Решение № 64 от 15.1.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 340/2025 г.

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на С. С. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [жк], ввх.*, ет.4, подадена чрез адвокат З. Б. от АК – Търговище, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 против Решение № 1040-25-69/ 17.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г., издадено от Н. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.2 от КСО е отказано изменение на Разпореждане №251-00-1892-7/31.05.2024г., по подаденото от С. С. С. искане №1056-25-457/21.02.2025г. В жалбата като основание се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда се, че в Разпореждане № 251-00-1892-15/ 29.04.2025г. на ТП на НОИ липсват мотиви на органа, като е налице формално потвърждаване на първоначалното разпореждане. Навежда се, че след влизане в сила на първоначалното разпореждане на НОИ, Административен съд – Търговище е постановил множество съдебни решения по идентични случаи, с които всички оспорени актове на НОИ са отменени като незаконосъобразни. Цитират се 152 решения на Административен съд – Търговище, като се излага становище, че посочените решения на съда, представляват нови обстоятелства и основания за изменение на първоначалното Разпореждане, с което на оспорващата е било отпуснато ПОБ. Излагат се и доводи, че първоначално издаденото от НОИ разпореждане, с коeто на С. С. С. е определен размер на обезщетението за безработица от 25.66 лв. дневно, е постановенo при неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че с него органът в противоречие на чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, е определил размера на обезщетението на оспорващата, изхождайки не от брутната ѝ заплата по трудовото правоотношение по последната ѝ заетост, а от фиксираните ставки, въз основа на които са били внасяни осигурителните ѝ вноски в държавата по последната заетост – Белгия. Навежда се неизпълнение на указания, дадени с Определение на съда №666/22.04.2025г. по ад.д.№121/2025г., водещи до нарушение на чл.172, ал.2 от АПК. Обосновава се, че съдът изрично е задължил административния орган да разгледа искането за изменение по същество като анализира коректността на първоначалното разпореждане, включително използвания метод за определяне на дохода. Навежда се нарушение на принципа на равнопоставеност. Моли се Решение № 1040-25-69/17.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърдено с него Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г. на ръководителя на ОБ да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по искането на С. С. С. за изменение на първоначалното разпореждане, с което ѝ е отпуснато ПОБ, като се определи нов размер на последното, въз основа на действително получения от нея доход по последната ѝ заетост в Белгия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки с вх. № 3253/15.12.2025г. от процесуалния ѝ представител адвокат З. Б. от АК – Търговище. В тях се излагат доводи, обосноваващи че органът вместо да осъществи реална проверка на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО и да съпостави наличните SED U017, фишове и вътрешни указания на ЦУ на НОИ, същият се е ограничил до формалното преповтаряне на доводите си по първоначалния си подход, обективирани в Разпореждане №251-00-1892-7/31.05.2024г. и до излагането на аргумента, че първоначалното разпореждане е „правилен“ и „стабилен“ акт. Навежда се неизпълнение на указания, дадени с Определение на съда № 666/22.04.2025г. по ад.д. № 121/2025г., обосноваващи нарушение на чл.172, ал.2 от АПК. Излага се становище за наличие на предпоставката по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО, тъй като паричното обезщетение за безработица на С. С. С. е „неправилно отпуснато“, доколкото е изчислено върху чужда фиксирана осигурителна ставка, а не върху реалния брутен доход от последната заетост, както изисква чл. 62 от Регламент 883/2004 и чл. 546 КСО. Моли се съдът да отмени Решение № 1040-25-69/17.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и предхождащото го Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025 г., постановени по чл. 54ж, ал. 2 КСО, и да върне преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 от КСО със задължителни указания, последното да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т.2 от КСО. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника. Ответникът по оспорването – Директор на ТП на НОИ-Търговище в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 3155/ 03.12.2025г. от ст.юрисконсулт Г. С.-Т., в която се излагат подробни доводи за липсата на основанията за преразглеждане на влязло в сила Разпореждане, посочени в 54ж, ал. 2 т. 1 и 2 от КСО и съответно неналичието на нови доказателства, които да са от значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ за С. С. С.. Излага се становище, че цитираните в жалбата съдебни решения на Административен съд – Търговище, на които оспорващата се позовава, не представляват ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Излагат се и доводи, обосноваващи че при изчисляване на размера на ПОБ за С. С. С. са спазени КСО, Регламент (ЕО) № 883/2004 г., указанията утвърдени със Заповед № РД-06-7/03.06.2014г. на Министъра на труда и социалната политика. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, по приложен списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С разпореждане № 251-00-1892-7/31.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Търговище, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета на С. С. е отпуснато ПОБ в размер на 25,66 лв. дневно, считано от 15.12.2023г. до 14.08.2024г. Разпореждането е издадено от Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, оправомощена със Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл.117 от КСО пред Директора на ТП на НОИ – Търговище и е влязло в законна сила на 20.06.2024г., съгласно данните по заверката, поставени от органа. С подадено на 21.02.2025г. искане с вх. № 1056-25-457/21.02.2025г. С. С. С. е поискала от Директора на ТП на НОИ – Търговище служебно преразглеждане на случая. В петитума на искането си С. е поискала от органа отмяна или изменение на влязлото в сила Разпореждане № 251-00-1892-7/31.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Търговище. По така подаденото искане Директорът на ТП на НОИ – Търговище е издал Писмо № 1056-25-457-1/27.02.2025 г. Посоченото Писмо е обжалвано от С. пред Административен съд – Търговище. С Определение № 666/22.04.2025 г. по а.д. № 121/2025 г. съдът е отменил отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище да възобнови административно производство по влязъл в сила административен акт, обективиран в Писмо № 1056-25-457-1/27.02.2025 г. Със същото Определение искането на С. С. С. е изпратено на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за произнасяне по реда на чл. 54ж ал.2 КСО в законния срок. Определението на съда не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 03.05.2025г. В изпълнение на определението на съда с Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл по съществото по искането на С. С. С. с вх. № 1056-25-457/21.02.2025г., като е отказал да измени размера на отпуснатото с влязлото в сила Разпореждане № 251-00-1892-7/ 31.05.2024г. ПОБ на С. С. С.. В Разпореждането като мотиви органът е изложил „…Посочените в искането решения на АС – Търговище нямат характер на нови документи или доказателства имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. При издаване на разпореждането са спазени действащите към момента нормативни разпоредби и същото е правилно издадено…“. Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г. е издадено от Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище. От приложената по делото Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се установява, че Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, е определена от Директора на ТП на НОИ – Търговище като лице, което да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025 г. издадено от Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, е съобщено на С. С. С. на 08.05.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.19/. Разпореждането е обжалвано от С. по административен ред с жалба с вх.№1012-25-92/19.05.2025г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с Решение №1040-25-69/17.06.2025г., с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г. на Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище. В Решението си като мотиви решаващият орган е посочил, че не са налице основания за възобновяване на производството по влязлото в сила разпореждане по чл.54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. Приел е за правилен извода на ръководителя по осигуряването за безработица, че цитираните в искането на С. решения на Административен съд – Търговище нямат характер на нови документи или доказателства, имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО. Като мотиви също така решаващият орган е посочил, че влязлото в сила Разпореждане № 251-00-1892-15/ 29.04.2025г. е стабилен административен акт. Приел е, че компетентността на органа по съществото на въпроса относно размера на обезщетението е изчерпана и че ръководителят по осигуряването за безработица не може да издаде нов административен акт по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства. В решението си органът е посочи, че не е налице и основанието по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО. Като мотиви за този си извод органът е изложил следното „…видно от представените от лицето фишове за заплати и саморъчно попълнена декларация, г-жа С. С. е работила в сектор „отглеждане на плодове“ и осигурителните вноски са изчислени въз основа на осигурителния доход, който за последната осигурена заетост е периода от 13.12.2023 г. до 14.12.2023г. Този период е потвърден със СЕД U017, като подпериод 7 от общия референтен период. Съгласно българското законодателство през последната заетост работните дни са 2. Осигурителният доход за периода е 85,54 лв. (43,74 евро). Той се разделя на 2 работни дни – 85,54 : 2 = 42,77 лв. (21,87 евро) – среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е – 21,87 евро (42,77 лв.) х 60 % = 25,66 лв….“. Решение №1040-25-69/17.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на С. С. С. на 20.06.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.15/. Жалбата на С. С. С. срещу посоченото Решение е подадена в Административен съд – Търговище на 03.07.2025г., чрез органа издал оспорения акт и е с вх. № 2103-25-95/03.07.2025г. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване, от надлежна страна – адресат на акта и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол по аргумент на чл.118 от КСО и след проведено допустимо производство по административно обжалване на разпореждането, като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. По изложените съображения съдът приема жалбата за допустима. При разглеждане на жалбата по отношение на нейната основателност, съдът приема следното: От представената по делото Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се доказа, че Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище носи качеството на длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ-Търговище да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Предвид това, съдът приема Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г. на Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище за издадено от материално компетентно лице, при наличието на надлежно определяне и оправомощаване за последното, и на регламентирана в закона възможност за делегация на правомощия, съгласно 54ж, ал.1 от КСО. Оспореното Решение №1040-25-69/17.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище – П. С., също е издадено от материално компетентен орган. В гореописаните Решение и Разпореждане в достатъчно ясна степен са изложени фактическите и правните основания на органите за тяхното издаване, с оглед на което съдът приема, че същите отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. Във връзка с възражението на оспорващия за липса на мотиви в Разпореждане №251-00-1892-15/29.04.2025г., съдът намира за необходимо да посочи, че органът е изложил мотиви по отношение и на двете предпоставки по чл. 54ж, ал.2 от КСО. Дори по отношение на предпоставката по 54ж, ал.2, т.2 от КСО да е налице припокриване на мотивите, с тези по влязлото в сила разпореждане, същото не води до липса на мотиви като основание по чл.146, т.2 от АПК, а касае основанието по чл.146, т.4 от АПК. В действителност с Определение № 666/22.04.2025г. по а.д. № 121/2025г., съдът е отменил отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище, последният да възобнови административно производство по влязъл в сила административен акт и е върнал искането на компетентния орган за ново произнасяне. В диспозитива на определението си обаче, съдът не е давал указания на органа, същият да разгледа искането за изменение като анализира коректността на първоначалното разпореждане, включително използвания метод за определяне на дохода, така както твърди оспорващата. С втория диспозитив на определението си, с който искането е изпратено на компетентния орган, съдът е указал единствено искането да се разгледа от компетентния орган по реда на чл. 54ж, ал.2 КСО в законния срок. С оглед изложеното не е налице неизпълнение на съдебен акт и на указания дадени с негов диспозитив, което да води до съществено нарушение на процесуалните правила и доводите на оспорващата в тази насока са неоснователни. При произнасянето си по постъпили искания за възобновяване на производства по влезли в сила разпореждания, компетентният орган по 54ж, ал.1 от КСО действа при условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка, като единствено дължи мотиви. В случая органът е изложил конкретни мотиви, които в достатъчно ясна степен разкриват волята му относно липсата на основанията за възобновяване на производството по влязлото в сила Разпореждане № 251-00-1892-15/ 29.04.2025г., като са изложени съображения и по двете точки на чл.54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. На основание гореизложеното съдът намира, че в производството по издаване на оспорените актове не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния закон, съдът намира следното: В случая предмет на делото е наличието или липсата на предпоставките по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за възобновяване на производството по влязлото в сила Разпореждане № 251-00-1892-15/29.04.2025г., а не незаконосъобразността на последното, поради неправилното приложение на материалния закон. В тази връзка обстоятелствата по чл. 54ж, ал. 2, т.2 от КСО, включващи и „…неправилно отпуснато ПОБ…“, следва да се тълкуват, а посочената разпоредба да се правоприлага, във връзка с обстоятелствата по чл. 54ж, ал. 2, т.1 на КСО „…представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица…“, в смисъл, че липсата на тези документи и доказателства към момента на постановяване на влезлия в сила акт е довела до неправилното отпускане на ПОБ и ако същите бяха представени, би се стигнало до друг правен резултат от акта. Обратното тълкуване би означавало, че по реда на чл. 54ж, ал. 2, т.2 от КСО неограничено във времето може да се иска възобновяване на административно производство по влязъл в сила акт, като така засегнатото от акта лице ще може да санира пропуска си – че е пропуснал да оспори в законния срок акта по реда на чл.117 и чл.118 от КСО. Производството по възобновяване по реда на чл.54ж от КСО е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове. Недопустимо е по реда на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО неограничено във времето да се иска възобновяване на административно производство по влязъл в сила административен акт, чрез заобикаляне на неговата стабилност, по доводи за неправилно приложение на материалния закон, които следва да са предмет на съдебен контрол в друго съдебно производство, развиващо се по друг ред. В случая цитираните от оспорващата съдебни решения на Административен съд – Търговище не съставляват ново обстоятелство, а още по-малко ново писмено доказателство по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Ново обстоятелство по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е факт от обективната действителност, свързан с фактическата обстановка по правоотношението, който факт е съществувал към момента на решаването на въпроса от административния орган, но не е могъл да бъде известен на страните в административното производство и е от съществено значение за издаването на акта. Ново писмено доказателство по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е документ, който е свързан или удостоверява факт от обективната действителност, който е съществувал към момента на постановяване на акта, но не е могъл да бъде известен на страните. Касае се за непълнота на фактическите обстоятелства или на доказателствения материал, която се разкрива след като административния акт е влязъл в сила, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Изброените в жалбата съдебни решения на Административен съд – Търговище съставляват единствено съдебна практика по приложение на материалния закон във връзка с идентични случай на правоотношения между НОИ и осигурени физически лица. Освен това, посочените решения са и постановени между различни страни и при различни фактически обстоятелства. Даденото тълкуване на административния орган на приложимия закон при издаването на влезлия в сила административен акт в смисъл, в който е различен от последвалите го съдебни решения, не поражда последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Наведените от оспорващата доводи, че обезщетението ѝ е неправилно определено по размер, поради неправилно приложение на общностното право – Регламент 883/2004, не следва да се обсъжда в настоящото производство. Дали така отпуснатият размер на ПОБ на С. с влязлото в сила разпореждане е при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона остава извън предмета на настоящото произнасяне, тъй като тези основания за незаконосъобразност на разпореждането са предмет на друго нарочно производство. Същите е следвало да бъдат наведени в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 251-00-1892-7/ 31.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, евентуално при последващо обжалване на разпореждането по съдебен ред. По изложените съображения, съдът намира оспореното Решение №1040-25-69/17.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1892-15/ 29.04.2025г. за постановени при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. На основание всички гореизложено, съдът приема жалбата на С. С. С. за неоснователна и като такава следва същата да бъде отхвърлена. По направеното от оспорващата едва с писмената защита по същество, искане за спиране на настоящото дело до постановяване на решение по делот С-116/2025г. на Съда на ЕС по преюдициалното запитване на Административен съд – Благоевград по ад.д.№1559/2024г., съдът намира същото за неоснователно по гореизложените подробни съображения, че предмет на настоящото производство не е незаконосъобразността на влязлото в сила разпореждане, във връзка с правилното приложение на материалния закон, а кумулативното наличие или липса на предпоставките по чл.54ж, ал.2 от КСО, като предпоставката по чл.54ж, ал.2,т.2 от КСО следва да се разглежда във връзка с предпоставката по чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО. Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.154а, ал.1, т.8 от АПК за спиране на настоящото дело. По въпроса за разноските: При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.3 от АПК, следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва в полза на ТП на НОИ – Търговище да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, който е от 200 лв., съобразно изменението в Наредбата / бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г./. Претенцията на ответника за разноски над посочения размер, съдът намира за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посоченият размер на присъдените по делото разноски от 200 лева, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ, е в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/. Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2 от АПК, чл.143, ал.3 от АПК, съдът