Решение № 472 от 17.12.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 665/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1040/05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 4134/2023 г. Пазарджишкият районен съд е оставил без уважение иска на Г. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: П., ул. "Б.П." 1, ет.3, срещу Сдружение на собствениците "С. "Б.П." 1 - гр. П.", вписано с рег. № 322 в регистъра на Община П., за отмяна на всички решения, взети на общото събрание на сдружението от 30.10.2023 г. Осъдил е Г. А. К. да заплати на Сдружение на собствениците "С. "Б.П." 1 - гр. П." сумата 1080 лв., представляваща разноски по делото. Против така постановеното решение в законния срок пред Пазарджишкия окръжен съд е депозирана въззивна жалба от Г. А. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че решението противоречи на императивните норми по свикването, провеждането, протоколирането и съдържанието на решението на общото събрание. Твърди, че е безспорно установено по делото, от една страна, че ищецът към момента на вземане на решението и към момента на завеждане на делото е продължавал да бъде член на сдружението, както и че е безспорно, че сдружението е регистрирано по чл. 46 от ЗУЕС, като юридическо лице. Безспорно било установено също така, че след 07.02.2023 г., когато е починал един от съдружниците, Д.Р., той е оставил за свои законни наследници три лица, които са наследили неговото имущество и права в сдружението от размер на 25 %. Безспорно било установено също, че С.М. чрез конклудентни действия е приела наследството, изразяващо се в получаване на наем и предаването му на ищеца, в качеството му на домоуправител към онзи момент, поради което вписаният по-късно отказ от наследство следвало да се приеме за нищожен. Позовава се на постановление 7 от 1973 г. т.3, буква „д“. Твърди, че свиканото на 30.10.2023 г. общо събрание е незаконно, тъй като първоначално е разгласена поканата, която е изготвена от своя страна шест часа по-късно, след разгласата й. Това правело двете действия незаконни. Твърди се също, че събранието е свикано по покана от управителката Е.Ц., а протокола за обявяването й бил изготвен от сестра й Н.Ц. Освен това липсвали доказателства, че всички членове на сдружението са поканени лично и са знаели за свикването на това събрание. Не било установено също така по делото с какви гласове са избрани председателстващият и протоколистът на събранието в лицето на В. П. и Н.Ц. Към протокола за общото събрание не било приложено пълномощното, с което В. П. е участвал на събранието. Избирането на П. за председателстващ събранието противоречало на чл.16, ал. 2 от ЗУСЕ, тъй като председател на събранието според жалбоподателя можела да бъде само управителката Е.Ц.. Спорен също така бил и въпросът дали В. П. изобщо е присъствал на общото събрание. За изясняването на този въпрос е поискано поставянето на двамата свидетели - С. А. К. и В. Л. П. - в очна ставка. Твърди се, че някои от отразените в протокола обстоятелства са неверни и това били обстоятелствата, свързани с напускането на събранието на А. К., участието на наследниците на Д.Р., което според жалбоподателя имало значение за редовността на взетите решения и броя на гласовете, с които са взети. На последно място се твърди, че определената с решението на събранието сума от 15 000 лв. за всеки едни от собствениците на самостоятелните обекти била произволно определена, без да е изложена обосновка за този размер. Позовава се на практика на съдилищата, според която било наложително и необходимо размерът на сумата за самоучастие да бъде обоснована с налични оферти за извършване на ремонт и други обстоятелства, въз основа на които да може да се направи реална оценка за размера им. Искането е решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск с присъждане на разноските за две инстанции, които във въззивната жалба са посочени в размер на 2 123, 55 лв. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Сдружение „С. Б.П.-1“ с подробно изложени доводи в подкрепа на правилността на обжалваното решение и оспорването на обстоятелствата изложени във въззвивната жалба. Твърди се, че е ирелевантно дали С.М. фигурира между собствениците, тъй като представлявания от нея самостоятелен обект е бил представен от лица, притежаващи право на собственост. Не било доказано по делото тя да е приемала наследството, нито изрично, нито с конклудентни действия. Неоснователни били възраженията, че общото събрание е свикано незаконосъобразно, тъй като в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, било посочено, че то се свиквало по покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание и тази покана се поставяла на общодостъпно място на входа на С.та, не покъсно от седем дни преди датата на събранието, а в конкретния случай събранието било проведено десет дни след поставяне на поканата и нейното разгласяване. По делото било представено пълномощно, с което управителят на сдружението Е.Ц. дава права на Н.Ц.– нейна сестра, да извършва всякакви действия от нейно име. Доказано било по делото, че поканата е достигнала до знанието на всички членове на сдружението. Неоснователни според ответника са и възраженията във връзка със самото провеждане на събранието. Твърди се, че за първи път във въззивната жалба се излагат възражения срещу избора на председател и протоколчик. Такива твърдения в исковата молба не били посочени, поради което следвало да се приеме, че тези възражения са преклудирани. Освен това липсвали нарушения при избирането на председател и протоколист на събранието. Неоснователни били и възраженията свързани с присъствието и отсъствието на В. П. от събранието. Било представено и писмено пълномощно от участника в събранието А.А. да представлява майка си Й.А., поради което възражението в този смисъл също било неоснователно. Неоснователни били и доводите във връзка с определения размер на вноската от 15 000 лв. за всеки един от обектите, тъй като от една страна сдружението било регистрирано с цел усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния и общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт, обновяване на сгради в режим на етажна собственост. Предвид самия предмет и цел на създаване на сдружението, законът не изисквал мотивировка и обосновка на размера на сумата, а в случая тя била съобразена с нормативно заложените 20% самоучастие и максимална стойност от 300 000 лв., които можели да бъдат отпуснати по програма за саниране. Излагат се и допълнителни доводи във връзка с размера на определената сума, като искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено, като правилно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. На 07.10.2024 г е постъпила дуплика на отговор на въззивната жалба с допълнителни доводи във връзка с искането на допускане на очна ставка между свидетелите С. К. и В. П.. Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против Сдружение на собствениците "С. "Б.П." 1 - гр. П.", ищецът Г. К. е твърдял, че с Протокол от 01.02.2023 г. от учредително събрание на Сдружение на собствениците по чл. 46а от ЗУЕС, станал член на ответното сдружение. Съгласно Удостоверение от 21.02.2023 г. на Кмета на община П. за регистрация на Сдружение на собствениците по чл. 46а от ЗУЕС, ответникът бил вписан в регистъра на общината като юридическо лице. Членството и дяловете в Сдружението били разпределени по следния начин между следните лица: Л. П. П. с ЕГН: ••••••••••, притежаващ 25 процента от общите части на ЕС, съгласно приложения договор за доброволна делба за първи етаж. Е.К.Ц. с ЕГН: ••••••••••, и Н.К.Ц. с ЕГН: •••••••••• - съсобственички на 25 процента от общите части на ЕС, съгласно приложения нотариален акт за втори етаж. Г. А. К. с ЕГН: ••••••••••, притежаващ 25 процента от общите части на ЕС, съгласно приложения нотариален акт за трети етаж. К.З.Р. с ЕГН: ••••••••••, Й.Д.А. с ЕГН ••••••••••, и С.А.М. с ЕГН ••••••••••, като наследници на покойния Д.Ж.Р., притежаващи тримата заедно 25 процента от общите части на ЕС, съгласно приложения нотариален акт за четвърти етаж на Ж.Р. и 2 броя удостоверения за наследници на Ж.Р. и Д.Р., както и нотариален акт за продажба от З.Р. на К.Р.. Ищецът е твърдял, че е налице спор по приемане на наследството от С.М. чрез конклудентни действия преди направен от нея изричен отказ от наследство. Във връзка с това е твърдял, че М. е приела наследството de facto още в началото на месец април, като е получила 60 лева наем за този месец за гараж на наследодателя й на адрес: ул. „Б.П.“ 1, гр. П.. През месец юни М. дала тези пари на Г. К. в качественото му на собственик на 3 етаж от С.та за обезщетяване на част от личните му щети, причинени от гасенето на пожар в С.та от 9 май 2021 година, причинен от наследодателя й Д.Р.. Според ищеца при това положение направеният от С.А.М. изричен отказ или мълчалив отказ от наследството (в даден и от съда срок за приемане наследството) е нищожен, защото преди това фактически тя го била приела, като е получила месечен наем за гараж, останал като наследство от наследодателя й Д.Р.. В този смисъл била и постоянната практика на ВКС. Позовава се на Постановление № 7/28.11.1973 г. т.3, буква „д” на Пленума на Върховния съд на НРБ. Ищецът е твърдял, че в потвърждение на извода за фактическо приемане на наследството от М. били и фактите, че по две други дела във връзка с това наследство, а именно гр. дело 2432/21 година в Районен съд - П., и 438/22 година в Окръжен съд - П., съдиите правилно я били конституирали като наследник още през месец април 2023 година и тя не се била възпротивила на това. В подкрепа на това твърдение ищецът е представил и нотариално заверена декларация от Д.В., който предал въпросната сума от 60 лева на С.М. за заплащане на дължимия от И.М. месечен наем за ползвания от него гараж. При тези данни ищецът е заявил, че на горната дата в град П. е било свикано и проведено общо събрание на Сдружението в противоречие с правилата за свикване и провеждане на общо събрание, извън обявен точен дневен ред и на необявено предварително място, от нелегитимни лица, при непосочени или невярно посочени идеални части от общите части на С.та за всеки етажен собственик и при взети решения с неясно липсващо мнозинство. Ищецът е твърдял, че негов пълномощник се е явил за участие в събранието и е присъствал на него, но това не било отразено надлежно в протокола, който бил с невярно съдържание в неговата цялост. Протоколът от общото събрание бил обявен на 08 ноември 2023 г. на входа на С.та, извън срока по ЗУЕС. Поради това счита, че всички решения, приети на това общо събрание, са незаконни и следва да бъдат отменени. Твърдял е, че обявеният дневен ред е бил от 3 точки: 1.Определяне на вноска към сдружението за участие в Евро-програмата за саниране. 2.Определяне на срок за плащане на вноската. 3.Разни. Твърдял е, че точка първа от дневния ред не била достатъчно конкретна, за да може да позволи вземане на редовно решение по нея. В приложения по делото протокол било отразено, че размерът на тази вноска бил определен на 15 000 лева от собствениците на всеки апартамент в етажната собственост, без да има каквато и да е мотивировка и обосновка на сумата. По точка втора било гласувано срокът за плащане на вноската да е 2 седмици от датата на събранието, или 13 ноември 2023 година. По точка 3 не е било прието никакво решение. Искането е съдът да установи незаконосъобразността и да отмени всички решения на общото събрание на ответното Сдружение на собствениците от 30.10.2023 година, като го осъди да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът Сдружение на собствениците "С. "Б.П." 1 - гр. П." чрез своя процесуален пълномощник е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Твърдял е, че ищецът практически не е изложил аргументи по същество защо счита за незаконосъобразни решенията - общо 3 на брой, приети на общо събрание на сдружението от 30.10.2023 г. По отношение на решението по т. 1 - определяне на вноска към сдружението за участие в Евро - програмата за саниране ищецът твърдял, че точката от дневния ред „не била достатъчно конкретна, за да може да позволи вземане на редовно решение по нея”, като не става ясно кое според него не е достатъчно конкретно - формулирането на точката по дневния ред или взетото решение. С учредителен протокол от 01.02.2023 г. било учредено сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната С. с адрес: град П., ул.“Б.П.” № 1, като ищецът, в качеството си на собственик на ап.3 в С.та, на който се припадали 25% идеални части от общите части на С.та, придобил качеството на член на сдружението. Сдружението съществувало и функционира и към настоящия момент. Предметът на дейност, с който било регистрирано, видно от приложеното удостоверение за регистрация, бил „Усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния и общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт обновяване на сгради в режим на етажна собственост“. Така бил формулиран и предметът на дейност на сдружението съгласно т.2.1. от Учредителния протокол. Предвид дефинитивната цел на съществуване на сдружението, следвало да се приеме, че в рамките на оперативната самостоятелност на общото събрание - при спазване на законоустановеното мнозинство - било да взема решения за размера на вноските за самоучастне или за покриване на разходи в изпълнение на целта на сдружението. С оглед на самия предмет и цел на създаване на сдружението, законът не изисквал „мотивировка и обосновка” на размера на сумата. В случая те били съобразени с нормативно заложените 26% самоучастне и максимална стойност от 300 000 лева, които можели да бъдат отпуснати по програмата за саниране. С имейл на 16.08.2023 г., изпратен до всички членове на сдружението, в т.ч. и до ищеца, председателят на сдружението Е.Ц. ги била информирала за приблизителните размери на вноските за самоучастне. Никой от членовете на Сдружението не бил изразил несъгласие - нито непосредствено след имейла, нито на проведеното общо събрание, на което, съгласно отразеното в протокола, представители на ищеца са присъствали физически, но по свое усмотрение си тръгнали и не участвали в гласуването. В изпълнение на целта си сдружението било сключило договор от 07.09.2023 г. с „П.К.И.” ООД с предмет: обследване за енергийна ефективност, изработване на технически паспорт, конструктивно обследване с изготвяне на доклад за резултатите от него, доклад за резултатите от извършеното обследване. Цената по договора била определена на 6.20 лв./кв.м застроена площ, което при застроена площ на С.та от 1030 кв.м се равнявало на 6386 лева без ДДС. Това според ответника било доказателство, от една страна, за активните действия на сдружението към момента, а от друга, за вече възникващите текущи разходи в изпълнение на целта. Ответникът е твърдял, че съгласно чл.33 ал.2 т.5 от ЗУЕС, в редакцията, действаща към датата на вземане на решението, решенията на ОС на сдруженията по ЗУЕС за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии, собствени средства или други източници па финансиране, както и за прекратяване на сдружението – се вземали с мнозинство не по-малко от 67 на сто от представените идеални части в сдружението. Видно било от приложения протокол от проведено общо събрание от 30.10.2023 г., че на събранието присъствали представители на 75% от идеалните части. Те взели процесното решение с единодушие, т.е. оспореното решение било взето с мнозинство от 100% от представените идеални части или от 75% от идеалните части. От това следвало, че възраженията в исковата молба относно мнозинството били напълно неоснователни. Доколкото решенията на ОС на сдружението не представлявали административни актове, а особен вид многостранни сделки, за тяхната законосъобразност не било необходимо да съдържат изрични мотиви, достатъчно било да бъде изразена обща воля с установеното от закона мнозинство. Нямало пречка обосновката за прогнозната стойност на разходите да се съдържа във външни изявления, както и да е съобразена с прогнозен размер на разходите, когато те били нормативно определени. В подкрепа на това становище ответникът е представил разпечатка от имейл от 16.08.2023 г., в който според него се съдържала обосновка на предложения и приет размер на вноските. Решението по т.2 било взето по съшия ред и със същото мнозинство. Решението в какъв срок да се заплати определената вноска било изцяло в оперативната самостоятелност на общото събрание. Ищецът не излагал каквито и да е аргументи за незаконосъобразност на определения срок. Относно решението по т.3 - „разни” ищецът сам бил заявил, че по тази точка не е прието никакво решение. Следователно, искът за отмяна на решение, което не е взето, сам по себе си бил недопустим и следвало да се остави без разглеждане, Неоснователни били възраженията, че съдържанието на протокола било невярно. Това били субективни твърдения на ищеца, които се правели без каквито и да е доказателства и само за целите на делото. Съгласно чл.16 ал.9 от ЗУЕС, който се прилагал по аналогия и за протоколите от ОС на сдруженията по ЗУЕС, всеки член на общото събрание можел да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършвало писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят ти обитателят отсъства. Такова оспорване не било направено нито в посочения срок, нито изобщо до настоящия момент, следователно протоколът от проведено общо събрание се ползвал с доказателствена сила по отношение на обективираните в него обстоятелства. Неоснователни били и възраженията, свързани със свикването и провеждането на общото събрание, които били направени, без да се посочи какви точно нарушения при свикване и провеждане на общото събрание ищецът счита, че са допуснати. Ответникът се е позовал на чл.32 от ЗУЕС, съгласно който за свикване и провеждане на ОС на сдружението на собствениците, се прилагат правилата па Раздел II, Глава Втора от ЗУЕС. Посочил е, че съгласно чл.13 ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание се свиква с покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на С.та не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й. Заявил е, че прилага покана и протокол за поставянето й, от които било видно, че поканата е залепена на 20.10.2023 г. Очевидно било, че поканата е поставена повече от 8 дни преди датата на провеждане на общото събрание. Приложен е и протокол от обявяване на протокола от заседанието на Общото събрание от дата 08.11.2023 г., откогато започвал да тече и срокът за възражение срещу протокола. Заявил е, че срокът за изготвяне на протокола от проведеното събрание е 7-дневен, съгласно чл.16 ал.6 от ЗУЕС, но нямало фиксиран срок за обявяването му съгласно чл.16 ал.7 от същия закон. По отношение на възраженията за разпределението на идеалните части на собственост на ап.4 е посочил, че било недопустимо в производство по чл.40 от ЗУЕС да бъде обсъждан въпросът относно приемане на наследството на починал собственик в С.та и ищецът няма правен интерес от повдигане на такъв въпрос. Видно било от разпределението на наследствените дялове, независимо от това дали С.М. е приела наследството, че останалите наследници формирали мнозинство от над 50%, което ги легитимирало да формират мнозинство за управление на общата вещ. Искането е да бъде оставена без разглеждане исковата молба от Г. А. К. като недопустима поради липса на правен интерес от ищеца. При условията на евентуалност се претендира искът да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските. Безспорно е между страните, че ищецът е собственик на 25% от общите части на С.та на ул. “Б.П.“ № 1 в гр.П., както и че с учредителен протокол от 01.02.2023 г. е учредено Сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната С. с адрес: град П., ул. “Б.П.” № 1, като ищецът, в качеството си на собственик на ап.3 в С.та, на който се припадали 25% идеални части от общите части на С.та, е придобил качеството на член на сдружението. Установява се от приложена по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 13.09.2022 г. Г. К. е заявил, че прекратява членството си в Сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната С. с адрес: град П., ул. “Б.П.” № 1, регистрирано под № 322 в нарочния публичен регистър на Община П., но липсват данни към датата на завеждане на иска – 20.11.2023 г. това изявление да е достигнало до знанието на членовете на Сдружението, поради което следва да се приеме, че към тази дата Г. К. е бил член на сдружението и е бил легитимиран да оспорва решенията, взети на общото събраните на Сдружението, проведено на 30.10.2023 г. Искът е подаден в срока по чл.40, ал.1 от ЗУЕС от правоимащо лице, поради което следва да се приеме, че е допустим. Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с покана, поставянето на която е удостоверено с протокол по чл.13, ал.1 от ЗУЕС, на 20.10.2023 г. в 13.00 ч., е свикано общо събрание на етажните собственици на С. на ул. “Б.П.” № 1 в гр.П., което ще се състои на 30.10.2023 г. от 19.00 ч. В протокола за разгласа на поканата е посочено, че тя е поставена до пощенските кутии и на вратата на избените помещения. Протоколът е подписан от Н.Ц.и В. П.. Видно е от самата покана, че управителят на Сдружението на собствениците „С. „Б.П. 1“ – Е.Ц., е свикала Общо събрание при следния обявен дневен ред: 1.Определяне размера на сумата, която трябва да бъде внесена в сметката на Сдружението във връзка с участието в Евро-програмата за саниране. 2.Определяне на срок за внасяне на сумата. 3.Разни. Датата и часът на провеждане на общото събрание са посочени – 30.10.2023 г. от 19.00 ч. Посочени са датата и часът на изготвяне на поканата – 20.10.2023 г. – 19.10 ч. Не е посочено място на провеждане на събранието. От изготвения протокол за проведеното събрание на 30.10.2023 г. се установява, че на него са присъствали В. П. като пълномощник на своя баща Л. П., собственик на ап.1, притежаващ 25% от ид.ч.; Н.Ц.– лично и като пълномощник на сестра си Е.Ц., скобственици на ап.2, притежаващи общо 25% ид.ч.; К.З.Р. и А.А. като пълномощник на Й.Д.А. –собственици на ап.4, притежаващи 25% ид.ч. В протокола е отразено, че Г. К. – собственик на ап.3, пригежаващ 25% ид.ч., не присъства. Присъстват А. К. и С. К., за които е посочено, че са отказали да подпишат и са напуснали събранието. Посочено е, че присъстват представители на 75% от общите части на С.та и събранието се провежда по предварително разгласения дневен ред. За председател на събранието е предложен и избран В. П., а за протоколист – Н.Ц. На събранието са взети следните решение: По т.1 от дневния ред е решено собствениците на всеки апартамент да внесат по 15000 лв. за участие в европейската програма за саниране като самоучастие. В мотивите на решението е посочено, че размерът на самоучастието е 20% от допустимата сума по програмата – 300 000 лв. или общо 60 000 лв. – по 15000 лв. на апартамент. По т.2 е взето решение сумите да бъдат внесени по сметка на сдружението в срок от две седмици от датата на събранието. Решено е, че след изтичането на срока при неизпълнение сумата ще се счита за изискуема по съдебен ред. По т.3 от обявения дневен ред решение не е взето. И двете решения по първите две точки от дневния ред са взети с единодушие от гласовете на присъстващите. Поради изчерпване на дневния ред събранието е закрито в 19.30 ч. Като доказателство по делото е представена разпечатка на e-mail, изпратен на 16.08.2023 г. от Е.Ц. до В. П., Г. К., К.Р. и А.А., в който Ц. пояснява, че е получила оферти за изготвяне на технически паспорт на С.та и предложените условия. В това писмо тя уведомява собствениците, че максималната сума, която може да бъде отпусната по европейската програма, е 300 000 лв., а самоучастието е 20%; посочила е, че по приблизителни сметки всеки от собствениците ще трябва да участва с около 14000 лв. за подготовка на документите и 11000 лв. за саниране. Дала е възможност на останалите собственици също да потърсят оферти от други фирми. Посочила е, че ще открие банкова сметка на сдружението и всеки ще може да превежда необходимите суми по сметката. Представен е и договор, сключен между Сдружението и „П.К.-инж“ЕООД за изготвяне на технически паспорт на С.та при цена 6386 лв., от които авансово заплатени 3193 лв. по приложена фактура с дата 12.09.2023 г. За изясняване на спора пред районния съд са допуснати и гласни доказателства. От показанията на свидетеля К.Р. се установява, че е присъствала на събранието на 30.10.2023 г. Свидетелката заявява, че бащата на ищеца не искал да се подпише, че присъства на събранието. С. К. също присъствала. Двамата пожелали да дадат документ, подписан от Г. К., но тъй като управителката Е.Ц. отсъствала, останалите не приели документа. От показанията на свидетелката не става ясно какъв е бил този документ. От показанията на свидетеля В. П. се устяновява, че е присъствал на общото събрание на 30.10.2023 г. като пълномощник на родителите си. На събранието присъствали и А. и С. К.и. С. знаела за събранието, но излязла навън. По едно време А. нещо се ядосал и също си тръгнал. Свидетелят не помни кога, как и при какви обстоятелства с Н.Ц.залепили показана за общото събрание. Поставили я на пощенските кутии и до входната врата, където бил входът за избените помещения. Поканата била написана от Е.Ц.. От показанията на свидетелката С. К. се установява, че е видяла поставената покана на пощенските кутии и разбрала, че ще има събрание на 30.10.2023 г. от 19.00 ч. два.три дни преди събранитео. На 30.10.2023 г. слезли със съпруга й 5-10 минути преди обявения час, което се провело в стълбищната клетка, където останал нейният съпруг А. К., а тя самата излязла на двора, където си приказвала с В. П.. Вътре освен А. К., били К.Р., А. и Н.Ц. По едно време всички излезли и заявило, че събранието приключило. К. отишла да вземе стола, който свалили за нейния съпруг, и видяла, че Р. и Ц. дърпат двете покани, залепени за обявяване на събранието.Малко по-късно, връщайки се обратно, свидетелката видяла, че пред гаража на Ц. се били събрали останалите собственици, с изключение на К.и. По-късно свидетелката разбрала, че правили събрание за избор на нов председател на кооперацията. Твърди, че съпругът й през цялото време е бил вътре на събранието, а тя била отвън. Поради противоречие в показанията на свидетелите П. и К., с определение № 583/07.10.2024 г. по настоящото дело пред въззивния съд по искане на жалбоподателя беше допусната и извършена очна ставка между двамата свидетели по въпроса: „По време на провеждане на общото събрание на Сдружение на собствениците на 30.10.2023 г. свидетелят П. намирал ли се е вътре в С.та на ул. “Б.П.“ № 1 в гр. П. или е бил в двора, където е разговарял със свидетелката К.?“ Свидетелката К. поддържа показанията, дадени пред районния съд, като заявява, че през цялото време е била вън на двора, където е говорила с П.. Говорили на стълбите. Вътре през цялото време бил нейният съпруг А. К.. Свидетелката разговаряла с П. на стъпалата, а събранието било вътре в стълбищната площадка и вратата била затворена. Свидетелят П. заявява, че може и да е говорил с К., но дали е вътре или вън –това била една площадка с четири стъпала и където и да се намира човек, все е на събранието. Свидетелят няма спомен да са слизали по стъпалата и да са говорили. Твърди, че е бил на събранието, разписал се е на всички документи и е дал съгласие за всичко от името на неговите родители. Свидетелят твърди, че е бил на цялото събрание. И двамата свидетели са заявили, че казват истината. По реда на чл.176 от ГПК пред районния съд е дала обяснения С.М. – наследник на Д.Р., бивш собственик на ап.4. М. е заявила, че в началото на м.април 2023 г. получила 60 лв. за гаража на племенника си, които дала на ищеца К., защото не знаела как да постъпи. Твърди, че тези пари не били за нея, а ищецът отишъл да я пита за нещо и тя сама му ги дала, защото не можела да се свърже с другите наследници. Ищецът се подписал, че ги взема, но М. не запазила бележката. Свидетелката не знае защо наемателят е дал тези пари на нея и е заявила, че е направила отказ от наследство. В същото заседание процесуалният пълномощник на ответника е заявил, че отказът от наследство се намира по гр.д. № 3849/2023 г. по описа на ПРС, копие от което е приложено като доказателство по настоящото дело, но такъв отказ от наследство липсва. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка въззивният съд е длъжен да посочи, че в обжалваното решение почти липсват мотиви, а правните изводи, доколкото ги има, са твърде общи и лишени от каквато и да била конкретика. В последна сметка обаче районният съд се е произнесъл по предявения иск, поради което решението не може да бъде обявено за недопустимо. Мотиви почти липсват, но доколкото ги има, те не противоречат на диспозитива, поради което и волята на районния съд може да бъде изведена, а това прави решението валидно. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Както беше посочено по- горе, въззивният съд приема, че искът е предявен от правоимащо лице в рамките на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Основният спор е за това дали решенията са взети с необходимото по закон мнозинство на гласовете. Съгласно чл.33, ал.2, т.5 от ЗУЕС за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии, собствени средства или други източници на финансиране Общото събрание на сдружението приема решения с мнозинство не по-малко от 51 на сто от идеалните части от общите части, а за прекратяване на сдружението – не по-малко от 67 на сто от идеалните части от общите части. В представения по делото протокол от проведеното на 30.10.2023 г. общо събрание е отразено, че решенията са взети с мнозинство от гласовете на собствениците, притежаващи 75% от общите части на С.та. Спорът е дали С.М. като един от тримата наследници на покойния Д.Р. е приела наследството чрез конклудентни действия или се е отказала от наследството, което според ищеца има значение за формиране на броя на гласовете, с които обжалваните решения са взети. Видно е от доказателствата по делото, че наследодателят Д.Р., който към момента на своята смърт няма низходящи и възходящи наследници по права линия, нито братя и сестри, се наследява от живите братя и сестри на своите родители - З.Д.Р., Й.Д.А. и С.А.М.. Безспорно е по делото, че Д.Р. е притежавал и към момента на своята смърт е оставил в наследство един апартамент в С.та на ул. “Б.П.“ № 1 в гр.П., гараж, избено помещение и таванско помещение, идеални части от дворното място и 25% от общите части на С.та. Съответно всеки един от останалите три апартамента също притежават по 25% от общите части на С.та. С нот. акт № 187, т.V, рег.№ 9658, № 924/02.08.2023 г. З.Р. е продал на дъщеря си К.З.Р. със собствената си ½ ид.ч. от следния имот: 18/72 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.504.303, целият с площ 344 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от апартамент на ет.4, таванско помещение, избено помещение и гараж, следователно К.Р. е придобила собственост и 12.5% от общите части на С.та и участва в общото събрание с толкова гласове. Дори и да се приеме, че С.М. продължава да бъде съсобственик в качеството си на наследник на Д.Р. при липсата на представени по делото доказателства, че се е отказала от неговото наследство, тя и другият наследник Й.А. притежават общо останалата ½ от 25% или 12.5% от общите части на С.та и ½ от притежаваните от Д.Р. идеални части от поземления имот, апартамента, избата, таванското помещение и гаража, или всяка от тях притежава по 6.25% ид.ч. от общите части на С.та. Тъй като С.М. е отсъствала от събранието, следва да се приеме, че решенията са взети с мнозинство на гласовете от 62.5% от идеалните части, т.е. налице е необходимото мнозинство по т.5 на ал.2 от чл.33 от ЗУЕС - не по-малко от 51 на сто от идеалните части от общите части. При това положение е ирелевантно за спора дали С.М. е приела или не наследството на своя наследодател. В този смисъл е ирелевантно и дали А. К. е присъствал на събранието, защото и без притежаваните от Г. К. 25% от общите части на С.та е налице изискуемото се от закона мнозинство на гласовете за вземане на валидно решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че нито в протокола от общото събрание, нито към доказателствата по делото е приложено пълномощно, с което ищецът е упълномощил своите родители или някой от тях да го представляват при извършване на действия на обикновено управление относно притежавания от него недвижим имот. Този извод не се променя и след анализа на свидетелските показания, свързани с участието на В. П. в общото събрание. От една страна свидетелите Р. и самият П. твърдят, че последният е бил на събранието и е участвал при вземането на решенията, а от друга страна обстоятелството, че е разговарял със свидетелката К., не изключва възможността В. П. да е участвал в събранието. Неоснователни са твърденията, че обявяването на събранието преди изготвяне и обявяване на показана с разлика от няколко часа опорочава провеждането на самото събрание и взетите решения. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на С.та не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. Видно е от приложените доказателства, че от момента на поставяне на поканата до провеждането на общото събрание са изминали 10 дни, следователно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС е спазена. Косвено доказателство за това, че всички собственици са били уведомени за провеждане на събранието е и фактът, че всички с изключение на С.М. или са присъствали, или са изпратили свои представители, в т.ч. и ищецът. Неоснователно е и твърдението, че участвалите в събранието пълномощници на собствениците не са били надлежно упълномощени. Напротив, като доказателства по делото пред районния съд са представени три броя пълномощни с нотариални заверки на подписите, с които Й.А. е упълномощила сина си А.А., Е.Ц. е упълномощила Сестра си Н.Ц. а Л. П. е упълномощил сина си В. П. да представляват собствениците при извършване на действия по обикновено управление на собствеността им, каквото е участието в общото събрание по смисъла на ЗУЕС. Що се отнася до възражението за избор на председател на събранието и протоколист, това възражение е направено за пръв път с въззивната жалба, поради което следва да се приеме, че е преклудирано като направено извън преклузивния срок на чл.131 от ГПК. Неоснователно е и възражението, че размерът на дължимата вноска от 15000 лв. е немотивиран и за собственици оставали неясни критериите, по които този размер е формиран. От една страна е установено по делото, че до всички собственици, в т.ч. и до ищеца, от представляващия сдружението е изпратено писмено уведомление относно необходимостта от събиране на средства с оглед предвиденото самоучастие на собствениците по европейската програма за саниране, по повод на която е учредено сдружението на собствениците на С.та. От друга страна в самото решение, отразено в протокола от 30.10.2023 г., е посочено, че максималната сума за това финансиране е 300000 лв., а минималното самоучастие е 20%, поради което общото събрание е приело за всеки апартамент да бъдат събрани по 15000 лв. или общо 60000 лв. Без съмнение това са мотиви, обосноваващи размера на паричната вноска, поради което въззивният съд приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че липсват критерии, обосноваващи този размер. В обобщение – въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 1080 лв. На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване. Па изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд