Решение № 131 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 155/2025 г.

Производството е образувано по искова молба вх.№ 4518/09.08.2024 г. на РС-К., въз основа на която е образувано гр.д.№ 957/2024 год.по описа на РС - К., във връзка с направен отвод на основание чл.22, ал.1, т. 6 от ГПК на всички съдии от РС – К., с Определение №31/22.01.2025 г. по в.ч.гр.д. №31/2025 г. по описа на Окръжен съд – В. е постановено разглеждане на делото от Районен съд – Б.С.. Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.97 от ЗС и чл.74 ал.2 от ЗС от М. И. Г., с ЕГН ••••••••••, действащ като законен представител на И. М. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес с.Б., общ. Х., ул. •••, обл. В. срещу П. И. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с.Б., общ. Х., ул. •••. В настоящото производство е заявен ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че И. Г. чрез законния си представител е собственик на УПИ XIV- 232, представляващ УПИ по кадастрален и регулационен план на с.Б., общ. К., обл. В. с площ от 518 кв.м., при съседи: УПИ XI-23, кв.14, УПИ IX-232 кв.,14, УПИ XIII-232 и ул. „Г.Г.“, както и да бъде признато за установено по отношение на ответника, правото на собственост на ищцата чрез законния й представител на масивна двуетажна къща с покрив от 62 кв.м. разгъната застроена площ, ведно с навес, три стоманенобетонови колони, построеният втори самостоятелен етаж с баня и тоалетна и всички подобрения и приращения, разположени в УПИ XIV-232, представляващ УПИ по кадастрален и регулационен план на с.Б., общ. К., обл. В. с площ от 518 кв.м., при съседи: УПИ XI-23, кв.14, УПИ IX-232 кв.,14, УПИ XIII-232 и ул. „Г.Г.“. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.97 от ЗС, с който се иска съда да приеме, че е налице преработване и присъединяване на чужда вещ към главна вещ от И. Г., действаща чрез законния й представител М. Г., по начин, че не би могла вещта да се отдели без същественото повреждане на главната вещ, като се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 25 000.00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС, като се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 21 450.00 лв., представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на решението, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното плащане, с право на задържане до заплащане на присъдената стойност. В исковата молба се твърди, че правото на собственост върху имот УПИ XIV – 232 с площ от 518 кв.м., в кв.14, ведно с находяща се в имота сграда – полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г. с площ от 25 кв.м. е придобито от ищцата на 23.12.2022г. чрез сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот със С. И. М., обективиран в нот.акт №3, том 4, н.дело №423/2022 г. на нотариус Е. К., с район на действие РС - К.. Посочва се, че пред нотариуса, продавачът С. М. се е легитимирала като единствен собственик на процесният имот, по силата на нот.акт №67, том V, рег.№6470, н.дело №497/2019 г. на нотариус с рег.№373, с район на действие РС – К., на основание на който нотариуса е приел, че правото на собственост е доказано и може да бъде предмет на разпоредителна сделка, по реда на чл.77 от ЗС, като процесния имот е продаден за сумата от 1300.00 лв. Поддържа се, към датата на завеждане на иска, по договор за покупко – продажба, обективиран в нот.акт №120, т. I, н.д. №88/2024 г. Ч.А.С. и Ж. Г. А. – С.а са продали на ответника находяща се в с.Б., общ. Х. полумасивна жилищна сграда с площ 25 кв.м., която е била построена в УПИ XIV-232 с площ от 518 кв.м., в кв. 14 по плана на с.Б., за сумата от 1000 лв., което е платено в брой при сключване на договора. Посочва се, че между Ч.С. и Т.А.С. от една страна като ищци и от друга – като ответници И.Г.С., Д. И. С., М. И. С.а и С. И. М. е водено гражданско дело с правно основание чл.108 ЗС, във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК, приключило с решение на ВКС от 14.11.2023г. по гр.д.№4234/2022 г., съгласно което е признато за установено по отношение на И. С., Д. С., М. С.а и С. И. М., че Ч.С. и Т. С.а са собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.232 кв.14 по плана на с.Б., ведно с право на строеж върху УПИ, като С. И. М. е осъдена да предаде владението й. Поддържа се, че по силата на издаден изпълнителен лист, Ч.С. е възложил на ЧСИ И.Ц. да извърши въвод в описаната къща, като на 11.04.2024 г. по изп.д.№600/2024 г. е извършена въвод, съставен е протокол, но не са извършвани измервания или пълно описание на намереното на мястото на въвода, в т.ч. дали те са идентични имота, посочен в изпълнителния лист. Сочи, че собствеността на дворното място принадлежи на И. Г., съобразно описания нотариален акт, но въпреки това ответника ограничил достъпа до дворното място, като поставил катинари. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба ищцата нямала достъп до имота, както и до построеното в него, което е различно от постановеното в решението. Твърди се, че достъпа му е ограничен неоснователно и без правно основание. Посочва се в исковата молба, че за периода от 2022 г. до 2023 г. в имота е започнато строителство, изразяващо се в: подравняване на двора с багер и почистване с камион на стойност 2000.00 лв., в т.ч. труд и материали; изграждане на 3 броя външни чешми на стойност 1500.00 лв., в т.ч. труд и материали; полагане на мрежи и колове за ограда на стойност 600.00 лв. с труд и материали; излИ.е на циментова пътека до външен санитарен възел и полагане на ел.кабел под нея за осветление – 1000.00 лв. с труд и материали; поставяне на два броя ел. стълбове с бетонова основа на стойност 500.00 лв. с труд и материали; бетоново корито към чешма – 150.00 лв.; изграждане на септична яма – 2500.00 лв. с труд и материали; поставяне на портал към улицата – плъзгащ метал – 2000.00 лв. с труд и материали и насаждане на 10 броя овощни дръвчета, 4 броя туи и цветя, ведно с осветление – 1200.00 лв. Поддържа, че законния представител на ищеца е предприел описаните по горе строителни действия в интерес на детето, за да създаде удобство, като ремонтните дейности са били в общ размер на 10 000.00 лв. Твърди, че към деня на въвода по образуваното изпълнително дело е налице двуетажна масивна къща с втори самостоятелен етаж за живеене, с новоизграден покрив със застроена разгъната площ от 62 кв.м., като пред лицето на къщата е отпуснат навес с 3 стоманенобетонни колони, излят е 3 метра бетон под навеса, като покривът е надстроен с тухли с нови греди, къщата е с нова стена от към южната част, приземният етаж е с нова настилка, поставена е нова дограма и нова врата, както и на втория етаж имало нова настилка, нова преградна стена, изградена нова баня и тоалетна. Навеждат се доводи, че описаната в съдебното решение къща, в нотариалният акт за покупко – продажба и в протокола за въвод във владение спрямо фактическото положение не са били идентични по вид, площи и състояние, разположено върху представляващо УПИ 14, пл. №232 в кв.14 от 518 кв.м. по плана на с.Б.. Излагат се съображения, че по съдебно решение Ч.С. и Т. С.а са придобили право на собственост върху едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със ЗП от 25 кв.м., находящи се в процесния имот, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV пл. №232 кв.14, а по силата на договор за покупко – продажба от 24.04.2024 г. обективиран в нот.акт №120, т.I, н.дело №88/2024 г. са продали на ответника П.П. полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г. с площ от 25 кв.м., която е построена УПИ XI-232 с площ от 518 кв.м. в кв.№14 по плана на с.Б., общ. Х., като било видно от процесният нотариален акт, правото на собственост на продавачите е удостоверено с Решение на ВКС от 14.11.2023 г. по гр.д.№4234/2022 г., в което е налице различно описание на сградата, върху което е признато правото им на собственост и описаното в договора за покупко – продажба, както и правото на строеж върху сградата, което не било предмет на договора за покупко – продажба. Поддържа се, че правото на собственост върху находящата се къща върху описаното дворно място не е идентична с признатото право на собственост със съдебното решение, а съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик на построеното върху нея, ако не е договорено друго. Посочва, че съдебното решение обвързва страните, както и техните праводатели, но само по отношение на предмета на спора. Твърди се, че съдът се е произнесъл, като е признал правото на собственост върху едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 на с.Б., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№232, кв.14 на с.Б., без правото на собственост върху земята, а настоящият ответник се легитимирал като собственик на полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г., със застроена площ от 25 кв.м., без правото на строеж, която е придобил от праводателите по постановеното решение. Като твърди, че посочените параметри по вид и площ не са идентични с находящата се на мястото сграда, тъй като е налице масивна къща с два етажа, като втория етаж бил пригоден като самостоятелен обект. Поддържа, че строителството е започнато след получаване на владението на имота от законния представител на ищцата и по време на съдебното производството, като признатият за собственик Ч.С., който е въведен във владение е знаел за тези действия и не се бил противопоставил, не е бил направил възражения относно предмета на въвода, като в последствие е сключил и договор за покупко – продажба с ответника П., като му е бил продал различна по вид и етажност сграда, без правото на строеж върху същата. Посочва, че продажната цена на договора за покупко - продажба е била в размер на 1000.00 лв., а същинската стойност на масивна къща на два етажа в пъти надминавала посочената цена, като вложените материали в това число и труд възлизали на 10 000.00 лв. Поддържа, че увеличената стойност на имота е 21 450.00 лв. Твърди се, че по посоченото фактическо положение, собствеността на двуетажната жилищна сграда върху процесния имот принадлежи на ищцата, като същата неоснователно се владеела от ответника. По предявените в условията на евентуалност искове, се посочва, че построеното чрез описанието на съществуващата към момента сграда не можело да се обособи като самостоятелен обект и следвало да се приеме, че построеното в повече е присъединено към полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 кв.м. с площ от 25 кв.м. Посочва, че съгласно практиката на ВКС при приложението на чл.97 ЗС когато към недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект, увеличаващ разМ.те на самостоятелния обект, собственикът му придобива и пристроеното/надстроеното. На основание чл.74, ал.2 вр. с чл.72 ЗС претендира увеличената стойност на вещта вследствие на описаните подобрения. По тези съображения се иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че майката на ищцата С. М. е придобила процесния имот на 02.08.2019 г. от И. С., Д. С. и М. С.а, като собственици на процесния имот съгласно констативен нотариален акт за собственост, издаден по документи и вписан с дв.вх.рег.№2073/02.08.2019 г. Твърди се, че през същата година е образувано в РС – К. гр.д.№1155/2019 г. с ищци Ч.С. и Т. С.а по предявени установителни искове за собственост, съединени с искане за частична отмяна на констативния нотариален акт. Посочва, че С. М. е знаела, че се водят дела за процесния имот и въпреки това го е продала на дъщеря си И. М. Г.. Поддържа, че по отношение на собствеността на дворното място от 518 кв.м. имало висящо дело за делба, включващо и УПИ IX, УПИ – XII, УПИ –XIII в кв.14, в землището на с.Б.. Оспорва твърдението в исковата молба, че е ограничил достъпа до дворното място. Сочи, че върху хлъзгащия се метален портал е поставил халка от синджир, като портала не бил заключен и достъп до дворното място не е ограничен. Излага твърдения, че не може да вземе отношение по претенциите за обезщетение, тъй като в исковата молба били изброени суми за извършени дейности без да са били приложени никакви документи за направените разходи. Оспорва твърдението за построен втори самостоятелен етаж с баня и тоалетна, тъй като не са били приложени строителни разрешения и становища на гл.архитект на община Х.. Посочва, че не разбирал как са извършени строителни дейности през 2022 г., като имота е придобит от ищцата на 23.12.2022 г. По тези и други съображения се иска предявения иск да бъде отхвърлен. Исковата молба е вписана на 27.09.2024г. в СВ – К.. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна: От удостоверение за раждане на И. М. Г., ЕГН: ••••••••••, издадено въз основа на Акт за раждане №0028/13.02.2012 г. на Община К. се установява, че същата е родена на 09.02.2012 г. с майка - С. И. М., ЕГН: •••••••••• и баща М. И. Г., ЕГН: ••••••••••. Представена е извадка от одобрена спогодба, съгласно която родителските права спрямо И. М. Г. са предоставени на бащата М. И. Г.. От приложеният по делото Нотариален акт за покупко – продажба на на поземлен имот №3, том IV, дело №9733, дело№423/23.12.2022 г. се установява, че С. И. М. е продала на И. М. Г., чрез нейния баща и законен представител М. Г. И. недвижим имот, находящ се в с.Б., общ. Х., ул. „Г.Г.“№3, представляващ: УПИ XIV-232, с площ от 518 кв.м., измерени графично, и е отреден за жилищно застрояване, в квартал 14, по кадастрален и регулационен план на с.Б., одобрен със заповед №1424/01.01.1911 г. на ОНС - Х., за който имот сметките по регулация са уредени, ведно с находящата се в имота сграда: Полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г., със застроена площ от 25,00 кв.м., при съседи: УПИ XI- 232, кв.14, УПИ IX-232, кв.14, УПИ XIII-232, кв.14 и ул. „Г.Г.“, за сумата от 1300,00 лв. От Решение №168/14.11.2023 г. постановено по гр.д.№4234/2022 г. по описа на ВКС, Първо ГО, се установява, че с влязлото в сила съдебно решение е признато за установено по отношение на И. Ганчев С., Д. И. С., М. И. С.а и С. И. М., че Ч.А.С. и Т.А.С. са собственици по давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 квм., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, кв. 14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б., с административен адрес на имота: с.Б., ул. „Г.Г.“. Със същото решение С. И. М. е осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на Ч.А.С. и на Т.А.С. владението върху едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл. №232, кв.14, по плана на с.Б., с административен адрес на имота: с.Б., ул. ••• ал.2 от ГПК констативен нотариален акт, издаден по документи и вписан с дв.вх.р. №2073/02.08.2019 г. в СВ – К. в частта, с която И. Ганчев С., Д. И. С. и М. И. С.а са признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В.. От протокол за въвод във владение от 11.04.2024 г. от ЧСИ И.Ц. е извършен въвод във владение по молба на Ч.А.С. в имот, представляващ: Едноетажна масивна жилищна сграда, с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В., одобрен със Заповед №РД- 394/23.06.2016 г. на Община Х., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.232, кв.14 по плана на с.Б., който е с площ от 518 кв.м., с административен адрес: с.Б., ул. „Г.Г.“. От нотариален акт за покупко – продажба на недивижм имот №120, том I, рег.№2279, дело №88/24.04.2024 г. се установява, че Ч.А.С. и Ж. Г. А. – С.а, са продали на П. И. П. недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Х., обл. В., с административен адрес: ул. „Г.Г.“, представляващ полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г., със застроена площ от 25 кв.м., която е построена в УПИ XIV -232, с площ 518 кв.м., измерени графично, в кв.14, по кадастрален и регулационен план на с.Б., ЕКАТТЕ: 07497, одобрен със Заповед №1424/01.01.1911 г. на ОНС – Х., за който имот сметките по регулация са уредени, при съседи: УПИ XII-232 в кв.14, УПИ IX – 232 в кв.14, УПИ XIII-232 кв.14 и улица „Г.Г.“, за сумата от 1000 лв. Представена е скица №180/25.09.2024, издадена от община Х., за недвижим имот №XIV, кв.14, пл.№232 по плана на с.Б., одобрен със Заповед №394/23.6.2016 г. на Кмета на общ.Х., находящ се на адм.адрес:с.Б., ул. „Г.Г.“, при граници и съседи: кв.14, УПИ XII, пл. №232; кв.14, УПИ IX, пл.№232, кв.14, УПИ XIII, пл.№232, улица „Г.Г.“. Имотът е с жилищно предназначение, площ 518 кв.м., собственост на П. И. П., съгл. Нот.акт №120, т.I, д.88/2024 г. По делото е представена данъчна оценка на процесния имот – жилище, с площ от 25 кв.м., с дата от 25.09.2024 г., видно от която имотът е с данъчна оценка в размер на 352,80 лв. По делото е представена данъчна оценка на земята, с площ от 518 кв.м., с дата от 25.09.2024 г., видно от която имотът е с данъчна оценка в размер на 944,80 лв. По делото е приета съдебно – техническа експертиза, не оспорена от страните, чието заключение, съдът кредитира като обосновано, ясно и пълно, изготвено от компетентно вещо лице. От заключението е видно, че след оглед извършен от вещото лице на място, е установено, че се касае до масивна жилищна сграда, построена през 1962 г. – 1966 г., с дървен гредоред между жилищния етаж и сутерена и стоманобетонна плоча между подпокривното пространство и жилищния етаж със ЗП 25 кв.м. Сградата се състои от сутерен, с ниво на тавана от 1,25 м., над нивото на терена по фасадата на сградата, като жилищният етаж се намира на първи етаж над сутерена. Вещото лице е посочило, че съгласно приложените по делото документи се установява, че същата е декларирана от Ч.С. в периода 1998 г. – 2011 г. Измерено на място за изпълнени подобрения в сградата: разМ. на сградата: 6,80/4,00м.; разМ. на навеса: 6,80/3,10 м.; разМ. на септична яма 4,00/2,50/3,00м.; PVC дограма врати – входна и интериорни; PVC дограма прозорци; ел.инсталация; ВиК инсталация; нова покривна конструкция и водоотвеждане; преградна тухлена стена за обособяване на баня и санитарен възел в сградата. Измерено на място за изпълнени подобрения в двора: метални стойки за улично осветление – 2 бр.; разпределителна улична касета; външни водопроводни отклонения – 3 бр.; ограда по задна дворищна регулация: 14,00/1,40м. от оградна мрежа и 10 бр. стоманобетонови колове; бетонова настилка сграда, чешма, пътека: 5,00/2,40; 2,20/1,70 м.; 28,00/0,90/0,13 м.; размер на навеса: 6,80/3,10 м. Според вещото лице подобренията увеличават стойността на сградата за 1 кв.м. ЗП с 65,68 евро или подобренията увеличават стойността на сградата с 4940,00 евро. Стойността на подобренията, направените разходи за процесната сграда от изпълнение СМР е, както следва: размера на вложените средства за подобрения в сградата е 12 419,50 евро; размера на вложените средства за подобрения в дворното място е 6418,60 евро или общо вложените средства в имота – сграда и дворно място са в размер на 18 838,10 евро. В с.з. вещото лице пояснява, че по отношение на конструкцията на навеса не може да се отдели, като това ясно може да се установи от приложения снимков материал, под номер 4. Като това е от където започват гредите за конструкцията и те са естественото продължение на скатния покрив, подпряно на нови стоманено-бетонови колони, които са сложени на 3,10 м. пред задната фасада на къщата. Навесът, който вещото лице приема като подобрение на двора, тъй като не се намира в самата жилищна сграда. Подобренията са сметнати от СЕК /книжка №4/2025г./, където е дадена стойността, която е вложена за направата на тези подобрения. За да може да се получи увеличената стойност на имота, трябва да се пресметне процентното отношение на всеки един СМР към съответния вид процент, който се намира в книжка строителен надзор за съответния еталон, да се съберат тези стойности, които се получават, да се разделят на квадратурата и да се прибавят към единичната цена на еталона. Тогава стойността на сградата по вещния метод умножена с тази повишена цена от 65,68 евро се получава увеличената стойност на сградата. Според вешото лице няма механично добавяне на стойността на вложените средства към вещния метод, а се изчислява съобразно математическа формула. По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели от които показания се установяват следните факти и обстоятелства: От разпита на свидетеля И. Ганчев С., подкрепящ защитната теза на ищеца се установява, че през 2018 година продал къщата на М., по спомени през пролетта. Пояснява, че къщата е придобита от него през 2011 година по дело, което водел с неговия братовчед Ч.С.. От тогава, тази къща е необитаема, дворът също. За тези години всичко било обрасло в дървета и храсти. Къщата била неподдържана и необитавана, с разбити врати и прозорци, нямало осветление. Вътрешната инсталация била открадната, рекордомана, който свързвал къщата, също, като цяло била в окаяно състояние и покривът бил протекъл или необитаема. Свидетелят пояснява, че къщата била с един приземен етаж, с една стая и едно антре. Преди там живеел неговия дядо. На втория етаж било същото разположение, имало една чешма в приземния етаж от дясно, която била свързана с канализацията, друго нямало, къщата била празна, нямало обзавеждане. Обшивката на покрива била изгнила, покривът бил протекъл на места, занемарена, неизползвана къща. Дворното място било обрасло с дървета и с храсти. Не можело да се минава. Не приличало на двор, а на гора. Свидетелят С. заявява, че именно в такова състояние е продал къщата, като семейството е било младо с малко дете и живеели с брат си в съседна къща. Искали да си имат своя къща. Свидетелят посочва, че до процесното място е имал в наследство още две къщи, които били на дядо му по майчина линия. Предложил им да си изберат една от трите, като тази им се видяла най–евтина, защото е занемарена и запустяла. Продал я за 2 500,00 лв. и те са му изплатили в продължение на две-три години, тъй като нямали пари. Искал да им помогне, както и за да не пустее двора. Свидетелят допълва, че независимо от продажбата на имота имал наблюдения за него, тъй като ходел на село особено пролетно-летния сезон до есента всяка седмица (лятото и пролетта до есента, най -малко два - три пъти е на село, това е времето, в което има наблюдения), тъй като отглеждал насаждения. След като я продал, още същата година до есента, М. оправил имота с техника, почистили го, обработили го, изорали го есента. Свидетелят не си спомня през коя година е започнал бащата на ищцата да прави ремонт. Но първо направили електро и „В и К“ инсталации, изкарали вода отвън на двора, сменили дограмата на цялата къща. На другия етаж, не на приземния, преградил и оформил баня и тоалетна. Като в продължение на една-две години сменил целия покрив, направил септична яма, отпред циментирал, направил площадки, за да се събират лятно време пред къщата. Според свидетелят ремонта е продължил най-малко две години, като не си спомня кога са били последните дейности по имота, но повече от четири-пет години. Свидетелят заяви, че не познава ответника и не го е виждал да е правил подобрения в имота. Според свидетеля ответника не посещавал и не живеел в имота. Той не е имал никакво отношение към този имот. Последната една година идвал там, за да остави някакви телевизори и часовници в къщата. Веднъж-два пъти го е виждал. Събирал стари часовници и телевизори и ги складирал там, друго не е виждал. Свидетелят С. допълва, че ответника бил заключил портала и портичката, която се виждала, въпреки, че П. не е имал право, тъй като това не е негово. Негова била само къщата, а дворът не е негов. Той заключил и портала и портичката. Когато М. трябвало да влиза да обработва двора, нямало как да влиза. Св. пояснява, че преди къщата има портал, за да се вкарва кола, а от дясно имало портичка, от която да се влиза в къщата. Тогава станал скандал, тъй като ответникът бил ограничил достъпа на М. до двора и не можел да го обработва. Една година го обработвал и след това престанал да го обработва и така двора пустеел. Тъй като при всяко едно влизане ответника се обаждал на полицията и идвала полицая. От показанията на свидетеля Ивайло Г. Христов, брат на бащата на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установи, че той е помагал на брат си във всяка една позиция по реконструкцията на къщата - от покрив, дограма, ел. инсталация, В и К, пътеки. Имотът се намирал на съседна улица срещу бащината им къща, където живеел постоянно. Св. посочва, че ремонтните дейности започнали преди три години от около средата на 2022 г. или началото на 2023 г. От края на 2022 г. и началото на 2023 г. започнали подобренията в имота, като до есента на 2023 г. били завършили всичко отвън. Започнали с покрива края на 2022 г., тъй като бил в окаяно състояние. В ремонтните дейности участвали и още двама приятели, както и човек, който монтирал дограмата. Материалите за тези подобрения са предоставени само от брат му, като когато е имал нужда му е помагал финансово, а той после му ги връщал. Според свидетелят, са вложени средства само в материали, като не си помнял цената на дограмата, но е било в порядъка на 19 000 лв. - 21 000 лв., само за къщата. Като отделно имало подобрения и на двора, на веранда, на покрива, които средства са лични спестявания на ищеца. Работили са и двамата на постоянна работа, като и на частно в строителния сектор. Каквото изкарали допълнително и когато той е имал пари за материали и нещо друго, свидетелят му е помагал дали с бетон, дали е с гипсокартон, дали с кабели за ел. инсталации, дали е тръби за В и К, и после с него си оправяли всичките неща. Според свидетеля Христов, последните подобрения ги правили или средата или края на 2024 г., като обработил двора и би насадил насаждения и капково напояване. Тогава направили и външно осветление на верандата, както и пътеките, остъкление. Свидетелят пояснява, че влизали в имота през голямата порта, която направили, който катинар бил разбИ. седем пъти. Не знаели от кого, защото не е монтирал камера. Попитали ответника П. дали е той, говорили пред вкъщи съвсем нормално, където му били казали, че ако той няма ключ те ще му дадат ключ. Въпреки, че той минавал през малката порта, като се били разбрали тази порта да не се заключва. Просто закачили един катинар. Този достъп го имали до дворното място, не до къщата, както те, така и ответника. Брат му нямал достъп до къщата, а само до дворното място. Според свидетеля не знаел П. колко често посещава имота. Виждал е един- два пъти кола, която не му е позната, дали е било на оглед, защото имали информация, че имотът е пуснат за продан. Виждал е и неговата кола, и други коли на тротоара, но не знае колко често я посещавал. Свидетеля заявява че ответника не е правил никакви подобрения в къщата. Свидетелят пояснява, че първият катинар, който е сложен на голямата порта, след оглед на вещи лица за оценка, това било миналата година. След това катинарът бил разбит. На малката порта нямало, там те не минавали. Вторият път свидетеля е сложил катинар, като не е дал ключ на ответника, след като му е предложил, а той не е пожелал. Докато започнали делата до 2024 година са имали достъп до имота. По делото е разпитан свидетеля В. В. Х. в подкрепа на защитната теза на ответника. Свидетелят заявява, че познава П. и М., тъй като са от едно село и се познавали всички. Запознат е, че П. притежава къщата, в която живее. Доколкото знае я е купил от един човек от селото Ч.С., малка къща с двор с площ около 25-30 квадрата. П. закупил тази къща или 2019 година или 2020 година. Състоянието на къщата при закупуването й било, както е и сега. Има нов покрив, дограма, навес. Не е виждал ищеца да прави подобрения в имота, минавал от там, когато пътувал за работа, но не всеки ден, къщата се виждала от шосето. Според свидетеля, П. ходил в къщата, но не знае колко често, тъй като свидетеля живеел на другия край на селото – 500 -600 м. от имота, но знае, че си ходи в имота. Според свидетеля къщата има мазе и един етаж. По делото е разпитан и свидетелят Т. Л. Т., далечен роднина и на двете страни, който заяви, че живее в с. Б.. Запознат е, че П. притежава процесния имот от две - три години, който имот представлявал малка къщичка с мазе и един етаж с площ около 24-25 кв.м. и П. придобил имота така, както е сега в момента със сменена дограма и направен покрив. Според свидетелят в момента, в който П. придобил имота М. не е правил никакви подобрения в този имот. Не знае колко често П. ходи в къщата, имотът имал дворно място и М. е собственик на дворното място. Свидетелят посочва още, че не е наясно дали е ограничаван достъпа на М. до имота, който имал голяма и малка порта. Имало два достъпа до имота - от едната страна до къщата има малка врата, а от другата страна е голямата порта, но не знае кой от къде влизал. Свидетелят не е запознат за спорове между страните по отношение за достъпа до къщата, тъй като той живеел на центъра, а те са в края на селото. Не е минавал скоро, не минавал от там. Но влизал в техен съсед и от там се виждало как изглежда къщата. Не минавал в района, не знае коя година била, но може би преди повече от две години. По делото е представено Решение №45/9.03.2026г. постановено по гр.д.№1423/2023 г. по описа на РС – Мездра, което не е влязло в законна сила, съгласно което е допусната съдебна делба между Ч.А.С., Владимир Димитров Гергов, Цветанка П. Абаджиева, Александър Борисов Янев, Диана борисова Паунова, Марианка Еленкова Вълчинова, Георги Миленов Вълчинов, Велислава Миленова Вълчинова, И.ка П.а С.а, Сашка Ганчева Маринова, И. Ганчев С., по отношение на недвижим имот – дворно място с площ от 6498 кв.м., съставляващо парцел IX, кв.14 по плана с.Б., общ. Х., оставено от общия наследодател Съло Ганов П., б.ж. на с.Б., обл. В.. Представени по делото са изпълнителен лист от 17.02.20211 г. издаден по гр.д. от 2007 г. по описа на РС – К. в полза на И. Ганчев С.; протокол за въвод във владение от 10.04.2012 г. от ДСИ М. Димотрова по молба на И. Ганчев С., с който е отстранен владелеца Ч.А.С. от недвижим имот находящ се в с.Б., общ. Х., парел XII, кв.14 с площ от 224 кв.м. и имот парцел IX кв. 14 с площ от 466 кв.м. по плана на селото. Представена е с описаните документи и комбинирана скица №138/24.07.2024 г. на общ.Х. за имоти УПИ XII-232, IX- 232, XII-232, XII -232, XIV – 232, в кв.14 по плана на с.Б.. Други относими докателства не са събрани. С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по делото, съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание чл.108 от ЗС. Ревандикационният иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание. За да се уважи ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че ответника владее или държи целия имот, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху цялата вещ, на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно. При така въведената от страните конкуренция на правата им върху имота е устаовено, че с Нотариален акт за покупко – продажба на поземлен имот №3, том IV, дело №9733, дело№423/23.12.2022 г., С. И. М. е продала на И. М. Г., чрез нейния баща и законен представител М. Г. И. УПИ XIV-232, с площ от 518 кв.м., ведно с находящата се в имота сграда: Полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г., със застроена площ от 25,00 кв.м. Същевременно с Решение №168/14.11.2023 г. постановено по гр.д.№4234/2022 г. по описа на ВКС, Първо ГО, се установява, че е признато за установено по отношение на И. Ганчев С., Д. И. С., М. И. С.а и С. И. М., че Ч.А.С. и Т.А.С. са собственици по давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, кв. 14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б., с административен адрес на имота: с.Б., ул. „Г.Г.“. Със същото решение С. И. М. е осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на Ч.А.С. и на Т.А.С. владението върху едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл. №232, кв.14, по плана на с.Б., с административен адрес на имота: с.Б., ул. „Г.Г.“. От друга страна с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №120, том I, рег.№2279, дело №88/24.04.2024 г. Ч.А.С. и Ж. Г. А. – С.а, са продали на П. И. П. недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Х., обл. В., с административен адрес: ул. „Г.Г.“, представляващ полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г., със застроена площ от 25 кв.м. Съдът не кредитира представеното по делото съдебно решение постановено по гр.д. №1423/2023 г. по описа на РС- Мездра за допусната съдебна делба, с която ответника излага, че ищеца не е сред собствениците допуснати до делбата. Предмет на допуснатата делба е дворно място с площ от 6498 кв.м., съставляващо парцел IX, кв.14 по плана на с.Б., общ.Х., оставено от наследодателя Съло Ганов П.. Ответникът по настоящото дело не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че процесният в настоящото производство имот е част от допуснатия до делба имот предмет на гр.д.№1423/2023 г. по описа на РС- Мездра. Същевременно от Решение на ВКС от 14.11.2023 г. се установява, че от събраните пред него доказателства е установено, че парцел IX, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б. е бил разделен през 1911 г. на три нови працела. Съдът не кредитира и представените по делото изпълнителен лист от 17.02.2011 г. издаден по гр.д. от 2007 г. по описа на РС – К.; протокол за въвод във владение от 10.04.2012 г. от ДСИ М. Димотрова по молба на И. Ганчев С., долкото същите не са меродавни с оглед постановеното Решение №168/14.11.2023 г. по гр.д.№4234/2022 г. по описа на ВКС, Първо ГО. С посоченото решение е отменен по реда на чл.537 ал.2 от ГПК констативен нотариален акт, в частта, с която И. Ганчев С., Д. И. С. и М. И. С.а са признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В.. От така описаната и установена по делото фактическа обстановка се установява, че ищцата не е собственик на процесната жилищна сграда от 25 кв.м., но не и на поземления имот УПИ XIV, пл. №232, кв. 14, находящ се в с.Б., общ. Х.. В Решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 31 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 2746/2016 г. на ВКС, І г. о., Решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451/2017 г. на ВКС, І г. о. е прието, че при добросъвестното владение по чл. 70, ал. 1 ЗС, фактическата власт се придобива на правно основание, но вещноправният ефект не настъпва, ако праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Правното основание, на което се установява владението представлява и основание за демонстриране на завладяването. За придобИ.е на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. В случая в решението на ВКС, с което майката на ищцата С. М. е осъдена да предаде владението не е отрекъл годността на договора за покупкопродажба, от който се черпят права, да служи като основание за добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Следва да се има предвид, че практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС трайно се придържа към разбирането, че добросъвестността се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното, а последващото узнаване на обстоятелството, че праводателят не е бил собственик, не рефлектира върху добросъвестния характер на владението. Предвид липсата на собственост на праводателя договорът не може да породи вещноправно действие, но това не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание на добросъвестно владение, щом той е валиден като конкретен транслативен акт- продажбата на чужда вещ не е нищожна. Добросъвестността се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство не води до опровергаване презумцията, установена в цитираната норма, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 86/30.10.2020 г. по гр. д. № 3076/2019 г., също и в решение № 52/23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на І г. о., решение № 138/07.10.2019 г. по гр. д. № 348/2019 г. на І г. о. Обстоятелството, че е уважен ревандикационен иск с решението на ВКС, не заличава елементите от фактическия състав на владението, което ищцата, чрез закония си представител е упражнявала върху имота на основание договора за покупко-продажба по н. а. № 3/22.12.2022 г., нито намерението й за своене е отпаднало от това, въпреки че е налице предявен такъв иск. Владението, упражнявано от нея до този момент като част от правомощията на собственика, се е запазило добросъвестно, тъй като по делото не е установено безспорно, че към момента на сключване на договора, от който черпи права, тя да е знаела, че придобива от несобственик - чл. 70, ал. 1, изр. 1, чл. 70, ал. 2 ЗС, а според разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС добросъвестността се преценява към момента на възникване на правното основание. Решението, с което искът е уважен и са признати права в полза на Ч.С. и Т. С.а, не представлява основание, на което някой друг упражнява фактическата власт върху имота, а без наличие на правно основание не може да се говори за държане. Ето защо знанието за собственически права в полза на ответника или другиму не е лишило ищцата от намерението й за своене, а ответникът, чиято е тежестта да докаже, че ищцата не държи вещта за себе си, не е провел такова доказване /чл. 69 ЗС/. Установените от съдебната практика признаци на владението - постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително, се установяват от показанията на свидетеля Христов - чичо на ищцата, които съдът преценява съгласно изискванията на чл. 172 ГПК и намира, че следва да ги кредитира, тъй като не се опровергават от други данни по делото, както и от приетата по делото СТЕ. С оглед със силата на пресъдено нещо на решението на ВКС по иска с правно основание чл. 108 ЗС, която е задължителна за страните по делото и съда, разглеждащ спора, настоящият съдебен състав намира, че искът на ищцата е доказан по основание до влизане в сила на решението на ВКС на 14.11.2023 г. Предвид обективните предели на СПН на решението по гр. д. № 4234/2022 г. на ВКС, в което майката на ищцата е била осъдена да предаде владението, което включва и предаване на фактическата власт върху жилищната сграда от 25 кв.м. Не се спори, че след влизане в сила на решението по ревандикационния иск ищцата не е възпрепяствана да влиза в имота и да извършва ремонтни дейности, до 11.04.2024 г., видно от протокол за въвод във владение от 11.04.2024 г. от ЧСИ И.Ц. е извършен въвод във владение по молба на Ч.А.С. в имот, представляващ: Едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл. №232, кв.14 по плана на с.Б., общ. Х., обл. В., одобрен със Заповед №РД- 394/23.06.2016 г. на Община Х., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.232, кв.14 по плана на с.Б., който е с площ от 518 кв.м., с админситративен адрес: с.Б., ул. „Г.Г.“. С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без основание, да я предаде във владение на ищеца. За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил собствеността върху процесната жилищна сграда и дворното място на сочените в исковата молба основания, а именно: транслативна сделка, видно от приложените по делото. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я държи, следва да му я върне. Съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е частично доказана по делото и ищеца се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, касаещ само поземлен имот – УПИ XIV-232, кв. 14, чийто достъп е ограничен от ответника. Безспорно е по делото, се установява и от събраните гласни и писмени доказателства, че ответника владее целия имот, с оглед на което съдът намира за доказана по делото и втората кумулативно дадена предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: ответникът да владее, респ. да държи без основание целия недвижим имот. С оглед на изложеното, съдът намира, че ищеца по делото доказа правото си на собственост в процесния имот УПИ XIV-232, кв. 14, по плана на с.Б., поради което предявеният ревандикационен иск следва да се уважи в установителната си част по отношение на ответника. В частта, касаещ жилищна сграда с покрив от 62 кв.м., разгъната застроена площ, ведно с навес, три стоманенобетонови колони, построеният втори самостоятелен етаж с баня и тоалетна и всички подобрения и приращения, разположени в УПИ XIV-232, кв. 14 за неоснователен и недоказан. С оглед частичното отхвърляне на главния иск води като последица до разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл. 97 от ЗС. По делото е установено, че ищецът е извършвал ремонтни дейности и подобрения върху процесния недвижим имот – жилищна сграда, от събраните гласни доказателства и от СТЕ. Свидетелите С. и Христов, потвърдиха твърденията на ищеца, че е вложил средства за подобряване състоянието на имота. По делото е приета съдебно – техническа експертиза, и след оглед на вещото лице, същата е установила, че сградата е масивна жилищна сграда с дървен гредоред между жилищния етаж и сутерена и стоманобетонна плоча между подпокривното пространство и жилищния етаж със ЗП 25 кв.м., построена през 1962 г. – 1966 г. Сградата се състои от сутерен с ниво на тавана от 1,25 м. над нивото на терена по фасадата на сградата, като жилищният етаж се намира на първи етаж над сутерена. Измерено на място за изпълнени подобрения в сградата: разМ. на сградата: 6,80/4,00м.; разМ. на навеса: 6,80/3,10 м.; разМ. на септична яма 4,00/2,50/3,00м.; PVC дограма врати – входна и интериорни; PVC дограма прозорци; ел.инсталация; ВиК инсталация; нова покривна конструкция и водоотвеждане; преградна тухлена стена за обособяване на баня и санитарен възел в сградата. Измерено на място за изпълнени подобрения в двора: метални стойки за улично осветление – 2 бр.; разпределителна улична касета; външни водопроводни отклонения – 3 бр.; ограда по задна дворищна регулация: 14,00/1,40м. от оградна мрежа и 10 бр. стоманобетонови колове; бетонова настилка сграда, чешма, пътека: 5,00/2,40; 2,20/1,70 м.; 28,00/0,90/0,13 м.; размер на навеса: 6,80/3,10 м. Според вещото лице подобренията увеличават стойността на сградата за 1 кв.м. ЗП с 65,68 евро или подобренията увеличават стойността на сградата с 4940,00 евро. Стойността на подобренията, направените разходи за процесната сграда от изпълнение СМР е, както следва: размера на вложените средства за подобрения в сградата е 12 419,50 евро; размера на вложените средства за подобрения в дворното място е 6418,60 евро или общо вложените средства в имота – сграда и дворно място са в размер на 18 838,10 евро. При изслушване на вещото лице, същото поясни, че по отношение на конструкцията на навеса не може да се отдели, като това ясно може да се установи от приложения снимков материал, под номер 4. Като това е от където започват гредите за конструкцията и те са естественото продължение на скатния покрив, подпряно на нови стоманено-бетонови колони, които са сложени на 3,10 м. пред задната фасада на къщата. Навесът, който вещото лице приема като подобрение на двора, тъй като не се намира в самата жилищна сграда. Подобренията са сметнати от СЕК /книжка №4/2025г./. За да може да се получи увеличената стойност на имота, трябва да се пресметне процентното отношение на всеки един СМР към съответния вид процент, който се намира в книжка строителен надзор за съответния еталон, да се съберат тези стойности, които се получават, да се разделят на квадратурата и да се прибавят към единичната цена на еталона. Тогава стойността на сградата по вещния метод умножена с тази повишена цена 65,68 евро се получава увеличената стойност на сградата, изчислена съобразно математическа формула. От кредитираното заключение на СТЕ, а така и от изложеното от вещото лице в о. с. з. се установява, че имота и сградата предмет на настоящото производство са съществуващи и представляват годен обект на правото. Техните фактически преустройства обаче следва да се вземат предвид. При систематическото тълкуване на правилото на чл. 92 ЗС и чл. 97-98 ЗС, трябва да се направи извод, че приращението ще намира приложение, когато подобренията могат да представляват самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче не се касае за строителството на такъв обект се прилага чл. 97 ЗС. "Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ" – така Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., ГК. От правилото на чл. 98 от ЗС следва, че освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Приетото в решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на ВКС, III г. о., че "подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на договорно задължение". В съдебната практика на ВС – т. 8 от ПП-6-74 приема, че "движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение". Приетото в решение № 199 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 1998/2016 г. на ВКС, I г. о., че добросъвестният владелец и приравненият към него недобросъвестен владелец, който подобрява имота, при ревандикирането на този имот обеднява за сметка на собственика, тъй като подобренията като принадлежност към главната вещ на основание чл. 97 ЗС или чл. 92 ЗС /когато подобренията представляват постройка/ остават притежание на собственика на земята. Претендираните подобрения по настоящото дело не са сграда и е неприложим чл. 92 ЗС. По определение присъединяването по чл. 97 ЗС предполага присъединената вещ да не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. Това кореспондира на определението за недвижима вещ в чл. 110, ал. 1 ЗС. Претендираните като подобрения: навес, надстроен покрив, нова настилка на приземния етаж, нова дограма и нова врата, изградена нова баня и тоалетна, нямат характеристиката на трайно прекрепени към сградата, отделянето на които ще доведе до "съществено повреждане на главната вещ". От приетата по делото експертиза се установи, че на процесната сграда са извършени строителни дейности /без за това да са ангажирани доказателства по делото за спазване на законовите процедури/. Преустройството като поставяне на преградна тухлена стена за обособяване на баня и санитарен възел в сградата е е довело до възникване на нов обект на правото на собственост. В този смисъл се явява неоснователно твърдението на ищеца за липса на идентичност на имота, който владее и предмета на предявения иск. По делото не са представени надлежни доказателства за реалната квадратура на имота към датата на завеждане на исковата молба. Извършените премествания на преградните стени не водят до вещно правни трансформации при липса на изразена воля за това от собствениците. Отнемането и присъединяването на площи при новото ситуиране на преградни стени и следващите им премествания не води до приложението на чл. 97 ЗС и до придобИ.е и изгубване на право на собственост върху тези площи защото не може да се говори за главна вещ и защото тези преустройства не са ставали с надлежни строителни книжа. /в този смисъл Решение № 47 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5425/2013 г., I г. о/. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеия иск в условията на евентуалност с правно основание чл.97 от ЗС е неоснователен. По отношение на иска с правно основание чл.74 ал.2 от ЗС Разпоредбата на чл. 74 ЗС урежда правилата за присъждане на дължимите обезщетения, които се следват на недобросъвестния владелец, за разходите по подобрения, които той е направил в чужд имот. В първата си хипотеза, недобросъвестният владелец на имота може да иска по-малката сума измежду тази съставляваща стойността на сторени разноски по самите подобрения и сумата представляваща увеличената стойност на имота, докато във втората хипотеза уредена в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС, при която собственикът на имота е знаел, че се правят подобрения в имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат по реда на чл. 72 ЗС. В тази хипотеза сторилият подобрения недобросъвестен владелец е приравнен на добросъвестен владелец, или с други на него се придава качество на добросъвестен подобрител. От своя страна разпоредбата на чл. 72 ЗС, към която препраща нормата на чл. 74, ал. 2 ЗС, урежда възможността на добросъвестния владелец, който е направил подобрения в имота да иска заплащане на увеличената стойност на вещта вследствие реализиране на осъществените от него подобрения в имота. Както съдът вече посочи, подобренията в чужд имот, които са извършени в хипотезата със знание и без противопоставяне на собственика на този имот, придава на лицето подобрител качеството на обикновен /недобросъвестен/ владелец, чиито права са приравнени съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС относно последиците от извършени подобрения към добросъвестния владелец. За да е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС, то е необходимо да се установи, че ищецът е имал качеството на владелец на процесния имот, че извършените подобрения в него са сторени със знание и без противопоставяне на собственика, съответно, че със сторените подобрения се е увеличила стойността на имота. Намерението, като отношение на едно лице към един имот е онзи разграничителен критерий, който определя дали това лице има качество на владелец или държател. Намерението е психическо състояние на лицето, което е свързано с отношението му към вещта, а именно, че владее имота за себе си, при това и с оглед този му субективен характер, в разпоредбата на чл. 69 ЗС е уредена законова оборима презумпция, която постановява, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Намерението намира своите външно проявени форми изразими посредством осъществяване на различни по вид действия, които са присъщи за собственика на имота. За разлика от владелеца, който държи вещта, като своя, държателят я държи за другиму. С оглед изложеното следва да бъде даден отговор на въпроса дали ищецът И. М. чрез законния си представител М. Г. има качество на владелец досежно процесния имот в с.Б., за времето, за което се твърди, че в случая чужд имот са сторени процесните подобрения /2022- 2024 г. /. От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че за собственик на процесния имот, като съвкупност от земя и сгради през 2022 г. е придобит от ищцата. От представения по делото нот.акт №3/2022 г. се установява, че ищцата е придобила от майка си С. М. УПИ XII -232, в кв.14, ведно със сграда с площ 25 кв.м. От фактическа страна с оглед анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че с придобИ.ето на имота от 22.12.2022 г., до постановяване на съдебното решение от 14.11.2023 г. на ВКС, с което С. М. е осъдена да предаде владението върху сграда с площ от 25 кв.м. и съответно до действията по въвод в процесния имот -11.04.2024 г., при което следва и извода, че за периода, за който тези разходи са сторени, ищеца е бил материално легитимиран, като собственик на този имот. Сторените подобрения увеличават имущественият му патримониум. По отношение качеството на владелец на ищеца в исковата молба се излагат твърдения, че той е владял имота веднага с придобИ.ето през 2022 г., като за установяване това си качество, страната ангажира гласни и писмени доказателства. В това се установява от разпита на свидетеля Христов, чиито показания следва да бъдат кредитирани с оглед възможната му заинтересованост от изхода на спора, при приложение на ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, доколкото се установи, че същия е брат на бащата на ищцата. В разпитът си същия изложи кога са започнали ремонтните дейности, как са протекли и че средствата вложени в него са на брат му. Същия посочва, че действията по ремонта са преустановени със започването на делото, когато е бил и ограничен достъпа до имота – двор и сграда. Показанията на св.Христов съвпадат и с показанията на свидетеля И. С., които съдът кредитират, като обективно и безпристрастно дадени, същите са в резултат на лични техни възприятия за релевантни за спора факти. Съдът досежно факта на владението на имота от ответника, както и грижата му за него, че същия се намирал в състоянието, което е и към времето на даване на показания на свидетелите В. Х. и Т. Т., намира, че не следва да бъдат кредитирани. От показанията им се установява, че нямат преки наблюдения, като от показанията на Трифонов се установи, че същия не е минал от там през последните 2 г. Поради което съдът възприема дадените от тях показанията като противоречиви, неубедителни и не кореспондиращи с останалите по делото доказателства. Обоснован извод за това, че едно лице владее имота, като свой може да бъде направен, ако се докаже, че това лице извършва в този имот действия, които са присъщи за собственика на имота, като без съмнение това се все дейности свързани с премахване на съществуващи в имота стари постройки, поправка на покрив, грижа по двора, подмяна на Вик и ел. инсталации и др., съответно организиране и заплащане на дейността свързана с реализиране на ново строителство. От съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и специални знания посредством приети по делото съдебно – техническа експертизи, съдът приема, че в процесния имот са били извършвани ремонтни дейности свързани с подобряване състоянието на процесния имот. Данни за фактическите действия се извличат от показанията на свидетелите И. С. и Ивайло Христов, дори от показанията на свидетелите В. Х. и Т. Т., без да конкретизират физическия извършител на тези действия. От анализа на събраните по делото гласни доказателства, съдът прави извода, че не е оборена презумпцията уредена в разпоредбата на чл. 69 ЗС, която постановява, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Не може да бъде прието, че във времето, през което е реализирано строителството в имота /2022 – 2024 г. /, ищецът е имал качество на държател за този имот, а не на негов владелец. Действията, които той е осъществявал в този имот по организиране, извършване и заплащане на строителния процес са напълно характерни за тези, които собственикът на имота извършва в собствения си имот. Ищецът Г. е възлагал дейност по строителство, той е заплащал възнаграждение за възложената от него работа, той е осигурявал и заплащал строителния материал необходим за реализиране на предприетата дейност по изграждане на подобренията в жилищната сграда. За периода от постановяване на решението на ВКС – 14.11.2023 г. до въвода 11.04.2024 г., признатите за собственици Ч.С. и Т. С.а не са предприели действия свързани с имота. Същеврееменно от показанията на свидетелите С. и Христов се установява, че ищцата е продължавала с ремонтните дейности до започване на съдебните дела и ограничаването на достъпа им до целия имот. В случаят не е налице противопоставяне на собствениците на имота и може да се приеме,че действията са извършени с тяхното съгласие. От изложеното съдът прави извод, че за целия период, за който е реализирано процесното строителство в имота от 2022 г. до 2024 г., ищецът е имал качество на владелец на имота в село Б., установил е фактическа власт върху имота с намерение, за подобрения в къщата, за себе си, а не за другиго. Съдът намира, че това си качество на владелец, ищецът е установил и поддържал за периода от установеното през 2022г. владение до влошаване отношенията между страните, което от данни по делото е настъпило през 2024 г. Доколкото съдът от представените по делото писмени доказателства прие, че за периода на фактическо извършване на подобренията в имота на ответниците, ищецът е имал качество владелец, то следва да бъде отговорено на въпроса, дали собствениците на този имот са знаели за тези подобрения, както и дали са се противопоставели на същите. За да се ползва от правата на добросъвестния владелец осъществил подобрения в чужд имот, недобросъвестният владелец следва да е извършил тези подобрения, както със знание на собствениците на имота от една страна, така и при липсата на тяхно изрично противопоставяне за извършването им. Противопоставянето от своя страна може да бъде разгледано, като субективно отношение на собственика на имота към осъществяваните в неговия имот действия. Ако собственикът на имота не е съгласен с тяхното реализиране, то това му несъгласие следва да бъде доведено до знанието на подобрителя, който се явява онова лице, към което следва да бъде насочено това несъгласие, и което да го възприеме. От събраните по делото доказателства, съдът не може да направи извод, че ответника се е противопоставил, което противопоставяне е достигнало до знание на ищеца за това. При така изложеното съдът приема за доказано, че за периода на извършване на процесните подобрения, ищецът е имал качество на недобросъвестен владелец, който е извършил подобренията в чужд имот със знанието и без противопоставянето на ответника, който към момента на реализиране на част от тези подобрения се легитимира като собственик. От доказателствата по делото се доказва изпълнение на фактическия състав на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС, която препраща към разпоредбата на чл. 72 ЗС, и която предвижда, че обезщетението за тези подобрения възлиза в размера на увеличената стойност на имота вследствие извършването им. За изясняване фактите във връзка с вида на подобренията, тяхното количество, стойност, така и досежно въпроса за увеличената стойност на имота с оглед тяхното извършване, съдът прие заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице. В заключението вещото лице посочи, че подобренията увеличават стойността на сградата за 1 кв.м. ЗП с 65,68 евро или подобренията увеличават стойността на сградата с 4940,00 евро. Стойността на подобренията, направените разходи за процесната сграда от изпълнение СМР е, както следва: размера на вложените средства за подобрения в сградата е 12 419,50 евро; размера на вложените средства за подобрения в дворното място е 6418,60 евро или общо вложените средства в имота – сграда и дворно място са в размер на 18 838,10 евро. В разпоредбата на чл. 74 ЗС е заложен принципът на неоснователното обогатяване намиращ приложение при разместване на имуществени блага между правните сфери на подобрител в чужд имот и собственик на този имот. Ищецът доказа твърденията си, че е имал качество на владелец, макар и недобросъвестен такъв досежно процесния имот в село Б., сторил е подобрения в него, които подобрения са реализирани със знание и без противопоставяне на собствениците и след това на ответника. Вследствие тези подобрения се е увеличила неговата стойност, поради което и имуществения патримониум на ответника се е увеличил. При тези съображения ответника П. П. следва да бъде осъден да заплати на ищцата И. М. чрез законния й представител М. Г. сумата от 4940 евро /9661,80 лева/ представляваща обезщетение за увеличената стойност на имот /сградата/ в с.Б. вследствие направените от ищеца подобрения със знанието и без противопоставянето на ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 4940 евро до пълно предявения от 10967,21 евро /21 450 лв./. По разноските по делото: При определяне на разноските съгласно установената практика на ВКС, според която когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение – определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о., определение № 4 от 5.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 344/2021 г., II т. о. При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. По отношение на ищеца: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, същия има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. От друга страна, доколкото ответника по предявените искове предвид частичното отхвърляне, има право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски и по отношение на него. Съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК ищеца претендира държавната такса – в размер на 100,00 лв., депозит за вещи лица –сумата от 400,00 лв. и адвокатското възнаграждение, сумата в размер 2000,00 лв. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат съдебни разноски в размер на 1250 лв. Ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на 1000,00 лв. С протоколно определение съдът е увеличил първоначално определения депозит за СТЕ за сумата от 280,24 евро, за вещото лице, като е указано на ищеца да внесе сумата в едноседмичен срок от съдебното заседание. По делото не са представени доказателства, че сумата е внесена по сметка на Районен съд – Б.С., то страната е останала задължена за тези разноски и следва да се осъди да ги заплати по депозитната сметка на съда по реда на чл. 77 от ГПК. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 280,24 евро – увеличен депозит за вещи лица. Присъдените суми в диспозитива следва да бъдат превалутирани в евро. Мотивиран от гореизложеното, съдът