Решение № 14 от 15.1.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 477/2025 г.

Предявена е искова претенция с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, от К. Г. Т. срещу Административен съд – Разград, Административен съд – Търговище и Административен съд - Габрово за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на неимуществени вреди в размер на 27000 лева. Ищецът твърди, че по подадена от него искова молба с Вх. № 4277 от 20.09.2023 год. е образувано по ел. път чрез ССЕВ производство по адм. дело № 544/2023 год. на АдмС - В. Търново. Поради отстраняване на съдиите от този съд на осн. чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е било изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа, като за такъв е определен АдмС - Габрово, пред който е образувано производство по адм. д. № 255/2024 г. на АдмС - Габрово, като отново на осн. чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК делото е изпратено на ВАС, който е изпратил делото на Търговишкия административен съд, пред който по адм. д. № 192/2024 г. на АдмС - Търговище, отново на осн. чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК делото е изпратено на ВАС, като подсъдността е стабилизирана и производството се е движило като адм. дело № 162/2024г. на АдмС – Шумен и е нарушено правото му на лично участие с неуспешния опит да му бъдат връчени книжата по делото чрез заинтересовано лице за евентуално неблагоприятния изход на делото в нарушение на императива по чл. 46, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в лицето на Районен съд - ....... съгласно стандартите заложени в практиката на ЕСПЧ. Що се отнася до началната точка на съответния период, срокът обикновено започвал да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд, освен ако жалбата до административен орган не е предпоставка за образуване на съдебно производство, като в този случай срокът можел да включва задължителната предварителна административна процедура. Следователно изискването за разумен срок се прилагало за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Изпълнението на съдебно решение, постановено от който и да е съд, следвало да се счита за неразделна част от производството за целите на изчисляването на съответния срок. Излага, че съгласно трайната практика на СЕС по чл. 47 от ХПОЕС, съдиите не можели да бъдат лично заинтересувани от изхода на производството, да бъдат предубедени или преднамерени. Тези три критерия помагали да се гарантира, че съдебната система е стабилна, надеждна и прозрачна, че съдилищата, съдиите и начините, по които съдиите се назначавали или избират, но и бюджетът, правомощията и компетенциите на съда, не можели лесно да бъдат променяни и приспособявани към интересите на някого. Това правело съдебната система по-малко уязвима на външни влияния, манипулации или корупция. Държавата била отговорна за добре функциониращата съдебна система и трябвало да гарантира, че тези критерии са изпълнени. Правото на справедлив съдебен процес щяло бъде компрометирано, ако съдът, който разглеждал дело, не отговаря на тези критерии или не ги спазвал. В своята практика по чл. 47 от ХОПЕС, СЕС също приемал, че процесуалната грешка може да бъде поправена, само ако решението на националния съд (съдебния акт) подлежи на преразглеждане от независим съдебен орган, който има пълна юрисдикция и самият предоставя гаранциите, изисквани от чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС. Самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права било достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди. Разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи, като не било необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което в производството допуснато нарушение, което рефлектирало върху неговата необоснована продължителност продължило извън рамките на разумния срок и изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решене делото, следва да се установят от съда - Решение № 30 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 1701/2021г на ВКС, 4-то г.о., като се обезщетяват всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска в този смисъл Решение № 161 от 15.03.2021г. по гр. д. № 105/2020г. на ВКС, 3-то г.о. Болките и страданията били строго индивидуални и зависели от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални били и мерките, които всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, които едно противоправно поведение може да предизвика у ищеца, и които следва решаващият съд да приеме. Причинено му било усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността. Не било необходимо каквото и да е активно поведение на пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е изживяло негативни емоции. Солидарността за на нарушаване на „разумния срок“ за разглеждане на делото, произтичала от правилото на ал. 2 от чл. 4 на ЗОДОВ - солидарност на длъжниците (пасивна солидарност), при която има множество длъжници и един кредитор. Поначало важало положението в гражданското право, както и при активната солидарност - когато има повече от един длъжник предполага се разделност, а не солидарност. Отхвърлянето на главния иск за солидарно осъждане на ответниците налагало разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове за разделно осъждане на всеки един от тях. Ето защо претендира обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на разглеждане на делото в „разумен срок", прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС в производството по адм. дело № 544/2023 год. на Адм. съд - В. Търново, което на осн. чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК е преобразувано и се движило като адм. дело № 162/2024 год. на АдмС - Разград. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по делото – Административен съд - Габрово, в който излага довод, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. По допустимостта на иска, намира същия за процесуално допустим. По основателността заявява, че исковата претенция е неоснователна, като излага подробни доводи за това. В условията на евентуалност, ако съдът приеме исковата молба за редовна и допустима, молят за решение, с което да бъде оставен без уважение като неоснователен предявения от К. Т. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в претендирания размер. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение, като същото да бъде намалено по размер, при положение, че съдът намери иска за основателен и доказан. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Административен съд - Търговище, в който счита, че подадената искова молба е нередовна, а така предявеният иск - недопустим, евентуално и неоснователен. Ответникът сочи, че съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК исковата молба следвала да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата молба липсвало необходимото изложение на конкретните фактически обстоятелства, обосноваващи твърдението на ищеца за разглеждане на делото в рамките на период, непопадащ в понятието „разумен срок“. Исковата молба съдържала цитати от съдебна практика и общи правни съждения, но освен посочен номера на делото, образувано в АдмС - Търговище, във връзка с което се претендирало обезщетението за причинени неимуществени вреди, в нея нямало изложен нито един факт, отнасящ се до образуването, движението, приключването, обжалването и срока на разглеждане на делото пред АдмС - Търговище. Не било ясно дори какъв е бил предметът на спора по това производство, кои са били страните по него, какво е нарушението, което ищецът се опитвал да вмени на съдията-докладчик и какво е било процесуалното качество на настоящия ищец по образуваното пред АдмС - Търговище дело, както и не бил посочил нито едно обстоятелство, визиращо продължителността на това дело. При това положение липсвало задължителното за исковата молба фактическо обосноваване на съдържащата се в нея искова претенция. Изричното изложение на такава фактология било необходимо и задължително не само с оглед спазване на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, но и с оглед осигуряване възможността на ответника да възприеме фактическото основание на предявения иск и да организира надлежно защитата си в процеса. На следващо място, формулираният петитум бил за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца претендираното обезщетение, но в обстоятелствената част на исковата молба липсвали наведени твърдения относно юридическия факт, от който произтичала солидарността. Счита, че е налице противоречие в обстоятелствената част на исковата молба с ангажирането на ответниците по делото. Ищецът посочил, че подсъдността е стабилизирана с образуването на адм. д. № 162/2024 г. по описа на Административен съд - Разград. В същото време сред ответниците посочени в исковата молба, липсвал Административен съд - Шумен. Сочи се, че при предявяването на настоящия иск ищецът К. Г. Т. не преследвал легитимен интерес и действията му представлявали злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/и чл. 35, т. 3, б. "а"от ЕКЗПЧОС. Тази преценка следвало да се направи и при съобразяване на регламентацията по Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие"). В смисъла на цитираната нормативна уредба се сочи още, че ищецът е завел изключително голям брой искове по ЗОДОВ срещу различни съдебни институции в страната (само АдмС - Търговище е конституиран като ответник в четиринадесет граждански производства по ЗОДОВ) - обстоятелство, което само по себе си поставяло под съмнение преследването единствено на целта по разрешаване на гражданскоправен спор, предизвикан от засегнат легитимен интерес, като излага подробна практика в тази насока. Понятието злоупотреба по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от ЕКЗПЧОС се разбирало като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлявало злоупотреба с правото на жалба. Сочи, че жалбоподателя злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба подадена по-рано и вече обявена за недопустима. Не можело да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции. Подобни мотиви не липсвали и в трайно установената съдебна практика на българските съдилища / Разпореждане № 21 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 772/ 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отд., в което е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение/. В практиката си ВКС нееднократно (например определения № 761 от 30.11.2012 г. по ч. т. д. № 497/ 2012 г. на I т. о. на ВКС и № 76 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 50/ 2010 г. на I т. о. на ВКС) бил посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Нормите се създават при презумпцията адресатите им да са добросъвестни. Общият разум на закона изключвал осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Счита, че ищецът е един от т. нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследвал разрешаване на гражданскоправен спор. Ангажирал бил само в АдмС - Търговище четиринадесет съдебни производства за присъждане в негова полза на обезщетения по чл.2б от ЗОДОВ, в които въвеждал изначално необосновани фактически и правни аргументи. Излага се, че в по[1]голямата част ищецът не изпълнявал дадените му от съда указания за внасяне на дължими държавни такси за разглеждане на повдигнатите правни спорове. Възползвайки се от свои процесуални права изменял материалния интерес по предявените искове /обстоятелство, което било налице и по настоящото дело/ с цел промяна на подсъдността, което водело до допълнително забавяне на образуваните съдебни производства. Сочи се, че ищецът целенасочено бавил образуваните по негова инициатива съдебни производства, което е в подкрепа на твърденията за злоупотреба с право. По основателността на иска излага, че при преглед на движението на адм. д. № 192/2024 г. на АдмС - Търговище (посочено в исковата молба), същото е образувано на 30.04.2024 г. въз основа на подадена от К. Г. Т. искова молба. С определение от 13.05.2024 г. съдията-докладчик насрочил открито съдебно заседание по делото. На 04.06.2024 г. определението за насрочване на открито съдебно заседание било отменено. От 04.06.2024 г. до 07.06.2024 г. били направени четири последователни отвода на наличните съдебни състави от Административен съд – Търговище, като на 07.06.2024 г. производството по делото било прекратено и изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа исковата молба на Т.. Производството развило се пред Административен съд - Търговище протекло в рамките на малко повече от един месец. Предвид наличието на отводи на всички съдебни състави от АдмС - Търговище и изпращането на делото до Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа исковата молба на Т., счита, че развилото се производство по адм. д. № 192/2024 г. по описа на АдмС - Търговище е протекло в разумен срок. Установеният регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ гарантирало справедлив процес, при който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Произтичащите от чл. 6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включвали необходимост от провеждане на ефективно съдебно дирене /разследване, при спазване на установени стандарти на доказване при разглеждане на съответното гражданско, административно или наказателно дело/. Ефективното съдебно дирене/разследване предполагало всеобхватно, безпристрастно и разумно предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и необходими доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на писмена документация и назначаване на съдебни експертизи, с последващ доказателствен анализ и адекватна интерпретация на релевантните за правния спор обстоятелства. Бързината на съдебното производство не следвало да е за сметка на прецизността и качеството на неговото провеждане, преди всичко с оглед гарантиране правото на защита на страните в процеса. Излага, че за да бъде уважен така предявеният иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че е страна по адм. д. № 192/ 2024 г. на АдмСТ; че е нарушено изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавеното разглеждане на делото. Посочените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно. Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждали по реда на ГПК, като съдът вземал предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. При съобразяване на тези неизчерпателно изброени от законодателя критерии не можело да бъде направен извода за нарушаване правото на Т. на разглеждане на адм. д. № 75/ 2024 г. на АдмСТ в разумен срок. В конкретния случай делото било образувано и приключено в рамките на законовите срокове. Това правело ненужно обсъждането на критериите по чл. 26 от ЗОДОВ. Те имали стойност, ако разглеждането на спора е продължило по-дълго от обичайното. Моли при установяване на обстоятелството, че делото е разгледано в разумен срок, искът да бъде отхвърлен, тъй като липсвало основен елемент от фактическия състав на правото по чл.2б от ЗОДОВ и би било безцелно да се изследват останалите елементи от състава на спорното право, а именно търпи ли ищецът вреди и последица на какво са те /в този см. Решение № 398 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 1191/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново/. Предвид изложените данни и ако съдът приемел иска за основателен, оспорва същия и по размер. Първоначално предявеният иск от 4 000 евро е завишен на 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева, което счита, че е в контекста на твърдяната злоупотреба с право. С оглед на изложените съображения и предвид липсата на конкретни доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка с провеждането на адм.д. № 192/2024 г. по описа на АдмС - Търговище, счита размера на иска за необосновано завишен. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника - Административен съд – Разград, в който оспорва иска. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не отговаряла на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В същата липсвала конкретизация на обстоятелствата, на които ищецът основава своята претенция, в частност срещу Административен съд - Разград. Ищецът не сочел период, през който твърди, че делото е било разгледано от Административен съд - Разград в нарушение на принципа на разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Този факт е релевантен за определяне на времевия обхват на исковата претенция и за преценката на критериите по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, сред които е продължителността на производството. Посочването на конкретен период от време било от значение за упражняването в пълен обем на правото на защита на ответната страна с оглед преклузията по чл. 133 ГПК. В условията на евентуалност, ако се приеме, че исковата молба е редовна, се оспорва предявеният иск срещу Административен съд - Разград като неоснователен. Ако се приемело, че исковата претенция се отнася до адм. дело № 162/2024 г. по описа на АдмС - Разград, да се има предвид, че общата продължителност на производството по това дело била 4 месеца и 3 дни, от които 1 месец и 16 дни попадат в периода на официалната съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември. Делото било образувано на 12.07.2024 г., на която дата е било разпределено на съдия[1]докладчик. С Определение № 548 от 17.07.2024 г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 18.09.2024 г. от 13:30 часа, за което страните са били надлежно и своевременно призовани - ищецът чрез ЕПЕП на посочения електронен адрес с призовка от 18.07.2024 г., връчена на същата дата в 21:13 часа, ответникът - на посочения адрес с призовка от 17.07.2024 г., връчена на 31.07.2024 г. и контролиращата страна - Окръжна прокуратура - Разград с призовка от 17.07.2024 г., връчена на 19.07.2024 г. Насрочването на делото в открито съдебно заседание за 18.09.2024 г. било съобразено от съдията[1]докладчик с обстоятелството, че исковата молба е постъпила в съда в началото на съдебната ваканция от 15 юли до 1 септември, което обективно препятствало разглеждането й в по-ранен момент. Предвид, че срокът по чл. 157, ал. 1 от АПК не течал за периода на съдебната ваканция, съдията[1]докладчик насрочил делото в рамките на този двумесечен срок. На проведеното на 18.09.2024 г. първото открито съдебно заседание, по молба на ищеца и с цел осигуряване на личното участие на същия и упражняване на правата му като страна в производство, съдът не дал ход на делото, отложил го и го насрочил за 16.10.2024 г. от 13:30 часа, отново в рамките на законоустановения срок по чл. 139, ал. 1 от АПК. На проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание съдът разгледал делото по същество и го обявил за решаване. В срока по чл. 172, ал. 1 от АПК съдебният състав е постановил Решение № 827 от 15.11.2024 г., с което е приключил делото. Сочи, че процесуалните действия на съда са извършвани в предвидените срокове и съдът не е допуснал неоснователно забавяне на движението на производството. Съответно, не било налице нарушение на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок от страна на АдмС - Разград. Дори да се вземе предвид целият период от подаването на исковата молба на 20.09.2023 г. пред АдмС - В. Търново до приключване на адм. дело № 162/2024 г. по описа на АдмС - Разград, общата продължителност на производството не била прекомерна. През период от 1 година, 1 месец и 25 дни исковата молба на ищеца била предмет на четири съдебни производства, образувани пред четири административни съдилища - адм. дело № 544/2023 г. по описа на АдмС - В. Търново, адм. дело № 255/2023 г. по описа на АдмС - Габрово, адм. дело № 192/2024 г. по описа на АдмС - Търговище и адм. дело № 162/2024 г. по описа на АдмС - Разград. Поради отводи на всички съдии от АдмС - В. Търново, АдмС - Габрово и АдмС - Търговище делата били изпращани по реда на чл. 133, ал. 6 АПК на ВАС за определяне на друг компетентен съд, за което са били образувани адм. дела № 10448/2023 г., 3889/2024 г. и 6116/2024 г. по описа на ВАС. Забавянето на производството е причинено от отводите на съдиите от административните съдилища, направени на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което пряко произтича от принципа за разглеждане на делата от независим и безпристрастен съд, прогласен от чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и гарантира правото на ищеца на справедлив съдебен процес. При липсата на елемент от фактическия състав по чл. 2б ЗОДОВ, нямало основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата за обезвреда. В случай, че се приеме искът за основателен, оспорват същия и по размер. Претендираната сума от 27 000 лева била несъразмерно висока с оглед изложените съображения, дори и при доказване на нарушено от съда право на ищеца на разглеждане на конкретното съдебно производство в разумен срок. Моли да бъде отхвърлен искът срещу Административен съд - Разград като неоснователен и недоказан, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. В срока по чл. 131 от ГПК не е депозирано становище от конституираната на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, в качеството на контролираща страна в процеса Окръжна прокуратура Шумен, като в съдебно заседание моли за отхвърляне на исковата молба като неоснователна. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На първо место следва да се посочи, че съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указано, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да докаже следните обстоятелства: Наличие на съдебно (досъдебно) производство, по което е страна, съответно лице, чиито граждански права и задължения се определят в това производство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че същото е било разгледано извън разумния срок по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, вида, размера и настъпването на твърдените от него вреди, както и наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството. В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които обосновават извода, че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички останали, наведени факти, от които черпи благоприятни последици. От представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, а именно заверено копие на адм.д.№162/2024г. по описа на Административен съд Разград и приложените към него адм.д.№192/2024г. на Административен съд Търговище, адм.д. №255/2023г. на Административен съд Габрово, и адм.д.№544/2023г. на Административен съд Велико Търново, е видно, че на 20.09.2023г. в Административен съд Велико Търново е постъпила искова молба от К. Г. Т. срещу Областна дирекция "Земеделие" Велико Търново с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В деня на постъпване на исковата молба е било образувано адм.д.№544/2023г. по описа на АСВТ, и същото е било разпределено на съдия - докладчик от същия съд. С определение от 20.09.2023г. съдията - докладчик е оставил исковата молба без движение, с указания да уточни претенцията си. С разпореждане от 21.09.2023г. делото е насрочено за разглеждане на 01.11.2023г.. С определения от 02.10.2023г. до 25.10.2023г. всички съдии от горния съд са се отвели от разглеждане на производството по делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК и делото е било прекратено и изпратено на Върховния административен съд. С определение от 09.11.2023г. на ВАС по адм.д.№10448/2023г. делото е било изпратено за разглеждане от Административен съд Габрово. Пред последния съд е било образувано адм.д.№255/2023г., като с определение от 16.11.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение. С разпореждане от 30.11.2023г. съдът е приел исковата молба и е насрочил делото за 17.01.2024г. На горната дата не е бил даден ход на делото предвид подадена от ищеца молба за отлагането му, поради ангажираността му по друго съдебно производство, и същото е било отложено за 21.02.2024г.. На горната дата е проведено открито съдебно заседание, по което е даден ход на делото, и същото е било отложено за 20.03.2024г. за разпит на свидетел при режим на водене от ищцовата страна. В съдебното заседание на 20.03.2024г. докладчика е постановил самоотвод, а с определения до 02.04.2024г. са се самоотвели и останалите съдии в Административен съд Габрово, и делото е било изпратено на ВАС. С Определение от 26.04.2024г. по адм.д.№3889/2024г. на ВАС делото е било изпратено за разглеждане от Административен съд Търговище. С определение от 13.05.2024г. ТАС е насрочил образуваното пред него адм.д.№192/2024г. за разглеждане в о.с.з. на 25.06.2024г., като междувременно с определения от 04.06.2024г. до 07.06.2024г. съдиите от горния съд са се самоотвели и делото е било изпратено по компетентност на ВАС. С определение от 10.07.2024г. по адм.д.№6116/2024г. на ВАС, делото е било изпратено за разглеждане от Административен съд Разград. Пред последния съд на 12.07.2024г. е било образувано адм.д. №162/2024г., като с определение от 17.07.2024г. съдът е насрочил делото за 18.09.2024г. В проведеното съдебно заседание ход на делото не е бил даден предвид депозирана от ищеца молба за отлагането му по уважителни причини, а делото е било отложено за 16.10.2024г. На тази дата съдът е обявил делото за изяснено от фактическа страна, приключил съдебното дирене и дал ход на устните състезания. С решение от 15.11.2024г. съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск. Решението е било атакувано от ищеца и с решение от 11.07.2025г. по адм.д.№168/2025г. Върховен административен съд го е оставил в сила. Претенцията на ищеца по настоящото производство е била заведена на 06.06.2025г.. Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България, вр. с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради забавянето извън разумния срок на конкретно съдебно производство. Нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съобразно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Основателността на предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: - необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна, настъпване на преки и непосредствени вреди, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС са посочени в закона(чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок предполага установяване на продължителността на релевантния период, и преценка дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът следва да приложи четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на ищеца (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето. Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /с конкретни указания относно тълкуването на прекия характер на вредите в т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б ЗОДОВ от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8, ал.2 ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството /Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. дeлo № 3053/2014 г. – III г. о. ВКС; Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. дело № 4658/2017 г. – IV г. о. ВКС и др./. В настоящия случай при предявяване на иска съдебното производство, по което се твърди необосновано забавяне е било висящо, което обуславя допустимостта на специалното производство по ЗОДОВ. Както бе отбелязано по - горе, процесното съдебно производство е било висящо пред всеки от ответниците, в продължение на от един месец, до пет месеца. Както действията по образуване и разпределяне на делото, така и последващите на докладчиците, на които е било разпределено делото са извършвани в изключително кратки срокове, и в настоящия случай, горепосочените срокове на висящност на производството пред съда не биха могли да обосноват наличието на каквото и да било необосновано забавяне на разглеждането на делото. Производството по делото е било насрочвано в разумно кратки срокове, съобразно и съдебната ваканция, а постановените отлагания на разглеждането на делото в открито съдебно заседание, са били единствено по подадени молби от ищеца, което не може да обуслови забава на съда. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Предвид изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което и същия следва да се отхвърли. С оглед разпоредбите на чл.11 и сл. от Закона за въвеждане на еврото в Република България, ищцовата претенция следва да се превалутира, съответно отхвърли за сумата от 13804,88 евро. С оглед изхода на спора и отправените претенции за разноски от ответниците Административен съд Търговище и Административен съд Разград, които са били защитавани в производството от упълномощени съдебни помощници, в качеството им на правоспособни юристи, и на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП ищеца следва да бъде осъден да им заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 евро. Водим от горното, съдът