Решение № 277 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1305/2026 г.

Производство по чл. 235 ГПК, за постановяване на решение по делото. Предявени са искове с правно основание – чл. 415 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ за установяване съществуването на вземанията по издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ••• г. на РС ••• Искът е предявен от „Б.И.Г.“ ЗЕАД, със седалище и адрес: гр. С., бул. „•••, срещу „Ш.т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ••, представлявано от •••. Предявени са два иска при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва: 1/ иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 359,40 евро, с левова равностойност 702,93 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 82,67 EUR (осемдесет и две евро и шестдесет и седем евроцента), с левова равностойност 161,69 лева представляваща лихва върху претендираната главница за забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г. По делото са платени дължимите ДТ изцяло в размер на 40,28 €. Ищецът твърди, че на 02.12.2022г. на територията на Ф. е настъпило ПТП, с участието на застраховано в "А. Ф." МПС с рег. № •••. На 11.10.2023 „Ш.т." ЕООД чрез „•••" е предявил към ЗАД „•••", чрез „•••" претенция за възстаноновяване на причинените имуществени вреди и е образувана щета № •••. В ЗАД ••• била регистрирана щета под номер •••. На 15.03.2024 "•••" е изплатило застрахователно обезщетение по сметката на „Ш.т." и случаят е бил приключен. Отделно от това за същото събитие пред •••• ЕАД е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско стандарт съгласно Полица № •••, със срок на действие от 30.05.22 г. до 29.05.2023 г. По претенцията за щетите нанесени на МПС марка •••, ДК № •••, собственост на „Ш.т." ЕООД при ПТП от 02.12.2022 г. в •••• ЕАД е образувана щета ••••, по която на 19.06.24 г. е преведена сумата от 702,93 лева на „Ш.т." ЕООД за щетите по увредения автомобил. Ищецът твърди, че за ликвидация на щетата в ЗЕАД “••••” са направени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Предявявайки претенция от •••• ЕАД - застрахователя по застраховка Каско към ЗАД •••, застрахователя по застраховка гражданска отговорност на виновния водач, се установило, че длъжникът е получил сумата от 702,93 лева на отпаднало основание, тъй като по - рано е бил обезщетен за претърпените вреди. На 30.10.2024 г. на ответника била връчена покана за доброволно плащане с изх. № ••• Ищецът твърди, че ответникът не е платил посочените в поканата суми. Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ЗЕАД „••••“ на вземане за сумата от 359,40 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 82,67 евро, представляващи лихва за забава за периода от 19.06.2024 до 31.03.2026 г. Ищецът претендира направените по делото разноски, вкл. и тези по заповедното производство. Ищецът е посочил в уточняващата молба от 15.06.2026 г., че оттегля претенцията по отношение на сумите, които се дължат на ищеца на друго основание, а именно за сумата от 25 лева /12,78 евро/ - стойността на сторените от ищеца ликвидационни разноски и за сумата от 17,78 лева /9,09 евро/ изчислената лихва за забава върху тази сума. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, който заявява, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна. Не оспорва, че на 02.12.2022г. на територията на Ф. е настъпило ПТП, при което са причинени вреди на МПС, собственост на „Ш.т." ЕООД. Сочи, че вредите, които са му били причинени били в размер на 2 758,61 лв. Ответникът не отрича, че по образуваната щета са извършени две отделни застрахователни плащания по различни правоотношения. От ЗАД „•••“ АД са му били изплатени 1 535,88 лв. и от ЗЕАД „••••“ са му били изплатени 702,93 лв. по имуществена застраховка Каско. Общо получените пари били 2 238,81 лв. Ответникът сочи, че получените парични средства представляват обезщетение по два различни застрахователни източници. Сочи, че плащането получено от ЗАД „•••“ АД е по експертна оценка на международен механизъм за уреждане на щети по застраховка „Гражданска отговорност“, без да е налице окончателно и пълно споразумение за погасяване на всички претенции, произтичащи от събитието. Ответникът твърди, че не е получил недължима имуществена облага, поради което не дължи връщане на претендираните от ищеца суми. Оспорва изцяло предявените искове и основанията, на които се основават. Предвид на изложеното, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Ищецът ЗЕАД „••••“ е предявил срещу ответника искане за издаване на заповед за изпълнение, за което е било образувано ч.гр.д. № ••• г. на РС ••• По делото е била издадена Заповед за изпълнение, Рег.№ ••• / 02.04.2026, с която Длъжникът Ш.т. ЕООД ЕИК: •••, е осъден да заплати на кредитора ЗЕАД “••••” ЕИК: ••••, сумите: 372,18 EUR представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 91,76 EUR, представляваща лихва – забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 205,00 EUR, държавна такса в размер на: 10,86 EUR. Срещу заповедта длъжникът и настоящ ответник е подал възражение. Ищецът е предявил настоящите установителни искове срещу ответника за установяване на съществуването на вземанията по издадената в негова полза заповед за изпълнение. По делото е прието за безспорно установено, следното: На 02.12.2022 г. на територията на Ф., на Път ••• е настъпило ПТП за което е съставен двустранен протокол, л. 12 от делото. Съгласно него, в ПТП – то са участвали следните лица и МПС-та: Превозно средство А: л.а Пежо ••• с рег. № •••, управляван от водач ••• е било застраховао при „•••“ Ф.. Превозно средство В е т.а „•••“ с ДК № •••, управляван от •••, застрахован в „•••“, полица № •••••, валидна от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г. Съгласно приложеното копие на застрахователна полица „Каско стандарт“, л. 5, към „••••“ №••••, валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г. Според приетия по делото Протокол за ПТП, вина за настъпването му има лекия автомобил, който при смяна на лентата за движение, удря влекача в лявата му страна. Видимите щети се изразяват в следното: предна броня, ляв спойлер, лява врата, лява степенка, ляв фар за мъгла. На 11.10.2023 г. ответникът е предявил към застрахователя на виновния участник в ПТП-то, ЗАД „•••“ чрез агент „•••“, претенция за обезщетение по Гражданска отговорност на виновното МПС щета и такава е била регистрирана под № •••, въз основа на която и на 15.03.2024 г. е изплатено обезщетение в размер на 1535,88 лв., съгласно платежно на л. 25 от делото. Освен посоченото обезщетение, ответникът е предявил претенция за обезщетение за щета и към застрахователя „••••“, при когото е застрахован по застраховка „Каско стандарт“. Заявлението е на л. 10 от делото. Направен е опис на щетата, л. 14-15, и след изготвен доклад по щета № ••• (л. 16) на 19.06.2024 г. е изплатено обезщетение в размер на 702,93 лв., л. 17. На 16.07.2024 г. е отправена от ЗАД „••••“ до ЗАД „•••“, покана по регресна претенция за щета № ••• за възстановяване на платеното от ищеца обезщетение в размер на 702,93 лв., л.23. На 02.08.2024 г. ЗАД „•••“ е отговорил на ЗАД „••••“, че няма основание за уважаване на регресната претенция, поради това, че на 15.03.2024 г. ••• е изплатил застрахователно обезщетение по сметка а „Ш.т.“ и случаят е приключен. На 23.10.2024 г. ищецът ЗАД „•••“ е отправил до ответника покана за доброволно плащане на недължимо платеното от него обезщетение в размер на 702,93 лв. на основание чл. 55 ЗЗД. Поканата е получена от ответника на 30.10.2024 г. На 31.10.2024 г., от името на представителя на ответника, ••• е изпратен до ищеца отговор, че вредата, която е била причинена е в размер на 2 758,61 лв., и от ••• е било изплатено частично обезщетение в размер на 1535,88 лв. и след това дружеството му било на загуба с 1222,73 лв. След изплащането на обезщетението от ищеца в размер на 702,93 лв., загубата останала в размер на 519,80 лв. От правна страна съдът прие следното: Касае се за два вида застраховки, сключени от ответника към двама различни застрахователя. Първият вид застраховка е по застраховка Гражданска отговорност към „•••“, полица № •••••, валидна от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г. Вторият вид застраховка е застраховка „Каско стандарт“, сключена към ищеца по делото с полица №••••, валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г. Застраховката „гражданска отговорност" на автомобилистите е уредена в Глава четиридесет и седма на КЗ, чл. 477-505. Този вид застраховка е задължителна, съгласно чл. 461, т. 1 КЗ. Сключената втора застраховка „Каско Стандарт“ към ищеца е с предмет имуществено застраховане и не е задължителна застраховка, по арг. На обратното от чл. 461 КЗ. Този вид застраховка е имуществена по смисъла на чл.399 и следв.КЗ. Налице е различен предмет на застраховането в рамките на двете застрахователни полици, към две различни застрахователни дружества. В случая не е налице, т.н многократното застраховане по смисъла на чл. 391 КЗ, доколкото предмета на застраховането е различен. На следващо място, налице е изрична забрана съгл. чл. 484 КЗ, застраховател да сключва задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат. В настоящия случай, периодите на двете застраховки частично съвпадат, предвид на това, че застраховка „Каско стандарт“, към „••••“ е валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г., а застраховката ГО към ••• е за период от 3 месеца - от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г., попадащи в периода на първата застраховка. В случая обаче не е налице идентичен предмет на двете застраховки, поради което и не нарушен чл. 484 КЗ. Касае се за два вида застраховки, първата е договорна и не е задължителна, докато втората е задължителна. Макар и с различен характер, двете застраховки се и припокриват, доколкото и при задължителната застраховка ГО е налице покриване на имуществени вреди, причинени от и на физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание, съгл. чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ. В този смисъл, застраховката ГО, се явява специална застраховка с предмет обезщетение за имуществени и неимуществени вреди спрямо общата имуществена застраховка Каско. Макар и частично покриване на застрахователните рискове, в частта за имуществената отговорност и обезщетение при сключването на двата вида застраховки не може да се говори за множествено застраховане по см. На чл. 392 КЗ. В случаите на сключени две или повече застраховки, едната от които ГО е приложим на общо основание чл. 392, ал.1, изр. 2-ро КЗ, и отговорността на всеки застраховател е в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди. На следващо място, и двата договора за застраховка са действителни, доколкото не се твърди и не се претендира от ищеца нищожност на застсрахователната полица между него и ответника, като целяща неоснователно обогатяване на ответника на основание чл. 392, ал. 5 КЗ. Такива твърдения и искане няма от ищеца. Предвид на това, съдът приема, че за ищеца е било налице основание за изплащане на посоченото обезщетение в размер на 702,93 лв. (359.40 €). В настоящия случай, оценката на вредите е в размер на 3310,33 лв., съгласно представената фактура на л. 56-57 от делото, издадена от специализиран сервиз на •••, от ••• ••• ЕООД, от които 2 758,61 лв. и 551,72 лв. ДДС. Съдът намира, че не е налице неоснователно обогатяване на ответника с получената от ищеца сума в размер на 702,93 лв. За да е налице неоснователно обогатяване следва да е налице изначална липса на основание, неосъществено основание или отпаднало основание, съгл. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, още по – малко сочената от ищеца – липса на основание. Напротив, наличието на валиден договор за застраховка „Каско стандарт“, сключена към ищеца по делото с полица №••••, валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г., е законно основание за изплащане на дължимото се обезщетение за вреди. Предвид на горното, съдът приема, че исковете на ищеца са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят, като се признае, че вземанията за които е издадена заповед за изпълнение не съществуват. Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете по чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 359,40 евро, с левова равностойност 702,93 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; и по чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 82,67 EUR (осемдесет и две евро и шестдесет и седем евроцента), с левова равностойност 161,69 лева представляваща лихва върху претендираната главница за забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г. Относно разноските по чл. 81 от ГПК: Относно разноските в исковото производство. Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по заповедното производство. По исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 40,28€ за държавна такса. Ответникът е направил разноски за адвокатска защита в размер на 200 €. По заповедното производство са присъдени направените разноски в общ размер на 215,86 €, от които за адвокатско възнаграждение 205,00 EUR, и за държавна такса в размер на: 10,86 EUR. За разноските по исковото производство, съдът прие следното: Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от исковете. Поради липсата на уважена част от предявените искове, в полза на ищеца не се дължат разноски по делото. Отвентикът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Отхвърлените искове са в цялост, поради което и направените от ответника разноски му се дължат от ищеца по делото също в пълен размер. Относно разноските в заповедното производство. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърлят изцяло присъдените по заповедното производство разноски, в общ размер на 215,86 €, от които за адвокатско възнаграждение 205,00 EUR, и за държавна такса в размер на: 10,86 EUR. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. За отхвърлените вземания не се издава изпълнителен лист. Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът