Решение № 13336 от 3.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1737/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК. С искова молба вх. № 9240/13.01.2025г. ищецът •••••••••• е предявил против ответниците Л. Г. П., Т. И. П., Е. И. С., В. В. Т., С. А. Т., И. И. М., З. А. Г., М. В. Т. и Г. Г. П. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39537/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, а именно: 1) От Л. Г. П. - сумата от 7.18 (с левова равностойност от 14.04 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1.37 евро (с левова равностойност от 2.67 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 0.76 евро (с левова равностойност от 1.48 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.14 евро (с левова равностойност от 0.28 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 2) От Т. И. П. - сумата от 7.18 (с левова равностойност от 14.04 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1.37 евро (с левова равностойност от 2.67 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 0.76 евро (с левова равностойност от 1.48 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.14 евро (с левова равностойност от 0.28 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 3) От Е. И. С. - сумата от 7.18 (с левова равностойност от 14.04 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1.37 евро (с левова равностойност от 2.67 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 0.76 евро (с левова равностойност от 1.48 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.14 евро (с левова равностойност от 0.28 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 4) От В. В. Т. - сумата от 21.54 евро (с левова равностойност от 42.12 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4.03 евро (с левова равностойност от 7.89 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 2.27 евро (с левова равностойност от 4.44 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.47 евро (с левова равностойност от 0.92 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 5) От С. А. Т. - сумата от 14.36 евро (с левова равностойност от 28.08 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2.69 евро (с левова равностойност от 5.26 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 1.51 евро (с левова равностойност от 2.96 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.31 евро (с левова равностойност от 0.61 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 6) От И. И. М. - сумата от 43.07 евро (с левова равностойност от 84.23 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 8.07 евро (с левова равностойност от 15.79 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 4.54 евро (с левова равностойност от 8.88 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.94 евро (с левова равностойност от 1.84 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 7) От З. А. Г. - сумата от 14.36 евро (с левова равностойност от 28.08 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2.69 евро (с левова равностойност от 5.26 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 1.51 евро (с левова равностойност от 2.96 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.31 евро (с левова равностойност от 0.61 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 8) От М. В. Т. - сумата от 21.54 евро (с левова равностойност от 42.12 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4.03 евро (с левова равностойност от 7.89 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 2.27 евро (с левова равностойност от 4.44 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.47 евро (с левова равностойност от 0.92 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.; 9) От Г. Г. П. - сумата от 7.18 (с левова равностойност от 14.04 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1.37 евро (с левова равностойност от 2.67 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 0.76 евро (с левова равностойност от 1.48 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0.14 евро (с левова равностойност от 0.28 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в •••••••••, съсобственост на ответниците при следните квоти: за Л. Г. П. - 5/180 части, за Т. И. П. - 5/180 части, за Е. И. С. - 5/180 части, за В. В. Т. - 15/180 части, за С. А. Т. - 10/180 части, за И. И. М. - 30/180 части, за З. А. Г. - 10/180 части, за М. В. Т. - 15/180 части и за Г. Г. П. - 5/180 части. Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от •••••••••• на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството „••••••, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски. В срока по чл.131 ГПК ответницата Л. Г. П. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу нея искове исковете по основание и размер. Поддържа, че не е процесуално и материално легитимирана да отговаря по тях, тъй като не е наследник на И. Г. П., като твърди в тази връзка, че е заявила отказ от наследството на И. Г. П., вписан в особената книга на съда под № 29411/22.03.2024г. по ч.гр.д. № 3094/2024 г. по описана СРС. Поради това счита, че предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени. Представя удостоверение за вписван отказ от наследство с изх. № 29411/22.03.2024г. В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. И. П. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу него искове. Поддържа, че производството е недопустимо поради наличието на влязло в сила решение по гр. д. № 52496/2021 г. по описа на СРС между същите страни относно предявените в настоящия процес вземания. Оспорва исковете по основание, като намира същите за неоснователни. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба писмени доказателства. В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. И. С. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу нея искове. Поддържа, че производството е недопустимо поради наличието на влязло в сила решение по гр. д. № 52496/2021 г. по описа на СРС между същите страни и за същото искане. Оспорва претенцията по основание. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба писмени доказателства. В срока по чл.131 ГПК ответниците В. В. Т. и М. В. Т. са подали отговор на исковата молба. Твърдят, че претендираните спрямо всеки от тях суми са заплатени, с оглед на което молят производството по отношение на тях да бъде прекратено. В срока по чл.131 ГПК ответниците С. А. Т. и З. А. Г. са подали отговор на исковата молба, с който предявените срещу тях искове се оспорват с довод за липса на облигационно отношение между тях и ищеца по повод доставката на топлинна енергия до процесния имот. Оспорват предявените искове и по размер, както и да са ползвали топлинна енергия. Оспорват да е настъпила изискуемостта на процесните задължения, както и да са надлежно поставени в забава съобразно закона и приложимите в случая общи условия, като твърдят, че до тях не е отправяна покана за изпълнение на задълженията. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност. В срока по чл.131 ГПК ответникът И. И. М. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове с довод за липса на облигационно отношение с ищеца, като счита в тази връзка, че от приложените по делото доказателства не се установявало качеството й на собственик на имота. Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност. В срока по чл.131 ГПК ответникът Г. Г. П. е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете поради липса на облигационно отношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия по повод процесния имот, както и поради недоказаност ответникът да е подал заявление за откриване на партида за същия. Възразява спрямо него да са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и оспорва общите условия да са публикувани по надлежния за това ред. Оспорва предявените искове и по размер. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните задължения по давност. По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „••••••, който не изразява становище по предявените искове. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното: Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответниците при установяване на горните обстоятелства следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга. Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че •••••••••• е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Установява се от приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ с № 73, том I, дело № 73/70г., че на 06.02.1970 г. С.ка Т. П. и И. Г. П. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 20, находящ се в •••••••, като идентичността на описания в нотариалния акт имот с процесния не е спорна между страните, а и се установява от приобщеното като писмено доказателство удостоверение с изх. № 68-00-1055/25.08.2020г. по описа на ГИС- София. Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници № 001299/15.03.2010 г., че И. Г. П. е починал на 20.10.2009г., като е оставил като свои наследници по закон своята съпруга С.ка Т. П., сестрите си С. Г.а Т. и Ц. Г.а П.а, както и съобразно нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН децата на починалия преди него негов брат Г. Г. П.- Л. Г. П. и Г. Г. П.. Така, по аргумент от нормите на чл. 9, ал. 2, изр. първо, предл. последно ЗН и чл. 8, ал. 1 ЗН и при съобразяване на наличните по делото данни, касаещи датата на придобиване на процесния имот от И. П. и С.ка П., предхождаща с повече от 10 години смъртта на И. П., и обстоятелството, че към тази дата С.ка П. вече е носила фамилното име на съпруга си, т. е. същите вече са били в брак, се налага извод, че след смъртта на съпруга неговата 1/2 идеална част от процесния апартамент е наследена, както следва: 2/3 от тази 1/2 са преминали към съпругата му, а останалата 1/3 от собствената на починалия 1/2 идеална част би се разпределила поравно между С. Т., Ц. П.а, и низходящите на Г. П. - Л. и Г. П.и. Следва се съобрази обаче, че от представеното удостоверение с изх. № 29411/22.03.2024 г. се установява, че по ч.гр. дело № 3094/2024г. по описа на СРС, 84 състав ответницата Л. Г. П. се е отказала от наследството на И. Г. П., който отказ е вписан в особената книга на СРС под № 663/21.03.2024 г. Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Следователно отреклата се Л. Г. П. не участва по право на заместване в наследяването на нейния наследодател И. Г. П., поради което останалата 1/3 от собствената на починалия 1/2 идеална част е разпредЕ. поравно между С. Т., Ц. П.а и низходящия на Г. П., който не се е отказал от наследството - Г. Г. П.. В резултат на това, след смъртта на И. П., С.ка Т. П. се е легитимирала като носител на право на собственост върху общо 5/6 идеални части от имота - 1/2 лична нейна собственост и 2/6 по наследство от съпруга й; С. Г.а Т., Ц. Г.а П.а и Г. Г. П. - като собственици на по 1/18 идеална част (по 1/3 част от останалата 1/6 идеална част на починалия от целия имот). С.