Решение № 10 от 6.1.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 2/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административното дело е образувано по жалба от В. Г. Ч., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 8, чрез адв. Ф. Ф. от Адвокатска колегия – Ловеч, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 3, против Заповед № 459/03.12.2024 г. за прекратяване на служебно правоотношение, издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП). В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като според оспорващата, в заповедта не са посочени конкретни мотиви, съдържащи фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Сочи се още, че посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването ѝ не кореспондират с фактическия състав на приложеното прекратително основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В заключение се иска съдът да отмени оспорваната заповед, както и да бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание оспорващата се представлява от адвокат Ф. от ЛАК, който поддържа жалбата и претендира разноски съгласно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки се излагат подробни съображения по съществото на спора. В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заявен от оспорващата. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а и видно от доказателствата по делото на л. 25-32, л. 52-53, л. 54-205, че жалбоподателката В. Ч. към датата на издаване на обжалваната заповед е била държавен служител на длъжност старши инспектор в регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, като тази длъжност е заемала от 20.06.2005 г., а от 01.04.2004 г. жалбоподателката е заемала по служебно правоотношение по см. на ЗДСл и друга длъжност в същата администрация (л. 28). Видно от приложените в адм. преписка атестационни формуляри (л. 54 и сл.), последните получени от Ч. годишни оценки на изпълнението на длъжността са, както следва: за 2023 г. – изпълнението е над изискванията (л. 63), за 2022 г. – изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 67), за 2021 г. - изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 71), за 2020 г. - изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 76), за 2019 г. - изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 80), за 2018 г. - изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 85), за 2017 г. - изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 90), за 2015 г. - изпълнението напълно отговаря на изискванията (л. 98) и т.н. Видно от приложения на л. 33 от делото сертификат от 12.03.2024 г., издаден от Министерство на труда и социалната политика, В. Ч. е придобила средно ниво на цифрова компетентност съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност. Със Заповед № 459/03.12.2024 г. на председателя на КЗП (л. 13-14 и л. 52-53) на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и във връзка с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката с Комисията за защита на потребителите. Според изложеното в заповедта, фактическите обстоятелства за издаването ѝ се свеждат до обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). В заповедта се сочи също, че в резултат на липсата на изискуемата се дигитална компетентност при работата си служителят не прилага дигитални умения съгласно Приложение № 1А към НУРОИСДА, среща трудности при създаването на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, както и при обработката и редактирането на съдържание, създадено от други. Според изложеното в оспорения акт, налице са трудности и при прилагането и промяната на функции и настройки на ползваните в работата софтуер и приложения. Липсата на необходимата дигитална компетентност често води до неспазване на основни правила за информационна сигурност в КЗП. Наблюдава се недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и системите за електронно управление. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката срещу подпис на 06.12.2024 г., според отбелязаното в нея (л. 14 и л. 53), а жалбата е депозирана чрез ответния административен орган на 17.12.2024 г. и е заведена с вх. № Ц-00-2852/17.12.2024 г. (л. 5). По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Изслушана е съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), като видно от представеното заключение с вх. № 2712/06.10.2025 г. в АдмС Ловеч (л. 238 и сл.), след проведеното с жалбоподателката събеседване и в резултат на дадените от нея верни и изчерпателни отговори на поставените от ответника въпроси, изследваното лице притежава основни дигитални компетентности, включително разбиране на концепции, свързани с интернет, електронна поща, работа с файлови системи и периферни устройства. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. По делото е приета и допълнителна съдебна компютърно-техническа експертиза с вх. № 3234/01.12.2025 г. в АдмС Ловеч, като според депозираното заключение, жалбоподателката притежава умения за работа с Текстови редактор и Интернет - комуникации. Има потенциал да се учи и адаптира към нови версии на системните програмни продукти. Според изложеното от вещото лице, жалбоподателката е запазила и съхранила създадените от нея файлове на работния плот на компютъра, използвала ги е повторно и ги е изпратила на личната поща на вещото лице. В отговор на поставените задачи експертът е посочил, че Ч. е намерила чрез браузъра Google Chrome в Интернет посочената в заданието информация в т.1 и т. 3 и я е записала във файл, така че да може да се използва. Според вещото лице, жалбоподателката умее да търси информация по ключови думи, също и юридическа информация. При поставената задача за изчертаването на таблици, лицето е показало умение за ползване на настройки и функции на програмата, с която работи. Ч. е показала, че може да осъществява дигитална комуникация чрез използване на функции или инструменти при използване на електронна поща, както и при използване на деловодната система „Евентис“ на КЗП. Според заключението, жалбоподателката може да приложи правилата за информационна сигурност при работа. От проведения изпит експертът е обобщил, че жалбоподателката притежава добра дигитална компетентност, добра обща грамотност и познава специализирания програмен продукт на КЗП „Евентис“. Въпреки това, според вещото лице, има какво още да се надгражда. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че за да извърши експертизата, е посетила офиса на КЗП, в сградата на областен управител в [населено място], където е работила жалбоподателката и провела изпита по поставените въпроси със собствени технически средства в присъствието на служителка, работеща там, началникът на службата от [населено място], процесуалният представител на оспорващата - адв. Ф. и юрист на ответника. Според експерта, жалбоподателката се справила с поставените задачи и притежава дигитална компетентност. Съдът кредитира заключенията по приетите СКТЕ и допълнителната такава, като обективни и професионално изготвени, кореспондиращи и с писмените доказателства на л. 33 от делото и при съобразяване, че вещите лица са предупредени за отговорността по чл. 291 от НК. При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В хипотезата на чл. 107, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие от органа по назначаването, какъвто за жалбоподателката се явява председателят на Комисия за защита на потребителите, който по силата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация е орган по назначаване на държавните служители в КЗП. Видно от Решение № 346 от 22.05.2024 г. на Министерския съвет (л. 42), за председател на КЗП е избрана М. Ф., която е и издател на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити, установени с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, а именно - правно основание за прекратяване – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В оспорваната заповед са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, с което от формална страна е изпълнено законовото изискване. Доколко същите са съответни е предмет на преценка при обсъждане на материалноправната законосъобразност на акта. В тази връзка съдът намира, че при издаване на оспорения акт е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се констатира наличието на процедурни нарушения в хода на административното производство. По отношение съответствието на обжалваната заповед с материалния закон, съдът намира следното: Служебното правоотношение с жалбоподателката В. Ч. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираната разпоредба сочи, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (последната норма визира хипотези на трайна неработоспособност, свързани със здравословното състояние на държавния служител). В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“, прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1) да е създадена нова фактическа обстановка; 2) същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Т.е., „обективната невъзможност“ следва да е поставена извън волята и действията на административния орган, респективно същата да се налага като резултат от субективното поведение на служителя; състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Посочените в оспорената заповед фактически основания, обуславящи обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, а именно липса на дигитална компетентност, не обосновава осъществяване на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че Ч. не прилага дигитални умения съгласно Приложение 1А от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като среща трудности при създаване на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, както и при обработката и редактиране на съдържание, създадено от други, трудности при прилагането на промяната на функции и настройки на ползваните в работата софтуер и приложения, често не се спазват основни правила на информационната сигурност в КЗП, наблюдава се недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и системите за електронно управление. Никъде в заповедта не е посочено, че жалбоподателката не може да се справя с някое от посочените в длъжностната характеристика изисквания, касаещи дигиталната компетентност. Изложеното като основание е твърде субективно, липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е възпрепятствала качеството и сроковете и на кои спешни и неотложни задачи. Установява се противоречие между възприетото фактическо обстоятелство за издаване на оспорената заповед и доказаните факти, които отричат обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Ч.. Посочените промени в подзаконовите нормативни актове не обосновават изменение на изискванията за заемане на длъжността, което да е с обективен характер, т. е. да стои извън волята на административния орган. От друга страна, нормативно въведеното условие няма характер на ново специфично изискване за заемане на длъжности в държавната администрация и не може да се приеме за ново обстоятелство, което да обуславя невъзможност служителката да изпълнява служебните си задължения. По делото не са налице доказателства, а и не се релевират твърдения, които да установяват настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. В доказателствена тежест на издателя на заповедта е установяване наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, които да обосноват прилагането на посочените правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. За всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин – чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. По делото не се твърди от страна на ответника и не се сочат доказателства да е налице и изменение на длъжностната характеристика на жалбоподателката, осъществено съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Длъжностните характеристики, връчени на жалбоподателката на 20.06.2005 г. (л. 48), 19.06.2006 г. (л. 45), 26.07.2012 г. (л. 117) са съставени преди приемане на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, като в нея съответно не е включено изискване за дигитална компетентност. Това изискване е прието с Приложение № 1А към чл. 15, ал. 2 и е обнародвано в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., но изменения в длъжностната характеристика не са предприети (не се оспорва от ответната страна). Видно от съдържащите се в приобщените по делото формуляри за оценка на изпълнението на длъжността на жалбоподателката през всички оценявани периоди е била поставяна годишна оценка на изпълнението, която указва изпълнение, отговарящо или надвишаващо изискванията (л. 54 и сл. и л. 61 и сл.). От мотивите на обжалваната заповед се установява, че органът по назначаване е обосновал обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения с липсата на дигитална компетентност, съобразно чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА, като в резултат, служителят не прилагал дигитални умения съгласно Приложение 1А към НУРОИСДА. С НУРОИСДА не се въвежда ново специфично изискване за заемане на длъжности в администрацията, в частност на длъжността „старши инспектор“ в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, което изискване да се удостоверява със съответен документ и чието неизпълнение от служителя да обосновава възникване на правното основание за едностранно прекратяване на служебното му правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Фактите в настоящия случай сочат, че твърдяната от административния орган промяна в изискванията за заемане на длъжността не е извършена поради наличието на обективни причини, независещи от волята на страните в правоотношението, а с цел прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Според чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА, служителите в държавната администрация, с изключение на заемащите технически длъжности, следва да притежават дигитална компетентност и да прилагат в работата си компютърни умения съгласно приложение № 1А. В приложение № 1А в табличен вид е посочена рамката на дигитална компетентност, която държавните служители следва да притежават, като според даденото определение, дигитална компетентност са знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността. Според посоченото в приложението, за да отговаря на изискванията служителят следва да може: да създава цифрово съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти и редактира съдържание, създадено от други; да запазва, съхранява, повторно използва файлове и съдържание, както и да споделя с помощта на съответните инструменти; да търси информация онлайн чрез търсачки, да познава и прилага правилата в тази област; да прилага и променя функции и настройки на софтуер и приложения; да осъществява дигитална комуникация чрез използване на функции и инструменти в съответствие с приложимите правила; да демонстрира знания и умения за решаване на рутинни дигитални проблеми, съобразно длъжността; да информира и търси подкрепа за решаване на по-сложни дигитални проблеми съобразно длъжността, както и да познава и прилага правилата за информационна сигурност, съобразно заеманата длъжност. От приложения по делото сертификат, издаден на 12.03.2024 г. (л. 33) е видно, че жалбоподателката притежава средно ниво на цифрова компетентност, нива 3-4 съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност (DigComp). Съгласно информацията в официалната електронна страница на Института по публична администрация – https://www.ipa. [интернет адрес], в публикуваната от Европейската комисия Digital competences 2.0 – Рамка за дигитална компетентност, са идентифицирани ключовите компоненти на дигиталната компетентност в 5 основни области: 1) Грамотност, свързана с информация и данни: да може да формулира нуждите от информация, да намира и извлича цифрови данни, информация и съдържание. Да преценява значимостта на източника и неговото съдържание. Да съхранява, управлява и организира цифрови данни, информация и съдържание; 2) Комуникация и колаборации: може да взаимодейства, комуникира и да сътрудничи чрез цифрови технологии, като същевременно има предвид културното и поколенческото разнообразие. Може да участва в обществения живот като използва публични и частни цифрови услуги. Може да управлява собствената си цифрова идентичност и репутация; 3) Създаване на дигитално съдържание: може да създава и редактира цифрово съдържание, да подобрява и интегрира информацията и съдържанието в съществуващи системи за управление на знания, като същевременно разбира как се прилагат авторските права и лицензи. Знае как се дадат разбираеми инструкции на компютърна система; 4) Сигурност: може да защитава цифрови устройства, съдържание, лични данни и поверителността в дигитална среда. Знае как да защитава физическото и психическото здраве, и познава възможностите на цифровите технологии за повишаване на социалното благополучие и социалното включване. Осъзнава въздействието на цифровите технологии върху околната среда. 5) Решаване на проблеми: може да идентифицира потребности и проблеми, и да решава концептуални проблеми в цифрова среда. Може да използва дигитални средства за създаване на иновативни процеси и продукти. Поддържа актуални знания за дигиталната еволюция. По отношение на нива 3-4 от Европейската рамка за дигитална компетентност (DigComp), които жалбоподателката е удостоверила, че притежава, е посочено, че се характеризират с разбиране и самостоятелно дефиниране на задачи, вкл. и решаване на нерутинни проблеми. Следователно, посочените по-горе основни области и нива на дигитална компетентност, които Ч. притежава съобразно представения сертификат, покриват изцяло изискванията на Приложение 1А към чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА, обратно на приетото в оспорената заповед. Наличието на изискуемата за изпълнение на служебните задължения дигитална компетентност се установява и от приетите по делото заключения по назначените СКТЕ и допълнителна такава. Вещите лица са категорични, че жалбоподателката притежава основни дигитални компетентности, умения за работа с текстови редактор и Интернет – комуникации, умения за дигитална комуникация и познава специализирания програмен продукт на КЗП. С разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА е въведено изискването за дигитална компетентност, обнародвано в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., за което жалбоподателката е оценявана в съответствие с изискванията на посочената разпоредба за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и е прието, че притежава такива умения. Въведената с Приложение 1А към чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА рамка на дигитална компетентност има отношение единствено към процедурата по оценяване на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация и следователно подлежи на преценка и анализ в контекста на тази процедура, редът и правилата за която са установени в посочената наредба. Изискването за дигитална компетентност е регламентирано в показателите за оценка, уреждащи необходимите компетентности на държавния служител, съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА, а както се посочи и по-горе годишните оценка на изпълнението за периода от 2015 г. до 2022 г. са „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, а за 2023 г. – изпълнението е над изискванията. В мотивите към съответните годишни оценки на изпълнението оценяващият ръководител е обективирал положително становище относно притежаваната от Ч. дигитална компетентност, като се сочи, че служителят създава цифрово съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти и редактира съдържание, създадено от други. Запазва, съхранява, повторно използва файлове и съдържание, като ги споделя с помощта на съответните инструменти. Търси информация онлайн чрез търсачки, познава и прилага правилата в тази област (л. 63). С годишна оценка на изпълнението, съставена на 29.01.2024 г. – л. 63, оценяващият ръководител приел, че „изпълнението е над изискванията“, като е посочено, че годишната оценка е определена при стриктно спазване на чл. 16 от наредбата. Според чл. 16, т. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, оценка „Изпълнението надвишава изискванията“ се определя, когато оценяваният едновременно: а) е изпълнил всички цели от индивидуалния си работен план, като част от целите са изпълнени над изискванията/критериите, определени в него, и/или са допринесли за подобряване на резултатите от дейността на административното звено, а ако има неизпълнени цели, неизпълнението им е предизвикано от независещи от служителя обстоятелства; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, надвишаващи изискванията в приложение № 1 и приложение № 1А, а останалата част отговарят на изискванията. Критики към нивото на притежаваната от оспорващата дигитална компетентност са отразени за първи път в коментара към годишна оценка на изпълнението, изготвена на 06.12.2024 г. (л. 57-57). Съдът намира, че мотивите, изложени от оценяващия ръководител, споделени впоследствие от контролиращия ръководител, не обосновават наличие на фактическо основание за издаване на процесната заповед. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена на 03.12.2024 г. (л. 13), а формулярът за годишна оценка на изпълнението – на 06.12.2024 г. (л. 58). При липса на твърдения за създадена нова фактическа обстановка, недоумение буди фактът, че от въвеждане на изискването за дигитална компетентност като критерии за оценяване изпълнението жалбоподателката се е справяла с изпълнение, надвишаващо изискванията, в това число при проведена междинна среща през месец юли 2024 г. (л. 56) липсват забележки за работата с цифрово съдържание и дигитални инструменти, а няколко месеца след това - през м. декември 2024 г. е счетено, че изпълнението на служителя в областта на дигиталните компетенции не отговаря в достатъчна степен на очакванията за заеманата позиция. Посоченото обуславя извод, че административният орган е нарушил и разпоредбата на чл. 6 от АПК. Действията на административния орган по изготвяне на годишната оценка, в която за първи път се излагат доводи за трудности при изпълнение на базови задачи в информационната система, през месец декември и издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, обоснована с невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност не могат да се разглеждат изолирано. При проследяване на фактите в хронологичен ред, се установява, че в рамките на един ден органът по назначаването връчва процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а оценяващият ръководител изготвя годишната оценка за изпълнение. Тези действия очевидно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности, а освобождаване на конкретен служител, в случая жалбоподателката от заеманата длъжност. Оспорената заповед е издадена при упражняване правомощията по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин, и тази заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът. Налице е типичен пример за превратно упражняване на власт, защото в случая не се преследва целта, заложена от законодателя, а други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Поставените изисквания през 2019 г. с новата ал. 2 на чл. 15 от НУРОИСДА не са довели до обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите, задачите и дейността си, тъй като не са констатирани пропуски в работата, които се дължат на липса на дигитална компетентност. Отделно, една от характеристиките, за да бъде прието наличието на „обективна невъзможност“ на служителя да изпълнява задълженията си е да е възникнала въпреки и независимо от волята на страните по служебното правоотношение. В настоящия случай, дори и да е налице хипотеза, в която не е налице дигитална компетентност, то пречката не е непреодолима. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването е длъжен да създава условия за обучение за професионално и служебно развитие на държавния служител, за това при възникнало изискване за нови умения и компетенции, същият е следвало да осигури необходимото обучение, като даде възможност на служителя да придобие необходимата професионална компетентност за работата си в съответствие с настъпилите нормативни промени, ако приема че служителят не притежава нововъведени компетентности. По посочените аргументи съдът намира, че не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън волята на страните служителят е поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните функции и задачи, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не е установено наличието на нито една от трите кумулативно предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата. Процесната заповед противоречи на целта на закона, тъй като е прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма нормативно променени изисквания за заемането ѝ, за която служителят притежава необходимите квалификационни умения. Предоставената от закона възможност да се прекрати служебното правоотношение поради обективни причини трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт, освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. По горните съображения, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден при липса на обосноваващото го фактическо основание, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът съобрази и константната съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи, а именно – Решение № 11492 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2025 г., II о.; Решение № 8920 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2025 г., II о.; Решение № 5372 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2025 г., II о.; Решение № 6288 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1464/2023 г., II о.; Решение № 5527 от 29.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 662/2023 г., II о. и др. В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а Заповед № 459/03.12.2024 г. на председателя на КЗП като издадена в нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразна и следва да се отмени. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважена претенцията на оспорващата в нейна полза да се присъдят направените по делото разноски съгласно приложения списък на л. 283 от делото за заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.12.2024 г. в размер на 1 000,00 лева (л. 12). По отношение на направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото поисканото адвокатско възнаграждение е в размера, посочен в приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а именно – 1 000,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация, Комисия за защита на потребителите в качеството на юридическо лице, в чиято структура е издателят на обжалвания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата В. Ч. сумата от 1 000,00 (хиляда) лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,