Решение № 102 от 26.2.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 250/2022 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 54 от 26.01.2022 година по гр.д. № 619/2020 година по описа на РС – ГОРНА ОРЯХОВИЦА е прието за установено по отношение на „А1 България“ ЕАД, че И. И. Т. дължи сумата от 1648, 70 лв. – главница за неизплатени договорни задължения по подробно описаните договори, ведно със законната лихва от 19.02.2020 година до окончателното плащане, сумата от 403, 15лв. – законна лихва за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020 год. Отхвърлен е иска по чл. 415, ал.1 вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата 62, 67 лв., като неоснователен, както и иска по чл. 415, ал.1 вр. чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата 928, 41 лв. – неустойка по посочените в решението договори, като неоснователен. В полза на ищеца са присъдени разноски по исковото и по заповедното производство. Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД чрез пълномощник адв. А. П., като обжалва решението само в частта му с която е отхвърлен иска за неустойката в размер на 556, 12 лв., от която претендирана неустойка в размер 59, 97 лв. за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилни услуги за СИМ карта с тел.номер •••, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 18.01.2016г., която представлявала сборът на три месечни такси от по 19, 99 лв. и неустойка в размер на 496, 24 лв. за възстановяване на остатъкът от пазарната цена на крайно устройство апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35, предоставен с Договор за продажба на изплащане от 18.10.2016 година в пакет с мобилни услуги за СИМ карта с тел. Номер •••, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 18.10.2016г. във връзка с чл. 3 от Договора за продажба на изплащане. Смята решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което да приеме за установено че ответникът дължи неустойка в размер на 556, 12 лв. с произтичащите от това законни последици. От ответника И. И. Т. чрез особения представител адв. Г. Г. е постъпил отговор на въззивната жалба. Намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила в съответствие с материалния закон. Излага подробни доводи. Моли съда да остави жалбата без уважение, а решението да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В съдебно заседание страните не се представляват. Представени са писмени становища от страните. Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и съгласно чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество. Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявен от ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, против И. И. Т., установителен иск с предмет да бъде прието за установено съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № •••/2020 на РС Г. О., с която ответникът е бил задължен да заплати на ищеца следните парични вземания: 1 648, 70 лв. – главница, 928, 41 лв. - неустойка; 465, 82 лв. - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 1648, 70 лв. за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., законна лихва за забава върху размера на главницата от 19.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 465, 76 лв. - съдебни разноски, от които: 61, 96 лв. - държавна такса и 403, 80 лв. - адвокатско възнаграждение. Твърди, че с ответника са били в облигационно отношение по силата на Договор № ••• от 16.09.2015г. с рамков характер с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. Подробно описва в исковата молба, видовете услуги и продукти, които са предоставени на ответника по силата на този договор чрез 6 приложения с № 1 от 16.09.2015 година, като са посочени и номерата на всяка СИМ карта. Срокът на договора бил 24 месеца. При заплащане на равни месечни абонамент вноски. По силата на договор за изплащане ищецът бил предал на ответника е апарат SAM Galaxy J1 Blak. С договор за продажба на изплащане от 14.11.2015г. бил продаден продукт ПакетТаб ALCOTPixi3 7 “Bla+Post128K-Micr“ Сърф М. С договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г. ищецът бил продал продукт апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35 за СИМ карта •••. За всяка от предоставяните услуги и продукти на изплащане ищецът издавал ежемесечни фактури на името на абоната, като във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане; във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в т.ч. абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Твърди, че ответника имал изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер от 1648, 70 лв., представляваща главница, разпределена както следва: 1/ Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 19.12.2016 г. до 19.07.2017 г., в общ размер на 595, 54 лв., и лихва за забава в общ размер от 174, 49 лв.; 2./ месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 19.12.2016г. до 01.06.2017г., са в общ размер от 1053, 16 лв. и лихва за забава, върху това вземане, в общ размер от 291, 33 лв. Договорите за продажба на изплащане се прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, като при такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно изискуеми. Заявява, че договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми, като сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Сочи, че прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. Твърди, че при неплащане на дължимите суми по фактурите, след изтичане на срока им за плащане договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Твърди, че на основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 928, 41 лв. Сочи, че във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 432, 17 лв. Претендира и неустойка за възстановяване на стойността на пазарните цени на крайните устройства, закупени изцяло или предоставени на изплащане, която неустойка била в размер на 496, 24 лв., именно това е неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство Апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35, предоставено c договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г. Оправено е искане към съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно: сумата от 1 648, 70 лв. - главница; сумата от 465, 82 лв. - законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 1 648, 70 лв. за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г.; сумата от 928, 41 лв. - неустойка; законна лихва от дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 19.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на всички разноски. Ответникът И. И. Т. чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е заела становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове с искане да бъдат отхвърлени. Прави възражение за погасителна давност по отношение на претендираната лихва за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2017 год. на основание чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Оспорва твърденията на ищеца относно получените мобилни услуги по вид и обем, уговорени в приложенията към Договор № ••• от 16.09.2015 год., който договор има рамков характер. Оспорва дължимостта на неустойката в размер на 432, 17 лв. за предсрочно прекратяване на договорите по описаните приложения, като навежда доводи за нищожност на клаузите на договора относно тази неустойка на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП. Оспорва дължимостта на неустойката в размер на 496, 24 лв. за възстановяване на остатъка от пазарната цена на крайното устройство апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35, като отново въвежда същото възражение за нищожността на тази клауза от договора за продажба на изплащане, като неравноправна на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП, освен това клаузата противоречи и на добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. При така изложените фактически твърдения съдът квалифицира предявените искове по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд всестранно, пълно и ясно, не се спори от страните. Въззивната инстанция при анализът на доказателствата достига до идентични изводи относно фактите по делото и изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е уважил предявените искове от части. Уважен е иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК във връзка чл. 79 от ЗЗД и частично иска по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Отхвърлени са изцяло исковете по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД относно претендираните неустойки. Това решение е обжалвано по отношение отхвърлителната част и то само по отношение отхвърлената неустойка в размер на 59, 67 лв. за предсрочното прекратяване по отношение на договора за мобилна услуга за СИМ карта с тел. Номер ••• – Приложение № 1 от 18.10.2016 година и отхвърления иск за неустойка в размер на 496, 24 лв. за възстановяване на остатъкът от пазарната цена на крайно устройство апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 18.10.2016 г. в пакет мобилни услуги за СИМ карта с тел.номер •••. Правото на тези вземания ищецът основава на настъпилото прекратяване на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги едностранно по инициатива на абоната или по негова вина – ответника, преди изтичане на уговорения срок. Твърди се виновно неизпълнение на задълженията от страна на абоната – ответника по делото за заплащане на месечните абонаментни вноски за посочения в исковата молба период, както и вноските по договора за продажба на изплащане. При неизплащане на месечни абонаментни вноски договорът се прекратявал, а при прекратяване на договора по отношение на конкретна услуга се дължала неустойка за остатъка на срока в размер на абонаментните вноски, като за физически лица това били три месечни вноски. Освен това при прекратяване на договора за съобщителни услуги по вина на абоната, последният дължа и неустойка – възстановяване на стойността от пазарната цена на крайните устройства купени по договора на изплащане. Уважаването на горепосочените искове предполага ищецът да докаже съществуването на паричното му притезание, съгласно издадената заповед по чл. 410 ГПК по основание и по размер. Безспорно по делото се установява, че между ищеца, в качеството на доставчик на мобилни услуги, и ответника в качеството му на потребител, са възникнали валидни облигационни правоотношения въз основа на посочения по-горе договор. Договорите са срочни, за срок от 24 месеца по отношение договорът за предоставяне на електронни съобщителни услуги, а договорът за продажба на изплащане, по силата на който е продаден апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35, е за срок от 23 месеца. Съгласно чл. 54.12 от ОУ на „Мобилтел” ЕАД, договорът на абоната /потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни, като според чл. 54.а. от ОУ операторът има право да прекрати договора едностранно с едно месечно предизвестие. В договор № ••• от 16.09.2015г. – чл.6.3. е предвидено, че операторът има право да прекрати едностранно договора и/или да спре достъпа на потребителя до мрежата, както и потребителят има право да прекрати договора, съгласно условията на съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите Общи условия. Според чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 18.10.2016г., ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, който се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, а когато абонатът е физическо лице максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни вноски за услугите на срочен договор по техния стандартен размер без отстъпка, като в този случай абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства – купени на изплащане или предоставени на лизинг за оставащия срок на предсрочно прекратения договор. Тълкуването на тези клаузи води до извод, че прекратяването на договора между страните едностранно с предизвестие, в случай на виновно поведение на абоната/потребителя при хипотезите на чл. 54 от ОУ и условията н конкретните приложения, следва да бъде извършено писмено, което волеизявление следва да достигне до неизправния длъжник/абоната/. Едва с получаването на такова изявление договорът следва да се счита прекратен и би възникнало твърдяното от ищеца право на вземане за неустойка, разбира се ако същата е уговорена съобразно изискванията на чл. 92 от ЗЗД. В настоящия случай дори да бъде прието, че е възникнало правото на ищеца да прекрати едностранно договора, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на абоната, то не бе доказано, че Договор № ••• от 16.09.2015 г. и/или някой от приложенията към него са прекратени. Липсват каквито и да било писмени доказателства, от които да се направи извод за предсрочно прекратяване на договора и от коя дата. Ищецът твърди, че с издаването на фактурите това било сторено, но съдът не приема това за валидно писмено изявление, което да е достигнало до абоната и да породи правните последици на предсрочно прекратяване на договора. Не може да бъде прието, че и с получаване на исковата молба е настъпил целения ефект на едностранното прекратяване на договора, тъй като връчване на исковата молба не е осъществено лично на абоната – ответника, а това е сторено при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК. Ето защо съдът приема, че претендираната неустойка в размер на 59, 97 лв. не се дължи, тъй като в полза на ищеца не е възникнало това право. Не е възникнало и правото на вземане за неустойка в размер на 496, 24 лв. за възстановяване на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35. И по отношение на договора за продажба на изплащане на този апарат не се доказа да е предсрочно едностранно прекратен от ищеца. От друга страна видно от клаузите на договора - раздел V, т.14 от същите „Отговорност и неустойки“, е уговорено единствено, че в случай на неплащане в срок на която и да е от дължимите по договора суми купувачът дължи на продавача за срока на забавата лихва върху съответната сума в размер на 10% годишно /за всеки ден закъснение/, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите суми, но не е предвидено заплащането на неустойка от страна на потребителя, противно на изискванията на чл.92 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе въззивният съд приема, че не е възникнало и не съществува вземането на ищеца против ответника за начислените неустойки за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ••• от 16.09.2015 година и Договора за продажба на изплащане от 18.10.2016 год. в исковия размер. С оглед на това предявените по реда на чл. 422 ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват недоказани по основание. Неоснователни се явяват и всички възражения, направени с възивната жалба и твърденията в исковата молба относно съществуването на правото на вземане за тези неустойки. Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции относно неоснователността на тези искове, окръжният съд приема, че въззивната жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против решението на районния съд в частта му, с която са отхвърлени исковете за признаване за установено, че съществува вземането на ищеца относно посочените неустойки, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд