Решение № 15 от 23.4.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 172/2025 г.

че при извършена проверка на място 05.08.2025г. на животновъден обект с рег.№4295-0198, находящ се в с.Буково, общ.Първомай, обл.Пловдив, в присъствието на собственика Р. Х. Ю., във връзка с обявено със Заповед №РД11-2334/25.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ огнище на заболяването шарка по дребните преживни животни, в същия животновъден обект от д-р В. Б. на длъжност главен инспектор в отдел ,,Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Пловдив в присъствието на А. Б. – кмет на с.Буково, община Първомай, област Пловдив се установило следното: Собственикът на животновъдния обект и животните в него е отказал да съдейства на служителя от ОДБХ – Пловдив при изпълнение на служебните му задължения, включително като е отказал да предостави достъп до животновъдния обект и животните в него. За същото бил издаден Констативен протокол от 05.08.2025г. от д-р В. Б. главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Пловдив в присъствието на А. Б. – кмет на с. Буково и Г. И., на длъжност мл.пол. инспектор при РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив и връчен при отказ на собственика. От Р. Х. Ю. била подписана саморъчно декларация от 30.07.2025г., с която декларирал, че не е съгласен да допусне служителите на ОДБХ – Пловдив в животновъдния си обект с ветеринарен рег.№4295-0198, находящ се в с.Буково, общ.Първомай, обл.Пловдив, за да се приложат мерки относно ограничаването и ликвидирането на констатираното огнище на Шарка по дребните преживни животни, като по този начин осъзнава, че нарушава изискванията на чл.15 от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017г. и възпрепятства мерките по чл.12 от Делегиран регламент /ЕС/ № 2020/687 на Комисията от 17.12.2025г. С тези действия Р. Х. Ю. е нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Впоследствие, сред животните в стадото на жалбоподателя така и не се появили симптоми на заболяването ШОК, нямало и случаи на умрели животни.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП, преписката по издаване на оспореното НП, приобщена от съда по реда на чл.283 от НПК, Разписка за връчване на АУАН №0001549/19.08.2025г., Заповед №РД09- 176/23.02.2024г. на Министъра на земеделието и храните, Заповед №РД11- 2334/25.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, Заповед №686/25.07.2025г. на Директора на ОДБХ – Пловдив, Констативен протокол от 05.08.2025г., Акт за налагане на възбрана №13/05.08.2025г., Покана за връчване на АУАН от 05.08.2025г., Декларация от 30.07.2025г., подписана от Р. Х. Ю., Удостоверение за регистрация на животновъден обект

№4221/31.05.2021г., Писмо за изпращане на взетите проби за изследване №3/23.07.2025г. и Опис на взети проби за серологично/вирусологично изследване за шарка по ДПЖ към писмо №3/23.07.2025г., Протокол от изпитване №391 ШОК/25.07.2025г., собственоръчно написано и подписано от жалбоподателя изявление от 23.07.2025г., както и от приобщените по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, – свид.В. Б., свид. А. Б. и свид.Г. И., които съдът намира за логични, последователни, безпротиворечиви, базирани на преки и лични възприятия от случилото се, поради което кредитира като достоверени.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при нА.чие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът извършва проверка дали са спазени императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН при издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и изискванията на чл.57 от ЗАНН, касаещи издаване на наказателното постановление от административно – наказващия орган. Независимо от сезиращите основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, наведени от жалбоподателя, съдът дължи извършване на цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312 и чл.313 НПК, приложими по препращане от чл.84 ЗАНН. В случай, че при издаването на атакувания акт е допуснато неправилно приложение на материалния закон и/или в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се стига до отмяна на обжалваното наказателно постановление съгласно чл. 63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН.

Процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив /ОДБХ – Пловдив/, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

След извършена служебна проверка на обжалваното наказателно постановление и на процесния АУАН, послужил за издаването му, съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването както на АУАН, така и на НП, обуславящи тяхната

незаконосъобразност и изразяващи се в неспазване на императивните разпоредби на чл.42, т.4 от ЗАНН и т.57, т.5 от ЗАНН, в които изрично е предвидено, че АУАН и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда две хипотези на задължения за поведение на собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, неизпълнението на които е скрепено с парична санкция, предвидена в чл. 417 ЗАНН. Първото от тези задължения е да осигуряват постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи. Второто задължение за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, при условията на кумулативност с първото задължение, е да оказват съдействие при извършването на проверката. Според описанието на нарушението, така както е изложено в обстоятелствената част на обжалваното НП и на процесния АУАН, собственикът на животновъдния обект и животните в него е отказал да съдейства на служителя от ОДБХ – Пловдив при изпълнение на служебните му задължения, включително като е отказал да предостави достъп до животновъдния обект и животните в него. В случая, при така съставените АУАН и НП е нА.це бланкетно описание на нарушението като липсва индивидуализация относно конкретните обстоятелствата /фактическо описание на елементите от състава на нарушението/, при които е било извършено, както и прецизиране на двете форми на изпълнителното деяние, за които се твърди, че са били извършени, съобразно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и т.57, т.5 от ЗАНН. От една страна, не става ясно какви са били служебните задълженията на служителя от ОДБХ – Пловдив, изпълнението на които е било осуетено от собственика на животновъдния обект и имА. ли са тези задължения характера на проверка на животновъдния обект и/или на животните в него по смисъла на чл.132, ал.1, т.18 ЗВД, налагаща оказване на съдействие от страна на жалбоподателя. От друга страна, не е изяснено в какво се е изразил отказът за съдействие от страна на жалбоподателя - за какво точно поведение /действие, бездействие/ е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето, което безспорно поставя същото в невъзможност да разбере в какво нарушение точно е обвинен и съобразно с това да организира защитата си. Непосочването конкретно и ясно на състава на извършеното нарушение в АУАН, съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице, като наред с това поставя съда в невъзможност да направи преценка относно

законосъобразността на акта по съществото на спора, т. нар. материална законосъобразност на НП.

Констатираните процесуални нарушения не се преодоляват и от посочените, както в процесния АУАН, така и в обжалваното постановление и приложени като писмени доказателства по делото -Констативен протокол от 05.08.2025г. и Декларация от 30.07.2025г., подписана от Р. Х. Ю., тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации.

Отделно от това следва да се изясни, че Заповед №РД11- 2334/25.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, съдържа поредица от мерки за принудително умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни преживни животни в животновъдния обект на жалбоподателя, чието изпълнение е възложено на Директорът на ОДБХ-Пловдив. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства да се е пристъпило към принудително умъртвяване на животните, респ. да са били предприети действия в насока изпълнение на Заповед №РД11- 2334/25.07.2025г. от оправомощения за това държавен орган. Следователно, констатациите съдържащи се в Констативен протокол от 05.08.2025г., за това, че собственикът на животновъдния обект е отказал да съдейства за изпълнение на мерките, предвидени в Заповед №РД11-2334/25.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, не подкрепят извода, че нарушителят в качеството му на собственик на животновъдния обект следва да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнение на мерките, визирани в Заповед №РД11-2334/25.07.2025г., доколкото не отговарят на фактите, случили се в обективната действителност. В тази връзка и като взе предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, които са били категорични, че на посочената в АУАН и НП дата – 05.08.2025г. служителят от ОДБХ – Пловдив – д-р В. Б. се е срещнал със жалбоподателя в кметството на селото, за да провери нагласите му за евентуално изпълнение на мерките относно ограничаване и ликвидиране на огнището на заразата и посещение на място в животновъдния обект изобщо не е било извършвано, съдът намира, че не са били реА.зирани предпоставките, които дават основание да се съди дали диспозицията на правната норма на чл. 132, ал.1, т.18 ЗВД е била, съответно не е била изпълнена, което на свой ред да предизвика настъпване на санкционните правни последици. Иначе казано, необходимостта от предоставянето на достъп и оказването на съдействие при проверка, се предпоставят от извършването на посещение на място в животновъдния обект от контролните органи. В конкретиката на настоящия казус, за жалбоподателя не са се породили задълженията по чл. 132, ал.1, т.18 ЗВД, доколкото на процесната дата – 05.08.2025г. собственият му животновъден обект не е бил посещаван от служители на ОДБХ – Пловдив.

Съвкупната преценка на изложените обстоятелства формира у съда извод, че паралелно на констатираните процесуални нарушения, процесният АУАН и обжалвано НП са издадени и в противоречие на материалния закон, което е отделно и самостоятелно основания за отмяна.

При този изход на делото и с оглед направено от страна на жалбоподателя, чрез процесуален представил искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да се присъдят в негова полза. Ето и защо и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН следва да се осъди ОДБХ- Пловдив да заплати сумата от 255,65 евро на жалбоподателя, представляващи сторени по делото разноски - заплатен адвокатски хонорар, който размер съдът съобрази с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и оказаната правна защита и съдействие, като счита, че не са нА.це предпоставките за присъждане на по-малък размер поради прекомерност.