Решение № 2025 от 19.6.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 187/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.328, вр. с чл.327 от ЗСВл. Образувано е по жалба от М. П. Д., Прокурор в ОП Стара Загора, чрез адв. Д. против Заповед № ОП-45/12.02.2024г. на Административен ръководител – Окръжен прокурор на ОП Стара Загора, издадена на осн. чл.327 от ЗСВл. Заповедта се счита за незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, основания по чл.146, т.2-5 от АПК. В жалбата се твърди, че актът по чл.327, ал.1 от ЗСВл. бил правомощие на административния ръководител на съотв. орган на съдебната власт, което се упражнявало в лимитивно установени в закона случаи – за установено нарушение по образуване и движение на делата или по организация на работата по дела. ЗСВл. не съдържал правила, по които да се проведе и реализира право на защита на доброто име и професионализъм на магистрата, поради което следвало да се прилагат правилата от АПК относими към индивидуалните административни актове по см. на чл.21, ал.1 от АПК. По фактите се сочи следното: жалбоподателката заемала понастоящем длъжността „прокурор“ в ОП Стара Загора, като спорът в случая касаел дали същата допуснала нарушение при провеждане на разследване по ДП № 2/2017г. по описа на сектор БОП, пр.пр. № 3927/2022г. по описа на ОП Стара Загора, изразяващо се в неоснователно забавяне на разследването, за което е обърнато внимание на прокурор Д. с процесната заповед. Въпросното ДП било образувано с Постановление от 06.06.2017г. по описа на сектор БОП за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК, като в следствие на настъпила законодателна промяна обвинителният акт на специализираната прокуратура по ДП №2/2017г. постъпил в ОС Стара Загора, където било образувано нохд № 663/2023г. С акт на този съд, потвърден от Апелативен съд Пловдив било установено, че обвинителният акт на Специализираната прокуратура страдал от пороци, които не можели да се отстранят при внасяне на нов обвинителен акт, а именно – липсвали факти и обстоятелства, обосноваващи престъпление по сочения текст от НК и др. Така ДП било върнато в ОП Стара Загора на 07.03.2023г. С Постановление от 06.04.2023г. жалбоподателката, в качеството й на наблюдаващ прокурор изпратила делото на разследващия орган за извършване на допълнителни действия по разследването и за прецизиране на обвиненията. Правните доводи за незаконосъобразността на заповедта се свеждат до следното: не бил посочен периодът, в който било допуснато нарушението и това се въздига за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 о АПК, водещо до незаконосъборазност на осн. чл.159, т.2 от АПК. На второ място сочи, че чл.327 от ЗСВл. не предвиждал правомощие за органа да налагал мярката „обръщане на внимание“ в случаите на допуснати нарушения по провеждане на разследване, което се следвало по аргумент на изчерпателните хипотези на нормата – за допуснати нарушения по образуване и движение на делата, както и по организацията на работата им. На трето място претендира и материално правна незаконосъобразност на заповедта, тъй като установените факти по нарушението ни отговаряли на изведените правни квалификации, а нямало доказаност на виновно поведение у прокурор Д.. В случая се сочи, че от съществено значение бил и фактът на натовареността на прокурор Д., но това не било обследвано в заповедта нито имало мотиви в тази насока в нея. В процесния акт били описани действията на магистрата, но нямало анализ на вида и тежестта на разпределените й останали преписки и производства в проверявания период, за да може да се установи разполагаемото време и обективни възможности за работа. Следвало също така органът да мотивира в акта дали претендираното от него забавяне на разследването било по отношение образуването, движението или по организацията на работата на прокурор Д., но с оглед цялостната й дейност като прокурор в ОП Стара Загора. Въпросната мярка по чл.327 от ЗСВл. се налагала само при необходимост, за да отстраняли недостатъци в работата на магистрата, което налагало установяване на недостатъчно добро изпълнение на служебни задължения. При постановяване на заповедта не било обсъдено и писмо от 14.09.2023г., с което наблюдаващия прокурор изискал досъдебното производство за доклад и указания, което също се явявало вид контрол върху разследването, поради което неправилно като елемент от фактическия състав на допуснато нарушение се сочело – неоснователно забавяне разследването по конкретното ДП. На последно място се претендира и че заповедта била несъразмерна и издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК, което довело до нейното несъответствие със закона. Жалбоподателката, редовно и своевременно призована в с.з., се явява лично и с адв. Д.. Поддържа се жалбата. Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.06.2017г. с Постановление на Специализираната прокуратура /закрита/ било образувано ДП №БОП-2/2017, водено против пет лица за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. В Специализирания наказателен съд бил внесен обвинителен акт от специализираната прокуратура на 27.01.2022г., но след законови изменения въпросното ДП постъпило по компетентност в ОП Стара Загора. С Определение от 23.01.2023г. по нохд №663/2022г. по описа на ОС Стара Загора, потвърдено с Определение от Апелативен съд Пловдив, било установено, че обвинителният акт страдал от пороци, липсвали факти и обстоятелства, обосноваващи престъплението по чл.321 от НК и пр., като ДП било върнато в ОП Стара Загора на 07.03.2023г. С Постановление от 06.04.2023г. наблюдаващият прокурор изпратил делото като преписка на разследващия орган за извършване на допълнителните действия по разследването и прецизиране на обвиненията. От наблюдаващия прокурор били поискани на два пъти удължаване на срока / на 04.08.2023г. и 05.10.2023г./. На 24.11.2023г. в ОП Стара Загора била получена справка № 3309/2023г. от 22.11.2023г. /л.71/ на прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив за извършена проверка по преписка №3927/22 по описа на ОП Стара Загора. Във връзка с така получената справка била издадена Заповед № ОП-262/13.12.2022г. на административен ръководител на ОП Стара Загора /л.61/ за създаване на организация за извършване на проверка по реда на п. I от „методически насоки за работата на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по гл. 16 от ЗСВл. за установяване на пропуски и нарушения по движението на ДП № БОП-2/2017г. по описа на сектор БОП-Стара Загора, наблюдавана пр. пр. № 3927/2022 с наблюдаващ прокурор М. Д.. В заповедта било разпоредено извършване на проверка и определен срок от 2 месеца за това. Заповедта била съобщена на прокурор Д. на 15.12.2023г. В изпълнение на Заповед № ОП-262/2023г. от Прокурор Д. било подадено становище с вх. рег. № А-266/23 от 05.01.2024г. /л.57/, като със същото било поискано прилагане на допълнителни справки относно периоди на командировка на прокурор Д., за участия в съдебни заседания, както и отчитане на работата й по дела за разследване с приоритет, вкл. за задържани лица, както и справка за брой приключили в периода дела с внесен обвинителен акт. Процесната заповед била издадена под № ОП-45 на 12.02.2024г. и връчена на жалбоподателката на 20.02.2024г. За заповедта били уведомени Върховна прокуратура, отдел „Инспектора“ / л.38/ и ВСС, комисия „Дисциплинарна дейност“ към Прокурорска колегия /л.39/, както и копие от заповедта е била изпратена на Прокурорска колегия на ВСС /л.50/ и Върховна прокуратура, отдел 10 „Инспекторат“ /л.52/. По делото се представят и: заповед за разрешаване ползване на платен годишен отпуск /л.58/; заповед за прекъсване ползване на отпуск /л.59/; справка за индивидуална натовареност /л.62/; участия в съдебни заседания на прокурор Д. за периода 04.08-05.10.23 г. /л.63/; справка за решени ДП за същия период /л.64/; заповед № ОП-257/30.12.2022г. /л.77-84/; Заповед № АП-56/02.05.2023г. /л.86-89/; заповед № ОП-107/2023 от 18.05.2023г. /л. 90-91/; заповед № ОП-173/2023 от 29.08.2023г. /л. 92/; писмо вх. рег. № 2393/02.05.2024г. /л.109/; справка от УИС на ПРБ за преписки, по които Прокурор Д. е определена за наблюдаващ прокурор /л.111/; справка за разпределени преписки /л.112-115/; постановление на Зам. на административния ръководител на ОП Стара Загора от 05.04.2024г. във връзка с искане по чл.234, ал.3 от НПК от 05.04.2024г. /л.121-122/; постановление на Зам. на административния ръководител на ОП Стара Загора от 05.02.2024г. във връзка с искане по чл.234, ал.3 от НПК от 05.02.2024г. /л.123-124/; постановление на Зам. на административния ръководител на ОП Стара Загора от 06.12.2023г. във връзка с искане по чл.234, ал.3 от НПК от 06.12.2023г. /л.125-126/; постановление на Зам. на административния ръководител на ОП Стара Загора от 05.10.2023г. във връзка с искане по чл.234, ал.3 от НПК от 04.10.2023г. /л.127-129/; постановление на Зам. на административния ръководител на ОП Стара Загора от 04.08.2023г. във връзка с искане по чл.234, ал.3 от НПК от 04.08.2023г. /л.130-132/; Постановление от 05.06.2023г. за удължаване на срока на разследване по ДП №2/2017 до четири месеца, считано от 06.06.2023г. /л.133/; постановление на наблюдаващ прокурор от 06.04.2023г. /л.136/; По искане на оспорващата страна, съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел - М. Д. Д.. Свидетелят посочи, че е служител на ГД „БОП“ и заемал длъжност гл. разследващ полицай. П. П. Д. служебно, работили заедно по пр. пр. №3927/2022г., която била едно ДП от 2017г., първоначално по описа на Специализираната прокуратура, която след като била закрита, то било изпратено по компетентност на ОП Стара Загора, а прокурор Д. била определена за наблюдаващ прокурор. След закриване на специализираната прокуратура по компетентност били изпратени много преписки, но свидетелят не си спомнял точно коя година дошла при тях /БОП/ тази преписка, която била за престъпления, извършвани от лица, участващи в ОПГ за производство и разпространение на наркотични вещества, което налагало разследването да се води от БОП. През периода, когато делото било при тях, от наблюдаващ прокурор Д. имало дадени указания за извършване на анализ на всички материали, събрани от използвани специални разузнавателни средства /СРС/ и тяхното съпоставяне с данните, събрани от свидетелски показания. Обемът на преписката към онзи момент била около 20-30 тома, в т.ч. явни и класифицирани материали. Като обем СРС били доста експлоатирани в период от 6 месеца. Анализът се изразявал в четене на текстови съобщения, отделно изслушване на аудиозаписи на всички лица от ОПГ и това било доста обемно, необходимо било да се работи повече време. Свидетелят бил правил много работни срещи с Прокурор Д. за планиране на действията, които щели да се извършват по делото във връзка с разследването. В резултат на техните работни срещи и анализи, впоследствие извършили допълнителни действия, които не били извършени до онзи момент, назначили се допълнителни експертизи, за да се прецизира. Анализът не се изготвил писмено, докладвал устно на прокурора, с оглед използването на СРС и за това правели тези работни срещи, на които се обсъждали. Нямало някакъв протокол, в който да бил обективиран този анализ. Протокол на анализ не се правел писмено, а по-скоро справка. В дирекция БОП в Ст. Загора отговорни за област Стара Загора били само свидетелят и още един колега. Всяка преписка, касаеща престъпление, извършено от ОПГ или др., което било от компетентността на БОП, се работела от него и другия колега, били натоварени, защото освен по техни дела, участвали в екипи и по дела на други колеги от други дирекции. Дело за ОПГ било обемно и само двама човека не можело да се справят. По това дело също имало колеги, които идвали да помагат, те били включени като екип, но после свидетелят действал сам. По това време /на разследването по ДП/ бил в множество на брой командировки, поради служебна ангажираност, точно за участие в такива екипи по резследване. При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното: По допустимостта: оспорването е допустимо, като изхождащо от активно легитимирано лице, притежаваща правния интерес да оспорва заповедта, чийто адресат е. Обжалвания акт е годен за съдебен контрол предвид изричната разпоредба на чл.327, ал.2 от ЗСВл. Оспорването е пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, които да правят обжалването недопустимо, вкл. и досежно срочността на жалбата. По основателността: Съдът е длъжен да извърши служебно пълен контрол на процесния административен акт /арг. от чл.168 от АПК/, като се ръководи от критериите в чл.146 от АПК. В тази насока се установява следното: Относно валидността на процесния акт – спор по това обстоятелство не се повдига от оспорващата, а и данните по делото сочат еднопосочно, че заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.327, ал.1 от ЗСВ, какъвто се явява Административният ръководител на ОП – Стара Загора. Ето защо и не е налице основание за обявяването й за нищожна. Спазена е и формата на издаване – писмена, като законът /чл.327, ал.2, вр. с чл.314, ал.1 от ЗСВл./ изисква същата да е мотивирана. Съдът приема, че конкретната такава е мотивирана с конкретни факти от обективната действителност, чрез които се обосновава приложение на чл.327, ал.1 от ЗСВл., съотв. на тази плоскост не се установи да има допуснато съществено процесуално нарушение, а вече въпрос на материална законосъобразност е дали така визираните факти се субсумират от приложената от органа материално правна разпоредба. Съдът приема извод, че е спазен общата разпоредба на чл.26 от АПК, приложима на осн. чл.328 от ЗСВл. Видно от делото на засегнатия прокурор е предоставена възможност да се запознае с документацията, която според ответника съставлява преписката, относима към процесния акт, както и да упражни право на отговор, какъвто е даден в писменото становище, налично по преписката /л. 57/. Т.е., налице е уведомяване на засегнатия магистрат, че спрямо него се инициира административно производство от страна на административния ръководите на ОП-Стара Загора и по кои факти същият да се защитава. Видно от ЗСВл. по отношение на акта по чл.327 няма изрично предвидено изискване за спазване на установената в този специален закон процедура, каквато се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарни наказания на магистрат, като напр. изслушване или приемане на писмените му обяснения по реда на чл.313, ал.1 от ЗСВ л. Ето защо отмяна на акт по чл.327 от ЗСВл, може да се обуслови единствено, ако бъде допуснато такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта, в смисъл, че би довело до друг правен извод. От извършената проверка за материалната законосъобразност на акта, Съдът приема следното: "Обръщане на внимание" по чл.327 от ЗСВ по своя характер се възприема в практиката като вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия. Основание, за да се приложи тази мярка, е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по чл.327 от ЗСВл. Въпросната мярка се прилага, когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и движението на делата или организацията на работата му. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват едниствено нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение в много по-ниска степен съставлява законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. В конкретният случай с процесната заповед се претендира, че Прокурор Д. в качеството й на наблюдаващ прокурор по ДП 2/2017г., пр. пр. №3927/2022 нарушила задълженията си по чл.196 от НПК, като не осъществила ефективен контрол и надзор върху разследването по начин, осигуряващ своевременното и законосъобразно негово приключване и не дава конкретни указания към разследващия орган. Фактически тези изводи се обосновават, с това, че след връщане на ДП 2/2017, пр. пр. 3927/2022г. в ОП Стара Загора на 07.03.2023г. и изпращане на делото на разследващия орган с постановление на прокурор Д. от 06.04.2023г. /л.136/, в него същата не дава никакви указания на разследващия орган по разследването, като междувременно периодично от оспорващата е искано удължаване срока на разследването, което искане винаги било с идентично съдържание, въпреки че се установило, че през периода нямало проведени процесуално-следствени действия. Следва да се подчертае, че в случая постъпването на въпросното ДП /пр.пр.3927/2022г./ е след влизане в сила на протоколно определение от 23.01.2023г., постановено по нохд № 663/2022г. по описа на ОС Стара Загора. Въпросното нохд е образувано по повод внесен в този съд обвинителен акт на Специализираната прокуратура и проведено разпоредително заседание по чл.248 от НПК, като съдът е отказал образуване на съдебно производство по така внесения обвинителен акт, приемайки, че са налице предпоставки за връщане на делото на прокурора за доразследване на осн. чл.249, ал.2, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Съгласно чл.249, ал.2 от НПК - когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът връща делото на прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения. В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242 НПК, като започва да тече нов срок от получаване на делото. Т.е., определението на ОС Стара Загора, потвърдено от АпС Пловдив дава едни задължителни рамки на поведение на прокурора, който с оглед дадените му в НПК правомощията следва да изпълни, за да се постигне указания резултат. Видно от мотивната част на процесната заповед, същата сочи, че при извършената проверка на делото /извършена от ответника/, не са констатирани действия по разследване или дадени указания от наблюдаващия прокурор Д. към разследващия орган. Неизвършването от страна на конкретния наблюдаващ прокурор на конкретни указания по движение на производството по разследването по въпросното ДП след връщането му в ОП Стара Загора на 07.03.2023г. и най – вече след изпращането му от Прокурор Д. на разследващия орган с постановлението от 06.04.2023г. се възприема за потвърден факт не само от проверката на данните по делото, но и чрез извършена проверка на конкретни дела от страна на Апелативна прокуратура Пловдив /вж. л. 71-73/, сред които попада и въпросното ДП 2/2017г. Видно от това писмо, с него се правят констатации, че след 06.04.2023г. наблюдаващ прокурор Д. не е давала конкретни указания, като към момента на проверката по сведение на разследващия орган не се извършват активни действия по разследването. Т.е., в случая органът мотивират своята заповед чрез конкретни отрицателни факти в поведението на прокурор Д.. От своя страна засегнатото лице, в подаденото от него становище до ответника сочи, че в периода 07.03 – 06.04.2023г. се е запознавала с материалите по делото, тъй като същото било обемно -24 тома, като в телефонен разговор с разследващия полицай от сектор БОП /св. М. Д./ уточнила и конкретните действия по разследването – анализиране на веществените доказателствени средства, ведно с комуникацията, извлечена от телефоните на извършителите /обвиняемите лица/, като тези действия били с цел събиране на допълнителни доказателства за съществуване на ОПГ, за доказване на срещи между извършителите на престъпното деяние. В същото становище, прокурор Д. твърди, че с писмо от 15.09.2023г. изискала делото за доклад, като след връщане на делото от АП Пловдив /където било изискано/ дала конкретни указания в писмен вид касаещи комуникацията между лицата /обвиняемите/. Причината за не извършване на конкретни действия от разследващия орган стояла извън нея, т.е. дължала се на конкретния разследващ полицай. Няма спор, че установяването на нарушението трябва да е извършено по несъмнен начин, но и като се даде възможност на магистрата да се защити, като направи възражения, да даде обяснение, да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, да му бъде дадена възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка. Няма спор, че оспорващата е надлежно уведомена за стартираното производство по чл.327 от ЗСВл. и същата е дала обяснения по отношение на фактите, релевирани от ответника. Няма данни, да е била ограничена възможността й да прилага доказателства, относно своите твърдения. При съобразяване на приетите по делото писмени доказателства, Съдът приема за доказано твърдението на ответника, че след постъпване на ДП 2/2017 в ОП Стара Загора и изпращането му с постановление на наблюдаващия прокурор /в случая оспорващата/ на разследващия орган, т.е. след 06.04.2023г., последната в това си качество не е давала конкретни указания за предприемане на действия по разследването, които да са съответни на приетото от ОС Стара Загора с протоколното определение по нохд № 663/2022г. при връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения в обстоятелствената част на внесения обвинителния акт, което определение е потвърдено от Апел. съд Пловдив. Указанията, дадени както в акта от 06.04.2023г., а видно и в мотивите на направените няколко искания за продължаване на срока на разследването, действително страдат от липса на конкретика, още по-малко те са в съответствие на указанията на съда при отказа му да образува съдебно производство. Видно от изисканите допълнително и представени в последствие от ответника писмени доказателства – постановление от 06.04.2023г. /л.136/ и от 05.06.23г. /л.133/, издадени от жалбоподателката, указанията на прокурор Д. не съдържат никаква конкретност, нито в направените три исканията по чл.234, ал.3 от НПК, прокурор Д. мотивира нуждата от продължаване на срока на разследването с извършването на конкретни действия по разследване съобразно и в изпълнение на указанията на ОС Стара Загора. В тези искания се съдържат едни общи постановки, свързани с предстоящо даване на указания. По делото не се представи и съотв. Съдът приема за недоказано твърдението на оспорващата, че с писмо от 15.09.2023г. е изискала делото от разследващия орган за доклад, но само по себе си това твърдение подкрепя твърденията на органа за непредприемане на конкретни действия по ръководство и надзор на разследването /т.е. по движение на делото/, каквито чл.196 от НПК възлага именно на прокурора. Макар в чл.196, ал.1 от НПК законодателят, където установява какви действия предприема прокурорът по ръководство и надзор върху разследването, да използва думата „може“, което според този състав означава, че посочените в ал.1 правомощия се упражняват от прокурора по негова преценка, като се отчита конкретиката на делото и нуждата на разследването, то разпоредбата на ал.2 от същия текст, вече установява по фирмен начин, че наблюдаващият прокурор следва непосредствено да следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в срок, което вече задължава този органа да има едно активно поведение в процеса, а в случая това активно поведение следва да е с конкретни параметри /предвид указанията на съда/. Оспорващата е тази, която следва да удостовери такова активно поведение от нейна страна при провеждане на разследването по конкретното ДП след неговото връщането му от ОС Стара Загора и дадените в акта на този орган указания на наблюдаващия прокурор, относно хода на разследването по ДП №2/2017г. Оспорващата поиска и съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства. Чрез показанията на св. Д., въпросният разследващ орган /разследващ полицай в сектор БОП/, Съдът приема за установени следните факти: че въпросното ДП 2/2017г. е обемно /24-25 тома/, че в същото се съдържат множество данни от СРС и други ВДС, което налага повече време за тяхната обработка с цел извеждане на данни, релевантни за разследването. Съдът приема за потвърден чрез показанията на този свидетел и фактът, че същият е поддържал работен контакт с наблюдаващия прокурор, както и че от последния са му давани някакви указания по движение на разследването, макар и само устни, но Съдът не приема за доказано твърдението, че тези указания са били в изпълнение на указанията на ОС Стара Загора, тъй като свидетелските показания не изясниха в какво са се изразявали тези устни /и по телефон/ указания. В НПК действително не се съдържа законово задължение въпросните указания да са в писмен вид, а и спецификата на делото сочи, че в него се съдържат данни, които не следва да се огласяват по публичен начин, но предвид липсата на конкретика в показанията на св. Д. относно естеството на указанията, които твърди, че устно или по телефон му са давани от прокурор Д., Съдът приема извод за необореност на твърдението на ответника, че оспорващата не е давала никакви конкретни указания по движението на разследването по ДП 2/2017, които да са в изпълнение на указания й от ОС Стара Загора, които оспорващата, в качеството й на наблюдаващ прокурор е следвало да изпълни. Твърденият от нея факт /вж. становището й на 57/, че не е съгласна със становището на съда е ирелевантно, тъй като протестът на прокурора против определението на ОС Стара Загора е отхвърлен от Ап.С Пловдив с постановеното от него определение, потвърждаващо акта на ОС Стара Загора. По делото обаче оспорваща страна поиска представяне на редица други данни под формата на справки, за да удостовери твърдението си за нейната натовареност през периода 06.04-05.10.2023г., както и ангажираността й по други дела, и други служебни задължения. Между впрочем изрично в становището й до органа, същата се позовава на това обстоятелство и сочи, че органът следва да го отчете. Тези писмени данни сочат еднопосочно, че прокурор Д. е била ангажирана през периода 06.04. -05.10.2023г. в 52 съдебни заседания, решила е 12 ДП, за същия период е определена за наблюдаващ прокурор по 34 пр. пр. /л.111/, а от данни за разпределените й ДП и производства във връзка с график за участие в с.з. /л.112-115/ се установява, че тя активно е участвала и в с.з. по различни дела няколкократно всеки месец от коментирания период, както и че същата е била с определена 100 % натовареност по всяка от групите дела, в които е била включена при разпределение на преписките и ДП /л.78 и сл./. Освен това и видно от данните от л. 86-91, същата е била определена и в извършването на тематични проверки в РП Стара Загора и ТО към нея. Няма спор, че за ангажиране на отговорност от магистрата по реда на чл.327 от ЗСВл. твърдяното нарушение, следва да е незначително, но това не изключва, че за законосъобразността на акта, задължително следва да бъде спазен и общият текст на чл.35 от АПК, т.е. актът да се издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства, релевантни за случая и след като обсъдат възраженията и обясненията на заинтересованите страни в производството. В случая макар и да са обсъдени в процесната заповед обясненията на прокурор Д., то няма данни да има обсъждане /нито в преписката се представиха данни да са събрани/ доказателства, за обстоятелствата, на които тя се позовава и изисква да бъдат отчетени в края на становището. Едва пред съда се представят такива справки за служебна натовареност в процесния период на магистрата. Данните обаче от тях сочат, че в заявения процесен период на прокурор Д. регулярно са й разпределяни преписки и ДП, което я задължава също да води и наблюдава разследването по тях, едновременно с това активно е участвала в провеждани открити с.з. пред този период /всеки месец от него/, вкл. е била ангажирана и с участие в извършване на тематична проверка на цялата РП Стара Загора, вкл. и ТО към нея. Тези факти обаче не са надлежно изследвани от ответника, но той е длъжен да събира доказателства за всички факти и обстоятелства от значение за спора, което включва и задължението му да провери и установи, дали действията /бездействията/ на магистрата, които се възприемат като нарушение по см. на чл.327 от ЗСВл. не се дължат на някакви външни фактор, а не единствено и само на виновното поведение на същия. Ответникът не представи, нито твърди, че магистратът има други нарушения, нито че е с ниска атестационна оценка. В този смисъл, основателен е доводът в жалбата, че при липса на данни за нарушения и при не отчитане на комплексната оценка на работата на магистрата, изводът да му се наложи мярката "обръщане на внимание" дори и в конкретния случай, се явява незаконосъобразен, тъй като въпросната мярка се явява неадекватна от фактическа и правна страна. В случая несъмнено приложимост намират всички принципни разпоредби на санкционното производство и административното производство по издаване на заповедта. Това задължително налага органът еднозначно да установи всички факти и обстоятелствата, довели до конкретното нарушение по движение на ДП №2/2017. Органът не само следва да посочи и удостовери в какво се изразява нарушението, какви са обективните и субективни фактори, но е длъжен и следва да провери и причините за този резултат, но преценен и с оглед личната организация на работа на магистрата, натовареност, условията на работа от организационно методическо естество за ефективно извършване на служебната дейност. Видно от мотивите на заповедта, а и от съдържанието на преписката, липсват данни, че всички тези факти и обстоятелства са били обследвани в пълнота, както и безспорно е, че част от тях /относно служебното поведение на прокурор Д./ не намират конкретен израз в мотивите на акта, а всъщност те следва да са част от тях, защото обосновават законосъобразността на крайния правен извод на ответника, че в случая е необходимо налагане на мярката по чл.327 от ЗСВл. Макар от събраните по делото доказателства Съдът да прие за безспорно установено, че жалбоподателката не е извършвала по адекватен начин указаната й активна дейност по досъдебното производство в периода 06.04.-05.10.2023г., то се събраха и данни, че в случая е имало проявление и на други факти и обстоятелства, които в тяхната съвкупност не обосноват по несъмнен начин извод за законосъобразност на приложението на мярката по чл.327 от ЗСВл. Още повече данните сочат, че мотивите на акта са изцяло припокриващи се в с посоченото в писмо № 3309/23 на прокурор при Апелативна прокуратура Пловдив, където се съдържа изрично указание за прилагане на мярката по отношение на прокурор Д., още преди изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. Горното обосновава извод за незаконосъобразност на процесната заповед и същата като издадена в нарушение на закона, следва да бъде отменена. Оспорващата не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да й се присъдят. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът