Решение № 1607 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 291/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от С. В. Д. от [населено място], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1282867 от 13.04.2026 г., издадена от инспектор към сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача С. Д., който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 13.04.2026 г. Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което се претендира нейната отмяна. Ответникът – инспектор към сектор Пътна полиция, ОДМВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените съображения същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1282867 от 13.04.2026 г., издадена от инспектор към сектор Пътна полиция Велико Търново, ОДМВР – Велико Търново. В нея административният орган е описал подробно фактическата обстановка, а именно на 13.04.2026 г., около 16:00 часа, на път II-55, км.17, в посока към [населено място], жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка се установява, че управляваното от водача МПС не е регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 08.04.2026 г., което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП. Като доказателство е представен и съставеният АУАН № GA/4970353 от 13.04.2026 г., подписан от Д. без възражения. На гърба на същия документ е вписано изявление на С. Д., че на същата дата в 17,15 часа е получил лично 2 бр. рег. табели за автомобила и СРМПС 2 част, след представяне на валидна застраховка „Граджанска отговорност“. Последното обстоятелство се установява и от приложената към жалбата застрахователна полица с отразен застрахователен период: от 17.04 ч. на 13.04.2026 г. до 23.59 ч. на 12.04.2027 г. В адм.преписка се съдържа писмено обяснение на жалбоподателя по случая, в което той посочва, че на въпросната дата се прибирал със семейството си от Пампорово към [населено място] и малко преди [населено място] го спрели за проверка. От полицейските служители разбрал, че автомобилът му няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Не го е пропуснал умишлено, просто забравил да плати. Налице са данни относно собствеността на процесния автомобил. В преписката е налична и справка от АИС-КАТ Регистрация по история на регистрацията и собственост за МПС с рег.№ [рег. номер], от която е видно, че от Гаранционен фонд е постъпило уведомление за служебно прекратена регистрация на автомобила на 08.03.2026 г., а на 13.04.2026 г. в 16.49 ч. и за служебно възстановяване на регистрацията. Заповедта, с която на Д. е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС, му е връчена на датата на издаването й, видно от направеното отбелязване върху самата нея. По делото са представени и писмени доказателства относно материалната и териториална компетентност на органа, издател на акта (л. л. 31 - 36 от делото). Относно компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ: Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗМВР, районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗМВР гласи, че районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред, а според чл. 42, ал. 6 от с.з., министърът на вътрешните работи при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-1289 от 30.09.2022 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението, териториалното обслужване на населението е вид охранителна дейност, част от дейността по опазване на обществения ред, чрез която се изпълняват задачи, свързани с осигуряване на безопасността на пътното движение, а ал. 2 гласи, че за реализиране на задачите по ал. 1 териториалното обслужване на населението се осъществява от полицейски и/или младши полицейски инспектори в определените им за обслужване райони. Съгласно чл. 19, ал. 2 от същата инструкция, началниците на РУ на ОД на МВР издават заповеди, с които определят поименно полицейските и/или младши полицейските инспектори, които ще обслужват конкретни райони. Съгласно класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, приложение 2, „Държавни служители със средно образование“, в т. 9 е посочена длъжност „младши полицейски инспектор“, със специфично наименование на длъжността „младши експерт“ като в забележка е посочено, че при изготвяне на документи специфичното наименование на длъжността, която заема държавният служител, се изписва пред имената на служителя. Процесната ЗППАМ е издадена от С. В. С., заемащ длъжността инспектор към сектор Пътна полиция Велико Търново към към ОДМВР – Велико Търново. По делото е налична заповед УРИ: 366з-3249 от 04.09.2025 г., с която директорът на ОД на МВР – Велико Търново, по т. 2.4 и т. 2.3 оправомощава да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“, „ж“, „з“ и „и“, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 5 буква „а“ от ЗДвП и служителите, определени със заповед на директор ОД на МВР за контрол по ЗДвП на длъжност „полицейски инспектор“, „младши експерт“ и „младши инспектори“ от „Охранителна полиция“ в структурните звена на ОД на МВР – Велико Търново, в районите на обслужваната територия и на длъжност „полицейски инспектор“ и „младши полицейски инспектор“ от „Териториална полиция“ в структурните звена на ОД на МВР – Велико Търново, в рамките на обслужваната територия (л. 4 и л. 5 от делото), а със заповед № 812з-1632/02.02.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. При тези данни и относима нормативна регламентация, съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност. Относно изискването за форма на акта: Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. На първо място, законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място обаче следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната [жк], за което е съставен АУАН и относимата за него адмнистративнонаказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание „лишаване от право на управление на МПС“, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на процесната. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ от ЗДвП вкл., които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“, въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазено е и изискването АО да посочи състава на административно нарушение, осъществен чрез описаното в обстоятелствената част на ЗППАМ деяние, като в диспозитива на заповедта изрично е посочено, че процесната ПАМ се налага на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По отношение спазване на административнопроизводствените правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, съобразно наведените от страна на жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на процесната ЗППАМ и относимата нормативна уредба, съдът формира следните правни изводи: В случая ЗППАМ № GPAM-1282867 от 13.04.2026 г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, като е посочено, че Д. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на дата 08.04.2026 г. регистрацията на управляваното от него МПС е била прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Възражението относно това дали на собственика на управляваното от жалбоподателя МПС е било съобщено за служебното прекратяване на регистрацията намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, в редакцията й, предхождаща изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като в последната редакция на нормата е отпаднал текстът за уведомяване на собственика на пътното превозно средство за служебно прекратяване на регистрацията въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. В случая МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 08.04.2026 г. Съгласно разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ), обаче Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка като това задължение не е отпаднало. Според разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и прилаганите ПАМ, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност. В преписката липсват доказателства собственикът на процесния автомобил да е уведомен за изтичане срока на ЗЗГО на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случай, че собственикът не е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за липсата на валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или че сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, то той не би могъл да узнае и че впоследствие регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена поради тази причина. От даденото от водача писмено обяснение от 13.04.2026 г. се установява, че същият като собственик не е знаел за служебно прекратената регистрация на МПС. Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на правоприлагащия орган е да устави и да докаже съществуването към датата на издаване на оспорения акт на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. В случая очевидно доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване към датата на издаване на обжалваната заповед не са били събрани/налични. Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. В случая, процесната ПАМ е наложена за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което деяние се явява несъставомерно по изложените съображения. Предвид липсата на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, то наложената ПАМ се явява незаконосъобразна. Следва да бъде съобразено също, че според чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките то да бъде нарушено, било като преустановят деянията, предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респ. имат за последица отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на приложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано или от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че нарушението на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е установено на 13.04.2026 г. в 16:00 часа. По преписката са налични и данни за сключена малко след проверката застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 17.04 ч. на 13.04.2026 г. до 23.59 ч. на 12.04.2027 г. При тези данни към момента на прилагането на ПАМ, липсва необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидените в закона цели и съответно приложената ПАМ не би могла да изпълни присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции. Отделно от това разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая прилагането, след като незабавно е била сключена ЗЗГО, след което се следва и служебно възстановяване на регистрацията на автомобила, на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП на водача на автомобила, не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но придобива и санкционен характер. По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1282867 от 13.04.2026 г., издадена от инспектор към сектор ПП – Велико Търново, ОД на МВР – Велико Търново. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе