2019 г. в 12, 34 ч. през мобилно приложение „Булбанк Мобайл“ е нареден превод към трето физическо лице, който е потвърден от пълномощник с ID 128221 - Ц.М. Облашки. След превода управителят на ищцовото дружество информирал, че не познава получателя на плащането. Банката незабавно блокирала достъпа до банковата сметка на „Т.А.“ ЕООД през приложението „Булбанк Онлайн“, така и през приложението „Булбанк Мобайл“. Впоследствие уведомил банката, че малко преди извършване на превода сменил сим-картата на мобилния си телефон, който е даден за контакт с банката. Банката излъчила съобщение за връщане на сумата до „Изипей“ АД, но отговор не бил получен, което се приравнявало на неналичност напреведената сума – сумата вече е била изтеглена. Идентична била ситуацията с втория превод от 10.09.2020 г., в която управителят отново сменил сим-картата на мобилния си телефон. Поддържа, че повторното активиране на „Булбанк Мобайл“ включвало извършването на следните действия: клиентът въвежда ЕГН, първите и последните четири цифри от номера на банковата карта, избира потвърждение на номер на мобилен телефон за контакт с „У.Б.“ АД, като след потвърждение, банката изпраща SMS с автоматично генериран код за потвърждение на мобилния телефонен номер, който след въвеждане и изпращане, банката изпраща втори SMS с нов 16-знаков активационен код на същия мобилен номер, който код се вписва в приложението и се изпраща, след което клиентът създава 6-знаков ПИН код, който е задължен да въведе два пъти, след което получава достъп до банковата си сметка през „Булбанк Мобайл“. Описаната процедура включвала въвеждането на данни, до които само клиентът има достъп, или трети лица, на които той ги е разкрил. На 04.09.2019 г. и 10.09.2020 г. от номер •••• са били изпратени кодове за реактивиране на приложението и тези кодове са били използвани. С оглед на това счита, че преводите са били извършени от оторизирано лице, притежаващи всички идентификационни белези на наредителя и законосъобразно са изпълнени от банката. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Липсва спор между страните, че ищцовото дружество е клиент на банката и е титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка № ••••, както и че между страните е налице сключен договор за бизнес банкова карта. Пред СРС е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че от горепосочената банкова сметка на 04.09.2020 г. и на 10.09.2020 г. са извършени два превода, всеки на стойност от по 8 000 лв. или в общ размер от 16 000 лв. Във връзка с искане за издаване на бизнес банкова карта от 20.02.2013 г. на същата дата е сключен между страните договор за дебитна карта за бизнес клиенти, по силата на който банката издава международни дебитни карти за бизнес клиенти и обслужва плащания с тях на служители на клиента, посочени в исканията за издаване на картите и срок на валидност, посочен в Общите условия за дебитни карти на бизнес клиенти. На 04.09.2020 г. ищецът е депозирал при ответника искане за връщане на изходящ превод, извършен в резултат на измама (съмнение за измама), неразрешена платежна операция. В него ищецът е заявил, че управителят получил обаждане от банката, за да потвърди преводи, за които за които разбрал от служител на банката, че за тези преводи е получил СМС с код от банката. Оспорва това обстоятелство. Твърди, че телефонът нямал мрежа и сменил СИМ картата в офис на Виваком. Не е нареждал преводите. Посетил офис на банката, за да разбере какво се случва. Представено е вътрешно писмо, в което служител на банката, в което са описани заявените от ищеца обстоятелства, включително и блокиране на статуса на лиента, но въпреки това отново е прехвърлена от фирмената сметка сумата от 8 000 лв. На 16.09.2020 г. ищецът е депозирал формуляр на клиента пред банката, в който се позовава, че от сметката на „Т.А.“ ЕООД са осъществени два неразрешени превода от по 8 000 лв., съответно на 04.09.2020 г. и на 10.09.2020 г., наредени през мобилното банкиране, със съмнение за интернет измама. Ц.М.О. е заявил, че след като подменил чип на СИМ картата и имал мрежа, след 20 минути получил обаждане от А.П. за потвърждението. След заявеният отказ поискал да му бъдат блокирани сметките и достъпа до онлайн банкиране. На 08.09.2020 г. посетил офис на банката за потвърждение, че е блокиран онлайн достъпа до сметката. Получил уверение от служителите, че всичко е блокирано, за което не му издали документ. Уведомил 07 РУ на МВР, както и ГД БОП. На 10.09.2020 г. към 11.00 ч. установил, че телефонът му нямал покритие и позвънил на А.П., за да провери движението по сметките му. Установил, че имало нареждане от фирмената сметка веднага след проведения разговор позвънил на оператор Виваком да блокира номера му. Уведомил за случилото се ГД БОП по телефона. На същата дата банката е уведомила МВР, ГД БОП за постъпилото на 08.09.2020 г. искане от ищеца за връщане поради измама на изходящ местен превод в размер на 8 000 лв. от 04.09.2020 г. към банкова сметка с получател В.Ч., като преводът е нареден чрез мобилно банкиране. На 10.09.2020 г. е депозирано ново искане за връщане поради измама на изходящ местен превод в размер на 8 000 лв. от 10.09.2020 г. към сметка с получател И.В., като преводът е нареден по същия начин На 19.11.2020 г. представител на ищеца е изпратил на адрес и на електронната поща до искане до изпълнителния директор на банката за постигане на извънсъдебно споразумение във връзка с изпълнение на задължението на банката по чл.79 ЗПУПС. Позовава се на обстоятелството, че ищецът не е давал съгласие за изпълнение на процесните операции, както и след първата неразрешена операция изрично е поискал да бъде блокирана сметката за дистанционни нареждания. Въпреки това новото неразрешено нареждане е изпълнено на 10.09.2020 г. Операциите са своевременно оспорени, като за тях е подал искане по чл.77 ЗПУПС на 04.09.2020 г., допълнено с жалба по чл.174 ЗПУПС от 16.09.2020 г. С писмо от 30.12.2020 г. „У.Б.“ АД е отказал възстановяване на неправомерно изтеглени суми. В него е посочено, че всички платежни нареждания са създадени и нареден чрез услугата „Булбанк онлайн“, съответно „Булбанк мобайл“. Потвърдена е също така смяна на телефонния апарат, използван за достъп до услугата „Булбанк мобайл“, за което е необходимо да се знаят потребителски идентификатори за достъп до услугата „Булбанк онлайн“, ЕГН, номерата на картите, както и да има достъп до СМТ, получавани на телефонния апарат, използван за достъп до услугата „Булбанк мобайл“. Банката не носи отговорност за промяна на обстоятелства, хардуерни и софтуерни компоненти при ползвателя на платежните услуги – мобилен телефон, СИМ карта, компютър и препоръчва да подаде съответен сигнал към правораздавателните органи, което е сторила и банката. Пред СРС е представено писмо от Виваком за извършена подмяна на СИМ картите на номер +•••• на 04.09.2020 г. и на 10.09.2020 г. По делото е представен договор за предоставяне на услугата „Булбанк онлайн“ сключен между страните на 24.01.2013 г., по силата на който банката осигурява на клиента електронно банково обслужване чрез ползване на услугата „Булбанк онлайн“. В чл.7, ал.2, ал.4 и ал.7 е предвидено, че банката не носи отговорност за евентуални вреди, причинени от ползването на услугата „Булбанк Онлайн“, в случай, че добросъвестно е изпълнила нареждане за извършване на операция с услугата през предлаганите канали, преди получаване на уведомлението за унищожаване, изгубване, противозаконно отнемане, подправяне и използване по друг начин на потребителското име, паролата или цифровия сертификат, КЕП за достъп до интернет сайта на услугата, когато това е необходимо или софтуерен токен и ПИН код за достъп до приложението за мобилно банкиране. Банката не отговаря за виновните действия/бездействия и/или проявена от клиента груба небрежност, осъществена от клиента измама в резултат на всяка от които са изпълнение операции, за които клиентът невярно и при злоупотреба с права твърди, че не са разрешени от него. Банката носи отговорност за виновно нанесени вреди след блокиране на профила на клиента по негово уведомление, причинени от неправомерно извършени операции от служителите й в рамките на услугата. За причинени вреди от недобросъвестен достъп, действия при бездействия на посочените и надлежно упълномощени от него лица с право на разпореждане по сметките му чрез електронни канали, отговорност носи изцяло клиентът. Клиентът се съгласява, че използването на потребителско име и парола за достъп до профила на клиента или негов пълномощник за услугата „Булбанк Онлайн“, в комбинация със софтуерен сертификат, издаден от банката или КЕП, издаден от лицензиран доставчик на удостоверителни услуги за интернет сайта на услугата, както и използването на софтуерен токен и ПИН код за достъп до приложението за мобилно банкиране има действието на ангажиращ отговорността на клиента, представляващ го негов валиден подпис по смисъл на чл.13 от ЗЕЕП и чл.8 ЗСч. При нареждане на транзакции по регистрираните за услугата негови сметки при банката. Средствата за идентификация и подписване са описани детайлно в Общите условия на услугата „Булбанк Онлайн“, явяващи се неразделна част от договора. Представена е информация за сметка за период 04.09.2020 г. – 14.09.2020 г. на ищеца в ответната банка, както и постановление от 20.11.2020 г. по пр. пр. № 46342/2020 г. по описа на СРП, с което преписката е изпратена на СГП по компетентност. От заключението на вещото лице А. К. по изслушаната пред СРС съдебнотехническата експертиза се установява, че според предоставената от ответната страна информация регистрация за мобилно банкиране на потребител ID 128221 - Ц.О. - пълномощник на „Т.А.“ ЕООД, е извършена на 30.03.3017 г., от филиа София Света Неделя, през административния сайт на Булбанк Онлайн. Налице са регистрации от 04.09.2020 г. и от 10.09.2020 г. на приложението през App Version. Посочен е подробно и начинът на инсталиране и активиране на мобилното приложение за банкиране Булбанк Мобайл. Извършено е реактивиране на услугата Булбанк мобайл чрез използване на номер на мобилен телефон +•••• на 04.09.2020 г. в 12: 28 часа с мобилен телефон Самсунг Галакси С10, а на 10.09.2020 г. в 11: 21 часа е направено с мобилен телефон Самсунг Галакси А90. Вещото лице посочва, че на процесните дати общо пет пъти са изпращани кодове за активация на мобилното приложение „Булбанк мобайл“. При изслушването му вещото лице е пояснило, че по някаква причина приложението „Булбанк Мобайл“ е спряло да работи, загубено или е изтрито и трябва наново да бъде инсталирано. Експертното заключение не е оспорено от страните. Предвид обстоятелството, че същото е задълбочено обосновано и мотивирано, вещото лице е използвало всички материали, които са му предоставени, както и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят или опровергаят формираните изводи, въззивният съд възприема изцяло изводите и констатациите на вещото лице. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е клиент на банката и е титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка № ••••, както и че между страните е налице сключен договор за бизнес банкова карта. Не се спори и относно обстоятелството, че от горепосочената банкова сметка на 04.09.2020 г. и на 10.09.2020 г. са извършени два превода, всеки на стойност от по 8 000 лв. или в общ размер от 16 000 лв., както и че активните електронни канали към банковата сметка на ищеца са били блокирани на 04.09.2020 г. Налице е спор дали ищеца - ползвател на платежните услуги, е разрешавал изпълнението на оспорените платежни операции или не и дали ищецът е заявил ползването на услугата „Булбанк мобайл“. Жалбоподателят поддържа, че спорното правоотношение се урежда от ЗПУПС (отм), тъй като договорът за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ е сключен на 24.01.2013 г., при действието на посочения закон. Действащият ЗПУПС е обнародван ДВ. бр.20 от 6 март 2018 г. и е влязъл в сила в същия ден. В § 6.
от ПЗР на ЗПУПС е предвиден 6 - месечен срок от влизането в сила на закона доставчиците на платежни услуги са длъжни да приведат в съответствие със закона дейността си и своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането му в сила. Ето защо и доколкото оспорените платежни операции са извършени на 04.09.2020 г. и 20.09.2020 г., спорното правоотношение се регулира от действащия ЗПУПС, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Съгласно нормата на чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В ал.3 и ал.4 на същата норма е предвидено, че установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. При така очертаната правна рамка се налага изводът, че в тежест на доставчика на платежната услуга е да установи, че тя действително е била разрешена - че титуляр на съответната сметка я е наредил или е дал съгласието за изпълнението й. Ето защо при извършено от ищеца – ползвател на платежни услуги и титуляр на процесната банкова сметка, оспорване на факта на разрешаване на оспорените транзакции, в доказателствена тежест на банката е да установи автентичността на платежната операция. В случая банката не е ангажирала доказателства, че ищцовото дружество е заявило ползване на услугата „Булбанк Мобайл“. Действително вещото лице А. К. по изслушаната пред СРС съдебнотехническа експертиза е констатирало активиране на услугата от служител на банката на 30.03.2017 г., от филиал София, Света Неделя, през административния сайт на Булбанк Онлайн. Не са ангажирани обаче доказателства кое лице е инициирало активирането на тази услуга, кое лице ще ползва услугата, кой телефонен номер е посочен като обслужващ и дали той е регистриран да ползва приложението „Булбанк Мобайл“. За установяване на правилното ползване на описания платежен инструмент е нужно да се проведе пълно и главно доказване от ответната банка, че именно ищцовото дружество, а не трето лице, което неправомерно е достъпило до СИМ картата на управителя на дружеството, е наредило платежните операции. Жалбоподателят поддържа, че при онлайн заявка за активиране на приложението „Булбанк Мобайл“ чрез административния сайт на ответника няма изготвен хартиен носител на заявката, както и че това обстоятелство не е било спорно между страните. В исковата молба е налице твърдение от ищеца, че никога не е заявявал и не е давал съгласие за автентикация на платежни операции чрез приложението „Булбанк мобайл“. Ето защо посоченото обстоятелство е спорно в отношенията между страните, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи, че ищецът е инициирал активиране на приложението „Булбанк Мобайл“ в посочения от вещото лице филиал София, Света Неделя. При липса на съставено искане/заявление, няма пречка доказването да стане с всички допустими доказателствени средства - други писмени доказателства, в които е налице изявление от ищеца в тази насока, свидетелски показания и др. (решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО). С оглед на това възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно. За да се ангажира отговорността на банката за изпълнение на неразрешена платежна операция чрез предоставен от нея платежен инструмент, следва да се установи осъществяването на установения в нормата на чл.79, ал.1 ЗПУПС фактически състав. В посочената норма е регламентирано, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. С оглед на това е без значение дали е налице виновно действие или бездействие от страна на банката, в каквато насока са изложени съображения във въззивната жалба. Също така следва да се посочи, че вината в гражданското право, при наличие на обективно изпълнен фактически състав, се предполага до доказване на противното по аргумент от чл.81, ал.1 ЗЗД, чл.45, ал.2 ЗЗД (определение № 214 от 14.04.2014 г. по т. д. № 3960/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК) На основание чл.75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. От ангажираните по делото доказателства се установи, че ищецът е уведомил банката незабавно след узнаване за извършените неразрешени плащания, като е поискал и блокиране възможността за каквато и да е форма на неприсъствено подаване на платежни нареждания, за което като е получил уверение от банковите служители, че тази възможност е блокирана. Независимо от това няколко дни по-късно отново от сметката му е осъществена неразрешена платежна операция. По силата на чл.80, ал.3 ЗПУПС, за да бъдат възложени в тежест на платеца всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, е необходимо да ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи някоя от законоустановените предпоставки за освобождаването му от отговорност. Заявените във въззивната жалба твърдения от жалбоподателя, че достъп до информацията за ЕГН, за точно определени цифри от активна бланкова карта, за достъп до мобилен телефон, приобщен към профил на потребител, в който да се получат и изпратят два отделни активационни кода и генериране на ПИН, може да бъде концентрирана единствено и само в управителя на ищцовото дружество или лице, на което той е предоставил тези данни и достъп, почиват на предположения, а доказателства в тази насока не са ангажирани. По силата на чл.70, ал.1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. В случая оспорените платежни операции са наредени чрез отдалечен достъп, посредством услугата „Булбанк мобайл“. По делото не се установи по категоричен начин, че оспорените платежни операции са разрешени от ищеца. Затрудненията на банката при изпълнение на възложената й от ЗПУПС доказателствена тежест, на които се позовава процесуалният й представител във въззивното производство, не съставляват основание за разместване на доказателствената тежест и не дават възможност съдебният акт да почива на предположения. Жалбоподателят поддържа, че към момента на превода банката не е била уведомявана, нито е имала причини да счита, че използването на което и да е било от приложенията й от законния представител на ищеца по някакъв начин е затруднено или компрометирано. От експертното заключение на вещото лице А. К. по изслушаната пред СРС съдебнотехническа експертиза се установи, че на 04.09.2020 г. за процесния номер •••• са изпратени 4 текстови съобщения. Това обстоятелство съставлява основателна причини банката да счита, че използването на приложени „Булбанк Мобайл“ е затруднено или компрометирано. Същата не е предприела никакви действия да се увери каква е причината, наложила изпращането на 4 текстови приложения. На посочената дата. Действително причините за многократното изпращане на кодове може да са най-различни, включително неправилно въвеждане на предходен код при липса на достатъчно опит на клиента. Това обаче не води до обоснован извод, че в конкретния случай именно такава е била причината за изпращането 4 пъти на кодове за достъп, тъй като банката не е положила усилие да се увери за конкретната причина. За извършения на 10.09.2020 г. превод банката е била своевременно и надлежно уведомена от ищеца за извършената неразрешена операция и е отправено искане за блокиране на неприсъственото подаване на платежни нареждания, за което е получил уверение от служител на банката, че това е сторено. Същевременно нареденият чрез посоченото приложение превод на 10.09.2020 г. е изпълнен от банката. Жалбоподателят се позовава, че страните са се възползвали от предвидената в нормата на чл.67, ал.4 ЗПУПС възможност, когато ползвателят на платежна услуга не е потребител, ползвателят на платежни услуги и доставчикът на платежни услуги могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат чл.78 и чл.80 ЗПУПС. Това възражение не е своевременно заявено от ответника в срока по чл.131 ГПК, поради което и на основание чл.266, ал.1 ГПК за жалбоподателя не е налице възможност да го заяви за първи път във въззивното производство, поради настъпила преклузия. Независимо от изложеното и за изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че в съдържанието на договора за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ липсва постигната уговорка, че в отношенията между страните няма да се прилагат чл.78 и чл.80 ЗПУПС. Такъв извод не може да се обоснове и по тълкувателен път. Ето защо и доколкото жалбоподателят, като доставчик на услугата електронно банкиране, не доказа в хода на съдебния процес, че насрещната страна по спорното правоотношение - ползвателят на тази услуга, не е изпълнил задълженията си, вменени му в чл.75 ЗПУПС, се налага изводът, че са налице основания за ангажиране отговорността на банката по реда на чл.79, ал.1 ЗПУПС. Доколкото неразрешените платежни операции са на обща стойност от 16 000 лв., предявеният иск се явява изцяло основателен. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 1 500 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство. Жалбоподателят е заявил възражение за прекомерностна адвокатското възнаграждение. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай минималният размер, установен в нормата на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 840 лв. С оглед на това заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е под установения минимален размер и не е налице сочената от жалбоподателя прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Цитирани разпоредби
43- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 7, ал. 2
- чл. 75
- чл. 12 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 154, ал. 1 ГПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 266, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 273 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 13 ЗЕЕП
- чл. 45, ал. 2 ЗЗД
- чл. 81, ал. 1 ЗЗД
- чл. 100 ЗПУПС
- чл. 174 ЗПУПС
- чл. 174, ал. 4 ЗПУПС
- чл. 67, ал. 4 ЗПУПС
- чл. 70, ал. 1 ЗПУПС
- чл. 75, т. 2 ЗПУПС
- чл. 75 ЗПУПС
- чл. 77 ЗПУПС
- чл. 78, ал. 1 ЗПУПС
- чл. 79 ЗПУПС
- чл. 79, ал. 1 ЗПУПС
- чл. 80, ал. 3 ЗПУПС
- чл. 80 ЗПУПС
- чл. 2, т. 4
- чл. 258
- чл. 36
- чл. 6
- чл. 7, ал. 1, т. 3
- чл. 7, ал. 10
- чл. 7, ал. 4
- чл. 70, ал. 1
- чл. 78
- чл. 79, ал. 1
- чл. 8