Решение № 531 от 29.11.2023 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1766/2022 г.

Производството е по реда на чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. Производството е образувано по искова молба от М. С. С., ЕГН •••••••••• против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, бул.“Ген.Столетов“№21. С исковата молба първоначално е бил сезиран РС – София, като по образуваното гр.дело № •••/••• г. състав на Софийски РС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София – град. С Определение № •••/•••••• г. по адм.дело № •••/••• г. описа на Административен съд София – град делото е изпратено на ВАС за определяне на местно компетентния съд. Първоначално, по искането за решаване на спора за подсъдност е образувано адм.дело № •••/••• г. по описа на ВАС пред смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, като с Определение № •••••• г. делото е прекратено и изпратено на тричленен състав на ВАС поради наличие на спор за подсъдност между административни съдилища. С Определение № •••.••• г. по адм.дело № •••/••• г. ВАС е постановил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на М. С. С. е Административен съд – Ловеч. По повод така изпратената искова молба е образувано адм.дело № •••/••• г. по описа на Административен съд – Ловеч. Спорът е разгледан по същество, като по делото е постановено Решение № ••• г., с което исковата претенция е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Решението е било обжалвано от ищеца М. С. пред ВАС, който с Решение № ••• г. по адм.дело № ••• г. по описа на ВАС е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След връщане на делото, по описа на Административен съд – Ловеч е образувано адм.дело № ••• г. По делото е постановено Решение (с характер на определение) № ••• от ••• г., с което исковата молба е оставена без разглеждане, като съдът е приел, че претенцията е недопустима, тъй като надлежното й предявяване е задължително обусловено от проведено преди това производство пред КЗК, която да установи с влязъл в сила акт дискриминационното нарушение от страна на съответните длъжностни лица. Съдебният акт е бил оспорен пред ВАС, който с Определение № •••/••• г. по адм.дело № •••/••• г. е отменил Определение № ••• от ••• г. и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В последното съдебно заседание по делото, проведено на ••• г. ищецът М. С. се е позовал на Тълкувателно постановление №••• г., съгласно което делото по дискриминация следва да се разглеждат от гражданските съдилища и е застъпил становище, че Административен съд – Ловеч не е компетентен да се произнесе по спора. С Определение № ••• г. по адм.дело № ••• г. Административен съд – Ловеч е прекратил производството по горепосоченото адм.дело и е изпратил същото на смесения състав по чл.135, ал.5 от АПК, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд за определяне на подсъдността на делото. С Определение № ••• г. Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Р България – Смесен петчленен състав е постановил, че компетентен да се произнесе по подадения иск от М. С. С. е Районен съд – Ловеч. В исковата молба, въз основа на която първоначално е образувано делото ищецът М. С. С. твърди, че от средата на ••• г. изтърпява наказание, наложено му от БОС и бил настанен в XI група на О.З. – гр. Ловеч – териториално звено към ГД“ИН“ – правосубектен ответник. От страна на ищеца са наведени твърдения, че през време на пребиваването му в XI група на О.З. – гр. Ловеч е пребивавал във всички налични килии със следните номера: №211, №212, №213, №214, №215 и №216. Твърди, че администрацията на затвора, в частност посочените в ИМ лица, предвид служебното си положение и възможността им да влияят, чрез принуда го държали в изолация. Наред с това упражнявали тормоз, като го настанявали периодично през два до четири месеца в различни килии и то с хора, с които имал конфликти и е декларирал, че не може да съжителства. Поради тези обстоятелства бил предприел действия и си търси правата по предвидения от закона ред. В тази връзка, за да го склонят да прекрати с оплакванията, изложени в жалби до различни институции, администрацията му налагала безпричинни административни наказания и го подлагала на неоснователни обиски, като същевременно толерирала други затворници от същата XI група, при явни нарушения на вътрешния ред, които не наказва и въобще не подлага на обиск, а формално ги проверява много по-рядко отколкото него(ищеца). Посочва, че такива са затворниците В. А. Х., И. А. С., Д. ЙО., които са с различен от неговия произход, а според ИСДВР ЙО. С. и н-к сектор СДВР В. С. с по-ниски общокултурни дадености. Твърди, че изброените по-горе затворници се ползват от привилегията да не бъдат наказвани за извършени от тях нарушения, да пребивават в килии посочени от самите тях за дълги периоди от време и със съкилийници, които те посочват и определят, както и да им се правят формални обиски без да изкарват личния си багаж извън килиите, които обитават за проверка и обиск. Ищецът твърди, че поради факта, че си търси правата по законен ред, както и това, че има спечелено дело в ЕСПЧ в Страсбург и че е с български произход, познаващ законовите възможности и разпоредби и предвид своята грамотност е поставян в по- неблагоприятно положение в сравнение с другите затворници, наказван е и тормозен, както словесно, така и чрез безпричинно наложените му наказания. Твърди, че е преследван и поради факта, че е бил предприел действия за защита от дискриминация пред състав на Софийския РС. Счита, че чрез тези си действия и бездействия, които по закон са задължения на администрацията на О.З.- Ловеч, явяваща се териториално звено към ГД“ИН“ – гр. София, търпи унижения и престой в по-неблагоприятно положение отколкото другите затворници. В петитумната част на сезиращия акт (първоначалната ИМ) е изведено искане да бъдат призовани на съд с ГД“ИН“, явяващ се правосубектен ответник и да: установи извършената спрямо него дискриминация; да осъди ГД“ИН“ да преустанови нарушението, както и да се въздържа вбъдеще от по-нататъшни нарушения и да осъди ГД“ИН“ да му заплати сумата от ••• лв., съставляваща обезщетение за претърпяната от него дискриминация и унижено достойнство за периода от 13.07.••• г. до завеждане на иска /03.04.••• г./, което е пряк причинно-следствен резултат от незаконните действия и бездействия на ответника, ведно със законната лихва върху присъдената от съда сума, считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане. В хода на производството е допуснато изменение на иска, който следва да бъде разгледан със следния петитум: съдът да признае твърдяните от ищеца действия и бездействия на затворническата администрация за незаконосъобразни, извършени в противоречие с дискриминационното законодателство, за периода от ••• г. до 03.04.••• г. и присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на •••лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане. В изпълнение указанията на ВАС, III-то отделение по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № ••• от ••• г. по адм.дело № ••• г. по описа на ВАС ищецът С. е конкретизирал претенцията си, както следва. С допълнително уточнение към исковата молба от ••• г./л.38 от адм.дело №•••С. е заявил, че администрацията на Затвора - Ловеч като териториално поделение на ГД“ИН“ в разрез с чл. 10 от ЗЗДискр. не е предприела всичко необходимо при изпълнение на своите функции, за да му осигури равенство при изтърпяване на наложената му изолация. Посочва, че е настанен в постоянно заключено помещение по 22-23 часа в денонощието, което според него е в разрез с факта, че режимът му е бил заменен през ••• г. от специален на строг. Оценката на риска му е била занижена, но въпреки това администрацията на затвора не му е осигурила изпълнение на наказанието в съответствие с определения му режим-настаняване в помещения, които през нощта се заключват, което означава, че през деня не трябвало да бъде заключен. Твърди, че същевременно при сходни и сравними обстоятелства администрацията на Затвора Ловеч настанява други лишени от свобода, на които режимът им е заменен на „строг“ по килиите, като същите лица били с по-висок риск от неговия и повече провинения, но са били настанявани в килиите в кратки срокове след замяна на режима им. Според ищеца такива лишени от свобода са ЙО. М. ЙО., Д. И. Н. и Д. К. П.. Посочва, че това неравностойно третиране влече редица лишения за него – не може да участва в спортни мероприятия, в трудови дейности, в различни квалификационни курсове, не може да учи друга специалност в училището към Затвора гр. Ловеч. Освен това, ищецът твърди, че въпреки факта, че комисията към затвора се събира на всеки два месеца и е можело да бъде изведен от изолация, това не е сторено, което му причинявало неимуществени вреди, които той оценява на четиринадесет хиляди лева за периода от 01.08.••• г., когато е поставен в изолация до настоящия момент. Претендира допълнително обезщетение от 14 000лв. /четиринадесет хиляди лева/ за периода от 01.08.••• г. до 03.04.••• г. за претърпяна дискриминация. Заявява, че сумата от тридесет хиляди лева, която е претендирал в исковата си молба, по която е образувано адм. дело № •••/••• г. си остава. Посочва конкретни обстоятелства, които го поставят в условия на неравно третиране – лишаване от определени блага, тъй като настанените със същия режим „строг“, които също са осъдени на доживотен затвор са настанени в друга група, където са отключени през цялото време и имат възможност за културно-масови, спортни и други дейности. При тях режимът е по-свободен. Ищецът твърди, че в сравнение с тези лица е дискриминиран, тъй като не може да черпи тези блага, които те имат. В тази връзка посочва имената на лишени от свобода, като на базата на тяхното положение да се правят сравнения при сходни и сравними обстоятелства относно условията, при които те изтърпяват наказание, и условията при които ищецът изтърпява наказание дали има дискриминация. В уточнителна молба на назначения от съда процесуален представител адв. Г. П. /л.85 от адм.д.№••• г./ са наведени твърдения за дискриминационно отношение, поставянето на ищеца в неравностойно положение при сходни и сравними обстоятелства в сравнение с други лишени от свобода лица със същите сходни и сравними присъди „доживотен затвор без замяна“ и/или „доживотен затвор“, на които както при ищеца режима на изтърпяване на наказанието им от „специален“ е заменен на по-лек „строг“ и същите са прехвърлени в друга група, където се ползват от специални блага, последица от строгия режим, а именно: пребиваване в килии, които са отключени през деня, могат да участват в трудова дейност, квалификационни курсове, спортни и др.мероприятия, да провеждат свиждания в неделните дни, да им правят обиски веднъж месечно, да са настанени с лишен от свобода, който поискат. Ищецът твърди, че това им привилегировано отношение е вследствие на факта, че те не си търсят правата, а ищецът ги защитава само и единствено по законен начин. Посочва, че това са лицата Н. Д. Д., ЙО. М. ЙО., Д. И. Н., Д. К. П., П. К. П., И. А. С., П. П. Д., И. Д. С., В. П. П., именно на базата на тяхното положение ищеца иска сравнение при сходни и сравними обстоятелства за периода от който му е заменен режима от „специален“ в по-лек „строг“, а това е датата 01.08.••• г. до 03.04.••• г, като съдът следва да се съобразява и с обстоятелствата, настъпили впоследствие и са относими към казуса съобразно закона. Само за това обстоятелство и по-горния период, че ищеца е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите л.св. лица, въпреки че и той е със заменен по-лек режим „строг“, както при тях, но въпреки това е държан в изолация при засилен надзор и охрана против волята му, в разрез с решението в тази насока на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“ без да се обосноват за ищеца критерии, обстоятелства или др., поради което е все още изолиран. Претенцията на С. са да бъде обезщетен с отделна сума от тази, посочена предварително от ••• лв, а именно 14 000 лв, т.е общата цена на иска да стане 44 000 лв, ведно със законните лихви. По делото е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който оспорва предявения иск от М. С. С. изцяло по основание и размер, като неоснователен и недоказан. Излага, че за да е налице дискриминация следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/.Субектът на дискриминацията да извърши различно третиране на основен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.; 2./Това третиране да няма правомерна цел и да няма обективно и разумно оправдание; 3./Да липсва пропорционалност между използваните средства и преследваната цел и 4./ Да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че съгласно съдебната практика правото на обезщетяване възниква, когато се установи съзнателно поддържано поведение на ответника, основано на един или повече от признаците по чл.4 от ЗЗДискр., от което са настъпили вреди. Застъпва становище, че по делото не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че е налице проявена дискриминация от страна на затвора в гр. Ловеч спрямо ищеца М. С., както и че същият не е ангажирал доказателства, че спрямо други лишени от свобода на същия режим в процесния период администрацията на затвора е проявила различно третиране. Ответникът намира, че по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин, че претендиращото дискриминационно отношение е довело до настъпване на неимуществени вреди. Напротив, подчертава, че вреди изобщо не са упоменати никъде в исковата молба, като посочва, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване на общо основание, чрез ангажиране на доказателства от ищеца. В хода на образуваното пред РС – Ловеч производство ищецът М. С. С. се явява лично и със служебно назначен процесуален представител – адв. Г. П.. Поддържа иска и моли като основателен и доказан, да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са изложени в хода на устните състезания. Ответникът-Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”-гр.София се представлява от юрисконсулт Г.ева. Застъпва становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита, че по делото не е доказано, че ищецът е третиран неравностойно в сравнение с други лишени от свобода при сравними и сходни обстоятелства. Намира, че на ищеца не са причинени вреди в резултат на неравностойно третиране. Подчертава, че съгласно разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС, действащ към процесния период, настаняването на лишения от свобода в общо помещение е възможност, а не задължение за администрацията, която следва да прецени дали да предостави тази възможност след преценка на личността на лишения от свобода. Изтъква, че в ЗИНЗС и правилника за неговото приложение няма предвидени единни законови критерии за оценка на личността. Това е предоставено на администрацията на затвора и поради това в тази насока не може да се направи извод за проявено спрямо ищеца дискриминационно третиране.. Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е приложена справка рег.№ ••• г. на Началника на Затвора – Ловеч /л.43 от адм.дело № •••/••• г./, от която се установява, че с прокурорско нареждане изх. № Пр. 28 от ••• г., Окръжна прокуратура гр. Бургас е привела в изпълнение Присъда № ••• г., постановена по НОХД № ••• г. по описа на Окръжен съд - Бургас, Наказателен състав, с която на ищеца М. С. е наложено наказание „смърт чрез разстрел”. Присъдата е влязла в законна сила на 25.01.••• г. С Указ № 4 на Вицепрезидента на Република България, издаден в гр. София на 25 януари ••• г., на основание чл. 98 т. 11 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 74 от Наказателният кодекс, наложеното смъртно наказание е заменено с „Доживотен затвор без замяна”, с начало на наказанието - ••• година. Ищецът е преведен на •••••• г. в затвора град Ловеч, където е изтърпявал наложеното му наказание при следните видове режими: Усилено строг режим от 20.08.••• г., Специален режим от 15.07.••• г. и Строг режим от 01.08.••• г., заменен на основание чл.74 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС с Протокол № •••.••• г. на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС към затвора. Видно от справката, ищецът С. е настанен в XI група в корпуса на затвора, в зоната с повишена сигурност, в която се настаняват лишените от свобода осъдени на „Доживотен затвор без замяна” и „Доживотен затвор” по реда на чл. 197 от ЗИНЗС. В същата е посочено, че в зоната с повишена сигурност се разпределят осъдени за изключително тежки умишлени престъпления лица. Настаняването им в спалните помещения е съобразено на първо място с режимните изисквания и сигурността, както на останалите лишени от свобода, така също и на служителите в затвора. Отбелязано е, че при настаняването на л.св. М. С. С. са отчитани индивидуалните особености и възможности за съвместно съжителство с останалите лишени от свобода. Наред с това е посочено, че действащата в процесния период нормативна уредба не вменява задължение за самостоятелно изтърпяване на наложеното наказание, включително и в условията на изолация. Въпреки това, въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, л.св. М. С. е пребивавал нееднократно сам в спалното помещение. Според представената справка от Затвора - Ловеч, за периода от ••• г. до 03.04.••• г. на ищеца С. са наложени дисциплинарни наказания, както следва: със: Заповед № ••• г. на Началника на затвора, с: „Изолиране в наказателна килия” за срок от 8 /осем/ денонощия, отменена с Определение № ••• г. по НЧД № ••• г. по описа на Районен съд гр. Ловеч; Заповед № ••• г. на Началника на затвора, с: „Лишаване от хранителна пратка” за срок от 3 /три/ месеца, отложено на основание чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС за срок от 3 месеца, и не е изтърпяно; Заповед № 62 от 17.01.•••г. на Началника на Затвора Ловеч; Заповед № •••.••• г. на Началника на затвора, с: „Лишаване от хранителна пратка” за срок от 3 /три/ месеца /л.68/. Наред с това, по отношение на л.св. М. С. е издадена и Заповед № ••• г. на Началника на затвора, с която на основание чл.38, ал.1, т.4 и чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, от лишения от свобода са отнети в полза на държавата собствеността върху иззетите на 01.06.••• г. един радиоприемник, без документ за собственост. От справката е видно, че за периода от ••• г. до 03.04.••• г. на лишения от свобода В. А. Х. са наложени дисциплинарни наказания със: Заповед № ••• г. на Началника на затвора, с: „Писмено предупреждение”, Заповед № ••• г. на Началника на затвора, с: „Писмено предупреждение”, със Заповед № ••• г. на Началника на затвора, му е отнет 1 бр. моб. телефон: „Писмено предупреждение”. От същата справка се установява, че за процесния период на основание чл.92, ал.1 от ЗИНЗС, както на л.св. М. С., така и на останалите лишени от свобода, които са настанени в зоната с повишена сигурност, е извършван задължителен обиск при влизане и излизане от определената зона, постъпване и освобождаване от наказателна килия, отиване и връщане от свиждане, постъпване и изписване от болнично заведение. Извън случаите по чл.92, ал.1 от ЗИНЗС, на л.св. С. е извършен допълнителен обиск и претърсване на килията по реда на чл.86 от ППЗИНЗС, като за всеки един обиск и претърсване на основание чл.86 от ППЗИНЗ, е издаден протокол и същият е предоставен на л.св. Съдът е изискал заверени копия от протоколите за процесния период, съставени при извършване на обиск и претърсване, вкл. проверка на личните вещи по чл.87 от ППЗИНЗС на Л.св. М. С. и справка за извършените такива на л.св. от XI група на Затвора – Ловеч, данни за плановите претърсвания и заповедите за извършените при необходимост допълнителни обиски и претърсвания по чл.86, ал.2 от ППЗИНЗС на ищеца, както и заповедите за преместването му в различните килии през процесния период. По делото е постъпил отговор и заверено копие от Номенклатурата на делата, образувани от дейности на ГДИН – Затвора – Ловеч, със срокове за съхранение, утвърдена от Държавен архив Ловеч. Съгласно посочената номенклатура, протоколите за извършени обиски и претърсвания се съхраняват една година и поради това няма запазени такива. Представени са графиците за извършени претърсвания по чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС от м.януари ••• г. до м.април ••• г., заверени копия на списъците за обитаване на л.св.С. за периода от 23.02.••• г. до 19.03.••• г., като е посочено, че обиски и претърсвания по чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС се извършват по разпореждане с оглед на това, че са инициирани след постъпила информация за забранени вещи. Съставят се протоколи за извършването им, които задължително се връчват на л.св. В хода на адм.дело №••• г. от страна на ищеца С. са представени и приети като доказателства по делото копия от протоколите, с които разполага–( л.257 –л.298 ). От Затвора Ловеч е предоставена информация, че лишените от свобода лица В. А. Х., И. А. С. и Д. ЙО. С. са осъдени на „Доживотен затвор” и са настанени в XI група, в зоната с повишена сигурност на Затвора - Ловеч. По твърдение на ЙО. С. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” на XI група, лишените от свобода М. С. С., В. А. Х., И. А. С. и Д. ЙО. С. не са подавали декларации, с искане да съжителстват с определени лишени от свобода от същата затворническа група. По делото са изискани и приложени текущите доклади за оценка на риска на Л.Св. М. С. С., В. А. Х., И. А. С. и Д. ЙО., базовите доклади на същите тези лица, както и данни от медицинското досие за здравословното състояние на ищеца М. С. С.. Представена е медицинска справка на л.св. С. Б. Б., изготвена от Началник психиатрично отделение към СБАЛЛС – Ловеч, според която Л.св.Б. страда от „смесено личностово разстройство“ и в периода ••• г. – ••• г. е настаняван неколкократно в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора – Ловеч. Посочено е, че се касае за характерова дисхармония, с емоционална лабилност и раздразнителност, като по правило липсват качествени нарушения в мисловната, въприятно-представната и емоционално- волевата дейности, т.е. липсват симптомите на психоза, на психично заболяване в тесния смисъл на думата. Изразено е мнение, че заболяването не изисква провеждането на стационарно лечение, нито изолиране на тези лица. Напротив, социалните контакти допринасят значително за преодоляване на характеровите девиации или поне до значителното им смекчаване. В кориците на адм.дело № ••• г. по описа на Адм.съд – Ловеч са налични 4 бр. епикризи(л.253 - 256) от провежданото лечение на Л.св. С. Б. в Психиатричното отделение към СБАЛЛС – Ловеч в следните периоди: 30.05.2009 г. - -8.05.2009 г; 29.04.••• г. – 14.05.••• г.; 11.05.2012 г. -07.06.2012 г., ; 31.01.••• г. – 10.05.••• г. По делото е представена Медицинска справка, издадена от Директор МЦ към Затвора – Ловеч, от която е видно, че ищецът М. С. е клинично здрав. Придружаващи заболявания: фарингитис хроника, блефароконюнктивитис хроника окулиутриускве. Хроничен бронхит. В миналото е провеждано е лечение за блефароконюнктивит и хроничен фарингит с локални антисептици, кортикостероиди и антихистамини. Около десет дни преди изготвяне на справката е проведено лечение по повод на обострен хроничен бронхит с левофлоксацин. По повод оплаквания на ищеца от изтръпване на дясно бедро предстояла консултация с невролог. Приложени са като писмени доказателства по делото преписките по наказанията, наложени на ищеца със Заповед № ••• г. на Началника на Затвора – Ловеч, Заповед № ••••••.••• г. на Началника на Затвора – Ловеч и Заповед № •••.••• г. на Началника на Затвора – Ловеч. На л.244 и 245 от адм.дело № ••• г. са приложени преписи от Заповед № Л- 4039/09.04.••• г. на ГДИН и Заповед № •••••• г. на ГДИН, с които подадените от л.св. М. С. С. жалби против Заповед № ••••••.••• г. и Заповед № •••.••• г., и двете на Началника на Затвора – Ловеч, са отхвърлени. С посочените заповеди на С. са били наложени дисциплинарни наказания „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“. По искане на ищеца е постъпила справка от Затвора – Ловеч, изготвена на 02.02.••• г. с данни относно лицата Н. Д. Д., ЙО. М. ЙО., Д. И. Н., Д. К. П., П. К. П. В. П. П., П. Д. П., И. А. С. и И. Д. С., всички изтърпяващи присъда „доживотен затвор“, с настоящ режим - „строг режим“. От посочените лица л.св. Д. Н. е настанен в група 8 – на лечение в психоотделението на СБАЛЛС, в килия отключена за времето от 6: 45ч.-21: 30 ч, а останалите л.св. са настанени в обща група в килия, която е отключена за времето от 6: 00 ч. – 21: 20 ч. Като причини за изместването е посочено: „Добро поведение и по-лек режим“. Видно от справката, /л.114 от адм.д.№••• г. на ЛАС/, всички горепосочени л.св. са участвали в творчески и културни дейности, но не са участвали в квалификационни такива. Работи само Л.св. Н. Д. Д., за когото това е отбелязано в таблицата. Приобщени към доказателствения материал по делото са и протоколите от заседанията на комисията по изпълнение на наказанията по чл.73 /отм./ от ЗИНЗС за периода от 01.08.••• г. до 05.08.••• г., както и Правилата за работа на комисията по чл.73 от ЗИНЗС, утвърдени от Гл. директор на ГДИН на 04.11.••• г./л.117 -218/ От Окръжна прокуратура – Ловеч е изискано писмо № 1568/2006г/ 21.08.••• г., адресирано до адв. Ст.Г. – пълномощник на л.св. Д. И. Н., във връзка с подадена молба за изготвяне на предложение по чл.449 от НПК за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с лишаване от свобода. С цитираното писмо молбата е оставена без уважение. В писмото е посочено, че л.св. Н. е с психично заболяване, което датира от детска възраст. В затвора – Ловеч често е изпращан на лечение в Психиатричното отделение при СБАЛЛС при Затвора – Ловеч / общо 12 хоспитализации/. Отчетено е, че по време на престоя си в Затвора – Ловеч е бил наказван шест пъти, като последното му наказание е за саморазправа с друг лишен от свобода. Л.Св. е награждаван два пъти. Трудно общува с останалите лишени от свобода, поради което в Психиатричното отделение е бил по-голяма част от времето сам в килия. Посочено е, че при настаняване на друг лишен от свобода в същата килия Н. става претенциозен и психиатричното му заболяване са обостря. Съществува дефицит в емоционално-волевата сфера, податлив на отрицателно влияние, непостоянен в действията. Първоначалната оценка на риска е била 41 точки и не е налице промяна в профила. Зам.