РЕШЕНИЕ

№ 6993

Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на трети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ХРИСТИНА ЮРУКОВА При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 20257180700839 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба и допълнително уточнение на Е. А. А., с посочен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат П., против:

1. Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] в частта по т. І, с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] за отмяна на акта като незаконосъобразен;

2. АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област], с искането му за прогласяване за нищожен, тъй като с т. ІІ от Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. е оставена без уважение;

В жалбата за изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУЗД, оспорва се влизането му в сила с твърдението, че същият не бил връчен на задълженото лице и е узнал за него от образуваното изпълнително производство. Възразява се срещу установените задължения за данък за 2020, 2021, 2022 години, тъй като не е собственик на МПС-то. Твърди се, че е лице със 71% трайно намалена трудоспособност и не дължи данък за МПС. Оспорва се, че незаконосъобразно жалбата му срещу АУЗД с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. е оставена без разглеждане.

Искането е за отмяна на Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] в частта по т. І, с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] за отмяна на акта като незаконосъобразен и за прогласяване на нищожност на АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област]. Представя се писмено становище и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област], чрез юрк. Д., оспорва жалбата, обосновава законосъобразност на произнасянето си с Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област]. Предлага съдът да отхвърли жалбата и претендира разноски на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Представя административната преписка и писмено становище (л.14).

От представените по делото доказателства се установява следното:

Издаден е АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] (л.16), с който на Е. А. А. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установен данък върху превозно средство за притежавания от него автомобил с регистрационен номер [рег. номер], двигател [Наименование], рама № [Наименование], [Марка], еко категория Евро 4, мощност 103 кW, година на производство 2008г., за 2020г. – 81, 34 лева и 33, 76 лева лихва (общо 115, 10 лева); за 2021г. – 195, 23 лева и 64, 39 лева лихва ( общо 259, 62 лева); за 2022г. – 195, 23 лева и 44, 62 лева лихва (239, 85 лева общо). Общият размер на установения данък върху превозните средства е 596, 94 лева и 157, 69 лева лихва за просрочие, изчислена към 01.07.2024г. Всичко като задължение е 754, 63 лева.

АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] е изпратен по пощата на господин Азимов с писмо с ИД [Наименование](л.15), което се е върнало непотърсено.

За съобщаване на акта са извършени две посещения на адреса, за което са съставени Протокол № 2560/30.07.2024г.(л.18), с отразяване, че лицето не е намерено на адреса или негов представител за връчване на документите, и Протокол № 2721/08.08.2024г.(л.19), с отразяване, че лицето не е намерено на адреса или негов представител за връчване на документите.

Изготвено е съобщение изх. № 24П-7254/08.08.2024г.(л.21), с което лицето се уведомява, че има издаден АУЗД № 1732-1/01.07.2024г., за което следва да се яви в Община [област], Дирекция МДТ за връчване. Съобщението е поставено на 16.08.2024г. и свалено на 30.08.2024г. Представени са доказателства за обявяване на съобщението – 2 броя, на сайта на Община [област]. Представят се доказателства за изпращане на писмо с обратна разписка с ИДPS4000034SYVD за приложено Съобщение с рег. № 24П-7254/0808.2024г.– л. 20 от делото. Съгласно чл. 32, ал. 5 от ДОПК заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.

Няма данни лицето да се е явило в указания срок в дирекцията.

На АУЗД е отбелязано, че актът е влязъл в сила на 14.09.2024г. Издаден е акт за възлагане събирането на публични вземания № 131/20.01.2021г. от директор МДТ [област] към ЧСИ с район на действие ПОС.

Е. А. А. е подал жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г., представляван от адвокат П., чрез инспектор отдел „Събиране и контрол“ до Директор на Дирекция МДТ при Община [област] срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. Приложени са: ЕР № 5562/04.12.2018г. за 71% ТНР и ЕР № 0730/08.02.2022г. с оценка 71% ТНР; Удостоверение с рег. № 251030000131 от сектор Пътна полиция [област] при МВР ( в което е посочено, че превозно средство с рег. № [рег. номер], форд Галакси, е било собственост на Е. А. А., с [ЕГН], период 13.04.2023г. до 17.10.2023г.); покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по изп.д. № 20258280400135.

Административният орган е предприел действия по спиране на изпълнителното дело, с оглед депозираната жалба на Азимов срещу издадения АУЗД № 1732-1/01.07.2024г.

Директор на Дирекция МДТ при Община [област] е разгледал жалбата на Азимов с вх. № 25СГ-56/11.02.2024г. и се е произнесъл с Решение № 28/09.04.2025г.

С Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] в частта му по т. І, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, е оставена без разглеждане жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] за отмяна на акта като незаконосъобразен; В мотивите на решението се посочва, че жалбата срещу АУЗД е просрочена, тъй като не е подадена в 14-дневния срок от съобщаването на акта. Посочва се, че налице надлежно проведена процедура по връчване на акта по реда на чл. 29-32 от ДОПК.

С оглед просрочието на обжалването с т. ІІ от Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] жалбата с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. е разгледана и произнесена в частта на искането му за прогласяване за нищожен на АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област], като е оставена без уважение. Мотивите на административния орган са за законосъобразност на АУЗД, като издаден от компетентен орган, при липса на процесуални нарушения, правилно приложение на закона. Задълженията са определени за притежаваното от Азимов МПС форд с рег. № [рег. номер]. От лицето не е подавано заявление с приложение на експертно решение на ТЕЛК за намалена работоспособност. Установено е незаплащане на задълженията за данък върху превозните средства за процесния период и съответно е установен техният размер и дължимите лихви за просрочие. Искането за прогласяване на нищожност на АУЗД е оставено без уважение.

В решението на директор на Дирекция МДТ при Община [област] коректно за всяка точка от диспозитива му е указано в какъв срок и пред кой съд може да бъде подадена жалба срещу съответно АУЗД или решението.

Решението на горестоящия орган е съобщено на Азимов с писмо с ИД РS40000362624 на 11.04.2025г.(л.41).

Жалбата на Е. А. пред Административен съд [област] е подадена с вх. № 6638/16.04.2025г.

В административното производство по обжалване на АУЗД с писмо с изх. № 25П-1664/17.02.2025г. (л.42) директор на Дирекция МДТ при Община [област] е изискал от Нотариална кантора на нотариус И. М. с рег. № 644, район на действие РС [област] представяне на документи и писмени обяснения дали е сключена разпоредителна сделка от Е. А. А. за превозно средство с регистрационен номер [рег. номер], двигател [Наименование], рама № [Наименование], [Марка], еко категория Евро 4, мощност 103 кW, година на производство 2008г.; съответно дали има данни за настъпили обстоятелства по разваляне на сделката. Посочено е в Искането за представяне на документи, че по справка от информационната система е постъпило плащане на 31.08.2020г. на сума в размер на 108 лева от нотариалната кантора за данък придобиване на лек автомобил с рег. № [рег. номер] за Е. А. А. с [ЕГН].

Н. М. е изпратил отговор до МДТ при Община [област] с рег. № 25П-1664-1 от 20.02.2025г. (л45), с което посочва, че Е. А. А. е купувач с предмет на сделката лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], двигател [Наименование], рама № [Наименование], [Марка], тъмно сив металик – цвят, свидетелство за регистрация № 0100045000, изд. На 19.08.2019г. Няма данни за разваляне на договор от 2020г. за посочения лек автомобил.

С писмо с изх. № 25П-1664/17.02.2025г. (л.47) директор на Дирекция МДТ при Община [област] е изискал от ОДМВР [област], сектор Пътна полиция копия на документи от техните регистри на лек автомобил [Марка] с двигател [Наименование], рама № [Наименование], относно дата на придобиване/регистрация; спиране/пускане в движение; смяна на регистрационнен номер; прекратяване на регистрацията;

Началник на сектор Пътна полиция [област] е представил изисканата информация и документи с писмо с вх. № 25П-249-1 от 13.03.2025г.(л.48).

Съгласно справка, изготвена на 24.02.2025г. (л. 49) от сектор Пътна полиция:

• първоначалната регистрация на лек автомобил с двигател [Наименование]и рама № [Наименование], е от 19.08.2019г.

• на 28.08.2020г. е извършена промяна на регистрацията на МПС, с отразено регистриране на договор за продажба – док. № 3624/28.08.2020г./Нот. 644 по подадено заявление по електронен път с № 9897/1049805-28.08.2020г.

• на 29.10.2020г. е прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано ПС.

• на 13.04.2023г. има промяна на регистрацията – възстановяване след прекратена регистрация, като е отразено, че са представени документи за собственост нотариален договор док. № 3624/28.08.2020г./Нот. 644 и платена застраховка;

• на 29.08.2023г. е преткратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е подадена информация от ГФ за липса на застраховка „ Гражданска отговорност“;

• на 17.10.2023г. е прекратена регистрацията при постъпило уведомяване за регистрация на ПС в държава членка на ЕС.

От сектор ПП при ОДМВР е представено копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 28.08.2020г., заверен от нотариус с рег. № 644 (л.50). Видно от съдържанието на договора Е. А. А. е купувач на автомобил с регистрационен номер [рег. номер], двигател [Наименование], рама № [Наименование], [Марка], тъмно сив металик – цвят, свидетелство за регистрация № 0100045000, изд. На 19.08.2019г.

Представени са данни за прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на 17.10.2023г. в 13.58ч.(л.52).

В административното производство по издаване на АУЗД е изискано също информация от сектор Пътна полиция [област] за лицето Е. А. А., като от представеното извлечение от регистрите, изготвено на 10.04.2024г. (л.55) е посочено, че ПС с рег. № [рег. номер] е с прекратена регистрация – от 13.04.2023г.-17.10.2023г.

На л. 56 от делото е извлечение от сметка на МДТ при Община [област], като на 31.08.2020г. е получен превод от И. Г. М. за придобиване на МПС [рег. номер], с посочване на „задължено лице“ Е. А. А., с [ЕГН]. В съдебно заседание на 03.07.2025г., бе представено от процесуалния представител на ответника, извлечение оригинал, от което е направено копието на преписката в напълно четлив вид, при което се установи, че това са трите имена и ЕГН на жалбоподателя.

Към преписката са представени Заповеди на кмета на Община [област] № 170ОА2683/27.10.2017г. и № 230ОА2865/02.11.2023г. (л.57-58) за определяне на служители с права на органи по приходите по реда на ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.4 и чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ.

Представена е Заповед № 56/01.04.2013г. за определяне на Й. Ж. Ф.-К. на длъжност главен инспектор в Дирекция МДТ, отдел „Събиране и контрол“.

С оглед на гореописаната фактическа обстановка и приетите по делото писмени доказателства съдът формира следните правни изводи:

І. Относно жалбата в частта й, подадена срещу Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] в неговата т. І, с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] за отмяна на акта като незаконосъобразен;

Жалбата в тази й част е допустима, като подадена в 7-дневния срок за оспорване по чл. 147, ал. 3 от ДОПК, от легитимно лице, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.

Оспореното Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] в т. І е издадено от компетентен да разгледа жалбата срещу АУЗД орган, а именно Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община [област], съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Решението е издадено в предвидената в закона форма, мотивирано е, като в него ясно и непротиворечиво са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение.

В случая съобщения за АУЗД са изпращани до жалбоподателя на постоянния му адрес, а съгласно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация постоянният адрес на гражданите е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Няма данни по делото жалбоподателят да е посочил писмено друг адрес за кореспонденция.

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци - адресът на управление.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта.

АУЗД е изпратен за връчване съгласно чл. 29, ал. 3 от ДОПК чрез изпращане на писмо с обратна разписка с ИД [Наименование] (л.15), чрез лицензиран пощенски оператор, което се е върнало непотърсено.

По делото не са ангажирани доказателства за посочен електронен адрес за получаване на съобщения от жалбоподателя, каквато възможност му предоставя разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Не са представени и доказателства за упълномощено лице за връчване на съобщения по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.

За съобщаване на акта са извършени две посещения на адреса, за което са съставени Протокол № 2560/30.07.2024г.(л.18) и Протокол № 2721/08.08.2024г.(л.19), с отразяване, че лицето не е намерено на адреса или негов представител за връчване на документите, с което е спазено изискването на чл. 32, ал. 2 от ДОПК.

Изготвено е съобщение изх. № 24П-7254/08.08.2024г.(л.21), с което лицето се уведомява, че има издаден АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. Съобщението е поставено на 16.08.2024г. и свалено на 30.08.2024г. Представени са доказателства за обявяване на съобщението на сайта на Община [област] и изпращане на писмо с обратна разписка с ИДPS4000034SYVD за приложено Съобщение с рег. № 24П-7254/0808.2024г.– л. 20 от делото. Спазени са изискванията на чл. 32, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК, поради което на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК, а именно в случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, АУЗД законосъобразно е приложен към преписката като връчен на 30.08.2024 г. Е. А. А. е подал жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г., пред Директор на Дирекция МДТ при Община [област] срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че не е нарушение на процедурата по чл. 32 от ДОПК при връчване на АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че административният орган е извършил невалидни действия по връчването на АУЗД.

Процедурата за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК е специална спрямо тази по чл. 18а от АПК и при нея не съществува изискването по чл. 18а, ал. 9 от АПК за залепване на уведомление на вратата или пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, когато адресатът на ИАА не може да бъде намерен на адрес.

По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на директора на дирекция МДТ при Община [област], че е просрочена жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2024 г., на Е. А. А. срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] за отмяна на акта като незаконосъобразен, в качеството му на орган по приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 23ОА2865/02.11.2023 г. на кмета на община [област].

Обжалваното Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] в частта по т. І следва да бъде потвърдено като законосъобразно, съответно жалбата - отхвърлена като неоснователна.

ІІ. Относно жалбата в частта й, подадена срещу АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област], с искането му за прогласяване за нищожен (тъй като с т. ІІ от Решение № 28/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област] жалба с вх. № 25СГ-56/11.02.2025г. на Е. А. А. е оставена без уважение).

Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следните съображения:

По делото се установи, че с оглед сроковете по чл. 147 от ДОПК и редовно проведената процедура по връчване на АУЗД съгласно чл. 29-32 от ДОПК, АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] е влязъл в сила административен акт.

С оглед на това жалбата на Азимов е с формулирано искане за обявяване нищожност на АУЗД.

За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа за издаването на административен акт, чрез който да създаде или признае права, съответно задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки административен орган е определена в закон. В случая е безспорно, че е налице компетентност на органа – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област] по чл.146 т.1 от АПК, да издаде административен акт от категорията на процесния.

Съгласно чл. 4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, какъвто и данък за превозните средства, се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Оспореният административен акт е издаден от Й. Ж. Ф.-К. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ към Дирекция "Местни данъци и такси" при Община [област], която на основание чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ е определена от кмета на Община [област] с приложените по делото заповеди за орган по приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена. Налице е наименование, дата, подпис. АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. е с посочени фактическите и правни основания за издаването му. Издаден е в писмена форма с ясно и точно описание на превозното средство, негов собственик, установените задължения по данъчни периоди, размер на задълженията, размер на лихвите за просрочие. АУЗД е издадена в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, поради което съдът счита, че е спазено изискването за форма.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при Община [област].

Порокът противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от АУЗД № 1732-1/01.07.2024г. и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. Не се констатира АУЗД да е издаден на основание нищожен административен акт, нито с него да се нарежда извършване на явно престъпление, нито невъзможно положение.

Заради изискването за особена същественост на порока на административния акт, за да бъде възприет като нищожен, в правната теория и практика се приема, че противоречието на акта на императивни правни норми води до унищожаемост и не може само този порок да доведе до нищожност.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност/нищожност на оспорения АУЗД, поради нарушение на материалния закон. Още по-малко това да води до неговата нищожност.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че Е. А. А. е закупил лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], двигател [Наименование], рама № [Наименование], [Марка], тъмно сив металик – цвят, свидетелство за регистрация № 0100045000, изд. на 19.08.2019г. Н. М. с рег. № 644 е посочил пред Дирекция МДТ при Община [област] това обстоятелство с писмото си с рег. № 25П-1664-1 от 20.02.2025г. (л45). За изповяданата пред него сделка за покупко-продажба на МПС, той е внесъл дължимия данък на Община [област], за което е приложено доказателство на л. 56 от делото, а именно извлечение от сметка на МДТ при Община [област], за получен превод на 31.08.2020г. от И. Г. М. за придобиване на МПС [рег. номер], с посочване на „задължено лице“ Е. А. А., с [ЕГН]. Друг аргумент в тази насока е Справка, изготвена на 24.02.2025г. (л. 49) от сектор Пътна полиция [област], съгласно която за лек автомобил с двигател [Наименование]и рама № [Наименование](безспорно това са техническите параметри на закупения от Азимов лек автомобил на 28.08.2020г.) на 28.08.2020г. е извършена промяна на регистрацията на МПС-то, с отразено регистриране на договор за продажба – док. № 3624/28.08.2020г./Нот. 644 по подадено заявление по електронен път с № 9897/1049805-28.08.2020г.

Съгласно същата справка на 29.10.2020г. е прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – тъй като на това основание се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По справката е отразено, че на 13.04.2023г. има промяна на регистрацията – възстановяване след прекратена регистрация. Тук отново основанието за възстановяване на регистрацията е, че са представени документи за собственост нотариален договор док. № 3624/28.08.2020г./Нот. 644 и платена застраховка;

Представеното от жалбоподателя Удостоверение с рег. № 251030000131 от сектор Пътна полиция [област] при МВР, в което е посочено, че превозно средство с рег. № [рег. номер], форд Галакси, е било собственост на Е. А. А., с [ЕГН], период 13.04.2023г. до 17.10.2023г., не води до други изводи. Жалбоподателят тогава е подал информация пред сектор Пътна полиция [област] и съответно е възстановена регистрацията му, с нови табели на колата. Но той е неин собственик от 28.08.2020г.

Съгласно чл. 52 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. От доказателствата, приобщени по делото, категорично установено е, че Е. А. А. е собственик на лек автомобил с двигател [Наименование]и рама № [Наименование], от 28.08.2020г., поради което от тази дата той става задължено лице за данък за превозни средства за този автомобил. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на лекия автомобил за процесните данъчни периоди, като регистрацията му е прекратена на 17.10.2023г. при постъпило уведомяване за регистрация на ПС в държава членка на ЕС, то задълженията за данък за превозните средства са правилно определени.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата в тази й част е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и предвид направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 161 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съобразно общия спорен материален интерес от 754, 63 лева, на Община [област] следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът