Решение № 112 от 30.3.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 66/2021 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. С. П., ЕГН 6505080159, против решение № 908418/ 28.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 984/ 2020 г. на Pайонен съд – Бл., с искане за отмяна изцяло. Поддържа се, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че първоинстанционния съд е извършил неправилен и повърхностен анализ на свидетелските показания и не е взел предвид съществени обстоятелства касаещи дадените от свидетеля показания, като неправилно е кредитирал същите, което от своя страна отново е довело до формирането на погрешен извод за доказаност на твърдяното в исковата молба. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 908418/ 28.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 984/ 2020 г. на Pайонен съд – Бл., с искане за отмяна изцяло. Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Сочи се в отговора, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на Окръжен съд - Бл., ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производството е образувано по молба от Л. А. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Бл., ул.“М.“ № ••, с която се иска даване на разрешение от съда за извършване от молителя на действие на разпореждане – покупко – продажба на семейно жилище, лична собственост на молителя, поради липса на съгласие за това от другия съпруг – С.П. – правно основание чл.26, изреч.2-ро от СК. Твърди се в молбата от молителя, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент“ с идентификатор № 04279.610.56.2.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Бл., ул.“М.“ № ••, площ на имота 107, 45 кв.м. с прилежащите части мазе 4 и 5, 10 % идеални части общи части, на основание дарение, обективирано в нот.акт № 49, дело № 454/1994г., издаден от нотариус Тамбураджиева. В този смисъл молителят твърди, че имотът е негова лична собственост, независимо от сключен със С. С. П., с ЕГН ••••••••••, граждански брак на 29.11.1987 г. Сочи се, че от брака на страните има родени две навършили вече пълнолетие деца – А.Л. П., с ЕГН ••••• и ББ.Л.Ю., родена на •••••г. Твърди се от молителя, че със съпругата си са във фактическа раздяла от 2015г., като се изтъква, че именно С.П. е напуснала въпросното жилище, което е било семейното такова и понастоящем живее в с.П., ул.Г.Д.. Посочва се, че С.П. разполага със собствен наследствен имот – жилище в с.П., поради което се обосновава правен интерес от поисканата защита и уважаване на молбата, като се твърди, че желае да се разпореди с личното си имущество, а съпругата му отказва д даде съгласие за това. Ответната по молбата страна – С. С. П. оспорва молбата и иска оставянето й без уважение. Оспорва твърдението на молителя, че са във фактическа раздяла от 2015г., както и че е напускала семейното жилище по собствено желание, а естеството на работата й е налагало да остава да преспива в сладкарския им цех в с. П.. Твърди, че жилището го е напуснала изгонена от сина й, а не по собствено желание на 24.12.2018 г., поради което била принудена да се пренесе да живее под навес в сладкарски цех, който работи и където живее и до сега. Във възражението си ответната по молбата страна излага своя версия на твърденията на молителя като посочва изключително влошените й отношения с него и общия им син., включително и за образувано производство по ЗЗДН, както и подадени жалби в прокуратурата за самоуправни действия. При тези факти се оспорва молбата. По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства. От фактическа страна, настоящия състав намира следното: По делото не е спорно, че Л. А. П. и С. С. П. са законни съпрузи – сключили са граждански брак на 29.11.1987г., като от брака си имат родени, вече навършили пълнолетие две деца - – А.Л. П., с ЕГН ••••• и ББ.Л.Ю., родена на ••••• г. По време на брака молителят Л.П. е станал собственик на недвижим имот, а именно „жилище, апартамент“ с идентификатор № 04279.610.56.2.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Бл., ул. “М.“ № ••, площ на имота 107, 45 кв.м. с прилежащите части мазе 4 и 5, 10 % идеални части общи части, на основание дарение, обективирано в нот.акт № 49, дело № 454/1994г., издаден от нотариус Тамбураджиева. Не се спори между страните, а и от свидетелските показания се установява, че към датата на подаване на молбата живеят фактически разделени, като молителят живее на друг адрес в Бл., а ответника по молбата С.П. – на адрес в.П.. Спорна е датата на фактическата раздяла, както и конкретните обстоятелства при настъпването й – дали това е станало по желание на ответника или последният е бил изведен насила от сина на страните. По делото не се спори, че именно жилището, находящо се на административен адрес: гр. Бл., ул. “М.“ № 25, вх. Б, ет. 1, ап. 1 е било жилището, в което съпрузите и децата от брака са живели до фактическата им раздяла, независимо от датата на настъпването и конкретните обстоятелства за това. От справка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Бл. на името на С.П. за периода от 01.01.1991 г. до 30.07.2020 г., удостоверение за наследници на лицето С.С.В. и нот.акт № 23 от 1975 г. се установява, че С.П. е наследник по закон на своя баща Веселински и на това основание - по наследство е собственик на недвижим имот в с. П., представляващ двуетажна къща, построена в парцел в с. П.. Според удостоверение от кметство с. П. от 10.07.2020 г. е удостоверено, че С.П. притежава имот в с. П. на ул.В.Л., състоящ се от 1-ви жилищен етаж в съсобственост с О.В., но е негодно за обитаване. От удостоверение от община Бл. се удостоверява, че жилище, апартамент, находящо се на 1-ви жилищен етаж в сграда, заснета с идентификатор 57159.501.56.1, находящ се в имот с идентификатор 57159.501.56.1 по кадастралната карта на с. П., УПИ VIII56, кв.6А по плана на с.П., община Бл., не отговаря на хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 от Раздел ІІІ на приложение № 2 от ЗМДТ, а именно – строителството е напълно завършено. От показанията на свидетеля П. - син на страните, се установява, че родителите му живеят фактически разделени, а той и съпругата му обитават процесното жилище от 2015 г. Сочи, че родителите му живеят в с. П., на различни адреси, като майка му обитава пригодена стая за живеене в сладкарски цех. Свидетелят посочва, че майка му има наследствена къща в с. П. на три етажа, като твърди, че преди да се изнесе майка му е изнесла част от нещата, както и че старата дограма от процесния имот е била взета от майка му и поставена в наследствената й къща в с. П.. Горните факти се потвърждават и от св. Г. П. - брат на молителя. Показанията на свидетеля Ю. - дъщеря на страните сочи, че от Коледа на 2018 г. майка й не живее в процесното жилище, като е била изгонена от брат й и сменен патрона на вратата. Свидетлката потвърждава, че старата дограма от апартамента е поставена на наследствения имот на ответницата, както и че последната е започнала ремонт на наследствения си имот, но същият не е довършен. Според свидетеля и двамата й родители не живеят вече в това жилище, а същото се обитава от брат й и съпругата му. Свидетелят Просеникова сочи, че наследствения имот на ответницата не е годен за живее, липсвало вода и санитарен възел, но уточнява, че има такъв в мазето на къщата, както и сочи, че е помагала на ответницата за ремонт, има ламинат, както и потвърждава, че е поставена дограма от имота на М.. Представена е заповед за защита и определение, постановени по гр. д. № 23998/ 2019 г. по описа на РС - Бл., от които се установява, че св. А. П. - син на страните по делото е подал молба за защита по ЗЗДН срещу майка си - ответницата, но производството е прекратено. От правна страна, съдът намира, че искането за защита е процесуално допустимо - подадено е от лице, което твърди, че е собственик на имот, който има характер на „семейно“ такова и с който имот - желае да се разпореди, но липсва съгласие на съпругата за това. Съгласно разпоредбата на смисъла на §1 от ДР на СК, семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка разпоредбата на чл. 26 СК е създала едно ограничение на правото на собственост - в случаите, когато жилище, което има характер на „семейно“ по см. на §1 от ДР на СК - е лична собственост на единия от съпрузите - то разпореждането с него по време на брака може да става само със съгласие на другия съпруг, а при липса на такова - с разрешение от съответния районен съд по местонахождение на имота при наличието на определени предпоставки. Ограничението важи само докато трае брака между съпрузите. Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения. В този случай защитата на децата от брака (ако има такива) се постига чрез противопоставимостта спрямо третите лица на възникналото наемно отношение (чл. 57 СК). Определящо за едно жилище като семейно е да се установи, че до фактическата раздяла съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца са го обитавали, независимо от собствеността. В случая страните не спорят, че процесното жилище е „семейно“ такова по см. на §1 от ДР на СК - не оспорват факта, че са обитавали жилището, не оспорват, че помежду им е настъпила фактическа раздяла /спорна е само датата и начина на напускане/, както и не спорят, че към настоящият момент и двамата съпрузи не го обитават. Няма спор и за това, че родените от брака на страните две деца - свидетели по делото, са пълнолетни, като в жилището живее само пълнолетния син на страните -.А. П., заедно със своето семейство. При тези данни молбата е основателна. Жилището е лична собственост на молителя, придобито на основание дарение. Личната собственост е неприкосновена. Съпругът - несобственик може да се противопостави на разпореждането на личното жилище на другия съпруг, имащо характер и на семейно такова само при следните предпоставки - този съпруг да няма друго жилище, но кумулативно с това в изречение 2-ро на чл. 26 от СК - разрешението на районния съд за разпореждане може да се даде ако се установи, че отчуждаване на жилището няма да е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството като цяло. С напускане на жилището съпрузите сами са се отказали и с конклудентни действия установили липсата на общност помежду им, която да се охранява. В същото време се установи, че ответната страна има наследствен имот, с жилищен характер, по отношение на който е предприел и действия по ремонтирането му. Законодателят в разпоредбата на чл. 26, изр. 1 СК не поставя изискване за годност за обитаване на жилището, а само наличието на такова с предназначение за жилищни нужди, каквото се установи, че ответника притежава в наследство в обем идеални части. В случая децата от брака са навършили пълнолетие. Ето защо не стои въпроса за защита права и интереси на непълнолетни лица. В същото време се установи изключително влошени отношения между членовете на семейството и най - вече между съпрузите - до степен на пълната им раздяла, като и двамата съпрузи живеят на различни от процесното жилище административни адреси. Това само по себе си също сочи, че в случая липсва интерес на семейството като цяло, който да бъде защитен. Касае се до формално съществуващи отношения, които в този смисъл нямат нужното съдържание за преценка охраняване интересите на семейството като цяло. Всеки от съпрузите се е установил да живее на друго място, няма непълнолетни деца с жилищна нужда, които да се поставят в риск с исканото отчуждаване, липсва и общ интерес на семейството, който да се защитава. Наведените във въззивната жалба от въззивника възражения са неотносими като материални предпоставки, сред визираните в чл. 26 СК. Свързани са с други, строго лични отношения, вътре в семейството, за които законът в случая не въвежда правила за нормативното им уреждане, не ги свързва с настъпване на правни последици и не ги урежда, по начина, посочен от ответника. Тези съображения могат да получат защита по друг ред, същите нямат отношение спрямо личната собственост и не могат да послужат като ограничение на правото на собственика да отчужди имота си по начина, по който е преценил. Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми, поради което решението е правилно. Доколкото предмета е на спорна съдебна администрация - разноски не се следват, а се понасят от страните, както са направени. Съгласно новелата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът