Решение № 281 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1045/2026 г.

наказателно дело № 20262230201045 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано по жалба на М. Й. Г.-З. – кмет на Община Т., ЕГН ••••••••••, в качеството й на кмет на Община Т., чрез. Адв. М. М. от САК против Наказателно постановление № НП – КД-8/22.07.2026год., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което за нарушение на чл. 44, ал. 3 от Закона за социалните услуги, на основание чл. 168 от Закона за социалните услиги, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1227.10 евро. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. В писмени бележки доразвива съображенията си в посока отмяна на НП поради незаконосъобразност. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, редовно призована не се явява . Представлява се от надлежно упълномощен главен юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна, моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено като законосъобразно обжалваното наказателно постановление, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки в подкрепа на заявеното. Претендират се разноски. Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: На 29.05.2026 год. бил съставен АУАН № АКД-11 от същата дата против жалбоподателката за това, че в периода от 15.04.2026 год. до 17.04.2026 год. комисия, определена със Заповед № РД-18-266/09.04.2026 год. и Заповед № РД-18-267/09.04.2026 год. на Изпълнителния директор (ИД) на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) е извършила периодични планови тематични проверки за спазването на стандартите за качество на социалните услуги, за съответствието с изискванията на Закона за социалните услуги и нормативните актове по неговото прилагане, за спазването на правата на потребителите, както и за начина, по който общините разходват средства от държавния бюджет в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства (ДПЛПР) и Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ), с адрес: гр. •••••, като при проверката било установено следното: На 17.04.2026 год. в ДПЛПУ и ДПЛПР, на адрес: гр. ••••• при извършване на периодични планови тематични проверки за спазването на стандартите за качество на социалните услуги, съответствието с изискванията на Закона за социалните услуги и нормативните актове по неговото прилагане, спазването на правата на потребителите, както и за начина, по който общините разходват средства от държавния бюджет, било установено, че кметът на Община Т., в качеството си на доставчик на социални услуги в ДПЛУИ и ДПЛПР, е допуснал отклоняване на финансови средства, предоставени целево за издръжка и предоставяне на социални услуги в двете специализирани институции. В акта е отразено, че част от държавната субсидия, предназначена за дейностите по Закона за социалните услуги (ЗСУ), е била разходвана за инициативи и дейности на Общината, които са несвойствени за социалните услуги и не са предвидени в ЗСУ, както и че посоченото отклоняване на средства е осъществено въз основа на разходи, които са одобрени от главния счетоводител и финансовия контрольор при Община Т., и впоследствие са утвърдени за плащане от кмета на общината. Посочва се, че нарушението е обективирано в следните финансови документи и плащания, както следва: 1.) Финансиране на празнични събития по повод празник на града в размер на 30 211,02 лева и 2.) Закупуване на коледна украса за нуждите на общината в размер на 49 330 лева. В акта се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от Закона за социалните услуги. С писмо изх. № П-АУАН- 8/07.05.2026 год. жалбоподателката била поканена на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН да се яви на 29.05.2026 год. в офиса на Агенцията за качеството на социалните услуги в гр.Стара Загора за съставяне на АУАН. В писмото изрично било указано, че в случай на наличие на обективна невъзможност за явяване, следва да бъде изпратен упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно представител, както и че в случай на неявяване, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В АУАН било отразено, че е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Актът бил изпратен за връчване с писмо изх.№ 08-00-268/01.07.2026 год. по описа на АКСУ и бил връчен лично на жалбоподателката на 08.07.2026 год. (л. 16 – 22 от делото). Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № НП-КД-8 от 22.07.2026 год., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което за описаното в акта нарушение било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1227,10 евро на основание чл. 168 от Закона за социалните услуги, за нарушение на чл. 44, ал. 3 от Закона за социалните услуги. В НП се посочва, че в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу съставения АУАН. Посочват се като отегчаващи вината следните обстоятелства: При индивидуализиране на административното наказание е необходимо да се отчете като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, обусловена от характера на засегнатите обществени отношения. Посочва се, че неправомерно разходваните средства представляват целево предоставени средства от държавния бюджет, предназначени за финансиране на социални услуги за лица, потребители на социални услуги – представители на особено уязвими групи от обществото, както и че законосъобразното и целево разходване на тези средства е гаранция за осигуряване на качествена грижа, защита на правата и задоволяване на жизненоважните потребности на потребителите на социалните услуги. Посочва се още, че отклоняването на средствата за дейности, несвързани с предоставянето на социални услуги и непредвидени в Закона за социалните услуги, създава риск от затрудняване на дейността и функционирането на социалните услуги и накърнява обществения интерес, свързан със защитата на най-уязвимите членове на обществото. Посочва се, че като отегчаващо вината обстоятелство се отчита и обстоятелството, че нарушението е извършено от кмет на община – орган на изпълнителната власт и първостепенен разпоредител с бюджет, на когото законът възлага специални задължения по управление, контрол и законосъобразно разходване на публичните средства, включително носи отговорност за законосъобразното управление на средствата от държавния бюджет, предоставени за финансиране на социални услуги. В НП се посочва, че от лице, заемащо такава длъжност, се очаква особена грижа при упражняване на предоставените му правомощия и стриктно спазване на принципите на законност, финансова дисциплина и целево разходване на средствата от държавния бюджет. Посочва се още, че при определяне размера на наказанието следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство значителния размер на неправомерно разходваните средства от държавния бюджет, който сочи, че нарушението не представлява инцидентно или несъществено отклонение от установения ред за целево разходване на публични средства, а се характеризира с повишена степен на обществена опасност. Това допълнително увеличавало степента на обществена опасност на нарушението и обосновавало налагането на административно наказание в размер над минимално предвидения в закона. В НП се посочва, че нарушението не е резултат от инцидентен пропуск или техническа грешка, а е осъществено чрез утвърждаване за плащане на разходи, несъответстващи на целевото предназначение на предоставените средства, което сочи на съзнателно упражняване на правомощията по разпореждане с публичен финансов ресурс в противоречие със закона. Посочва се, че няма смекчаващи вината обстоятелства. В НП е отразено, че извършеното нарушение, констатирано в Акт за установяване на административно нарушение № АКД-11 от 29.05.2026 год., се потвърждава от приложените доказателства, като е установено, че лицето, посочено в акта като нарушител е извършило визираното в него нарушение и за същото следва да бъде наложено предвиденото в чл. 168, ал. 1 от ЗСУ във връзка с чл. 44, ал. 3 от ЗСУ, и чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от ЗАНН административно наказание. Отразено е също, че нарушението на чл. 44, ал. 3 от Закона за социалните услуги е от категорията на формалните нарушения (на просто извършване), като за неговата съставомерност не се изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, а е достатъчно самото изпълнително деяние. Отразено е, че в случая изпълнителното деяние се изразява в самия факт на разходване на парични средства от една социална услуга към друга, различна дейност, както и че с това е допуснато неправомерно разходване на средства, които представляват целево предоставени суми от държавния бюджет, строго предназначени за финансиране на социални услуги за лица – потребители на тези услуги и представители на особено уязвими групи от обществото. В НП се посочва, че поради това не е необходимо да се изследва или доказва настъпването на допълнителни реални вредни последици, включително имуществени щети, тъй като обществената опасност и противоправният резултат произтичат директно от самото нецелево разходване и нарушаването на финансовата дисциплина, което е напълно достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Посочва се, че извършването на нарушението е установено на 17.04.2026 год. в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства и Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с адрес: гр. •••••, както и че от събраните по административнонаказателната преписка доказателства безспорно се установява, че с действията си, изразяващи се в разходване на финансови средства, предоставени целево за издръжка и предоставяне на социални услуги в двете специализирани институции, за инициативи и дейности на Общината, които са несвойствени за социалните услуги и не са предвидени в ЗСУ, кметът на Община Т. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от Закона за социалните услуги. В НП е отразено, че доколкото ЗАНН не предвижда кога се прилагат институтите на „смекчаващи вината обстоятелства“ и „отегчаващи вината обстоятелства“, то следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 56 от Наказателния кодекс (НК), съгласно който „не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление“, т.е. не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство в случай на извършване на нарушението за първи път, тогава, когато поредността е включена в състава на правната норма, приложима и съответстваща на извършеното нарушение. Отразено е, че следователно не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на ЗАНН. Посочва се, че фактическите обстоятелства по настоящия случай не указват маловажност или явна маловажност по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от допълнителната разпоредба на ЗАНН, тъй като не се установяват данни за обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен или явно незначителна степен на обществена опасност. Още повече, извод за маловажност на административното нарушение не може да се обоснове и от факта, че нарушението е извършено за първи път, тъй като при приемане на обратното всяко първо нарушение ще следва да се квалифицира като маловажен случай. Посочва се още, че при определяне размера на наказанието била съобразена тежестта на извършеното административно нарушение, както и общественоопасните последици на извършеното. НП било връчено лично на 29.07.2026 год. (л. 13 – 15 от делото). Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. При извършената служебна проверка, след запознаване с цялата административно наказателна преписка и след пълна, всестранна и обективна преценка на правно релевантните факти, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като разгледана по съществото си е и основателна, поради което ще следва да се постанови съдебно решение, с което се отмени изцяло обжалваното НП по следните съображения: Съдът констатира, че в хода на установяване на административното нарушение и в това по налагане на наказанието, е допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето съдържание и последици е ограничило правото на участие и на защита на жалбоподателя М. Й. Г.-З. в това производство и което е самостоятелно основание за отмяната на НП, без съдът да се произнася по съществото на спора. С акта за установяване на административното нарушение, с който се образува самото административно наказателно производство, се навеждат и установяват обстоятелства и факти, които от обективна страна очертават първоначалната рамка, в която следва да продължи това производство по отношение на осъществен състав на нарушена административно наказателна норма, включително и това с което се налага впоследствие самото административно наказание, но предвид допуснато процесуално нарушение, съдът няма да анализира наличието на материално правните предпоставки, ангажиращи административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Административно наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от длъжностни лица при Агенция за качеството на социалните услуги и е по повод констатирано нарушение за начина, по който Община Т. е разходвало средства от държавния бюджет в противоречие със стандартите за качество на социалните услуги, съответствието с изискванията на Закона за социалните услуги и нормативните актове по неговото прилагане. В съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочена датата, както и мястото на извършване на нарушението. Посочена е датата, на която е извършена проверката, която се явява и дата на констатиране на нарушението, но не и дата на извършването му. Вмененото на жалбоподателката нарушение се изразява в това, че тя като кмет на Община Т., в качеството си на доставчик на социални услуги в ДПЛУИ и ДПЛПР, е допуснал отклоняване на финансови средства, предоставени целево за издръжка и предоставяне на социални услуги в двете специализирани институции. В акта е отразено, че част от държавната субсидия, предназначена за дейностите по Закона за социалните услуги (ЗСУ), е била разходвана за инициативи и дейности на Общината, които са несвойствени за социалните услуги и не са предвидени в ЗСУ, както и че посоченото отклоняване на средства е осъществено въз основа на разходи, които са одобрени от главния счетоводител и финансовия контрольор при Община Т., и впоследствие са утвърдени за плащане от кмета на общината. Посочва се, че нарушението е обективирано в следните финансови документи и плащания, както следва: 1.) Финансиране на празнични събития по повод празник на града в размер на 30 211,02 лева и 2.) Закупуване на коледна украса за нуждите на общината в размер на 49 330 лева, без да е посочено кога и къде е било извършено нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП. Ето защо съдът приема, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като е пренесено и в наказателното постановление, в което изцяло липсва изрично посочване на датата на извършване на нарушението в разрез с разпоредбата на чл.57 т.5 от ЗАНН. Същата не може да бъде извеждана от контекста на посочените актове чрез тълкуване волята на административно-наказващия орган. Липсата на дата на извършване на нарушението поставя жалбоподателя пред невъзможност за правилна защита, а от друга страна, препятства съда да следи за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.34 са посочени абсолютните пречки за образуване на административнонаказателно производство и основанията за негово прекратяване. Съгласно чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, съответно за данъчни нарушения - две години. Тези срокове са давностни и за тях съда следи служебно. Актосъставителят е бил длъжен да посочи датата на извършване на нарушението, предвид на последващата възможност на нарушителя да се брани срещу административното обвинение, от една страна, и от друга, както е посочено по-горе, възможността за последващ съдебен контрол относно сроковете по ЗАНН. С непосочването на конкретна дата на извършване на нарушението, съдът е лишен от възможността да извърши проверка относно правилността и законосъобразността на АУАН, съответно на НП. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката. Правоприлагането по принцип и в частност административно наказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. Изложеното дотук налага да се приеме, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение от категорията на съществените такива. Същото се е отразило върху възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си, поради което следва издаденото НП бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, без съдът да се произнася по същество на нарушението. В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева, а в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото списък на разноските (л. 43 от делото) същите са в размер на 550.00 евро /1075.71 лева/, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 224.97 евро /440.00 лева/, като до претендирания размер от 550.00 евро /1075.71 лева/, следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното съдът,