окръжен прокурор, който е изготвил писмото, е достигнал до извода, че не са налице предпоставки и основания за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“, както и извеждане на Л.Св.от зоната за повишена сигурност в общи помещения с останалите лишени от свобода на основание чл.74, ал.1, т.7 от ЗИНЗС. Представена и приета като доказателство по делото е и справка с Рег. № ЗД-322/13г. Екз. №1 от 17.12.••• г., касаеща л.св. А. С. Я. и Г. З. В.ев. Съгласно справката, на Л.св. А. Я. режима е заменен от „специален“ на „строг“ със заповед № ••• г. от началника на затвора. Със заповед № 1020/14.08.••• г. на началника на затвора, на осн.чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е изведен от зоната с повишена сигурност и настанен в общи помещения с други лишени от свобода и настанен в III група. По отношение на Л.св. Г. З. В.ев е посочено, че му е заменен режима от „специален“ на „строг“ режим със заповед № ••• г. от началника на затвора. Със заповед № 1019/14.08.••• г. от началника на затвора, на осн. чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е изведен от зоната с повишена сигурност и настанен в общи помещения с други лишени от свобода и настанен в III група. Отбелязано е, че спалните помещения са с монтирана ПВЦ дограма и имат санитарен възел с тоалетна, а отоплението е на газ – централно управление. Съгласно справката, администрацията на затвора настанява лишените от свобода при спазване изискването за 4 кв./м. на л.св. По искане на ищеца в хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: В. П. П., С. М. Л., ЙО. Минков С. (в процесния период инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“в Затвора Ловеч ) и Б. Ц. Б. (в процесния период Зам.началник по режимната и надзорно-охранителната дейност в Затвора - Ловеч). От показанията на св.Л. се установява, че в процесния период е бил 2-3 пъти в една килия с ищеца и не са имали конфликти. Твърди, че е присъствал на обиск, когато претърсват вещите на М.. Споделя, че на него също са правили обиски, но по-малко. Когато в негово присъствие извършили обиск на вещите на М., ги изкарвали в коридора, а на другите, на които правят обиск, са били вътре в килията. Дава показания, че лишените от свобода в 11 група не ги настаняват в килии в зависимост от режима и независимо от това дали са пушачи или не са. Чувал от разговори в коридора, че М. иска да бъде преместен с определени лица в друга килия, но ЙО. С. му е отказвал и не му е изпълнявал желанието. При преместването, което правел ЙО. С. не се съобразявал с желанието на л.св. Самият той е заявявал на С., че иска да бъде с М. в една килия, тъй като се уважавали, съобразявали се един с друг, даже може да се каже, че са приятели и затова искали да са заедно. Свидетелят учел и когато бил с М. в една килия, той му помагал. След разместванията има впечатление, че М. е унижен, притеснен от тези, които пушат и не може да се съжителства с тях. Твърди, че когато М. е бил със С. в една килия му е споделял, че не може да спи. Излага, че ищецът С. в момента не е в Затвора гр.Ловеч, а е преместен в Затвора гр.Плевен, поради физическия тормоз, който му налагал св. ЙО. С., както и за това, че последно л.св. Д. ударил шамар на М. без причина. Твърди, че е имало някакъв друг конфликт и изкарали М. С. виновен. В показанията си Св.Л. твърди, че нямат проблеми със старшините, а има проблем с ЙО. С.. Посочва, че преместването от килия в килия става след като възникне някакъв проблем. Обиск на килиите се извършва два пъти месечно, като има случаи на извънредни обиски, които са 2-3 пъти освен тези обичайните. Знае за извършан на два пъти обиск на М. през нощта. Единият път бил през април ••• година и преди това другия, но не може да уточни точно кога. Извънредните обиски били по сигнали, но не им казвали за какво. Когато свидетелят бил с М. в една килия, му е извършван извънреден обиск -••• год. и ••• год. Посочва, че извънредният обиск протичал по следния начин: изкарвали ги от килията, него и М., а другия л.св. останал вътре. Първият път през ••• год. останал в килията л.св. Н., а втория път останал пак един л.св. в килията, за да имало един свидетел който да присъства на обиска. Твърди, че когато били отвън, нямали възможност да видят какво точно се случва вътре в килията по време на обиска. По разхвърляния багаж и разместването стигнал до извода, че правят обиск. Предполага, че има повече багаж, но изтъква, че и М. има много багаж. Св. П. също изтърпява наказанието си доживотен затвор при строг режим в 11 група. Дава показания, че в тази група са 15 човека с доживотна присъда, разпределени в 6 килии, като М. е в същата група от ••• год. и е бил в различни килии. Според свидетелят от ••• год. до ••• год. на него лично са му правили всеки месец по два пъти обиск, както и на другия л.св. С. Л.. Твърди, че има други л.св. с доживотни присъди, които са в 3 група и им правят обиск само по веднъж и това го знае от другите л.св. Излага, че при излизането на престоя на открито често си говори с ищеца и той му е споделял, че не може да спи, главата го боли след разместванията и обиските, които са му правили, неспокоен е. Твърди, че и той самият не е спокоен, когато му правят обиск, тъй като се притеснявал и често получавал главоболие. Свидетелят твърди, че от ••• год. бил в една килия не само със С., а с много хора. Със С. бил по година и нещо, но няколко пъти ги размествали, за по три - четири месеца. Докато бил с М. в килия са извършвани обиски, които са по два пъти в месеца. Някой път имало и трети път, но не може да конкретизира кога е правен този трети път. Дава показания, че имали право да се записват един ден в седмицата за лекар. Твърди, че М. е правил заявки за прегледи докато били в една килия и му давали лекарства – аналгин, но той не помагал за психическото разстройство. Под психическо разстройство разбира психически тормоз. Според свидетеля психическият тормоз се изразява в това, че ищецът не може да спи. Споделял е с него, че е правил заявка за медицински преглед за това, че не може да спи вечер. От показанията на св. П. се установява, че докато били заедно в една килия с М. обиските са извършвани на всички л.св. Не са били само на него. На М. те били по продължителни като време и като ровене на багаж, от колкото на него и другия л.св. Според него няма причини М. да бъде преместван в други килии и определя това като тормоз. Твърди, че няма случаи, в които М. да има конфликти с други л.св. в килията, в която е пребивавал, и по тази причина да е бил преместван. Не отрича, че М. е имал конфликти с други л.св., но е категоричен, че това не е по негова вина. Имало някакви нападки, при които л.св.Диян обвинявал М., че му е давал хапчета за спане, за да го преспива и да го снима с телефона. По това време свидетелят бил с Д. в килия, а М. с И. С.. Сочи, че при възникнал конфликт Д. ударил М. със шамар, когато излизали на престой на открито, като това се случило неочаквано и пред всички. След този конфликт, ЙО. С. преместил М. на долния етаж в самостоятелна малка килия. Според свидетеля е по-добре да си сам в килия, като заявява, че самият той към момента на разпита е сам. Споделя, че е имал конфликти с други л.св., с които бил в една килия. С Д. С. имал конфликт, с И. Д. също и затова сега бил сам, като преди това не е имало периоди да е бил сам. Свидетелят ЙО. С. в процесния период е заемал длъжността инспектор „Социални дейности и възпитателна работа” в Затвора Ловеч. В своите показания посочва, че л.св.С. не е преместван по-често в сравнение с другите л.св., напротив имало други доживотни, които са премествани много по-често от М., като опитът му е не само с доживотните л.с. Свидетелят отговарял за различни групи и категории за л.св., а със Заповед от 20.01.••• год. му е възложено да отговаря за доживотните, които да са в 11 група. Отбелязва, че оттогава познава ищеца. Относно преместванията, твърди че понякога това е полезно и оказва положително влияние и върху самите л.св., тъй като при тяхното битуване в една и съща килия с едни и същи хора се получават негативни процеси - срастване с обстановката, летаргичност, привикване със съответните хора, някой от които имат негативните навици, като напр. неподдържане на хигиена. Общо взето преместванията понякога целят и позитивно въздействие, впоследствие оценявано и от преместените л.св. Разместванията се налагали и по социално - битова необходимост. Например, като нямало места и идвали нови хора, при необходимост от ремонт в съответното помещение и т.н. И на трето място, преместванията се налагали от режимно охранителни съображения, възникнали от конфликти между л.св., сигнали за неправомерни действия на някой от тях, поява на несъвместимост между тях. Твърди, че е имало случаи, когато л.св казвали „с този и този не мога да живея, защото той има повече храна, аз нямам“ и т. н. - за различни неща, сочат различни причини. Свидетелят заявява, че точна статистика не може да посочи, тъй като вече не работи в Затвора гр.Ловеч, но често размествани л.с. са В. П., С. Л., Х. Адем. На два, три и на четири месеца е имало размествания, но подчертава, че определено преместването на затворник от килия в килия, никога не е било тенденциозно и самоцелно, в това число и за М. С.. Подчертава, че за всеки конкретен случай на преместване е имало конкретни мотиви. Понякога за преместване и за настаняване на затворниците е получавал разпореждане от ръководството, тъй като някой неща не ги знаел и той. Посочва, че преместването и въобще настаняването на л.св. е регламентирано в закона, така и в чл.27 от Правилника и е право на съответния Инспектор „Социални дейности”, но предвид категорията на доживотно осъдените, това винаги ставало с предварително съгласуване с инспектора по охраната, зам.началника и списъка за преместване, като разместването се утвърждавало от началника на Затвора. Почти винаги тези премествания предварително се обсъждали и съгласували с началника. Преместването на л.с. не било самостоятелно и самоцелно негово решение. Дори при екстремни ситуации, като например двама л.св. да се сбият, разместването и настаняването в други килии е необходимо, като това ставало след съгласуване и обсъждане. На въпроса на ищеца „Защо не са размествани л.св. И. А. С., л.св. Д. ЙО. С. и л.св. В. А. Х., а се ползват от привилегията да пребивават в една и съща килия с едни и същи л.св.?“ свидетелят отговаря, че и тримата л.св. в периода на последните пет години са премествани, както и че няма тенденция и нагласа да стоят в една килия. Сочи, че С. е бил и с тримата по отделно в различни периоди. Л.св. И. продължително време е бил с П. П. Д., за което имало конкретна причина. През ••• год., когато поел доживотните, л.св.П. Д. бил в режимния коридор, сам в килия, за когото също отговарял. Бил абсолютно десоциализиран, изгубил навиците да общува, имал изключително ниско ниво на лична хигиена и затворниците го наричали „П. животното“. След продължителен период, почти всяка сутрин предприемали мерки да възстановят нагласата му да говори, да става, да го хигиенизират, което за оня момент било добра стъпка. Лишеният от свобода И. се съгласил да се грижи за него и да му помага. С течение на времето л.св. П. възстановил всичките си човешки качества и в този смисъл го определя като един съвсем нормален затворник. В началото майка му писала жалби, че насила били предприели тези действия, но впоследствие оценила, че е било за добро. По тези причини не бил преценил до началото на август, че е разумно л.св. И. и л.св. П. да бъдат разделени. По същия начин продължително време при л.св. И. и л.св. П. е бил настанил един възрастен доживотно осъден и това е л.св. П. К., който последствие извели и настанили в общи помещения с други затворници. Свидетелят отбелязва, че е имало случаи, в които затворниците продължително време съжителстват заедно и това е въпрос на преценка на целесъобразността, и много служители и затворници са оценявали, че л.св.П. се е подобрил в положителна насока. Посочва, че друг аналогичен случай, е този на л.св. Т. Р., който бил агресивен и също трудно общувал, преведен от Затвора в Белене, защото там не са могли да се справят с него и след година бил настанен доста време при л.св. И. и л.св. П.. Впоследствие му заменили режима от специален на строг и след смяната на режима е в общо помещение. Свидетелят изтъква, че при положителните мнения за съжителството и за поведението на л.св. И. за периода, той е допускал други нарушения и е наказван, т.е. нямало е тенденциозно, позитивно, положително отношение спрямо л.св.И., нито е бил привилегирован. От показанията на св.С. се установява, че в затвора има стационарен медицински център и специализирана болница за активно лечение на л.св. с две отделения: за туберкулозно болни и психиатрично отделение. Настаняването на л.св., в психиатричното отделение става след представяне в медицинския център по оплакване от л.св. или на служител и насочване за консултация за преглед от лекарите в психиатричното отделение и те преценяват начинът на лечение. Сочи, че психиатричните заболявания са различни и изискват различна степен на обгрижване в различените периоди, тъй като се обостряли или затихвали. Понякога л.св. се оставят там, но понякога ги връщат, защото нямат нужда от лечение, понякога им се предписват медикаменти, които се дават в съответната група или килия, в която са били настанени. Излага, че такъв е случаят с л.св. П. и л.св. Т., като тези лица имат диагнози и предписаното им лечение е с медикаменти в килиите. Лечението се реализира от медицинския център, т.е. те се водят неопасни за останалите. Въпрос на контрол и негова грижа е било да се следи тяхното състояние, да им се дават редовно лекарствата и положителното развитие на л.св. П. и л.св. Т. е резултат на именно този подход - предписани лекарства и редовното им вземане. Св. С. твърди, че за определен период месец-два ищецът С. бил настанен със С. в една килия, защото тогава е бил сам и допускали възможност за възможност да прояви хуманно отношение към друг човек. Отрича С. да е подавал жалби, като не си спомня да е споделял за някакви конфликти и неудобство от това съжителство. В тази връзка характеризира С. като първичен, беден на духовни и социални запаси, но изтъква, че е словоохотлив, първичен в изказа си, импулсивен, а М. е по –улегнал и се опитвали да правят баланс, като подчертава, че винаги е търсен разумния компромис, в името на положително въздействие и влияние, а не тенденциозност. Свидетелят е категоричен, че наказанията за СИМ карта и за снимки нямат нищо общо с битуването на ищеца с л.св. С.. Още повече, че л.св. С. винаги се дистанцирал от конфликти с други затворници, и понякога правил форми на бягство, за да няма нищо общо с някакви нарушения като самоизолация от другите. В дадените пред съда показания св. С. твърди, че отразеното в докладите, че М. пише жалби до различни институции не го е възприемал и не го посочвал като отрицателна негова проява, вероятно го е споменавал като факт, нещо което се е случило през годината, тъй като принципно в тези доклади се отразявало всичко, което е свързано с л.св. за изтеклата година. Не е отразил в социалния доклад, че ищецът е изкарал курс АЛФА към Евангелистката църква, тъй като курсът не е започнал или ако е започнал не бил завършил, не е разполагал с информация по този въпрос, поради това, че вече не бил на работа в Затвора Ловеч. Отразявано е също, че С. има религиозни потребности и в течение на годините неговите положителни прояви са стимулирани с награди. Обикновено това, което свидетелят е предлагал на началника при положителни прояви е да се получи допълнителна хранителна пратка, защото е нещо реално. Има предвид, че похвалата е само морална награда, а получаването на хранителна пратка е материална. От момента, в които е поел доживотно осъдените винаги се стремял да ги стимулира и да им даде възможност да се ползват от правото на замяна на режима и след това за настаняване в общи помещения. Свидетелят изтъква, че за първи път при него се случва настаняване на доживотно осъдени в общи помещения, като към момента на провеждане на разпита стигнали до петима. Св. С. е дал показания, че л.св. М. С. е преместен в друг затвор по негова молба в Плевен, като такава възможност е регламентирана и в ЗИН. След като той е заявил, че не желае да е в Ловеч, е преместен в Плевен и с оглед статута му и законовия регламент, който допуска това. Отбелязва, че така л.св. С. и л.св. Т. със заповед на главния директор са преместени в Затвора Ловеч от друг затвор. Относно претърсванията на доживотните в затвора, св. С. излага, че същите се извършват по два начина. Първият са планираните претърсвания, които се планират от инспектора по охраната месечно и се реализират от охраната. Задължението на свидетеля е да присъства, като за тях научавал 15-20 мин. или половин час предварително. Друг вид претърсвания, но много по- рядко, са когато има сигнал, инцидент че нещо се случва в килията. Посочва, че е имало случаи такива обиски да се правят по сигнали за притежаване на забранени вещи, но и тези обиски, ако не е нещо актуално на момента, влизат в плановите. Имало е случаи, не само той, а и служителите да сигнализират за наличието не само на забранени вещи, а и за изкъртени дупки, разхлабени решетки, които също се имат предвид при огледа. Сочи, че при обиските надзирателите са в коридора с командира на отделението, много често присъства инспектора на охраната и самият той. Описва начина, по който протича обиска. Килията се отключва от съответния надзирател, който е там, и се казва, че ще има претърсване и понякога е с изнасяне на дюшеците, а понякога не. В повечето случаи в тази зона на доживотните обиските са с изнасяне на дюшеци, като предварително се донасят на някой две или три одеяла на място, за да може вещите на л.св., в това число и дюшеците, да не са на земята. Имат предварително разпределение - двама или трима надзиратели проверяват вещите отвън, като л.св. излизат също в коридора, прави им се обиск, като единия от л.св. влиза в килията да присъства, л.св. остават отвън в коридора, с изключение на един, и надзирателите отвътре проверяват както личните вещи на л.св., така и сигурността на килията, уплътнения, всички вещи, които са застопорени дали не са разхлабени, масите, столовете и т.н. Според свидетеля не са само при извънредните претърсвания, а понякога и при по задълбочените претърсвания, л.св. се приканват да изнесат целия си багаж и тогава багажът се проверява вещ по вещ, като строго се спазва изискванията да не бъдат повредени, да не се пилеят по земята вещите им, обикновено се преместват от одеяло на одеяло, или от кашон на кашон. Споделя, че е имало е случаи на определен л.св. багаж се премества от една килия в друга и това придвижване, преместване е свързано с проверка, което се явява елемент от сигурността. Сочи, че когато има сигнал за забранени вещи, се претърсва килията, защото една химикалка може да бъде на единия, а да е под възглавницата на другия, но ако сигналът е, че от шкафа на конкретен л.св. има двойно дъно или има изкъртено зад него, тогава се премества и се преглежда конкретно само това. Изтъква, че всеки случай е конкретен. Свидетелят не може да посочи конкретно дали са 3, 5 или 8 претърсванията. Отрича да е имало тенденциозно преместване и разхвърляне на багажа на л.св. М., като изтъква, че това означава и ангажиране на надзирателите. Свидетелства, че при такива целенасочени претърсвания в неговата килия са намирани забранени вещи. Така например 2012 год. и ••• год., когато бил в килия №213, в книга намерели СИМ карти. В касата на вратата били намерени джиесем и принадлежности. На 10.10.••• год. е намерен джиесем в килията му. Посочва, че и в двата случая не бил наказан, защото не се установило категорично чия собственост са. Заявява, че през ••• год. е проверяван багажа на ищеца. Проверявали няколко - един или двама л.св., които имали много багаж, защото килиите се задръстили, и предприели опит да го редуцират на база Списъка на разрешени вещи, като вещите, които са извън списъка се изнасяли на съхранение. Твърди, че М. С. е от л.св. с много багаж. Отбелязва, че болшинството от доживотните затворници са с много малко багаж, с по една, две торби, но М. по обясними причини има много багаж. Пояснява, че това не го казва като критика, а като факт. Поддържа, че това претърсване било добронамерено, за да може да се освободи място в килията, тъй като в онзи период доживотните били много и се наложило всички килии да бъдат пълни с по 3 затворника. Според свидетеля е разбираемо, когато л.св. има много багаж, да се нуждае от повече време, за да се извърши проверката му. Понякога в един и същи ден се претърсвали две килии. И ако в едната килия са по-бедни, с по-малко багаж, претърсването вървяло по-бързо. Докато килиите на л.св.Х., л.св.М., на л.св.Н., включително и л.св.С., който имал много списания и хоби да „събира джунджурии“, части от часовници, радио апарати и др. такива, което предполагало винаги повече време. Св. С. е категоричен, че ищецът не е третиран по различен начин, който да е неблагоприятен, уронващ, ограничаващ правата му, в сравнение с другите л.св. в групата. Напротив, лично той е разговарял с М. и му е казвал да се стреми и да мисли в далечна перспектива за себе си. Не си спомня дали е заявявал медицински прегледи, но твърди, че пред него ищецът не се е оплаквал от физическо неразположение, главоболие, или от психологическо неразположение след преместванията или след обиските докато, е бил на работа. Св. Б. Б. в процесния период изпълнявал длъжността зам.началник на Затвора гр.Ловеч. Същият свидетелства, че л.св.С. е изтърпявал наказанието си в 11 група на Затвора гр.Ловеч, за която са определени 5 килии, а именно: №211; №212; №213; №214 и №215. Сочи, че 11 група е предназначена за настаняване на лица осъдени на доживотни присъди и по принцип там не се настаняват други осъдени лица, което ще рече, че тези лица могат да бъдат с доживотен затвор без право и с право на замяна, на специален режим, и такива на които режима е сменен на строг. Свидетелят заявява, че нямат задължение за разграничаване на л.св. по режими. Посочва, че всичките са доживотно осъдени и това е критерият и общото между тях. Отбелязва, че законът не забранявал съвместно настаняване на л.св. на строг и на специален режим. Твърди, че преместванията са свързани винаги със сигурността на л.св. и се случват след постъпване на оперативна информация. Самоцелни премествания, с оглед на това да се нарушава спокойствието на л.св. няма. Заявява, че всички вещи, които влизат в Затвора гр.Ловеч подлежат на проверка и не било редно да има вещи, които са извън този списък при л.св., като изтъква, че ако има такива, то това е пропуск. Излага, че л.св. М. С. няма право да разполага с вещи, които са извън списъка на забранените. Относно настаняването на л.св. С. с л.св. С. заявява, че се запознал със становище на завеждащият „Психиатрично отделение” в болницата в Затвора гр.Ловеч д-р Н.. Излага, че няма никаква пречка, включително медицинска л.св. С. да бъде настанен с други л.св. при условие, че касае за лишени от свобода с едни и същи режим. Нещо повече, при настаняването им в обща килия били водени от посоченото в медицинската документация, че за него е препоръчително да бъде настаняван с други л.св. Не може да отговори на въпроса колко пъти л.св.С. е настаняван с л.св.С., но уточнява, че имали практика да настаняват заедно л.св. до момента, до който имат поносимост един към друг и когато възникне конфликт или някакъв проблем, ги премествали. Св. Б. е дал показания във връзка с пребиваването на л.св. С. в килията на ищеца С., при което последният не можел да спи, като посочва, че л.св. по график извършват всички мероприятия, включително и лягането и ставането. Излага, че в зоната с повишена сигурност имало постови надзирател 24 часа в денонощието. В случаите, в които са възникнали някакви отношения в дадена килия от тази зона, потърпевшите имали практика да почукват на вратата и да търсят съдействие от охраната. Ако е имало такива случаи, причинени конкретно от поведението на л.св.С., л.св.М. С. е имал възможност да почука и да информира охраната да вземе мерки. Това било тяхно задължение и ако то не е изпълнено, са в нарушение. Свидетелят твърди, че винаги се реагира, когато има такива сигнали. Най-малкото, защото не знаят какъв е произхода на сигнала и това трябвало да се провери. Счита че няма нарушение на правото на сън на л.св.С., доколкото не били уведомени за такова нарушение, за да реагират. Твърди, че първият сигнал, който е получен за проблем е подадената от л.св. С. жалба и за тях същата е писмения документ, който е задействала администрацията, за да вземе отношение. При подадената жалба направили проверка, във връзка с която по делото е налична изготвената докладна. При така очертаните по спора фактически обстоятелства ищецът М. С. С. е сезирал съда с обективно съединени искова с правна квалификация: по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. – за установяване на дискриминационно третиране на ищеца, чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. – да се осъди ответника ГД“ИН“ да преустанови нарушеието и да се въздържа от по-нататъшни нарушения и чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. – присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 44 000 лв. (след допуснато изменение на иска), търпени в периода от ••• г. до 03.04.••• г. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 от Конституцията на Р България, всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основание на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Забраната за неравно третиране е сред основните права както в нашия основен закон, така също е и сред основните права и свободи, регламентирани в ЕКПЧ (чл.12). Специалния Закон за защита от дискриминация доразвива възприетите в КРБ принципи, като с разпоредбата на чл.4 изрично въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци установени в закон или в международен договор по който Република България е страна. Легалните определения на понятията пряка и непряка дискриминация се съдържат съответно в чл.4, ал.2 и 3 от ЗЗДискр., като и в двата случая санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними и сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, следва да са осъществени в условия на кумулативност всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. На първо място, следва да е налице акт, действие или бездействие, свързани с диференциран подход към дадено лице. На следващо място, диференцираният подход трябва да е обвързан от защитен признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. На трето място, по-неблагоприятното третиране, респективно поставянето в по- неблагоприятно положение следва да е целено /извършено съзнателно/ или да има за резултат засягане на права или законни интереси. На последно място, следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното положение и причината за него, т.е. неравното третиране следва да е обусловено от защитен от закона признак. Следователно, за да се квалифицира дадено деяние като дискриминационно, следва да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитен признак, и на различие по този признак със сравняваните лица, както и причинната връзка между неравното третиране и защитения признак. Когато поставянето на едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, не се дължи на някой от обективните признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., следва да се приеме, че не е налице проява на дискриминация, респ. такова неблагоприятно третиране не обуславя отговорност по реда на ЗЗДиск. Ето защо на общо основание в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е подложен на дискриминация и неравно третиране. В настоящия казус с оглед релевираните от ищеца фактически обстоятелства, съдът приема, че същият е навел твърдения за осъществени спрямо него прояви на дискриминация, основани на неговото лично положение. В закона липсва легална дефиниция на защитения признак "лично положение" и това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво. Ищецът твърди, че спрямо него е упражнено дискриминационно отношение, като е третиран по-неблагоприятно положение от други лишени от свобода, при сравними и сходни обстоятелства, в резултат на което е понесъл неимуществени вреди. В хода на процеса поддържа твърдения, че поради факта, че си търси правата по законен ред, както и това, че има спечелено дело в ЕСПЧ в Страсбург и че е с български произход, познаващ законовите възможности и разпоредби и предвид своята грамотност е поставян в по- неблагоприятно положение в сравнение с другите затворници със същата присъда и режим – налагани са му безпричинно наказания и е подлаган на тормоз, държан е в изолация, въпреки че режимът му е променен от „специален“ на „строг“, често е разместван в различни килии и то с хора, с които имал конфликти и е декларирал, че не може да съжителства, подлаган е на неоснователни обиски. Същевременно администрацията на затвора толерирала други затворници от същата XI група, при явни нарушения на вътрешния ред, които не наказвала и въобще не подлагала на обиск, а формално ги проверява много по-рядко отколкото него (ищеца), като същите се ползвали от привилегията да пребивават в килии посочени от самите тях за дълги периоди от време и със съкилийници, които те посочват и определят, както и да им се правят формални обиски без да изкарват личния си багаж извън килиите, които обитават за проверка и обиск. Ищецът твърди още, че е поставян в неравностойно положение в сравнение с други лишени от свобода лица със същите сходни и сравними присъди „доживотен затвор без замяна“ и/или „доживотен затвор“, на които както при ищеца режима на изтърпяване на наказанието им от специален е заменен на по-лек „строг“ и същите са прехвърлени в друга група, където се ползват от специални блага, а той е продължил да бъде държан в изолация при засилен надзор и охрана. Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр, „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по твърдения от ищеца обективен признак „лично положение“ трябва да се направи сравнение между начина, по който същият е третиран и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства – това са лицата, които изтърпяват същото наказание (доживотен затвор и доживотен затвор без замяна) в същия затвор. Само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо ищеца дискриминация. В този смисъл Решение № 244/14.08.2012 г. по гр.дело № 777/••• г. на ВКС, IV г.о., Определение № 291 от 27.02.••• г. по гр.дело № 6840/••• г. на ВКС, IV г.о. Ищецът М. С. е осъден на наказание "доживотен затвор без замяна", при режим на изтърпяване, както следва: Усилено строг режим – 23.04.••• г., Специален режим – 15.07.••• г. и Строг режим – 01.08.••• г. Съгласно чл.197, ал. 1 ЗИНЗС наказанието "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна " се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2 ЗИНЗС, доколкото в глава 15 от закона не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ППЗИНЗС/ във вр. с чл.40 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, личностната характеристика на лишените от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние и естеството на възложената работа. В ал.2 е предвидено, че при разпределението на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако не противоречат на изискванията на ал.1. По делото не е спорно, че предвид наказанието, което изтърпява, ищецът С. е бил настанен в XI група в зоната с повишена сигурност, като настаняването в спалните помещения е съобразено преди всичко с режимните изисквания и сигурността, както на останалите лишени от свобода, така също и на служителите в затвора. Ищецът твърди, че с действията на затворническата администрация периодично да бъде настаняван и разместван в различни килии през процесния период е бил третиран по- неблагоприятно в сравнение с л.св. В. А. Х., И. А. С. и Д. ЙО., които имали възможност да избират с кого да съжителстват в килия. Тези твърдения на ищеца не се подкрепят от събраните по делото доказателства, тъй като по делото са налични доказателства – както писмени, така и гласни, от които се установява, че посочените за сравнение лица в процесния период също са били премествани в различни килии и са съжителствали с различни лица. С оглед твърденията на ищеца съдът съобразява представената от ответника справка, както и показанията на св. ЙО. С. – инспектор „Социални дейност и възпитателна работа“, според които лишените от свобода М. С., В. А. Х., И. А. С. и Д. ЙО. не са подавали декларации, с искане да съжителстват с определени лишени от свобода от същата затворническа група. Св.С. е дал показания, в които изрично е посочил, че настаняването на лишените от свобода с доживотни присъда в килиите се извършва на базата на преценка на личността на съответните л.св., с които ще съжителстват, на обективните условия в съответната килия и на цялостната информация. Подчертава, че желанията на л.св. кой с кого да бъде в килия като критерий нямат значение, но се имат предвид и ако предходни фактори за настаняване не пречат да се реализира желанието. Свидетелят е уточнил, че понякога желанието двама лишени от свобода да не бъдат настанени заедно, не се изпълнява, тъй като зад него прозира някаква избираемост като стремеж да се постигне нещо друго. Поради това, желанията на доживотните се съобразявали дотолкова, доколкото не противоречат на вътрешния ред и сигурността, като и при доживотните се стремяли да не бъдат дълго време сами, за да не се десоциализират. Свидетелят е посочил, че необходимостта определени лишени от свобода да бъдат размествани възниквала по различни причини – по здравословни причини, като дава пример с л.св. Д. П., при възникнал конфликт/сбиване/, какъвто е възникнал между л.св. И. Д. и л.св.С., в периода на адаптация – при пристигането на л.св. С. и л.св. Т., които са чужда делегация. Според показанията на св. С., при настаняването/разместването на л.св. М. С. са отчитани индивидуалните особености и възможностите за съвместно съжителство с останалите лишени от свобода. Отбелязва, че л.св. С. нееднократно е пребивавал и сам в спално помещение, въпреки че действащата нормативна уредба не вменява задължение за самостоятелно изтърпяване на наложеното наказание, включително и в условията на изолация. Твърди, че ищецът С. е бил сам в килия в продължителни периоди, което счита за известно преимущество, защото е бил в по-спокойна обстановка сам. Изтъква, че това произтичало от индивидуалните характерни особености на С., който имал интереси към рисуването и за осъществяването на които е имал по-добри възможности докато е сам. По този начин счита, че на С. са предоставени по-добри услови. Посочва, че и други лишени от свобода са настанявани сами, когато има такава възможност, или при двама л.св. настаняват трети. В тази насока са и дадените показания от св. Б.. Свидетелят подчертава, че администрацията няма задължение за разграничаване на л.св. по режими. Всичките в XI гр. са доживотно осъдени и това е критерият и общото между тях. Сочи, че няма законова забрана да бъдат настанявани лица на строг и на специален режим, като отбелязва, че е налице правна възможност за настаняване на доживотно осъдени лица, на които режима е сменен от специален на строг от Комисията по изпълнение на наказанията, но това е само възможност, която дава закона, не и задължение. От показанията на св. Б. се установява, че преместванията от една килия в друга са свързани винаги със сигурността на л.св. и се налагат при постъпването на различна информация от оперативен характер. Твърди, че такава оперативна информация е постъпила и за л.св.С. и въз основа на нея същият е бил преместван.Категоричен е, че при всяко преместване е имало постъпила такава оперативна информация. Самоцелни премествания, с оглед на това да се нарушава спокойствието на л.св. не е имало. Свидетелства, че затворническата администрация работи по преместването на л.св., след като постъпят при нея сигнали. Излага, че има специални служи, които работят в затвора и не могат да подлагат на съмнение тези сигнали без да ги проверяват. За целите на сигурността е да предприемат действия по преместване, и то само след постъпването на такава информация. Във връзка с твърденията на ищеца за дискриминационно третиране чрез периодичното му разместване в различни килии по делото е разпитан и св. П.. Същият е дал показания, че от ••• г. бил в една килия не само със С., а с много хора, като със С. бил година и нещо, но няколко пъти били размествани, за по три – четири месеца. Свидетелят посочва, че е М. е бил преместван в други килии, но за това е имало причини. Определя това като тормоз. Уточнява, че М. е имал конфликти с други лишени от свобода, но не по негова вина. Свидетелят по това време бил в килия с Д., а М. с И. С.. При възникнал конфликт Д. ударил на М. шамар, неочаквано пред всички, докато били на престой на открито. Този конфликт станал причина ищецът С. да бъде преместен от св. С. в самостоятелна килия. Като дискриминационни действия, базирани на признак „лично положение“, ищецът определя и настаняването му с л.св, с които имал конфликти и е декларирал, че не желае да съжителстват в една килия. В тази насока по делото е приобщена като доказателство жалба до Началника на Затвора с дата 14.01.••• г., в която ищецът е направил оплакване, че в килията, която обитава № 211 е настанен л.св. С. Б. Б. против волята му и без да е съобразено, че това лице е с психически разстройства и е в конфликт с него. Ищецът е посочил, че имало и други варианти, с което затворническата администрация не се е съобразил.Заявил е, че от 2008 г. му причинява психически тормоз с неговите противоправни действия и поради факта, че си търсел правата, закрепени законово в ЗИНЗ и други нормативни актове, като в същото време други затворници били оставяни да правят каквото и както пожелаят безнаказано. Във връзка с подадената жалба от С. и л.св. С. Б. е изготвена докладна записка от гл.инспектор Б. и от инспектор „СДВР“ на XI група С. относно извършена проверка по изложените в жалбата обстоятелства. Съгласно докладната записка, килия № 211 в зоната с повишена сигурност в корпуса на затвора е планирана за настаняване на трима л.св., като е оборудвана с необходимите битови предмети за нормалното им пребиваване. Посочено е, че са спазени изискванията на чл. 40 от ЗИНЗ и чл.43, ал.2 от ЗИНЗД, както и чл.27, ал.1 е ал.2 от ППЗИНЗС. Отчетени са индивидуалните особености и възможности за съвместно съжителство на тримата л.св. Потвърдено е, че л.св. С.Б. и И.Дупаров са пушачи, но поради това, че са социално слаби и не получават поддръжка от близки, на практика не пушат. Това обстоятелство е съобразено от СДВР С. при настаняването им. Предвид притесненията на ищеца във връзка с психическото състояние на л.св.Б. е извършен консулт с д-р Тотю Н., завеждащ психиатричното отделение към СБАЛЛС на затвора, който е отхвърлил като несъстоятелни изложените мотиви от л.св.С. и е представил писмено становище. Към докладната е приложена и медицинска справка, изготвена от д-р Н., според която л.св. Б. е с диагноза смесено личностово разстройство. Посочено е, че при това заболяване липсват симптомите на психическо заболяване в тесния смисъл на думата. Същото не изисква провеждане на стационарно лечение извън случаите на коморбидност, нито изолирането на тези лица. Отбелязано е, че социалните контакти допринасят значително до преодоляване на характеровите девиации или поне до значителното им смекчаване. От показанията на св. С. се установява, че л.св. С. е бил преместен от Софийския затвор. Той е с доживотна присъда без право на замяна, със специален режим, като при преместването му е бил необходим определен период за опознаване и наблюдение, поради което е бил настанен в така наречения режимен коридор - сам в сравнително неблагоприятни условия, в които л.св. не бивало да стоят много продължително от хуманна гледна точка. След изтичане на този период на наблюдение, преценили, че е разумно да го качат при останалите, през два етажа, като първото настаняване на л.св. С. било при л.св. М. С.. Св.С. не си спомня между двамата да е имало напрежение и конфликти. Преди настаняването на л.св. С. с друг л.св. разговарял със завеждащия психиатричното отделение и той изразявал мнение, че няма никакви пречки, дори в социална среда л.св. С. ще се чувства много по-добре, което впоследствие се потвърдило. Свидетелят е посочил, че настаняването на л.св. С. при ищеца С. е предприето, тъй като по това време е бил сам, като М. тогава имал приемливо поведение и преценили, че няма да има конфликти. Това съжителство било прието като възможност ищецът да прояви хуманно отношение към друг човек. Свидетелят не си спомня да е подавал жалби или да е споделял за някакви конфликти и неудобство от това съжителство. В дадените показания, св.С. споделя за разговор, в който л.св. С. го помолил да не е с л.св. М. в една килия, защото докато той няма поддръжка от близки и не получава нищо от никого, л.св. М. имал подкрепата на близките си и получавал често хранителни пратки, като споделил, че не може да гледа как М. яде определени неща, а той нямал такава възможност. Свидетелят е заявил, че тази молба е била основният мотив да бъде направено разместване, като се базирал и на опита, който имал с предишни такива случаи. Съобразявайки събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че през процесния период периодично е бил настаняван и разместван в различни килии, като по този начин е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други л.св., съдът намира, че в тази част претенцията, свързана с проява на дискриминационно отношение от страна на затворническата администрация се явяват недоказани. По делото е безспорно установено, че в процесния период останалите л.св. от XI гр., вкл. и посочените от ищеца лица, също са били премествани в различни килии и са съжителствали с различни лица. Събраха се доказателства, че разпределянето на лишените от свобода по килии е било извършване в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗ, като при разпределението на лишените от свобода по спални помещения са отчитани и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на чл.27, ал.1 от ППЗС. Съгласно данните по делото, от страна на ищеца не е подавана декларация за преместване със заявено предпочитание. Тук е мястото да се отбележи, че във връзка преместването, респ.непреместването от една килия в друга ЗИНЗС като специален закон не предвижда задължение, което администрацията на затвора в такива случаи е длъжна да изпълни. Във всички случаи действията на администрацията следва да са основани на закона и на посочените в него критерии, както и на личностните особености и желанията на лишените от свобода. От показанията на св.С. и св.Б. по делото се установи, че разместванията са били продиктувани от съображения за сигурност, като се следи съвместимостта на характерите на лишените от свобода и по възможност се вземат предвид и техните желания стига да не противоречат на критериите за настаняване, посочени в чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС. По делото са ангажирани доказателства, че по повод подадената от ищеца жалба до Началника на затвора от 14.01.••• г., коментирана по-горе, е извършена проверка досежно изложените от л.св.обстоятелства и след консулт със съответния специалист, е дадено становище, че са спазени законовите изисквания на л.св. в килия № 211 в ЗПС, и л.св. С. и Б. няма основания да се притесняват. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца С., че в процесния период са му били налагани неоснователно /безпричинно/ дисциплинарни наказания, в сравнения с други лишени от свобода при сходни и сравними обстоятелства. От страна на ищеца са въведени твърдения, че в процесния период безпричинно са му били наложени дисциплинарни наказания със Заповед № ••• г, Заповед № ••• г., Заповед № ••••••.••• г. и Заповед №•••.••• г. на Началника на Затвора – Ловеч. От събраните по делото доказателства се установява, че от посочените заповеди по жалба на ищеца С. е била оспорена пред ОС - Ловеч Заповед № ••• г. на Началника на Затвора – Ловеч, като същата е била отменена като незаконосъобразна. По делото е приобщена административната преписка по издаването на Заповед № ••• г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която на ищеца е наложено наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от 3 месеца, на основание чл.96, т.1, т.3 и чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Нарушението, във връзка с което ищеца е наказан е, че на 19.04.••• г. при извършена непосредствена проверка от служителя от НОС осъществяващ надзор на л.св. в зоната с повишени мерки за сигурност, в килия 213 на л.св.М. С., след посещение при адвокат, са намерени и иззети под папка забранени вещи - 2 бр. мобилни телефони с две СИМ карти. Този ден килията била обитавана само от л.св. С.. Съставен е протокол от същата дата за иззети вещи при личен обиск и претърсване, подписан от съставителя, лишения от свобода и едно поемно лице. В саморъчно написано обяснения л.св. С. е заявил, че не е присъства на никакво претърсване на посочената дата в килия №213 и не му е бил предявен протокол съобразно ЗИНЗС. По делото е приложена също административната преписа по Заповед № ••••••.••• г. на Началника на Затвора – Ловеч. С посочената заповед ищеца М. С. е наказан с „Лишаване от хранителна пратка“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.96, т.4 и чл.100, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Наказанието е наложено затова, че на 10.01.••• г. в 10, 45 ч. в XI група, килия № 211 служител от НОС в присъствието на И“СДВР“ е разпоредил на л.св. С. да се приготви за фотографиране с цел осъвременяване на затворническото дело, но същият категорично отказал да изпълни разпореждането, в т.ч. и на И“СДВР“. По дисциплинарната преписка са налични данни, че при работа със затворническото досие на л.св. С. е установено, че в досието е приложена една единствена снимка, която е направена през 1993 г. при постъпването му в затвора- Бургас. Снимката била черно-бяла, като 1/3 част от нея била заличена от времето, правена е преди доста време и не е актуална. В изготвена от инспектор „Режимна дейност“ докладна записка е обоснована необходимост от актуализиране на снимката на л.св.С., тъй като същият е осъден на „доживотен затвор без право на замяна“ и престоя му в затвора е за неограничено време. В дадените пред съда показания св. С. е посочил, че актуализирането на снимките на л.св. е административна работа, като и на други л.св. също е извършена такава актуализация, след преглед на досиетата, изчисляване на присъдите и преценка доколко снимките са актуални. Според св. С., снимката за досието е по-различна и не е възможно да се ползва направената за системата КОНТЕЛ. Известно му е, че през 2007 г. е снимал л.св. С. и има снимка, която да ползва системата КОНТЕЛ за телефони и за затворническия магазин, но тази снимка няма нищо общо с актуализацията на снимката в затворническото досие. От административната преписка, съставена по издаването на Заповед № •••.••• г. на Началника на Затвора – Ловеч се установява, че на ищеца С. наложено наказание „Лишаване от хранителна пратка“, на основание чл.101, т.5 от ЗИНЗС и дисциплинарна преписка вх.№ •••.••• г. Наказанието е наложено за нарушение по чл.96, т.3, чл.97, т.1, 2 и 3 и чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, затова че на 05.03.••• г. в 11: 00 часа в група л.св. Диян С. предал доброволно на служител на НОС СИМ карта за мобилен телефон. От извършената проверка по случая от И“СДВР“ е установено, че тя е придобита от л.св. М. С. от същата група. В рамките на дисциплинарната преписка са снети обяснения от шестима л.св, като е съставен протокол за изземване на забранени вещи. Върху заповедта ищецът саморъчно е написал, че не е запознат с докладната записка, а от самата докладна записка е видно, че ищецът е отказал да даде обяснения, което е удостоверено с подписа на един свидетел. По делото е налична и Заповед № •••.••• г. на Началника на Затвора – Ловеч, издадена във връзка с нарушение извън процесния период. С горепосочената заповед на л.св. С. е наложено наказание „писмено предупреждение“ за нарушение по чл.96, т.3, чл.97, т.4 и чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗ, затова че на 17.07.••• г. в 09: 55 ч. в XI група на престой на открито между л.св. В. А. Х., л.св.М. С. и л.св. И. С. е възникнал спор за спортни уреди, който не е прекратен след разпореждане от постовия и е наложило да се извика бойна група. В хода на адм.дело №••• г. по описа на ЛАС са приложени доказателства, от които се установява, че ищецът се е възползвал от възможността да оспори посочените по-горе Заповед № ••••••.••• г. и Заповед № •••.••• г, като жалбите са подадени по надлежния ред чрез началника на Затвора – Ловеч до Директора на ГД“ИН“. Издадени са Заповед № •••••• г. и Заповед № •••••• г.(л.244 и 245), с които Главният директор на ГД „ИН“ е отхвърлил жалбите на лишения от свобода М. С. С. против Заповедите на началника на Затвора – Ловеч, с които му е наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“. Съдът като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за проявено дискриминационно отношение чрез налагане на неоснователни/безпричинни дисциплинарни наказания, намира тези твърдения за недоказани. Коментираните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания в процесния период са издадени в съответствие с изискванията на чл.100 и сл. от ЗИНЗС. Установява се, че във всеки от случаите наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение и поведението на лишения от свобода, като са взети предвид и особеностите на всеки конкретен случай. По две от заповедите са наложени наказания за нарушения на разпоредбата на чл.96, т.3 от ЗИНЗС, която като едно от основните задължения на лишените от свобода е разписала задължението да спазват установените за тях правила. С третата заповед, относима към процесния период, е наложено наказание за нарушение, което е подведено под нормата на чл.96, т.4 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода са длъжни да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица. Съдът намира, че посочените по-горе задължения е в пряка връзка с фактическите обстоятелства, посочени в издадените заповеди. В конкретния случай, предвид характера на настоящия спор, не подлежи на изследване тяхната законосъобразност, като преценката на същите ще следва да бъде извършване с оглед твърденията на ищеца за дискриминационно отношение при издаването им. Доколкото е налице пълно съответствие между посочените в заповедите правни основания и изложените фактически обстоятелства, които се подкрепят от събраните по административните преписки доказателства, съдът приема, че в случая няма основание да бъде формиран извод за дискриминационно третиране. Не без значение е и фактът, че при едни и същи фактически обстоятелства, послужили като основание за издаване на Заповед № •••.••• г.на Началника на Затвора – Ловеч, е наложено наказание освен ищеца С., така й на л.св. Диян С.. По делото са ангажирани доказателства, че за извършени нарушения са били налагани дисциплинарни наказания и на други лишени от свобода в XI гр. Т.напр. на л.св. И. А. С. е наложено наказание със Заповед № ••• г., Заповед № ••• г. и Заповед № ••• г., и трите на началника на Затвора – Ловеч, като същият не е награждаван, каквито данни по отношение на ищеца са налични по делото. По отношение на л.св. В. А. Х. са представени доказателства, от които е видно, че на същия са наложени четири дисциплинарни наказания за периода от ••• г. до 03.04.••• г., както следва: Заповед №••• г. на Началника на затвора, с: „Писмено предупреждение”, Заповед № ••• г. на Началника на затвора, с: „Писмено предупреждение”, със Заповед № ••• г. на Началника на затвора, му е отнет 1 бр. моб. телефон: „Писмено предупреждение”. При тези данни съдът приема, че по делото не е установено твърдяното от ищеца неравно третирана при налагане на дисциплинарни наказания спрямо останалите лишени от свобода в XI група на Затвора – Ловеч, по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Съдът намира за недоказани и твърденията на ищеца, че в процесния период е бил подложен на неоснователни обиски и претърсвания, като чрез тези действия е бил дискриминиран в сравнение с другите осъдени от XI група. Във връзка с твърденията на ищеца по делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представени са графиците за извършени претърсвания по чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС от м.януари ••• г. до м.април ••• г., заверени копия на списъците за обитаване на л.св.С. за периода от 23.02.••• г. до 19.03.••• г., като се установява, че обиски и претърсвания по чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС са били извършвани по разпореждане и са били инициирани след постъпила информация за забранени вещи. За извършените обиски и претърсвания са съставяни протоколи за извършването им, които задължително се връчват на л.св. Според предоставената от ответника информация, съгласно номенклатурата на делата, протоколите за извършени обиски и претърсвания се съхраняват една година и и тъй като към момента на изискването им няма запазени такива, ищецът С. в хода на адм.дело №••• г. е представил като доказателства по делото копия от протоколите, с които разполага–( л.257 –л.298 ). При запознаване с приложените протоколи съдът констатира, че в преобладаващата част от случаите при извършването на обиск, претърсването не са били намерени забранени вещи и предмети в килията на ищеца, а случаите, в които такива вещи са били намирани и иззети, са единични - протоколи от 09.10.••• г., 11.03.••• г. От показанията на св. П. се установява, че когато са били в една килия с ищеца, са му правили обиск само през деня. Проверявали са им багажа, вкл. и на л.св. С.. Твърди, че багажа на М. е бил проверяван повече и бил повече разхвърлян, като след претърсване го оправял цял ден. Посочва, че в сравнение с неговия, М. имал двойно повече багаж. Имал документи, книги, картини, пособия са рисуване. Свидетелят е заявил, че докато били с М. в килия, са извършвани обиски по два пъти в месеца, някой път и по три пъти, но не може да посочи точно кога е правен и трети път. Твърди, че на него и на другия л.св. са правени по- малко обиски и претърсвания в сравнение с М.. Не отрича, че обиски са извършвани на всички л.св. в XI група, но поддържа, че на М. те били повече като време и като ровене на багаж, отколкото на него и на другия л.св. Свидетелски показания в тази насока е дал и св. Л., който също е бил с ищеца 2-3 пъти през процесния период. Твърди, че при обиските не били намирани забранени вещи. При извършването на обиска л.св. излизат от килиите, като един от тях остава вътре като свидетел, който да присъства на обиска. Продължителността на обиска зависела от количеството вещи, с които разполага лишения от свобода. В дадените пред съда показания св. Б. е посочил, че претърсванията са рутинна дейност на служителите на надзорно-охранителния състав, при която не се прави разлика между обискираните лица. Твърди, че обиска и претърсването се извършват по един и същи начин. Изтъква, че ако л.св.има повече багаж, претърсването отнема повече време. Показанията на св. Б. са във взаимовръзка и се допълват и от показанията на св. С.. Последният посочва, че освен планирано претърсвания и обиск, по отношение на ищеца е имало, макар и по-рядко, случаи обиски да се правят по сигнали за притежаване на забранени вещи. Пояснява, че тези обиски, ако не е нещо актуално на момента, влизат в плановите. Свидетелства, че при такива целенасочени претърсвания в неговата килия са намирани забранени вещи. Така например 2012 год. и ••• год., когато бил в килия №213, в книга намерели СИМ карти. В касата на вратата били намерени джиесем и принадлежности. На 10.10.••• год. е намерен джиесем в килията му. Посочва, че и в двата случая не бил наказан, защото не се установило категорично чия собственост са. Св. С. категорично отрича да е имало тенденциозно преместване и разхвърляне на багажа на л.св. М., но изтъква, че лсв. С., за разликата от повечето л.св. с доживотни присъди, разполага с много багаж, което изисква по-продължително време за извършване на претърсването. Видно от представената по делото справка за процесия период на основание чл.92, ал.1 от ЗИНЗС, както на л.св. М. С., така и на останалите лишени от свобода, настанени в зоната с повишена сигурност е извършван задължителен обиск при влизане и излизане от определената зона, при постъпване и освобождаване на наказателна килия, отиване и връщане от свиждане, постъпване и изписване от болнично заведение. Извън случаите по чл.92, ал.1 от ЗИНЗС, на л.св. е извършван допълнителен обиск и претърсване на килията по реда на чл.86 от ППЗИНЗС, като за всеки един обиск и претърсване е издаван протокол и екземпляр от същия е бил предоставян на ищеца. В потвърждение на това е факта, че самият ищец е предоставил като доказателство по делото екземпляри от съставените в процесния период протоколи, с които разполага. С оглед на изложеното по-горе съдът достига до извод, че при осъществяваната от администрацията дейност по извършване на обиск и претърсване на л.св. не е налице неравно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от свобода, при сравними и сходни обстоятелства. Не се установи други лица да са били третирани по-благоприятно от ищеца. По делото не е установено съзнателно поставяне на ищеца С. в по-неблагоприятно положение /злепоставяне/ на основата на защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр – „лично положение“. Липсват данни за извършени действия по еднакво третиране, насочени към целенасочено злепоставяне на ищеца, което е една от основните предпоставки за съставомерността по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Ищецът е сезирал съда още и с претенция за установяване на дискриминационно поведение спрямо него от страна на ответника ГД“ИН“ от поставянето му в изолация, въпреки че режимът му е променен от „специален“ на „строг“. Съобразно указанията, дадени с решение № ••• от ••• г. на III-то отделение на ВАС са направени уточнения на претенцията в тази част. Наведени са твърдения за дискриминационно отношение, поставянето на ищеца в неравностойно положение при сходни и сравними обстоятелства в сравнение с други лишени от свобода лица със същите сходни и сравними присъди „доживотен затвор без замяна“ и/или „доживотен затвор“, на които както при ищеца режима на изтърпяване на наказанието им от „специален“ е заменен на по-лек „строг“ и същите са прехвърлени в друга група, където се ползват от специални блага, последица от строгия режим, а именно: пребиваване в килии, които са отключени през деня, могат да участват в трудова дейност, квалификационни курсове, спортни и др.мероприятия, да провеждат свиждания в неделните дни, да им правят обиски веднъж месечно, да са настанени с лишен от свобода, който поискат. Ищецът твърди, че това им привилегировано отношение е вследствие на факта, че те не си търсят правата, а ищецът ги защитава само и единствено по законен начин. Посочва, че това са лицата Н. Д. Д., ЙО. М. ЙО., Д. И. Н., Д. К. П., П. К. П., И. А. С., П. П. Д., И. Д. С., В. П. П., именно на базата на тяхното положение ищеца иска сравнение при сходни и сравними обстоятелства за периода от който му е заменен режима от „специален“ в по-лек „строг“, а това е датата 01.08.••• г. до 03.04.••• г. Само за това обстоятелство и по-горния период, че ищеца е поставен в по- неблагоприятно положение в сравнение с другите л.св. лица, въпреки че и той е със заменен по-лек режим „строг“, както при тях, но въпреки това е държан в изолация при засилен надзор и охрана против волята му, в разрез с решението в тази насока на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“ без да се обосноват за ищеца критерии, обстоятелства или др., поради което е все още изолиран. Претенцията на С. е да бъде обезщетен с отделна сума от тази, посочена предварително от ••• лв, а именно допълнително със сумата от 14 000 лв, ведно със законните лихви. По делото не е спорно, че по жалба № ••• г., подадена от ищеца М. С. срещу Р България до ЕСПЧ в Страсбург е било образувано дело, по което е постановено Решение от 28.08.••• г., с което Р България е осъдена да заплати на С. сумата от 6 000 евро за неимуществени вреди, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателя. Решението по делото е общодостъпно чрез правноинформационните системи и настоящият състав е запознат със съдържанието му. Съдът в Страсбург е обявил, че жалбата е допустима относно а) условията и режима на задържане на жалбоподателя в затвора – Ловеч, б) наличието на ефикасно правно средства за защита в това отношение и в) системата за съдебни такси, приложена към производството за обезщетение за вреди, заведено от жалбоподателя и е постановил, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията и на чл.13 от Конвенцията, както и че делото не изисква отделно разглеждане по чл.6, ал.1 от Конвенцията. Едно от основанията за присъждане на обезщетение е и въведеното от С. оплакване във връзка с пълната изолация, при която е поставен и факта, че е държан в постоянно заключена килия. В Параграф 97 съдът е приел, че режимът, който изолира осъденото на доживотен затвор лице за дълъг период от време, в дългосрочен план е вероятно да има вредни последици, водещи до влошаване на умствените способности и социалните умения.(Йоргов срещу България № •••, §§83-84, 11 март 2004 г), както и че този режим не може да се разглежда като оправдан, освен ако не е основан на подходящи съображения за сигурност, и не трябва да продължава след като опасността е преминала. (Б. А. и други срещу Обединеното кралство). Прието е, че страданията и трудностите, понесени от жалбоподателя С. превишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и преминават минималния праг на тежест, изискван по силата на чл.3 от Конвенцията. Отчетено е, че жалбоподателят за разлика от други осъдени, към момента на сезиране на съда жалбоподателят бил изцяло в изолация и под ограниченията на специалния режим през целия разглеждан период. Съгласно приложената по делото справка, ищецът М. С. е настанен в Затвора – Ловеч от 20.08.••• г. при Усилено строг режим, от 15.07.••• г. при Специален режим и от 01.08.••• при Строг режим. Между страните не е спорно, че режима на ищеца е заменен от специален на строг, на основание чл.74, ал.1, т.1 от ЗИНЗС с Протокол № •••.••• г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС към Затвора – Ловеч. При тези данни се налага извода, че към момента на постановяване на решението на съда в Страсбург (28.05.••• г.) режимът на ищеца вече е бил заменен от комисията към затвора – Ловеч. Режимът на осъдените на доживотен затвор без замяна е регламентиран в чл.197 – 199 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС, наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се изпълнява в отделни затвори, а при липса на такива затвори – в обособени отделения към другите затвора. По силата на 197, ал.2 от ЗИНЗС, при липсата на специални разпоредби, приложими към режима на осъдените на доживотен затвор, за последните се прилагат разпоредбите, уреждащи други форми на лишаване от свобода. Разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, в редакцията й към процесния период, предвижда, че осъдените на доживотен затвор могат да бъдат поставени при по-лек режим, ако имат добро поведение и са изтърпели не по-малко от пет години от наложеното наказание. Съгласно чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода и да вземат участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Тази комисия се състои от началника на затвора, представител на наблюдателната комисия, заместник-началника на затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителя на направлението за социална и възпитателна работа и психолога на затвора. Съгласно чл.55, ал.1 от ППЗИНЗС, действащ към релевантния период, комисията заседава най-малко два пъти месечно. Видно от разпоредбата на чл.198, ал.2 ЗИНЗС (преди изм.ДВ, бр. 105 от 2020 г.), настаняването на осъдени на доживотен затвор в общи помещения с другите лишени от свобода се извършва въз основа на решение на комисията по изпълнение на наказанията, която въз основа на оценка на личността на лишения от свобода, поставен при строг режим, се произнася с мотивирано решение. Следователно, от промяната на режима от „специален“ на „строг“ не следва автоматично настаняване в общи помещения с други лишени от свобода и участие в различни дейности – трудови, възпитателни, образователни, спортни и др. Промяната на режима не поражда задължение за администрацията на затвора тези лица, към които се числи и ищецът С., да бъдат настанени в общи помещения. В случая това е релегламентирана от закона възможност за затворническата администрация, но не и произтичащо от закона нейно задължение. Тази възможност във всички случаи в процесния период е била предоставена изцяло в правомощията на комисията в качеството й на административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. От ангажираните по делото доказателства се установява, че в процесния период л.св. М. С. е бил настанен в XI група в корпуса на затвора, в зоната с повишена сигурност, в която се настаняват лишените от свобода осъдени на „Доживотен затвор без замяна“ и „Доживотен затвор“ по реда на чл.197 от ЗИНЗС. Съгласно предоставените данни от ответника, в зоната с повишена сигурност се разпределят осъдени за изключително тежки умишлени престъпления лица. Настаняването на тези лица в спалните помещения е съобразено на първо място с режимните изисквания и сигурността, както на останалите лишени от свобода, така също и на служителите в затвора. Действащата нормативна уредба не вменява задължение за самостоятелно изтърпяване на наложеното наказание, включително и в условията на изолация, но въпреки това, въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, л.св. М. С. е пребивавал нееднократно сам в спално помещение, като при настаняването му във всички случаи са отчитани индивидуалните особености и възможностите за съвместно съжителство с останалите лишени от свобода. В този смисъл са данните, съдържащи се в приложеното по делото писмо с вх.№ 1499/25.06.••• г. По делото е представена Справка с рег.№ ••• г. на Затвора – Ловеч, според която с Протокол № •••.••• г. на комисията по чл.73 от ЗИНЗС, режимът на л.св. М. С. С. е заменен от „строг“ на „специален“, като същият към момента на изготвяне на справка, продължава да изтърпява наказанието си при засилен надзор и охрана. Посочено е, че поставянето на осъден на доживотен затвор на строг режим не представлява самостоятелно основание за настаняването му в общо помещение с останалите лишени от свобода, като съгласно чл.198, ал.2 от ЗИНЗС от компетентността на администрацията е да направи преценка с оглед личността на осъдените. От приобщените към доказателствата по делото текущи доклади, изготвени в процесния период, се установява, че л.св. С. е с добро интелектуално равнище, държи се наставнически с останалите л.св. и в групата заема място на един от идеите.Поведението му е описано като такова на приливи и отливи, с редуване на позитивни прояви с негативно отношение както към служителите, така и към другите л.св. Изключително негативно е настроен срещу правосъдната система в България, води поредица от дела, като не пропуска и най-малък повод да пише жалби срещу служители и да иска обезщетение за причинени му вреди. Лишеният от свобода е с по-високо самочувствие и известна завишеност на самооценките. Рискът от рецидив/46 пункта/ и анализът на риска от сериозни вреди в процесния период са на средните нива. Пословични са опитите му да диктува разместванията по килии, негодува, че администрацията не му осигурява спокойно изтърпяване на присъдата и то сам. Посочено е, че в условията на изолация се изявява и като деструктивен лидер и би се включил във всяка масова форма на неподчинение. Св. ЙО. С., заемащ длъжността ИСДВР в процесния период, при разпита си като свидетел е заявил, че поради добро поведение на ищеца е предлагал да се смени режима му от специален на строг. Смяната ставала при спазване критериите на Комисията по изпълненията на наказанията, като той само предлага, а комисията решава. С л.св. С. подходът бил същият и след замяната на режима му от специален на строг, минал известен период, в който той продължил да показва добро поведение, и поради то през.м.октомври или ноември ••• г.или 2012 г. го предложил да бъде настанен в общи помещения. Това предложение не било одобрено от Комисията, като по негово мнение л.св. С. прекалено много избързвал и настоявал, като след отказа на Комисията, при ищеца започнали да се наблюдават тенденции на някои негативни прояви, като озлобеност, понякога конфликтност. Това поведение впоследствие го възпирало да го предложи отново на Комисията, но на всяко заседание на Комисията свидетелят докладвал, че ищецът има право да бъде настанен в общи помещения.Св. С. дава мнение, че ако С. поддържал същата линия на добро поведение, нямало да има проблем за вбъдеще. Посочва, че се преценява цялостното поведение, като преценката не е само субективна, а е цялостна. По делото са приложени протоколите от заседанията на комисията по изпълнение на наказанията по чл.73 /отм./ от ЗИНЗС за периода от 01.08.••• г. до 05.08.••• г., както и Правилата за работа на комисията по чл.73 от ЗИНЗС, утвърдени от Гл. директор на ГДИН на 04.11.••• г./л.117 -218/. От постъпилата справка от Затвора – Ловеч, изготвена на 02.02.••• г. от Р.Рачев – ИСДВР се установява, че лицата Н. Д. Д., ЙО. М. ЙО., Д. И. Н., Д. К. П., П. К. П., В. П. П., П. Д. П., И. А. С. и И. Д. С., всички изтърпяващи присъда „доживотен затвор“, към момента на изготвяне на справката са с режим „строг режим“. От посочените лица л.св. Д. Н. е настанен в група 8 – на лечение в психоотделението на СБАЛЛС, в килия отключена за времето от 6: 45ч.-21: 30 ч, а останалите л.св. са настанени в обща група в килия, която е отключена за времето от 6: 00 ч. – 21: 20 ч. Като причини за изместването е посочено: „Добро поведение и по-лек режим“. Видно от справката, /л.114 от адм.д.№••• г. на ЛАС/, всички горепосочени л.св. са участвали в творчески и културни дейности, но не са участвали в квалификационни такива. Работи само Л.св. Н. Д. Д., за когото това е отбелязано в таблицата. Приобщени към доказателствения материал по делото са и протоколите от заседанията на комисията по изпълнение на наказанията по чл.73 /отм./ от ЗИНЗС за периода от 01.08.••• г. до 05.08.••• г., както и Правилата за работа на комисията по чл.73 от ЗИНЗС, утвърдени от Гл. директор на ГДИН на 04.11.••• г./л.117 -218/ Макар да се отнася до факти извън процесния период, по делото е изискана справка с рег.№ ЗД-322/17.12.••• г.(л.354 от адм. •••17 г.) и относно л.св. А. С. Я. и л.св. Г. З. В.ев. Видно от справката, л.св. А. С. Я. е със заменен режим от специален на строг режим със заповед № ••• г. от началника на затвора. Със заповед № 1020/14.08.••• г. от началника на затвора на осн.чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е изведен от зоната с повишена сигурност и настанен в общи помещения с други лишени от свобода и настанен в III група. На Л.св. Г. З. В.ев също му е заменен режима от специален на строг режим със заповед № ••• г. от началника на затвора. Със заповед № 1019/14.08.••• г. от началника на затвора на осн.чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е изведен от зоната с повишена сигурност и настанен в общи помещения с други лишени от свобода и настанен в III група. Посочено е, че условията в затвора отговарят на минималните европейски стандартни изисквания и настанените лишени от свобода не се подлагат на нечовешки или унизителни наказания в смисъла на чл.3 на ЕКЗПЧОС Ищецът поддържа, че е поставен в неравностойно положение при сходни и сравними обстоятелства в сравнение с посочените по-горе лишени от свобода лица със същите сходни и сравними присъди „доживотен затвор без замяна“ и/или „доживотен затвор“, на които както при ищеца режима на изтърпяване на наказанието им от „специален“ е заменен на по-лек „строг“ и същите са прехвърлени в друга група, където се ползват от специални блага. В случая при преценката дали спрямо ищеца М. С. е упражнена дискриминация съдът съобразява практиката по идентични казуси, според която следва да се прави сравнение единствено и само с лицата, които в исковия период се намират в зоната за повишена сигурност, като се направи сравнение между начина на третиране на ищеца и на други л.св., които са в същото или сходно положение. Т.е. това са лицата, които изтърпяват заедно с ищеца наказанието в зоната за повишена сигурност. Този извод се налага доколкото смяната на режима от „специален“ на „строг“ не води автоматично до настаняване на л.св. в общи помещения с останалите лишени от свобода. След като продължава да търпи наказанието си си в заключено помещение при засилен надзор и охрана, то положението му следва да бъде сравнявано с тези лишени от свобода, с които търпи наказанието доживотен затвор“ в XI група, а не с лишените от свобода, които са настанени в общи помещения. Своята преценка дали са налице факти, които да водят до обосновано предположение за проява на дискриминация спрямо ищеца, съдът не следва да гради, анализирайки събраните доказателства за други изтърпяващи наказание доживотен затвор лица, преместени в общи помещения. Такава преценка се прави от затворническата администрация конкретно за всяко осъдено лице и преместването им не може да се третира като проява на неравнопоставено отношение спрямо л.св. С. по защитения от чл.3 от ЗЗДискр. признак „лично положение“. От изложеното по-горе следва, че ищецът С. не се намира при сравними и сходни обстоятелства с осъдените на доживотен затвор лишени от свобода, които са преместени в общи помещения с останалите лишени от свобода, тъй като по отношение на него не е налице решение на комисията (респ. мотивирана заповед на началника на затвора) за преместването му и той е продължил да търпи наказанието в зоната за повишена сигурност. В тази връзка съдът съобразява съдебната практика по идентичен казус – Решение №••• от ••• г. по в.гр.д.№ ••• г. по описа на ОС – Плевен. При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът намира, че не се доказва ищецът да е неравно третиран в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, които са настанени в зоната с повишена сигурност. Напротив, в хода на процеса са събрани доказателства, че всички л.св. в тази зона са били еднакво третирани, което е съобразено с действащата в периода нормативна уредба. По отношение на тях се спазват всички нормативни изисквания, свързани с изтърпяване на наказанието. Установено е, че същите имат възможност да общуват, имат престой на открито, възможност да пазаруват от лавката. От представените по делото текущи доклади за л.св. С. се установява, че самият ищец в свободното си време рисува картини, за което има умения, участва в изложби, посещава библиотека и редовно си взема литература за четене, включва се в различни художествено- творчески дейности, спортува по време на престоя на открито. С оглед на гореизложеното съдът счита, че неизвеждането на ищеца М. С. в общи помещения, макар и режимът му да е променен на строг, не е проява на дискриминация от страна на администрацията на затвора – Ловеч. Становище на администрацията, дадено при цялостна преценката на личността на л.св. С., не е дало основание за извеждането му от зоната с повишена сигурност и настаняване в общи помещения. С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав приема, че в рамките на настоящия процес не се установява наличието на белези, които да определят поведението на ответника като дискриминационно спрямо ищеца по защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с твърденията на ищеца, че в процесния период е бил обект на дискриминационно третиране и е поставян в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите затворници със същата присъда, като са му налагани безпричинно наказания, често е разместван в различни килии и то с хора, с които имал конфликти и е декларирал, че не може да съжителства, подлаган е на неоснователни обиски, държан е в изолация. По делото не се събраха и доказателства, че настъпилите неблагоприятни въздействия върху психичното състояние на ищеца са в причинна връзка с твърдяното нарушение и представляват подлежащи на обезщетяване вреди от неимуществен характер. Недоказано по делото е настъпилите негативни изживявания и неудобства да са в резултат на проявено дискриминационно поведение на ответника, който отговаря за режима в местата за изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода. Всички негативни изживявания, които ищецът твърди, е преживял са закономерна последица от изтърпяване на наказанието, което му е наложено и не надхвърлят необходимото за изпълнение целите на наказанието. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че в случая не е налице дискриминация, основана на признака „лично положение“, тъй като не се доказа ищецът да е бил поставен в неблагоприятно положение поради съображения, отнасящи се до неговата личност и които да са провокирани от факта, че търси защита на правата си по законоустановения ред. Съгласно обилния доказателствен материал по делото съдът приема, че по отношение на разместванията на л.св.по килии, обиските и претърсванията на л.св., налагането на дисциплинарни наказания и държането в изолация е установена идентичност в условията на третиране на всички лица с доживотни присъди, настанени в ХI група, което изключва пряката дискриминация спрямо ищеца. Твърдяното от ищеца по-неблагоприятното третиране в определени случаи е било обективно оправдано и продиктувано от съображения за сигурност. Поради това съдът намира, че ответникът не следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗДискр., поради което искът за установяване на дискриминационно отношение и присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода ••• г. до 03.04.••• г., като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от Закона за защита от дискриминация за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, поради което и независимо от изхода на процеса ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща такава. При този изход на процеса своевременно направеното с отговора от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. следва да бъде уважено. Мотивиран от горните съображения съдът