Решение № 30 от 13.3.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 56/2025 г.

Т.д. № 56 по описа на ХОС за 2025 г. е образувано по искова молба подадена от ЗК „ Лев Инс“ , с която са предявени обективно съединени иска против С. И. Е. от •••••••, както следва: 1. С правно основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за заплащане на сумата от 26 697.76 лв. главница, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017 г., в ••••••••••••, причинено от С. И. Е., която е напуснала местопроизшествието,ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба 14.05.2025 г. до окончателното й изплащане; 2. С правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 675,52 лв., представляваща лихва за забава, считано от 13.06.2022 г. до 13.05.2025 г. В исковата си молба ищецът твърди,че на 23.06.2017 г. около 23.34 ч. в Германия, в гр. Лайпциг на кръстовището на Георгиринг и Вили-Брандт- Плац С. И. Е., като водач на л.а. •••••••••••• с •••••••••• не се съобразила със светещ забранителен червен сигнал на светофарната уредба, неправомерно прЕ.ала през пешеходна пътека и блъснала пресичащия пешеходец М.Г. като след ПТП не спряла и напуснала мястото на ПТП без да уведоми органите на реда. При настъпилото ПТП били причинени тежки наранявания на здравето, част от които тежко травматично увреждане на мозъка от първа степен, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на дясното рамо, контузия на таза, множество охлузвания, хематом на дясната долна част на корема, разкъсно-контузна рана с дължина 2см на лявата предмишница, разкъсноконтузна рана с дължина Зсм над медиалния малеол вляво и контузия на левия дроб, както и имуществени вреди, резултат от ПТП. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП, образувано досъдебно производство, наложено административно наказание, повдигнат обвинителен акт и е произнесена присъда, с която С. И. Е. е призната за виновна за настъпилото ПТП и причинените вреди. Към датата на събитието отговорността на водача на виновния т.а. •••••••••••• с •••••••••• е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК „Лев Инс" АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117000340938, със срок на валидност от 23.01.2017г. до 23.01.2018г.. След предявена претенция от пострадалия при ПТП пред представителя в Република Германия на застрахователя ЗК „Лев Инс” АД била образувана щета №0000-1709-18-602885, извършени експертиза и остойностяване на вредите, разгледани представените документи и определено и изплатено застрахователно обезщетение. Същото ведно с посредническа такса, адвокатски хонорари и разноските по щетата възлизало на равностойността им в лева – 26 677,76 лева. Тази сума била изплатена с платежно нареждане №146085774 на 13.05.2020г. за 29 611,20 евро, включващо 11 693,85 евро и 1946,27 евро по щета №0000-1709-18-602885. В плащането били включени разходи както по щетата, така и по други щети, по които кореспондентът на ЗК Лев Инс АД е бил ангажиран, подробно описани в приложението. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането за ЗК "Лев Инс" АД възниквало право на регрес срещу виновния водач, който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата -С. И. Е. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в размер на 20,00лв или общо за сумата в размер на 26 697,76лв. Твърди,че С. И. Е. била поканена да възстанови на ЗК „Лев Инс" АД изплатеното застрахователно обезщетение с писмо изх.№311/21.04.2022г, получено на 13.05.2022г, съгласно обратна разписка. До настоящия момент задължението на длъжника не било заплатено, поради което на основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Лев Инс" АД възниквало правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 9675,52 лева за периода от 13.06.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.05.2025 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника / уточнение, направено с молба вх. №10510от 14.10.2025 г./ да му заплати сумата от сумата от 26 697.76 лв. главница, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017 г., в ••••••••••••, причинено от С. И. Е., която е напуснала местопроизшествието,ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба 14.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 675,52 лв., представляваща лихва за забава, считано от 13.06.2022 г. до 13.05.2025 г. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която допълва първоначално подадената искова молба. На първо място уточнява, че е предявен осъдителен иск въз основа на чл.500, ал.1.т.3 от КЗ -напуснал местопроизшествието водач. Оспорва твърдението на ответника, че не е отбелязано какъв документ е изпратен на ответника.В изпратената до ответника покана изх. №3011/21.04.2021 било посочено, че се касае за „Личен регрес №16833...", което било отбелязано и в приложената обратна разписка. Приложената обратна разписка несъмнено установявала връчването на ответника на поканата, за заплащане на личната регресна отговорност на длъжника, предмет и на настоящия иск. Във връзка с оспорването на подписа, положен за получателя в обратната разписка, твърди, че обратната разписка представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал1 от ГПК, доколкото действията по подписването й са извършени непосредствено пред длъжностно лице в кръга на службата му по установена форма и ред. С оглед на изложеното счита, че в тежест на оспорващата страна е оборването на подписа, положен на обратната разписка. Оспорва твърдението за принос на пострадалото лице. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, като твърди,че поради ковид епидемията през 2020 г и обявената извънредна обстановка, при която предвид специален закон давностните срокове са спрели да текат за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г. (два месеца и седем дни от обнародването за отмяната на извънредното положение). Именно поради факта, че до обнародването и влизането в сила на отмяната на извънредното положение, сроковете не са текли и същите са удължени. Следователно независимо точния момент на подаване на исковата молба, то към момента на образуване на делото давността не е била изтекла и исковите претенции не са погасени по давност. С оглед изложеното счита,че към момента на подаване на исковата молба – 14.05.2025 г. този срок не е бил изтекъл, поради което и не е необходимо изследването на точния момент на депозиране на исковата молба пред пощенските служби. Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни по същество. Счита, че не са налице предпоставки за ангажиране регресната отговорност на застрахования спрямо застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Оспорва приложената към исковата молба присъда,като счита,че същата не е задължителна за този съд, тъй като не е призната на основание чл. 466, ал. 1 от НПК от съответният окръжен съд по местоживеенето на осъденото лице и/или от СГС, ако С. Е. към този момент е живяла извън страната и не се ползва с последиците на чл. 300 от ГПК. На следващо място оспорва да е получила покана за доброволно изпълнение на заплатените от застрахователя суми по щетата; оспорва подписа, положен в обратната разписка, като твърди,че този подпис не е положен от нея и че е неясно какво точно е изпратено с тази покана. Оспорва и обстоятелството, че вредите са причинени единствено от нея, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства било видно, че пострадалият пешеходец е употребил алкохол и нямал спомен дали действително е прЕ.ал на зелен или червен за него сигнал на светофарната уредба, поради и което счита,че той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Твърди,че същия е навлязъл внезапно на пътното платно и с това е допринесъл за настъпването на ПТП. В този смисъл прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец. Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинна връзка с възникналите увреждания на пешеходеца М.Г. както и - размера на платеното му обезщетение за неимуществени вреди, като несъответстващо с вида и степента на увреждането му, както и на обема и интензитета на претърпените вреди. Прави възражение за изтекла давност за предявяване на настоящият иск, като твърди,че исковата претенция е заявена след изтичане на 5 години от изплащането на застрахователното обезщетение. Видно от представените доказателства било, че сумата от 26 677.76 лв., „Лев Инс" АД е изплатена на пострадалото лице на 13 май 2020г., а исковата молба е постъпила в ХОС на 14 май 2025г., т.е. след изтичане на петгодишният давностен срок. В случай, че исковата молба е депозирана/изпратена по пощата оспорва датата на товарителницата/пощенското клеймо, тъй като същото не се съдържа в датното клеймо на пощенската пратка, или в отпечатък под друга форма, поради което не представлява валидно удостоверение за датата на изпращането на пратката, по смисъла на чл.77, ал. 3 от ЗПУ, предвид законовото изискване информацията за датата на изпращане на пощенските пратки да се инкорпорира в датното клеймо или в съответната форма - отпечатък, поставена върху самата пощенска пратка. В случая, датната информация се съдържа в датното клеймо, поставено върху плика, но същата е нечетливо изписана, поради което не може да послужи за доказателство относно датата на изпращането на писмото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, или в случай,че приеме същите за основателни да ги уважи в справедлив размер, като уважи направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. С допълнително подадения отговор ответникът поддържа доводите, изложени в подадения отговор. Твърди,че „ЛР-16833" е изписан на ръка в обратната разписка и това съкращение било неясно за длъжника; твърди,че това съкращение е добавено впоследствие, след връщането на обратната разписка при ищцовото дружество; поддържа всички оспорвания на приложената обратна разписка, направени с отговора на исковата молба, включително и Оспорва твърдението в допълнителната искова молба, че липсва принос на пострадалото лице. Поддържа твърдението за погасяване на исковата претенция по давност. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. По делото е представено в оригинал и превод на български език Решение на Върховен областен съд Дрезден от 13.01.2020 г. / л.127/ с отбелязване,че присъдата е влязла в сила на 14.01.2020 г. Видно от цитираното решение е,че отв.С. Е. е призната за виновна за установените в т.II.2 факти за причиняване на телесна повреда по непредпазливост съгласно § 223 ал.1, 229,230 ал.1 от НК в идеален състав с бягство от местопроизшествието съгласно §142 ал.1 т.1 от НК. По аргумент на чл.8 ал.2 от НК на Р България влязлата в сила присъда, постановена в друга страна членка на Европейския съюз за деяние, което съставлява престъпление по българския НК следва да бъде взета предвид в образуваното производство по предявения регресен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ. С оглед на изложеното съдът намира за безспорно установено по делото извършено деянието, неговата противоправност, напускането на местопроизшествието от водача С. Е. и виновността на дееца. За безспорни следва да се приемат и причинените на пострадалия увреждания, които, видно от мотивите към решението са: травма от удар с висока скорост, черепно мозъчна травма от първа степен,частична отворена рана на главата, натъртване на дясното рамо, натъртване на таза, множество ожулвания, хематома в долната част на корема, 2 см. разкъсване на лявата предмишница, 3 см. разкъсване над медиалния малеолус в ляво и контузия на левия бял дроб. А това от своя страна обуславя основателността на предявения против С. И. Е. регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Съдът намира за безспорно установено по делото и извършеното плащане от ищеца на 13.05.2020 г. на сумата от 26677.76лв. за пострадалото лице на BECS GMBH Германия, в каквато насока са представените доклад по щета,платежно нареждане от 13.05.2020 г. и приложение към него, установяващи плащане по конкретната щета на сумите 11 693,85 EUR и 1946,27 EUR или обща 13 640,12 EUR или сумата от 26677.76 BGN и др. Към тази сума се претендира и сумата от 20 лв. – обичайни разноски във връзка с щетата. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 26 697.76 лв. /13650.35 EUR/ , представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017 г., в ••••••••••••, причинено от С. И. Е., която е напуснала местопроизшествието е основателен и доказан в пълният предявен размер, в който следва да бъде уважен. Върху тази сума ответницата дължи лихва за забава, считано от подаване на исковата молба - 14.05.2025 г. до окончателното й изплащане. В подкрепа на този извод е и заключението на назначената по делото САТЕ. Не са налице основания за присъждане на понисък размер доколкото не се установява по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице или наличието на други причини, които да водят до редуциране на претендираната сума. Дали пешеходецът се е движел след употреба на алкохол и в каква концентрация е без значение, т.като същият е пресичал на пешеходна пътека в момент, в който е светел зелен сигнал за пешеходците, разрешаващ прЕ.аването, а за водача С. Е. е светел червен сигнал, при който тя е трябвало да спре. Именно нейното нарушение на правилата за движение по пътищата е довело до възникване на ПТП и е причинило уврежданията на пешеходеца. Неоснователно е направеното възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Пет годишния давностен срок започва да тече от момента, в който застрахователят е заплатил обезщетението, а именно от 13.05.2020 г. Доколкото в случая е действал Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.05.2020 г. и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г. за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение 21.05.2020 г. / чл.3, т.2 и § 13 от ПЗР към закона за изменение и допълнение на закона за здравето / не е текла давност. Т.е в случая давността започва да тече от 22.05.2020 г. и изтича на 22.05.2025 г. Исковата молба е постъпила в ОС Хасково на 14.05.2025 г. Без значение е пощенското клеймо, т.като исковата молба е постъпила в съда на 14.05.2025 г. и е регистрирана с вх.№ 4850 от същата дата. Ето защо съдът приема,че давността към този момент не е била изтекла и направеното в тази връзка възражение е неоснователно. Неоснователен и недоказан е предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 675,52 лв. /4947.02 EUR/, представляваща лихва за забава, считано от 13.06.2022 г. до 13.05.2025 г., поради което следва да бъде отхвърлен в пълния предявен размер. По делото е представена и приета като доказателство разписка от 13.05.2022 г. Ищецът твърди,че на тази дата, лично на ответницата С. Е. е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 30.11.от 21.04.2022 г. Във връзка с направеното оспорване на положените текст и подпис на получателя от ответника бе назначена графологична експертиза, заключението на която съдът приема като обективно и безпристрастно дадено. Видно от заключението е,че подписа и ръкописния текст „ С. И. Е.“, положени в известие за доставка от 13.05.2022 г., находящо се в оригинал на л.342 т.2 от делото не е положен от С. И. Е.. При условията на пълно и главно доказване ответницата обори твърдението на ищеца,че подписа и ръкописния текст в известие за доставка, са положени от нея. Ето защо съдът приема,че на ответницата не е била връчена надлежно покана за доброволно изпълнение, поради което и тя не дължи лихви за забава за периода от 13.06.2022 г. до 13.05.2025 г. в размер на 9 675,52 лв. /4947.02 EUR/ По разноските: Страните са направили разноски в производството, както следва : Ищецът е направил разноски в размер на 1453.93 лв. – внесена ДТ, 400 лв. – депозит за ВЛ. Претендира заплащане на юрк.възнаграждение в размер на 675 лв. Или общо направените от него разноски са в размер на 2529.93 лв. / 1293.53 EUR/. В представеният списък за разноски от 02.03.2026 г. ищецът е посочил,че е заплатил ДТ в размер на 1853.13 лв. – на 30.04.2025 г. сумата от 387.02 лв., която такса е дължимата ДТ по иска за заплащане на лихва за забава в размер на 9 675.52 лв. На 30.04.2025 г. ищецът е внесъл ДТ в размер на 1466.13 лв. Дължимата ДТ по иска за главница от 26 697.76 лв. е 1067.91 лв., т.е внесена е в повече сумата от 398.22 лв. Внесената в повече сума подлежи на връщане при поискване от страната. Ответникът е направил разноски в размер на 813.55 EUR / 200 EUR депозит за ВЛ и 613.55 EUR възнаграждение на адвокат/. Съобразно уважената част на иска от 13 650.35 EUR на ищеца се дължат разноски в размер на 949.42 EUR / (13 650.35 –ув.размер х 1293.53 – направени разноски): 18 597.37 – пълният предявен размер/ Съобразно отхвърлената част на иска за лихва за забава в размер на 4 947.02 EUR на ответника се дължат разноски в размер на 216.41 EUR / (4 947.02 – отхвърлен размер на иска х 813.55): 18 597.37 – пълният предявен размер/ По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 733.01 EUR – разноски в производството. Водим от горното съдът