Решение № 72 от 26.4.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 86/2023 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №371 от 23.11.2022г., постановено по гр.дело №292/2022г. по описа на Окръжен съд-Х., е отхвърлен предявения от Д. В. А. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № •0, против Д. Р. М. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № ••••. С. А. с ЕГН: ••••••••••, и С. Д. Р. с ЕГН: ••••••••••, двете от гр.Д., обл. Х, бул. Н. В. № •, ет. •, ап. •, иск да се прогласи на основание чл.40 от ЗЗД за недействителен договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., с №••••••••. по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, поради сключването му във вреда на представлявания; отхвърлен е предявения от Д. В. А. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № •0, против Д. Р. М. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № ••••. С. А. с ЕГН: ••••••••••, и С. Д. Р. с ЕГН: ••••••••••, двете от гр.Д., обл. Х, бул. Н. В. № •, ет. •, ап. •, иск да се развали на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., с №••••••••. по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, поради неизпълнение на договора от страна на купувача; отхвърлен е предявения от Д. В. А. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № •0, против Д. Р. М. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № ••••. С. А. с ЕГН: ••••••••••, и С. Д. Р. с ЕГН: ••••••••••, двете от гр.Д., обл. Х, бул. Н. В. № •, ет. •, ап. •, иск на основание чл.108 от ЗС във връзка с чл.40 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД да се признае за установено, че той е собственик на апартамент №10 в гр.Д., ул. Л. ••••••••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••, ведно с принадлежностите му, като Д. Р. М., З. С. А. и С. Д. Р. бъдат осъдени да му предадат владението върху този имот; отхвърлен е предявения от Д. В. А. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № •0, против Д. Р. М. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № ••••. С. А. с ЕГН: ••••••••••, и С. Д. Р. с ЕГН: ••••••••••, двете от гр.Д., обл. Х, бул. Н. В. № •, ет. •, ап. •, иск на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД да се осъди Д. Р. М. да заплати на Д. В. А. сумата от 9900лв., представляваща получена и неотчетена от пълномощника на представлявания продавач продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., с №••••••••. по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, за която сделка ответникът е бил упълномощен с пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег.№•••••. и нотариално удостоверено съдържание с рег.№••••••••••• по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба да окончателното й изплащане, както и на основание чл.82 във връзка с чл.281 от ЗЗД да му заплати сумата от 25100лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнение на задължението за полагане на грижата на добрия стопанин при изпълнение на сключения между тях договор за поръчка, обективиран в пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег.№•••••. и нотариално удостоверено съдържание с рег.№••••••••••• по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, които вреди се равняват на разликата между пазарната и договорената цена на имота с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., с №••••••••. по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като Д. В. А. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х., ул. Ч. м. № •0, е осъден да заплати на Д. Р. М. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл.Х., ул. Ч. м. № •, и З. С. А. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х, бул. Н. В. № •, ет. •, ап. •, общо сумата от 2000лв. разноски по делото, и на С. Д. Р. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Д., обл. Х, бул. Н. В. № •, ет. •, ап. •, сумата от 2000лв. разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Д. В. А., който чрез пълномощника адв.К. В. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност, според които неправилно са кредитирани показанията на ангажираните от ответниците свидетели, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото и обстоятелството, че не са присъствали при постигане на уговорките между страните, а и защото се касае за недопустими такива по смисъла на чл.164, т.2 и т.6 от ГПК като касаещи симулативност на правоотношенията по Нотариален акт №98/2019г., чието съдържание е недопустимо да се опровергава чрез свидетелски показания, при положение и, че с отговорите на исковата молба ответниците не са релевирали възражение за симулативност и недействителност на сделките, поради което съдът не е следвало да се произнася по този въпрос. Поддържа неоснователно съдът да е отхвърлил искът по чл.40 от ЗЗД, поради това, че извършените от упълномощения действия по разпореждане с имота са в рамките на учредената му представителна власт, поради което не може да е налично споразумяване във вреда на представлявания, доколкото, за да е налице посочената хипотеза, извършените от пълномощника действия във вреда на представлявания следва да са в рамките на учредената му представителна власт, каквато е следвало да осъществи с грижата на добрия стопанин, а не при цена четири пъти по-ниска от пазарната, което на пълномощника и третото лице, които са в близки родствени отношения, е било известно, с оглед и на фигуриращата в нотариалния акт данъчна оценка, двукратно по-висока от продажната цена. Застъпва независимо, че в нотариалния акт е посочено, че покупно-продажната цена е била изплатена към датата на сделката, в тази му част той да е с характер на частен свидетелстващ документ, който не носи негов подпис, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила, а надлежни доказателства от страна на ответниците, в чиято тежест е, не са представени относно плащането на цената, поради което е налице основание изправната страна да развали договора с предмет вещни права по съдебен ред, поради неизпълнение на това договорно задължение. Счита неправилно съдът да е приел, че действителните уговорки са различни от обективираните в нотариалния акт и сделката е симулативна и прикрива други правоотношения, без да посочва какви са те, за да приеме, че не е налице неизпълнение на договора за заплащане на цената и основание за развалянето му, с които съображения е приел за неоснователни и исковете, основани на правоотношението по договора за поръчка. Поддържа фактите относно поемането на задължението и изплащането на кредита, неплащането на цената по договора за покупко-продажба и разликата между договорената и пазарната цена да сочат на реалното му увреждане, на неизпълнение на договорното задължение за заплащане на продажната цена, на неизпълнение на задължението по мандатното правоотношение за предаване на сумата по сделката и на недобросъвестно изпълнение на договора за поръчка, вследствие което е претърпял вреда. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по същество на всеки от исковете при условията, при които са предявени, като същите бъдат уважени, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗАдв за двете съдебни инстанции. Въззиваемите страни Д. Р. М., З. С. А. и С. Д. Р. не са подали отговор на въззивната жалба, като в съдебно заседание оспорват същата и поддържат съображения за нейната неоснователност. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Д. В. А. против Д. Р. М., З. С. А. и С. Д. Р. искове, както следва: главен иск с правна квалификация чл.40 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., с №••••••••. по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, по силата на който Д. В. А., представляван от пълномощника Д. Р. М., е продал на С. Д. Р. апартамент №10 в гр.Д., ул. Л. ••••••••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••, ведно с принадлежностите му, поради сключването му във вреда на представлявания; евентуален иск с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко- продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., с №••••••••. по описа на нотариус Р.С. с рег. № •••, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на продажната цена; кумулативно съединен при уважаване на който и да е от двата предходни иска иск с правна квалификация чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо тримата ответници, че той е собственик на посочения имот, които да бъдат осъдени да му предадат владението върху същия; евентуални кумулативно обективно съединени искове спрямо ответника Д. Р. М. с правна квалификация чл.79, ал.1 във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9900лв., представляваща получена и неотчетена от него като пълномощник на представлявания продавач продажна цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., и с правна квалификация чл.82 във връзка с чл.281 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25100лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнение на задължението за полагане на грижата на добрия стопанин при изпълнение на сключения помежду им договор за поръчка, обективиран в пълномощно от 08.05.2019г., представляващи разликата между пазарната и договорената цена на имота с договора за покупко-продажба от 27.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Исковете се основават на твърдения ответникът М. – чичо на ищеца да го е убедил да изтегли кредит от Б.та, за да закупи недвижим имот – апартамент №10 в гр.Д., ул. Л. ••••••••, който впоследствие да продаде на по-висока цена и да погаси кредита. Със съдействието на чичо си и поради изключителното доверие към него ищецът закупил с договор от 07.05.2019г. по НА №1•••••••••••. на нотариус Р.С. с рег. № •••, посочения апартамент от С. С. за сумата от 35000лв., заплатена от него с предоставени му средства по Договор за жилищен кредит от 07.05.2019г. след вписване на законна ипотека в полза на „Д.“ЕАД на 08.05.2019г. След като му съдействал за закупуването на имота, М. го убедил да му разпише нотариално заверено пълномощно и да му даде ключове от жилището, за да може същият да намери купувач и да го продаде на по-висока цена от покупната, каквото пълномощно било дадено от ищеца с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 08.05.2019г. и с него упълномощил М. да се разпорежда с имота при цена и условия, каквито намери за добре, включително да договаря сам със себе си. Въпреки закупуването на имота, ищецът не получил съобщения от О. Д. за дължими местни данъци и ТБО за 2020-2022г., поради което извършил справка и разбрал, че имота вече е отчислен от данъчната му партида и, проверявайки в СВ-Д., разбрал, че М. се е разпоредил с имота му, без да го уведоми за това, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2019г., съгласно който продал имота на неговата дъщеря ответника С. Р., действаща със съгласието на своята майка З. А., срещу сумата от 9900лв., която цена е значително по-ниска от данъчната оценка от 26554, 90лв., както и от пазарната цена от 35000лв. към 2019г., и не е била заплатена нито на продавача, нито на неговия пълномощник, който е баща на купувача, както и не е отчетена от последния на ищеца. Твърди към момента имотът да е във владение на тримата ответници. С отговора на исковата молба ответникът С. Р. е изразила становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Поддържа да е придобила валидно собствеността върху имота и да не са налице основания за разваляне на нотариалния акт. Твърди процесният апартамент да е собственост на семейството й от 2006г., като първоначално е придобит от К. К. М.а – майка на ответника Д. М., а впоследствие на 22.01.2019г. да е придобит от ССС – брат на ответника З. А.. Оспорва претендираните суми по основание и размер. Заявява за периода от 07.05.2019г. до датата на исковата молба ищецът да не е заплатил нито една месечна вноска по договора за жилищен кредит от 07.05.2019г. Формулирала е възражение за изтекла погасителна давност за правото на ищеца да иска разваляне на договора. С отговора на исковата молба ответниците Д. М. и З. А. са изложили идентични становища, възражения и обстоятелства. В допълнение са заявили, че ищецът никога не е имал фактическо владеене върху процесния имот и, че между него и тях е била налице уговорка те да изплащат изцяло жилищния кредит още от момента на отпускането му, срещу което той получил сумата от 3000лв. в брой и бил напълно наясно, че апартамента ще се прехвърли на дъщеря им, за което нямал никакви претенции. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че в хипотезата на чл.40 от ЗЗД от решаващо значение е обема на представителната власт и дали представителят е действал в рамките на нея, тъй като при действие изцяло и само в рамките на очертаните в пълномощното права от страна на представителя и при постигане на целения с пълномощното резултат, очертан от самия представляван, не може да е налично споразумение във вреда на представлявания, тъй като последният сам е предоставил тези възможности с пълномощното и се е съгласил отнапред с правните последици в рамките на предоставената власт при сключване на договор, както е в случая, тъй като с процесното пълномощно от 08.05.2019г. ищецът А. е овластил ответника М. да извърши разпореждане с имота чрез дарение или покупко-продажба, при условия и на цена, каквито той прецени, без да е ограничил представителната власт досежно продажната цена или да е поставил лимити и допълнителни изисквания, при което М. е действал в рамките на предоставените му права и сключеният от него като пълномощник договор не е увреждащ нито от обективна, нито от субективна страна. По отношение на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора съдът е приел въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, че между страните по делото е имало различни от твърдените в исковата молба уговорки, а именно А. да извърши услуга на М. като изтегли кредит, за да закупи от св.С. С. – брат на ответника З. С., процесния апартамент, който впоследствие да се придобие от ответника С. Р. – дъщеря на другите двама ответници, тъй като те имали задължения, като за услугата ищецът да получи сумата от 3000лв. и да не заплаща изтегления от него банков кредит, който да се погасява от ответниците. С оглед на тези отношения съдът е приел, че ответниците не дължат никаква престация на ищеца, включително отразената в нотариалния акт цена за апартамента от 9900лв., което изключва приложението на чл.87, ал.3 от ЗЗД и разваляне на въпросната сделка, която очевидно е способ за постигане на други цели и уговорки, както и, че не са налични между страните отношения от вида на поръчката по чл.280 от ЗЗД, което предпоставя, че ищецът не е кредитор по чл.284, ал.2 и по чл.281 от ЗЗД на ответниците. Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира обжалваното изцяло първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Заявените с отговорите на исковата молба становища от ответниците за недопустимост на исковете не са обосновани по какъвто и да било начин. Исковете са предявени от и спрямо процесуално легитимирани лица, като за ищеца е налице правен интерес от предявяването им и правото на иск е надлежно упражнено. Безспорно е установено от представените писмени доказателства, че с договор от 07.05.2019г. „Б. Д.“ЕАД е предоставила на ищеца Д. А. кредит в размер на 35000лв. за закупуване на апартамент №10 в гр.Д., ул.“Л., № •, ••••, със срок за погасяване до 07.05.2049г., със средствата от който А. е закупил посочения имот от ССС с договор от 07.05.2019г., обективиран в Нотариален акт №1•••••••••••. на нотариус Р. С. с рег. № •••, в който е отразено продавачът да се е легитимирал за собственик с нотариален за покупко-продажба от 22.01.2019г., като на 08.05.2019г. върху имота е вписана законна ипотека за обезпечаване вземането на Б.та по жилищния кредит. С пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 08.05.2019г. ищецът А. е упълномощил ответника М. да го представлява пред нотариус с правата да продава/дарява процесния апартамент при условия и при цена, каквито намери за добре, включително да получи продажната цена в брой или по банков път по сметка, която посочи, и да декларира действителността на плащането от негово име, а също при необхоД.ст да учредява безвъзмездно/възмездно право на ползване в полза на трети лица по негова преценка, както и да договаря сам със себе си и от името на други лица, които също представлява. С договор от 27.12.2019г. по Нотариален акт №••••••••. на нотариус Р. С. с рег. № •••, ответникът М., действащ като пълномощник на ищеца А., е продал процесния апартамент на ответника С. Р. – негова дъщеря, според удостоверението за родствени връзки, действаща като непълнолетна със съгласието на своята майка З. А., за сумата от 9900лв. при посочена данъчна оценка от 26554, 90лв., която е отразено да е изплатена напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт. Според приетото, неоспорено от страните, заключение от 14.10.2022г. на СТЕ, пазарната стойност на процесния имот към датата на сключване на договора възлиза на 40040лв. Настоящата инстанция намира за основателни възраженията на жалбоподателя относно фактическия състав на увреждането по чл.40 от ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при действия на пълномощника в рамките на обема на предоставената му от упълномощителя представителна власт не може да се говори за споразумение във вреда на представлявания. Напротив, недействителността на сделката по чл.40 от ЗЗД е приложима именно и само когато договорът е сключен в рамките на учредената с пълномощно или от закона представителна власт, а, ако представителят е действал без такава, ще е налице недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД, в каквато насока са задължителните указания по Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Институтът на доброволното представителство, с оглед доверителния характер на отношенията, е основан на принципа на добросъвестността и изисква от представителя винаги да действа в интерес на представлявания, дори и когато той му е предоставил най-широки правомощия, както в случая. От значение за основанието на иска по чл.40 от ЗЗД в този смисъл са не пределите на овластяването, съдържащи се в пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на предоставената му представителна власт, преценявани по обективен и субективен критерии, свързани с имуществото на представлявания като съвкупност от права, задължения и правни очаквания и с целта и намеренията на договарящите, като споразумяването във вреда на представлявания не изисква непременно то да произтича от съглашение между пълномощника и третото лице, а е достатъчно увреждането му да е съзнавано от тях. Преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания се извършва въз основа на конкретните обстоятелства относно интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. В тази връзка на изследване подлежат действителните отношения и обстоятелства по повод сключването на процесния договор. Нито ищецът, нито ответниците твърдят той да е симулативен, поради което ограничението на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК за събиране на гласни доказателства не е налице. Упълномощаването за извършване на разпоредителни действия е във връзка с изпълнение на задължения по мандатно правоотношение или в резултат на други неформални уговорки, за установяване на които със свидетелски показания са неприложими ограниченията на чл.164, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ангажираните от ищеца свидетели В. А. В.-негов баща и К. Ч. твърдят уговорката между А. и М. да е била апартамента да се закупи с пари от Б.та от С. С. – брата на ответника З. А., и после да се препродаде на по-хубава цена за печалба, като А. не знаел за намерението на М. да го прехвърли на дъщеря си С. Р. и то било извършено тайно от него, като за това разбрал чак през 2022г. при справка в данъчното по повод плащане на данъка за закупен тогава от ищеца автомобил. И двамата свидетели твърдят, че в апартамента от години живеят ответниците, още откакто М. се върнал от И. и го купил /св.Ч./. Ангажираните от ответниците свидетели КСК-първа братовчедка на ищеца и племеница на ответника А. и ССС-брат на ответника З. А. сочат апартаментът първоначално да е бил закупен със средства на М., които изпратил от И., където работел, на името на майка му – баба К., която го продала на св.С., но той не й го платил, а го прехвърлила на негово име, защото сестра му имала кредит, като впоследствие баба К. се разболяла и Д. и З. изпаднали в дългове към лихвари, поради което Д. уговорил Д. да му изтегли кредит, за която услуга получил от вуйчо си 3000лв. Парите от кредита били прехвърлени по банков път на св.С. като продавач, а той ги дал на сестра си З., за да й помогне. Между Д. и Д. била постигната уговорка и, че апартамента ще бъде прехвърлен на дъщерята на Д. и З. – С., защото имали задължения, като и в момента тримата живеели в същия. Противно на възраженията на жалбоподателя, настоящата инстанция кредитира показанията на ответниковите свидетели. Същите кореспондират на обстоятелството, че закупеното от ищеца с кредита жилище не е случайно, за да се приеме да го е придобил с цел печалба от препродажбата му, а е именно това, в което от години живее вуйчо му със семейството си, придобито първоначално с негови средства на името на майка му и прехвърлено от нея на брата на жена му само няколко месеца преди да бъде закупено от А.. В потвърждение на тези показания са и представените от ответниците вносни бележки и представеното от ищеца извлечение от банковата му сметка, от които е видно, че за времето от м.юни.2019г. до м.юни.2021г. кредитът е бил погасяван само от ответника З. А., а чак след това плащането му е поето преимуществено от ищеца А.. Обстоятелството, че непосредствено след отпускането му кредитът е бил погасяван от ответниците е в подкрепа на показанията, според които те са били задлъжнели, поради което са им били необходими средства, а, за да запазят имота, той е бил прехвърлен първоначално на св.С., тъй като дотогавашният му собственик К. М.а – майката на ответника Д. М. се е разболяла и в крайна сметка е починала на 06.03.2019г., според удостоверението за родствени връзки, само месец и половина след като го е прехвърлила, а получените от извършената от св.С. продажба в полза на ищеца средства по кредита като цена за имота са били предадени именно на ответниците Д. М. и З. А.. Последващото прехвърляне с процесния договор в полза на тяхната дъщеря и ответник С. Р. е логично продължение на предприетата от ответниците линия на поведение, имащо за цел погасяване на паричните им задължения и запазване на имота в семейството. Твърденията на свидетелите, че ищецът е бил наясно с намеренията им се потвърждават от обстоятелството, че за период от три години от закупуването на имота през 2019г. до 2022г., когато твърди да е узнал за процесната сделка и когато е подал настоящата искова молба, той не е имал претенции към ползването на жилището нито е предприел действия за неговата продажба, за да погаси обременителното задължение по кредита и да постигне печалба, при което като техен родственик е бил съпричастен на положението им и съгласен с прехвърлянето на имота в полза на Р.. Изрично в тази насока е и заявеното в съдебно заседание на 26.09.2022г. като предложение за спогодба, според което на практика спорът е за банковия кредит, заради който апартамента е поверен от ищеца на ответниците срещу поетия от тях ангажимент да заплащат кредита, но, поради забавянето на вноските от тяхна страна, Б.та ги търси от ищеца и той е принуден да ги плаща. Ищецът изрично още с исковата молба оспорва факта на плащане на цената по процесния договор, съответно верността на отразеното в нотариалния акт относно изплащането й преди подписването му. В тази му част нотариалният акт няма характера на официален удостоверителен документ с обвързваща за съда материална доказателствена сила досежно самия факт на плащането. Това е така, тъй като той не удостоверява извършено пред нотариуса плащане на цената, а свидетелства по обвързващ начин единствено за направените пред нотариуса изявления от участниците в нотариалното производство за извършено преди подписване на договора плащане, съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, като в частта относно така подписаните от тях изявления нотариалният акт е с характер на частен свидетелстващ документ. Неправилно жалбоподателят и в исковата молба счита изявлението относно плащането на цената за симулативно, доколкото въпросът за симулативността на волеизявленията се поставя единствено при диспозитивните документи, материализиращи правни изявления, които могат да бъдат валидни или не, но не и неверни, доколкото те са свързани с пораждане на правни последици и при нежелание такива да настъпят, въпреки външно изявеното, се касае за симулативни волеизявления. В случая никоя от страните не твърди процесният договор да е абсолютно или относително симулативен. Без значение е, че удостоверителното изявление относно плащането на цената изхожда от пълномощника, тъй като пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания по изричната воля на последния, за когото директно настъпват и последиците от извършените от представителя правни действия, в който смисъл страна в процесуалното и материалното правоотношение е упълномощителя, от чието име и спрямо когото се извършват действията, а не пълномощника, чрез когото се извършват, при което в случая изявлението при изповядване на сделката за получаване на продажната цена преди сключването на договора е формирано от името на ищеца А. чрез ответника М. като негов пълномощник. Частният свидетелстващ документ, обаче, се ползва само с обвързваща формална доказателствена сила относно неговото авторство, според чл.180 от ГПК, но не и с материална такава досежно верността на съдържанието му. Сам по себе си той не удостоверява по обвързващ начин съответствие на заявените с него факти с действителното фактическо положение, поради което същото може да бъде установявано с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В този смисъл частният свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти, се ползва с материална доказателствена сила, която не е обвързваща за съда, поради което те се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото. При положение, че купувач по договора е непълнолетната тогава дъщеря на пълномощника на продавача, и с оглед установеното с показанията на свидетелите на ответниците, че със заплащането на 3000лв. на ищеца за извършената им от него услуга отношенията им във връзка с тегленето на кредита и прехвърлянето на имота са уредени, следва да се приемат за опровергани относно верността им свидетелстващите изявления, материализирани в нотариалния акт с характер на частен удостоверителен документ за тях, досежно факта на плащане на цената по договора. При така установените обстоятелства и отношения между страните настоящата инстанция намира обективният и субективният елементи на увреждането по процесния договор да са налице. Независимо, че ищецът се е съгласил да изтегли банков кредит, отпуснат му срещу ипотека върху закупения от него със средствата от кредита от св.С. процесен имот, фактически обитаван до тогава от семейството на ответниците, които средства са им били предоставени, за да погасят техни парични задължения, както и имота да бъде прехвърлен на дъщерята - ответника Р., за да остане в семейството, без кредиторите на родителите й да могат да се удовлетворят от същия, неговите правни очаквания при сключване на процесния договор са били изтегленият от него жилищен кредит, облагодетелстващ изцяло ответниците, да бъде погасен от тях. Без значение е, че за период от две години ответниците са изплащали погасителните вноски, след което са преустановили плащанията. За да е налице от обективна страна увреждане, не е необхоД. вредата да е настъпила при сключване на договора, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване. В случая правното задължение за погасяване на кредита към Б.та тежи именно върху ищеца и изплащането му рефлектира върху неговата имуществена сфера, независимо от учредената ипотека върху прехвърления с процесния договор имот, като се касае за значително по размер и дългосрочно задължение. Освен, че ответниците са преустановили изплащането на кредита и то е било поето от ищеца, продажната цена от 9900лв. по процесния договор не му е била изплатена, а е афиширано от негово име изявление за плащането й, без имуществото му реално да се е увеличило с нея или да е послужила за компенсиране на неговото кредитно задължение, като договорената е и значително по-ниска от данъчната оценка и от пазарната цена на имота, с която би могъл да го погаси. Пълномощникът М. е разполагал с правомощия по даденото му от А. пълномощно да прехвърли имота на дъщеря си Р. и чрез дарение, но той е предпочел да го стори посредством договор за покупко-продажба, чиято действителност като такъв не се оспорва от ответниците, при което, за да се приеме, че е действал в интерес на представлявания при избора на този конкретен вид сделка, е следвало да издейства изгодна за него цена, която да получи, според както е упълномощен, и да му я предаде. Представителят М. и насрещната страна по договора Р. са осъзнавали към момента на неговото сключване, че със същия обективно увреждат представлявания А., доколкото данъчната оценка на имота е вписана в подписания от тях нотариален акт, а и с оглед близките им родствени отношения баща-дъщеря, живущи в едно общо домакинство в процесния апартамент, чието запазване в семейството и изплащането на дълговете към кредитори с предоставените им от св.С. средства от кредита на А., както се установи, е било и основната им цел, при окончателното осъществяване на която със сключването на договора в резултат на поредица от предхождащи го правни действия, ищецът в крайна сметка се е сдобил единствено със задължение за погасяване на кредит. Обсъденото обосновава извода за основателност на предявения главен иск по чл.40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на процесния договор, както и на кумулативно съединения с него такъв по чл.108 от ЗС, тъй като недействителният прехвърлителен договор не е породил целените с него правни последици и процесният имот е останал в патримониума на ищеца А., а ответниците го владеят без правно основание, поради което и с оглед начина на съединяване на предявените искове обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно. С оглед уважаване на главните искове, произнасяне по евентуално съединените с тях не се дължи. Предвид този резултат и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото ищецът с Определение №341 от 26.05.2022г. е освободен, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по производството, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят дължимата за първоинстанционното производство държавна такса от 531, 10лв. и депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ от 300лв., както и дължимата за въззивното производство държавна такса от 265, 55лв., съобразно уважените искове, а на Адвокатско съдружие „К., В.и и сие“, на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗАдв, за оказаната безплатно, съгласно уговореното в договор за правна помощ от 15.04.2022г., на жалбоподателя-ищец адвокатска помощ и съдействие, следва да заплатят възнаграждение в размер на 2653, 30лв. за първоинстанционното производство, съобразно чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. /в действалата към датата на приключване на устните състезания на 24.10.2022г. редакция преди последното изменение с ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./, а за въззивното производство в размер на 5548, 78лв., съгласно чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата в актуалната й редакция. Предвид изложените мотиви, съдът