Решение № 2540 от 23.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 495/2024 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 22 от 11.04.2024 г., постановено по анд № 20231430200186/2023 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 15-2300195/8.08.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище в град Плевен, с което на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД, с ЕИК 148120658, със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1618, р-н Витоша, ж.к.“Борово“, бул. „България“, № 58, бл.В, офис С32, представлявано от В. Л. Д. – управител, на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.78, ал.2, във връзка с чл.217, ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.381, т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /НТЕЕО/ за това, че при преглед на представените документи е установено, че дружеството, в качеството си на работодател, не е извършило най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обект: офис за застраховки, намиращ се в гр.Кнежа, [улица], което е следвало да бъде извършено на 1.06.2023 г., но до момента на приключване на проверката на 3.07.2023 г. не са представени протокол и/или сертификат за извършени измервания от акредитирана лаборатория. Със същото решение съдът е осъдил дружеството да заплати на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен деловодни разноски в размер на 80 лв. и е отхвърлил искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД, представлявано от В. Л. Д. – управител, чрез адвокат М. Б. от Адвокатска колегия – Плевен, която счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно нарушение по чл. 78, ал. 2 от Кодекса на труда и в тази връзка е изложил и мотиви, но такова нарушение не е вменявано на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление, като сочи още, че нормата на чл. 78 от КТ е отменена с ДВ, бр. 100 от 1992 г. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил надлежна служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП и че правните изводи на районния съд са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Според касатора така изложените мотиви се равняват на липса на такива, като първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от наведените от страна на жалбоподателя възражения. Сочи, че за да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е констатирано при извършената проверка на място в обекта на 1.06.2023 г. и по документи в периода 29.06.2023г. - 03.07.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Плевен, като е обективирал в мотивите, че съгласно в т.4 от Протокол № ПР 2320210 от 03.07.2023г. било записано, че при преглед на документите се установявало, че не е извършено най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на обща осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта- офис за застраховки, намиращ се в гр.Кнежа, [улица], стопанисван от „Мусала Иншурънс Брокер" ООД. Сочи също, че съдът е приел, че съобразно тази точка работодателят не е представил изисканите документи – протокол или сертификат за извършени такива от акредитирана лаборатория, с което е нарушил чл.78, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 217, ал.З от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 381, т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /ДВ бр. 28/2008/, както и, че в Протокола за извършена проверка от дата 03.07.2023 г. това нарушение е описано под № 4 на стр. 2 за отстраняване на констатираното нарушение и за предотвратяването и отстраняването на вредните последици от него на основание чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда е дадено задължително предписание със срок за отстраняването му - 20.07.2023г., посочено също под № 4 на стр.З от Протокола. Според касатора съдът е приел, че от събраните доказателства се констатира, че към момента на приключване на проверката измерванията по представения от дружеството сертификат за контрол № 136/12.07.2023г. от фирма „ПроКонтрол“ не бил представен и за това е съставен и АУАН №15-2300195 от 03.07.2023г. на Дирекция “Инспекция по труда“-гр. Плевен, като е приел и това, че извършените измервания били представени след приключване на проверката и след съставянето на АУАН, поради което, според съда, контролните органи – инспекторите на Дирекция „Инспекция по труда" Плевен правилно са съставили акт за извършено нарушение и правилно е издадено и Наказателното постановление, за констатираното вече нарушение. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията им, че при проверката на място не е присъствал представител на дружеството, което е видно от представения по делото протокол за извършена проверка № ПР2320210 от 03.07.2023 год., от който се установява, че на 1.06.2023 год. е извършена проверка на място, като се твърди, че на проверката е присъствал представител на страната, а именно Н. П. К. – пълномощник с пълномощно № 1502/28.06.2023 год. Твърди, че от датата на пълномощното, а именно 28.06.2023 год. се извежда извод, че на 1.06.2023 год. при проверката на място същата е извършена без представител на страната. Сочи, че първоинстанционният съд изцяло е възприел като фактическа обстановка изложеното от страна на извършилите проверката служители, като не е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи, че от представения протокол за извършена проверка се установява, че на място са установени нарушенията, номерирани под номер 1 и 2 в протокола, като нарушенията от № 3 до № 8 /настоящия случай касае т.4/ в протокола изрично е записано, че са установени при преглед на представени документи. Твърди, че с този протокол на жалбоподателя са дадени предписания, всичките с определен от органа срок за изпълнение 20.07.2023 год., като в срок съответните документи са представени от страна на дружеството и от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят, в така указания му срок, е изпълнил дадените предписания по т.4 от предписанието /която касае нарушението, обективирано в обжалваното наказателно постановление/ и е представил Сертификат за контрол № 136/12.07.2023 год. и протокол за контрол на осветеност. В тази връзка твърди, че липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд относно възражението, наведено с жалбата, че след като са представени съответните документи преди съставянето на НП и в определения с предписанието срок, то органът е следвало да направи преценка относно приложимостта на разпоредбата на чл. 415в от КТ, съгласно която “За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“ На следващо място сочи, че липсва каквото и да било произнасяне относно възражението им, касаещо датата на нарушението, което е задължителен реквизит в наказателното постановление. Счита, че така посочената датата на нарушението, а именно 1.06.2023 год., противоречи най-малко на показанията на разпитаните свидетели и останалите приложени по делото доказателства, тъй като както от свидетелите, така и в приложените писмени документи се установява, че визираното нарушение според органа е установено на 3.07.2023 год. по документална проверка, а не на място. Намира, че правилното посочване на датата е от съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и да организира защитата си, но и с оглед преценката дали не са изтекли съответните давностни срокове. Твърди, че съдът не е изложил и мотиви относно възражението им, че не става ясно от събраните доказателства и от издаденото наказателно постановление кога жалбоподателят е следвало да извърши съответното измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на обща осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта. Сочи, че в конкретния случай лицето, което е работило в проверения офис, е назначено на работа на 12.11.2019 год., в случай, че към този момент е следвало да се извърши съответното измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на обща осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта, то към 3.07.2023 год. е изтекъл давностния срок за ангажиране на административно-наказателна отговорност. Посочва, че като нарушение в обжалваното наказателно постановление е посочено, че не е извършил най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на обща осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта. Навежда доводи, че изискването е за най-малко един път в годината, без да е конкретно определено кога трябва да се направи и в този смисъл, предвид факта, че съответна 2023 год. не е била изминала към момента на проверката, то няма как да бъде изведен извод, че жалбоподателят е извършил нарушение. Твърди, че в хода на проведеното административно производство този въпрос дори не е обследван и не е съобразен, а направо са дадени предписания да извърши съответните измервания, описани под по т.4 от предписания, което жалбоподателя в указания срок е сторил. На следващо място счита, че първоинстанционният съд не е съобразил и материално правните разпоредби, като цитира чл. 381 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането, съгласно която разпоредба проверката е най-малко един път в годината, но не е определено точно кога да бъде извършено съответното измерване в рамките на календарната година, която към дата 01.06.2023 не е изтекла относно 2023 год., поради което дружеството не следва да носи отговорност, а в обжалваното постановление не се и твърди нарушението да е от предходни години. Счита, че при постановяване на своето решение първоинстанционният съд не е направил и необходимата преценка доколко инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“, а и наказващият орган, имат съответната компетентност да извършват проверки и да издават наказателни постановления във връзка с тази Наредба за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Сочи, че в обжалваното наказателно постановление е посочена като нарушена нормата на чл. 381, т.1 от Наредба 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането, във връзка с която наказващият орган - Дирекция “Инспекция по труда” Плевен няма правомощия да извършва нито проверки, нито да издава наказателни постановления във връзка с тази наредба, тъй като съгласно разпоредбата на чл.415 от цитираната наредба изрично е посочено, че за нарушение и неизпълнение на разпоредбите на наредбата контролните органи се определят от министъра на икономиката и енергетиката и съставят актове на контролирани лица и обекти съгласно правомощията си по чл. 78, ал.1 от Закона за енергетиката. Следователно тази наредба е издадена във връзка със Закона за енергетиката и нейното приложение и изпълнение може да се контролира само и единствено от тези контролни органи, които са определени от министъра на икономиката и енергетиката. Твърди, че в случая актосъставителят не е определен по този ред, т.е. не е бил компетентен да съставя актове за нарушения по Наредба 16-116/2008 год., който проблем не се преодолява с факта, че се сочи като нарушена нормата на чл.78, ал. 2, във вр. с чл. 217, ал.З от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Намира направената връзка между посочените разпоредби за неправилна и имаща за цел най-вече да придаде компетентност на органите от ИТ в казус, по който те съгласно чл.415 от Наредба 16-116/2008 не са компетентни. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Б., която поддържа жалбата на заявените в нея основания. В съдебно заседание ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите Д. И. Й. и Б. А. Н. - служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Плевен, с оспореното решение съдът е приел за установено, че на 1.06.2023г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен: главен инспектор Д. Й. и главен инспектор Б. Н. извършили проверка в офис за застраховки, стопанисван от „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД в гр. Кнежа. По време на проверката в обекта оставили призовка, която представлява списък с документите, които следва да се представят в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Плевен, за да може да се извърши документалната проверка, на работещата там по трудово правоотношение. Тази призовка следвало да се предаде на работодателя с изисквания, които в определен срок да бъдат изпълнени и предоставени за документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Плевен необходимите документи, които включват трудови досиета, документите по трудовите правоотношения, ведомости и протокол за измервания на съответния обект. В определения срок документите били предоставени в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Плевен за нуждите на документалната проверка, сред които липсвали всякакви протоколи за измервания при документалната проверка, извършена на 29.06.2023г. до 03.07.2023г., когато проверката била приключила. Бил съставен протокол с нарушенията и издадени съответните предписания със срок за отстраняването им, както и АУАН за това, че работодателят не е извършил най-малко веднъж в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта. Съдът приел, че нарушението е констатирано при извършената проверка на място в обекта на 01.06.2023 г. и по документи в периода 29.06.2023г. - 03.07.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Плевен, като в т. 4 от Протокол № ПР 2320210 от 03.07.2023г. е записано, че при преглед на представените документи се установява, че не е извършено най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта: офис за застраховки, намиращ се в гр.Кнежа, [улица], стопанисван от „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД - работодателят не е представил с исканите документи протокол или сертификат за извършени такива от акредитирана лаборатория, с което е нарушен чл.78, ал.2 от Кодекса на труда/КТ/, във връзка с чл.217, ал.З от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.381, т. 1 от Наредба №16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /НТЕЕО/, на основание чл.416, ал.5 от КТ и във връзка с чл.413, ал.2 от КТ. Съдът приел, че правилно на „Мусала Иншурънс Брокер" ООД с ЕИК 148120658 е съставен АУАН с № 15-2300195/03.07.2023г., за констатираното нарушение, като в акта е записано, че нарушението е извършено на 01.06.2023г„ към който момент е следвало да бъде извършено измерване на фактора осветеност на обекта. В Протокола за извършена проверка от дата 03.07.2023 г. това нарушение е описано под № 4 на стр.2, като за отстраняване на констатираното нарушение, както и за предотвратяването и отстраняването на вредните последици от него на основание чл.404, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда е дадено задължително предписание със срок за отстраняването му - 20.07.2023г., посочено също под № 4 на стр.З от Протокола. От събраните доказателства е констатирано, че към момента на приключване на проверката, измерванията по представения от дружеството сертификат за контрол № 136/12.07.2023г. от фирма „ПроКонтрол“, както и протокол за контрол на осветеност №136/12.07.2023г. от фирма „ПроКонтрол“, не са представени и за това е съставен и АУАН №15-2300195 от 03.07.2023г. на Д“ИТ“-гр.Плевен, за констатираното вече нарушение. Извършените измервания според въззивния съд са представени след приключване на проверката и след съставянето на АУАН. По тези съображения съдът направил извод, че контролните органи - инспекторите на Дирекция „Инспекция по труда" Плевен правилно са съставили акт за извършено нарушение и правилно е издадено и Наказателното постановление, за констатираното нарушение. Съдът изложил съображения, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са налице процесуални нарушения. Същите отговарят на изискванията на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, както и че Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наложената санкция в размер на 1500, 00 лева е в минимума, определен от Кодекса на труда. По тези съображения съдът потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Още с жалбата против НП, по повод на която е образувано въззивното дело пред РС-Плевен, дружеството е направило множество конкретни оплаквания, на които въззивният съд изобщо не е дал отговор. Касаторът е релевирал възражения още в жалбата против НП, пренесени впоследствие и доразвити в касационната жалба, за липса на конкретно посочена в АУАН и в НП на датата на извършване на нарушението; за ангажиране на административнонаказателната му отговорност след изтичане на установените от закона давностни срокове; за извършено маловажно нарушение с оглед изпълнение на задължението, вменено като нарушение още след като е констатирано същото; възражение за прекомерност на наложената санкция; възражение, че АУАН е съставен преди да е и изтекъл срока за изпълнение на дадените задължителни предписания със съставения протокол; в писмените бележки, представени пред въззивната инстанция, е релевирано оплакване за несъставомерност на вмененото нарушение с оглед на факта, че нарушената норма изисква извършване на измерване поне един път годишно, като към датата на проверката календарната година не е била изтекла, и съответно не е изтекъл срокът до края на годината да се извърши такова измерване; и т.н. Съдът не е дал конкретен отговор на нито едно от тези оплаквания. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията на касатора правни изводи. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни. Всъщност решаващи мотиви относно факта има ли извършено нарушение също липсват в оспореното решение, в частта на въззивното съдебно решение, с която е отговорено на оплакванията в жалбата за допуснати нарушения в производството по ангажиране отговорността на касатора, също са изложени общи и бланкетни мотиви, важими по същество за всеки един санкционен акт. Въззивният съд изобщо не е направил анализ на събраните доказателства и не е отговорил на конкретните възражения на касатора. При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да разпита отново свидетелите на нарушението и да анализира тези показания и писмените доказателства, да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред въззивния съд и в касационната жалба, и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП и съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът