Решение № 46 от 5.2.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 714/2025 г.

наказателно дело № 20254310200714 по описа за 2025 година С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №8026263 издаден от ОД на МВР Ловеч на Р. Г. Г., ЕГН •••••••••• от с. С е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.08.2023 г. в 11.37 часа в обл. Ловеч, ПП I-4, км.34+900, в с. Микре, с АТСС ARH CAM S1 насочено в посока гр. С, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км /ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 86 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6056813 на 19.01.2023 г., с МПС М Л вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер •• •••• •• и че същото е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d. Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Р. Г. Г., в която излага, че моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Излага, че процесния ЕФ никога не му е бил връчван, че не е запознат с неговото съдържание, както и за какво нарушение е съставен срещу него, поради което за него възниква правен интерес от неговото обжалване. Сочи че при съставянето му са допуснати редица процесуални нарушения, както и че същия е съставен при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че атакувания от него ЕФ не му е връчван и че бил разбрал за него няколко дни преди да депозира жалбата от имейла на НАП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, както и да бъдат присъдени на доверителят му направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В даденият му от съда срок представя писмени бележки, в които излага подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ. Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и по същество е основателна. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.) Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая е представено и заверено копие на процесния ЕФ, съдържащо отбелязване, че ЕФ е връчен по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 19.02.2025 г., както и отбелязване, че ЕФ е влязъл в законна сила на 06.03.2025 г. По делото не са налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателя с писмо с обратна разписка. АНО е представил като писмено доказателство по делото докладна записка без рег. номер, изготвена от МлПИ Е Ав на 19.02.2025 г., в която е посочено, че при посещение на адреса лицето не е намерено, както и че към момента на посещение съседи от които да получи информация за лицето не са били намерени, като той оставил съобщение, но никой не се бил свързал с него, предвид на което е предложил процесния ЕФ да бъде изпратен на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, ведно с докладната записка. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. В цитираната по - горе докладна записка не е посочено, на коя дата е посетен адреса на жалбоподателят и същият не е бил открит на него, което е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН именно от тази дата /която трябва да бъде отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят. Именно от тази дата започва да тече 14-дневния срок за обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на този срок и ако ЕФ не е обжалван от нарушителя, ЕФ влиза в сила. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е налице първата предпоставка – тъй като с лицето жалбоподател няма данни някой да се е свързвал и да го е уведомявал за процесния ЕФ. По отношение на втората съдът констатира, че тя не е налице – административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ не е връчен редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя Г. и до момента, поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена и следва да бъде разгледана. Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че е налице извършено административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 86 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 36 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 162 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Извършването на нарушението се доказва и от приложения по делото снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 89 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 86 км/ч, като тази скорост е отразена в обжалвания ЕФ, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. От обективна страна в случая е налице управление на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП със скорост от 86 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал и приложената схема, както и показанията на св. Й.. Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 01.09.2023 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 22.08.2023 г., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в ЕФ. В ЕФ се съдържат дата и час, номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на МПС, собственик на процесния лек автомобил е жалбоподателят Г., с оглед на което правилно е ангажирана отговорността на същия. Съдът намира, че въпреки, че процесния ЕФ не и е бил връчен на жалбоподателя по надлежния ред, същият не е бил лишен от възможността да упражни правата си по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, за да бъде анулиран издадения срещу него електронен фиш. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно - наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. В същото време съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Съдът намира, че обстоятелството, че процесния ЕФ не е бил връчен по съответния ред на жалбоподателя, не може да се приеме за осуетяване на възможността наказаното лице да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която да посочи данни за друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, както и копие от СУМПС на това лице. В случая събраните по делото делото доказателства сочат на извод, че жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 и ал. 6 от ЗДвП и след като е узнал за процесния ЕФ. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш са попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. Събраните по делото доказателства сочат и на извод, че жалбоподателят не е ангажирал и в хода на съдебното следствие надлежни доказателства, които да изключват административно-наказателната му отговорност, в качеството ме на собственик на процесното МПС. Поради изложеното съдът намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика, съгласно която в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение. Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р- 8726/23.08.2025 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 22.08.2023 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата, поради което направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя се явяват неоснователни. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 22.08.2023 г. в 10.50 часа и е работило до 13.45 часа, като са установени 75 броя нарушения. От съдържанието на същия се установява, че техническото средство е било поставено на ПП I-4, км.34+900, от което място е бил извършван контрола на пътното движение. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 11.37 часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана – от 10.50 часа до 13.45 часа. От показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел Й. Й., служител на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, се установи, че той е лицето, което е поставило АТТС на процесните дата и част, както и че той го е използвал. Установи се, че процесното АТСС е било поставено лично от него на разклона на път I-4 и пътя свързващ този главен път с път III-307 /за град Угърчин и град Ловеч/, като същия на предявената му, в хода на съдебното следствие пътна схема показа точното място на което изрично заяви, че е бил поставил процесното АТТС. От съдържанието на приложената по делото пътна схема се установява, че мястото посочено от св. Й., където според показанията му се е намирало АТТС е разклон, както и че същият сее намира на ПП I-4, км 34+856, а не както е посочено в обжалваният ЕФ като място на извършване на нарушение ПП I-4, км. 34+900, с оглед на което съдът споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че е налице разминаване в обжалваното МПС между мястото, което е посочено, че е извършено нарушението с мястото на което същото действително е било извършено с 35 метра. Предвид гореизложеното, съдът намира, че в издадения ЕФ като място на извършване на нарушението е посочено ПП I-4, км.34+900, в с. Микре, а в действителност, от събраните по делото доказателства се установи, че мястото на което е било извършено процесното нарушение е ПП I-4, км 34+856. Това е видно по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, предоставени от Областно пътно управление – Ловеч и ОД на МВР Ловеч, както и от събраните гласни доказателства на свидетеля Й. Й.. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че между мястото на нарушение, отразено в ЕФ и действителното такова е налице пълно разминаване, което от своя страна нарушава правото на защита на наказаното лице и е абсолютно основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен само на това основание. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни относно мястото на което се твърди, че е извършено нарушението не могат да се приемат за доказани, въпреки, че същият има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в нормативната регламентация към момента приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя/видно от представената снимка / л.19 от делото/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър. Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя. Съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет. Съдът намира, че категорично е установено и авторството на деянието. Процесният автомобил е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, поради което и направените в тази насока възражения съдът намира за неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателя не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административно наказващия орган. С оглед на гореизложеното, не е налице съмнение, че нарушението е установено на посочените в електронния фиш дата и час, налице е обаче, съмнение, че нарушението е извършено на посоченото място, което не кореспондира с посоченото в Протокол рег. № 906р-8726/23.08.2023 г. и в самия ЕФ. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. Съгласно чл. 90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни, които да внасят съмнение относно компетентността на св. Й. да извършва дейност по контрол на пътното движение. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено нарушение в условията на повторност, за което към датата на която се твърди, че е извършено нарушението, е било предвидено наказание глоба в двоен размер. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. В атакуваният ЕФ е посочен ЕФ Серия К №6056813, които според наказващия орган определя процесното нарушение извършено в условията на повторност. Посоченият ЕФ Серия К №6056813, видно от събраните по делото доказателства е издаден от ОД на МВР Велико Търново, като по делото е приложено от страна на ОД на МВР – Велико Търново известие за доставяне, от което е видно, че същият е връчен на жалбоподателя на 04.01.2023 г. и е влязъл в сила на 19.01.2023 г., за нарушение извършено на 19.02.2022 г. по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от НК, за което на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева, която е заплатена. Въпреки гореизложеното обаче, съдът намира, че в случая не е налице извършено нарушение при условията на повторност. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗАНН, е изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., като съгласно новата редакция, в сила от 07.09.2025 г., „При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. Съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на ЕФ последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. Съдът намира, че процесният случай е именно такъв. Предвид на това, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин, че на посоченото в ЕФ място жалбоподателят е управлявал лек собствения си лек автомобил М Л вид лек автомобил с регистрационен номер •• •••• ••, със скорост 86 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, както е посочено и по- горе, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен. Само за прецизност, съдът намира, че ако в хода на съдебното следствие се беше доказало по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в обжалвания ЕФ нарушение, с оглед посоченото изменение на санкционната разпоредба, и съобразявайки чл.3, ал.2 от ЗАНН, лицето следваше да бъде санкционирано само на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, с налагане на административно наказание глоба в размер на 204.52 евро/ 400.00 лева, в която насока следваше да се измени обжалвания ЕФ, в който смисъл е актуалната съдебна практика, включително и тълкувателна такава - ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС. По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло отменен. По разноските: Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай, жалбоподателят е бил представляван от адвокат и се твърди, че е заплатил сумата 600.00 лв., което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие. От страна на АНО е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63, ал. 4 от ЗАНН. Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски не са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“, като предвид направеното от АНО възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ОД на МВР – Ловеч следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата 204.52 евро/ 400.00 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатска защита и да остави без уважение в останалата част искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, до пълния размер от 306.78 евро/ 600.00 лева, като неоснователно. АНО не е претендирал разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът