Решение № 874 от 9.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2545/2026 г.

Районен съд - Бургас09.09.2026 г.докладчик ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ Предупреждение №11-01-150/26.06.2026г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което жалбоподателят - Д. Н. Н., ЕГН: ••••••••••, с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ••••••, се уведомява, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид – по чл.18, ал.2, във връзка с чл.18, ал.1, т.1 от ЗДФИ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

Мотиви

Административно наказателно дело № 20262120202545 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на Д. Н. Н., ЕГН: ••••••••••, с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ••••••, против Предупреждение №11-01-150/26.06.2026г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което жалбоподателят се уведомява, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид – по чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното предупреждение, като се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и моли за потвърждаване на предупреждението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: Община Бургас е бюджетна организация с ЕИК: 000056814 и адрес: гр.Бургас, •••••• и попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.4, т.1 от ЗДФИ. От своя страна кметът на Община Бургас е първостепенен разпоредител с бюджет съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Видно от представена справка за отговорните длъжностни лица с изх. № ЕД- 953(1 )/13.02.2026г., за проверявания период и към датата на възлагане и извършване на финансовата инспекция Община Бургас се представлява от Д. Н. Н. - кмет. На основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и чл. 25, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДФИ (ППЗДФИ), директорът на АДФИ е дал указания, писмо изх. № ДИД6-БС-25- [8]/17.09.2025г., преустановяване на извършването на установените нарушения по доклад № ДИД6-БС-25- [2]/01.08.2025 г. и заключение към него. С писмо, изх. № ДИД6-БС-25-[8]/17.09.2025г. директорът на АДФИ е уведомил кмета на Община Бургас, че при извършена финансова инспекция на Община Бургас от органи на АДФИ, е съставен доклад № ДИД6-БС-25-[2]/01.08.2025г. и заключение към него, като е извършена проверка за законосъобразност при начисляването, събирането и отчитането на приходите във връзка с отдадени под наем обекти „Общински плувни басейни“ на Сдружение „Плувен клуб БРИЗ“, гр. Бургас (Сдружение) за периода от 01.01.2021г. до 01.08.2024г. В писмото е посочено, че съгласно доклада, при проверка на договор за наем № 63- 00- 22/02.02.2021г. са установени несъбрани наеми от страна на Община Бургас в размер на 10 488,00 лв. с ДДС от наемателя (Сдружение „Плувен клуб „Бриз“, гр. Бургас) на плувен басейн с обща площ от 725,72 кв. метра, включващ басейн и прилежащи обслужващи помещения, находящ се в източната част на сграда „Младежки културен център“, изграден в УПИ I, кв. 158, по плана на ЦГЧ, гр. Бургас. Не са заплатени общо 19 месечни наемни вноски - всяка по 460 лв. без ДДС, или 552 лв. с ДДС, на обща стойност 10 488 лв. с ДДС (по фактури №№ 0800025961/08.12.2022г. г.; 0800026080/16.01.2023 0800026209/15.02.2023г.; 0800026341/15.03.2023 г.; ••••••••••/07.04.2023 г.;0800026590/10.05.2023 г.; 0800026683/05.06.2023 г.; 0800026773/04.07.2023 г.;0800026980/16.08.2023 г.; ••••••••••/04.09.2023 г.; 0800027115/03.10.2023 г ••••••••••/06.11.2023 г. 0800027411/06.12.2023 г.; 0800028323/30.08.2024 г.). При извършената проверка е установено и че от Община Бургас, в качеството й на наемодател по договор за наем № 63-00-22/02.02.2021 г., не е начислена неустойка за забавеното плащане на наемната цена по смисъла на т. 2 от раздел VI. „Санкции и неустойки“ от договора, за дължими наемни цени от 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Съгласно клаузата: „При забавено плащане на наемната цена, Наемателят дължи на Наемодателя неустойка, в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не-повече от 30 % от месечната наемна цена“, неустойката възлиза на 3 146,40 лв. Съгласно т. 3 от раздел IV от договор за наем № 63-00-22/02.02.2021 г., всички разноски по поддръжката и експлоатацията във връзка с използването на плувния басейн се заплащат от наемателя. На основание чл.365 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с неразплатените задължения по горецитирания договор и на база протоколи от страна на Младежки културен център - Бургас към Сдружение „Плувен клуб „Бриз“, е сключено споразумение за разсрочено плащане, peг. № 78-00-386/19.09.2023г., между Община Бургас и Сдружение „Плувен клуб „Бриз“, гр. Бургас. С него страните са се съгласили и приемат, че към датата на подписване на споразумението натрупаните непогасени задължения за електроенергия, вода и газ от страна на Сдружението към „Младежки културен център“, за периода от 01.08.2021г. до момента на подписване на споразумението са в размер на 58 000 лв., дължими за експлоатационни разходи във връзка с използване на плувната база. Проверката е установила, че до 15.12.2024 г. Сдружението, е погасило сума към Община Бургас в размер на 1 400 лв., а съгласно изпълнително дело № 649/2025 г. на ЧСИ Станимира Николова, peг. № 805, Сдружението е превело суми в размер на 500 лв. на 16.06.2025 г. и 100 лв. на 19.06.2025 г. За преустановяване на извършването на установените нарушения, на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и чл. 25, ал. 1 от ППЗДФИ, директорът на АДФИ е дал следните указания: „ 1. Да се предприемат всички необходими действия, включително и по съдебен ред, за събиране на неплатени наемни вноски в общ размер на 10 488,00 лв. от Сдружение „Плувен клуб „Бриз“, гр. Бургас по договор за наем№ 63-00-22/02.02.2021 г. Срок до 17.11.2025 г. Да се предприемат всички необходими действия, включително и по съдебен ред, за начисляване и събиране на дължимите неустойки за забавено плащане на наемните цени в общ размер на 3 146,40 лв. по договор за наем № 63-00-22/02.02.2021 г. със Сдружение „Плувен клуб „Бриз“, гр. Бургас. Срок до 17.11.2025 г. Да се предприемат необходимите действия за префактуриране, начисляване и събиране на дължимите суми за експлоатационни разходи (електроенергия, вода и газ) от Сдружение „Плувен клуб „Бриз“, гр. Бургас, по договор за наем № 63-00- 22/02.02.2021 г., за периода от 01.02.2023 г. до 01.08.2024 г. Срок до 17.11.2025г.“ В писмото е посочено, че на основание чл. 18, ал. 2 от ЗДФИ кметът следва в двумесечен срок от получаването на указанията да уведоми Агенцията за държавна финансова инспекция за предприетите действия. При финансова инспекция се установило, че писмо изх. № ДИД6-БС-25- [8]/17.09.2025г. на директора на АДФИ, изпратено и получено чрез ССЕВ, с което са дадени писмени указания на кмета на общината е получено и заведено в деловодството на Община Бургас с вх. № 63-00-22-[1]/17.09.2025 година. По време на финансовата инспекция, с писмо с вх. № ЕД-953/13.02.2026г., били изискани документи за предприетите действия, във връзка с дадените писмени указания, както и за уведомяването на АДФИ относно предприетите действия. С писмо с peг. № ЕД-953-[3]/13.02.2026г. били представени документи, удостоверяващи предприети действия от кмета на Община Бургас, във връзка с изпълнението на дадените указания, като към същото е приложено писмо с peг. № 13-00- 458(1)/06.02.2026г., с което се установява, че кметът на Община Бургас е уведомил писмено директора на АДФИ за предприетите действия по изпълнението на указанията, дадени с писмо с изх. № ДИД6-БС-25-[8]/17.09.2025г. С писмо изх. № 13-00-458(1)/06.02.2026г. са представени документи, удостоверяващи предприети действия от кмета на Община Бургас относно изпълнение на указанията по чл.18, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Предвид посочените обстоятелства и предоставените документи се установява, че кметът на Община Бургас е уведомил писмено директора на АДФИ за предприетите действия, на 06.02.2026г. с писмо с peг. № 13-00-458(1)/06.02.2026 г., което е със закъснение от 81 (осемдесет и един) календарни дни. С оглед изложената фактическа обстановка АНО прел, че на 18.11.2025г. в гр. Бургас, в Община Бургас, Д. Н. Н. - кмет на Община Бургас и ръководител на проверявана организация по чл.4, т.1 от ЗДФИ, не е уведомил писмено директора на АДФИ за предприетите действия по изпълнение на указанията на директора на АДФИ, дадени на основание чл.18, ал.1, т.1 от ЗДФИ с писмо е изх. № ДИД6-БС-25-[8]/17.09.2025 г., адресирано до кмета на общината, в законоустановения срок - до два месеца от даване на указанията. С гореустановеното деяние е прието също така, че на 18.11.2025 г. Д. Н. Н. - кмет на Община Бургас и ръководител на проверявана организация по чл.4, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ (обн. ДВ. бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп. ДВ. бр. 11 от 06.02.2024 година). Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Самите страни не спорят по установените факти, а единствено касателно правната им оценка. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2, вр. с чл.58д, т.2, вр. с чл.28 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л.12, предупреждението е връчено на жалбоподателя на 02.07.2026г., а жалбата е депозирана по пощата на 08.07.2026г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат и с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София и др. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. От представените в производството пред районния съд писмени доказателства е видно, че с писмо изх. № ДИД6-БС-25-[8]/17.09.2025 г. на директора на АДФИ, изпратено и получено чрез ССЕВ, са дадени писмени указания на кмета на общината, като това писмо е получено и заведено в деловодството на Община Бургас с вх. № 63-00-22-[1]/17.09.2025 година. Ето защо и считано от датата на постъпване на това писмо – 17.09.2025г., съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ППЗДФИ, тече двумесечният срок по чл. 18, ал.2 от ЗДФИ, за изпълнение на задължението на кмета на Община Бургас писмено да уведоми директора на АДФИ за предприетите действия по изпълнение на дадените указания. Този срок е изтекъл на 17.11.2025г., без това задължение да е изпълнено, като писменото уведомление е подадено с писмо изх. № 13-00-458(1)/06.02.2026 г. След като кметът на Община Бургас е имал задължението да уведоми директора на АДФИ за предприетите от него действия по изпълнение на дадените указания до 17.11.2025г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на извършеното нарушение още на следващия ден - 18.11.2025г., като е достатъчно да се констатира само факта на бездействие. Ето защо, след като до 17.11.2025г. е следвало да бъде изпълнено посоченото задължения, срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, започва да тече на 18.11.2025г. /датата посочена и в предупреждението и в АУАН като дата на извършване на нарушението/ и последният ден, в който трябва да се установи това бездействие е 18.02.2026 г. /работен ден/. В случая АУАН е съставен на 19.02.2026г., след като срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Тяхното неспазване представлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна. В горната насока е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 1917 от 16.11.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2627/2017г., Решение № 1856 от 08.11.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2607/2017г. и др. В разпоредбата на чл.63д ЗАНН е предвидено, че в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая, с оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат на жалбоподателя, но той не е представил доказателства за сторени такива, поради което и съдът не следва да присъжда разноски в негова полза. Така мотивиран, Районен съд- Бургас

Цитирани разпоредби

19