Решение № 77 от 27.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 3145/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответниците по иска чрез адв. В. Г. срещу осъдителната част на решение № 900119 от 28.02.2023 г. по гр.д. 209/2018 на ОС Благоевград, с което те са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, част от общо дължима главница от 148 769 лева за неплатени вноски с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по договор за банков кредит HL 57187 от 03.04.2012 г., сключен между Юробанк България АД и Д. И. Л., Т. И. Л. и А. Т. Л. като солидарни длъжници със законната лихва от подаване на исковата молба (02.11.2018 г.) до плащането, както и в частта, в която са осъдени да платят 4 775.48 лв., разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар пред ОС Благоевград и 4 310.73 лв. разноски в заповедното производство. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Съдът не бил обсъдил всички доводи на ответниците, обсъдил бил обстоятелства, неизложени от ищеца. Поддържат твърдение за нищожност на договора за кредит поради свързаността му с предшестващ договор за кредит и поради неравноправност на клаузите за прехвърляне на валутния риск върху кредитопилучателите. Постъпил е отговор от ищеца Юробанк България АД чрез адв. В. Д., с който жалбата се оспорва. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Назначена е ССчЕ по искане на жалбоподателите и допълнена служебно от съда със следните задачи: 1. Каква главница е платила банката – ищец към „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС“ АД 2. Каква главница е следвало да се плати със сумата по договора за рефинансиране, ако не се прилага чл. 4.2 от допълнително споразумение от 11.10.2013 г. и следващите допълнителни споразумения относно възнаградителната лихва 3. Ако не се прилага чл. 4.2 от допълнително споразумение от 11.10.2013 г. и следващите допълнителни споразумения относно възнаградителната лихва за периода след 2013 г., в какъв размер е надвнесената сума за периода от 2013 г. до 25.02.2016 година и кои вноски могат да бъдат погасени с надвнесената сума 4. Какъв е размерът на непогасените вноски с настъпил падеж към деня на изготвяне на заключението, ако не се прилага чл. 4.2 от допълнително споразумение от 11.10.2013 г. и следващите допълнителни споразумения относно възнаградителната лихва за периода след 2013 г. и не се начисляват такси и комисионни по чл. 4 от договора за банков кредит. 5. Какъв е размерът на непогасените вноски с настъпил падеж по договор за потребителски кредит HL 32059 от 18.12.2007 г. към 03.04.2012 г., като при определяне размера на дълга, включващ главница, лихви, такси, застраховки не следва да взема предвид уговорените с последващите допълнителни споразумения капитализации на лихви и съответно нови погасителни планове, ако са изготвяни такива. Задълженията по кредита следва да бъдат изчислени по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, който да бъде посочен в заключението, както и в лева. След като определи по горния начин задълженията, да посочи има ли надплащане със сумата от 150 050 лв., усвоена от ответниците на 03.04.2012 г. за рефинансиране на задълженията по договора от 2007 г. и ако има-какъв е неговият размер? В съдебно заседание от 05.12.2024 г. заключението на ССчЕ, изготвено от В. П., е прието. Процесуалният представител на въззивните жалбоподатели моли за уважаване на жалбата, отхвърляне на иска на банката и претендира разноски. Представя и писмено становище. Производството пред ОС Благоевград е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.430 ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД на „Юробанк България“ АД срещу Д. И. Л., Т. И. Л. и А. Т. Л. за следните суми: 100 000 лева (сто хиляди лева) - част от общо дължима главница в размер на 155 717, 04 лева (сто петдесет и пет хиляди седемстотин и седемнадесет лева и четири стотинки) - за периода от 25.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; възнаградителна лихва в размер от 19 336, 54лв. (деветнадесет хиляди триста тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), дължима за периода от 25.02.2016 г. до 08.05.2018 г. на основание чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 29.12.2014 г.; мораторна лихва в размер от 3 730, 21лв. (три хиляди седемстотин и тридесет лева и двадесет и една стотинки), дължима за периода от 25.02.2016 г. до 21.08.2018 г. на основание чл. 3, ал. 4 от договора за кредит; сумата от 1 262, 50 лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки)-такси за периода от 27.02.2016 г. до 21.08.201 8г.- дължими такси по договора, дължими на основание чл. 4 от договора; сумата от 72, 00 лв. (седемдесет и два лева) разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост на основание чл. 11, т. 3 от договора; сумата от 124, 86 лева (сто двадесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки) - дължима за периода от 10.01.2017 г. до 21.08.2018 г. застраховка на обезпечение на основание чл. 15, във вр. с чл. 11, т. 3 от договора; законна лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.08.2018 г.) до окончателното им изплащане. Претендират се във връзка с т. 12 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, сумата от 2 490.52 лв. (две хиляди четиристотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки) - разноски в заповедното производство за дължимата държавна такса, 2 887, 47 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – за адвокатски хонорар, с вкл. ДДС в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2118/2018 г. по описа на РС Благоевград. С първоинстанцинното решение са отхвърлени исковете за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 25.02.2016 г. до 08.05.2018 г. от 19336, 54 лв., за мораторна лихва за периода 25.02.2016-21.08.2018 г. от 3730, 21 лв., за такси за периода 27.02.2016-21.08.2018 г. от 1262, 50 лв., за разноски за връчване на нотариални покани от 72 лева, за застраховка за обезпечение за периода 10.01.2017 – 21.08.2018 г. от 124, 86 лв., за законна лихва върху главницата и таксите от подаване на заявлението за заповед за изпълнение до датата на подаване на исковата молба. В тази част решението не е обжалвано. Не е обжалвано и приетото от ОС Благоевград, че не е настъпила предсрочна изискуемост. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 пред РС Благоевград за задължения на ответниците по договор HL 57187 от 03.04.2012 г. и в образуваното по него гр.д. 2118/2018 г. съдът е отказал да издаде заповед, като е приел, че не е налице редовно връчване на поканата за предсрочна изискуемост и е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си, което банката е сторила в посочения срок. Спорно пред въззивната инстанция е имат ли ответниците задължение за заплащане на главница за периода 25.02.2016 - 21.08.2018 г. в размер на 100 000 лева, част от общо приета за дължима от първата инстанция главница от 148 769 лева за неплатени вноски с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по договор за банков кредит HL 57187 от 03.04.2012 г. За да отговори на този въпрос съдът следва да отговори и на въпроса валиден ли е договорът от 03.04.2012 г., както заради въведеното с отговора на искова молба възражение за неговата недействителност поради липса на основание, така и заради служебното си задължение във връзка с правата на потребителите. От доказателствата по делото се установява, че между страните (Юробанк България АД е правоприемник на Юробанк И Еф Джи България АД) е сключен договор за потребителски кредит с № HL 32059 от 18.12.2007 г. по силата на който банката предоставила на Д. И. Л., Т. И. Л. и А. Т. Л. (наричани общо кредитополучател) потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 115 290 лева, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 1, ал. 2 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк, а съобразно чл. 1, ал. 3 са солидарни длъжници. Според погасителния план отпуснатата сума е 98996 швейцарски франка. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 180 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, приложение № 1 към договора. (л. 67-74 от делото на първата инстанция). Съгласно чл. 3, ал. 1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент ( БЛП ) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 6. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4.5 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Д. И. Л. и се ползва при условията на ал. 3 и 4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. Превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева/лева, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1. в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита - годишна такса за управление в размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 2. административна такса от 40 лв., еднократно платима при подаване на документи за кредит, като с чл. 13, ал.1 банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл. 21 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева или лева, като се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката и се съгласява в тези случаи банката да превалутира кредита в български лева или лева по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. Дефиниция на понятието "превалутиране" е дадено в чл. 22 от договора а именно - промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или лева, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на същия текст кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. На 23.04.2008 г. между страните е подписано допълнително споразумение към този договор, с което са предоговорени параметрите на годишната лихва: в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 3.5 пункта. Към датата на договора БЛП е в размер на 4.5%, и съответно годишната лихва е в размер на 8.00 %. На 03.04.2012 г. страните са сключили договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 57187. Съгласно чл.1, ал.1 от същия банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 150 050 лв. за рефинансиране на кредит HL32059 при ищеца, произтичащ от сключен между страните договор за кредит. Разрешеният кредит или част от него, равняваща се на задължението по HL32059 се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в банката, като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарски франк към лева в деня на превалутирането, с цел цялостно издължаване на кредит HL32059 Задълженията по този кредит според изчисленията на банката: редовна лихва, просрочена лихва, просрочени такси, просрочени застраховки, редовна главница са посочени в чл. 2: задълженията по договор HL 32059 към датата на усвояване на текущия кредит, са общо в размер на 91 467.06 CHF, включващи: - 580.01 CHF - редовна лихва; - 1800.00 CHF - просрочена лихва; - 455.65 CHF - просрочени такси; - 145.37 CHF - просрочени плащания за застраховки; - 88 486.03 CHF - редовна главница. В чл.3 от договора за рефинансиране е уговорено, че кредитополучателят дължи на банката лихва, която е различна за първата година от сключване на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 135 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която от своя страна се открива след учредяване на договореното между страните обезпечение и изпълнение на останалите условия. Кредитополучателят погасява кредита на вноски, съгласно погасителен план, във валутата, в която кредитът е разрешен (чл. 5 ал. 1-3). Към договора за рефинансиране от 2012 г. са сключени четири допълнителни споразумения: от 26.04.2012 г.; от 11.10.2013 г.; от 22.05.2014 г. и от 29.12.2014 г. ОС Благоевград е приел, че главницата е била капитализирана, като при определяне размера на дължимата главница при всеки анекс, върху дълга се натрупват начислените, но непогасени през предходен период и периода на облекчено погасяване- лихва, такси, застрахователни суми като върху така формирания нов размер на дълг се начислява годишната лихва, поради което уговорките в допълнителните споразумения за капитализиране на лихвата, представляващи анатоцизъм, противоречат на закона /на чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ и са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Нищожните клаузи на допълнителните споразумения, с които е било уговоряно преоформяне на дълга и формиране на капитализирана лихва, не са могли да породят правното си действие. Срещу приетата нищожност на тези текстове няма въззивни доводи. В приетото от настоящата инстанция заключение на ССчЕ при отговора на въпрос пети е изчислено, че за периода до датата на рефинансиране са платени задължения във франкове общо в размер на 47 798.59 СНF – левова равностойност по курс на банката към деня на плащане на вноските 65 636.91 лв. Преизчислени по курса към деня на усвояване на кредита (1: 1.1646), равностойността във франкове е 56 360.05 CHF. При извършеното погасяване до дата 09.04.2012 г., датата на рефинансиране, след като се погасят главница от 21 008.86 CHF, възнаградителна лихва от 31 923.79 CHF, такси за управление 2 785.14 CHF, застраховки 642.26 CHF, се получава остатък от направените вноски в размер на 3 812.60 CHF. Надплатената сума със сумата от 150 050 лв. е в размер на 59 226.18 лв. При така установените факти съобразно с възраженията и твърденията, съдът достига до следните правни изводи. Предмет на настоящото исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. Безспорно е, че кредитополучателите имат качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец е търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. Всеки от ответниците в отговорите на искова молба и в допълнителните отговори на допълнителна искова молба, в писмената защита пред ОС Благоевград, във въззивната жалба и в писмената защита пред САС се позовават на неравноправността на клаузите за прехвърляне на валутния риск върху потребителя и нищожността на договора. Видно е, че са заявили желанието си да се ползват от защитната система на Директива 93/13. Следва да бъде разгледан въпросът за действителността на договора за рефинансиране от 03.04.2012 г. на плоскостта на чл. 366 ЗЗД, както и в контекста на практиката на СЕС и по- конкретно решение по съединени дела С-229/19 и С-289/19, т. 50; решение по дело С-125/18, т. 50; решение по съединени дела С-776 - С-782/19, т. 63; решение по дело С-186/16, т. 45; решение по дело С-26/13, т. 71 и 72; решение по дело С-348/14, т. 52; определение по дело С- 117/23, т. 29, т. 30 и т. 31). Основателен е доводът в жалбата, заявен още пред първата инстанция, че двата договора са свързани и не могат да се разглеждат отделно. За да се прецени дължимостта на сумите по договора от 03.04.2012 г., следва да се установи какви са били те в действителност, като не може да се приеме, че щом потребителите са се съгласили със сумата от 150 050 лева, те са я дължали към този момент по първия договор от 2007 г. Установява се от посочените по-горе отговори на вещото лице П., че към деня на рефинансиране – 03.04.2012 г. ответниците не са имали задължения с настъпил падеж към банката, а дори е имало остатък от платените до момента вноски в размер на 3 812.60 CHF. Следователно не е имало дълг, който да бъде рефинансиран. В договора за рефинансиране сумите, посочени като дължими от кредитополучателите, са изчислени от банката въз основа на клаузи в договора от 2007 г. и допълнителното споразумение към него, които съдът приема за неравноправни по следните съображения. Не се установява текстовете от договора от 18.12.2007 г. и допълнителното споразумение да са индивидуално договорени, като тежестта да установи този факт е върху банката. Както е прието в р № 65 по т.д. № 1556/2017 г. на ВКС, Първо ТО и много други доказване то на индивидуалното договаряне на допълнителното споразумение би било от значение, когато с последващите споразумения/анекси се преурежда съдържанието на спорните и установими като неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП, клаузи на основния договор. Когато липсва подобно предоговаряне, напротив – както е и в настоящия случай – с допълнителното споразумение изрично се запазва действието на останалите разпоредби на основния договор, незасегнати от предмета на допълнителното споразумение, между които и неразноправната клауза за преминаване на валутния риск у потребителя, за правния спор няма значение качеството на уговорките в допълнителното споразумение като индивидуално или неиндивидуално уговорени. Предоговарянето на условията на кредита, вкл. съвпадащи волеизявления на страните по договора за кредит, относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не означава, че потребителят дължи толкова, за колкото е подписал споразумението. Съгласно договора от 18.12.2007 г. сумата по отпуснатия кредит е била преведена по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове, с която Д. Л. не е можела да се разпорежда, след което от тази сметка сумата е преведена по левова сметка на кредитополучтаеля. Страните са се споразумели също така кредитът да бъде погасяван на вноски в швейцарски франкове. Независимо от декларацията на длъжника в чл. 23, че е запознат с рисковете, банката не е действала добросъвестно и е налице значително несъответствие между правата и задълженията на банката. Според договора при покачването на курса на франка спрямо лев/лева кредитополучателят плаща по-висока сума в лева/лева, за да погасява месечните си вноски, тъй като му се налага да закупува швейцарски франкове на по-висока цена. В резултат, валутният риск е прехвърлен върху потребителя, който е по- слабата страна в правоотношението и уврежда неговите интереси. Върху потребителя са прехвърлени неизгодните за него икономически последици от повишаването на валутния курс на валутата по кредита в сравнение с националната /която от своя страна е обвързана с левато при фиксиран курс в условията на валутен борд/. За равновесие, в договора не е предвидено, че банката носи риска от поевтиняването на швейцарския франк спрямо лева. Потребителят не разполага със средство за въздействие при ситуация, в която поради ежемесечното покачване на валутния курс, стойността на месечните му вноски в швейцарски франкове става все по-голяма, изчислена в местната валута – български лев. Банката, от своя страна, чрез разпоредбите, които й дават право да променя лихвения процент по кредита, е гарантирала интереса си при промяна на пазарните условия. Банката не е предоставила на ответниците цялата относима информация, която да й позволи да прецени реалната цена на отпуснатия кредит, а именно, че финансирането е в швейцарски франкове, до което потребителят няма да има реален достъп, но в същото време поема дългосрочно задължение /135 месеца/ при наличие само на формални пояснения от банката, че курсът на чуждестранната валута може да се покачи, и при липса на официални прогнози за този курс, които да са достъпни за потребителя, както и на подробни разяснения за икономическата ситуация, при която този договор се сключва. По отношение на неравноправността на клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал. 3 ЗЗП, е отговорено в практиката - напр. с решение № 295/22.02.2019 г. на ВКС по т.д. № 3539/2015 г., II т.о. и решение № 170/16.03.2021 г. по т.д. № 1901/2019 г. на ВКС, II т.о. В тях, след като е проследена практиката и разясненията, дадени от Съда на Европейския съюз с решението по дело С-186/16 г. по приложението на чл.3, чл.4, пар.2 и чл.5 от Директива 93/13, с решение по дело С[1]484/08, С-415/11 и определение по дело С -119/17 е прието по поставения въпрос, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправен характер бъде констатирано че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗПП. С решение № 50011 от 26.11.2024 г. на ВКС, Първо ТО по т.д. 1060/2022 е прието, че при възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заемната сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка. Разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да транспонират в тяхното национално законодателство правилото, че неравноправните договорни клаузи, сключени между потребители и продавачи или доставчици, не са обвързващи за потребителите, т. е. съдът не следва да ги счита приложими /решение по съединени дела С- 80/21-С-82/21, т. 58/. В постановените от него актове СЕС посочва, че чл. 6, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на решаващия съд да допълва договор като измени съдържанието на отделна негова клауза - например премахвайки единствено елементи от нея, които я правят неравноправна /решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, т. 53; решение по дело С- 19/20, т. 67; цитираните от касатора решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21, т. 59; решение по дело С-212/20, т. 70 и 71, решение по дело С-260/18, т. 62; решение по дело С- 118/17, т. 46; решение по съединени дела С-154/15, С-307/15, С-308/15, т. 60 и др./. Националният съд би могъл да премахне елемент от неравноправна клауза, само ако този елемент представлява договорно задължение, отделно от останалите уговорки, чийто евентуален неравноправен характер може да бъде предмет на индивидуализирана проверка. Конкретно, когато клауза, възлагаща валутния риск в тежест на потребителя, поради неравноправния си характер и обстоятелството, че представлява основен предмет на договора, води до недействителност на договора за кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, в неговата цялост, чл. 6, § 1 от Директивата не допуска този договор да бъде обявен за действителен и съдържанието на произтичащите от неравноправната клауза задължения на потребителя да бъдат адаптирани посредством промяна валутата на договора, или посредством определяне на максимален размер на обменния курс на тази валута /решение по дело С-705/21, т. 41/. В решенията на СЕС е изведено разбирането, че, ако се допусне националният съд да изменя или допълва договорите с цел да неутрализира включените в него неравноправни клаузи, ще се стигне до засягане на предвидената в чл. 7 от Директива 93/13 дългосрочна цел – да се възпрат продавачите или доставчиците да прилагат неравноправни клаузи занапред. Те биха били изкушени да продължат използването на посочените клаузи, ако знаят, че дори и те да бъдат обявени за нищожни, договорът може да бъде изменен/допълнен в нужната степен от националния съд и така да се съхранят интересите им, което е правно нетърпимо /решение по дело С-19/20 т. 69; решение по дело С-212/20, т. 69; решение по дело С-26/13, т. 79; решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21, т. 60; определение по дело С-117/23, т. 55/. В своето решение по дело С- 520/21, т. 83 СЕС изяснява, че продавачите или доставчиците не могат да заобиколят преследваните с Директивата цели, включително по съображения за запазване стабилността на финансовите пазари, а банковите институции като доставчици на услуги трябва да организират така дейността си, че тя да е в съответствие с Директивата. Предвид разясненията, дадени от СЕС в определение по дело С-117/23, т. 27 и т. 45 и цитираната в него практика, описаните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 от договора за кредит от 2007 г. имат икономически смисъл единствено съвместно с клаузите на чл. 1 и чл. 2, като заедно с тях определят основния предмет на договора – предоставя се кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарския франк към националната валута по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, което се осъществява чрез превод по блокирана сметка в швейцарски франкове, която сума са превалутира служебно от банката в същия ден, и на кредитополучателя се предоставят заемни средства в размер на 115 290 лв. Последният дължи да погасява кредита на месечни вноски във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева. Кредитополучателят декларира, че е съгласен, че промяната в курс купува/продава на швейцарския франк към българския лев може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски, с оглед на което напълно приема да носи за своя сметка валутния риск. Преценката за липса на прозрачност на групата клаузи, отговарящи на определението „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, и оттам за неравноправния им характер води до извод, че договор HL 32059 от 18.12.2007 г. е недействителен, тъй като не може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи САС е дал възможност на страните в едномесечен срок да заявят налице ли е съгласие по смисъла на чл. 20а, ал.2 от ЗЗД за изменение на сключения между тях договор за потребителски кредит HL 32059 от 18.12.2007 г. по този начин: отпуснатият кредит е в размер на 115 290 лева. Ищецът не е изразил становище. Ответниците са посочили, че обвързаността с валутен курс, едностранно определен от банката в деня на усвояване на кредита в чуждестранна валута, впоследствие служебно превалутиран в лева не защитава правата на доверителите ми, тъй като предвижда дължимостта на комисионна и обвързаността с валутен курс, едностранно определен от банката. Упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредотополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден за кредитополучателя валутен курс, (решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на II ТО.на ВКС). Банката не е предоставила информация относно влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на законното платежно средство на Република България (български лев), спрямо валутата швейцарски франк, както и на увеличението на чуждестранния лихвен процент. С оглед на това не са били осведомени, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута се излагат на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще им бъде икономически трудно да понесат при обезценяване на валутата, в която получават доходите си (лева) и не дават съгласието си за тълкуване на договора в смисъл, че отпуснатият кредит е в размер на 115 290 лева. Следва да се отбележи, че не би имало неблагоприятни последици за потребителите, сега въззивни жалбоподатели, ако договорът бъде обявен за нищожен и възникне реституционна претенция за главницата, тъй като и по двата договора за кредит е настъпил падежът и на последната вноска, следователно реституционната претенция за връщане на невърнатата от тях главница няма да ги постави в по-неизгодно положение. Като съобрази горното, въззивният съд приема договор за потребителски кредит HL 32059 от 18.12.2007 г. и допълнително споразумение от 23.04.2008 г. за недействителни. По отношение на договор HL 57187 от 03.04.2012 г. от значение е следното. С решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. №2615/2016 г. на ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от първоначалния договор, която е неравноправна. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост. В сходен смисъл е и последвалата практика - решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 101/19.08.2019 г. по т. д. № 439/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С договора от 03.04.2012 г. страните са направили опит да преуредят отношенията си по договора от 18.12.2007 г. По изложените съображения договор за рефинансиране HL 57187 от 03.04.2012 г., въз основа на който ищецът е предявил претенцията си, е нищожен, а искът за заплащане на вноски по него на договорно основание е неоснователен. Въззивната жалба е основателна, а решението в обжалваната му част следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде отхвърлен искът за осъждане на Д. И. Л., Т. И. Л. и А. Т. Л. солидарно да заплатят 100 000 (сто хиляди) лева главница частично от част от общо дължима главница от 148 769 лева за неплатени вноски с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по договор за банков кредит HL 57187 от 03.04.2012 г., да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответниците са осъдени да платят на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство пред първата инстанция. На ответниците следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 5800 (пет хиляди и осемстотин) лева и за въззивната инстанция в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева според неоспорените списъци за разноски, представени в съответната инстанция и при съобразяване, че разходите действително са направени. Предвид горното, съдът