Решение № 96 от 24.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 111/2026 г.

наказателно дело от общ характер № 20264000600111 по описа за 2026 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІ от НПК.

С Присъда №7/10.02.2026г. ОС-Ловеч по НОХД№285/2024г. е постановил: Признава подсъдимия М. С. К. за невиновен в това, че за времето от 05.11.2014 г. до 15.12.2014 г., в гр. Ловеч, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК - кмет на община Ловеч, на което е възложено да изпълнява със заплата временно ръководна работа в Община Ловеч и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч, и в качеството си на ръководител, съобразно §1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС (изм., ред. ДВ бр.98 от 13.12.2012 г.), на организация от публичния сектор, съобразно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС (изм., ред. ДВ бр.15 от 15.02.2013 г.), вр. с §1, т.5 от ДР на ЗПФ, при условията на независимо съпричиняване с Т. В. С. в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч - ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, което й качество е възникнало съобразно: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на община Ловеч, Граждански договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014г., 07.11.2014 г. и 06.12.2014 г., заповед №963/20.09.2012 г. на Кмета на община Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, т.5, т.13, и т.14, и заповед №1078/08.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч, т.1, и чрез Дария Недкова Иванова, на длъжност Началник отдел „Счетоводен“ при Община Ловеч, не положил достатъчно грижи за възложената му работа при извършване на дейности по проверка при получаване и приемане на доставка, по проверка при фактическо приемане на доставка, по проверка на качеството на доставена стока и съответствието й с оферираните параметри, и при управление и разходване на публични средства, като в нарушение на:

т.2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч,

утвърден със заповед №353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч,

съгласно който: „При предаване на доставките се подписват два вида

протоколи. Първият протокол се подписва при получаване на доставката.

С него се доказва спазването на договорения срок. Приемането на доставката се удостоверява с приемо-предавателния протокол, съдържащ

техническа спецификация на доставеното оборудване и количествата,

чрез който се удостоверява, че Изпълнителят е предал, а Възложителят е

приел съответната доставка в срок, но не е основание за плащане.

Вторият протокол се подписва, при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й. В него се описват проведените

тестове и проби, ако такива са необходими, както и предоставените

гаранционни карти и инструкции за експлоатация. Това е т. нар.

констативен протокол. Вторият протокол е основание за плащане и се

прилага към фактурата за плащането.“;

чл.18, ал.1, раздел VII от Договор с №BG161РО001/3.1-03/2010/032-

D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два

вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Приемането на доставката се извършва

в момента на разтоварването и предаването се удостоверява с приемо-

предавателен протокол, подписан в два екземпляра от представител на възложителя и представител на изпълнителя.“

чл.4, ал.1, т.2, раздел III от Договор с №BG161РО001/3.1-03/2010/032-

D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два

вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Разплащането по договора ще става,

както следва: окончателно плащане - в размер на 50% от стойността на договора в 30 /тридесет/ дневен срок след подписване на двустранен

протокол за приемане на доставката без забележки, представяне и одобряване на фактура и всички документи, необходими за сертифициране и регистриране на влакчето като превозно средство,

движещо се със скорост до 30 км в час. В случаите, когато са

констатирани недостатъци по изпълнението, сумата се изплаща в срока,

предложен от изпълнителя след отстраняването им.“;

чл.12, ал.3, раздел V от Договор с №BG161РО001/3Л-03/2010/032-

D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два

вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Възложителят е длъжен при приемане

на доставката да извърши проверка на съответствието й с оферираните

параметри.“;

чл.6, ал.1 от ЗФУКПС, съгласно който: „Ръководителите на организациите по чл.2 отговарят за постигане целите на организациите, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин.“;

чл.7, ал.1 от ЗФУКПС (изм., ред. ДВ бр.98 от 13.12.2012 г.), съгласно който: „Ръководителите на организациите по чл.2 отговарят за: т.4. спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на публичните средства, както и за законосъобразното им управление и разходване.“, на 05.11.2014 г. не съставил и не подписал приемо-предавателен протокол, подписан в два екземпляра от представител на възложителя и представител на изпълнителя при получаване и приемане на доставката, в момента на разтоварването, с който да се удостовери приемането и предаването на доставката, и съдържащ техническа спецификация на доставеното оборудване и количествата, с който да се докаже спазването на договорения срок и да се удостовери, че изпълнителят е предал, а възложителят е приел съответната доставка в срок, както и за времето от 05.11.2014г. до 15.12.2014 г. не съставил и не подписал двустранен констативен протокол при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й, в който да се опишат проведените тестове и проби, както и предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация, в който да се отразят констатирани забележки и недостатъци по изпълнението, съответно без да е предложен от изпълнителя срок за отстраняването им, и който двустранен констативен протокол съставлява основание за извършване на плащане и се прилага към фактура за плащането, не извършил проверка за съответствието й с оферираните параметри, не осигурил управлението на публичните средства по законосъобразен начин, не спазил принципите за добро финансово управление на публичните средства, и за законосъобразното им управление и разходване, и въпреки това на 15.12.2014 г., при условията на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, съставил лично и чрез Дария Недкова Иванова бюджетно платежно нареждане от същата дата, депозирано за изпълнение в банка „ДСК“ ЕАД на същата дата, с което от банкова сметка с IBAN: BG73STSA93003241996214 с титуляр Община Ловеч наредил бюджетен банков превод в размер на 179 866,27 лева към банкова сметка с IBAN BG73STA93000022196353, с титуляр ДЗЗД

„Еврогеймс“ - гр.Варна, с който нареден банков превод била заплатена изцяло съставляващата основание за извършването му фактура с № 2000000001/05.11.2014г., с отразени в нея доставчик ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна и получател Община Ловеч, и посочена стойност за плащане в размер на 179 866,27 лева с начислен ДДС, и основание на сделката: „Договор №BG161PO001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. с предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч“ и от това последвали значителни щети за Община Ловеч, възлизащи общо в размер на 179 866, 27 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК , го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК .

Признава подсъдимата Т. В. С. за невиновна в това, че за времето от 06.11.2014 г. до 15.12.2014 г., в гр. Ловеч, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч - ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, което й качество е възникнало съобразно: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, Граждански договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014г., 07.11.2014 г. и 06.12.2014 г., заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, т.5, т.13, и т.14, и заповед № 1078/08.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч, т.1, при условията на независимо съпричиняване с М. С. К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б.“б“ от НК - кмет на Община Ловеч, на което е възложено да изпълнява със заплата временно ръководна работа в Община Ловеч и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч, и в качеството му на ръководител, съобразно §1, т.8 от ДР на ЗФУКПС /изм., ред. ДВ бр.98 от 13.12.2012 г./, на организация от публичния сектор, и чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС /изм., ред. ДВ бр.15 от 15.02.2013 г./, вр. с §1, т.5 от ДР на ЗПФ, и чрез Дария Недкова Иванова на длъжност Началник отдел „Счетоводен“ при Община Ловеч, не положила достатъчно грижи за възложената й работа при извършване на дейности по проверка при фактическо приемане на доставка, по проверка на качеството на доставена стока и съответствието й с оферираните параметри, като в нарушение на:

• т.2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч, утвърден със заповед с № 353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч, съгласно който: „При предаване на доставките се подписват два вида протоколи. Първият протокол се подписва при получаване на доставката. С него се доказва спазването на договорения срок. Приемането на доставката се удостоверява с приемо-предавателния протокол, съдържащ техническа спецификация на доставеното оборудване и количествата, чрез който се удостоверява, че изпълнителят е предал, а възложителят е приел съответната доставка в срок, но не е основание за плащане. Вторият протокол се подписва, при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й. В него са описват проведените тестове и проби, ако такива са необходими, както и предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация. Това е т. нар. констативен протокол. Вторият протокол е основание за плащане и се прилага към фактурата за плащането.“;

чл.4, ал.1, т.2, раздел III от Договор с № BG161РО001/3Л-03/2010/032- D-

24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два

вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Разплащането по договора ще става

както следва: окончателно плащане - в размер на 50% от стойността на договора в 30 /тридесет/ дневен срок след подписване на двустранен

протокол за приемане на доставката без забележки, представяне и одобряване на фактура и всички документи, необходими за сертифициране и регистриране на влакчето като превозно средство,

движещо се със скорост до 30 км в час. В случаите, когато са

констатирани недостатъци по изпълнението, сумата се изплаща в срока,

предложен от изпълнителя след отстраняването им.“

чл.12, ал.3, раздел V от Договор с №BG161PO001/3.1-03/2010/032-D-

24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два

вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Възложителят е длъжен при приемане

на доставката да извърши проверка на съответствието й с оферираните

параметри.“, не съставила и не подписала двустранен констативен

протокол при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й, в който да се опишат проведените тестове и проби, както и предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация, в който да се отразят констатирани забележки и недостатъци по изпълнението, съответно без да е предложен от изпълнителя срок за отстраняването им, и който двустранен констативен протокол съставлява

основание за извършване на плащане и се прилага към фактура за плащането, както и не извършила проверка за съответствието й с оферираните параметри, въпреки което на 15.12.2014 г., при условията на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, М. С. К. съставил лично и чрез Дария

Недкова Иванова бюджетно платежно нареждане от същата дата,

депозирано за изпълнение в банка „ДСК“ ЕАД на същата дата, с което от банкова сметка с IBAN: BG73STSA93003241996214 с титуляр Община

Ловеч наредил бюджетен банков превод в размер на 179 866,27 лева към банкова сметка с IBAN BG73STA93000022196353, с титуляр ДЗЗД

„Еврогеймс“ - гр.Варна, с който нареден банков превод била заплатена

изцяло съставляващата основание за извършването му фактура с № 2000000001/05.11.2014 г., с отразени в нея доставчик ДЗЗД „Еврогеймс“ -

гр. Варна и получател Община Ловеч, и посочена стойност за плащане в размер на 179 866,27 лева с начислен ДДС, и основание на сделката:

„Договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-D- 24/03.09.2014 г. с предмет

„Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект

„Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“ и от това последвали значителни щети за Община Ловеч, възлизащи общо в размер на 179 866,27 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК , я

оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 1

от НК.

Признава подсъдимата Т. В. С. за невиновна в това, че на 06.11.2014 г., в гр. Ловеч, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч - ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, което й качество е възникнало съобразно: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, Граждански договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014г. , 07.11.2014 г. и 06.12.2014г., заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, т.5, т.13, и т.14, и заповед № 1078/08.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч, т.1, в кръга на службата си съставила официален документ - приемо-предавателен протокол, изискуем съгласно т. 2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч, утвърден със заповед с № 353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч, съгласно който: „Приемането на доставката се удостоверява с приемопредавателния протокол, съдържащ техническа спецификация на доставеното оборудване и количествата, чрез който се удостоверява, че изпълнителят е предал, а възложителят е приел съответната доставка в срок, но не е основание за плащане.“, и съгласно чл.18, ал.1, раздел VII от Договор с №BG161PO001/3.1-03/2010/032-D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Приемането на доставката се извършва в момента на разтоварването и предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан в два екземпляра от представител на възложителя и представител на изпълнителя.“, в който удостоверила невярно обстоятелство относно датата на съставянето и подписването на същия - „05.11.2014 г.“, при действителна дата на съставянето и подписването му от нейна страна - на 06.11.2014 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство пред Община Ловеч, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК .

Съдът се е произнесъл на основание чл. 190, ал. 1, предл. 1, от НПК, относно разноските по делото, да останат за сметка на държавата., както и относно веществените доказателства по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по протест на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура–Ловеч и прокурор при Окръжна прокуратура - Ловеч, като се протестира Присъда №7/10.02.2026 г. по НОХД №285/2024 г.на Окръжен съд - Ловеч, с твърдения че присъдата е неправилна, не е обоснована и не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Събраните доказателства, в подкрепа на обвиненията срещу К. и С., сочат по един безспорен и несъмнен начин, че с деянията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците от съставите на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Иска се постановяване нова присъда, с която да бъдат признати двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения: М. С. К. за престъплението по чл. 219, ал.1 от НК и Т. В. С. за престъпленията по чл. 219, ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1 от НК, за които е имало съответните обвинения в първата инстанция.

Постъпило е допълнение към протеста, след изготвяне на мотивите към атакуваната присъда. В подробното допълнение се отправят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Изрично е посочено, че са събрани всички възможни доказателства и не се правят доказателствени искания.

Представителят на ВТАП излага съображения, че поддържа подадения протест с изложените в него доводи както в първоначалния, така и в допълнителните съображения, ведно с изложените в него фактически и правни доводи. От фактическа страна е установено, че по силата на Заповед № 1078/08.09.2014 г. Т. С. е лице, което осъществява контрол по изпълнение на договора. Така на стр. 86 и 87 от мотивите на ОС-Ловеч се установява в какво се изразява той - организационни функции свързани с изпълнение на проекта, и малко по-нататък - упражнява оперативен контрол върху работата му, да разпределя и възлага отделни задължения на членовете му, да контролира воденето на документация по проекта, текущо да контролира разработването на различни документи при контрол на дейностите и направените разходи. Тълкувателно решение № 73/23.12.1974 г. по НД № 66/1974 г. на ОСНК, в т. 11.2 дефинира израза „ръководна работа“. Тя се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационновъзпитателна. До момента срещу подсъдимата С. е поддържано обвинение по чл. 219, ал. 1 НК, извършено в качеството на длъжностно лице по чл. 93, т.1 б. „б“ НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община - Ловеч, съответно възраженията на защитата за това, че на нея не й е поверявано никакво имущество са основателно възприети от съда. Въззивната инстанция, в пределите на правомощията й по чл. 337, ал.1 т. 2 НПК може да приеме, че подсъдимата, в качеството й на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“, на което е възложено да изпълнява със заплата временно ръководна работа, е осъществила състава на чл. 219, ал. 2 НК като не е упражнила достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено отчитането на обществено имущество, а именно свидетелката Д. Д..

Съдилищата, както Специализираният, така и ОС-Ловеч, са изследвали в достатъчна степен и пълен обем правата и задълженията на тази свидетелка, регламентирани в редица заповеди, приети като писмени доказателства в наказателното производство. Фактологията е надлежно описана и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Такава преквалификация като резултат не би довела до увреждане правото на подсъдимата да узнае фактическите и правни рамки на обвинението, тъй като става дума за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, т.е. в рамките на правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК. Няма да е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Принципно, недостатъците при формулиране на обвинението не са пречка да бъде издадена осъдителна присъда по него за същото престъпление.

По аналогичен начин е и въпросът с оправдаването на подсъдимия К.. Установената фактология не е преценявана през призмата на „същото“ престъпление по чл. 219, ал. 2 НК. При същото длъжностно качество, надлежно описано в диспозитива на обвинението, той не е упражнил достатъчен контрол върху работата на свидетелката Д. Д. по повод вменените й задължения да отговаря за доставка на оборудване по договор от 20.09.2012 г. и по силата на Заповед № 22/02.06.2014 година.

Подсъдимият М. К. е предаден на съд по обвинение за деяние с две форми на изпълнителното деяние - бездействие и действие. По отношение на втората форма на изпълнителното деяние са необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че той не е съставил платежното нареждане, както е инкриминирано в обвинението. Фактът, че това платежно нареждане е било съгласувано от други служители в Общината и било подписано от главния счетоводител преди това, не изключва правният извод формулиран от ОП- Ловеч, че подсъдимият е автор на този документ. Като кмет на общината той има разпоредителни функции по отношение на бюджета й и без да подпише той лично платежното нареждане, всички други подписи преди него нямат правно значение и не предизвикват разпоредителното действие извършено след неговия подпис. Под „съставил документа“ се има предвид авторът на волята в този документ, която е изразена с писмени средства, а не техническото изготвяне на документа. По тези съображения въззивната инстанция може да приеме, че изпълнителното деяние, визирано като действие по чл. 219 НК е осъществено от страна на подсъдимия.

По отношение на престъплението по чл. 311 НК, по което е обвинена подсъдимата Т. С. е необоснован извода на първоинстанционния съд, че датата, удостоверена по повод осъществяването на доставката, е без правно значение. Доколкото, съгласно документацията по проекта, съставянето на първия приемо-предавателен протокол има отношение към спазването на датата на доставката и срочността на изпълнение на задълженията на доставчика, този елемент има правно значение и може да бъде предмет на невярно документиране.

Неправилен е изводът по отношение на формулираните съставомерни вредни последици, че такива не са налице, тъй като Общината не е обжалвала финансовите корекции и акта на АДФИ. Това означава да се предпоставя резултата от обжалването и изхода на една такава процедура. Така или иначе Общината се е разпоредила с паричните средства от бюджета си в пълен размер съгласно договора, а първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин, че доставената стока има несъответствие и нейната цена е почти два пъти по-ниска от тази, която е платена.

Не се споделя извода, че обвинението не е доказано, тъй като атракционното влакче не е приобщено като веществено доказателство по делото. В самото дело е налице протокол за оглед и фотоалбум на това влакче, което приобщава вещта като ВД без да е необходимо тя да следва делото и да бъде предявявана на страните така, както изисква първоинстанционният съд. В тази връзка две решения - Решение № 60219/17.12.2021 г. по НД № 740/2021 г. на I НО на ВКС и Решение № 122/03.04.2023 г. по НД № 1027/2022 г. на I НО на ВКС, които обсъждат въпросите с годността на протоколите за оглед като веществени доказателства и значението на фотоалбумите към тях, „включително и в случаите, когато има съмнения, корекции или разминаване. Протоколът за оглед и фотоалбума към него са достатъчни доказателства, за да се преценява годността на атракционното влакче като предмет на договора и липсата на изпълнение съгласно изискването на клаузите в него.

В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия М. С. К. адв. И. Й. от САК счита, че не е доказано по никакъв начин това, че К. е имал виновно поведение, което да представлява престъпление по чл. 219 НК с поведението си, което е имал при посрещането на влакчето в Ловеч. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди присъдата на първоинстанционният съд и да не се приема искането за преквалификация на деянието, направено съдебно заседание пред въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият М. С. К. сочи, че протеста на ОП- Ловеч е тенденциозен, неоснователен и недоказан. Относно приемането на влакчето - както по всички проекти, така и в конкретния случай, се е придържал към действащото българско и европейско законодателство. Обвинен е, че като длъжностно лице трябва лично да приемам доставките, в конкретния случай влакчето. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за местно самоуправление и местна администрация кметът е орган на изпълнителната власт. В чл. 44 от същия закон са му определени правомощията, а в ал. 2 е записано „в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди“. Никъде в този закон не се вменява задължение на кмета да приема доставки или каквото и ще да е друго. Това е невъзможно както физически, така и на практика, при всичката работа, която има един кмет. Това е потвърдено и от бившия кмет на Община-Ловеч госпожа М.а пред ОС-Ловеч. Както на това основание, така и спазвайки изискванията на управляващия орган по оперативна програма „Регионално развитие“ тогава, а сега е „Региони в растеж“, заложени в договора с него, е издал Заповед 963, тя е налична в делото, с която назначава именно на основание на горецитирания член от Закона за местното самоуправление, на утвърдената методика от Министерския съвет и сключения договор с управляващия орган по оперативната програма, екип за организация и управление на целия проектдоставката на влакчето, крепостта, римската баня и ул. „Мадара“, които са към този проект. В тази заповед, под №3 на длъжност „Експерт туризъм и култура“ е назначена Д. Д., която отговаря за всичко останало и доставките по оборудване, както и следи за изпълнението на дейностите, по които отговаря. На основание на тази заповед с нея е сключен граждански договор и й е заплащано за това. Заплащането се извършва след като тя в края на всеки един месец прави доклад какво е извършено, има ли проблеми или няма. Доклад с проблеми не е получавал от нея. Именно в това си качество тя е била и в казармата, както и при останалите доставки и затова на нея са предадени документите - протоколите от приемането на влакчето, а не на някой друг. Но обвинението никъде не споменава, че госпожа Дренска е част от този екип. Нещо повече, тя е основен свидетел по делото, която в обясненията си не представя доказателства. Дори казва, че останала с впечатлението, че е приел влакчето. И това е справка, която я има още в първа инстанция.

Обвинен е, че не е съставил и подписал приемо-предавателен протокол при фактическо приемане на доставката и се цитира чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗФУКПС, но необяснимо защо се пропуска чл. 5, ал. 2 от същия този закон, където е разписано, че финансовото управление и контрол се осъществява чрез система за финансово управление и контрол, включваща политики, процедури, дейности, въведени от ръководството с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организацията са постигнати в съответствие на законодателството, на вътрешните актове, на договори, надеждност, всеобхватност, икономичност, ефективност и ефикасност на дейности, опазване на активите и информацията за разкриването на измами и нередности.

Такава система за финансово управление и контрол е приета от Община- Ловеч и е приет процедурен наръчник, в който са разписани всички изисквания към служителите от започване на процедурата - идеята за обществена поръчка, до крайното изплащане и контрола по изпълнението. Такъв наръчник е утвърдил със Заповед №353/14.04.2016 г., т.е. преди да бъде извършена тази доставка. В член 9 от същия този ЗФУКПС също е записано, че кметът възлага своите правомощия чрез заповеди на останалите служители.

Относно безстопанствеността обвинението не представя никакви доказателства защото до напускането на общината от него влакчето работи и носи приходи. Има назначен шофьор, който се грижи за неговата поддръжка. За това, че не е работило и поддържано след това той не може да каже защо. Влакчето е работило и е носишо съответните ползи.

Две такива влакчета са закупени от Община - Враца по същото време, по същия проект и работят и в момента. Затова са опитите да се докаже, че влакчето не може да се движи, защото няма регистрация, че Наредба 1-45 на МВР не е действаща, че няма застраховка и че е спряно по негова заповед, което в показанията на М.а е отхвърлено с представени съответните документи. Счита, че не е осъществил престъплението по чл. 219, ал. 1 НК и в тази връзка моли за отхвърляне на протеста на ОП-Ловеч и потвърждаване присъдата на ОС-Ловеч.

В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимата Т. В. С. адв. И. Т. А. от АК – Кюстендил моли на основание чл. 338 НПК за потвърждаване на първоинстанционната присъда като обоснована, тъй като не съществуват основания за нейната отмяна, респективно де се остави без уважение протеста на ОП-Ловеч. В опит прокуратурата да внуши на съда, че е правно защитима тезата му относно длъжностното качество на Т. С., цитира Решение 118/07.03.2012 г. на III НО на ВКС, след като елементарният прочит на това решение сочи, че то по-скоро подкрепя защитната теза. Лицето е в организационната структура на предприятието, връчени са му в това качество материални ценности, само че в друго качество извън трудовото му правоотношение. Т. С. не само не е част от организационната структура на Община-Ловеч, но за да придобие качество на длъжностно лице е необходимо изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице по реда и условията на закон, правилник и прочее, което може да бъде извършено с назначение, избор, трудов договор или овластяване от надлежен орган. Такава е трайната и задължителната съдебна практика - ТР № 73/1974 г. на ОСНК, Постановление № 9/1970 г. на Пленума, допълнено с ТР № 2/2011 г. на ОСНК, а не чрез сключване на граждански договор, упълномощаване, защото сключването на договори по ЗЗД не интегрира лицето в организационната структура на ЮЛ.

Развитите доводи на л. 12 и л. 16 от протеста, във връзка с длъжностното качество на Т. С. са неоснователни по следните съображения: На първо място, Т. С. няма как практически да е интегрирана в организационната структура на Община - Ловеч предвид аргументите на прокуратурата в протеста, защото кметът може да оправомощава само и единствено зам. кметовете в определени ситуации и случаи по определени въпроси. И това е категорично и недвусмислено вписано в ЗМСМА в чл. 39, ал. 4. В тази насока, съобразно Решение №29/26.02.2016 г. на III ГО е посочено, че нормите, които определят компетенциите на кмета са императивни и не могат да се прилагат по аналогия, какъвто е случаят с представителят на държавното обвинение в опит да приложат тези норми разширително.

Доводът, че със Заповед 1078/ 08.09.2016 г. Т. С. е определена за длъжностно лице, което изпълнява контрол по изпълнението на договора е несъстоятелен. Това, че в тази заповед е посочена като длъжностно лице, може единствено да сочи за известна некомпетентност на юристите в Община- Ловеч, защото категорично и недвусмислено, както от гласните доказателствени източници, така и писмените доказателства сочат, че свидетелката Д. И., която съобразно представената по делото длъжностна характеристика и съобразно собствените й показания, в качеството й на началник Отдел „Мониторинг“, е осъществявала този контрол, в това число и контрол върху дейността на Т. С.. А по отношение на разходването на средства, това е в компетенциите на свидетелката Иванова - главен счетоводител на Община - Ловеч.

Неприемлив е призивът на прокуратурата на лист 16 и 17 към съдилищата да не се съобразяват със задължителната съдебна практика, защото когато тази задължителна съдебна практика, така е вписано в допълнението на протеста е създавана, никой не е имал идея от европроект и да създават нова такава, което е с оглед новите условия и да не се съобразяват със задължителна съдебна практика е призив към съдилищата да не съобразяват със закона, защото тази задължителна практика е с този статут.

Съвкупния анализ на гласните доказателства сочи на два неоспорими факта. Първо, когато Общината придобие имущество, то става общинска собственост и със заповед се определя длъжностното лице от общинската администрация, което отговаря за него свидетелите Ертан Хасан, зам.кмет с ресор „Общинска собственост“, Д. И., К. В. и се заприходява по сметка 205. Тези гласни доказателствени източници са в унисон с писменото доказателство, издадено от Община Ловеч на кого е заприходено влакчето. Прокуратурата поддържат протеста, като иска да се приеме друго качество на длъжностно лице. Дали Т. С. може да бъде длъжностно лице, на което са връчени за пазене и управление материални ценности, които тя с оглед на обвинението е разходвала неправомерно. Приемането на доставките попада в меките мерки и е задължение на Дренска съобразно Заповед №963/20.09.12 г. Неприемлив е доводът на прокуратурата развит на лист 9 от протеста, че нямало изричен писмен документ. Както дори и свид. К. В. е посочила, че по силата на самата заповед й е вменено подобно задължение. А риторичните въпроси на прокуратурата защо е приела тогава влакчето с приемно-предавателен протокол Т. С., имат единединствен разумен отговор, за да се спази срока на доставката. Прокуратурата с един замах е дискредитирала всички доказателствени източници като е посочила, че не следва да бъдат изобщо обсъждани показанията на свидетелите, което са работили в Общината, тъй като са лоялни към кмета. Някои от тях отдавна не работят там, М. К. също отдавна не е кмет на Община Ловеч, но в чисто правен аспект има значение дали са заинтересовани предубедени макар че не се излагат такива доводи. Окръжният съд е извършил подробен доказателствен анализ. Всяко едно доказателствено средство е разгледано самостоятелно с оглед неговата достоверност и надеждност, след което е извършен съвкупен анализ на тези гласни доказателствени източници и те са съпоставени с писмените такива. Вън от вниманието на прокуратурата е останало обстоятелството, че контролът по изпълнението на проекта е възложен на свидетелката Д. И., разходването на средствата на свид. Дара Иванова. Прокуратурата казва, че всички тези свидетели не трябва да бъдат обсъждани, защото те са лоялни към кмета. Само че има освен показанията на тези свидетели има и писмени такива. Още по-необяснимо е обстоятелството, че Т. С. е могла да се разпорежда с това имущество да осъществява контрол през призмата на показанията на Поля С.а, която подробно обяснява, тя е счетоводител на проекта, какво е необходимо да се извърши, когато се издава заявка за плащане и контролен лист. Минава на проверка през няколко началници на отдели и дирекции, докато достигне до окончателното платежно нареждане като всеки един на контролния лист се подписва за това че е извършил проверка. Т. С. няма нито правомощие изобщо да се докосне до тези документи, нито има власт да указва някакъв контрол или влияние върху тези служители, които по никакъв начин не са й подчинени. Правилно показанията на свидетелката Дренска и свидетелката М.а не са получили кредит на доверие и Окръжният съд е изложил подробни съображения защо това се е случило. Свид. Дренска още в показанията си пред специализирания наказателен съд, които са присъединени по чл. 281 от НПК, отговаря твърде уклончиво. Тя не прави разлика между поставяне на задачи и прочие. Единственото вярно нещо, което признава е, че атракционното влакче попада в ресора „туризъм“, за който тя отговаря. Не знае какво е меки мерки, а меките мерки са и в тях попадат доставките.

По отношение на свид. Корнелия М.а, която също е разпитана нееднократно. Същата свидетелка променя показанията си по отношение на начина, по който е спряно атракционното влакче. Дори в последното заседание тя отстъпва от идеята, че е спряла влакчето без заповед, която я задължава Закона за местното самоуправление и местната администрация и казва, че М. К. е спрял влакчето и с писмени доказателства в следващото съдебно заседание беше оборено това й твърдение. Начинът, по който е извършено и възражението и сигнала пред АДФИ и начинът, по който е защитена Община Ловеч, формалният подход, който е констатиран в доклада на АДФИ, е липса на писмени доказателства за собствеността на влакчето, което е допринесло за този извод на АДФИ. При липса на документ на собственост Варненският окръжен съд образува дело за спор, който трябва да се води като основата му е собствеността.

Не е вярно твърдението на прокуратурата, че петорната техническа експертиза съдът не е обсъждал. На лист 82 от мотивите на Окръжния съд подробно са обсъдени експертните изводи, като основното което е необходимо да се каже е, че конструктивните изменения от инженерна гледна точка не създават някакво притеснение за сигурността на влака. Те са точно, защото са инженерно допустими. Тъй като този въпрос е поставен и от представителя на Апелативна прокуратура се посочва, че атракционното влакче веществено доказателство ли е по делото. Застъпва се становището, че

първоинстанционният съд аргументирано е изложил доводи защо то не е веществено доказателство. Цитираната практика от представителя на Апелативна прокуратура касае това, че огледът на съответно доказателство, може да се ползва като доказателствено средство. Но, огледът и фотоалбумът не правят атракционното влакче веществено доказателство. Има предвиден специален процесуален ред в чл. 220 и чл.111 от НПК и там е посочено, кое след кое следва и трябва да бъдат извървяни всички стъпки. НПК няма пожелателен характер. Там е посочено какво трябва да се направи, за да е веществено доказателство. Друга тема е, че прокуратурата изобщо не го е вписала в обвинителния акт, но това не може да го направи веществено доказателство. Важно е дали е веществено доказателство или не, защото се извършват последващи огледи. Тази петорна АТЕ извърши оглед след 11 години на това атракционно влакче. На какво извършват, как е съхранявано, кой е отговарял за него. Това остава абсолютна тайна за всички, включително и за прокуратурата, а това има отношение. Ако е спазен процесуалният ред и то е приобщено към доказателствения материал като веществено доказателство, може да се приемат всички експертни изводи за последващи огледи.

Т. С. не може да бъде субект на престъплението по чл. 219 и чл. 311 от НК, защото не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал.1 б.“б“ от НК. В съдебно заседание прокуратурата иска от да се приеме, че в друга хипотеза на чл. 93 ал.1 от НК Т. С. е длъжностно лице, което кореспондира и със съдебния акт на Апелативен съд - Велико Търново, в който е указано на Окръжния съд да разгледа делото независимо, тъй като не можа прокуратурата да реши коя от хипотезите на чл. 93 от НК да си избере, тъй като в повечето случаи ги дава кумулативно, а закона ги дава алтернативно, че би могъл ако в хода на процеса установи, че имала Т. С. имала ръководни функции, съответно да се произнесе. Няма правна пречка това да се случи, само че при така установената обстановка тя не може да бъде и в другата хипотеза длъжностно лице. Тълкувателно решение № 2/11 г. на ОСНК сочи, че ръководната дейност е тази, свързана с осъществяване на публични функции, такива които са в прерогатив на държавата, които тя по силата на закона е делегирала на съответните физически и юридически лица извън структурата на държавните органи. Когато едно лице е извън организационната структура на съответното юридическо лице, то може да придобие длъжностно качество само и единствено, ако по силата на закон му се вменят такива публично правни функции, което в случая няма как да се случи, тъй като няма със закон, който да бъде определено, че Т. С. става длъжностно лице. За тази посока е Решение №10/94 г. на Конституционния съд и Решение №3/2000 г. на конституционния съд на Р България, в които задължително е посочено, то е във връзка с гражданските сдружения, но когато лицето е извън организационната структура, за да придобие длъжностно качество независимо от коя от двете хипотези, това трябва да е определено със закона, което в случая няма как да бъде осъществено. Според Решение №60180/12.04.22 г., Първо НО - дейността, за да е ръководна, която има административно стопански характер обуславя се от своеобразните задачи и организационната структура, средствата са реализирани и притежават елементи на стопанска организаторска или оперативно разпоредителна функция. Как лице, което няма никаква компетентност да се разпорежда, това че може да представлява Общината, както е посочено в Заповедта, макар че не се е случвало, няма стопанствено разпоредителен характер. Тя не може по никакъв начина да влезе в прерогатива на държавния орган, който не само да се разпорежда със средствата, за които отговаря главният счетоводител за разходването на средствата, но тя не може да осъществява и контрол по изпълнението на европроекта, тъй като контрол върху нейната дейност изпълнява свид Д. И. Отдел „Мониторинг и устойчивост“, тя и по длъжностна характеристика и съобразно собствените й показния и показанията на другите свидетели отговаря за изпълнението на проекта и в това число и за дейността на Т. С..

От обективна страна деянието не е осъществено по чл. 219 от НК, тъй като изпълнителното деяние неполагането на грижи е необходимо да се изследват задълбочено и в тяхната взаимовръзка със съществуващите разпоредби и предписания, за да се установи точното съдържание на този принцип - неполагане на грижи и практиката на касационната инстанция е еднопосочна. В Решение № 18/27.06.2016 г. на Първо НО именно такъв е бил законосъобразният подход на Окръжния съд и обосновал правните си изводи за липсата на престъпно посегателство. В тази връзка са изложени подробни съображения за изясняване какви точно задължения са възложени на длъжностното лице и по-конкретно е било длъжно да изпълни, те имат предимно организационен характер.

Вън от вниманието на прокуратурата е останало обстоятелството, че вменените норми, които запълват бланкетната разпоредба на чл. 219 от НК имат диспозитивен характер и не вменяват задължения на длъжностното лице. Обоснована е и липсата на причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат.

Също така схематично е възразено от прокуратура в протеста, че е налице независимо съпричиняване като изобщо не е обяснено защо е налице такова независимо съпричиняване от страна на двамата подсъдими. Цитираната съдебна практика 10/87 г. на ОСНК и 180/84 г. изобщо не обосновава извод в какво се изразява това независимо съпричиняване. Изложени са доводи, че нямаме независимост за извършителство, защото не говорим за умишлено престъпление. Да говорим за непредпазливо, но в какво се изряза това, не се разбира. Когато имаме независимо съпричиняване на две лица на престъпния резултат, на две различни дати започва това независимо съпричиняване, на две отделни дати се извършват бездействия, т.е. се бездейства и длъжностно качество е различно. Липсват такива доказателства, а трябва да има непрекъсната причинно-следствена връзка между поведението на единия и на другия. В тази посока е Решение № 20/23.04.2019 г. на Второ НО.

По отношение на обвинението по чл. 311 от НК - съдът е извел законосъобразни, обосновани и правни изводи. Т. С. не може да бъде длъжностно лице и в двете хипотези на чл. 93 ал.1 т.б“ от НК, за това че не полага грижи за поверено имущество или е на ръководна работа. По отношение на обвинението по чл. 311 от НК в кръга на службата трябва да влизат права и задължения за издаване на официален документ - Решение № 1/25.01.73 г. на ОСНК. Предмет на престъплението по чл. 311 са удостоверителни документи, а Т. С. не разполага с удостоверителна компетентност, регламентирана в акт, регулиращ служебните му функции.

Съгласно Постановление на пленума № 3/73 г. правното значение е съществен елемент от документа. В протеста е направен опит да се разшири обхвата на датата като обхване не само приемно-предавателния протокол, а и че има отношение към това, че е приета некачествена доставка. Няма никакво съмнение, че приемно-предавателният протокол съобразно единният наръчник на Община Ловеч удостоверява срока на предаване на доставката, защо не е съставен констативен протокол, който удостоверява качеството на доставката, за това не може да бъде обвинен нито един от двамата подсъдими, а подсъдимата няма никакво отношение към този процедурен наръчник. Всички свидетели казват, че процедурният наръчник на Общината се връчва срещу подпис заедно с длъжностна характеристика на всеки служител на Общината. Тя като не е служител на Общината и няма длъжностна характеристика, а още по-малко основание срещу подпис може да й бъде връчен, а дори да знаеше за съществуването, тя няма как да възложи на някой създаване на такъв констативен протокол, който удостоверява качеството. Няма как да й бъде вменена отговорност. С правното значение е кога е получено атракционното влакче като доставка. Да, спазен е срок, но само че обвинението е не кога е получено, а дали е получено качествена доставка, която се установява в един по-късен момент и затова къде е правното значение? Съобразно Решение № 170/09.05.23 г. на Първо НО е утвърдено разбирането, че изводи досежно субективната страна на престъплението се извежда от обективното поведение на дееца. Какво от обективното поведение на дееца сочи на субективна съставомерност по чл. 311 от НК.

Правилно и законосъобразно Окръжният съд е стигнал до извода, че се касае за гражданско-правен спор, за поведение на ново ръководство на Общината с друга политическа сила.

В съдебно заседание подсъдимата Т. В. С. поддържа казаното от защитника и иска да се потвърди оправдателната присъда.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на протеста.

Протестът на ОП-Ловеч е постъпил в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 10.02.2026г., а протеста е подаден на 16.02.2026г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че са процесуално допустими.

По основателността на протеста.

За да постанови присъдата си ОС-Ловеч е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

М. С. К. е завършил висше образование в СА „Д. Ценов“ - гр.Свищов, със специалност „Счетоводна отчетност“. В периода 2003 - 2015 год. е бил избиран три поредни мандата за кмет на гр. Ловеч. Той е избран за общински съветник в ОбС -Ловеч за мандат 2023-2027 г.

Т. В. С. е завършила висше образование във ВИАС - София (УАСГ) със специалност „Промишлено и гражданско строителство“, образователна степен „Магистър“.

Община Ловеч, представлявана от кмета - М. С. К., кандидатствала по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/3.1- 03/2010 „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции“ пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие“, Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ по Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма“, Операция 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура“, с наименование на проекта „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“. Проектното предложение е било заведено с входящ номер: BG161РО001/3.1.03-0051 от 15.03.2011 година. В т. 4.6 от формуляра за кандидатстване за финансирането на проекта (об.7, л.73-92), Дейност 3 (об.7, л.81) „Подготовка на документация за провеждане на тръжни процедури“ било предвидено провеждането на девет обществени поръчки, като записаната процедура под №5 била за Доставка на атракционно влакче. Заложената цена на атракционно влакче с 2 вагона - позиция 45 от Техническите спецификации - Приложение БЗ (об.7, л.112), била 300 000.00 лв. без ДДС.

Въз основа на изготвеното проектно предложение, на 03.08.2012 г., между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган (УО) на Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) - Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“, представлявано от Деница Пламенова Николова - Ръководител на Управляващия орган на ОПРР, наричано „Договарящ орган“ и Община Ловеч, представлявана от М. К. - кмет, наричан „Бенефициент“ е подписан Договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР (2007-2013) №BG161PO001/3.1- 03/2010/032 за изпълнение на проект: „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“. Общата стойност на допустимите разходи по проекта, финансиран по договора, е била 4 358 180. 78 лева, разпределени както следва: 95 % от общите допустими разходи по проекта бил размера на безвъзмездната финансова помощ (БФП) към бенефициента, а 5% от общата стойност на допустимите разходи по проекта, представлявали допълнителен собствен принос.

Неразделна част от Договора за безвъзмездна финансова помощ било и Приложение Б - Бюджет на проекта, Таблица 1, в която под точка 3.1.3. били предвидени допустими разходи за закупуване на атракционно влакче в размер на 300 000. 00 лева без ДДС.

Съгласно чл.1, ал.1 от договора, Договарящия орган предоставял на Бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект: „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, въз основа на одобрено от Договарящия орган проектно предложение (Приложение А)“. В т.4.6 „Подробно описание на дейностите“ от цитираното в договора Приложение А, неразделна част от същия, било предвидено изпълнението на дейност 10 „Доставка на атракционно влакче“.

Със Заповед №963 от 20.09.2012 г. на кмета на Община Ловеч, във връзка с необходимостта от избор на екип за управление по договора за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.1-03/2010/032/03.08.2012г. „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, за ръководител на проекта била определена Т. В. С., с която бил сключен граждански договор №BG161РО00ШЛ-03/2010/032-U-08/27.08.2012 година. Към гражданския договор били приложени документи, от които се установявало, че С. е завършила висшето си образование във ВИАС -гр. София, специалност „Промишлено и градско строителство“, профил „Технологии“, степен магистър, а средното си образование в Техникум по строителство и архитектура „Н.Фичев“, гр. Плевен, специалност „Строителство и архитектура“, степен „Строителен техник“.

Със заповед 963/20.09.2012 година, освен ръководител на екипа, К. е определил и други лица за неговото реализиране и контрол. Такива са били - координатор на екипа Димитър Михайлов Д., за експерт „Туризъм и култура“ - св. Дренска, за технически сътрудник - Стойнова, за счетоводител - Поля С.а. За експерта „Туризъм и култура“, която е Димитринка Николаева Дренска, са определени следните задължения: отговаря за дейностите, свързани с интерпретация на културно-историческото наследство, изготвянето на програми и доставката на оборудване, участва в подготовката на провежданите тръжни процедури, следи за изпълнението на договорите с изпълнителите по дейности, по които отговаря.

Със Заповед №963/20.09.2012 година Кметът на Община Ловеч е определил свидетелката Д. И. - началник отдел „Мониторинг и устойчивост на проекти“ да осъществява контрол на работа на ръководителя на екипа Т. С.. Този факт се установява от посочената заповед, показания на св. П. Н., показания на св. Д. И., длъжностната й характеристика и показания на св. К. В..

Свидетелката Дренска е следвало да отговаря за приемане на доставките по проекта. Този извод следва от Заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч т. 3, показания на св. П. Н. /Директор на Дирекция „Проекти и програми“, показанията на св.К. В. /Началник отдел „Разходване на средства и контрол“ към дирекция „Проекти и програми“/. На л. 343 е представен пред Специализирания наказателен съд граждански договор, сключен със св. Дренска, и тя се задължава да отговаря за изготвянето на програми и доставката на оборудването, да следи за изпълнението на договори, да отчита ежемесечно работата във връзка е изпълнението на договорите.

Със Заповед №1078/08.09.2014 г. е определена Т. С. като лице, което да осъществява контрол по изпълнението на договора Договор за доставка на атракционно влакче с два вагона, Поля С.а да води досието за разход във връзка с Договор за доставка на атракционно влакче с два вагона, а Д. И. да осъществява контрол по изпълнението на Заповедта.

В приложение Б3 към Апликационната форма „Технически

спецификации за доставка“ в точка 45 на раздел 2 „Туристическа атракция на средновековна крепост „Хисаря“ гр. Ловеч“, било посочено, за позиция 45; вид на актива – атракционно влакче с два вагона; технически параметри, характеристики на доставката- Двигател мин. VМ 2.800, Дизел, Бр. дължина на вагона до 4550 мм., с най-малко 20 места за възрастни 2 вагона или 30 деца, с възможност да изкачва наклон до 10 %, с климатик, отопление, тапицирани седалки, възможност за затваряне на вагона при студ и дъжд; за количество едно и за единична и обща цена 300 000лв.

На 13.05.2014 г. Кмета на Община Ловеч - М. К. изпратил до МРРБ, ЕД „Програмиране и регионално развитие“ искане изх.№ПТА-111 от 13.05.2014 г. за промяна на Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16180001- 3.1.03-0032, изискваща одобрение от УО, засягаща Приложение Б3 - технически спецификации за доставка по проекта, преди провеждане на процедура за избор на изпълнител, като в това число Атракционно влакче с 2 вагона (позиция 45 от Техническите спецификации -Приложение БЗ), със същите параметри и цена/като описаната по-горе позиция 45/, но атракционното влакче да е с двигател бензин/метан Euro 5/а не дизел/ и да изкачва 16% наклон, а не 10%.

От Писмо вх.№ПТА-111/3/ от 18.06.2014 г. на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ при МРРБ се установява, че е одобрено искане изх. № ПТА-111 от 13.05.2014 г. за промяна на Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16180001-3.1.03-0032 в частта за Атракционно влакче е 2 вагона (позиция 45 от Техническите спецификации - Приложение БЗ).

На 02.06.2014 г. св. Д. Р. Й. /Стойнова/ - технически сътрудник по проекта, изготвила Техническо задание относно предмета на обществената поръчка - „Доставка на атракционно влакчелокомотив е два вагона по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“, като в същото били записани предмета, обекта, пълното описание, техническата спецификация и КСС на поръчката. В т. 5 била отразена КСС остойностено, показваща прогнозната стойност на обществената поръчка, а именно: „Атракционно влакче – двигател бензин/метан Euro 5, дължина на вагон до 4550 мм., капацитет на местата - 20 места за възрастни или 30 места за деца, приспособен за качване на инвалиди или детски колички чрез двустранна рампа, с възможност да изкачва наклон до 16 %, с климатик, отопление, тапицирани седалки, възможности за затваряне на вагона при студ и дъжд - 300 000. 00 лева“. Техническо задание относно предмета на обществената поръчка „Доставка на атракционно влакчелокомотив с два вагона по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“ било съгласувано от Директор на дирекция на проекти по ОП и от юриста на Община Ловеч - св. Ц. М. М. и било предадено на 02.06.2014г. на К. В. - началник отдел „Разходване на средства и контрол“, което било удостоверено с подписа й.

С писмо изх.№ПТА-113 от 02.06.2014 г. М. К. - Кмета на Община Ловеч - е изпратил до МРРБ, ГД „Програмиране и регионално развитие“ за предварителен контрол изготвената документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП „Доставка на атракционно влакче-локомотив с два вагона по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“.

С Писмо вх.№ПТА-113/1/ от 25.06.2014 г. на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ при МРРБ, отдел Северозападен район за планиране, подсъдимият М. К. бил уведомен, че при осъществения предварителен контрол на представената документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП „Доставка на атракционно влакче-локомотив с два вагона по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“ не са констатирани съществени нарушения.

Въз основа на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР (2007-2013) № BG161PO001/3.1-03/2010/032 за изпълнение на проект: „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, с Решение №075 от 27.06.2014 г. (об.7, л.222-225) М. С. К. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка, с вид на процедурата - открита, и предмет: „Доставка на туристическо влакче-локомотив с два вагона по проект №BG161РО001/3.1-03/2010/032 „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“.

В т. II. 1.5. „Кратко описание на поръчката“ от обявлението за обществена поръчка било посочено: „Доставката включва: 1 бр. Локомотив, 2 бр. Вагони, 1 бр. Радио CD, микрофон и тон колони за 2 вагона, 1 бр. Камбана. Влакчето да е от затворен тип, като вагончетата да са със стъкла и да са подходящи за всесезонна употреба. Да позволява сваляне на стъклата през летния сезон. Минимално изискуеми технически параметри: Локомотив: Максималната скорост за локомотива: до 25 км/ч; Двигателят: бензин с метанова уредба, Euro 5 Стандарт, 2378сс, 130hp, 93кВ от 3750 до 5000 оборота в минута; Скоростна кутия: механична, мин. 5 скорости + задна; Параметри на локомотива: Дължината: 4649 мм; Ширина: 1810 мм; Височина: 1745 мм; Междуосие: 2700 мм; Ширина на осите: Ос 1: 1515мм Ос 2: 1520мм; Двойна раздатка: 4x4; Хидравличен волан; Гуми и джанти: R 17; 1 бр. Камбана; Тегло: 1 795 кг; Брой седящи места на водача: 1; Шаси: Носеща структура от стоманени профили; външна обвивка от висококачествен стъклопласт; Спирачната система: хидравлични спирачки с барабани и разделителна система върху четирите колела, серво спирачка. Спирачките да са ратифицирани според нормативите за сигурност на Република България, със стандарт EU 71/320; Каросерията - изработена от подсилено, висококачествено, фибростъкло, лаково оцветено и декорирано. Дебелина мин. - 5 мм., позволяваща максимална устойчивост на всяка кондиция на пътя. Вътрешно обтягане със стоманени тръби с вариращо сечение с дебелина мин. 3 мм., монтирани по дължината на вътрешният профил на каросерията с цел да подсили здравината. Рамката да е фиксирана за механиката чрез подпори от противо-вибрационен и обезшумяващ материал; Кабината - да е снабдена с една седалка за централно управление, осветление и светещ буркан на покрива; Вагон-2 броя - Вагонът - капацитет 24 седалки с облегалки от дунапрен, тапицерия -кожа; Система за сядане гръб с гръб; Шаси: Профилирана поцинкована подсилена система за пода, външна обвивка от висококачествен стъклопласт; Окачване на амортисьорите. Подът - от алуминиева ламарина; Спирачна система - дискова. Хидравлични дискови спирачки на четирите колела, ръчна спирачка. Авариен и стоп бутон; Параметри на вагоните: Ширина - 1 800 мм; Височина -2 210 мм; Дължина - 4 000 мм; Ширина на тавана - 1 940 мм; Дължина на седалката - 1 700 мм; Ширина на седалката - 830 мм; Дължина на облегалката-1 700 мм; Ширина на облегалката - 180 мм; Гуми и джанти: R 14; Всяко ремарке да е снабдено с по два (2) бр. тонколони за озвучаване; Да се предложат поне три варианта за цвят и дизайн. Боядисване: отговарящ на изискванията за информираност и публичност на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013.“ Обявлението било публикувано на сайта на АОП.

В обявения от възложителя срок за получаване на оферти за участие в процедурата - до 17:00 часа на 06.08.2014 г.- в Община Ловеч е била регистрирана една оферта - на Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД - гр. Варна, с вх. №ОП-58/06.08.2014 година - в 16.53 часа. За удостоверяване, че участника Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД гр. Варна е внесъл определената от възложителя гаранция за участие в процедурата - 2 800. 00 лева по сметката на Община Ловеч било представено платежно нареждане от 05.08.2014 година.

Съгласно разпоредбите на чл. 34 от ЗОП със заповед №096/07.08.2014 г. на кмета на Община Ловеч - М. К. е била назначена комисия за провеждане на откритата процедура. С протокол №1 комисията констатирала, че кандидата Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД гр.Варна е представил всички изискуеми документи и офертата отговаря на минималните изисквания за икономически и технически възможности, според обявлението за обществената поръчка и документацията за участие. С Протокол № 2 комисията установила, че

предлаганите параметри на оферираното влакче с два вагона отговарят на изискванията на възложителя и взела единодушно решение да насрочи открито заседание, на което да бъде отворен плик № 3 „Предлагана цена“ на допуснатия участник.

На 13.08.2014 г. комисията отворила плик №3 „Предлагана цена“ на участника - Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД гр. Варна и с протокол №3 установила, че ценовото предложение, попълнено в образец № 18 било с предложена цена 299 777. 13 лева без ДДС и 359 732. 56 лева с ДДС. Комисията взела решение - класира на първо и единствено място Участник Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД гр.Варна с оферта вх. №ОП-58/06.08.2014 г. с предложена цена 299 777. 13 лева без ДДС и 359 732,56 лева с ДДС и срок на изпълнение на поръчката - 80 календарни дни и предлага на кмета на Община Ловеч да сключи договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на атракционно влакче -локомотив с два вагона“. Комисията е предала протоколите от работата и цялата документация на Кмета на Община Ловеч за вземане на решение по чл. 73 от ЗОП. В определения с чл.73, ал.1 от ЗОП срок от 5 работни дни след приключване на работата на комисията, с Решение № 104/18.08.2014 г. на кмета на Община Ловеч било обявено класирането, и за изпълнител на обществената поръчка бил определен класирания на първо място участник Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД - гр. Варна.

„Еврогеймс“ ДЗЗД - гр. Варна е консорциум съгласно чл. 357-364 от ЗЗД и чл. 275-276 от ТЗ и по силата на Договор за консорциум, сключен на 21.01.2013г. в гр.Варна между представителите на две фирми - „Еврогеймс“ ООД - гр. Варна с управител Б. Н. Д.а и ЕТ „2002 - Константин Д.“, със собственик и управител св. Константин Д.. Богдана Д.а и Константин Д. били съпрузи. „Еврогеймс“ ООД - гр.Варна с управител Богдана Д.а участвала в консорциума с 51 %. Целта на консорциума била участие в обществени поръчки съгласно ЗОП, НВМОП и ППЗОП.

В срока, определен в чл. 73, ал. З от ЗОП, с писмо № ПТА- 139/18.08.2014 г. на кмета на Община Ловеч било изпратено на Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД - гр.Варна Решение №104/18.08.2014 г. на кмета на Община Ловеч за избор на изпълнител на обществената поръчка.

След проведената открита процедура за възлагане на обществена поръчка, на 03.09.2014 г. между Община Ловеч, представлявана от М. С. К. - кмет и Дария Недкова Иванова - н-к отдел „Счетоводен“, от една страна, и Консорциум „ЕВРОГЕЙМС“ ДЗЗД, представлявано от инж. Б. Н. Д.а - Управител, упълномощен представител на консорциума, от друга, е сключен договор №BG 161РО001/3.1 -03/2010/032 - D24, с предмет, посочен в чл. 1, ал. 1 на раздел I „Предмет на договора“, съгласно който: „Възложителят възлага, а Изпълнителят приема срещу възнаграждение да извърши за нуждите на Община Ловеч доставка на един брой атракционно влакче - локомотив с два вагона (марка GREATWALL, модел HOVER) с технически

характеристики, съгласно техническо предложение за изпълнение на поръчката, представляващо неразделна част от договора“.

В алинея 2 на чл. 1 от договора е посочено, че: „Атракционното влакче, предмет на настоящия договор, е предназначено да бъде използвано като свързващ елемент между атракциите Старата баня „Дели Хамам“ и крепостта „Хисаря“, реализирани в изпълнение на проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., схема за предоставяне на БФП BG161РО001/3.1-03/2010 „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции“, приоритетна 3: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях

инфраструктура.“, като доставката включва: 1 бр. Локомотив; 2 бр. Вагони; 1 бр. Радио CD, микрофон и тон колони за 2 вагона; -1 бр. Камбана. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора срокът е 80 календарни дни от подписването му, и приключвал с подписването на двустранен приемо-предавателен протокол.

Цената на атракционното влакче - локомотив с два вагона, предмет на договора, била в размер на 299 777. 13 лева без ДДС или 359 732. 56 лева с ДДС, като същата била постоянна и не можело да се променя /чл. 3/.

Плащането на цената е регламентирано в чл. 4, ал. 1 от Договора: авансово плащане - 50% от стойността на договора в 20 /двадесет/ дневен срок от подписването му и представяне на фактура и окончателно плащане - в размер на 50% от стойността на договора в 30 /тридесет/ дневен срок след подписване на двустранен протокол за приемане на доставката без забележки, представяне и одобряване на фактура и всички документи, необходими за сертифициране и регистриране на влакчето като превозно средство, движещо се със скорост до 30 км/час. В случаите, когато са констатирани недостатъци по изпълнението, сумата се изплащала в срока, предложен от изпълнителя след отстраняването им.

При подписване на договор № BG 161РО001/3.1 -03/2010/032 - D24 от изпълнителя - Консорциум „ЕВРОГЕЙМС“ ДЗЗД - гр. Варна били

представени всички документи, изискващи се съгласно чл. 47, ал.10 от ЗОП. Представено било и платежно нареждане от 01.09.2014 г. за внесена по банковата сметка на Община Ловеч гаранция за изпълнение на договора в размер на 8 993. 31 лева, представляваща 3 % от стойността на договора без ДДС, определена в документацията за участие от възложителя.

Информация за сключения на 03.09.2014 г. договор с Консорциум „ЕВРОГЕЙМС“ ДЗЗД - гр. Варна била изпратена до АОП.

На основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с договор №BG 161РО001/3.1-03/2010/032 - D24/03.09.2014 г. за доставката на атракционно влакче - локомотив с два вагона по проект: „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, със Заповед № 1078/08.09.2014 г., Кмета на Община Ловеч - М. К. е определил инж. Т. В. С., посочена като ръководител проект, за лице, което да осъществява контрол по изпълнението на договора.

В изпълнение на чл.4, ал.1, т.1 от сключения договор № BG 161РО001/3.1-03/2010/032- D24, между Община Ловеч и Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр. Варна за доставката на атракционно влакче - локомотив с два вагона, Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр. Варна издал фактура № 1000000102 от 03.09.2014 г. на името на Община Ловеч за договорения аванс, в размер на 50 % от стойността на договора - 179 866. 28 лв. с ДДС, като същата била подписана за получател от страна на Община Ловеч от Т. В. С. - ръководител на проекта, и одобрена с „Да“ и подпис от Кмета на Община Ловеч - М. К..

Задълженията по горецитираната фактура в размер на 179 866. 28 лв. били преведени от Община Ловеч по банковата сметка на изпълнителя Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр. Варна с преводно нареждане от 16.09.2014 година.

На 05.11.2014 год. около 11. 00 ч. по обяд М. К. се обадил по телефона на св. Дренска и й казал, че влакчето пристига. Той й казал да организира влизането в двора на бившата казарма, находяща се в центъра на гр.Ловеч. Свидетелката отишла на място. Там били двама души - охрана от звено „СКОРС“ при община Ловеч, които тя не познавала. След около 10-15 минути, натоварено на влекач, било доставено влакчето. Влекачът паркирал в двора на казармата и започнало разтоварването на влакчето. На място били св. Дренска, св. М. С. (т.7, л.214, т.7, л.227-228) - шофьор в община Ловеч, двамата охранители - св.П. П. (т.7, л.222), св.В. И. (т.7, л.224-225), имало и двама души от консорциума доставчик. На портала на бившата казарма бил св. Ненчо Д. (т.7, л.233-234). Дошли и М. К. и св. П. Н. (т.5, л.46, 47). Пристигнали и свидетелите К. Д. и Б. Д.а, заедно с детето им.

Работниците на Д.и започнали да комплектуват влакчето и да го връзват, за да може да се движи. Те сглобили влакчето и направили две три обиколки на плаца. М. К. също управлявал влакчето, като направил обиколка на плаца. В казармата не е подписван приемо-предавателният протокол от страна на Община Ловеч. На Св. Дренска й били дадени документи от представителите на изпълнителя, които впоследствие тя занесла в Община - Ловеч и предала на св. Д. и св. П. Н.. Тя казала на св. Николова, че локомотива няма камбанка.

По делото не се спори, че на 5.11.2014 г. подсъдимата Т. С. не е била в казармата при получаване на влакчето. Подсъдимата била болна. На 6.11.2014 г. тя и св. А. Т. посетила казармата, като двамата измерили влакчето и вагоните. Подсъдимата е подписала приемо-предавателния протокол на 06.11.2014 год. Протоколът е подписан от св. Константин Д. управител на Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД при доставянето на влакчето в казармата на 5.11.2014 г.

След обяд кметът бил при св. П. Н. и звъннал на св. Дренска и я извикал. В стаята били св. П. Н., кмета, св. К. Д. и св. Димитър Д.. Подсъдимият дал на св. Дренска папка с документи на влакчето и й казал да ги занесе на св. Т. Ц., за да предприеме действия по регистрацията на превозното средство. Св. Дренска направила копие на документите, което оставила при себе си, а оригиналите дала на св. Т. Ц..

С приемо-предавателния протокол била удостоверена доставката на 05.11.2014г. в гр.Ловеч на оборудване, специфицирано по вид и количество, както следва: Локомотив - 1 брой със следните технически характеристики: Двигател - бензин с метанова уредба, Euro 5 Стандарт, 2378 сс, 130 hp, 93 кВ от 3750 до 5200 оборота в минута; Шаси: Носеща структура от стоманени профили външна обвивка от висококачествен стъклопласт; Спирачки: хидравлични спирачки с барабани и разделителна система върху четирите колела, серво спирачка. Спирачките са ратифицирани според нормативите за сигурност на Република България, със стандарт EU 71/320; Трансмисия: механична, мин. 5 скорости + задна. Тракция на 2 движещи колела - задни (4x4). Хидравличен волан и максимална скорост до 25 км/ч.; Каросерия: изработена от подсилено, висококачествено, фибростъкло, лаково оцветено и декорирано. Дебелина мин. - 5мм., позволяваща максимална устойчивост на всяка кондиция на пътя. Вътрешно обтягане със стоманени тръби с вариращо сечение с дебелина мин. 3 мм., монтирани по дължината на вътрешният профил на каросерията с цел да подсили здравината. Рамката е фиксирана за механиката чрез подпори от противо-вибрационен и обезшумяващ материал. Локомотива е с колела 17“. Кабината е снабдена с една седалка за централно управление, осветление и светещ буркан на покрива. Брой седящи места на водача: 1 бр. и камбана 1 бр.; Размер: Дължината: 4649 мм., Ширина: 1810 мм., Височина: 1745 мм., Междуосие: 2700 мм., Ширина на осите: Ос 1: 1515 мм., Ос 2: 1520 мм и тегло 1795 кг.; Вагони - 2 бр. със следните технически характеристики: Шаси: профилирана поцинкована подсилена система за пода, външна обвивка от висококачествен стъклопласт.; Спирачки и гуми: Спирачна система - дискова. Хидравлични дискови спирачки на четирите колела, ръчна спирачка. Авариен и стоп бутон. Ратифицирани са според нормативите на Р.България със стандарт EU 71/320. Колела 14“. Капацитет за 1 вагон: 24 седалки с облегалки от дунапрен, тапицерия - кожа. Размер - параметри на вагоните: Ширина - 1 800 мм., Височина -2210 мм., Дължина - 4 000 мм., Ширина на тавана - 1 940 мм., Дължина на седалката - 1 700 мм., Ширина на седалката - 830 мм., Дължина на облегалката-1 700 мм. и Ширина на облегалката - 180 мм.; Други екстри: Вагонът е оборудван с осветление и бутон за сигнализиране за аварийно спиране на всеки втори ред за сядане. С възможност за слизане, качване и превоз на възрастни и деца, с нарушени двигателни възможности и предвижващи се с инвалидни колички, чрез монтирана платформа, както и сгъваеми механизми за колела. Радио CD, микрофон и тонколони за всеки вагон.

В протокола било посочено, че оборудването е прието без забележки.

На 05.11.2014 г. от Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, била представена гаранционна карта на доставеното атракционно влакче с гаранционен срок - 12 месеца на локомотива и 2-та вагона, с приложени гаранционни условия. Същата била подписана за получател от инж. Т. С. - Ръководител на проекта и подпечатана с печата на Кмета на община Ловеч, и от издателя - Константин Д. - представител на Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД.

На 6.11.2014 г. оглеждайки влакчето, С. проверила дали са налични описани в офертата компоненти - локомотива, броя на вагоните, броя на седалките. Заедно с Топалов проверили дали са налични уговорените екстри за влакчето - осветление, радио СД, микрофон, тонколонки. От проверката се установило, че те също съответстват на договора. В частта аудио-визуална техника, проверката била извършена от св.Топалов, защото била по неговата специалност.

С. проверила броя и разположението на седалките на влакчето. Видяла, че същите са с кожена тапицерия, че влакчето е снабдено със светещ буркан на покрива, че има стоп бутон, както и, че може да бъде използвано от хора с инвалидна количка. Камбанка в момента липсвала, но на другия ден била изпратена веднага. Огледала влакчето, както отвън, така и отвътре, като влязла в локомотива и двата вагона. След извършената проверка се убедила, че частите на доставеното атракционно влакче отговарят по вид и количеството в заложеното в договора.

Изпълнителят Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр.Варна е представил на Възложителя във връзка с регистрацията и въвеждане в експлоатация на доставеното на 05.11.2014 г. атракционно влакче следните документи:1. Свидетелство за регистрация - част I и част II с № 006105616 на товарен автомобил, марка - GREATWALL, модел - HOVER, цвят бял, 4+1 места, регистрационен номер В 0621 НК, идентификационен номер LGWDA3N55DB653252, първоначална регистрация 29.01.2014 г., номер на двигател 4G69S4NNSML6149, гориво бензин, обем на двигателя 2378 см3, максимална мощност 93 Kw, обороти на двигателя 5200 оборота в минута, максимална скорост 160 км/ч, маса на превозното средство 1 880 кг. Автомобилът е собственост на ЕАД „Интерлийз Ауто“ - клон гр. Варна и може да бъде използван от ЕТ „2002 - Константин Д.“, гр. Варна; Договор от 15.09.2014 г., сключен между „Интерлийз Ауто“ ЕАД - клон гр. Варна и ЕТ „2002 - Константин Д.“, гр.Варна, съгласно който „Интерлийз Ауто“ ЕАД прехвърлял правото на собственост на товарен автомобил, марка „Грейт Уолл“, модел „Ховер“ с регистрационен № В 0621 НК, шаси № LGWDA3N55DB653252 и номер на двигателя 4G69S4NNSML6149, на ЕТ „2002 - Константин Д.“; Оригинална квитанция № 449697/12.09.2014 г., издадена от Община Варна за платен данък за придобиване на автомобил „Грейт Уолл“ с peг. № В 0621 НК от ЕТ „2002 - Константин Д.“, гр.Варна в размер на 130.25 лева.; Оригинал на знак за първоначален технически преглед на автомобил „Грейт Уолл“ с peг. № В 0621 НК.; Заверено копие на преводно нареждане от 05.03.2014 г. за плащането на данък МПС на „Грейт Уолл“ с per. № В 0621 НК в размер на 6.17 лева за 2014 год.; Оригинал на застрахователна полица № 01114000274592 от 08.01.2014 г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен автомобил GREAT WALL, HOVER, цвят бял с per. № В 0621 НК, издадена от ЗАД „Алианц България“, като същата обхващала периода от 09.01.2014г. до 08.01.2015 г. и била с обща застрахователна премия в размер на 340,48 лева, на името на „Интерлийз Ауто“ ЕАД - клон гр. Варна, ЕИК 1309369740027 - собственик по регистрационен талон; Оригинал на Удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство № АОО2056/09.06.2014 година. Удостоверението било издадено за товарния автомобил GREAT WALL HOVER, с регистрационен номер В 0621НК от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и било подписано от изпълнителният директор на агенцията - Димитър Ганев. В удостоверението за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство №АОО2056/09.06.2014 година било записано, че е изменена конструкцията на ППС и МПС-то преминава от товарен автомобил в специален автомобил тип атракционен влекач, като били променени следните параметри: Промяна на собствената маса на МПС-то от 1880 кг. на 1920 кг.; Промяна в броя на местата от 4+1 на 0+1; Промяна на максималната скорост от 160 км./ч. на 25 км./ч.; Превозното средство отговаря на следните размери: Дължина (L) 4600 мм., ширина (В) 1700 мм., и височина (Н) 2100 мм.; Протокол за идентификация на ППС № 1815438637-75 от 03.06.2014 г. за резултати от извършени проверки и/или изпитвания за установяване на съответствието с техническите изисквания на ППС с изменение в конструкцията - 4 листа (оригинала на този документ е обект № 11). Протокола бил издаден за товарния автомобил GREATWALL HOVER, с регистрационен номер В 0621 НК от DEKRA Automobil GmbH, и подписани от официално лицензиран експерт - инж. М. Флориан. В протокола за идентификация на ППС №1815438637-75 от 03.06.2014 г. било записано, че е изменена конструкцията на ППС и МПС-то преминава от товарен автомобил в специален автомобил тип атракционен влекач (т. 2.1), като били променени следните параметри: Промяна на собствената маса на МПС-то от 1880 кг. на 1920 кг. Промяна в броя на местата от 4+1 на 0+1; Промяна на максималната скорост от 160 км./ч. на 25 км./ч. ; Превозното средство отговаря на следните размери: Дължина (L) 4600 мм., ширина (В) 1700 мм. и височина (Н) 2100 мм (т.2.5).

За доставката на атракционното влакче - локомотив с два вагона, доставчикът Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД издал фактура № 2000000001 от 05.11.2014г. за 299 777. 13 лв. без ДДС (том.3, л.278), отговаряща на договорената цена, от която сума бил приспаднат платеният аванс в размер на 149 888. 57 лева без ДДС, като общата стойност на фактурата била 149 888. 56 лева без ДДС или 179 866.27 лева с ДДС. Същата фактура била подписана за получател от страна на Община Ловеч от Т. В. С. - ръководител на проекта и одобрена с „Да“ и подпис от Кмета на Община Ловеч - М. К..

От показанията на св. Д. И. - началник отдел „Счетоводство“ в Община Ловеч, дадени в съдебно заседание се установява, че преди плащането се изготвя заявка от човек от „Проекти и програми“, към заявката се прилагат всички документи, всяко длъжностно лице от съответния отдел проверява придружаващите документи и чак накрая се изготвя платежно. В тази връзка са и показанията на св. Поля С.а. Платежното нареждане се подписва първо от главния счетоводител и накрая от Кмета на Общината.

На 15.12.2014 г. при условията на чл.13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС Дария Недкова Иванова е съставила бюджетно платежно нареждане, подписано от М. К., депозирано за изпълнение в банка „ДСК“ ЕАД на същата дата, с което от банкова сметка с IBAN: BG73STSA93003241996214 с титуляр Община Ловеч е нареден бюджетен банков превод в размер на 179 866. 27 лева към банкова сметка с IBAN BG73STA93000022196353, с титуляр ДЗЗД

„Еврогеймс“ - гр. Варна. С този превод е платена фактура с №2000000001/05.11.2014 г., с отразени в нея доставчик ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна и получател Община Ловеч, с посочена стойност за плащане в размер на 179 866. 27 лева с начислен ДДС и основание на сделката: „Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. с предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч“.

Информация за изпълнения договор била изпратена до АОП (об.8, л.ЗЗ- 37) за вписване в регистъра на обществените поръчки по електронен път с използване на електронен подпис на 18.12.2014 г. (след последното плащане по договора извършено на 15.12.2014 г.), в законово регламентирания едномесечен срок.

С писмо изх. № 906000-2078 от 10.03.2015 год. Началника на сектор КАТ при ОД МВР - Ловеч е уведомил Кмета на община Ловеч, че съгласно изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Предвид на гореизложеното становището на сектор „ПП“ - Ловеч е, че не може да бъде въведено в експлоатация туристическото атракционно влакче по пътищата, отворени за обществено ползване, включително и по конкретно посочените от община Ловеч маршрути, тъй като превозното средство не отговора на изискванията на ЗДвП и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл.47а от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозните средства и пешеходците на територията на Община Ловеч, бавнодвижещите се пътни превозни средства се допускат за движение, след като бъдат регистрирани, а според чл. 47б, ал.1 от същата наредба, бавнодвижещите се ППС се регистрират в Община Ловеч.

На основание чл.47б, ал.1 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозните средства и пешеходците на територията на Община Ловеч, на 15.07.2015 г. в Община Ловеч под № 1 било регистрирано бавно движещо се пътно превозно средство ГРЕЙТ УОЛЛ ХОВЕР, с рама: LGWDA3N55DB653252 и номер на двигател 4G69S4NNSML6149, собственост на Община Ловеч, представляващо локомотива на доставеното атракционно влакче и на същия била поставена табела с номер 001.

Със Заповед №1026/17.07.2015 г. на Кмета на Община Ловеч-М. К. е определен маршрута на движение на атракционното влакче, представляващо локомотив с два вагона, а именно: „от Целодневна детска градина „Мария Сиркова“ на ул. „Васил Левски“ № 35, Транспортен мост, ул. „Търговска“, бул. „България“ до кръговото движение „Салито“ и обратно“ - маршрут.

На основание горецитираните заповеди на Кмета на Община Ловеч в периода от 23.07.2015 г. до 31.10.2015 г. атракционното влакче представляващо локомотив с два вагона изминало по определения маршрут 1 822 км., като за същия период са постъпили приходи в бюджета на община Ловеч общо в размер на 2 880. 50 лева.

На 12.04.2016 г. служители на Община Ловеч извършили тест с Атракционното влакче по маршрут: Паркинг на Бивша Казарма, през кв. „Вароша“, завива пред ЦДГ „М. Сиркова“, до Ловешка крепост и парк „Стратеш“, с цел проверка на възможността за спокойно и безопасно придвижване на туристите по маршрута. При извършеният тест на Атракционното влакче на 12.04.2016 г. по маршрут Паркинг на Бивша Казарма, през кв. „Вароша“, завива пред ЦДГ „М. Сиркова“, до Ловешка крепост и парк „Стратеш“, се констатира, че същият не може да бъде изпълняван и придвижването на туристите по маршрута не е безопасно.“

По време на финансовата инспекция, извършена от АДФИ, на основание чл.13, т.4 от ЗДФИ с писмо вх. №3200-12/09.09.2016 г. (об.7, л.364), финансовия инспектор изискал от Кмета на Община Ловеч - Корнелия М.а да представи документи свързани с извършваната финансова инспекция.

С писмо изх. № 3200-12-1 от 12.09.2016 г. (об.7, л.365), кмета на Община Ловеч - Корнелия М.а отговорила на финансовата инспекция, че в деловодството на Община Ловеч и в досието на проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“ няма документ удостоверяващ, че при приемането на доставката на атракционното влакче на 05.11.2014 г., със същото е извършен пробег по предвидения маршрут АИР Вароша („Дели Хамам“), през града, достигайки до крепостта „Хисаря“ и обратно, или по друг подобен маршрут, както и документ удостоверяващ, какви документи са представени от Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр.Варна, при приемането на доставката на атракционното влакче на 05.11.2014 г. във връзка с регистрацията и въвеждане в експлоатация на локомотива и двата вагона.

При съпоставка на техническите характеристики на преобразувания автомобил, отразени в оригинала на Удостоверението за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство № АОО2056/09.06.2014 година, издадено от Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“, и тези в завереното копие на Протокол за идентификация на ППС № 1815438637-75 от 03.06.2014 г., издадени от DEKRA Automobil GmbH не се установяват различия.

При извършената съпоставка на записаните параметри в приложените в офертата за участие в процедурата по ЗОП на Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД заверени копия с подпис на Богдана Д.а и гриф „Вярно с оригинала“ на Удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство №АОО2056/09.06.2014 година, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на Протокол за идентификация на ППС №1815438637-75 от 03.06.2014 г., издадено от DEKRA Automobil GmbH, и представените при доставката на влакчето, оригинал на Удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство №АОО2056/09.06.2014 година, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Протокол за идентификация на ППС № 1815438637-75 от 03.06.2014 г., издаден от DEKRA Automobil GmbH са установени различия в масата на превозното средство, дължина, ширина и височина.

От заключението на комплексна графическа и техническа експертиза - протокол № 17 и № 18 от 08.06.2017 год. (т.8, л.8-11) на инкриминираните документи се установява следното: Положените подписи на мястото на печата на „Еврогеймс“ ДЗЗД -Варна в Протокол за идентификация на ППС № 1815438637-75/03.06.2014 год., са от лицето Б. Н. Д.а. Положените печати на „Еврогеймс“ ДЗЗД - Варна и „Вярно с оригинала“ в Протокол за идентификация на ППС № 1815438637- 75/03.06.2014 год. са истински. Между оригиналния екземпляр на Протокол за идентификация на ППС № 1815438637-75/03.06.2014 год. и заверения оригинал на същия протокол, се установи следното: четирите страници на заверения оригинал на протокола с печата на Еврогеймс“ ДЗЗД - Варна и „Вярно с оригинала“ са изготвени на сканиращо устройство; на втора страница на оригинала на ред 2.2 текста е - промяна на собствената маса на МПС-то от 1880 кг. на 1920 кг., а на завереното копие на ред 2.2 текста е - промяна на собствената маса на МПС-то от 1880 кг. на 1795 кг.; на втора страница на оригинала на ред 2.5 текста е - превозното средство отговаря на следните размери: Дължина (L) 4600 мм., ширина (В) 1700 мм., височина (Н) 2100 мм., а на завереното копие на ред 2.5 текста е -превозното средство отговаря на следните размери: Дължина (L) 4649 мм., ширина (В) 1810 мм., височина (Н) 1745 мм.;на трета страница на оригинала на ред „G“ текста е - маса на превозното средство 1920 кг., а на завереното копие на ред „G“ текста е - маса на превозното средство 1795 кг.; на трета страница на оригинала на ред (N.1) текста е - първа ос: 1075 кг., а на завереното копие на ред (N.1) текста е - първа ос: 1515 кг.;на трета страница на оригинала на ред (N.2) текста е - втора ос: 1420 кг., а на завереното копие на ред (N.2) текста е - втора ос: 1520 кг. Посочените по-горе разлики вероятно са направени, като четирите страници на оригиналния протокол са сканирани. След това на компютър са обработени във „word“ файл, за да може да се коригират отделните реквизити. След това са принтирани и поставени печатите на „Еврогеймс“ ДЗЗД - Варна и „Вярно с оригинала“.

От заключението на комплексна графологическа и техническа експертиза - протокол № 58 и 59 от 24.10.2016 год. (т.8, л.2-5) на инкриминираните документи се установява, че положените подписи на мястото на печата на „Еврогеймс“ ДЗЗД - Варна в Техническо предложение за изпълнение на поръчката, находящо се в Плик № 2 „Предложение за изпълнение на поръчката“ (обект № 9) са от лицето Б. Н. Д.а. Положените печати на „Еврогеймс“ ДЗЗД - Варна и „Вярно е оригинала“ в Техническо предложение за изпълнение на поръчката са истински. Между оригиналния екземпляр на Удостоверение №А002056/09.06.2014 г. за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство и завереното копие на същото удостоверение, се установява следното: трите страници на завереното копие на удостоверението е печата на Еврогеймс“ ДЗЗД - Варна и „Вярно е оригинала“ са изготвени на сканиращо устройство;на втора страница на оригинала на ред „G“ текста е - маса на превозното средство 1880 1920, а на завереното копие на ред „G“ текста е - маса на превозното средство 1880 1795; на втора страница на оригинала на ред „N.1“ текста е - първа ос 1075, а на завереното копие на ред „N.1“ текста е - първа ос 1515; на втора страница на оригинала на ред „N.2“ текста е - втора ос 1420, а на завереното копие на ред „N.2“ текста е - втора ос 1520; на трета страница на оригинала най-долу в графата „Забележка“ на втори ред текста е - промяна на собствената маса на МПС-то от 1880 кг. на 1920 кг., а на завереното копие найдолу в графата „Забележка“ на втори ред текста е - промяна на собствената маса на МПС-то от 1880 кг. на 1795 кг.; на трета страница на оригинала найдолу в графата „Забележка“ на четвърти и пети ред текста е - Превозното средство отговаря на следните размери: дължина /Ь/ 4600 мм., ширина /В/ 1700 мм. и височина /Н/ 2100 мм., а на завереното копие най-долу в графата „Забележка“ на четвърти и пети ред текста е - Превозното средство отговаря на следните размери: дължина /Ь/ 4649 мм., ширина /В/ 1810 мм. и височина /Н/ 1745 мм. Посочените по-горе разлики вероятно са били направени, като трите страници на оригиналното удостоверение са сканирани. След това на компютър са обработени във „word“ файл, за да може да се коригират отделните реквизити. Накрая са принтирани и поставени печатите „Еврогеймс“ ДЗЗД -Варна и „Вярно е оригинала“.

От заключението на вещото лице по графическата експертиза се установява, че положените подписи в приемо-предавателен протокол от 05.11.2014г. на мястото „За възложител“ е положен от обв.Т. С., а на мястото „За изпълнителя“ подписа е бил положен от св.Константин Д..

От заключението на вещото лице по икономическата експертиза (т.8, л. 14-19) се установява, че верифицираните разходи от МРРБ като безвъзмездна финансова помощ в рамките на проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/3.1-03/2010/032 от 03.08.2012г„ изплатени на Община Ловеч за доставка на атракционно влакче са в размер на 359 732.55 лева с ДДС.

На 26.07.2013 г. Община Ловеч е представила пред Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ искане за авансово плащане №2 BG161PO001-3.1.03-0052-C0001-M0005 в размер на 1 329 395.11 лева, представляващо 35% от стойността на договора за безвъзмездна финансова помощ.

На 08.08.2013 г. по извънбюджетната сметка на Община Ловеч от МРРБ ЕФР ОП „Регионално развитие“ е постъпило авансово плащане по Договор №BG161PO0001-3.1.03-0052-C0001 от 03.08.2012 г. в размер на 521 780,95 лв. като в нея са включени и 125 906,39 лв. (35% от 359 732,55 лв.) за доставка на атракционно влакче.

Община Ловеч изплатила на „Еврогеймс“ ДЗЗД по Договор № BG 161РО0001-3.1-03/2010/032-D-24 от дата 03.09.2014 г. следните суми: по фактура № 1000000102/03.09.2014 г. - 179 866,28 лв. с ДДС за авансово плащане; по фактура № 2000000001/05.11.2014 г. - 179 866,27 лв. с ДДС за окончателно плащане.

Преводът на сумите, съгласно приложените в материалите по досъдебното производство платежно нареждане и дневно извлечение от банковата сметка на Община Ловеч в банка ДСК по фактура № 1000000102/03.09.2014 г. е извършен на 16.09.2014 г, а по фактура №2000000001/05.11.2014 г. е извършен на 15.12.2014г. Преведената сума по фактура №1000000102/03.09.2014 г. - 179 866,28 лв. с ДДС е осчетоводена в Община Ловеч по дебита на счетоводна сметка 2059 -“Други транспортни средства“ и по кредита на счетоводна сметка 4020 -“Доставчици по аванси от страната“. Преведената сума по фактура № 2000000001/05.11.2014 г. - 179 866,27 лв. с ДДС е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 2059 - „Други транспортни средства“ и по кредита на счетоводна сметка 4010 - „Задължения към доставчици от страната“.

На 12.06.2015 г. Община Ловеч е представила пред Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ искане за окончателно плащане № 4 BG161PO0001-3.1-03-0052-C0001-M0005 в размер на 1 245 715. 39 лева, като в сумата било включено и окончателното плащане за доставка на атракционно влакче в размер на 215 839.54 лева.

С Уведомление за одобрено частично искане за окончателно плащане № BG161PO000 1-3.1-03-0052-С0001-М0009, с изх. № 99-00-6-3258(2)/31.08.2015 г. от МРРБ уведомили Община Ловеч, че е отказана за плащане сума в общ размер на 805 359,45 лв., като в това число 89 933,14 лв. с ДДС разходи за закупуване на атракционно влакче по фактура № 2000000001/05.11.2014 г. по Договор № BG161РО0001-3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. с изпълнител „Еврогеймс“ ДЗЗД, представляваща 25% от отчетените 359 732,55 лв. разходи за плащане.

На 03.09.2015 г. по извънбюджетната сметка на Община Ловеч от МРРБ ЕФР ОП „Регионално развитие“ е постъпило частично окончателно плащане по искане № 4 BG161 РО000 1-3.1-03-0052-С0001-М0005 във връзка с изпълнение на Договор № BG161PO0001-3.1.03-0052-C0001 от 03.08.2012 г., в размер на 432 535,05 лв., като в това число 125 906 40 лева - възстановени разходи за закупуване на атракционно влакче по фактура № 2000000001/ 05.11.2014г. по договор № BG161 РО000 1-3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014г. с изпълнител „Еврогеймс“ ДЗЗД гр. Варна.

С Уведомление за одобрено служебно искане за окончателно плащане № B G 161РО000 1-3.1 -03-0052-С0001-М0010, с изх. № 99-00-6 325 8(5)/08.10.2015 г. от МРРБ уведомили Община Ловеч, че е верифицирана сума в размер на 788 569,16 лв., като в това число 89 933,14 лв. с ДДС разходи за закупуване на атракционно влакче по фактура № 2000000001/05.11.2014 г. по договор № BG 161 РО000 1 -3.1 -03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. с изпълнител „Еврогеймс“ ДЗЗД.

На 14.10.2015 г. по извънбюджетната сметка на Община Ловеч от МРРБ ЕФР ОП „Регионално развитие“ е постъпило окончателно плащане по служебно искане № BG161P00001-3.1-03-0052-C0001-M0010 във връзка с изпълнение на Договор № BG161P00001-3.1.03-0052-C0001 от 03.08.2012 г. в размер на 706 199,86 лв., като в това число 89 933,14 лв. - възстановени разходи за закупуване на атракционно влакче по фактура № 2000000001/05.11.2014 г. по договор № BG161PO0001-3.1 -03/2010/032-D- 24/03.09.2014 г. с изпълнител „Еврогеймс“ ДЗЗД гр. Варна.

Експертизата не е констатирала извършени нарушения относно изплатените средства.

От допълнителна икономическа експертиза (т.8, л. 22-26) се установява, че възстановените средства от Община - Ловеч на УО по повод Обществена поръчка за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ в резултат на наложени финансови корекции по постъпили сигнали в УО на ОПРР са:

По сигнал 1817 от 22.07.2016 г. на УО на ОПРР е наложена финансова

корекция в размер на 35 973. 26 лева с ДДС, представляваща 10% от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договора,

съгласно Решение № РД - 02-36-946 от 12.08.2016г. на УО на ОПРР.

По сигнал 1834 от 08.11.2016 г. от Доклад на Агенция за държавна

финансова инспекция /АДФИ/ е наложена финансова корекция в размер

на 323 759.29 лева с ДДС, съгласно Решение № РД - 02-036-1416 от 23.11.2016 г. на УО на ОПРР.

Община - Ловеч е възстановила на УО на ОПРР частта от наложената финансова корекция както следва:

На 22.08.2016 г. е възстановена на УО на ОПРР частта от финансовата корекция в размер на 34 174.60 лева с ДДС, представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ.

Финансовите корекции не са обжалвани от Община Ловеч.

На 06.12.2016 г. е възстановена на УО на ОПРР частта от финансовата корекция в размер на 307 571. 33 лева с ДДС, представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ.

Общата сума, която Община - Ловеч възстановява на УО на ОПРР е в размер на 341 745. 93 лева с ДДС.

Съгласно ПМС №249/31.10.2013 г. от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 год. размерът на минималната работна заплата за страната е 340.00 /триста и четиридесет/ лева.

От заключението на вещите лица проф. д.т.н. инж. Станимир КараП., инж. Стефан Каменов Мутафчиев, инж. Ивайло Русев Иванов, инж. Владислав Г. Самоходов и инж. Янко Николаев Сиджимов по повторната автотехническа експертиза се установява, че стойността на автомобила Great Wall Hover Н5 One 2.4 през 2013 година е била 14 544,55 евро или 28 446,67 лева без ДДС. Това става ясно от приложените документи за сключен лизинг с Интерлийз Ауто. Стойността за преработката на автомобила в „локомотив“ на практика може да бъде определена от приложените документи. По приложената фактура за вагоните от Zhengzhou Modern Trading Company Limited от 17.10.2014 година може да се заключи, че стойността на 2 бр. вагони с доставка до гр. Варна е възлизала на 52 220 щатски долара. По това време (17.10.2014 г) фиксинга на долара е бил 1,5333 лева за долар. Това означава, че стойността на вагоните с включена доставка е струвал 80 072 лева без ДДС. Курса приет при обмитяването на стоката е бил 1,5603 лв. за 1 щатски долар. Фактурата за вагоните е с дата 17.10.2014 г, а приемопредавателния протокол за доставка е с дата 05.11.2014 г. Договора за Туристическо вагонче е от 24.10.2012 г. рама ХВ9С246496Р127004. Продавач Астра 9. При огледа не е намерен сериен номер по вагоните.

По приложените счетоводни документи, без да се оспорва тяхната истинност и дублиране на услуги, цената на всички дейности, включително и доставката на вагоните възлизат на 152 224 лева без ДДС, към тази сума трябва да се прибави и стойността на автомобила в размер на 28 446 лева без ДДС. Тук не се взема и предвид, стойността на всички демонтирани от автомобила компоненти, като врати, прозорци, седалки, въздушни възглавници, фарове, стопове, брони, капаци и други, които е било възможно да се продадат в последствие.

Така крайната стойност на атракционното влакче с „локомотив“ съгласно данните по делото няма да надхвърли цена от 180 670 лева без ДДС. Пазарната стойност на конкретното „Атракционно влакче-локомотив с два вагона“ към датата на сключване на договора между Община Ловеч и „Еврогеймс“ е била 180 670 лева. Това е била стойността на поръчаните превозни средства, вложените труд, части, материали за преработката, както и възнаграждения с включена печалба по приложените договори межди ЕТ 2002 - Константин Д. и Еврогеймс.

Стойността на автомобила Great Wall Hover Н5 One 2.4 през 2013 година е била 14 544,55 евро или 28 446,67 лева без ДДС. Това става ясно от приложените документи за сключен лизинг с Интерлийз Ауто. По приложената фактура за вагоните от Zhengzhou Modern Trading Company Limited от 17.10.2014 година може да се заключи, че стойността на 2 бр. вагони с доставка до гр. Варна е възлизала на 52 220 щатски долара. По това време фиксинга на долара е бил 1,5333 лева за долар. Това означава, че стойността на вагоните с включена доставка е струвал 80 072 лева без ДДС.

При направения оглед се установяват следните промени по автомобила за да придобие вида на „локомотив“: Купето на автомобила е демонтирано от шасито; Шасито е удължено; Поставена е кабина от стъклопласт, която наподобява локомотив; Променено е местоположението на седалката на водача; Удължени са механизмите на педалите; Удължен е кормилния привод; Монтиран е ограничител на скоростта; Монтиран е компресор за въздух; Монтиран е инвертор за промяна в напрежението; Монтирана е допълнителна ключ маса; Монтирана е метанова уредба.

За стойността на извършените промени в конструкцията на автомобила Грейт Уол Хувър и вагоните може да се вземе информация от приложените счетоводни документи по делото. Без да се оспорва тяхната истинност и дублиране на услуги, цената на всички дейности по конструкцията на автомобила Грейт Уол Хувър и вагоните възлизат на 67 802 лева без ДДС.

От приложените документи за изпитване е видно, че промените са оценени като допустими и преустроеният товарен автомобил в специален с трансформация в „локомотив“ е счетено, че отговаря на изискванията на ISO. Предоставени са протоколи от „Технотест“ за промяна на МПС от товарен в специален автомобил, предоставено е удостоверение за изменение в конструкцията от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Протоколи от DEKRA за идентификация на ППС, протоколи за съответствие, протоколи с диаграма и устройство на спирачната система, измерване на масата на МПС и други. Относно монтажа на метановата уредба не са намерени приложени документи по делото.

Вещите лица са приели, че извършените промени в конструкцията на локомотива и вагоните съгласно документите по делото са оценени като инженерно допустими и е счетено, че отговарят на условията за безопасност, като липсва сертификат за метановата система.

Рамата на автомобила е LGWDA3N55DB653252, като първата регистрация е от 29.01.2014 г. Номера на рамата е щампован на задна дясна страна рамката на шасито - до задно дясно колело. Същата я има и на алуминиева табела занитена в моторния отсек, като е видно, че тя е

премахната от оригиналното купе на автомобила и е монтирана на ново място с поп нитове, което е било необходимо предвид промяната на конструкцията. Годината на производство на автомобила е 2013 година. За вагоните на влакчето може да се съди от фактурата за доставка издадена на 17.10.2014 г. От тук може да се заключи, че вероятната дата година на производство е 2014 година.

Съществуват и други производители на атракционни влакчета в рамките на ЕС. Такава е фирма Dottotrains от Италия, The Point International.

Вещите лица посочват, че е трудно да бъде определена каква би била цената на подобно влакче през 2014 година, но по делото има приложена оферта от фирмата The Point International, с представителство в България, гр. Търговище. Базовата ценова оферта е в размер на 139 000 евро без ДДС. Допълнително се заплаща за отопление и климатик на локомотива, PVC затваряне на вагоните, тапициране на седалките. Тези допълнителни екстри са на обща цена от 17 400 евро без ДДС.

Вещите лица са посочили, че за да бъде даден отговор на въпроса технически възможно ли е влакчето с двата вагона да бъде използвано по предназначение, съобразно релефа на предвидения маршрут, трябва да бъде изминат маршрута с необходимата маса и натоварване, както и да бъдат направени необходимите маневри.

При направения оглед е установено, че повечето от гумите на целия състав са с ниско налагане и нацепени, акумулатора на „локомотива“ липсва, няма валидна гражданска отговорност, не е намерен и контактния ключ (ключа за палене). Необходимо е да бъдат подменени повечето от флуидите, като двигателно масло, спирачна течност, масло на компресор за въздух и други предвид дългия престой. Без тяхната проверка и подмяна съществува потенциален риск за възникване на инцидент. Поради тези причини няма как да бъде направен пътен тест.

Към делото има приложена автотехническа експертиза изготвена на 08.08.2017 г. от инж. Йордан Михайлов, проф. дтн. Инж. Михаил Серафимов и инж. Господин Гроздев. В нея по експериментален път, е даден отговор на поставения въпрос. Вагоните са били равномерно натоварени с чували с пясък, равнявайки се на максималния капацитет на пътниците. Прави впечатлени, че избрания маршрут е в лошо състояние на асфалтовата настилка, с големи наклони, които затрудняват атракционното влакче, тесни участъци и недостатъчни пространства за маневриране.

Маршрута е изминат с лек автомобил, направен е видеозапис и са записани данни за маршрута.

При констатираното състояние на проектния маршрут с начало старата баня „Дели хамам“ и край крепост „Хисаря“, влакчето не може да се движи по него поради следните причини: След отклоняването от ул. „В. Левски“ към ул. „Мадара“, наклона на улицата е около 13 - 14% в продължение на около 500 м. Ако по ул. „Мадара“ има паркирали автомобили, влакчето трудно ще премине.

Влакчето трябва да направи обратен десен завой на ул. „Мадара“, което налага навлизане в насрещната лента и като цяло е трудно предвид дължината на състава. На паркинга край паметника на Васил Левски влакчето не може да се обърне ако има паркирали автомобили а дори и без тях, паркинга не е достатъчно широк за безопасно обръщане на влакчето. При връщане на влакчето, предвид настоящата организация на движението при която ул. „Мадара“ е еднопосочна, влакчето трябва да се върне по ул. „Хисарска“. След отклоняването към ул. „Хисарска“, наклона на улицата е около 21% а самата улица е неравна и тясна. Предвид профила на улиците, при пълно натоварване локомотивът ще изпитва затруднения при изкачването, като се предполага сравнително бързо износване на съединителя. Възможно е при наложило се спиране в участъка с максимален наклон влакчето да не може да потегли поради приплъзване на съединителя.

Формиран е извод от вещите лица, че при реални условия технически е невъзможно влакчето с двата вагона да бъде използвано по предназначение, съобразно релефа на предвидения маршрут.

Отразено е от вещите лица, че при направения оглед в локомотива са намерени три заповеди на кмета с номера 1026, от 17.07.2015 г. , 1026 от 17.07.2015г., 1341 от 17.09.2015 г. В същите е записан друг маршрут на влакчето, различен от заданието на поръчката, а именно „Начало на маршрута: от Целодневна детска градина „Мария Сиркова“ на ул. „Васил Левски“ № 35, Транспортен мост, ул. „Търговска“, бул. „България“ до кръговото движение /Салито/ и обратно“, както и конкретни разписание.

За 2014 година МРЗ е била в размер на 340 лв. Община Ловеч е заплатила за атракционното влакче 299 777. 13 лева. Според оценката на приложените по делото документи, стойността на влакчето не надхвърля сумата от 180 670. 00 лева без ДДС. Така разликата между пазарната и платената цена възлиза на 119 107 лв или приравнено в МРЗ прави 350 минимални работни заплати.

Вещите лица са извършили повторен оглед на влака и вагоните и са изложили в табличен вид параметрите, заложени в техническото задание на обществената поръчка за доставка на „Атракционен влак с два вагона“ и параметри при направена проверка. В Декларацията за съответствие и Протокола за идентификация на ППС №1815438637-75 от 03.06.2014 година, издаден от „Декра автомобил“ размерите не отговарят на описаните при направения оглед, но не отговарят и на параметрите от Техническото задание. Има разминавания.

Отработените газове, технически допустимата максимална маса, разпределението на допустимите максимални маси по осите, максималната скорост не са измервани при направения оглед.

Вещите лица са приели, че по събраната техническа документация, счетоводна такава и доказателства по делото, може да направим заключението, че атракционното влакче е ново. Нови са вагоните, както и шасито на автомобила използван за „локомотив“. Част от компонентите в „локомотива“ не са нови. Това са например някои от дървените части, волана, педалите и други.

Формиран е извод от вещите лица, че атракционното влакче в констатираното от експертизата състояние няма да може да изпълнява първоначалния зададен маршрута с начало старата баня „Дели Хамам“ и край крепост „Хисаря“. Трасето е твърде стръмно и тясно, няма достатъчно място за маневри и би представлявало опасност за пътуващите във влакчето.

С протоколно определение от 18.05.2022 год. по ВНОХД № 41/2021 год. АпСНС - София е отменил присъдата по НОХД № 1749/2018 год. на СНС в частта й за Б. Н. Д.а и е прекратил наказателното производство 316, пр. 2 във връзка с чл. 308, ал. 1, пр. 2 НК поради изтекла абсолютна давност.

Горната фактическа обстановка е приета след следния анализ на доказателствата, който се възприема и от настоящия състав:

Правилно ОС-Ловеч приема фактическата обстановка, като съответстваща на : показанията на св. П. Н., Д. Д.., В. И., П. П., Ненчо Д., Бисер Аврамов, Д. И., Константин Д., Богдана Д.а, А. Т.,Минко С., Д. И., К. В., Ертан Хасан, Д. Й., Таня Иванова, Поля С.а, Даниел Колев, Корнелия М.а, приложените писмени доказателства, заключението на комплексна графическа и техническа експертиза, заключението на комплексна графологическа и техническа експертиза, заключението на вещото лице по икономическата експертиза, допълнителна икономическа експертиза, заключението на вещите лица проф. д.т.н. инж. Станимир КараП., инж. Стефан Каменов Мутафчиев, инж. Ивайло Русев Иванов, инж. Владислав Г. Самоходов и инж. Янко Николаев Сиджимов по повторната автотехническа експертиза.

Правилно се дава вяра на приобщените показания на свидетелите, тъй като са депозирани в период по - близък до периода на деянието, което е от преди повече от 10 години/ от 05.11.2014 г. до 15.12.2014 г. Правилно съдът е кредитирал заключението на комплексна графическа и техническа експертиза, заключението на комплексна графологическа и техническа експертиза, заключението на вещото лице по икономическата експертиза и допълнителна икономическа експертиза.

Не става ясно защо съдът не приема заключението на вещите лица по повторната тройна авто-техническа експертиза (т.8, л.57-67 от ДП), тъй като не са изложени съображения, а само е посочено, че възниква съмнение относно неговата правилност и обоснованост. Но тъй като е назначил и възприел петорната такава, изготвена от в.л.КараП., Мутафчиев, Иванов, Самоходов и Сиджимов, които изясняват относимите въпроси по делото, то липсата на съображения не е съществено процесуално нарушение.

След анализа на доказателствата ОС-Ловеч е изложил следните мотиви от правна страна, които се приемат от настоящия състав, с допълнителните уточнения:

ОС-Ловеч признава подсъдимия М. С. К. за невиновен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, защото приема, че деянието, осъществено от К., не е престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. В тази насока правилно е посочено, че не е налице спор по делото, че Кметът е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК - кмет на община Ловеч, на което е възложено да изпълнява със заплата временно ръководна работа в Община Ловеч и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч, и в качеството си на ръководител, съобразно §1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС (изм., ред. ДВ бр.98 от 13.12.2012 г.), на организация от публичния сектор, съобразно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС (изм., ред. ДВ бр.15 от 15.02.2013 г.), вр. с §1, т.5 от ДР на ЗПФ. Правилно ОС-Ловеч приема, че Кметът няма задължение да състави и подпише на 5.11.2024 г. приемопредавателен протокол. Това задължение е на свидетеля Дренска, която е присъствала на доставката и не е подписала протокола. Фактът, че св. Дренска има задължение да приеме доставката, следва от приложените писмени и гласни доказателства по делото - Заповед №963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч т. 3, показания на св. П. Н. /Директор на Дирекция „Проекти и програми“, показанията на св.К. В. /Началник отдел „Разходване на средства и контрол“ към дирекция „Проекти и програми“/, които съответстват на сключения с нея граждански договор. Обосновано се посочва от ОС-Ловеч, че по делото е установено от гласните доказателства, че при нито една обществена поръчка доставката не е приета лично от Кмета на Община Ловеч. В Община Ловеч има изградена структура за провеждане на обществени поръчки - Дирекция „Проекти и програми“ и съответни отдели. Със заповеди на Кмета на Община Ловеч са определени отделни лица и техните задължения във връзка Договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР (2007-2013) № BG161PO001/3.1-03/2010/032 за изпълнение на проект: „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“. Следователно подсъдимият К. не е нарушил: чл.18, ал.1, раздел VII от Договор с № BG161РО001/3.1-03/2010/032-D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Приемането на доставката се извършва в момента на разтоварването и предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан в два екземпляра от представител на възложителя и представител на изпълнителя.“; - чл.4, ал.1, т.2, раздел III от Договор с № BG161РО001/3Л- 03/2010/032-D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Разплащането по договора ще става, както следва: окончателно плащане - в размер на 50% от стойността на договора в 30 /тридесет/ дневен срок след подписване на двустранен протокол за приемане на доставката без забележки, представяне и одобряване на фактура и всички документи, необходими за сертифициране и регистриране на влакчето като превозно средство, движещо се със скорост до 30 км в час. В случаите, когато са констатирани недостатъци по изпълнението, сумата се изплаща в срока, предложен от изпълнителя след отстраняването им.“; - чл.12, ал.3, раздел V от Договор с №BG161РО001/3.1-03/2010/032- D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Възложителят е длъжен при приемане на доставката да извърши проверка на съответствието й с оферираните параметри.“; - чл.6, ал.1 от ЗФУКПС, съгласно който: „Ръководителите на организациите по чл.2 отговарят за постигане целите на организациите, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин.“; - чл.7, ал.1 от ЗФУКПС (изм., ред. ДВ бр.98 от 13.12.2012 г.), съгласно който: „Ръководителите на организациите по чл.2 отговарят за: т.4. спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на публичните средства, както и за законосъобразното им управление и разходване“.

Следва да се има предвид още според настоящата инстанция, че подсъдимия К., видно от приложените заповеди №1078/08.09.2014г., №874/27.08.2012г. и сключения граждански договор, във връзка с нея е възложил горните задължения на съответните длъжностни лица и такива по сключен граждански договор, каквато е Т. С..

На следващо място правилно ОС-Ловеч посочва, че прокуратурата е приела, че К. е осъществил престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК и чрез действие като на 15.12.2014 г., при условията на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, съставил лично и чрез Дария Недкова Иванова бюджетно платежно нареждане от същата дата, депозирано за изпълнение в банка „ДСК“ ЕАД на същата дата, с което от банкова сметка с IBAN: BG73STSA93003241996214 с титуляр Община Ловеч наредил бюджетен банков превод в размер на 179 866,27 лева към банкова сметка с IBAN BG73STA93000022196353, с титуляр ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна, с който нареден банков превод била заплатена изцяло съставляващата основание за извършването му фактура с №2000000001/05.11.2014г., с отразени в нея доставчик ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна и получател Община Ловеч, и посочена стойност за плащане в размер на 179 866,27 лева с начислен ДДС, и основание на сделката: „Договор№BG161PO001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. с предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч“, и от това последвали значителни щети за Община Ловеч, възлизащи общо в размер на 179 866. 27 лева.

В горната насока правилно се посочва от ОС-Ловеч, че по делото е изяснен механизма на плащане във връзка с проведените обществени поръчки в Община Ловеч. Със Заповед №1078/08.09.2014 г. е определена Поля С.а да води досието за разход във връзка с Договор за доставка на атракционно влакче с два вагона. От показанията на св. С.а, счетоводител по проекта, се установява, че след като бъдат доставени съответните доставки, заедно с контролен лист, протоколите, фактурите, изготвя заявка за плащане, която се съгласува с лица от Община-Ловеч, съгласно процедурния наръчник, които дават разрешение за плащане и технически изготвя платежното нареждане, заедно с контролен лист, протокола за доставка и на база фактурата. Свидетелката пояснява, че заявката се проверява от Началник отдел „Управление на проекти“ и се одобрява от Директор на „проекти и програми“. Св. С.а посочва, че св. Д. И., Началник отдел „Мониторинг и контрол“ също извършва проверка. След това платежното нареждане, заедно с придружаващите го документи, се предава на св. Д. И., главен счетоводител, която също го проверява и го подписва. Кметът подписва последен платежното нареждане. Свидетелката Поля С.а посочва, че няколко човека следят за пълно окомплектоване на документите - началник Отдел „Управление на проекти“, който е одобрявал заявката и директор Дирекция „Проекти и програми“. Свидетелката уточнява, че след приключване на проекта, превозното средство се предава на главното счетоводство за заприходяване по сметка и се завежда на конкретно длъжностно лицешофьора. Свидетелката излага, че заявката и фактурата се проверяват в отдел „Проекти и програми“. Извършвани са проверки от Димитър Д.

координаторът на проекта от Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ и от Началник отдел „Мониторинг и управление на проекти“ Д. И., след което се утвърждава от Директора на „Проекти и програми“. В тази връзка са и дадените от св. Д. И. показания, Началник отдел „Счетоводство“, от които се установява, че за да се извърши плащането, счетоводителят на проекта предвижва фактурата, която първо се парафира от кмет, че е разрешено плащането, след което се изготвя заявка за извършване на плащане, прегледано е и подписано от човек от екипа на проекта, след това е утвърдено и от дирекция „Проекти и програми“ и чак тогава, когато е проверено, идва за подписване на платежното нареждане, подписва тя и след това кмет. Към заявката се прилагат необходимите документи. Свидетелката е пояснила, че заявката за плащане има подписи, примерно на директор Дирекция „Проекти и програми“, тази заявка се изготвя от счетоводителя на проекта и той започва да събира подписи. Всяко длъжностно лице проверява тази документация и платежното е последното на процедурата.

Обоснован е изводът, че от тези гласни и писмени доказателства следва извод, че Кметът подписва последен платежното нареждане, не го съставя, като преди това изготвената заявка за плащане, с приложените към нея контролен лист, фактура и други документи се проверява от св. Димитър Д. координаторът на проекта Димитър Д. от Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ и Началник отдел „Мониторинг и управление на проекти“ св. Д. И., след което се утвърждава от Директора на „Проекти и програми“. Показанията на св. Поля С.а съответстват на показанията на св. Д. И. /главен счетоводител/, показанията на св. Д. И., както и на Заповед № 963/21.06.2021 г. и Заповед № 1078/8.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч.

Въз основа на горното обосновано ОС-Ловеч приема, че подсъдимият не е осъществил приетите бездействия и действия в аспекта на чл.219, ал.1 от НК и не е налице причинна връзка между поведението му и настъпилия резултат, твърдян от прокуратурата.

На следващо място правилно е посочено от ОС-Ловеч, че прокуратурата приема, че неизпълнението на К. се изразява в това, че не е положил достатъчно грижи за възложената му работа при извършване на дейности по проверка при получаване и приемане на доставката - атракционното влакче, по проверка при фактическо приемане на доставката, по проверка на качеството на доставена стока и съответствието й с оферираните параметри, и при управление и разходване на публични средства, като това е сторено в нарушение: на т.2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч, утвърден със заповед с № 353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч, на чл.18, ал.1, раздел VII, на чл.4, ал.1, т.2, раздел III и на чл.12, ал.3, раздел V от Договор с № BG161PO001/3.1- 03/2010/032- D24/03.09.2014 г. 4за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, както и на чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от ЗФУКПС.

Няма спор, че процедурния наръчник е бил приет със Заповед на самия Кмет - К. с № 353/14.04.2014 г. (т.9, л.12), а Договора от 03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ е бил подписан от името на възложителя - община Ловеч, лично от К., което означава, че същият е запознат със съдържанието им. На следващо място правилно е посочено от ОС-Ловеч, че подсъдимата е била на граждански договор и не била запозната с Процедурния наръчник. С Процедурния наръчник са били запознати служители на Община Ловеч, сред които разпитаните по делото свидетели. След запознаване с процедурния Наръчник, служителите са се подписвали в длъжностните характеристики, че са запознати с него. Това не е осъществено по отношения на подсъдимата С., тъй като не е служител на Община Ловеч и няма длъжностна характеристика.

Правилно също така е е посочено от първата инстанция, че е неоснователно становището на прокуратурата, че през цялото време след получаване на влакчето на 05.11.2014 год. документацията, предоставена от „Еврогеимс“ е била налична и на разположение на К. и на С. и ако те не са действали небрежно, са щели да видят разликите в оферираните и реалните параметри, видими от представените документи, а така също е можело да бъдат установени, ако бяха извършени реални замервания и тестове на предоставената стока. Това е така защото задължение да приеме влакчето има св. Дренска. На следващо място, по делото е установено, че св. Д. И. осъществява контрол върху дейността на С.. Този факт се установява от Заповед №1078/08.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч, която съответства на показания на св. Д. И., длъжностната й характеристика, както и на показанията на св. К. В. и св. П. Н.. Координатор на екипа е бил св. Димитър Д.. Подсъдимите нямат задължение да приемат влакчето и да съставят приемо-предвателния протокол.

ОС-Ловеч посочва, че по делото е установено, че приемо-предавателния протокол не е основание за плащане по проекта. От показанията на св. Поля С.а се установява, че след приключване на проекта всички документи се изпраща в Регионалната дирекция във Видин за извършване на проверка. След извършване на проверка, те идват на място за проверка на купените активи дали отговарят на договора по проекта, които са отчетени документално. След проверка на място, си подават искане към София за верификация на плащането. От показания на св. Поля С.а, се установява, че в конкретния случай са идвали на проверка и са подали към София искане за верификация на плащането. От показанията на св. Ертан Хасан, заместник кмет с ресор бюджет, общинска собственост, местни данъци, се установява, че на място е извършена проверка на влакчето от София.

Относно основанието за плащане, според настоящата инстанция, следва да се има предвид, че действително от т.1V. 2 от Процедурния наръчник, утвърден със заповед №353/14.04.2014г., влязъл в сила на 01.06.2014г. се установява, че при договори за доставка се подписват два протокола – приемопредавателен и констативен протокол. Първия установява приемането и предаването на оборудването със съответната спецификация в срок, а втория се подписва при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й. Посочено е, че втория/констативния/ посочва проведените тестове и проби, ако такива са необходими и се описват гаранционните карти и инструкции за експлоатация. Втория е основание за плащане. Видно е от инкриминирания приемо-предавателен протокол от 05.11.2014г., че в същия подробно е посочено, по какъв договор се доставя, по каква оперативна програма, кога е доставено, какво се доставя, като подробно са описани спецификите на локомотива и вагоните. Освен това е посочено, че оборудването е прието без забележки. Този приемо-предавателен протокол съответства на чл.4 ал.1 т.2 от Договор с № BG161РО001/3.1-03/2010/032- D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“. Това означава, че инкриминирания протокол е изготвен съобразно договора с доставчика. На следващо място не е ясно защо прокуратурата иска протоколите по т.1V. 2 от Процедурния наръчник да са на отделни хартиени носители. Няма пречка на един хартиен носител да се съчетаят двата протокола по визираната точка от процедурния наръчник, стига да имат съответните реквизити. В тази насока е видно, че в инкриминирания протокол изрично и подробно е описано какво се получава и че се получава без забележки. Това означава, че този протокол е и констативен такъв и съответно е основание за плащане. Формалното разграничение на двата вида протоколи би се наложило ако характера на доставката и стоката налага това. В случая, обаче е безспорно, че на 05.11.2014г. локомотива с вагоните е доставен, прегледан, изпробван доколкото е възможно/управляван е в двора на казармата/ и не е имало възражения от страна на възложителя/камбаната в последствие е доставена без проблеми от страна на доставчика/. Повече от очевидно е, че въпросният приемо-предавателен протокол изпълнява функцията на двата, предвидени в т.1V. 2 от Процедурния наръчник. При това положение се получава, че прокуратурата повдига обвинение във връзка с този протокол само поради наименованието му, без да вземе предвид съдържанието му, с което на практика се констатира, че стоката се приема без забележки. И което е важно оформения приемо-предавателен протокол е съобразен с подписания договор и това означава, че стоката е приета без забележки и се дължи изпълнение на задължението за плащане от страна на общината.

Правилно в известна степен ОС-Ловеч не споделя аргумента на прокуратурата, че „независимо, че К. е определил Т. С. за ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съобразно негови заповеди № 874/27.08.2012 г., № 963/20.09.2012 г. и заповед № 1078/08.09.2014 год., и чрез сключването с нея на Граждански договор №BG161P0001/3.1-03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014г., 07.11.2014 г. и 06.12.2014 г., и по този начин й е делегирал част от правомощията си, това делегиране не го е освободило от отговорност за изпълнението на делегираните й правомощия, т.е. неговите правомощия като представител на Възложителя не са отпаднали. Този извод на ОС-Ловеч следва да се разбира в смисъл, че няма как да се приеме, че Кмета след като определя ръководител на проекта и издава другите организационни заповеди не е положил достатъчно грижи по смисъла на чл.219 ал.1 от НК. Всъщност не е ясно според обвинението, какво още е следвало да направи кмета – да следи всеки задължен по проекта/по заповед, по силата на длъжностната му характеристика и граждански договор/ какво прави и да го коригира на всяка стъпка и при всяко фактическо или правно действие. Това е очевидно невъзможно и поради това кмета има съответна администрация на разположение, за да се осъществяват функциите и задачите, които са му възложени от закона.

Правилно на следващо място ОС-Ловеч посочва, че съгласно чл. 39, ал. 2 във връзка с чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Кметът има определени правомощия и той може да ги делегира на заместниците, но не и на лица извън Общината. К. е определил С. за ръководител на проекта с определени задължения, посочени в заповед № 963/21.06.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, но не й е делигирал част от правомощия си, както приема Прокуратурата. Със Заповед № 1078/8.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч инж. Т. С. е определена за лице, което да осъществява контрол по изпълнението на договора. По делото е установено, че нито К., нито С. са имали задължение да приемат доставката по проведената обществена поръчка. Налице са гласни доказателства, от които се установява, че К. не е приел нито една доставка по проведена обществена поръчка за периода, през който е бил Кмет на Община Ловеч. Кметът няма задължение да приема доставките в Община Ловеч. В ЗМСМА са предвидени правомощията на Кмета и сред тях не е предвидено Кметът да приема доставките от проведени обществени поръчки в Общината. Такова задължение в случая е имала св. Дренска.

На следващо място правилно ОС-Ловеч не приема и извода на Прокуратурата, че след като на 05.11.2014г. той, като единствения присъстващ законен представител на възложителя, е следвало да състави и да подпише заедно с представителя на изпълнителя, приемо-предавателен протокол, при получаване и приемане на доставката, в момента на разтоварването й, с който да се удостовери приемането и предаването на същата, и който приемопредавателен протокол да съдържа техническа спецификация на доставеното оборудване и количествата, с който да се докаже спазването на договорения срок и да се удостовери, че изпълнителят е предал, а възложителят е приел съответната доставка в срок, но К. не е изпълнил това. По делото е установено безспорно, че подсъдимият К. е извикал св. Дренска, тъй като тя е лицето, отговорно да приема доставките по проекта, като на нея са били дадени документите от изпълнителя и последният е подписал приемо-предавателния протокол същия ден.

Правилно на следващо място ОС-Ловеч не приема и тезата на Прокуратурата, че за времето от 05.11.2014 г. до 15.12.2014 г. К., С., или и двама заедно, е следвало да съставят и да подпишат двустранен констативен протокол при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й, в който да се опишат проведените тестове и проби, както и предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация, в който да се отразят констатирани забележки и недостатъци по изпълнението, съответно без да е предложен от изпълнителя срок за отстраняването им, и който двустранен констативен протокол съставлява основание за извършване на плащане и се прилага към фактура за плащането, и е следвало да извършат проверка за съответствието на доставената стока с оферираните параметри.

Задължение на св. Дренска е да приеме доставката и тя е била при пристигане на влакчето. Двустранен констативен протокол не съставлява основание за извършване на плащане по Оперативната програма. В Община Ловеч е имало Дирекция „Проекти и програми“, отдел „Разходване на средства и контрол“ отдел „Управление на проекти“, отдел „Мониторинг и устойчивост на проекти“ и счетоводител по проекта, които са се занимавали само с изпълнението на проектите и договорите. Освен това по-горе беше обсъден въпросния протокол, който има характера и на констативен по смисъла на Процедурния наръчник на общината.

Прокуратурата е формирала извод, че „нито К., нито С. са изпълнили горепосочените техни задължения, и въпреки това на 15.12.2014 г., при условията на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС (в редакцията към онзи момент), изискващ прилагането на системата за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания, К. съставил лично и чрез Дария Недкова Иванова бюджетно платежно нареждане от същата дата, депозирано за изпълнение в банка „ДСК“ ЕАД на същата дата, с което от банкова сметка с IBAN: BG73STSA93003241996214 с титуляр Община Ловеч наредил бюджетен банков превод в размер на 179 866,27 лева към банкова сметка с IB AN BG73STA93000022196353, с титуляр ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна, с който нареден банков превод била заплатена изцяло съставляващата основание за извършването му фактура с №2000000001/05.11.2014 г., с отразени в нея доставчик ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна и получател Община Ловеч, и посочена стойност за плащане в размер на 179 866.27 лева с начислен ДДС, и основание на сделката: „Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/032-D- 24/03.09.2014 г. с предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч“.

Правилно във връзка с горното ОС-Ловеч посочва, че следва да се съобрази, че Кметът не съставя платежни нареждания, както приема обвинението. Той ги подписва последен, след главния счетоводител, след което сумата се превежда.Подробно е изяснен механизма, начина и процедурата, по който се извършват плащания в Община Ловеч по проведените обществени поръчки и договори от показанията на св. Поля С.а и св. Д. И..

Прокуратурата приема, че с плащане на окончателната сума по договора са причинени на Община Ловеч значителни щети, възлизащи общо в размер на 179 866. 27 лева. Правилно в тази връзка ОС-Ловеч приема, че на Община Ловеч не са причинени вреди от бездействия и действия на К. и С.. Посочената сума е платена по сключения договор. Налице са гражданско правни отношения, а не престъпление. Община Ловеч е водила дело срещу изпълнителя по договора, но с Решение е отхвърлен иска й, като неоснователен и недоказан - Решение № 578/17.07.2018 г. по т.д. № 55 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 22.07.020 г. /т. 1 от настоящото дело, стр. 217-221/. Съществен момент от мотивите на съдебните актове /на ОС-Варно и АС-Варна/ е това, че искът на Община Ловеч е неоснователен защото не техническите характеристики на влакчето са различни, а защото не е използвано в последствие от Община Ловеч. Което не е по вина на доставчика.

Правилно също така ОС-Ловеч се позовава и на безспорно установеното, че на Общината е наложен акт от АДФК, който не е обжалван. Не са обжалвани от Общината и наложените две корекции. Тази позиция на новото ръководство на общината след избиране на нов кмет е повече от странна. Показанията на св.М.а/новия кмет на общината/, че такова било виждането на юридическия екип няма как да се приеме за сериозно.

На следващо място правилно се приема от първата инстанция, че следва да е налице причинна връзка между поведението на подсъдимите и вредата и в тази връзка, че не е налице причинна връзка между деянието на подсъдимите и приетата вреда от обвинението.

Обвинението посочва, че съгласно изискванията на чл. 12, ал. 3 от договор № BG 161РО001/3.1-03/2010/032 - D24/03.09.2014 г. за доставката на атракционното влакче сключен между Община Ловеч - Възложител и Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр. Варна - Изпълнител, „Възложителят е длъжен при приемане на доставката да извърши проверка на съответствието й с оферираните параметри.“ Посочва, че при извършената съпоставка между отразените параметри на приетият локомотив в двустранно подписания приемо - предавателен протокол от 05.11.2014 г., и параметрите на представените при доставката на влакчето, оригинал на Удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство № АОО2056/09.06.2014 година, издадено от Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“ и Протокол за идентификация на ППС № 1815438637-75 от 03.06.2014 г. издаден от DEKRA Automobil GmbH, се установява, че нито кмета на общината - обв. К., нито инж. Т. С. - Ръководител на проекта, са извършили проверка на съответствието на параметрите:тегло, разпределение на технически допустимата максимална маса върху първа ос, разпределение на технически допустимата максимална маса върху втората ос, дължина, ширина и височина на доставения локомотив, с оферираните такива параметри от доставчика, с което не са изпълнили задълженията си съгласно чл. 12, ал.3 от сключения договор №BG 161РО001/3.1 -03/2010/032 - D-24, между Община Ловеч и Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр. Варна, за доставката на атракционно влакче - локомотив с два вагона. Навежда аргумент, че дори и да не са разполагали със специални знания в тази сфера, същите са имали възможността да ангажират специалисти консултанти, които да проверят всичко което е необходимо, за да се прецени съответствието на доставеното с оферираното, но те не са изпълнили това.

Във връзка с горното правилно се посочва от ОС-Ловеч, че не е налице спор по делото, че има несъответствия на следните параметри: тегло, разпределение на технически допустимата максимална маса върху първа ос, разпределение на технически допустимата максимална маса върху втората ос, дължина, ширина и височина на доставения локомотив, с оферираните такива параметри от доставчика. В тази връзка е и заключението на вещите лица по повторната автотехническа експертиза. По делото е установено, че влакчето е изпълнявало своето предназначение по друг маршрут, определен със Заповед на Кмета на Община Ловеч. От заключението на вещите лица по повторната автотехническа експертиза се установява, че извършените промени в конструкцията на локомотива и вагоните, съгласно документите по делото са оценени като инженерно допустими и е счетено, че отговарят на условията за безопасност, като липсва сертификат за метановата система. Прави впечатлени, че избрания маршрут е в лошо състояние на асфалтовата настилка, с големи наклони, които затрудняват атракционното влакче, тесни участъци и недостатъчни пространства за маневриране. Маршрута е изминат с лек автомобил, направен е видеозапис и са записани данни за маршрута. При констатираното състояние на проектния маршрут с начало старата баня „Дели хамам“ и край крепост „Хисаря“, влакчето не може да се движи по него поради следните причини: След отклоняването от ул. „В. Левски“ към ул. „Мадара“, наклона на улицата е около 13 - 14% в продължение на около 500 м. Ако по ул. „Мадара“ има паркирали автомобили, влакчето трудно ще премине. Влакчето трябва да направи обратен десен завой на ул. „Мадара“, което налага навлизане в насрещната лента и като цяло е трудно предвид дължината на състава. На паркинга край паметника на Васил Левски влакчето не може да се обърне ако има паркирали автомобили а дори и без тях, паркинга не е достатъчно широк за безопасно обръщане на влакчето. При връщане на влакчето, предвид настоящата организация на движението при която ул. „Мадара“ е еднопосочна, влакчето трябва да се върне по ул. „Хисарска“. След отклоняването към ул. „Хисарска“, наклона на улицата е около 21% а самата улича е неравна и тясна. Предвид профила на улиците, при пълно натоварване локомотивът ще изпитва затруднения при изкачването, като се предполага сравнително бързо износване на съединителя. Възможно е при наложило се спиране в участъка с максимален наклон влакчето да не може да потегли поради приплъзване на съединителя. Формиран е извод от вещите лица, че при реални условия технически е невъзможно влакчето с двата вагона да бъде използвано по предназначение, съобразно релефа на предвидения маршрут. Отразено е от вещите лица, че при направения оглед в локомотива са намерени три заповеди на кмета с номера 1026, от 17.07.2015 г. , 1026 от 17.07.2015 г., 1341 от 17.09.2015 г. В същите е записан друг маршрут на влакчето, различен от заданието на поръчката, а именно „Начало на маршрута: от Целодневна детска градина „Мария Сиркова“ на ул. „Васил Левски“ № 35, Транспортен мост, ул. „Търговска“, бул. „България“ до кръговото движение /Салито/ и обратно“, както и конкретни разписание. Направен е извод от вещите лица, че атракционното влакче в констатираното от експертизата състояние няма да може да изпълнява първоначалния зададен маршрута с начало старата баня „Дели Хамам“ и край крепост „Хисаря“. Трасето е твърде стръмно и тясно, няма достатъчно място за маневри и би представлявало опасност за пътуващите във влакчето. Основателно е становището, че кметът е поставял този въпрос на обсъждане на Общинския съвет и във всеки един момент този маршрут може да се промени.

ОС-Ловеч правилно констатира, че влакчето не е приобщено като веществено доказателство. В т. 6 от досъдебно производство има представен албум за извършен оглед на влакчето от 13.09.16 г. и са представени само снимки. Не са спазени разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от НПК. Влакчето и вагоните не са приобщени като веществени доказателства по делото и не са предявявани на страните.

Относно подсъдимата Т. В. С. ОС-Ловеч я признава за невиновна в това, че за времето от 06.11.2014 г. до 15.12.2014 г., в гр. Ловеч, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч - ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, което й качество е възникнало съобразно: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, Граждански договор № BG161PO001/3.1- 03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014 г., 07.11.2014г. и 06.12.2014 г., заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, т.5, т.13, и т.14, и заповед № 1078/08.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч, т.1, при условията на независимо съпричиняване с М. С. К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК - кмет на Община Ловеч, на което е възложено да изпълнява със заплата временно ръководна работа в Община Ловеч и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч, и в качеството му на ръководител, съобразно §1, т.8 от ДР на ЗФУКПС /изм., ред. ДВ бр.98 от 13.12.2012 г./, на организация от публичния сектор, и чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС /изм., ред. ДВ бр.15 от 15.02.2013 г./, вр. с §1, т.5 от ДР на ЗПФ, и чрез Дария Недкова Иванова, на длъжност Началник отдел „Счетоводен“ при Община Ловеч, не положила достатъчно грижи за възложената й работа при извършване на дейности по проверка при фактическо приемане на доставка, по проверка на качеството на доставена стока и съответствието й с оферираните параметри, като в нарушение на: т.2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч, утвърден със заповед с № 353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч; чл.4, ал.1, т.2, раздел III от Договор с № BG161РО001/3.1- 03/2010/032- D-24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“; чл.12, ал.3, раздел V от Договор с № BG161PO001/3.1-03/2010/032- D-24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, и от това последвали значителни щети за Община Ловеч, възлизащи общо в размер на 179 866.27 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК.

ОС-Ловеч правилно приема, че подсъдимата С. не е длъжностно лице и деянието, осъществено от нея, не е престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. Обвинението приема, че длъжностното качество на С., съгласно разпоредбата на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, е възникнало на основание: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на община Ловеч, с която е определил Т. В. С. за ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“; Граждански договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-U- 08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014г, 07.11.2014 г. и 06.12.2014 г., заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на Община-Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, в частта, с която са й вменени задължения да организира и координира процедурите по другите дейности, свързани с проекта, по т. 5, в частта, с която са й вменени задължения да контролира воденето на документацията по проекта, по т.13, с която й е вменено задължение текущо да координира и контролира разработването на различните документи, съгласно българското законодателство и по т.14, с която й е вменено задължението да отговоря за осигуряването на необходимите документи при мониторинга и контрола на дейностите и направените разходи; заповед № 1078/08.09.2014 год. на Кмета на Община Ловеч (т.З, л.331), с която Т. В. С. е определена като ръководител на проект, да осъществява контрол по изпълнението на Договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014 год. за „Доставка на атракционно влакче -локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“.

Обвинението се позовава и на пълномощно от Кмета на Община - Ловеч от 29.08.2012 г. (т.10, л.121), с което С., като ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община - Ловеч“, била упълномощена да представлява Кмета пред договарящия орган за целите и през продължителността на договора за безвъзмездна помощ, да подписва оригинални административни и разходооправдателни документи и други, по посочения проект.

Прави се извод от обвинението, че С. е „придобила“ качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в Община Ловеч - ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, на базата на: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на община Ловеч, Граждански договор № BG161PO001/3.1-03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014 г., 07.11.2014 г. и 06.12.2014 г., заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на община Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, т.5, т.13, и т.14, и заповед № 1078/08.09.2014 год. на Кмета на община Ловеч, т.1. Бидейки задължена да упражнява контрол по изпълнението на Договора, тя е следвало да изпълнява и него, и Процедурният наръчник на община Ловеч, като само така тя е можела да изпълни задължението си да опази и управлява правилно чуждото имущество на Община Ловеч, а именно паричните средства на същото, които са заплатени за закупеното атракционно влакче.

Основателен е изводът на ОС-Ловеч във връзка с горното, че неправилно се приема, че С. е длъжна да изпълнява посочения договор и процедурния наръчник. С. не е страна по договора и няма как да й бъдат вменени задължения по него за изпълнение на договора. Контрол по изпълнение на договор не е идентично с изпълнение на договор. Тя не е служител на Община - Ловеч, Процедурния наръчник не й е връчен и не е запозната с него. На нея не й е връчено имущество и тя няма задължение да управлява и опазва имущество. С. няма отношение към съставените платежни нареждания.

Безспорно е установен реда за съставяне и подписване на платежни нареждания в Община - Ловеч.

Правилно на следващо място ОС-Ловеч не приема и тезата, че „независимо, че тя не е била част от организационната структура на лице - община Ловеч, по силата на сключен договор, с въпросните заповеди и договор, са й вменени редица задължения, (сред които да организира дейността на екипа и упражнява оперативен контрол върху работата му, да разпределя и възлага отделните задължения на членовете му, да контролира воденето на документацията по проекта, текущо да контролира

разработването на различните документи съгласно българското законодателство, да отговаря за осигуряване на необходимите документи при контрола на дейностите и направените разходи), т.е. в рамките на този проект тя не само, че е практически интегрирана към община Ловеч спрямо всички дейности, свързани с реализиране на проекта, но са й вменени ръководни функции спрямо трайно работещи по трудови правоотношения лица - членове на екипа по проекта, които същевременно изпълняват и други функции в община Ловеч“.

От приложените заповеди и договори се установява, че на С. са възложени чисто организационни функции, свързани с изпълнението на проекта и договора. Вменените задължения, които посочва обвинението /да организира дейността на екипа и упражнява оперативен контрол върху работата му, да разпределя и възлага отделните задължения на членовете му, да контролира воденето на документацията по проекта, текущо да контролира разработването на различните документи съгласно българското законодателство, да отговаря за осигуряване на необходимите документи при контрола на дейностите и направените разходи/ са организационни.

Правилно на следващо място ОС-Ловеч не споделя тезата, че по този начин „тя не само, че е практически интегрирана към община Ловеч спрямо всички дейности, свързани с реализиране на проекта, но са й вменени ръководни функции спрямо трайно работещи по трудови правоотношения лица - членове на екипа по проекта, които същевременно изпълняват и други функции в община Ловеч“.

Установено е че Димитър Д. е координатор на екипа; за експерт „туризъм и култура“ е определена Димитринка Дренска; за технически сътрудник Десислава Стоева и за счетоводител Поля С.а /Заповед № 963/29.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч/. Със заповед № 1078/8.09.2014 г. е определена Поля С.а, която да води досието за разход и Д. И., началник отдел, която да контролира Т. С.. Посочените лица са служители на Общината и са разпитани като свидетели. Те изпълняват определени задължения, въз основа на длъжностните им характеристики и сключени граждански договори. Единствено С. е лице, което е извън кръга на лицата от Община Ловеч. Неправилно прокуратурата приема, че С. „практически е интегрирана към община Ловеч спрямо всички дейности, свързани с реализиране на проекта, но са й вменени ръководни функции спрямо трайно работещи по трудови правоотношения лица - членове на екипа по проекта, които същевременно изпълняват и други функции в община Ловеч“. Обратното е вярно. Спрямо подсъдимата С. са определени лица от Общината, които имат контролни дейности, а именно св. Д. И. и Димитър Д. по отношение на договора и св. Поля С.а /да води досието за разход/. На С. са възложени чисто организационни функции, а не както приема прокуратурата „възложена работа с пазене и управление на чуждо имущество“. С. не е длъжностно лице и не е субект по чл. 219, ал. 1 НК.

На следващо място правилно се посочва от ОС-Ловеч, че подсъдимия К. може да направи Т. С. длъжностно лице, ако това му позволява закона. Той няма право да я овласти по силата на закона, защото в Закона за местното самоуправление и местната администрация е казано, че може да упълномощи само заместник-кметове да изпълнява неговите правомощия, в случаите когато това е предвидено в закона. Той издава тази заповедта в чисто организационен план, за да бъде конструирана дейността на съответния екип. С. е назначена като ръководител на екипа и единствена не е включена в организационната структура на общината, но не само защото не е включена в тази структура, тя не е длъжностно лице. За да бъде длъжностно лице, с оглед функциите, които изпълнява, съответния дълготраен материален актив трябва да й бъде връчен за пазене и управление, а има доказателства, че е връчен на съответно длъжностно лице. Освен това тя не може безконтролно да осъществява дейността на екипа, защото има заповед от кмета кой я контролира - по отношение на финансите това е гл. счетоводител Д. И., а по отношение изпълнение на договора е Д. И.. На подсъдимата не й е поверено имущество да го пази и управлява. От гласните доказателства - Д. И., Ертан Хасан, Поля С.а, М.а и Дренска, се установява, че се определя длъжностното лице от Общината, което да отговаря и на него му се заприходява съответното МПС като дълготраен актив и се завежда по сметка 205. Тези гласни доказателства съответстват на писмените - искана от съда информация във връзка с това, че е заведено влакчето на шофьора.

На следващо място правилно ОС-Ловеч не споделя тезата, че ръководителят на проект управлява бюджет (т.е. чуждо имущество) и ръководи екип/дейности (т.е. извършва ръководна работа), той попада в обхвата на закона. Посочва, че Върховният касационен съд приема, че ръководителят на проект в община е длъжностно лице, ако функциите му включват вземане на решения за разходване на средства или контрол върху изпълнението на проекта, като за придобиването на качеството „длъжностно лице“ е ирелевантно дали трудовоправната връзка с общината е възникнала въз основа на трудово или друго правоотношение, защото законът поставя изискване работата да е „възложена“ без оглед на правното основание.

Правилно се посочва, че подсъдимата С. не е управлявала бюджета на Общината и няма как да го управлява, а е имала само контролни и организационни функции. В нейните функции не е включено вземане на решения за разходване на средства. Св. Поля С.а е била определена за счетоводител, който да води досието за разход по договора.

Относно второто обвинение ОС-Ловеч признава подсъдимата Т. В. С. за невиновна в това, че на 06.11.2014 г., в гр. Ловеч, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община Ловеч - ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, което й качество е възникнало съобразно: заповед № 874/27.08.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, Граждански договор № BG161PO001/3.1- 03/2010/032-U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014 г., 07.11.2014г. и 06.12.2014 г., заповед № 963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч, раздел I, чл.1.1, т.4, т.5, т.13, и т.14, и заповед № 1078/08.09.2014 г. на Кмета на Община Ловеч, т.1, в кръга на службата си съставила официален документ - приемо-предавателен протокол, изискуем съгласно т. 2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч, утвърден със заповед с № 353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч, съгласно който: „Приемането на доставката се удостоверява с приемо-предавателния протокол, съдържащ техническа спецификация на доставеното оборудване и количествата, чрез който се удостоверява, че изпълнителят е предал, а възложителят е приел съответната доставка в срок, но не е основание за плащане.“, и съгласно чл.18, ал.1, раздел VII от Договор с № BG161PO001/3.1- 03/2010/032-D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Приемането на доставката се извършва в момента на разтоварването и предаването се удостоверява с приемо- предавателен протокол, подписан в два екземпляра от представител на възложителя и представител на изпълнителя.“, в който удостоверила невярно обстоятелство относно датата на съставянето и подписването на същия - „05.11.2014 г.“, при действителна дата на съставянето и подписването му от нейна страна - на 06.11.2014 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство пред Община Ловеч, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

Във връзка с горното правилно съдът е приел, че подсъдимата не е длъжностно лице смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК и следователно не може да е субект на престъплението по чл.311 от НК.

Обвинението приема, че престъплението по чл. 311, ал. 1 е извършено от С. виновно, при пряк умисъл. Приела е, че „Обвиняемата е имала представа в съзнанието си за общественоопасния характер на деянието, но е целяла настъпването на вредоносните последици“. При прекия умисъл следва да се докаже, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. По делото е доказано, че приемо предавателния протокол е подписан на 6-ти от подсъдимата, като е написала дата 5, тъй като тогава фактически е доставен влака. Следва да бъде доказана от и специалната цел по чл. 311, ал. 1 НК. Правилно обвинението посочва, че престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е налице, когато длъжностно лице в кръга на службата си състави истински официален удостоверителен документ, в който отразените факти или обстоятелства не отговарят на обективната действителност, като от субективна страна е необходимо то да е извършено с цел така изготвеният документ да бъде използван като доказателство за тези факти, обстоятелства или изявления.

От събраните доказателства се доказва, че целта на подсъдимата не е била да удостовери неверни обстоятелства, а да се удостовери, че е спазен срока за доставката по договора. Деянието не е осъществено от субективна страна от подсъдимата. По делото не са налице доказателства, от които да следва извод, че подсъдимата е имала тази специална цел - с цел така изготвеният документ да бъде използван като доказателство за тези факти, обстоятелства или изявления.

Правилно на следващо място ОС-Ловеч посочва, че деянието, осъществено от подсъдимата, не съставлява престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Няма спор, че С. не е подписала приемо-предавателния протокол на 05.11.2014 г, а на 6-ти, т. е разлика е от 1 ден. Изяснено е по делото, че е написана дата 5, тъй като тогава фактически е доставено влакчето. Подсъдимата е била болна на 5 и е била на лекар в гр. София. Задължение на св. Дренска е да приеме доставката и да подпише приемо-предавателния протокол.

Обвинението посочва, че именно неотговарящите параметри са основание на УО да санкционира общината. Излага се от наблюдаващият прокурор, че С. не е извършила всички замервания, подписала е протокола, че приема оборудването без забележки.

С. е обвинена за престъплението по чл. 311 от НК, че е „съставила официален документ - приемо-предавателен протокол, в който удостоверила невярно обстоятелство относно датата на съставянето и подписването на същия - „05.11.2014 г.“, при действителна дата на съставянето и подписването му от нейна страна - на 06.11.2014 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство пред Община Ловеч“ или подсъдимата е обвинена за невярно удостоверяване на дата на съставяне и подписване на протокола.

Правилно във връзка с горното се посочва от ОС-Ловеч, че С. не е обвинена за удостоверяване на невярно обстоятелство, а именно, че не е извършила необходимите замервания, както и че не е проверила дали доставката отговаря на параметрите, зададени в обществената поръчка, каквито обстоятелства се въвеждат от прокуратурата извън предмета на обвинението в съдебните прения. Невярното документиране е само за датата на съставяне и подписване на приемо - предавателния протокол и обвинението не може да бъде разширено в пледоарията на Прокуратурата с включване на нови факти и обстоятелства извън предмета на обвинението.

От заключението на вещото лице по икономическата експертиза (т.8, л. 14-19) се установява, че верифицираните разходи от МРРБ като безвъзмездна финансова помощ в рамките на проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/3.1-03/2010/032 от 03.08.2012 г., изплатени на Община Ловеч за доставка на атракционно влакче са в размер на 359 732.55 лева с ДДС. На следващо място, наложените финансови корекции на Община Ловеч са значителен период след периода, в който Прокуратурата приема, че е извършено престъплението от подсъдимата/подсъдимите /7.2016 г. и 11.2016 г./. Подсъдимите не носят отговорност да действия/бездействия, които са се случили значителен период от време след деянието, за което са предадени на съд. Касае се за поведение на други лица, което не е във времевите рамки на обвинението.

В тази връзка правилно се посочва от ОС-Ловеч, че вещите лица по повторната петорна автотехническа експертиза са направили извод, че влакчето може да се движи при различен маршрут. От показанията на св. П. Н. се установява, че се е извършвал ремонт на улицата, „горе на паметника“. Било е предвидено в капиталовата програма да се направи обръщало, за да може да обръща влакчето. Свидетелката е посочила, че за да може да обиколи паметника като атракция, са били предвидени средства.

Според обвинението, ако в периода 05.11.-15.12.2014 г. подсъдимите бяха сравнили предадените на 05.11.2014 год. документи с тези, използвани при кандидатстване по обществената поръчка, те щяха да установят, че ДЗЗД „Евроеймс“ са използвали документи с невярно съдържание при кандидатстване по обществената поръчка, както и че за двата вагона не са представени абсолютно никакви документи за собственост и произход, което правело невъзможна тяхната регистрация като част от композицията.

Във връзка с горното правилно се посочва от ОС-Ловеч, че документите с невярно съдържание не могат да се установят с просто око, а трябва микроскоп. В тази връзка е заключението на вещото лице по графологичната експертиза. В съдебно заседание вещото лице Милко Карадочев на въпрос - възможно ли е да се установят разликите по пръв поглед или трябва експертно изследване, за да се установи, че има различие в подписите и печатите, е отговорил, че трябва да се използва микроскоп, за да има увеличение на обекта и сравнителния материал. На следващо място по делото е установено, че влакчето е било регистрирано и се е движело, като е спряно от движение от новото ръководство на Община Ловеч.

При горните присъда и мотиви на ОС-Ловеч оплакванията в протеста, включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че съдът е приел, че Кметът няма задължение да състави и подпише на 5.11.2024 г. приемо-предавателен протокол и счита, че това е било задължение на свидетелката Дренска, която е присъствала на доставката и не е подписала протокола. Фактът, че св. Дренска имала задължение да приеме доставката, следвал от приложените писмени и гласни доказателства по делото - Заповед №963/20.09.2012 г. на Кмета на Община Ловеч т. 3, и от показания на св. П. Н. (Директор на Дирекция „Проекти и програми44), показанията на св.К. В. (Началник отдел „Разходване на средства и контрол“ към дирекция „Проекти и програми), които съответстват на сключения с нея граждански договор, който е представен пред Специализирания наказателен съд /л. 343/.

Съдът изобщо не е анализирал в своите мотиви показанията на св. Дренска, дадени в съдебно заседание на 18.03.2025 год. - л.26 и сл., и напълно ги е игнорирал, защото те не обслужват защитната теза на подсъдимите, изцяло възприета от съда.

Стремежът на подсъдимите и защитата през целия съдебен процес е да се прехвърли отговорността за приемането на влакчето на свидетелката Дренска. Установи се обаче, че тя е отговаряла за дейностите, свързани с интерпретация на културно-историческото наследство като част от туристическите атракции - крепостта и старата градска баня. Доставеното бутафорно атракционно влакче няма нищо общо с културно-историческо наследство. От показанията на св. Дренска е видно, че тя не само че няма никакви познания в сферата на автомобилите, а дори няма шофьорска книжка. Никога не са й били възлагани каквито и да било задачи от ръководителката на проекта - Т. С., свързани с влакчето, т.к. то не е културна ценност. Единственото, което й е било разпоредено от Кмета, е в деня на пристигането му да отиде да уведоми охраната на казармата, за това, че то идва към двора на същата, за да вдигнат бариерата и отворят халето.

Съдът не е анализирал факта, че липсва какъвто и да било писмен документ, с който да са й били възложени задачи, свързани с влакчето. Цитираната от съда заповед №963/20.09.2012 год. е обща и не възлага конкретни задачи на лицата, включени в нея. Изрично е подчертано от св. Дренска, че Т. С. е разпределяла задачите в екипа и тя е казвала кой за какво отговоря и какво следва да извърши. На св.Дренска не са вменявани отговорности, свързани с влакчето, освен да отиде до казармата в деня на пристигането му и да предупреди охраната да отворят вратите и да го очакват.

Св. Дренска е работела като Началник отдел „Образование, култура, вероизповедания и туризъм“ в община Ловеч, и именно затова тя е отговаряла само за културното наследство.

Защо, ако е трябвало тя да приеме влакчето и да подпише приемопредавателния протокол, К. не й е разпоредил да направи това на място в казармата? Кмета не й е разпоредил да го приеме, да го мери и да го тегли, и да подписва приемо-предавателен протокол, защото е знаел, че тя няма никакво отношение към доставката на това влакче. Единствено е използвана за куриер - да каже да се отворят вратите на казармата и халето, и да занесе този приемо-предавателен протокол след пристигането на влакчето до общината.

Защо кметът не е разпоредил на Дренска да подпише приемопредавателния протокол по-късно същия ден, или дори на следващия, а протоколът е даден за подпис именно на Т. С.? Отговорът е - защото св. Дренска не е имала никакво отношение към доставката на влакчето. И защото всички доставки са приемани лично от подс. С..

Съгласно заповед № 963/20.09.2012 год. св. Дренска е отговаряла и за дейностите, свързани с приемането на оборудване. Според „Речник на българския език“, понятието „Оборудване“ означава „това, с което се оборудва - машини, апарати, съоръжения и др“. Моторните превозни средства очевидно не влизат в това понятие. Затова е неоснователно да се приема и твърди, че влакчето е „оборудване“. Още по-малко то може да се приеме за културно наследство.

В подкрепа на твърдението, че всички доставки в рамките на големия проект за туризъм са приемани лично от подс. С., по делото са представени редица писмени документи - приемо-предавателни протоколи от други доставки по големия проект за туристическите атракции, включително и в части, отнасящи се до компетентността на св. Дренска, които са подписвани от подс. Т. С. като получател на тези доставки от името на община Ловеч. Те са вложени в кориците на НОХД № 1749/2018 год. на СНС - л.471- 472, 480-481, 489, 497-506, 514-515, 524-525, 528, и на ВЧНД № 510/2020 г. на АСНС - лист 257-258. Ето защо именно С. на 06.11.2014 год. е подписала приемопредавателния протокол за доставката на влакчето, а не св.Дренска, която е нямала никакви отговорности, свързани с влакчето, нито пък информация какво представлява то, на какви критерии трябва да отговаря, и какво трябва да се приеме.

Съдът не е коментирал и анализирал тези писмени доказателства - приемо-предавателните протоколи, подписвани само и единствено от подс. Т. С. дори и тогава, когато се е касаело за получаване на доставки в „ресора“ недвижимо културно наследство, за който именно е отговаряла св. Дренска.

Горното оплакване следва да се разгледа в два аспекта. Първият е свързан с обвинението срещу подсъдимия К., че „на 05.11.2014 г. не съставил и не подписал приемо-предавателен протокол“. Във връзка с тази част от обвинението следва да се подчертае, че подсъдимия не е имал такова задължение, за да се приеме обвинението за основателно в тази му част. Не става ясно нито от горното оплакване, нито от самия обвинителен акт въз основа на какво законово или друго основание прокуратурата претендира подобно задължение на кмета на община Ловеч. Освен това е очевидно от заповед №963/20.09.2012г. и №1078/08.09.2014г. че дейностите по проекта и конкретно по доставката на атракционното влакче са възложени на определени лица, изрично посочени. В този аспект няма как да се приеме, че подсъдимия в качеството на кмет на община Ловеч е имал задължение за приемане на доставката и подписване на приемо-предавателен протокол. Не може и на база разпоредбата на чл.44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация да се направи подобен извод. Точно обратното на база посочения член от ЗМСМА се налага извод, че кмета има задължение да създаде организация и определи лица, които да изпълняват подобни дейности, а не той лично да го извърши.

Вторият аспект на оплакването е свързан с обвинението срещу подсъдимата С. затова, че „не положила достатъчно грижи за възложената й работа при извършване на дейности по проверка при фактическо приемане на доставка, по проверка на качеството на доставена стока и съответствието й с оферираните параметри“ и „не съставила и не подписала двустранен констативен протокол при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й, в който да се опишат проведените тестове и проби, както и предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация, в който да се отразят констатирани забележки и недостатъци по изпълнението, съответно без да е предложен от изпълнителя срок за отстраняването им, и който двустранен констативен протокол съставлява основание за извършване на плащане и се прилага към фактура за плащането, както и не извършила проверка за съответствието й с оферираните параметри“. Във връзка с това възражение и тази част от фактическото обвинение следва да се има предвид, че ОС-Ловеч правилно е посочил, че задължението за подписване на двата вида протоколи е на св.Дренска. Извод в тази насока е текста на заповед №963/20.09.2012г. т.3, с която в първите два пункта се възлага на св.Дренска участието и отговорността за доставката на оборудването по проекта, част от който е и проекта за доставка на атракционното влакче. Видно е от възложените задачи на Т. С., че тя има организационни функции, но не и задължение за подписване на протоколите по доставката. От това се налага извода, че няма как да й се търси отговорност за това, че не е подписала двустранен констативен протокол. Относно подписания приемо-предавателен протокол следва да се посочи, че несъмнено по делото се установява, че разликата в техническите параметри на атракционното влакче по заявката на възложителя и действителните такива не е в причинно-следствена връзка с невъзможността да се изпълни предварително заложения маршрут на влакчето. В тази насока показателни са поясненията на вещите лица/с.з.22.01.2026г./ от петорната АТЕ. В.л Стефан Мутафчиев посочва: „Всъщност това са два въпроса. Първият въпрос „Ако бяха изпълнени размерите по задание щеше ли да минава влакчето по маршрута?“ и „С действителните размери може ли да мине?“ И в единия, и в другия случай влакчето не може да мине маршрута.“ В същата насока ве щ о т о лице Станимир КараП. посочва: Разликата в размерите, които не съвпадат по задание, които не съответстват по задание, не са в причинно- степенна връзка с основния извод, че това превозно средство няма техническата класа и качества да управлява по този маршрут. Даже да бяха изпълнени, пак не може да изпълнява тези функции.“ При това положение става ясно, че обвинението в цитирания по-горе аспект е несъстоятелно. Това е така защото разликата в параметрите, за които е обвинена подсъдимата С., че не е

установила/констатирала/ няма значение за това, че влакчето не може да изпълни предварително зададения маршрут. От друга страна няма никакво съмнение, на база експертните заключения, че при подходящ маршрут влакчето е могло да се движи. Това се установява и от несъмнено установения факт, че то е функционирало месеци наред и дори е осигурило приходи от това.

Относно твърдението в протеста, че ОС-Ловеч не е обсъдил показанията на св.Дренска следва да се отбележи, че тя действително в показанията си твърди, че не е имала такова задължение да приема доставката и да подписва нужните протоколи. Тази и позиция е напълно обяснима с факта, че при създалата се ситуация да твърди обратното би се обвинила сама себе си. Повече от очевидно е, че св.Дренска е заинтересована да твърди, че въобще не е имала задължения с изготвяне на протоколи по доставката на влакчето. Но както се посочи и по-горе е видно, че на нея са възложени участието и отговорността по доставките на оборудването. На никой друг от задължените по заповед №963/20.09.2012г. лица не е възложено подобно задължение.

Относно възражението в протеста, че влакчето не било оборудване следва да се посочи, че в най-общ аспект оборудването е съвкупност от материални активи -машини, апарати, инструменти и съоръжения, необходими за извършването на определена дейност. В този аспект въобще не може да има съмнение, че процесното влакче е оборудване по смисъла на заповедта.

В резюме на горното следва да се посочи, че подсъдимата С. с подписване на приемо-предавателния протокол не е причинила сочената от прокуратурата щета, а задължение за подписване на констативен протокол не е имала.

Следва да се отбележи, че на горните въпроси се отговаря от настоящата инстанция не защото са решаващи за отговорността на подсъдимата С., а за да се даде отговор на оплакванията в протеста. Те биха били съществени ако подсъдимата С. имаше качеството на длъжностно лице, какво то тя няма и в който смисъла бяха споделени мотивите на ОС-Ловеч по-горе/този въпрос ще бъде засегнат подробно и в следващите съображения/. Обвинение по чл.219 от НК не може да бъде проведено успешно срещу лице което няма длъжностно качество.

Второто оплакване се свежда до това, че съдът изобщо не е подложил на критика и свидетелските показания на свидетелите, на които базира своите изводи, и не си е дал сметка, че тези свидетели в една или друга степен са пристрастни и лоялни към подс. К.. Именно в неговите 3 мандата всички те са работили с него и са израствали кариерно до директори на дирекции (св. Димитър Д.), заместник кметове (св. П. Н. и св. Ертан Хасан), началник отдели (св. К. В.) и т.н. За всички в залата е видимо, че свидетелските показания са добре синхронизирани, като очевидно е, че синхронът е в посока на това вината да се прехвърли на нямащата нищо общо с доставката и приемането на влакчето св. Дренска. Дори св. Б. Н. (от консорциума доставчик, получил 360 000 лв. за влакчето) знае само едно име и то е на св. Дренска!

Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че показанията на въпросните свидетели се дават след като подсъдимия вече не е кмет на общината и те нямат никаква зависимост от него. Твърдяното кариерно израстване, назначаване и лоялност са предположения за пристрастност, които в аспекта на даване на показания под страх от наказателна отговорност трудно могат да се приемат за основателни. По-същественото е това, че самата обсъдена по-горе заповед №963/20.09.2012г. определя кой отговаря за доставките по проекта. На следващо място не е ясно за каква лоялност към подсъдимия К. може да става въпрос при положение, че е напълно и несъмнено ясно, че той няма как да отговаря пряко за подписване или не подписване на приемо-предавателен протокол или констативен такъв. А за някаква лоялност на свидетелите към подсъдимата С. не е ясно на какво би се базирала.

Третото оплакване се свежда до това, че съдът е акцентирал на обстоятелството, че нито една доставка по обществена поръчка не е била приета лично от Кмета на Община Ловеч, тъй като в Община Ловеч имало изградена структура за провеждане на обществени поръчки - Дирекция „Проекти и програми“ и съответни отдели. И щом Кметът със заповеди е определил отделни лица и техните задължения във връзка Договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР (2007-2013) № BG161Р0001/3.1- 03/2010/032 за изпълнение на проект: „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, следователно той не е нарушил: чл. 18, ал.1, раздел VII, чл.4, ал.1, т.2, раздел III, и чл.12, ал.З, раздел V от Договор е № BG161Р0001/3.1 -03/2010/032-D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив е два вагона“, както и чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от ЗФУКПС, които подробно е посочено в обвинението. Изводът на съда не е правилен. Администрацията на общината е участвала в подготовката на тръжната процедура и изготвянето, съхранението и изпращането на документацията към АОП и УО. Кметът е представлявал възложителя - община Ловеч, при подписването на договора за доставка на атракционно влакче, сключен с консорциума „Еврогеймс“. Именно той, като представител на общината е следвало в най-висша степен да бъде призван да брани интересите й. Подписвайки договора за доставка, той се е запознал с клаузите в същия и именно той като неин представляващ е можел да извършва всички действия от името на общината, и да отстоява клаузите по същия да бъдат спазвани. Договорът го е изисквал, да се извършат всички действия по законосъобразното приемане на доставката, та било то и от самият кмет, ако той не е бил в състояние да изиска това да бъде сторено от екипа му. Обективно, на 05.11.2014 год. неговият пълномощник и ръководител на екипа - подс. Т. С. е отсъствала от града, което значи, че той лично е можел и е следвало да извърши действията, които договорът за доставка на атракционно влакче и процедурният наръчник на община Ловеч са изисквали и са налагали - да подпише приемо-предавателния протокол, като най-висшия и единственият, който има право да направи това, представител на възложителя, присъствал на доставката му.

Горното оплакване в протеста може да има известно основание само ако имаше обвинение за това, че заложените параметри на влакчето и определения маршрут за движението му изначално не са били съвместими. Отделен е въпросът, че този маршрут не е константа и би могъл да търпи корекции както в техническо, така и в организационно естество. Конкретно относно задължението на кмета да подпише съответните протоколи, при положение, че е създал съответна организация за реализиране на проекта, включително и по доставянето на процесното влакче, следва да се отбележи, че действително е могъл да го направи, но със сигурност не е бил длъжен. От обвинението не става ясно въз основа на кой нормативен акт, заповед или правило и т.н. се претендира, че кмета е длъжен да подписва протоколи и лично да приема доставки на каквото и да било. Да действително прокурорът е посочил определени норми, които е следвало да се изпълнят, така както пише в обвинителния диспозитив, но не става ясно въз основа на какво се изисква от кмета да извършва техническа и дейност по съставяне на протокол. Твърдението, че понеже на 05.11.2014г. Т. С. я е нямало в общината и това е изисквало от кмета той да извърши тази дейност е неприемливо. Еднодневното отсъствие на лице от общината или на лице по граждански договор не прехвърля всичките му задължения върху кмета. Този начин на разсъждение определено няма как да бъде приет защото ежедневните дейност в една община е твърде обемна, за да може кмета лично да замества всеки отсъстващ. Това се излага в съвсем практически аспект, но както се посочи и по-горе чл.44 от ЗМСМА възлага на кмета ръководни, организационни, координационни и т.н. функции, които се осъществяват от съответните компетентни лица в тяхната област. Но и тук следва да се отбележи, че фактът на разминаването на зададените технически параметри на влакчето по проекта и действителните такива/на което разминаване се базира обвинението/ няма причинно-следствена връзка с невъзможността влакчето да се движи по предварително заявения маршрут – начало старата баня „Дели Хамам“ и край крепост „Хисаря“. Този въпрос беше обсъден по-горе във връзка със становището на в.л. Стефан Мутафчиев и Станимир КараП.. В тази връзка и е отхвърлен искът на Община Ловеч срещу доставчика, видно от съществените мотиви на първата и втората инстанция, обсъдени по-горе, при коментиране на съображенията на ОС-Ловеч.

Четвъртото оплакване се свежда до това, че в няколко абзаца на няколко места в мотивите си съдът е възприел виждането, че Кметът не съставя платежни нареждания, той ги подписва последен, след главния счетоводител, след което сумата се превежда. Съдът е кредитирал показанията на св. Поля С.а и св. Д. И., които изясняват механизма, начина и процедурата, по които се извършват плащания в Община Ловеч по проведените обществени поръчки и сключени договори. Съставянето на платежно нареждане не се състои в техническото попълване на някаква бланка на компютър. Независимо, че според свидетелите няколко човека е следвало да следят за пълно окомплектоване на документите - началник отдел „Управление на проекти“, директор дирекция „Проекти и програми“ и началник отдел „Мониторинг и контрол“, в крайна сметка кметът има последната дума, и чрез полагането на подписа си върху платежното нареждане той разпорежда да се извърши плащането. Полагайки го, платежното нареждане е съставено в окончателен вид и вече може да се извърши плащане. Без значение дали, къде и колко подписа са положени преди това от други служители, всеки извършващ преценка от гледна точка на своите отговорности и ангажименти, в крайна сметка платежното нареждане е съставено, когато бъде подписано от главния счетоводител и накрая от кмета. Това, че се е извършвало някакво формално окомплектоване на документи обаче не означава, че това окомплектоване е било пълно, както и, че е извършено фактическото приемане на влакчето. Погрешен е изводът на съда, че „с оглед на приетото, че подсъдимият не е осъществил приетите бездействия и действия, съдът приема, че не е налице причинна връзка между поведението му с настъпилия съставомерен резултат“ според обвинението.

Това оплакване е свързано с обвинението, че след като не е подписал приемо-предавателен протокол и констативен протокол подсъдимият К., въпреки това на 15.12.2014 г., при условията на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, съставил лично и чрез Дария Недкова Иванова бюджетно платежно нареждане от същата дата, депозирано за изпълнение в банка „ДСК“ ЕАД на същата дата, с което от банкова сметка с IBAN: BG73STSA93003241996214 с титуляр Община Ловеч наредил бюджетен банков превод в размер на 179866,27 лева към банкова сметка с IBAN BG73STA93000022196353, с титуляр ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна, с който нареден банков превод била заплатена изцяло съставляващата основание за извършването му фактура с № 2000000001/05.11.2014 г., с отразени в нея доставчик ДЗЗД „Еврогеймс“ - гр.Варна и получател Община Ловеч, и посочена стойност за плащане в размер на 179 866,27 лева с начислен ДДС, и основание на сделката: „Договор № BG161P0001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. с предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч““, и от това последвали значителни щети за Община Ловеч, възлизащи общо в размер на 179 866, 27 лева.

Доколкото става ясно от оплакването се има предвид, че подсъдимия е следвало да откаже плащането и съответно да не подпише платежното нареждане и да не се извърши банковия превод. За да постъпи по този начин подсъдимият е следвало да бъде уведомен от някое от лицата подготвящи документите, че има проблем с доставката или той сам да е констатирал подобен проблем. На първо място следва да се посочи, че видно от изготвените документи, включително приемо-предавателен протокол не е имало никакво основание за съмнение в основанието за плащане. Това е така защото доставчика е изпълнил задължението си, доставил е стоката атракционно влакче, тя е приета без забележки/въпросната камбана е доставена веднага след поставяне на въпроса/. Подписаният договор е изисквал подсъдимия да си изпълни задължението. В тази насока е и резултата от проведеното исково производство от община Ловеч срещу доставчика и отхвърлянето на иска. Очевидно при непревеждане на сумата община Ловеч е щяла да понесе евентуални последствия от неизпълнение по договора за доставка. На следващо място, както се посочи по-горе разминаването в техническите характеристики на влакчето не е в причинна връзка с невъзможността да изпълни маршрута по проекта. Това означава, че е доставена годна по договора стока, въпреки известни технически разминавания. На следващо място, съгласно договора за доставка основанието за плащане на окончателната сума е в чл.4 ал.1 т.2 и тъй като влакчето е прието без забележки, /според приемо-предавателния протокол/ и са представени другите необходими документи, поради което подсъдимия К. не е имал основание да откаже плащането.

Не се установява и не се и твърди от обвинението, че някой е докладвал във връзка с превеждане на сумата, че има проблем с документите, напротив на подсъдимия преписката е докладвана за подпис, след преминаване на проверка и преценка от съответните компетентни лица. Дори при приемане влакчето подсъдимия е присъствал лично и е участвал в изпробването му, доколкото са позволявали условията/управлявано е в рамките на казармата/. При това положение няма как да се приеме, че подсъдимият не е положил достатъчно грижи по смисъла на чл.219 от НК.

Петото оплакване се свежда до това, че се оспорва виждането на ОС - Ловеч за неоснователност на становището, че през цялото време след получаване на влакчето на 05.11.2014 год. документацията, предоставена от „Еврогеймс“ е била налична и на разположение на К. и на С. в общината, и ако те не са действали небрежно, са щели да видят разликите в оферираните и реалните параметри, видими от представените документи, а така също е можело да бъдат установени, ако са извършени реални замервания и тестове на предоставената стока. И този извод на съда следва именно от възприетото от него схващане, че задължение да приеме влакчето е имала св. Дренска. Защо, ако св. Дренска е трябвало да приеме влакчето, приемо-предавателния протокол е подписан от подс. Т. С.? Защо никой от двамата подсъдими не е накарал св. Дренска да извърши фактическото приемане на влакчето и да изготви и подпише констативен протокол при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й, в който да се опиша проведените тестове и проби, както и предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация. Дори и да се приеме защитната версия за вярна, а именно че св. Дренска е следвало да приеме влакчето и да състави или поне да подпише от името на общината и двата протокола - приемо-предавателния и констативния протокол, защо все пак при липсата на втория е извършено плащането? След като толкова много служители са следили за пълното окомплектоване на документацията, как нито ръководителката на проекта - подс. С., нито кмета, не виждат, че такъв констативен протокол, който се изисква от Процедурния наръчник и от Договора за доставка на атракционно влакче, не е съставен, следователно не следва да се извършва плащане. Кметът и подс. С. - като лица отговорни за изпълнението на договора и проекта, е следвало стриктно да следват и спазват клаузите му и въобще не е трябвало да се извършва плащането по втората фактура.

Относно твърдението, че подсъдимите са действали небрежно, и затова не са видели разликите в оферираните и реалните параметри, следва да се подчертае отново, че според петорната експертиза на в.л. проф. д.т.н. инж. Станимир КараП., инж. Стефан Каменов Мутафчиев, инж. Ивайло Русев Иванов, инж. Владислав Г. Самоходов и инж. Янко Николаев Сиджимов не разминаванията в констатираните технически показатели е невъзможността влакчето на реализира проектния маршрут. И при едните и при другите технически показатели маршрутът пак не би могъл да се изпълни. Това означава, че липсва причинно-следствена връзка на твърдяното бездействие с настъпилия резултат. Това е и причината да бъде отхвърлен иска на Община Ловеч срещу доставчика, защото не техническите показатели са проблем, а последващите действия и бездействия на община Ловеч. Само следва да се добави, че става въпрос за действия и бездействия след встъпване на новото ръководство на общината, защото преди това влакчето е изпълнявало макар и друг маршрут и дори е носело приходи.

Относно твърдението, че не са извършени реални замервания и тестове на предоставената стока следва да се има предвид освен горното и това, че за да се тества влакчето в реални условия е следвало първо да се регистрира, което отнема време и няма как да стане в деня на получаването му. Както се установява регистрирането му като бавно движещо се пътно превозно средство е отнело не малко време.

Относно въпроса „Защо, ако св. Дренска е трябвало да приеме влакчето, приемо-предавателния протокол е подписан от подс. Т. С.?“ следва да се подчертае, че свидетеля Дренска е присъствала на приемането на влакчето, което означава, че е участвала в тази процедура. Защо не е подписала тя протокола, при положение че отговаря за доставките е съществен за делото въпрос защото подписалия го носи отговорност с подписа си. Подсъдимата С. е поела отговорност, но св.Дренска е следвало да направи това което се претендира от прокуратурата – да сравнява документи и да организира и извърши замервания и т.н. Това е така според задълженията по заповедта. И тук отново следва да се подчертае, че не разликите в техническите параметри са съществени за това, че влакчето не може да изпълнява проектния маршрут.

Относно въпроса „Защо все пак при липсата на втория е извършено плащането? Следва да се има предвид, че действително от т.1V. 2 от Процедурния наръчник, утвърден със заповед №353/14.04.2014г., влязъл в сила на 01.06.2014г. се установява, че при договори за доставка се подписват два протокола – приемо-предавателен и констативен протокол. Първия установява приемането и предаването на оборудването със съответната спецификация в срок, а втория се подписва при фактическото приемане на доставката, след проверка на качеството й. Посочено е, че

втория/констативния/ посочва проведените тестове и проби, ако такива са необходими и се описват гаранционните карти и инструкции за експлоатация. Втория е основание за плащане. Видно е от инкриминирания приемопредавателен протокол от 05.11.2014г., че в същия подробно е посочено, по какъв договор се доставя, по каква оперативна програма, кога е доставено, какво се доставя, като подробно са описани спецификите на локомотива и вагоните. Освен това е посочено, че оборудването е прието без забележки. Този приемо-предавателен протокол съответства на чл.4 ал.1 т.2 от Договор с № BG161РО001/3.1-03/2010/032- D24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“. Това означава, че инкриминирания протокол е изготвен съобразно договора с доставчика. На следващо място не е ясно защо прокуратурата иска протоколите по т.1V. 2 от Процедурния наръчник да са на отделни хартиени носители. Няма пречка на един хартиен носител да се съчетаят двата протокола по визираната точка от процедурния наръчник, стига да имат съответните реквизити. В тази насока е видно, че в инкриминирания протокол изрично и подробно е описано какво се получава и че се получава без забележки. Това означава, че този протокол е и констативен такъв и съответно е основание за плащане. Формалното разграничение на двата вида протоколи би се наложило ако характера на доставката и стоката налага това. В случая, обаче е безспорно, че на 05.11.2014г. локомотива с вагоните е доставен, прегледан, изпробван доколкото е възможно/управляван е в двора на казармата/ и не е имало възражения от страна на възложителя/камбаната в последствие е доставена без проблеми от страна на доставчика/. Повече от очевидно е, че въпросният приемо-предавателен протокол изпълнява функцията на двата, предвидени в т.1V. 2 от Процедурния наръчник. При това положение се получава, че прокуратурата повдига обвинение във връзка с този протокол само поради наименованието му, без да вземе предвид съдържанието му.

В аспекта на горното не е верен извода на прокуратурата, че община Ловеч не е следвало да извърши плащането, напротив ако не го е направила е щяла да изпадне в нарушение на договора. В тази насока е резултата по Решение № 578/17.07.2018 г. по т.д. № 55 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 22.07.2020 г. Съществен момент от мотивите на съдебните актове /на ОС-Варно и АС-Варна/ е това, че искът на Община Ловеч е неоснователен защото не техническите характеристики на влакчето са различни, а защото не е използвано в последствие от Община Ловеч. Което не е по вина на доставчика.

Шестото оплакване се свежда до това, че независимо, че обв. К. е определил обв. Т. С. за ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съобразно негови заповеди № 874/27.08.2012 г., № 963/20.09.2012 г. и заповед № 1078/08.09.2014 год., и чрез сключването с нея на Граждански договор № BG161POOO 1/3.1 -03/2010/032- U-08/27.08.2012 г. и трите анекса към него от 04.08.2014 г., 07.11.2014 г. и 06.12.2014 г., и по този начин й е делегирал част от правомощията си, това делегиране не го е освободило от отговорност за изпълнението на делегираните й правомощия и задължения, с които разполага първо и преди всичко той, т.е. неговите правомощия като представител на Възложителя не са отпаднали. Със заповед № 874/27.08.2012 год. поде. К. е назначил Т. С. за ръководител на екип за управление на проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“. На същата дата е сключил с нея граждански договор. Съгласно чл.2 от същия тя е била длъжна да извършва дейностите по същия лично и е нямала право да прехвърля изпълнението на задълженията си изцяло или отчасти на друго лице/а. Съгласно чл.5 от договора тя е следвало да: „Организира дейността на екипа и упражнява оперативен контрол върху работата на му, разпределя и възлага отделните задължения на членовете; ...Контролира воденето на документацията и изготвянето на отчетите по проекта...“. Тези й правомощия са преповторени и в Заповед №963/20.09.2012 год. А съгласно Заповед № 1078/08.09.2014 год. на Кмета на община Ловеч, С., като ръководител на проект е определена за „длъжностно лице“, което да осъществява контрол по изпълнението на Договора“ за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“.

Подс. С. е била длъжна по силата на горепосочените заповеди и граждански договор да следи за законосъобразното водене на документацията и да информира кмета, (който от своя страна също е бил длъжен да познава условията по Договора за доставка на атракционно влакче, който лично е подписал, и изискванията на Процедурния наръчник, който лично е утвърдил), че не е изготвен един от изискуемите по двата горепосочени акта документи - констативния протокол, както и че не са извършвани необходите действия, за да бъде съставен такъв - проверка на качеството на доставената стока, проведените тестове и проби, и т.н., и т.к. той е основание да се извърши плащането, такова не е следвало да се извършва при неговата липса.

Така те щяха да установят още, че за доставените вагончета не са били представени сертификати, валидни за ЕС или каквито и да било други документи, необходими за регистрацията им, и още тогава е можело да откажат приемането на доставката. Ако са спазвали точно и стриктно определените в глава Е на Единния процедурния наръчник на Община - Ловеч правила на поведение (т.9, л. 13-30) и клаузите по сключения договор за доставка, те са щели неминуемо да установят разликите в доставеното оборудване, и е можело да откажат второто - окончателно плащане, което според обвинението е размера на щетата за община Ловеч.

Ако при авансовото плащане те не се знаели каква стока ще получат, то преди окончателното такова, извършено около 1 месец и 10 дни след доставката на влакчето, те са имали възможност и най-вече задължение, да извършат фактическото му приемане, като проверят качеството на доставката, като проведат тестове и проби, както и да проверят предоставените гаранционни карти и инструкции за експлоатация. Едва след подписване на двустранен констативен протокол за приемане на доставката без забележки, в който да опишат горепосочените обстоятелства и документи, и след като се извърши проверка на съответствието на влакчето с оферираните параметри и за наличието на всички документи, необходими за сертифициране и регистриране на същото като превозно средство, движещо се със скорост до 30 км. в час, е следвало да се приеме, че са налице основания за извършване на окончателното плащане на доставката. Именно чрез това плащане на окончателната сума по договора са причинени на Община Ловеч значителни щети, възлизащи общо в размер на 179 866,27 лева.

Горното оплакване поставя отново въпроси обсъдени в предходните оплаквания. Относно твърдението, че правомощията на кмета като представител на възложителя не са отпаднали с издаването на заповед за определяне на С. за ръководител на проекта и подписване на граждански договор, следва да се посочи че това е така. Но същественото е не дали са отпаднали правомощията му, а дали е подходил небрежно при реализиране на проекта в аспекта на чл.219 от НК. Както се посочи и по-горе подсъдимият е създал необходимата организация за реализиране на проекта, с посочване на задължените лица и съответната им компетентност и задачи. Казано накратко – изпълнил е задълженията си.

Относно констативния протокол бяха изложени съображения във връзка с петото оплакване.

Относно твърдението, че за доставените вагончета не са били представени сертификати, валидни за ЕС или каквито и да било други документи, необходими за регистрацията им, и още тогава е можело да откажат приемането на доставката. Тук следва да се има предвид НАРЕДБА № 2 за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община Ловеч. По Раздел XII „Движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства" е било регистрирано влакчето и е изпълнявало функциите си месеци наред до избирането на нов кмет на общината. Както се посочи по-горе дори е носило приходи, което означава, че граждани и посетители на гр.Ловеч са се възползвали от него като „атракционно влакче“, т. е . проекта е реализиран, макар и не по първоначалния маршрут. В тази насока има редица заповеди за промени в маршрута/Заповед №1026/17.07.2015г.; №1075/27.07.2015г.; №1341/14.09.2015г./

Относно твърдението, че е следвало да се приеме, че не са налице основания за извършване на окончателното плащане на доставката и именно чрез това плащане на окончателната сума по договора са причинени на Община Ловеч значителни щети, възлизащи общо в размер на 179 866,27 лева. Във връзка с това, че не е имало основание да не се извърши окончателното плащане бяха изложени съображения по-горе, свързани както с приемопредавателния протокол, неговата същност и значение и резултата по проведеното гражданско дело с ищец община Ловеч.

Относно причинени на Община Ловеч значителни щети, възлизащи общо в размер на 179 866,27 лева, следва да се има предвид че обвинението е недоказано. Видно е от диспозитива на обвинителния акт, че времевия период за извършване на деянието е от 05.11.2014 г. до 15.12.2014 г. Резултатът от осъществяването на деянието се поражда не от непосредствено въздействие върху патримониума на стопанския обект, а е следствие от неправомерното поведение на дееца. Изпълнителното деяние на безстопанствеността завършва с настъпването на престъпния резултат. В случая това означава, че с изтичане на датата 15.12.2014г., според обвинението, спрямо двамата подсъдими, щетата за община Ловеч в размер на 179 866,27 лева е настъпила. Няма как да се приеме този извод на прокурора защото към този период, съответно последен момент - 15.12.2014г. никаква щета не е била настъпила. Това е така защото атракционното влакче е било налице, в техническо състояние да се движи, в ново състояние както локомотива, така и вагоните. Този материален актив доставен на община Ловеч по договора за доставка е бил наличен и съответно няма как да се приеме, че е настъпила щета. Единствено несъществените технически разминавания/обсъдени по-горе/, които не са причина то да не може да изпълнява предварително проектния маршрут не го превръщат в негоден актив, равняващ се на щета. Доказателство в тази насока е факта, посочен дори от прокурора, че в периода от 23.07.2015 г. до 31.10.2015 г. атракционното влакче представляващо локомотив с два вагона е изминало по определения маршрут 1822 км., като за същия период били акумулирани приходи в бюджета на община Ловеч общо в размер на 2 880,50 лева. Още в тази насока е и резултата от проведеното исково производство от община Ловеч и резултата по Решение № 578/17.07.2018 г. по т.д. № 55 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 22.07.2020 г., с което се отхвърля иска. Дори да се допусне настъпване на щета по смисъла на чл.219 от НК то тя в никакъв случай не е настъпила в инкриминирания период.

Седмото оплакване се свежда до това, че в мотивите е посочено, че от гласните доказателства по делото се установява, че К. не е приел нито една доставка по проведена обществена поръчка за периода, през който е бил Кмет на Община Ловеч. Според съда, Кметът няма задължение да приема доставките в Община Ловеч. В ЗМСМА са предвидени правомощията на Кмета и сред тях не е предвидено Кметът да приема доставките от проведени обществени поръчки в Общината. В чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА е посочено, че: „Кметът на общината: ... представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда“. Т.е. след като подс. К. е представлявал общината пред ДЗЗД „Еврогеймс“ и е подписал договора за доставка на атракционно влакче, на същото това основание той е можел да представлява общината и при реализирането на всички права и задължения, произтичащи от изпълнението на този договор. Следователно по силата на посочения текст от ЗМСМА и на основание договора, той, ако е искал, е можел да представлява общината и да приеме от нейно име това атракционно влакче. Не е противозаконно да се извършат всички действия по законосъобразното приемане на доставката, та било то и от самият кмет, ако не е било сторено от екипа му.

Горните съображения не могат да бъдат отхвърлени, защото действително кмета може лично да приеме доставката, но въпроса е дали е бил длъжен. По повод първото оплакване беше посочено, че подсъдимия не е имал такова задължение, за да се приеме обвинението за основателно в тази му част. Не става ясно от самия обвинителен акт въз основа на какво законово или друго основание прокуратурата претендира подобно задължение на кмета на община Ловеч. Освен това е очевидно от заповед №963/20.09.2012г. и №1078/08.09.2014г. че дейностите по проекта и конкретно по доставката на атракционното влакче са възложени на определени лица, изрично посочени. В този аспект няма как да се приеме, че подсъдимия в качеството на кмет на община Ловеч е имал задължение за приемане на доставката и подписване на приемо-предавателен протокол. Не може и на база разпоредбата на чл.44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация да се направи подобен извод. Точно обратното на база посочения член от ЗМСМА се налага извод, че кмета има задължение да създаде организация и определи лица, които да изпълняват подобни дейности, а не той лично да го извърши.

Осмото оплакване се свежда до това, че съдът приема, че на Община Ловеч не са причинени вреди от бездействия и действия на К. и С.. Посочената сума е платена по сключения договор. Съдът счита, че не е налице причинна връзка между деянието на подсъдимите и приетата вреда от прокуратурата. Според съда, несъответствието на влакчето на заданието на обществената поръчка не води до извод, че е налице престъпление по НК, а се касае за гражданско правни отношения между страните. Този извод не може да бъде споделен. Именно затова, т.к. е налице безстопанственост, извършена и от двамата подсъдими е ангажирана тяхната наказателна отговорност в обвинителния акт.

На поставените въпроси в това оплакване беше даден отговор при отговора на предходните, но въпреки това следва да се отбележи, че нито е доказано конкретно задължение на двамата подсъдими да мерят, теглят, пробват и т.н. въпросната доставка, нито е доказана причинна връзка между разминаването в техническите параметри по заданието и тези на доставеното атракциионно влакче с невъзможността да изпълнява маршрута по проекта, нито е доказана щета в рамките на инкриминирания период, нито е доказано длъжностното качество на С.. Последното не само, че не е доказано, но и е доказано че тя не е длъжностно лице по смисъла на чл.219 ал.1 от НК.

Деветото оплакване се свежда до това, че гражданско-правните отношения са обсъдени от ОС - Варна по разгледаното от него ТД №555/2018 г. със страни община Ловеч и съдружници в консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД - „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2022-Константин Д.“, потвърдено с решение № 47/25.02.2019 год. по ВТД№ 561/2018 год. на АпС - Варна. Това, че е решен гражданско-правният спор, не значи, че не може да бъде търсена наказателна отговорност за извършено противоправно действие от лице или лица, имащи отношение за настъпването на вредоносния резултат за общината.

Горното твърдение е основателно, защото действително това, че е решен гражданско-правният спор, не значи, че не може да бъде търсена наказателна отговорност. Няма как от друга страна да се пренебрегне факта, че искът на община Ловеч е отхвърлен с решаващите мотиви, че променените технически характеристики не се отразяват на целите на проекта, за което е наложена финансова санкция. И още- исковете са отхвърлени на две основания и за липса на виновно поведение на изпълнителя по поръчката и на плоскостта на договорната отговорност. Посоченото означава, че като е превел инкриминираната сума подсъдимия К. е изпълнил договорно задължение, което е имал. Това всъщност е потвърдено с обсъденото решение по гражданско дело. Това от своя страна означава, че подсъдимият К. е обвинен в престъпление за това, че е изпълнил едно валидно договорно задължение, косвено потвърдено с влязло в сила съдебно решение.

Десетото оплакване се свежда до това, че съдът приема за основателно становището на защитата, че не е аргументирано от прокуратурата независимо съпричиняване на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК от двамата подсъдими нито в обвинителния акт, нито в хода на съдебните прения. Описаните в обвинителния акт действия и бездействия на двамата подсъдими не са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, приет от прокуратурата. Следва въззивната инстанция да анализира и приеме виждането относно наличието на независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата подсъдими. Съгласно правната теория, поради факта, че безстопанствеността по чл.219, ал.1 от НК не е умишлено престъпление, съучастие при неговото извършване е невъзможно. В случая е налице независимо съпричиняване от страна на подс. К. заедно с подс. Т. С., като съобразно степента му следва да се носи и съответната наказателна отговорност за отделните лица (Решение № 10/1987 г. на ОСНК, Решение № 180/1984 г., Решение № 586/1957 г.). Ако от двамата обвиняеми е била спазена процедурата, предвидена в Процедурния наръчник и в договора за доставка, и ако обв. К. е спазил разпоредбите на ЗФУКПС, то те щяха да установят, че доставеното влакче не отговаря на зададените в обществената поръчка параметри, и при това положение не би следвало да се извърши окончателното плащане.

За да има независимо съпричиняване следва съответните лица да са извършили деяния, които са част от комплекса от обстоятелства, причинил настъпването на съответната щета. В случая ОС-Ловеч съвсем правилно е посочил, че не е доказано това съпричиняване и причината за това е, че въобще не е доказано деянието по чл.219 от НК нито на единия подсъдим нито на другия.

Единадесетото оплакване се свежда до това, че съдът бегло споменава в своите мотиви, че „не е налице спор по делото, че са налице несъответствия на следните параметри: тегло, разпределение на технически допустимата максимална маса върху първа ос, разпределение на технически допустимата максимална маса върху втората ос, дължина, ширина и височина на доставения локомотив, с оферираните такива параметри от доставчика. В тази връзка е и заключението на вещите лица по повторната автотехническа експертиза. Нито кмета на общината - подс. К., нито инж. Т. С. - Ръководител на проекта, са извършили проверка на съответствието на параметрите: тегло, разпределение на технически допустимата максимална маса върху първа ос, разпределение на технически допустимата максимална маса върху втората ос, дължина, ширина и височина на доставения локомотив, с оферираните такива параметри от доставчика, с което не са изпълнили задълженията си съгласно чл. 12, ал.3 от сключения договор №BG161РООО1/3.1-03/2010/032 - D-24, между Община Ловеч и Консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, гр. Варна, за доставката на атракционно влакче - локомотив с два вагона. Дори и да не са разполагали със специални знания в тази сфера, същите са имали възможността да ангажират специалисти консултанти, които да проверят всичко което е необходимо, за да се прецени съответствието на доставеното с оферираното, но те не са сторили това. Тъй като по делото е установено, че влакчето е изпълнявало своето предназначение по друг маршрут, определен със Заповед на Кмета на Община Ловеч, явно за ОС - Ловеч няма никакво значение, че то не отговаря на обществената поръчка и никога не се е движило по маршрута, за който е закупено. Съдът се задоволява с това, че вещите лица по повторната петорна автотехническа експертиза са направили извод, че влакчето може да се движи при различен маршрут. И възприема

предположенията за бъдещи несигурни събития, изведени от показанията на св. П. Н. за това, че е било предвидено в капиталовата програма да се направи обръщало, за да може да обръща влакчето. Свидетелката е посочила, че за да може да обиколи паметника като атракция, са били предвидени средства. Не само че това звучи абсурдно - прави се проект за над 4 000 000 лв. за туристически атракции, поръчва се влакче, и едва след като то пристигне тепърва ще се мисли за нови инвестиции за обръщало, а това твърдение не е подкрепено и с никакви доказателства. Съдът не е анализирал посоченото в съдебно заседание от вещите лица по повторната петорна САТЕ, че до паметника на Васил Левски не може да бъде изградено обръщало на влакчето, защото просто няма място за такова, а се приема абсурдната версия за неслучили се планове. За преценка на виновността на подс. С. е без значение това, което приема съдът, че тя няма абсолютно никакво отношение към маршрута на влакчето. Не за това й е повдигнато обвинение. Няма отношение и обстоятелството, че „във всеки един момент този маршрут може да се промени“, каквото всъщност е направил К., след като е видял, че така получената опасна бутафория, наречена „атракционно влакче“ не може да изпълнява целите на проекта, за който са били отпуснати огромни европейски средства?

Във връзка с това оплакване следва отново да се повтори, че различните параметри на влакчето, не са в причинно-следствена връзка с невъзможността да се изпълни проектния маршрут. Относно оплакването, че влакчето не отговаря на обществената поръчка и никога не се е движило по маршрута, за който е закупено, следва да се подчертае, че нито подсъдимия К., нито подсъдимата С. са обвинени за това, че документацията на проекта предвижда закупуване на влакче, което не може да изпълни маршрута, или че маршрута е неправилно подбран в проекта. Те са обвинени за това, че не са констатирали разминаването в техническите показатели по документи и действително на влакчето. Както се посочи, на база петорната експертиза и обясненията на вещите лица в с.з., тези различия нямат значение за невъзможността влакчето да изпълни проектния маршрут. Отделен е въпросът каква е щетата/в абсолютна стойност/ ако се промени маршрута и влакчето го изпълнява, както е било в продължение на повече от три месеца, до встъпването на ново ръководство на общината.

На следващо място следва да се отбележи, че чл.219 от НК е в Глава шеста от НК – престъпления против стопанството. Това означава, че за да е съставомерно деянието е необходимо да е реализирано при осъществяване на стопанска дейност. В тази насока показателна е т.3 от Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г., в която се набляга на това, ч е законът има предвид засягане и стопанската дейност на учреждения, кооперации или обществени организации/арг. Решение № 108 от 5.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 68/2025 г., III н. о., НК/. В случая процесното влакче с вагони е доставено по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“. Няма как да се приеме, че това е част от развивана стопанска дейност от Община Ловеч. Понятието стопанска дейност е легално и се употребява в много нормативни актове, но точно определение има в Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В §1т.3 от ДР на този закон се посочва, че "стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. В случая община Ловеч очевидно не попада в първите два варианта на определителната норма и може да се разсъждава само по третия вариант - всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. Следва да се приеме, че дейността по доставката и експлоатирането на влакчето определено не е била осъществяване на печалба, а развитие на туристически атракции в Община Ловеч.

На следващо място относно определения маршрут по оперативната програма и съответно обществената поръчка следва да се има предвид, че възстановяването на средствата по оперативната програма, които са били предоставени на община Ловеч, не е щета по смисъла на закона. Това е така защото нереализирането на проекта по оперативната програма и съответно отпадане на финансирането е пропусната полза за община Ловеч. Това не е щета по смисъла на закона, а пропусната полза. Така е защото от бюджета на общината не са разходени средства, а е пропуснато да се реализира успешно проекта. Това се разглежда на плоскостта на обвинението, че средствата по проекта са възстановени от община Ловеч. Отделен е въпросът, че това е станало в един много по-късен момент извън инкриминирания период.

Дванадесетото оплакване се свежда до това, че по отношение на подсъдимата Т. С. съдът е приел, че тя няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „б“ от НК. Подробни аргументи, че тя следва да има това качество са развити в обвинителния акт и в пледоарията по същество и следва да се съобразят. Факта, че С. не работи по трудов договор в община Ловеч не влияе на качеството й като субект на престъпление по чл. 219, ал.1 от НК, доколкото не я лишава от характеристиките на „длъжностно лице“ по чл. 93 т.1 б. „б“ от НК при ЮЛ. Именно като такава и с оглед на изпълнение на дейностите по проекта, на нея й е било възложено със заповеди на Кмета и с граждански договор, подписан от нея, т.е. и с нейно съгласие, да извършва дейностите, характеризиращи я като лице, на което е възложена работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество и като такава е годен субект на престъпление по чл. 219, ал.1 от НК. Т.е. обв.С. е имала качеството на длъжностно лице по чл. 93, т.1, б.„б“ от НК през целия инкриминиран период с оглед фактически осъществяваната от нея дейност.

Следва да се съобрази и Заповед № 1078/08.09.2014 год. на кмета на общината М. К., с която С., като ръководител на проект е определена за „длъжностно лице“, което да осъществява контрол по изпълнението на Договора“ за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“. Задължителната съдебна практика е създадена във времена, когато никой не е чувал европейски проекти и обществени поръчки. „Правото“ като наука е жив организъм и настоящите съдилища следва да адаптират практиката си към новите обществени отношения и да създадат нова практика, съответна на тях. И ако е необходимо - така да се даде повод да се създаде нова задължителна практика, която да е адекватна на съвремието.

Съдът не коментира заповедите, с които са вменени отговорности на С., защото те не пасват на възприетата изцяло и напълно безкритично защитна версия. И дума не става и за наличието на пълномощно от Кмета на Община - Ловеч от 29.08.2012 г. (т.10, л.121), с което обв.С., като ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община - Ловеч“, е била упълномощена да представлява Кмета пред договарящия орган за целите и през продължителността на договора за безвъзмездна помощ, да подписва оригинални административни и разходооправдателни документи и други, по проекта. Т.е. той й се е доверил тя да разходва парите на община Ловеч.

Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение №73 от 23.XII.1974 г. по н. д. № 66/74 г., ОСНК т.1.3. за да притежава качеството длъжностно лице: „Необходимо е обаче работникът или служителят да са включени в организационната структура на предприятието или учреждението.“ Такова становище се застъпва и в издание „Наказателно материално право за съдии, прокурори и следователи“ книга втора стр.256, в което се казва: „Не може да придобие длъжностно качество едно лице, което се намира само в облигационни договорни отношения с дадено предприятие, кооперация или обществена организация, защото в този случай то не изпълнява работа, а представлява външно лице и тъкмо затова може да бъде страна по един облигационен договор за изработка строителство, комисионен или друг договор. При тези хипотези това лице не е субект на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК.“ Няма съмнение, че подсъдимата Т. С. не е назначена на длъжност в общината и не заема длъжност, която да е част от щатното разписание на общината. Освен това е видно, че тя е в договорни отношения с общината, а не трудови, а изискване за отговорност по чл.219 от НК е лицето да престира труд/работа/, а не резултат. Всъщност с това обвинение прокуратурата претендира за понасяне на наказателна отговорност от подсъдимата С. за неизпълнение на граждански договор. Такава правна конструкция в чл.219 от НК не съществува и никаква претендирана от прокурора нова задължителна практика не може да се случи без изменение на закона. Разширително тълкуване на наказателно правни норми е недопустимо.

Относно това, че в Заповед № 1078/08.09.2014 год. на кмета на общината М. К., с която С., като ръководител на проект е определена за „длъжностно лице“, следва да се има предвид, че с употребения термин нито се назначава подсъдимата на длъжност в общината, нито може да й се придаде качество на длъжностно лице.

Тринадесетото оплакване се свежда до това, че съдът приема, че С. не е знаела за процедурния наръчник. Това звучи напълно нелогично. Назначената за ръководител на проект, по който бенефициент на милиони левове е община Ловеч, и по който ще се реализират множество обществени поръчки и доставки, да не знае процедурния наръчник на община Ловеч, който следва да се спазва при провеждането и приемането им, е безотговорно. Съгласно т.13 от раздел 1.1 от Заповед № 963/20.09.2012 год., подс. С. е следвало текущо да координира и контролира разработването на различните документи, съгласно българското законодателство. Като назначена за ръководител на проект, по който страна е община Ловеч тя е следвало да бъде запозната с Процедурният наръчник на общината поне в частта му за провеждане на обществени поръчки и приемане на доставките. Но дори и да се приеме, че С. да не е знаела за процедурния наръчник, тя е знаела за условията по договора. Бидейки задължена да упражнява контрол по изпълнението на Договора, тя е следвало да изпълнява неговите клаузи, (а и Процедурният наръчник на община Ловеч), като само така тя е можела да изпълни задължението си да опази и управлява правилно чуждото имущество - на ЮЛ - Община Ловеч, а именно паричните средства на същото, които са заплатени за закупеното атракционно влакче, като е следвало тя да не допусне да се извърши второто плащане. Независимо, че тя не е била част от организационната структура на юридическото лице - община Ловеч по силата на сключен трудов договор, с въпросните заповеди и договор, са й вменени редица задължения, (сред които да организира дейността на екипа и упражнява оперативен контрол върху работата му, да разпределя и възлага отделните задължения на членовете му, да контролира воденето на документацията по проекта, текущо да контролира разработването на различните документи съгласно българското законодателство, да отговаря за осигуряване на необходимите документи при контрола на дейностите и направените разходи), т.е. в рамките на този проект тя не само, че е практически интегрирана към община Ловеч спрямо всички дейности, свързани с реализиране на проекта, но са й вменени ръководни функции спрямо трайно работещи по трудови правоотношения лица - членове на екипа по проекта, които същевременно изпълняват и други функции в община Ловеч. Предвид това е неправилен извода на съда, че „С. не е нарушила т. 2, раздел IV, глава Е от Единен процедурен наръчник на Община Ловеч, утвърден със заповед с № 353/14.04.2014 г. на кмета на Община Ловеч, тъй като този Наръчник не й е връчен, не го познава, тя не е служител на Община Ловеч и няма длъжностна характеристика. С. не е нарушила и чл. 4, ал. 1, т. 2, раздел III от Договор с № BG161Р0001/3.1 -03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, тъй като не е нейно задължение да състави двустранен протокол за приемане на доставката без забележки. Тя не е имала задължение и по чл. 12, ал. 3, раздел V от Договор с № BG161P0001/3.1 - 03/2010/032-D-24/03.09.2014 г. за „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който: „Възложителят е длъжен при приемане на доставката да извърши проверка на съответствието й с оферираните параметри“. С. не е страна по договора и няма задължение да го изпълнява. Задълженията по договора са за страните по него, но не и за лице, което не е страна по договора.“.

Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че няма как да се оспори виждането на ОС-Ловеч, че подсъдимата С. не е имала задължение да се запознае с въпросния процедурен правилник. Тя не е част от личния състав на общината и за да се запознае със съответните вътрешни документ те следва да и бъдат връчени. По-съществения въпрос, обаче е този, че процедурния правилник е документ, за спазването на който е следвало да следят другите членове на екипа и счетоводството на общината, а не подсъдимата. Освен това тя въпреки, че не е присъствала на самото приемане/тъй като е имала здравословни проблеми/ и изпробване на влакчето се установява, че преди да подпише приемо-предавателния протокол е посетила мястото на съхранение, видяла е влакчето и е направила необходимото за придвижване на процедурата по проекта. На 6.11.2014 г. подсъдимата С. и св. А. Т. посетили казармата, като двамата са преглеждали влакчето и вагоните, броили седалки, той е прегледал аудио системата/тъй като за това е отговарял/, помагал на подсъдимата да мерят..

Четиринадесетото оплакване се свежда до това, че не се приема извода на съда, че от събраните доказателства се доказва, че целта на подсъдимата не е била да удостовери неверни обстоятелства, а да се удостовери, че е спазен срока за доставката по договора. Не това се признава от прокуратурата, а това е бил смисъла на приемо-предавателния протокол. Съдът приема, че деянието не е осъществено от субективна страна от подсъдимата. Той счита, че по делото не са налице доказателства, от които да следва извод, че подсъдимата е имала тази специална цел - така изготвеният документ да бъде използван като доказателство за тези факти, обстоятелства или изявления. А защо тогава е създаден този документ?! Съдът не дава отговор на този въпрос.

Приемо-предавателният протокол е създаден на база Договора за доставка на атракционно влакче и на база Процедурният наръчник на община Ловеч. Той се е изисквал съгласно тях, именно за да се удостовери с него приемането на доставката и е следвало да съдържа техническата спецификация на доставеното оборудване и количествата. Чрез него се е удостоверило още, че изпълнителя е предал, а възложителя е приел съответната доставка в срок.

Посочвайки датата на приемането 05.11.2014 год. подс. С. е посочила невярно обстоятелство в документ, който е следвало да бъде неразделна част от документацията по обществената поръчка и е било необходимо неговото създаване, за да се удостоверят сочените в него обстоятелства, и да се използва този документ пред Община Ловеч. Затова деянието е осъществено от субективна страна от подсъдимата.

Във връзка с горното оплакване на първо място следва да се отбележи, че това възражение е свързано с обвинение по чл.311 от НК, за успешното провеждане на което е необходимо деецът да е длъжностно лице. В тази връзка бяха изложени съображения по повод дванадесетото оплакване защо подсъдимата С. не е длъжностно лице. Това е достатъчно, за да се приеме, че не е изпълнен елемент от състава на престъплението по чл.311 от НК, което означава, че не е налице престъпление. Въпреки това следва да се даде отговор на оплакването, че действително не е налице субективната страна на деянието. Няма спор, че протокола е подписан от страна на представител на доставчика на 05.11.2014г. както и това, че на практика атракционното влакче е предадено от доставчика и прието от редица лица от страна на общината. От друга страна безспорно се доказва, че подсъдимата е подписала протокола на 06.11.2014г. При това положение се поставя въпроса какво удостоверява протокола и какво действително се е случило на 5 съответно 6-ти.11.2014г. Всъщност няма спор, че подписа на доставчика, предаването на вещта, прегледа и изпробването са станали на дата 5-ти. Единственото нещо което по протокола се е случило на другия ден -6-ти е подписване на протокола от подсъдимата и допълнителния преглед на доставеното влакче и вагони.. При това положение няма как да се приеме, че е налице умисъл по смисъла на чл.311 от НК за невярно документиране. Това е така защото ако подсъдимата е посочила, че протокола е съставен и подписан на дата 6-ти и предаването на вещта е също на дата 6-ти, това също би било невярно документирано и то в много по-голяма степен. Ако подсъдимата беше подходила така

прокуратурата можеше да я обвини за невярно документиране защото първия подпис е положен на дата пети и предаването на вещта също е станало на дата 5-ти. Да вярно е, че подсъдимата е могла просто да постави дата 6-ти при подписа си и да стане ясно, че тя тогава го подписва. Или също друг вариант е бил да се посочи в началната част на протокола, че е съставен на 5 и 6-ти, но тази неточност на протокола няма как да се приеме, че води до извод за невярно документиране по чл.311 от НК. Все пак почти всичко отразено в протокола се е случило на дата 05.11.2014г. и което е по-важното на тази дата доставчикът си е изпълнил задължението по договора. Отделен е въпросът, че с подписа си подсъдимата просто е удостоверила какво се е случило на 05.11.2014г. което напълно отговаря на истината. Съществено е, че се удостоверява, че на дата 5-ти се е случило дължимото по договора за доставка.

Предвид горното обвинението по чл.311 от НК срещу подсъдимата С. не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.

По оплакванията в съдебно заседание от представителите на АП- Велико Търново:

Първото оплакване се свежда до това, че съдът признава подсъдимите за невинни само когато деянието въобще не съставлява престъпление. В правомощията на въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК е да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.

От фактическа страна е установено, че по силата на Заповед № 1078/08.09.2014 г. Т. С. е лице, което осъществява контрол по изпълнение на договора. Така на стр. 86 и 87 от мотивите на ОС-Ловеч се установява в какво се изразява той - организационни функции свързани с изпълнение на проекта, и малко по-нататък - упражнява оперативен контрол върху работата му, да разпределя и възлага отделни задължения на членовете му, да контролира воденето на документация по проекта, текущо да контролира разработването на различни документи при контрол на дейностите и направените разходи. Тълкувателно решение № 73/23.12.1974 г. по НД № 66/1974 г. на ОСНК, в т. 11.2 дефинира израза „ръководна работа“. Тя се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационновъзпитателна.

До момента срещу подсъдимата С. е поддържано обвинение по чл. 219, ал. 1 НК, извършено в качеството на длъжностно лице по чл. 93, т.1 б. „б“ НК, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ - Община - Ловеч, съответно възраженията на защитата за това, че на нея не й е поверявано никакво имущество са основателно възприети от съда.

Въззивната инстанция, в пределите на правомощията й по чл. 337, ал 1 т. 2 НПК може да приеме, че подсъдимата, в качеството й на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“, на което е възложено да изпълнява със заплата временно ръководна работа, е осъществила състава на чл. 219, ал. 2 НК като не е упражнила достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено отчитането на обществено имущество, а именно свидетелката Д. Д..

Съдилищата, както Специализираният, така и ОС-Ловеч, са изследвали в достатъчна степен и пълен обем правата и задълженията на тази свидетелка, регламентирани в редица заповеди, приети като писмени доказателства в наказателното производство. Фактологията е надлежно описана и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Такава преквалификация като резултат не би довела до увреждане правото на подсъдимата да узнае фактическите и правни рамки на обвинението, тъй като става дума за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, т.е. в рамките на правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК. Няма да е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Принципно, недостатъците при формулиране на обвинението не са пречка да бъде издадена осъдителна присъда по него за същото престъпление.

По аналогичен начин е и въпросът с оправдаването на подсъдимия К.. Установената фактология не е преценявана през призмата на „същото“ престъпление по чл. 219, ал. 2 НК. При същото длъжностно качество, надлежно описано в диспозитива на обвинението, той не е упражнил достатъчен контрол върху работата на свидетелката Д. Д. по повод вменените й задължения да отговаря за доставка на оборудване по договор от 20.09.2012 г. и по силата на Заповед № 22/02.06.2014 година.

Иска се на горната база уважаване на протеста подаден от ОП-Ловеч като бъдат осъдени подсъдимите М. К. и Т. С. за извършено от тях

престъпление по чл. 219, ал. 2 НК с оглед правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.

Горното оплакване се свежда до следните основни моменти: Първо се приема, че задължение по приемане на доставката е на свидетеля Дренска, а не на подсъдимия К. и С.. На второ място се твърди, че те са реализирали деяние по чл.219 ал.2 от НК. В тази връзка се твърди, че и на двамата подсъдими е възложена ръководна работа и са осъществили състава на чл. 219, ал. 2 НК, като не са упражнили достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено отчитането на обществено имущество, а именно свидетелката Д. Д.. На трето място се твърди, че преминаването от обвинение по чл.219 ал.1 към такова по чл.219 ал.2 от НК е възможно във въззивната инстанция на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, тъй като не е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението.

По първия въпрос следва да се отбележи, че задължение по приемане на доставката е на свидетеля Дренска, а не на подсъдимия К. и С. и в тази насока бяха изложени съображения по-горе в мотивите, в подкрепа на същото становище изразено от ОС-Ловеч.

По втория въпрос, че подсъдимите са извършили престъпление по чл.219 ал.2 от НК следва да се има предвид следното/арг. издание „Наказателно материално право за съдии, прокурори и следователи“ стр.265- 269/: Субект/независимо от употребения в текста на закона израз „който“/ на престъплението е длъжностно лице, което притежава контролни функции и правомощия спрямо лицата, на които са възложени управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество/арг. т. I. 1. От Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г./

Отговорността възниква, когато длъжностното лице не осъществи контрол върху лице, което нормативно му е възложено да контролира. За осъществяване на престъплението по чл. 219, ал. 2 НК е необходимо да съществува друго лице, върху дейността на което субектът на престъплението по чл. 219, ал. 2 НК да упражнява контрол по силата на нормативно вменените му права и задължения. Това друго лице следва да е персонифицирано със своите конкретни функции в съответната институция и с тяхната обвързаност с обективно причинения вредоносен резултат.

Необходимо е другото лице да е конкретно и ясно посочено, да са изяснени конкретните му функции в съответната институция и връзката им с обективно причинения резултат, защото деецът по ал. 2 лично не причинява този резултат, но с неупражнения от негова страна контрол обективно създава условия за осъществяване на действия или бездействия от контролираното от него лице и в резултат на това настъпва инкриминираната щета.

Деятелността на другото лице може да се реализира под различни форми, но във всички случаи трябва да се установи, че то е лицето, поставило началото на причинно-следствения процес, довел до вредоносния резултат, от една страна; а от друга - че ако деецът бе изпълнил възложените му от закона задължения за контрол, този процес не би се осъществил и резултатът не би настъпил.

Контролните функции на субекта по ал. 2 следва да са свързани с конкретни задължения за осъществяване на контрол. Престъплението по чл. 219, ал. 2 НК е невъзможно без престъпление по ал. 1 от законовия текст или друго престъпление срещу собствеността или стопанството - чрез присвояване, документна измама или по друг начин - нарушения (финансови, административни), деликт или дори не непременно с неправомерен характер (обективни фактори). Но не е задължително допуснатото престъпление да представлява безстопанственост по ал.1.

Когато контролният орган въпреки задължението си да упражнява достатъчен контрол не е сторил това и това му поведение е във връзка с настъпилите значителни щети, същият отговаря по чл. 219, ал. 2 НК. Изпълнителното деяние се изразява в неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лицата, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на общественото имущество. Относно достатъчността на контрола важат разрешенията, дадени по ал. 1 за „достатъчните грижи“. Дали контролът, който длъжностното лице е упражнило, е достатъчен, трябва да се преценява, като се изходи от неговите задължения като контролен орган, кои задължения са неизпълнени, какви действия са извършени от лицата, които осъществяват управлението, разпореждането или отчитането на общественото имущество, и от всички други обстоятелства по случая.

Субектът на престъплението по чл. 219, ал. 2 НК не причинява лично и непосредствено престъпния резултат. Той само не изпълнява нормативно задължение да упражнява контрол върху дейността на лицата, на които е поверено съответното имущество, за начина, по който опазват същото. С това длъжностното лице обективно създава условия за извършване на престъплението от друго лице и допринася за настъпването на престъпния резултат.

За отговорността по чл. 219, ал. 2 НК е достатъчно да се констатира, че ако контролиращото длъжностно лице бе изпълнило задълженията си, причинният процес, поставен от друго лице, е могъл да бъде спрян и настъпването на резултата – осуетено. Престъплението по чл. 219, ал. 2 НК също е резултатно. Престъпният резултат се изразява в настъпването на значителни щети за предприятието или стопанството. Резултатът е идентичен с този по ал. 1 и важи посоченото по-горе.

Причинна връзка - трябва да съществува такава между неупражнения от длъжностното лице достатъчен контрол върху работата на лицата, които пряко отговарят за управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и настъпилата значителна щета за предприятието или стопан‐ ството. Особеното в случая е, че законът не изисква задължително лицето, спрямо което следва да се упражнява контрол, да е извършило престъпление по чл. 219, ал. 1 НК. Необходимо е само наличието на причинна връзка между неупражнения от дееца достатъчен контрол и настъпилите значителни щети.

Причинната връзка между престъпния резултат и неупражнения от субекта достатъчен контрол се изразява в това, че ако то бе изпълнило своите задължения, би се стигнало до спиране на причинния процес, започнат от някое друго лице, и до настъпване на щетата.

Субективна страна - престъплението по чл. 219, ал. 2 НК се извършва по непредпазливост в двете й форми. При проявена небрежност - длъжностното лице не съзнава, че в резултат на неупражнения от негова страна достатъчен контрол върху дейността на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, ще настъпят значителни щети, но е било длъжно и е могло да ги предвиди, ако е изпълнило своите задължения да осъществи този достатъчен контрол.

При самонадеяност — длъжностното лице допуска възможността в резултат на неупражнения достатъчен контрол върху работата на съответните лица да настъпят значителни щети, но взема мерки, които според него са достатъчни, за да ги предотврати.

Възможно е още контролният орган да е извършил престъпление по чл. 219, ал. 2 НК, а контролираният деец - друго престъпление (например длъжностно или по чл. 219, ал. 1 НК), като тогава ще се ангажира отговорността и на двете лица, независимо че щетата и на двете престъпления е една и съща.

Във връзка с горните теоретични бележки следва да се посочи, че на първо място относно подсъдимата С. важи оправдателния аргумент, че тя не е длъжностно лице. В тази насока бяха изложени съображения по дванадесетото оплакване в протеста. Това означава, че тя е не субект на престъпление по чл.219 ал.2, така както и на ал.1 от НК.

На второ място възникват множество въпроси относно евентуално преквалифициране на деянието от ал.1 на ал.2 от чл.219 от НК. Това са как обвинителния акт описва задълженията и на двамата подсъдими като ръководни длъжностни лица, кои техни конкретни задължения не са изпълнили, кога е осъществено деянието по чл.219 ал.2 от НК, кой е източника на задълженията им/закон, наредба, заповед и т.н/, кое е лицето което подлежи на контрол и което е причинило процесната щета, в какво се изразява причинната връзка и въобще има ли я между евентуално деяние на подсъдимите и действието или бездействието на това друго лице, от кои факти описани в обвинителния акт може да се съди за конкретната субективна страна на деянието на двамата подсъдими. Както е видно диспозитива на обвинителния акт обвинява за конкретни изпълнени и неизпълнени задължения на деец по чл.219 ал.1 от НК и по никакъв начин не съдържа обвинение по ал.2 от същия член. На следващо място описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт са само част от едно евентуално обвинение по чл.219 ал.2 от НК и няма как да се приеме, че изпълват елементите на състава на този текст.

Предвид горното на първо място няма как да се преквалифицира деянието от чл.219 ал.1 в такова по ал.2 в материалноправен аспект. В процесуален аспект категорично би било налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението относно всички по-горе описани въпроси, което е недопустимо. Подсъдимите не са се защитавали по тези факти и това би накърнило съществено правото им защита.

Още по-същественото е това, че дори деяние на длъжностно лице по чл.219 ал.1 от НК не се доказва защото няма доказана щета към процесните дати и няма доказана причинна връзка между разминаването в техническите показатели и невъзможността влакчето да изпълни проектния маршрут, а за подсъдимата С. липсва длъжностно качество.

Второто оплакване се свежда до следните основни моменти: Подсъдимият М. К. е предаден на съд по обвинение за деяние с две форми на изпълнителното деяние - бездействие и действие. По отношение на втората форма на изпълнителното деяние са необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че той не е съставил платежното нареждане, както е инкриминирано в обвинението. Фактът, че това платежно нареждане е било съгласувано от други служители в Общината и било подписано от главния счетоводител преди това, не изключва правният извод формулиран от ОП- Ловеч, че подсъдимият е автор на този документ. Като кмет на общината той има разпоредителни функции по отношение на бюджета й и без да подпише той лично платежното нареждане, всички други подписи преди него нямат правно значение и не предизвикват разпоредителното действие извършено след неговия подпис. Под „съставил документа“ се има предвид авторът на волята в този документ, която е изразена с писмени средства, а не техническото изготвяне на документа. По тези съображения въззивната инстанция може да приеме, че изпълнителното деяние, визирано като действие по чл. 219 НК е осъществено от страна на подсъдимия.

По отношение на престъплението по чл. 311 НК, по което е обвинена подсъдимата Т. С. е необоснован извода на първоинстанционния съд, че датата, удостоверена по повод осъществяването на доставката, е без правно значение. Доколкото, съгласно документацията по проекта, съставянето на първия приемо-предавателен протокол има отношение към спазването на датата на доставката и срочността на изпълнение на задълженията на доставчика, този елемент има правно значение и може да бъде предмет на невярно документиране.

Неправилен е извода по отношение на формулираните съставомерни вредни последици, че такива не са налице, тъй като Общината не е обжалвала финансовите корекции и акта на АДФИ. Това означава да се предпостави резултата от обжалването и изхода на една такава процедура. Така или иначе Общината се е разпоредила с паричните средства от бюджета си в пълен размер съгласно договора, а първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин, че доставената стока има несъответствие и нейната цена е почти два пъти по-ниска от тази, която е платена.

Не се споделя извода, че обвинението не е доказано, тъй като атракционното влакче не е приобщено като веществено доказателство по делото. В самото дело е налице протокол за оглед и фотоалбум на това влакче, което приобщава вещта като ВД без да е необходимо тя да следва делото и да бъде предявявана на страните така, както изисква първоинстанционният съд. В тази връзка две решения - Решение № 60219/17.12.2021 г. по НД № 740/2021 г. на I НО на ВКС и Решение № 122/03.04.2023 г. по НД № 1027/2022 г. на I НО на ВКС, които обсъждат въпросите с годността на протоколите за оглед като веществени доказателства и значението на фотоалбумите към тях, „включително и в случаите, когато имаме съмнения, корекции или разминаване. Протоколът за оглед и фотоалбума към него са достатъчни доказателства, за да се преценява годността на атракционното влакче като предмет на договора и липсата на изпълнение съгласно изискването на клаузите в него

От горните съображения, изложени в съдебно заседание от представителя на АП-Велико Търново, бяха обсъдени по-горе в мотивите въпросите относно платежното нареждане и инкриминирания приемопредавателен протокол, поради което не е нужно да се излагат отново мотиви. Относно това, че Общината не е обжалвала финансовите корекции и акта на АДФИ следва да се приеме твърдението, но това не променя нищо относно липсата на деяние. Няма как да не се отбележи, обаче факта, че влакчето е функционирало до последните дни преди смяната на ръководството на общината, като видно от издадените заповеди администрацията активно е осигурявала това функциониране. След смяната на ръководството спира използването по незнайни причини, правят се експерименти, за да се докаже, че не може да се използва/при положение, че повече от три месеца е използвано/, не се използват възможностите за защита интересите на общината, чрез обжалване. Няма как да не се посочи и наложилия се косвен съдебен контрол от страна на ОС-Варна по т.д.№555/2018г. с който се констатира незаконосъобразност на извода на УО по ОПРР, че има виновно поведение от изпълнителя на поръчката. При това положение от една страна не се доказва безстопанственост в смисъла на обвинението към момента на закупуване на влакчето, но ясно се установява, че влакчето е в негодно състояние за функциониране, според петорната експертиза към момента на изготвянето й. Тази придобивка за гражданите и посетителите на гр.Ловеч, като част от проекта по оперативната програма, неясно защо е оставена да се повреди и бракува от новото ръководство на общината.

Относно това, че атракционното влакче не е приобщено като веществено доказателство по делото следва да се посочи, че това е така, но не е съществен оправдателен аргумент.

Относно твърдението, че цената на композицията е почти два пъти пониска от платената следва да се посочи, че цената на доставката е определена след проведена процедура по съответния ред и не е част от обвинението/няма обвинение, че доставката е по завишена цена/. Въпреки това следва да се посочи в тази връзка, че в отговор на въпрос №6 петорната експертиза по НОХД№285/24г. посочва следното: „Съществуват и други производители на атракционни влакчета в рамките на ЕС. Такава е фирма Dottotrains от Италия, The Point International. Вещите лица посочват, че е трудно да бъде определена каква би била цената на подобно влакче през 2014 година, но по делото има приложена оферта от фирмата The Point International, с представителство в България, гр. Търговище. Базовата ценова оферта е в размер на 139 000 евро без ДДС. Допълнително се заплаща за отопление и климатик на локомотива, PVC затваряне на вагоните, тапициране на седалките. Тези допълнителни екстри са на обща цена от 17 400 евро без ДДС.“ Очевидно тази оферта е 139000 плюс 17400 евро без ДДС или 187680 евро с ДДС или това е над 367 000лв с ДДС, което е дори повече от стойността на процесната доставка.

Оплакванията в протеста са неоснователни, постановения съдебен акт е правилен и постановен без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид изложеното протеста се явява неоснователен и атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване на основание чл.338 от НПК.

Воден от горното съдът