Решение № 2362 от 30.11.2021 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1671/2021 г.

производството по несъстоятелност подлежат на незабавно изпълнение и независимо от обстоятелството дали подлежат на обжалване или не, производството по несъстоятелност продължава, вкл. при развило се производство по реда на чл.679 ТЗ: „По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.; (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп., бр. 38 от 2006 г.) Искането се прави в 7-дневен срок от провеждане на събранието и се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с призоваване на длъжника и на кредиторите. Съдебното заседание за разглеждане на искането се провежда не по-късно от 14 дни от постъпването му.”.

Предвид изложеното, с оглед информацията от преписката, становището на съдия-докладчика по т.д.№ 105/2006г., ОС – Плевен и приетите допълнителни доказателства в настоящото съдебно производство, твърдението за налично умишлено несъобразяване с правилата на добрия търговец, е неоснователно и необосновано. Относно решенията на събранието на кредиторите от 18.01.2017г., съдът е посочил, че събранието на кредиторите не може да отменява взетите си решения, но може да приема други решения, които да са с идентичен дневен ред, съобразно чл.677 ал.1 т.8 ТЗ. Във вр. с неправилната квалификация на поведението на синдик Ж., направена от административния орган, следва да бъде отбелязано, че в протокола от събранието, проведено на 24.04.2017г. е вписано изявление на жалбоподателката за съобразяване с обжалване на решението от 18.01.2017г. /л.310/ - не е възложено на оценител изготвяне на оценка именно поради обжалване на решението. В тази вр. поради изтекъл срок от 18.01.2017г. до 24.04.2017г., синдикът своевременно е сключил договор с оценителя на 26.04.2017г. - два дни след неговия избор с решението по т.2, прието на 24.04.2017г., л.313. Описаните данни изключват възможност поведението на синдика да бъде квалифицирано на умишлено. Синдикът е действал своевременно с оглед информацията за обжалване на предходно решение на кредиторите. Освен това, сключването на договор с оценител не представлява действие от обхвата на осребряване на имуществото – Глава 46, чл.716 и сл. Ведно с изложеното, след като синдика е бил уведомен за жалбата от Райфайзенбанк ЕАД против решенията на Събранието на кредиторите от 24.04.2017г. на 17.05.2017г. – чрез постановено от съда по несъстоятелността Определение № 414/17.05.2017г., обективно невъзможно е към 26.04.2017г. /дата на сключване на договора с оценителя, избран от Събранието на кредиторите/, жалбоподателката да знае или да се осведоми за оспорването на решението. Следва да бъде отбелязано, че според конкретиката на фактите, при сключването на договор с оценителя на 26.04.2017г., синдикът се е съобразил с мотивите на съда по несъстоятелността при отхвърляне на искането за спиране, - По отношение твърдението за изготвяне на оценка за кратък срок и отсъствието на проявена критичност към нея от синдика следва да се съобрази, че административният орган не е посочил норма, регламентираща период за изготвяне на оценката, спрямо който срокът от 11 дни да е обективно кратък. При липса на нормативен срок за изготвяне на оценката, упрекът към синдика изначално не е основателен. Срокът за изготвяне на оценката е обусловен от местоположение на недвижимите имоти и необходимият оглед действително би отнел дни при местоположение на имоти в различни населени места, но останалата част от оценяването като времеви порядък е обусловена от подготовката на оценителя и уменията му. В тази вр. следва да бъде прието, че твърденията на административния орган за неположена дължима грижа от синдика по повод приемане на оценка, изготвена за 11 дни не са основани на конкретни обективни факти, вкл. на приложими стандарти при оценяването, съпоставими със срока от 11 дни. При положение, че административният орган се позовава на съдебното производство по оспорване на заповедта от 2018г., следва да бъдат възприети изложените съображения от ВАС по отношение задълженията на синдика при оценката – в правомощията на синдика по чл.658 ТЗ не попада контрол при изготвяне на оценка и проверка на същата и „Не може да се приеме и че ответницата не е положила грижата на добрия търговец, като в изпълнение решенията на проведеното на 24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите и изготвената от управителя на избраното дружество-оценител оценка е поискала от съда по несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на имуществото на длъжника при обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лева, а впоследствие, през месец юли 2017 г. /след прекратяване дейността на синдик Ж./, дружеството оценител оценява имуществото на обща стойност 12 421 200 лева. …Синдикът е приложил оценката, дадена от управителя на дружеството оценител към направеното до съда искане за осребряване на МН, като законът - както специалният ТЗ, така и общият ГПК, не регламентира самостоятелен ред за обжалване размера на дадената оценка на активите. При липса на специални знания на ответницата относно оценяване на имущество на длъжника и липсата на данни до прекратяване на дейността й като синдик, че изготвената оценка е занижена или че оценителят не е имал достатъчно професионалния опит и квалификация, които компрометират дадената от него оценка, не можем безспорно да твърдим, че същата е действала в нарушение на чл.660, ал.1 от ТЗ... Освен това в посочените определение и становище съдът по несъстоятелността не е обсъждал правоспособността на избрания оценител и изготвената от него оценка, …” /Решение № 1228 от 2021г., ВАС/.

• Към доклада до съда по несъстоятелността от 10.05.2017г. синдикът е приложил пазарната оценка – в Определение № 414/17.05.2017г. по т.д.№ 105/2016г. на ОС-Плевен изрично е записано, че към молбата на синдика до съда по несъстоятелността е приложена пазарната оценка, изготвена от Мирвал-ВВ ЕООД /л.357 и сл./. Както бе посочено по-горе, сертификати за оценка /3 бр./, издадени от КНОБ притежава В. В. /л.260 от адм.д.№ 3373 от 2019г., АС-Пловдив /, представляващ Мирвал-ВВ ЕООД, придобило сертификат за оценителска правоспособност от 23.06.2017г. /л.324 от адм.д.№ 239/2019г., ВАС/. В съдебното производство по оспорване на предходната заповед е възприето и няма повод за отклонение, че независимия оценител може да е физическо лице, отговорно за извършване на оценката, като по смисъла на чл. 17 ал. 3 т. 2 ЗНО дружество независим оценител може да е само такова, в което поне един от управителите или член на управителния орган на дружеството е правоспособен независим оценител, какъвто в случая е В. В. - управител и едноличен собственик на капитала на Мирвал ВВ ЕООД. В тази насока е и чл.17 ал.1 ЗНО: „Професията на независим оценител се упражнява въз основа на договор между възложителя и независимия оценител - пряко като физическо лице или чрез дружество на независим оценител, с посочване на независимия оценител, отговорен за извършване на оценката.”. Оценката е подписана от В. В. и в качеството му на оценител с положени печати, в които е отразена оценителската правоспособност. Оценителят Мирвал – ВВ ЕООД, гр.София е предложен и избран от съвета на кредиторите на проведеното на 24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите. Действително към 24.04.2017г. Мирвал – ВВ ЕООД не е имало придобита оценителска правоспособност – сертификатът е от 23.06.2017г., но три броя сертификати за извършване на оценки към посочената дата притежава управителят на дружеството оценител – В.В., който е подписал пазарната оценка не само в качеството си на управител на дружеството, но и като оценител. Изготвената от управителя на избраното дружество - оценител оценка е приложена към представен от синдика доклад до съда на 10.05.2017г. Съобрази се също, че предлагане и избор на оценител, вкл. проверка на правоспособността му не се включват в правомощията на синдика от обхвата на чл.658 ТЗ, като същият няма и правомощия да оспорва и изменя оценката. В случая е налице и саниране на отсъствието на оценителска правоспособност на дружеството -оценител към 24.04.2017г. с придобиването на такава на 23.06.2017г., ведно с представянето на оценката и лицензите на управителя на дружеството оценител на съда по несъстоятелност.

Съобразява се отсъствието на дефиниция относно грижата на добрия търговец и възприетото в съдебната практика разбиране, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, така че да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Описаните данни изключват извод за неположена грижа на добър търговец от страна на синдик Ж.. - Ст. Ж. е заличена като синдик на Тома Строй ЕООД на 13.06.2017г., поради което обективно не би могла да съобрази различието в двете пазарни оценки на база изготвената през м.юли 2017г. втора оценка. Следва да се има предвид, че ТЗ и ГПК не предвиждат самостоятелен процесуален способ за обжалване размера на оценката на активите на длъжника, по реда на който синдикът да може да защити теза за различен размер. На синдика не е вменено задължение за специални знания относно оценяване на имущество на длъжника. В конкретния случай синдикът е действал в изпълнение на решенията на проведеното на 24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите и е представил изготвената оценка с искането от съда по несъстоятелността за разрешение за продажба като цяло на имуществото на длъжника при обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лв. От значение за неоснователност на твърдението на административния орган за наличие на второ нарушение е и отсъствието на информация до прекратяване на дейността на Ж. като синдик в насока - оценката е занижена или оценителят не е имал достатъчно професионалния опит и квалификация, които да компрометират дадената от него оценка. Тези обстоятелства са възприети от ВАС в Решение № 1228/2021г. Както бе посочено по-горе, съгл. чл. 655 ал.3 ТЗ Министърът на правосъдието дължи самостоятелна преценка и установяване на нарушения от съда по несъстоятелността не е задължително и необходимо условие за законосъобразното упражняване на правомощието на административния орган. В случая съдът по несъстоятелността не е коментирал правоспособността на избрания оценител и изготвената от него оценка.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че жалбоподателката не е извършила нарушение по чл.660 ал. 1 ТЗ.

Не е обосновано твърдението за нарушение на чл.658 ал.2 ТЗ, тъй като действията на синдика са били съобразени с решението от 24.04.2017г., което е било отменено само в частта относно масата на несъстоятелността по изложени по-горе съображения. Събраните в това съдебно производство доказателства опровергават твърдението за осъществени от синдика правомощия в несъответствие с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Производството по несъстоятелност се е развило в насока, потвърждаваща правилност на действията на синдика, в която са цитираните по-горе определения както на съда по несъстоятелността, така и на Ап.С – В.Търново. Съдът е приел, че Райфайзенбанк България ЕАД не е имала и няма право да провежда индивидуално принудително изпълнение по ГПК срещу активите на Тома Строй ЕООД и чл.638 ал.1 и чл.710-715 ТЗ са непреодолима правна пречка за това. Ведно с това, според Ап.С-В.Търново - имотите на Тома Строй ЕООД, спрямо които Банката провежда незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по ГПК „попадат в масата на несъстоятелността“ по см. на чл.614 ТЗ, поради което удовлетворяването от тяхната стойност на кредиторите на длъжника – техен собственик, независимо дали са обезпечени или хирографирани, следва да бъде извършено в производството по несъстоятелност, а не по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Транслативният ефект на възлагателните постановления е непротивопоставим на масата на несъстоятелността на Тома Строй ЕООД и на неговите кредитори – чл.715 ТЗ вр. с чл.113 ЗС и чл.453 ГПК.

1. По изложените съображения следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при съдебното оспорване не се потвърди извода на административния орган за извършени две нарушения на ТЗ от страна на жалбоподателката. При второто административно производство не е осъществена цялостна проверка на относимите факти и обстоятелства към двете твърдения за нарушения на синдика и не е съобразен процесът, регламентиращ производството по несъстоятелност и в частност спрямо масата на несъстоятелността по чл.614 ТЗ.

В становище по същество представителят на ответника поддържа, че при условията на оперативна самостоятелност заповед на основание чл.655 ал.3 ТЗ може да бъде издадена при установеност на едно нарушение и в случая страните са обвързани от Решението на ВАС № 1228/2021г., постановено по адм.д.№ 6862/2020г., с което е оставено в сила Решение № 724/13.04.2020г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 3373/2019г. Първото нарушение от оспорената заповед е възприето от ВАС в цитираното решение и адм.орган може да се позове на изводите на ВАС, но същите съдържат и констатации за отсъствие на преценка по см. на чл.6 АПК, дължима и в административно производство при оперативна самостоятелност. В случая първото нарушение не е единственото, за което е издадена оспорената заповед и същата бе преценена по критериите за законосъобразност съвместно с обсъждане на второто нарушение и във вр. с чл.6 АПК.

Заповед по см. на чл.655 ал.3 ТЗ може да бъде издадена при установеност на едно нарушение, но при спазване на административнопроизводствените правила, изискващи осведомяване на заинтересованото лице с предоставяне на възможност за становище, както и при съобразяване с основните принципи на АПК, приложими и при издаване на административен акт по см. на чл.169 АПК. С влязъл в сила съдебен акт е установено, че по отношение нарушението на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ не е осъществена преценка по критериите на чл.6 ал.1 АПК. Дължимата преценка при издаване на административен акт при оперативна самостоятелност не е осъществена при издаване и на оспорената заповед /втора спрямо адресата/. По изложените съображения не се възприема извода на административния орган за извършено нарушение по чл.660 ал.1 вр. с чл.658 ал.1 т.5 във вр. с чл.658 ал.2 ТЗ. Дори да се възприеме твърдението на административния орган, спрямо второто нарушение не е спазено изискването на чл.23 ал.2 от Наредба № 3/2005г., както и чл.34 ал.3, 35 АПК – съществен пропуск при въведено нарушение, различно от приетите в отменената предходна заповед, какъвто е извода и в Решение № 1497 от 30.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 12731/2019г., 5-членен с-в, вкл. в Решение № 12140/2021г. по дам.д.№ 8562 от 2021г., ВАС и др. При съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно второто нарушение и извод за неосъществяването му, следва, че е налице само първото нарушение – в хипотезата на обвързаност с Решението на ВАС № 1228/2021г., постановено по адм.д.№ 6862/2020г., но при обвързаност и с мотивите за несъобразяване с чл.6 АПК, изразени от ВАС и същевременно при отсъствие на преценка по критериите на основния принцип – чл.6 ал.1 АПК в оспорената заповед / с позоваване и на Решение № 6411 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2021 г., II о.: „Следва да се посочи, че административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричния текст на чл. 169 АПК. В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в нарушение на принципите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК, …”/. Съдебният контрол за законосъобразност изисква проверка са съобразяване с основните принципи на АПК, които са гаранция за законосъобразност на административен акт, издаден и при оперативна самостоятелност.

В хипотеза на пропуск на синдик Ж., допуснат в обхвата на нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ, същият следва да бъде квалифициран за несъществен на основание приетите по делото доказателства – съдебните актове на съда по несъстоятелността и на Ап.С – В.Търново /цитирани мотиви от акта на Ап.С – В.Търново в Определението от 12.04.2018г. по т.д.№ 105 от 2016г., ОС – Плевен/, постановени след 2017г., които касаят именно имоти от масата на несъстоятелността, по които е имало възлагателни постановления на ЧСИ. В цялост дейността на синдика е била правомерна и насочена към защита интересите на участниците в производството по несъстоятелност. Исканията по отношение Райфайзенбанк България ЕАД са били основани на закона и на конкретните факти от изпълнителните производства, като същите са преценени от съд за правилни, макар след като синдик Ж. не е изпълнявала тази дейност. Следователно, наложената с оспорената заповед мярка – изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по ТЗ, е несъразмерна по см. на чл.6 ал.5 АПК и в несъответствие с изискванията на чл.6 ал.1 АПК. Изложеното е в хипотеза на извършени нарушения, каквито предвид събраните доказателства, съдът не приема че има.

Разноски са направени за държавна такса – 50лв. и 2000лв. адвокатско възнаграждение /л.275 – договор з адвокатски услуги, чл.2 възнаграждение вр. с Т.Р. от 6.11.2013г. на ВКС – т.1/. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е отразено в протокола от съдебно заседание с ход по същество и е заявено в писмени бележки по същество от процесуалния представител на ответника с твърдение за непредставен списък на разноските. Непредставянето на списък на разноските е с последицата по т.9 от Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС. От една страна възражението за прекомерност не бе заявено своевременно в съдебно заседание с ход по същество, а от друга – размерът на адвокатското възнаграждение по настоящото съдебно производство е изцяло съобразен с мотивите от Решение № 1228/2021г. на ВАС относно адвокатското възнаграждение в първа инстанция /”правната уредба цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който е положен от защитата на съответното право, като съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна следва да са "пропорционални"...”/. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение може да бъде определено като съответно с участието на процесуалния представител при изготвяне на жалбата, представителство в двете проведени съдебни заседания с доказателствени искания и представяне на допълнителни писмени доказателства във вр с фактическата сложност и спорните правни въпроси.

Мотивиран с изложеното, съдът