Решение № 365 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 3460/2025 г.

Предявен е иск на деликтно основание от „А.“ ООД гр.С.З., чрез пълномощник адвокат, против О.В.а осъждане на ответника да му заплати сумата 4801.92 лева, стойност на разходите за репариране на щета по собствен на ищеца колесен трактор STEYR TERUS 6300, причинени от скъсан проводник – елемент от уличното осветление, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 08.08.2025г. между 5,00 и 5,30 часа сутринта от базата на дружеството при излизане на товарна композиция с колесния трактор по направление гр.В. – гр.Р. за доставката му до контрагент, се къса провиснал кабел на входа на базата, който пада върху кабината на трактора и уврежда тавана му, основата на тавана и задните работни LED светлини. Наличието на кабела в посоченото провиснало състояние е констатирано от служители на ищеца по-рано – на 04.08.2025г., за което е подаден сигнал до „Е.М.З.“ АД на горещия им телефон, но реакция на сигнала не последвала до 08.08.2025г. След нанасянето на материалните щети, бил подаден втори сигнал до „Е.М.З.“ АД, от където уведомили ищеца, че проводникът е собственост на ответната община, а сигналът от 04.08.2025г. бил препратен на ответника. Ищецът поддържа, че въпреки повредите вещта била доставена в гр.Р., а за отстраняването им било необходимо да се поръча и монтира нов таван, като на 25.08.-26.08.2025г. служители на ищеца отстранили на място в гр.Р. увредите на колесния трактор. Според ищеца разходите по отстраняване на щетите възлизат общо на 4801.92 лв. с ДДС, от които стойността на тавана е 2639.52 лв., с ДДС, транспорт в размер на 218.40 лв. с ДДС и труд от общо 1944 лв. Желанието на ищеца за доброволно репариране на настъпилите имуществени вреди, направено с искане до Община В. вх.№ 2600-2156/08.08.2025г. било отхвърлено, с което обуславя правния си интерес от търсената съдебна защита. С допълнителна молба от 02.12.2025г., вследствие оставяне на исковата молба без движение, ищецът конкретизира обстоятелствата по иска и посочва конкретните си искания към съда, а именно: Моли за осъдително решение на основание чл.49 ЗЗД за посочените суми, поради противоправно бездействие на собственика на процесното съоръжение, причинило вредата, чрез служителите на общината да изпълнят своите задължения по полагане на грижа и предприемане на действия по поддръжката му, обуславящо реализиране на гаранционнообепечителната й функция и наличието на причинно-следствена връзка с увреждането. В условията на евентуалност при отхвърляне на иска по чл.49 ЗЗД, се отправя искане за осъждане на ответника на основание чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещта - скъсан проводник, елемент от уличното осветление, по претендирана негова отговорност, като собственик на тази вещ. Моли за уважаване на исковете с произтичащите законни последици. Исковете са с правно основание чл.49 и чл.84, ал.3 във вр. с чл.86, ал.1 – главния, и чл.50 вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД - евентуалния и са процесуално допустими. В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник юрисконсулт, представя писмен отговор, с който оспорва изцяло предявената искова молба. Намира я за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърле н а изцяло. Счита, че липсват елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД, в частност наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилата щета. Поддържа се, че не е установен нито точният момент, нито механизма на настъпване на произшествието. Не изключва и вероятността откачването на кабела да е вследствие действия по преминаване на тежкотоварния автомобил, превозващ увредения трактор, при несъобразяване с изискванията за безопасно преминаване на композицията и маневриране с товара с оглед неговата височина, което е довело до закачането и скъсването на електропровода. Твърди се, че за периода между 04.08.20205г. и момента на твърдяното произшествие в Община В. не е постъпвал нито един сигнал или уведомление за провиснал или повреден електропровод на посоченото от ищеца място, поради което счита, че не е налице бездействие от страна на Община В. да реагира и предприеме действия по отстраняване на опасността. Не се оспорва, че процесния електропровод е изграден и поддържан от ответника и представлява общинска собственост. Развива се и довод, че ищецът, съзнавайки риска, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат чрез собственото си поведение, резултат от съзнателно действие на водача, който е взел решение да премине под предполагаемо провиснал кабел, без предварително да се увери, че това е безопасно. С допълнителен отговор на уточнителната молба от ищеца, ответникът оспорва като неотносими сочените от ищеца разпоредби от ЗЕ и ЗУТ, като поддържа вече направените възраженията по исковата молба. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, а по евентуалния иск развива доводи, че вредата не е произлязла от самостоятелно действие на електропровода като вещ, нито от негово вътрешно, присъщо или опасно свойство, а в резултат на външна механична намеса – закачането на електропровода от преминаващо тежкотоварно превозно средство, управлявано от ищеца. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните в съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното: Ищецът е собственик на движима вещ – МПС колесен трактор STEYR TERUS 6300, със съответно оборудване, придобита с фактура № •••••••••• от 27.01.2023г. /л.8-11 от делото/, удостоверяваща сключен договор за покупко-продажба с продавач СNHI International SA, Л., Ш.. На 08.08.2025г. ищцовото дружество следвало да изпълни свое договорно задължение - да предаде на свой контрахент това МПС, като го достави от гр.В. до гр.Р.. Товарът е извънгабаритен и превоза му бил извършен чрез натоварване на специализирана техника – тежкотоварен автомобил с рег.№ СТ1389 АТ. При излизане в часовия интервал 5.30-5.40ч. от базата на ищеца с адрес гр.В., ул. •••-ти километър, за включване в платното за движение водачът на товарния автомобил св. Т. Т. през страничното стъкло на влекача видял, че „нещо паднало в тревата“. Същият в показанията си твърди, че спрял камиона, слязъл и видял скъсан проводник от ел.осветление на ул.“О. ш.“. Уведомил по Вайбър собственика на фирмата, който му казал да продължи пътя си, за да успее да достави вещта до местоназначението й. При пристигане на товара в гр.Р. бил извършен оглед, обективиран в приемо-предавателен протокол от 08.08.2025г., съставен между „А.“ ООД гр.С.З. и „А.-БГ“ гр.Р., видно от който са констатирани недостатъци на доставената вещ по кабината на трактора: увредени задни LED светлини, увредена основа на тавана, увреден таван. Констатирано е от представителите на двете дружества, че недостатъците не подлежат на ремонт, а увредените части трябва да се подменят, като е вписано поето задължение от предаващото дружество за отстраняването им в срок до 22.08.2025г. и предаване на вещта без недостатъци. Действия от ищеца в изпълнение на това негово задължение са предприети, като видно от изготвена справка за направени разходи по работна карта № 000019122 от 26.08.2025г. са извършени разходи за: покрив долен СNН 90425286, 1бр. -2199.60 лв., транспорт 280 км. за 182.00 лв. и труд ремонт 18 часа за 1690.00 лв., или обща стойност от 4801.92 лв. с вкл. ДДС, равностойност на 2455.18 евро. Посочените стойности на материали, труд и транспорт, необходими за възстановяването на вредите по колесния трактор в резултат на настъпилия инцидент са приети за пазарни такива и от експерта, изготвил назначената по делото съдебноавтотехническа и оценителна експертиза. От заключението й, неоспорено от страните и прието от съда за обективно и компетентно дадено, се установява, че при извършения от вещото лице оглед на местопроизшествието е констатирано, че проводникът за електрическо осветление, който се е откъснал и паднал върху преминаващия под него товарен автомобил, превозващ колесен трактор, е бил свързан между два тролейбусни метални стълбове с височина 13 метра, на разстояние един от друг около 40 метра. Височината според експерта, от която е паднал проводника е била около 5.50-6.00 метра, което от техническа гледна точка е довело до описаните увреждания по кабината на трактора. В разясненията си в с.з., проведено на 22.05.2026г., вещото лице пояснява, че основание за извода, че кабела е паднал, а не е скъсан от преминаващия товар му дава факта, че уврежданията са по тавана на натоварения трактор и по задните светлини, с разкачени кабели, което по механизъм е станало от свличане на кабела. Вещото лице подчертава, че ако кабела се беше скъсал от височината на товара, той би го разделил на две и кабела да падне от двете страни на камиона, а не да се смъкне по кабината в задната част на трактора. Относно повредите по тавана експерта уточнява, че са от такова естество, че за възстановяването им същия подлежи на подмяна с нов. Експертизата дава отговор и за наличието на причинно – следствена връзка между инцидента и вредите по трактора, приемайки, че такава съществува. Отрича причинно-следствена връзка, породена от преминаването на товарния автомобил, действия на водача му или височина на товара. Разпитан е и св. Р. М., служител на „А.“ ООД, който заявява, че в началото на м.08.2025г. забелязал провиснал кабел между два стълба на главното шосе при отбивката за входа на базата на дружеството. Подал сигнал по телефона до „Е.“. Няколко дни след това кабела бил скъсан и лежал в тревата на отбивката за базата, а негов колега звъннал на „Е.“ и подал сигнал за скъсан кабел. Това се случило сутринта, около 8.00 ч., като по-рано същия ден трактор за клиент от гр.Р. бил напуснал базата, натоварен на платформа, управлявана от св.Т. Т.. При второто позвъняване бил получен отговор, че кабела не е на Електрохолд, а на Община В.. Свидетелят уточнява, че скъсания кабел след няколко дни бил премахнат и вместо него поставен друг между двата стълба, но по-високо от предишния, стар кабел. На свидетеля са известни и пораженията, предизвикани от скъсания кабел върху превозвания от другия свидетел товар, а именно тавана на трактора и светлините му. Представено е писмо от Е.З. ЕАД от 10.09.2025г. в отговор на заявление на ищеца вх. № 1205993995/27.08.2025г., в което се посочва, че на 04.08.2025г. в 11.54ч. е подаден сигнал за провиснал проводник пред обект в гр.В., ул.О. ш., 3-ти километър, при проверка на който аварийният екип посетил адреса е констатирал, че проводникът не е собственост на електроразпределителното дружество. В писмото се посочва и постъпил втори сигнал – на 08.08.2025г. в 11.00ч. за скъсан проводник, като аварийният екип отново е посетил адреса и е констатирал, че съоръжението не е собственост на електроразпределителното дружество. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Предявените от ищеца искове са в условията на евентуалност, поради което следва да се даде правилна правна квалификация на предявеното за защита спорно материално право, в която връзка съдът съобрази следното: В Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с ППВС № 4/1975 г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45/чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45/чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без за тяхното настъпване да е допринесъл деецът. Вещта трябва да бъде единствената причина за увреждането, като се търси причинната връзка между вредите и каузалното действие на самата вещ, а не на управлението или служенето с нея. Чл. 50 от ЗЗД визира вредите причинени от автономното действие на вещ, от нейната вътрешна динамика и вътрешни свойства. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. С оглед изложените в исковата молба твърдения и търсената от ищеца защита, по предявения за разглеждане главен иск по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, съдът намира следното: Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност има обезпечителногаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме, че съществува основание за ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода на спора. Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на възложената работа. В този смисъл са Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС, Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС и Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта. Отговорен за обезщетяване на вредите по чл.49 ЗЗД е възложителят на работата, а когато възложителите са няколко, пасивно легитимирани по иска за непозволено увреждане за причинените вреди на пострадалия са всички те. Съдът намира, че от ангажираните в процеса писмени и гласни доказателства и изслушаната САТОЕ са установени в условията на пълно и главно доказване всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на Община В.. По делото е безспорно, че ищецът на процесната дата – 08.08.2025г. и място, вследствие скъсване на ел.проводник, елемент на улично осветление, е претърпял имуществени вреди върху своя собствена вещ. Ответникът признава в подадения писмен отговор, че този ел.проводник е негова собственост, което е и основание за пасивната му материално-правна легитимация по предявения осъдителен иск за репариране на причинените имуществени вреди. Приложим нормативен акт в случая относно стопанисването и поддържането на електропровода-общинска собственост, е Закона за енергетиката, който в разпоредбата на чл.6, ал.3 предвижда задължение на кметовете на общини да осигуряват изграждането, експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията за външно осветление на територията на общината за имоти - общинска собственост. Съгласно пар.7, ал.1, т.7 от ЗМСМА общинска собственост са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Изводимо от цитираните нормативни разпоредби е задължението на кмета на съответната общината за поддръжка на съоръженията за външно осветление, в частност изправността на скъсания проводник, причинил вреди на ищеца. В качеството му на едноличен орган на изпълнителната власт в общината, притежаващ разписаните в чл.44 от ЗМСМА представителни и ръководни функции и координационни дейности, кмета на общината чрез назначените в общината служители се явява възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. В процесния случай настъпилите вреди са резултат от бездействието на служители на ответната община да предприемат и обезпечат необходимите действия по поддържането на елементите на техническата инфраструктура /в случая енергийната/ в изправно състояние. Това нормативно разписано задължение произтича пряко от разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗУТ, според която външното изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти-публична общинска собственост, задължително се осигурява от общината, с цел създаване на условия за безопасно нощно движение и на подходящ нощен облик на населените места. Следователно налице е осъществено деяние, изразяващо се в бездействие на служители на ответната община, които не са изпълнили нормативното си задължение да поддържат в изправност мрежите на енергийната система, обслужваща територията на Община В. и в частност енергийното съоръжение на адрес гр.В., ул.Оряховско шосе, 3-ти километър. Това деяние в конкретния случай е противоправно, защото вместо да предприемат активни действия по поддръжка на съоръжението в изправност, те са бездействали да го сторят. Налице са и следващите елементи от фактическия състав на деликта – причинени са вреди, състоящи се в нанесени от скъсания електропровод поражения по собствената на ищеца вещ – колесен трактор STEYR TERUS 6300, както и причинно-следствена връзка между деянието и причините увреждания на вещта. Наличието на такава връзка е изводимо от заключението на изслушаната по делото експертиза, която съдът кредитира с доверие и, която е категорична в извода си, че такава не може да произтича от преминаването на товарния автомобил, действия на водача му или височина на товара, а е следствие единствено от скъсването на ел.кабел. В този смисъл съдът не споделя възражението на ответника, основано на твърдение за вероятност откачването на кабела да е вследствие действия по преминаване на тежкотоварния автомобил. Доказателства, обосноваващи това възражение не са ангажирани, поради което и предвид категоричното му опровергаване от останалите, събрани в процеса доказателства, същото не може да бъде споделено. Последният елемент на отговорността – наличието на вина на дееца, освен по презумпция съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, произтича и от факта, че съответните служители, на които ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така установените вреди, не са предприели своевременно необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. В случая отговорността на ответника е за чужди действия, безвиновна, обективна и гаранционно-обезпечителна, вследствие извършения от него подбор на хората, на които е възложил съответната работа. При това положение са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в тяхната кумулативна даденост, поради което същият дължи обезвреда на претърпелия увреждането ищец. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи предявения иск съдът намира, че претенцията за претърпени материални щети по трактора е изцяло доказана от събраните в производството доказателства, както по отношение на повредените части и тяхната подмяна, така и за извършените ремонтни дейности. Същите са категорично установени от гласните доказателства, които са в синхрон с писмените такива и се подкрепят от изслушаната по делото САТЕ. Относно размера им съдът възприема стойностите по представената справка за направени разходи и заключение на експертизата за пазарната стойност на материали, труд и транспорт, необходими за възстановяването им, както следва: покрив долен СNН 90425286, 1бр. - 2199.60 лв., транспорт 280 км. за 182.00 лв. и труд ремонт 18 часа за 1690.00 лв., или обща стойност от 4801.92 лв. с вкл. ДДС, равностойност на 2455.18 евро. При приетия за доказан по основание и размер главен иск, съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв по чл.50 ЗЗД, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен – главният да е отхвърлен. С оглед изхода на делото по главния иск и обстоятелството, че се касае за парично вземане, е основателен и предявения акцесорен иск за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху главницата, намиращ своето основание в разпоредбите на чл.84, ал.3 вр. чл.86 ЗЗД. Такава е дължима от датата на увреждането – 08.08.2025г., но се претендира от датата на предявяване на иска, поради което и при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес по чл.6, ал.2 ГПК, следва да се присъди, както е поискано - считано от 26.09.2025г. /предявяване на исковата молба/ до окончателното й изплащане. При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените деловодни разноски в общ размер 766.34 евро, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.