ка Т. П. е починала на 04.08.2010 г. Видно е от удостоверение за родствени връзки № РСЛ21-ТД26-146/04.02.2021 г., че същата е имала син В. И. П., който е починал преди нея на 15.03.2004 г. Не се установява обаче В. И. П. да е имал свои низходящи, които да го заместят в наследяването на неговата майка по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 6 от ЗН, съгласно която когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив. Установява се от същото удостоверение, че майка и баща на починалата С.ка Т. П. са В. И. М. и Т. Т. М.в. И двамата обаче са починали преди С.ка П., т.е. към момента на смъртта си С.ка П. не е имала и възходящи от първа степен, поради което призовани към наследяване се явяват възходящите от втора и по-горна степен, съобразно чл. 7 ЗН, като наследяват по равно най-близките от тях по степен, като от представените доказателства не се установява към момента на смъртта на С.ка Т. да е имало такива. Съгласно чл. 8 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Видно е от справката по Наредба № 14/18.11.2009г. от 16.05.2022 г., че С.ка Т. П. е имала брат П.Т. Т.. Той е починал преди нея през 1948 г. Правилото за заместване по чл. 10, ал. 2 ЗН изрично сочи, че починалите братя и сестри се заместват от своите деца или внуци. Не се установява обаче П.Т. Т. да е имал свои низходящи, които да го заместят в наследяването на неговата сестра по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН, поради което призовани към наследяване се явяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, в който случай по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен – чл. 8, ал. 4 ЗН. От приетото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ22-ТД26-904/01.07.2022 г. се установява, че починалият баща на С.ка Т. П. е имал брат М.Д.М., който е неин вуйчо и също е бил починал по-рано, но последният от своя страна е имал син – В.М. Т., който към момента на смъртта на С.ка Т. П. е бил все още жив и е неин първи братовчед. М. Т.а С.ова е сестра на бащата на С.ка Т. П.. Тя е починала през 1985 г., но е имала две дъщери – П. Д. С. и И. Д. Б., които към момента на смъртта на С.ка Т. П. са били все още живи и са нейни първи братовчедки. Починалата майка на С.ка Т. П. е имала сестра З. И. Т., която е нейна вуйна и също е била починала по-рано, но последната от своя страна е имала две дъщери – Р.П. И. и К.П. А., които към момента на смъртта на С.ка Т. П. са били все още живи и са нейни първи братовчедки. Г. И. М. е брат на майката на С.ка Т. П.. Той е починала през 1968 г. и е имал син – И. Г.ов И., който от своя страна също е бил мъртъв към момента на смъртта на С.ка Т. П.. Следователно, след смъртта на С.ка Т. П., нейните 5/6 идеални части от процесния апартамент са наследени по равно от нейните първи братовчеди В.М. Т., П. Д. С., И. Д. Б., Р.П. И. и К.П. А., т.е. всеки един от тях е станал собственик на по 5/30 идеални части. Така собствениците на процесния апартамент към 04.08.2010 г. са С. Г.а Т., Ц. Г.а П.а и Г. Г. П. - като собственици на по 1/18 идеална част, както и В.М. Т., П. Д. С., И. Д. Б., Р.П. И. и К.П. А. - като собственици на по 5/30 идеални части. След смъртта на В.М. Т., настъпила на 18.06.2014 г., неговите собствени 5/30 идеални част от собствеността са наследени по равно от неговите деца - М. В. Т. и В. В. Т. (двамата ответници), както и от преживялата съпруга П. В.ова Т.а, като всеки един е станал собственик на по 5/90 идеални части. П. В.ова Т.а от своя страна е починала на 16.01.2019 г. и нейните собствени 5/90 идеални части са били наследени от М. В. Т. и В. В. Т., като по този начин всеки един от тях двамата е станал собственик общо на 15/180 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент (5/90 по наследство от В.М. Т. + 5/180 по наследство от П. В.ова Т.а). След смъртта на П. Д. С., настъпила на 19.05.2011 г., нейните собствени 5/30 идеални част от правото на собственост са наследени от нейната дъщеря Г.Д. Д., която от своя страна е починала на 12.06.2022 г. и посочените 5/30 идеални части са преминали по наследство в равни части към нейните деца – П. Д. К. и И. Д. Р., както и към преживелия съпруг Д. И. Д.. Всеки един от тях се легитимира като собственик на по 5/90 идеални части. И. Д. Б. е починала на 19.08.2011г. и оставила като наследник по закон нейната дъщеря В.Г.П., която е наследила собствените на майка си 5/30 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент. След смъртта на С. Т. на 03.01.2015г. съгласно представената по делото справка в НБД „Население“ същата е наследена от своята дъщеря С.а Г. Т., както и от своя внук Ф. С.ов В. по правилата на чл. 10, ал. 1 ЗН, заместил починалата преди С. Т. своя майка М. Г. Т., съгласно представеното по делото нейно удостоверение за наследници. Ето защо, в резултат от настъпилите наследствени правоприемства С.а Т. и Ф. В. се явяват собственици на по 1/36 идеална част от имота (по ½ от собствената на С. Т. 1/18 идеална част). К.П. А. е починала на 20.01.2016 г. и е наследена от нейните три деца – С. А. Т., З. А. Г. и П. А. Л., поради което по силата на наследственото правоприемство последните трима се явяват собственици на по 5/90 идеални части (по 1/3 част от собствените на майка им 5/30 идеални части). След смъртта на Р.П. И., настъпила на 31.03.2022 г., нейните собствени 5/30 идеални част от собствеността са наследени от нейната дъщеря – И. И. М.. Приета е справка от 29.11.2019 г. по реда на Наредба 14/18.11.2009г., в която не е отразено Ц. Г.а П.а да е починала, т.е. към този момент тя е била жива. По делото не са представени други доказателства, от които да се направи извод, че посоченото лице е починало, а недоказаният факт е неосъществен факт. Щом няма доказателства Ц. П.а да е починала, то не може да се приеме, че нейните деца и ответници по делото Е. И. С. и Т. И. П. са придобили по силата на наследственото правоприемство притежаваната от майка им 1/18 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент, като с оглед правилото на чл. 154 ГПК следва да се приеме, че посочената идеална част не е собственост на Е. И. С. и Т. И. П.. От изложеното по-горе и от събраните по делото доказателства следва, че процесният апартамент е съсобствен между следните лица и при следните квоти: 1) Г. Г. П. - 1/18 идеална част (10/180 и.ч.) 2) Ц. Г.а П.а – 1/18 идеална част (10/180 и.ч.) 3) М. В. Т. - 15/180 и.ч.; 4) В. В. Т. - 15/180 и.ч.; 5) П. Д. К. – 5/90 идеални части (10/180 и.ч.); 6) И. Д. Р. - 5/90 идеални части (10/180 и.ч.); 7) Д. И. Д. - 5/90 идеални части (10/180 и.ч.); 8) В.Г.П. – 5/30 идеални части (30/180 и.ч.); 9) С.а Г. Т. – 1/36 идеална част (5/180 и.ч.); 10) Ф. С.ов В. – 1/36 идеална част (5/180 и.ч.); 11) С. А. Т. – 5/90 идеални части (10/180 и.ч.); 12) З. А. Г. - 5/90 идеални части (10/180 и.ч.); 13) П. А. Л. - 5/90 идеални части (10/180 и.ч.) 14) И. И. М. – 5/30 идеални части (30/180 и.ч.). Както се посочи по-горе, от представеното по делото удостоверение с изх. № 29411/22.03.2024 г. се установява, че по ч.гр. дело № 3094/2024г. по описа на СРС, 84 състав, ответницата Л. Г. П. се е отказала от наследството на И. Г. П., който отказ е вписан в особената книга на СРС под № 663/21.03.2024 г. Доколкото заявеният отказ произвежда своето правно действие, считано от датата на откриване на наследството арг. чл. 48 и чл. 52 ЗН, то предявените искове срещу лицето, отказало се от наследството на И. П., притежавал към момента на смъртта си 1/2 идеална част от процесния имот, следва да бъдат отхвърлени само на това основание. А доколкото, както се посочи вече, по делото няма доказателства Ц. Г.а П.а да е починала, то следва, че няма доказателства и посочените от ищеца като нейни наследници Е. И. С. и Т. И. П. (дъщеря и син) да са наследили притежаваната от нея 1/18 идеална част (10/180) от правото на собственост върху процесния имот, т.е. недоказано остава наличието на облигационно правоотношение на ищеца с Е. И. С. и Т. И. П. в качеството им на клиенти на топлинна енергия. Това налага предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени само на това основание. Поради това безпредметно се явява и обсъждането на останалите наведени от тяхно име с отговорите на исковата молба доводи и правоизключващи и правопогасяващи възражения. Доказано е на основание чл.153 от ЗЕ съществуването за процесния период на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците Г. Г. П., М. В. Т., В. В. Т., С. А. Т., З. А. Г. и И. И. М., произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия. Всеки един от посочените ответници дължи заплащането на стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период, съобразно неговия дял в съсобствеността, както следва: Г. Г. П., С. А. Т. и З. А. Г. до размера на по 10/180 части от общата стойност; М. В. Т., В. В. Т. до размера на по 15/180 части от общата стойност, а И. И. М. до размера на 30/180 части от общата стойност. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да са поискали прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответниците и ги обвързват. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, настоящият състав приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г. Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата съдебно – техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Вещото лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 258,40 евро (505,39 лева). Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „••••••, което дружество е издавало изравнителни сметки. През процесния период в имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода, но не е начислявана енергия за отопление от радиатори и за битово горещо водоснабдяване. Начислявана е единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия, която е била доставена през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г., възлиза общо на сумата от 505,39 лева. За ответника Г. Г. П., в качеството му на съсобственик на процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността на топлинната енергия, съобразно притежавания от него дял в съсобствеността (10/180 и.ч.), или сумата от 28,07 лева. Ищецът обаче е претендирал от този ответник единствено 5/180 идеални части от общата стойност на топлинната енергия, която възлиза на 14,04 лева (7,18 евро), поради което за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г. посоченият ответник отговаря до този размер, с оглед диспозитивното начало. За част от този период обаче вземанията на •••••••••• са погасени по давност, като наведеното в този смисъл възражение от Г. Г. П. е основателно. Следва да се съобрази на първо място, че погасителната давност е спряла да тече за 2 месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.). Съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на 14.07.2023г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, като в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Ето защо вземанията на „•••••••, станали изискуеми преди 07.05.2020 г., са погасени по давност. За процесния период са приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност се явяват вземанията на •••••••••• за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. на обща стойност от 136,87 лева (69,98 евро), съгласно представените изравнителни сметки, като припадащата се на ответника Г. Г. П. част, съобразно претендираните от него 5/180 части, е в размер на 3,80 лева (1,94 евро) и до размера на тази сума са погасени по давност паричните вземания на •••••••••• от Г. Г. П. за доставена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. Така от общо дължимата сума в размер от 14,04 лева (7,18 евро) от Г. Г. П. за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. следва да бъде приспадната сумата от 3,80 лева (1,94 евро) , като остава дължима сумата в размер от 10,24 лева (5,24 евро) за периода, който не е обхванат от погасителната давност, а именно от 01.03.2020г. до 30.04.2022г. За всеки от ответниците М. В. Т. и В. В. Т., в качеството им на съсобственици на процесния топлоснадбен имот, също е възникнало задължение да заплатят частта от стойността на топлинната енергия, съобразно притежавания от всеки от тях дял в съсобствеността (по 15/180 и.ч.), или сумата от по 42,12 лева (21,54 евро). Възражение за изтекла погасителна давност не е наведено от тях. Ищецът е претендирал от всеки от двамата ответници заплащането на суми в същият размер от по 42,12 лева. Следователно предявените срещу тях искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г. се явяват по същество основателни в техните пълни размери. Следва да се съобрази обаче, че двамата са представили по делото платежни нареждания в полза на ••••••••••, всяка за сумата от по 70 лева. С молба от 16.02.2026г. ищецът е посочил, че с така извършените плащания двамата ответници са погасили претендираните от тях вземания за главница за топлинна енергия, лихва и юрисконсултско възнаграждение. Независимо че предявените срещу М. В. Т. и В. В. Т. се явяват основателни, същите подлежат на отхвърляне именно поради извършеното цялостно плащане от страна на ответниците на процесните парични вземания. Изявлението на ищеца в молбата му от 16.02.2026 г. съставлява признание на факт по см. на чл.175 ГПК, с оглед на което исковете срещу М. В. Т. и В. В. Т. са доказани по основание и размер, но следа да се отхвърлят на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради плащане в хода на процеса. За ответниците С. А. Т. и З. А. Г., в качеството им на съсобственици на процесния топлоснадбен имот, също е възникнало задължение да заплатят частта от стойността на топлинната енергия, съобразно притежавания от всяка от тях дял в съсобствеността (по 10/180 и.ч.), или сумата от по 28,08 лева (14,36 евро) за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г., като ищецът е претендирал от всяка една от тях суми в същия размер. Тези ответници също са навели възражение за изтекла погасителна давност, което съобразно изложените по-горе мотиви се явява частично основателно. Тоест, вземанията на „•••••••, станали изискуеми преди 07.05.2020 г., са погасени по давност.Това са вземанията за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. на обща стойност от 136,87 лева (69,98 евро). Припадащата се на всяка от С. А. Т. и З. А. Г. част, съобразно претендираните и притежавани от тях по 10/180 части, е в размер от по 7,60 лева (3,89 евро) и до размера на тази сума са погасени по давност паричните вземания на •••••••••• от С. А. Т. и З. А. Г. за доставена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. Така от общо дължимата сума в размер от по 28,08 лева (14,36 евро) от всяка от С. А. Т. и З. А. Г. за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. следва да бъде приспадната сумата от по 7,60 лева (3,89 евро), като остава дължима сумата в размер от по 20,48 лева (10,47 евро) за периода, който не е обхванат от погасителната давност - от 01.03.2020г. до 30.04.2022г. Ответницата И. И. М., като собственик на 30/180 идеални части от правото на собственост, дължи заплащането на частта от доставената топлинна енергия, съобразно делът й в съсобствеността, или сумата от 84,23 лева (43,07 евро) за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г., като ищецът е претендирал от нея сума в същия размер. Възражението за давност е частично основателно - погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди 07.05.2020 г., или това са вземанията за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. на обща стойност от 136,87 лева (69,98 евро). Припадащата се на И. И. М. част, съобразно претендираните и притежавани от нея по 30/180 части, е в размер от 22,81 лева (11,66 евро) и до размера на тази сума са погасени по давност паричните вземания на •••••••••• от И. И. М. за доставена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. Така от общо дължимата сума в размер от 84,23 лева (43,07 евро) за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. следва да бъде приспадната сумата от 22,81 лева (11,66 евро), като остава дължима сумата в размер от 61,42 лева (31,40 евро) за периода, който не е обхванат от погасителната давност - от 01.03.2020г. до 30.04.2022г. Въз основа на изложеното, съдът приема, че исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени срещу следните лица и за следните размери: 1) Срещу Г. Г. П. – искът е основателен до размера на сумата от 10,24 лева (5,24 евро) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., като за горницата над 10,24 лева (5,24 евро) до пълния предявен размер от 14,04 лева (7,18 евро) и за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като е погасен по давност. 2) Срещу С. А. Т. и З. А. Г. – исковете са основателни до размер на сумата от по 20,48 лева (10,47 евро) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., като за горницата над 20,48 лева (10,47 евро) до пълния предявен размер от по 28,08 лева (14,36 евро) и за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. исковете следва да бъде отхвърлен, тъй като са погасени по давност. 3) Срещу И. И. М. – искът е основателен до размера на сумата от 61,42 лева (31,40 евро) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., като за горницата над 61,42 лева (31,40 евро) до пълния предявен размер от 84,23 лева (43,07 евро) и за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като е погасен по давност. Исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ срещу М. В. Т. и В. В. Т. за сумите от по 42,12 лева (21,54 евро) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г. следва да бъдат изцяло отхвърлени, като погасени поради плащане в хода на процеса. Изцяло следва да се отхвърлят исковете чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, предявени срещу Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П.. По отношение на исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни сметки и техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово разпределение за процесния период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на 53,28 лева, като всеки един от ответниците Г. Г. П., М. В. Т., В. В. Т., С. А. Т., З. А. Г. и И. И. М. отговаря за заплащането му до размера на притежавания от него в съсобствеността. Това не се отнася по отношение на Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П., за които не се доказа съществуване на облигационно правоотношение – срещу тях исковете следва да се отхвърлят. Следователно за Г. Г. П., в качеството му на съсобственик на 10/180 и.ч. от процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати за дялово разпределение сумата от 2,96 лева (1,51 евро). От него, както се посочи по-горе, ищецът е претендирал 5/180 идеални части от общата стойност на дяловото разпределение, което възлиза на 1,48 лева (0,76 евро), поради което за процесния период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022г. посоченият ответник отговаря до този размер, с оглед диспозитивното начало. Неоснователно е възражението на Г. Г. П. за изтекла погасителна давност по отношение вземанията за цена на услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 14.07.2023г., както и че погасителната давност е спряла да тече за 2 месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, поради което погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 07.05.2020г. В случая най – старото задължение за дялово разпределение се претендира за м.06.2020г., или за период след 07.05.2020г., поради което същото не е погасено по давност, като същото се отнася и за следващите вземания за дялово разпределение от м.07.2020 г. до м.04.2022г. За ответниците М. В. Т. и В. В. Т., в качеството им на съсобственици на по 15/180 и.ч. от процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплатят за дялово разпределение сумата от по 4,44 лева (2,27 евро). Възражение за изтекла погасителна давност не е наведено от тях. Доколкото ищецът е претендирал от всеки един от тях същата сума от по 4,44 лева (2,27 евро), то предявените срещу тях искове за заплащане на дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. се явяват по същество основателни, но същите подлежат на отхвърляне поради извършеното цялостно плащане от страна на ответниците на процесните парични вземания в хода на процеса. Ответниците С. А. Т. и З. А. Г. също дължат заплащането на услугата дялово разпределение за процесния период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. съобразно дяловете им в съсобствеността от по 10/180 и.ч., или сумата от по 2,96 лева (1,51 евро). Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за дялово разпределение, наведено от тези ответници, е неоснователно, като съдът препраща към съображенията, изложени погоре в частта относно Г. П.. За ответницата И. И. М., като собственик на 30/180 идеални части от правото на собственост, е възникнало задължение за плащане на сумата от 8,88 лева (4,54 евро) за дяловото разпределение през периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. Възражението за изтекла давност е неоснователно. Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното: По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължат обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В случая обхванатата от давността обща стойност на доставена топлинна енергия в размер от 69,98 евро (136,87 лева) за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. е част от първия отоплителен сезон, за който е издадена обща фактура с № 1005431725 от 31.07.2020г. Установява се от техническата експертиза, че общата стойност на доставената за първия отоплителен сезон топлинна енергия възлиза на 74,52 евро (145,75 лева). Следователно общо дължимата за целия топлоснабден имот стойност на топлинна енергия, която е била доставена през първия отоплителен сезон и вземането за която е останало погасено по давност, възлиза на 4,54 евро (8,88 лева), като лихвата върху нея за процесния период от 15.09.2020г. до 23.06.2023г., изчислена по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите, възлиза общо на 1,31 евро (2,56 лева). Дължимата мораторна лихва за следващите два отоплителни сезона, за които са издадени съответно фактура № 1009735567 от 30.06.2021 г. и фактура № 1016601290 от 30.06.2022г., съгласно заключението на допуснатата счетоводна експертиза възлиза на 23,16 евро (45,30 лева). Следователно общият размер на дължимата мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия е 24,47 евро (47,86 лева). По отношение на заплащането на този общ размер на дължимата мораторна лихва, ответниците отговарят, както следва: 1) Г. Г. П. дължи заплащането на 1,37 евро (2,67 лева), съобразно делът му в съсобствеността. Същата сума е претендирал и ищецът, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в неговия пълен размер. 2) Всяка една от С. А. Т. и З. А. Г. дължи заплащането на по 1,37 евро (2,67 лева), съобразно дяловете им в съсобствеността. Ищецът е претендирал сума в по-висок размер, а именно по 2,69 евро (5,26 лева), поради което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни до размера на сумата от по 1,37 евро (2,67 лева), а за разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени. 3) И. И. М. дължи заплащането на 4,07 евро (7,96 лева), съобразно делът й в съсобствеността. Ищецът е претендирал сума в по-висок размер, а именно 8,07 евро (15,79 лева), поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера на сумата от 4,07 евро (7,96 лева), а за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. 4) Всеки един от М. В. Т. и В. В. Т. дължи заплащането на по 2,04 евро (3,99 лева), съобразно дяловете им в съсобствеността. Доколкото ищецът е претендирал от всеки един от тях по-голямата сума от по 4,03 евро (7,89 лева), то предявените срещу тях искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни до размера на сумата от по 2,04 евро (3,99 лева), като за горницата над тази сума до пълния предявен размер исковете подлежат на отхвърляне. Поради извършеното плащане в хода на процеса, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М. В. Т. и В. В. Т. следва да бъдат отхвърлени и за дължимите суми от по 2,04 евро (3,99 лева). Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху вземането за доставената топлинна енергия срещу Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. следва да се отхвърлят, тъй като не се установи наличие на облигационно правоотношение. Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че всеки един от ответниците дължи заплащането на обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 23.06.2023г. върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такива следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответниците за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същите не са изпаднали в забава за тези плащания и не дължат обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. По отговорността за разноски: По отношение на разноските, които се следват в полза на ••••••••••: За сторените от ищеца в заповедното производство разноски за платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.78. ал.1 ГПК ответниците Г. Г. П., С. А. Т., З. А. Г. и И. И. М. следва да бъдат осъдени да заплатят по съразмерност следните суми: 1) 0,83 евро (1,62 лева) за Г. П.; 2) по 1,50 евро (2,94 лева) за всяка от С. А. Т. и З. А. Г.; 3) 4,51 евро (8,83 лева) за И. И. М.. За сторените от ищеца в исковото производство разноски за платената държавна такса, възнаграждения за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, чийто общ размер съдът определи, че възлиза на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП и на основание чл.78. ал.1 ГПК ответниците Г. Г. П., С. А. Т., З. А. Г. и И. И. М. следва да бъдат осъдени да заплатят по съразмерност следните суми: 1) Г. Г. П. – общо 218,01 евро (426,40 лева), от които 38,40 лева за държавна такса, 8,65 лева за юрисконсултско възнаграждение, 67,71 лева за експертизи, както и 311,64 лева за заплатеното от ищеца възнаграждение за особен представител, назначен от съда за защита на неговите интереси; 2) Всяка от С. А. Т. и З. А. Г. – общо по 53,01 евро (103,68 лева), от които по 34,37 лева за държавна такса, по 7,85 лева за юрисконсултско възнаграждение и по 61,46 лева за експертизи; 3) И. И. М. – общо 51,97 евро (101,65 лева), от които 32,38 лева за държавна такса, 7,85 лева юрисконсултско възнаграждение и 61,42 лева за експертизи. Ответниците М. В. Т. и В. В. Т. са заплатили задълженията си към ответника в хода на процеса след връчване на преписа от исковата молба, а не на техния падеж, поради което двамата са дали повод за образуване на делото и дължат сторените от ищеца разноски. Ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част на предявения иск, т.е. съразмерно на частта, която е била основателна. Ищецът е претендирал от всеки ответник общо по 55,37 лева. В случая, ако ответниците не бяха извършили плащания в хода на делото, предявените срещу тях искове биха били основателни до размера общо от по 50,55 лева, като именно спрямо този размер следва да се изчисли по съразмерност каква сума за разноски всеки един от тях дължи на ищеца. Поради това, за сторените от •••••••••• в заповедното производство разноски за платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и всеки един от ответниците М. В. Т. и В. В. Т. дължи сумата от по 5,70 лева, но ищецът е признал, че тази сума е погасена с извършените плащания, поради което в тяхна тежест не следва да се възлага с настоящото решение отговорността за разноски в заповедното производство. За сторените от ищеца в исковото производство разноски за платената държавна такса, възнаграждения за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение всеки един от ответниците М. В. Т. и В. В. Т. следва да бъде осъден да заплати по съразмерност сумата от по 68,12 евро (133,23 лева), от които по 43,74 лева за държавна такса, по 10,14 лева за юрисконсултско възнаграждение и по 79,35 лева за експертизи. Доколкото исковете срещу Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. съдът намери за неоснователни, ищецът няма право на разноски за тях нито за заповедното, нито за исковото производство. По отношение на разноските, които се следват в полза на ответниците: Ответникът Г. Г. П. е бил представляван от особен представител, поради което разноски не е сторил, респ. такива не му се присъждат. Ответниците С. А. Т. и З. А. Г. не са представили доказателства да са направили разноски в хода на заповедното производство. В исковото производство тези ответници са заплатили адвокатско възнаграждение в общ размер на 230,08 евро (450 лева). Доколкото в представения по делото договор за защита сумата е посочена общо и липсва разграничаване каква част от сумата е заплатена от всеки един ответник, съдът приема, че сумата е заплатена поравно, т.е. 115,04 евро (225 лева) от С. А. Т. и 115,04 евро (225 лева) от З. А. Г.. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото неговият размер е под минималния съобразно Наредба № 1/2004г., а и освен това съдът намира същия за справедлив и съответстващ на фактическата и правната сложност на делото. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от посочените ответници на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 33,69 евро (65,89 лева), съразмерно на отхвърлените части на предявените срещу тях искове. Ответниците М. В. Т. и В. В. Т. не са заявили претенция за присъждане на разноски. Същото се отнася и по отношение на ответницата И. И. М., като освен това липсват и доказателства разноски да са били реално сторени от нея, поради което съдът не й присъжда такива нито за заповедното, нито за исковото производство. Всеки един от ответниците Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. е претендирал разноски за заповедното производство, изразили се в заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита от 17.11.2023 г., в който е отбелязано, че Л. Г. П. е заплатила в брой 400 лева (204,52 евро), както и договор за правна защита от 19.10.2023 г., съгласно който Е. И. С. и Т. И. П. са заплатили в брой общо сумата от 400 лева (204,52 евро). Тъй като отново не е разграничено каква сума е заплатил всеки от двамата ответници по договора от 19.10.2023г., съдът приема, че сумата е заплатена поравно. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е било заплатено от Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. в заповедното производство, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, но ползва същата като ориентир, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. Съдът счита, че заповедното производство не се характеризира с каквато и да било правна и/или фактическа сложност, доколкото в неговия ход не се събират доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания. Възражението по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, за което е налице и утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г.), образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В същото време обаче в производството по иска по чл. 422 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор (т. 11.а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). С оглед на разясненията, дадени с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г., а възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа. В настоящия случай извършените от пълномощника на тримата длъжници Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. процесуални действия в заповедното производство се изчерпват единствено с подаване на възражение по нормативно установен образец от министъра на правосъдието с Наредба №6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. Следва обаче да се съобрази, че във възражението по чл. 414 ГПК адвокатът е посочил конкретни основания за недължимост на претендираните суми. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на заповедното производство, възлиза на сумата от по 50 лева (25,56 евро) за всяко възражение, като до този размер следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство от всеки от тримата ответници. Всеки един от ответниците Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. е претендирал разноски и за исковото производство, които отново са за платено адвокатско възнаграждение. Представени са договори за правна защита от 27.02.2025 г., в които е отбелязано, че Е. И. С. и Т. И. П. са заплатили в брой по 750 лева, както и договор за правна защита от 24.03.2026г., съгласно който Л. Г. П. е заплатила в брой 385 евро. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е било заплатено от посочените ответници в исковото производство, отново е основателно. Установителните искове срещу тримата ответници не се характеризират с особена фактическа и/или правна сложност, като размерите на заявените от ищеца претенции са изключително ниски. Адвокатът е подал два идентични отговора на исковата молба от името на Е. И. С. и Т. И. П. и се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание по делото, след което делото е обявено за решаване. От името на Л. Г. П. адвокатът дори не е подал отговор на исковата молба. Такъв е подаден лично от ответницата, т.е. адвокатското възнаграждение в размер от 385 евро се явява заплатено от Л. П. единствено за явяване на адвоката в зала. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от по 250 лева (127,82 евро) за всеки ответник, като до този размер следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство от всеки от тримата ответници. Доколкото исковете срещу Л. Г. П., Е. И. С. и Т. И. П. са изцяло отхвърлени, то в полза на всеки един от тях на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следва сумата от 25,56 евро – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и по 127,82 евро - адвокатско възнаграждение за исковото производство. Водим от горното, съдът