Решение № 1641 от 29.9.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 407/2023 г.

Производството е по реда на чл. 256, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по искова молба, подадена от В. М. А. с постоянен адрес: Б., [жк], ет. 2, ап. 3, с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК и искане да се осъди ответния административен орган – Кмета на Община Сапарева баня, да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗДОИ, като публикува на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“, следните данни:

• данните, посочени от т. 18 до т. 56 в Приложение към Решение № 436/04.08.2017 г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни;

• данните, посочени от т. 9 до т. 20 в Приложение към Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни и - данните, посочени в т. 4 в Приложение към Решение № 435/03.07.2020 г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни през 2020 г., като се определи подходящ срок за това.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и същият е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск като недопустим поради липсата на правен интерес на ищеца.

Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като допустим и основателен.

Ответникът – Кметът на Община Сапарева баня, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозиран по делото писмен отговор, оспорва допустимостта на така заявената искова претенция. Поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му за ищеца. Не ангажира доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение на Министерския съвет /РМС/ № 436/04.08.2017 г. /на л. 7- л. 8 от делото/, на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, е приет Списък за набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни. Съгласно т. 2 от това решение, отговорните администрации следва да публикуват съответните набори от данни съгласно сроковете, посочени в приложението към решението /на л. 9 – л. 21 от делото/, а след първоначалното публикуване на наборите от данни в сроковете по т. 2, отговорните администрации, следва регулярно да актуализират публикуваните данни на Портала за отворени данни /т. 3 от решението/. Съгласно Приложението към т. 1 на същото решение на МС, списъкът с набора от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни от т. 18 до т. 56 /тези данни са посочени в жалбата/, включва задължение за публикуване от общинските администрации, както следва: т. 18 - Държавен план-прием за гимназиите на територията на общината; т. 19 - Информация за предадени за оползотворяване отпадъци; т. 20 - Публичен регистър за разпоредителните сделки с имоти; т. 21 - Публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и дърветата с историческо значение; т. 22 - Разпределение на пасища, мери от ОПФ за индивидуално ползване; т. 23 - Регистри на търговските дружества с общинско участие; т. 24 - Регистър на рекламни елементи; т. 25 - Регистър за ненормирано работно време на търговските обекти; т. 26 - Регистър на „Mеста за настаняване и заведения за хранене и развлечения“; т. 27 - Регистър на военните паметници на територията на съответната община; т. 28 - Регистър на даренията; т. 29 - Регистър на домашни и безстопанствени кучета; т. 30 - Регистър на заповеди, даващи разрешение за изработване на ПУП и ИПУП; т. 31 - Регистър на заявленията за достъп до информация; т. 32 - Регистър на издадени разрешителни за ползване на минерални води; т. 33 - Регистър на издадените актове за изработване на устройствени планове и на измененията им; т. 34 - Регистър на издадените карти за паркиране на хора с трайни увреждания; т. 35 - Регистър на издадените разрешения за таксиметров превоз на пътници; т. 36 - Регистър на категоризираните туристически обекти; т. 37 - Регистър на концесиите; т. 38 - Регистър на културните институти; т. 39 - Регистър на лекарските практики; т. 40 - Регистър на недвижимите културни ценности; т. 41 - Регистър на обществените поръчки; т. 42 - Регистър на общинската собственост; т. 43 - Регистър на площадките за предаване на отпадъци от пластмаси, стъкло, хартия и картон; т. 44 - Регистър на пчелини и пчелни семейства; т. 45 - Регистър на разпоредителните сделки; т. 46 - Регистър на разрешителни за водовземане; т. 47 - Регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост; т. 48 - Регистър на социални институти и услуги; т. 49 - Регистър на спортните клубове; т. 50 - Регистър на търговските обекти; т. 51 - Регистър на язовирите /когато има наличен/; т. 52 - Регистър по приватизация; т. 53 - Регистър на върнатите за ново обсъждане решения на общинските съвети; т. 54 - Списък на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; т. 55 - Списък на издадените общи административни актове и т. 56 - Списък на училища, детски градини и обслужващи звена.

Всички посочени по-горе данни са със срок за публикуването им 30.09.2017 г. С Решение на Министерския съвет /РМС/ № 54/01.02.2019 г. на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, е приет Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни, съгласно подадени предложения от административните органи през 2018 г. - приложение № 1.1, и Обобщен списък с отразени промени при прегледа на списъците с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат, приети с Решение № 103 на Министерския съвет от 2015 г., Решение № 214 на Министерския съвет от 2016 г., Решение № 897 на Министерския съвет от 2016 г. и Решение № 436 на Министерския съвет от 2017 г. - приложение № 1.2. 2, като съгласно т. 2 от това решение, отговорните администрации следва да публикуват съответните набори от данни до 31 март 2019 г. в приложение № 1.1 към т. 1, и съгласно настъпилите промени в приложение № 1.2 в посока преадресиране на набори от данни от една администрация към друга, следва да започнат да публикуват съответните набори от данни в срок до 30 април 2019 г. /т. 3 от решението/.

Съгласно Приложение № 1.1 към т.т. 1, 2, 5 и 6 от решението, списъкът с набора от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни от т. 9 до т. 20 /тези данни са посочени в жалбата/, включва задължение за публикуване от общинските администрации, както следва: т. 9 - Отчети за касовото изпълнение на бюджета; т. 10 - Регистър на издадените разрешителни за ползване на воден обект - публична общинска собственост; т. 11 - Регистър на техническите паспорти на строежите; т. 12 - Регистър на специализираните институции и социалните услуги в общността; т. 13 - Регистър на издадени административни актове за одобрени ПУП; т. 14 - Регистър на местните поделения на вероизповеданията; т. 15 - Публичен регистър на предложенията за провеждане на местен референдум; т. 16 - Регистър за юридическите лица с нестопанска цел, в които участва общината; т. 17 - Регистър за гражданските дружества, в които участва общината; т. 18 - Подлежащата на публикуване информация по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; т. 19 - Регистър на одобрените инвестиционни проекти и т. 20 - Отчет за изразходените средства за компенсация от намалени приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози и субсидиране на нерентабилни автобусни линии.

С Решение на Министерския съвет /РМС/ № 435/03.07.2020 г. /на л. 22 – л. 23 от делото/ на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, е приет Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни през 2020 г. съгласно приложението /на л. 24 – л. 27 от делото/ – по т. 4 /тези данни са посочени в жалбата/ – Регистър на разрешителните за водовземане и заустване, издадени от кмета на общината.

Видно от справка в общодостъпния Портал за отворени данни, не са налице никакви публикувани данни по отношение на Община Сапарева баня – нито посочените в приложенията към горецитираните решения, нито каквито и да било други данни.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК, административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 на нормата, следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.

В случая е налице правна норма, която задължава Кмета на Община Сапарева баня да извърши исканите фактически действия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължени субекти за достъп до обществената информация по смисъла на този закон са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България.Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ, задължението за периодично публикуване на актуална обществена информация е за всеки ръководител на административна структура, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба, това задължение се отнася, както до публикуване до съответната интернет-страница, така и на Портала по чл. 15г от ЗДОИ. Съгласно чл. 15б от ЗДОИ, всяка организация от обществения сектор ежегодно планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа, достъпът до които е свободен. В тази връзка е предвидено /ал. 2/, че органите на изпълнителната власт включват в ежегодните цели за дейността на съответната администрация по чл. 33а от Закона за администрацията цели, свързани с осигуряване на поетапното публикуване в интернет на информационните масиви и ресурси по ал. 1, а Министерският съвет ежегодно по предложение на министъра на електронното управление приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет /ал. 3/. Съгласно чл. 15в от ЗДОИ, администрацията на Министерския съвет създава и поддържа платформа за достъп до обществена информация, като Платформата осигурява възможност за подаване на заявления за достъп до информация, а всеки задължен субект по чл. 3, ал. 1 публикува на платформата по ал. 1 подадените чрез платформата заявления, решенията по тях и предоставената обществена информация при спазване на изискванията за защита на личните данни по отношение на данните на заявителя. Освен това, съгласно 15г от ЗДОИ, държавната агенция „Електронно управление“ създава и поддържа портал за отворени данни /ал. 1/, като организациите от обществения сектор публикуват на портала по ал. 1 информацията по чл. 15б, достъпът до която е свободен /ал. 2/.

В случая нормите на чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от ЗДОИ във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължават ръководителя на административната структура периодично да публикува актуална информация по посочените по-горе начини и публикуването на такава информация не изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по публикуване. Поради това неоснователно се явява възражението на ответника, че в случая не е сезиран с такова искане от жалбоподателя, тъй като задължението му произтича пряко от закона и неговото бездействие може да бъде оспорено безсрочно /чл. 256, ал. 1 от ЗДОИ/.

Съдът счита, че предявеният иск е процесуално допустим. Наличието или липсата на пряко произтичащо от нормативен акт задължение за действие, е елемент на фактическия състав на иска по чл. 256, ал. 1 от АПК, а не е въпрос по допустимостта на иска. Именно това трябва да докаже ищеца в хода на съдебното производство - че нормативен акт задължава ответника да извърши претендираното фактическо действие, което той не извършва. Според константната съдебна пракитка на ВАС, предмет на съдебното производство по чл. 256, ал. 1 от АПК е претендирано изискуемо притезание за дължимото от органа, по силата на нормативен акт, фактическо действие. Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са: надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба; интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Наличието или не, на задължение за действие, произтичащо пряко от нормативен акт е материално-правна предпоставка за основателност на иска, а не предпоставка за неговата допустимост.

В случая неоснователно се явява и второто възражение на ответника, за неприложимост на общия ред по чл. 256 от АПК във вр. с предвиждането на специален ред /чл. 43 от ЗДОИ/ и компетентни органи за контрол при неизпълнение на негови задължения по чл. 15 от ЗДОИ. Съображения:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Ищецът в настоящото производство твърди, че се е осъществил фактическия състав на чл. 256, ал. 1 от АПК, че е налице възникнало законово задължение за органа, което изисква извършване на фактически действия, които не се извършват, като в тежест на административния орган е да докаже, че е изпълнил същото. Предвидената в ЗДОИ административно-наказателна отговорност при неизпълнение на задължения на органите по същия закон, не прегражда пътя за защита на ищеца по реда на чл. 256 от АПК, тъй като се касае до негово субективно право на достъп до обществена информация/ изрично регламентирано в чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ/ и съответстващо на това право нормативно предвидено задължение на административния орган. Твърдението за допуснато незаконосъобразно бездействие е достатъчно основание да се приеме за допустим иска по чл. 256, ал. 1 от АПК, а преценката дали за органа е налице задължение по силата на закон за извършване на определени фактически действия, представлява една от предпоставките за защита против неоснователни бездействия, поради което касае основателността на искането за отмяна на неоснователно бездействие.

Съдът следва да даде обоснован отговор на този въпрос, като евентуално отхвърли искането, ако приеме, че не е налице такова задължение или че поради други обстоятелства не е налице неоснователно бездействие. В настоящия случай, разгледано по същество, искането е основателно. Безспорно цитираните по-горе норми създават задължение за ръководителя на съответната администрация – Кмета на Община Сапарева баня по чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от ЗДОИ да публикува на Портала за отворени данни /чл.15 г от ЗДОИ/, поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“, обществената информация по горепосочените точки от приложенията към горепосочените решения на МС – от т. 18 до т. 56 по Решение № 436/04.08.2017 г.; от т. 9 до т. 20 по Решение № 54/01.02.2019 г. и по т. 4 по Решение № 435/03.07.2020 г., като крайните срокове за изпълнение на тези задължения са изтекли съответно на 30.09.2017 г., 31.03.2019 г. и и 30.11.2020 г. Тук следва да се посочи, че съдът намира за изцяло неоснователно и възражението на ответника, че цитираните в исковата молба решения на МС не са нормативни актове, които кметът следва да изпълнява, доколкото процесните задължения са уредени в нормативен акт – цитираните по-горе норми от ЗДОИ.

Разпоредбата на чл. 256 от АПК не дава определение на понятието „бездействие“, поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път. Не всяко неизпълнение на задължение на административен орган представлява бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК, а само неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие, не е опосредено от властническо волеизявление. Настоящият случай е такъв.

В производството по настоящото дело, ответникът в съответствие с доказателствената тежест която носи /указанията за което е получил с разпореждането за насрочване на съдебното заседание/ не е представил доказателства за изпълнение на посочените задължения, поради което и предвид събраните доказателства, съдът следва да приеме за доказано твърдението на ищеца за допуснато от ответния административен орган незаконосъобразно бездействие. В писмения си отговор, кметът на общината също не оспорва и не сочи доказателства, опровергаващи този извод на съда. Тези данни недвусмислено показват, че не е удовлетворено законовото изискване за осигуряване на публичност на процесните данни, представляващи обществена информация по смисъла на ЗДОИ по реда, предвиден в този нормативен акт.

По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да изпълни вмененото му от закона задължение за фактическо действие, а именно да публикува в отворен формат на Портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция „Електронно управление, данните по посочените точки от приложенията към горецитираните решения на МС – от т. 18 до т. 56 по Решение № 436/04.08.2017 г.; от т. 9 до т. 20 по Решение № 54/01.02.2019 г. и по т. 4 по Решение № 435/03.07.2020 г. Предвид характера на неизпълненото задължение, което по необходимост изисква активизирането на определен финансов и времеви ресурс, но и като взема предвид, че се касае за неизпълнение на задължения, чийто краен срок е изтекъл преди няколко години, съдът на основание чл. 256, ал. 3 от АПК намира, че разумният срок, в който кметът на общината трябва да бъде осъден да изпълни това свое задължение, следва да бъде определен на 3 /три/ месеца от влизане в сила на съдебното решение.

Предвид изхода от спора, съдът намира за основателно искането на адвокат В. К. за заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер в негова полза на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на оспорващия. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, следва да се осъди Община Сапарева баня /на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК/ да заплати на адвокат Калибацев адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормата на чл. 38, ал. 1, т. 3, от Закона за адвокатурата дава право на страната да договори получаването на безплатна правна помощ, каквато в случая е договорена при условията на т. 3 – близко лице. За да се присъди в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, е необходимо по делото да е представен договор за правна помощ, в който да е отразено, че на страната е предоставена безплатна правна помощ, съответно делото да е решено в нейна полза. В случая такъв договор е налице, поради което искането се явява основателно.

На оспорващия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева.

Вод ен от изложените съображения и на основание чл. 256, ал. 1 и ал. 3 от АПК, Административен съд - Благоевград