Решение № 1479 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 260/2026 г.

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК. Постъпила е касационна жалба от „Лайтс“ ООД, със седалище в гр.Велико Търново, депозирана чрез адв. Х. К., против решение № 80/23.02.2026 г., постановено по а.н.д. № 1631/2025 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 831903-F821517/13.06.2025 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценката и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. М., оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Контролираната съдебна инстанция е приела за установено от фактическа страна, че на 01.05.2025 г. екип от инспектори на НАП при ТД – Варна, в състава на който били св. М. П. и Ж. А., и двете служители на длъжност „инспектор по приходите“ към ТД на НАП – Варна, решили да извършат проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – склад на едро, находящ се на адрес: гр.Русе, [улица], стопанисван от дружеството-жалбоподател. Около 10:10 часа те посетили горепосочения търговски обект и решили да закупят една бутилка ликьор „Бейлис“ от един литър, като се обърнали към служителя на дружеството, който се е намирал в помещението и е разполагал с фискално устройство. Те заплатили в брой цената на стоката, при което служителят им е издал стокова разписка с № 0000886623/01.05.2025г., в която получател на стоката бил посочен „анонимен клиент“, както и че единичната цена за количество от стоката била 45, 49 лв. на литър, а цената с отстъпка била 35 лв. за литър. Служителите на НАП били насочени от лицето, издало стоковата разписка, към подземно помещение, което представлявало склад. Там друг служител приел стоковата разписка и предоставил на служителите на НАП бутилка „Бейлис“ от 1л. Впоследствие служителите на НАП се върнали, легитимирали се пред служителите на „Лайтс“ ООД и пристъпили към извършване на проверка. При извършения от служител на дружеството опис на касовата наличност се установило, че общата стойност на всички средства била 38, 40 лв., а според извлечената информация от КЛЕН наличната стойност на касата била 3, 36 лв., т.е. 35 лв. разлика, като от КЛЕН липсвало запис за издаден фискален бон. При това положение св. П. съставила АУАН № F821517/13.05.2025 г. срещу дружеството за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а впоследствие въз основа на този акт АНО издал и оспореното пред РС – Русе НП, с което на търговеца на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева. За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, първата съдебна инстанция е приела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалният закон като нарушението се явява правилно установено и безспорно доказано. Административният съд напълно споделя изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63в от ЗАНН. Съдът е събрал допустимите и относими към правния спор доказателства. Същите са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи. Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че от обективна страна дружеството-жалбоподател „Лайтс“ ООД е осъществило състава на административно нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Безспорно „Лайтс“ ООД стопанисва търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – склад на едро, находящ се на адрес: гр.Русе, [улица], в който извършва търговска дейност и в който, както според съставения от служителите на НАП протокол за извършена проверка, така и от показанията на св.П., разполага с фискално устройство модел TREMOL ZM-LL-V2 с ИН на ФУ: ZK036020 и ИН на ФП 50151220. Видно от разпечатката от КЛЕН в същата не е записано да е издаван фискален бон за осъществената продажба на 1л. бутилка „Бейлис“, извършена на 01.05.2025 г., за която дата и продажба от друга страна има издадена стокова разписка. Видно от извършения опис на касовата наличност е отчетена сума в брой, надвишаваща с 35 лв. тази, която е в паметта на фискалното устройство като налична сума по каса, което е пряк резултат от неиздаване на фискалния бон, чрез която операция е щяло да се въведе и сума в приход от 35 лв. в касовата наличност. При така установените данни контролираната съдебна инстанция правилно и обосновано е приела за безспорно установено неиздаването на фискален бон от страна на дружеството за извършената продажба. Доказано е и извършването на продажба, противно на възраженията на касатора - платена е парична сума, издадена е стокова разписка, проверяващите органи са получили стоката – 1 бр. бутилка „Бейлис“ от 1 л. на стойност 35 лева. За да е налице продажба, е необходимо наличие на две насрещни волеизявления между страните – купувач и продавач, между които съществува синалагматична връзка, при която и двете страни едновременно се задължават да престират нещо, за да получат насреща някакво благо. При търговските сделки често волеизявлението на търговеца се осъществява чрез друго лице (представител), оправомощено от него да извършва съответните действия. В тази връзка, за да е налице валидно сключена продажба, е необходимо купувачът, в случая инспекторът по приходите, да заяви, че желае да извърши покупка и то на конкретната стока/услуга, която се явява задължителен елемент от съдържанието на продажбеното правоотношение, а служител на търговеца като негов представител /търговски помощник по см. на чл.30 от ТЗ/ - да приеме волеизявлението и да се съгласи да извърши продажбата на конкретната стока/услуга на съответната цена, като цената също се явява задължителен елемент на правоотношението. Всички тези елементи в случая са налице. Както е посочил и въззивният съд, дали търговецът ще предостави впоследствие стоката, а не веднага при плащането, е въпрос на договаряне. Няма каквото и да било значение дали търговският обект представлява „склад на едро“ или е такъв, в който се предлагат стоки „на дребно“. От значение е не дали клиентът е краен потребител или търговец, нито дали сделката е на едро или на дребно, а как е извършено плащането. При заплащане на цената на стоката в брой, както е в процесния случай, издаването на фискална касова бележка е задължително. В конкретния казус става въпрос за продажба на родово определени вещи (бутилка „Бейлис“ от 1 л.), като собствеността върху закупената стока се прехвърля в момента на нейната индивидуализация, който в настоящия случай съвпада с момента на предаване на закупената стока – чл.24, ал.2 от ЗЗД. Предаването на стоката също е установено от доказателствата по делото. На следващо място ирелевантен е и фактът кой точно служител на дружеството е извършил продажбата. Действията, както по издаването на стоковата разписка, така и по предаване на стоката са извършени от служители на дружеството, в рамките на възложените им трудови функции, от името и за сметка на търговеца, който е длъжен да организира дейността по начин, гарантиращ спазването на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове. Както обосновано е приел районният съд, въпросните служители всъщност имат качеството на търговски помощници по смисъла на цитираната по-горе правна норма на чл.30 от ТЗ и по силата на чл.30, ал.2 от ТЗ притежават презумптивна представителна власт в отношенията с третите лица във връзка със сделките, които обикновено се извършват в обекта на контрол. В този смисъл бездействието на служителите, което в случая е приело формата на неиздаване на фискална касова бележка от наличното фискално устройство за извършената продажба, се явява част от организацията на дейността на търговеца, за законосъобразното извършване на която отговорност носи самият той /вж. напр. решение № 1305 от 07.05.2026 г. на АдмС - Русе по к.а.н.д. № 198/2026 г./. Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 130 лева. Сумата следва да бъде превалутирана на основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България по реда на чл.12 и чл.13 от същия закон. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът