Решение № 212 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 327/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 192 и сл. от ЗУТ. Образувано е по жалба на С. А. М. от [населено място] [улица], чрез процесуалния си представител адвокат Ж. С., АК Монтана против Изричен отказ на Кмета на Община Вършец за учредяване право на преминаване през чужд имот, обективиран в Писмо изх. № 94-00-2135/1/ от 17.09.2025 г. В жалбата се твърди, че оспорваният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Моли за неговата отмяна, връщане на административната преписка за ново произнасяне и присъждане на съдебните разноски. Със Заявление вх. № 9400-2135/17.07.2025 г. оспорващата е сезирала Кмета на Община Вършец по реда на чл. 192 от ЗУТ да й бъде учредено право на преминаване до собствения й недвижим имот - ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], адресно регистриран на [улица], която улица не е трасирана и прокарана на място в близост до имота й, поради особено стръмния терен, представляващ огромна скала, т.е. така проектираната по КККР на [населено място] улица не съществува и достъп до имота няма. Изричният отказ е в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като административният орган - Кмета на Община Вършец, след постъпване на заявлението от страна на М., не е определил и уведомил заинтересованите страни за откриване на производство по издаване на индивидуален административен акт. Спазването на горепосоченото процесуално действие на административния орган е свързано с изпълнение на законовото му задължение съгласно чл. 34, ал. З АПК - да осигури възможност за участие на заинтересованите страни в административното производство, което нарушение на процесуалните правила е съществено и само по себе си е достатъчно за отмяна на атакувания изричен отказ като незаконосъобразен. Изричният отказ е и материалнонезаконосъобразен. От изложените в него мотиви няма данни административният орган да е изискал доказателства и да са събрани такива за липса на съгласие между М. и собствениците на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], през който се иска преминаване и достъп. Установяването на това обстоятелство - липса на съгласие, е първата предпоставка, чието наличие обуславя приложението на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Втората задължителна предпоставка за приложението на цитираната норма е липсата на друго техническо решение, което да е явно икономически нецелесъобразно, която предпоставка също не е обсъдена в мотивите на изричния отказ. Единствената вярна констатация в мотивите на изричния отказ, обективиран в оспорваното Писмо е, че теренът на проектираната, но непрокарана на място [улица]е действително много стръмен и че пешеходен достъп до имота може да се осъществи само чрез стълби. Липсват, обаче мотиви и извод, че трасирането и прокарването на място на [улица]в района на ПИ с [идентификатор] по КККР е невъзможно и явно икономически нецелесъобразно, каквото е всъщност. Не отговаря на действителното положение, изложения в п. 4 от изричния отказ мотив, че достъп до имота на оспорващата понастоящем се осъществява по „пътека", минаваща през средата на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Тази „пътека“ представлява полски път с ширина около 3 м, разположен до южната граница на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и осигурява достъп до имота на оспорващата от поне 50 години, така че учредяването на достъп по този съществуващ на място полски път отговаря на изискванията на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и разположението му не влошава условията за застрояване на ПИ с [идентификатор], нито препятства установеният начин на трайно ползване на имота, както и не засяга разрешени строежи или съществуващи сгради, тъй като не е застроен, т.е. не са налице пречки за учредяване на достъп, съобразно чл. 192, ал. 4 ЗУТ. Необоснован и незаконосъобразен е изложеният от Кмета на Общината мотив, че на предишен собственик на имота, през 1955 г. е било учредено право на преминаване през земеделски имоти, въпреки, че местоположението на трасето за достъп не е обозначено конкретно и графично, то е валидно и по отношение на настоящите собственици, е не само незаконосъобразно, но и представлява отказ да бъде приложен закона. Не е изследван и въпросът дали съществуват други варианти за достъп, които да са явно икономически целесъобразни, извън предложения от оспорващата. Ответникът по жалбата чрез юрк Т. оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата срещу оказа на Кмета на Община Вършец за учредяване право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 3 от ЗУТ, като неоснователна, тъй като същият е мотивиран и защитава интересите на собствениците на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място]. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера на 200 евро на Община Вършец. Заинтересованите страни Д. С. и А. Г. оспорват жалбата и молят да се отхвърли като неоснователна, тъй като не желаят да се предоставя официално достъп за преминаване от там. Възразяват, че мястото, където се преминава през имота им не е път, а е отъпкано, както е казало и вещото лице. Направила е трасиране на имотите си, за да види точно как са им границите, но нито са го забранявали, нито са го заграждали, като се е оказало, че гаражът им половината е в техния имот, както и селскостопанските му постройки. Ако предяви претенции за неговия гараж, в имота остават 1,20 метра, от където не може да мине автомобил. В момента те минават през порта на гаража, която част е в техия имот. Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заявление вх. № 9400-2135/17.07.2025 г., оспорващата е сезирала Кмета на Община Вършец с искане да й бъде учредено право на преминаване през земеделски [имот номер] по КК на [населено място], до собствения й недвижим имот - ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], адресно регистриран на [улица], която улица не е трасирана и прокарана на място поради стръмния терен. До имота не може да се достигне с превозно средство. Има съществуващ земеделски път, който е ползвала, за да си достави дърва, а в извънредни ситуации – линейка и пожарна само по него могат да достигнат до жилището й. Пътят не е нанесен в кадастралната карта, като същевременно е възстановен като лозе и влиза в частния имот, през който иска да й се учреди право на преминаване или същият да се изключи от земеделския имот. С Писмо изх. № 94-00-2135/1/ от 17.09.2025 г., Кметът на Община Вьршец уведомява оспорващата, че заявлението й е разгледано от комисия, като от представеното Решение № 797/04.06.1955 г. на Селски народен съвет на [населено място], е установено, че на А. Г. М., предишен собственик на поземления имот, е било учредено право на преминаване през земеделските имоти (гръстелници), които са се намирали извън регулацията на селото по това време, а и в момента са извън регулация. Местоположението на трасето за преминаване не е било конкретизирано. Веднъж учредено, това право на преминаване остава безсрочно като вещна тежест на имота, през който е учредено, т.е. достъпът до собствения поземлен имот на оспорващата, не може да бъде ограничен от сегашните собственици, през чиито имот се преминава в момента. Същевременно е посочено, че от направената справка по недействащия регулационен план на [населено място] от 1963 г. е установено, че извън регулацията на селото по това време, през земеделските имоти няма отразен полски път, който да достига до имота на оспорващата. Същото е установено и при направена справка по действащия регулационен план на [населено място] за [жк] от 1988 г., а именно - полски път, който да достига до имота, не е отразен. Полски път се появява в плана от 1988 г., но той не достига до собствения на оспорващата поземлен имот, а преминава по северозападната граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място]. Същият полски път е отразен и в кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. Направен е извод, че не е съществувал полски път по никой от плановете или по кадастралната карта, който да достига до поземлен имот с [идентификатор], а е имало само учредено право на преминаване през земеделските имоти, което е достатъчно за осигуряване на достъп. При извършен оглед на място е установено, че теренът откъм [улица]действително е много стръмен, поради което откъм тази улица може да има само пешеходен достъп и то чрез стълби, но не и автомобилен, както е и в момента. Поземленият имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място], през който се иска да бъде учредено право на преминаване, осигурява достъп до гаража на оспорващата, посредством пътека, която преминава през този поземлен имот, тъй като в южната част на този поземлен имот има стръмен наклон на терена и въпросната пътека не преминава по границата на имота, както е целесъобразно да бъде при учредяване на право на преминаване, а преминава през имота по диагонал, почти през централната му част. По този начин, ако бъде учредено ново право на преминаване по това трасе, което предвид релефа на терена на място е единственото възможно, поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място] ще бъде разделен на две, като по този начин значително се влошават неговите показатели и реално става неизползваем в своята цялост, което е недопустимо. Разгледани се различни варианти за преминаване, но на практика няма технически възможен и целесъобразен вариант за ново трасе, по което да се учреди ново право на преминаване за осигуряване на автомобилен достъп до поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място], през поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място]. От изслушаната съдебно техническа експертиза, извършена от вещото лице арх. Г. П. Л.-И., се установява, че съгласно представените по делото от общината планове и според кадастралната карта [улица], в частта си за [ПИ], е трасирана и реализирана, но в действителност на място [улица].524 и [ПИ]. След кръстовището между тези два имота улица не е реализирана. Това, което е отбелязано като улица в плановете не е реализирано, поради стръмния терен, който няма как да се оформи, защото е отвесна скала. Достъпът до [ПИ] през [улица]става през пешеходна пътека със стъпала, защото в скалата няма как да се изгради достъп с автомобил до него. За да се осъществи на място [улица]до края й, както е по документи и е показано на плановете, е необходимо да се разбие скалата, да се изградят подпорни стени по цялата й дължина и пак в [ПИ] няма да може да се влиза с автомобил. По отношение на това дали е икономически оправдано за един имот да се изграждат подпорни стени и да се разбива скала за изграждането на улица, която дори няма да осигури изцяло достъп до имота, вещото лице смята, че инвестицията ще е твърде голяма и не би била оправдана. От направения на място оглед, вещото лице установява, че до имота на госпожа М. има два възможни достъпа – единият само пешеходен, по стръмната пътека, наречена [улица]; а другият с автомобил през [ПИ], през който имот минава полски път. Полският път съществува на място и същият при огледа на място е заснет от лицензиран геодезист и е обозначен с червен цвят на чертежа (извадка от кадастралната карта) при отговора на въпрос четвърти, както и на извадка от сайта на АГКК при отговора на въпрос пети в експертизата. Видно е, че полският път, който осигурява достъп до имота на оспорващата, не е нанесен в кадастралната карта. Според кадастралната карта и констатациите на техническа служба Вършец, пътят, който използва госпожа М. за достъп до имота си и който е заснет на място, пресича ПИ12961.28.172 почти през средата. От огледа на място, обаче, става ясно, че няма как този път да се измести в посока южната част на имота, защото на около 1 метър от него към [ПИ] започва дере. Това означава, че на юг от този път, имот с [идентификатор] не се използва, защото е стръмен, което само по себе си означава, че пътят по никакъв начин не възпрепятства ползването на имот с [идентификатор]. На извадката от сайта на АГКК (в отговор на въпрос 5) ясно се вижда тази южна част от имота, която е обраслата с дървета. Има издаден документ за разрешено право на преминаване за имота на жалбоподателката, но няма приложена схема, която да показва точното местоположение на въпросното място за достъп. Счита за важно, че на плана, който е предоставен от Община Вършец северно от имота на госпожа М. са отбелязани осови точки, които се използват за означаване на завои и кръстовища в плановете. Най-близката точка, която се намира северно от собствения й [имот номер], е с кратък номер .165, което означава, че е било предвидено да бъде изграден път в края на регулацията на кв. Заножене. В с.з. вещото лице пояснява, че на място, с GPS уред, е извършено частично заснемане на съществуващите полски пътища, за да онагледи разминаването им с отразеното в кадастралната карта. Пътят, който служи за достъп до имота на оспорващата, не пречи на ползването на имот с кратък номер .172. Самите собственици използват северната част на имота, а южната част, под пътя, не се използва и няма как да се използва, нито за строителство, нито за насаждения, за каквото и да било, тъй като след пътя веднага започва стръмно дере надолу и то много стръмно, а самото място е обрасло с дървета. Отпред където е портата на оспорващата за достъп до имота е същата ситуация, само че там е скала. Съдът, за повече яснота, в съдебно заседание обозначи на представеното заключение, южната част на имота на оспорващата с точки „А“ и „В“, за които вещото лице поясни, че е стръмно дере и няма достъп до улица, няма и изградена такава, а единственият достъп е през този полски път, който опира до [улица]на север. Като изчислена площ, това което се взема от имот с кратък номер .172 е 255 квадрата, а ширината на черния път е 2,50, колкото да мине един автомобил. Черната линия между имота на оспорващия с кратък номер .523, който на стр. 2 от заключението е в синьо оцветен, тази разделителна черна линия обозначава края на регулацията на [населено място]. Вещото лице е изслушано и в с.з. на 19 02 2026 г., в което изрично заявява, че за имота на оспорващата има пешеходен достъп, единствено няма транспортен такъв. Представените доказателства за трасиране показват единствено местоположението на имотите и не се отразяват върху заключението на изслушаната експертиза. С автомобили се преминава през имота на заинтересованите страни – ПИ .172 и по заснетия път, онагледен на л. 3 от експертизата (л. 99 на делото), а именно: от точка 4 до 16, които са точки на геодезическото заснемане. Този път не е обособен като път, а е отъпкана площ. Нито има трайна настилка, няма и крайни репери, вижда се от къде минават автомобилите, поради отъпканата тревна площ. Дори Община Вършец да предприеме действия по изграждане на [улица]до имота на оспорващата и която е предвидена по подробния устройствен план на [населено място], това няма да осигури възможност за автомобилен достъп до този имот. Над имота е отъпканият път на ПИ .172, който е извън регулация, а имота на оспорващата е последната къща в регулация. С Определение № 964 г. от 13 10 2025 г. е разпределена доказателствената тежест между страните и са допуснати доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е против ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице - адресата на акта, на което са засегнати законни негови права и интереси. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 02 10 2025 г., видно от щемпела поставен върху жалбата /л. 6/, а оспореният отказ е получен на дата 19 09 2025 г., видно от Известие за доставяне /л. 38/. Същевременно в оспорения акт не е посочен срок и орган, пред който сьщият подлежи на оспорване, поради което жалбата се явява допустима за разглеждането й по същество. По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, включително и относно нищожността на същия. Съгласно чл. 192, ар. 1 и 2 от ЗУТ - Право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на Кмета на Общината. Съгласно четвъртата алинея на чл. 192, ал. 4 от ЗУТ - С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ – Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗУТ - Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Оспореното Писмо представлява индивидуален административен акт, тъй като с него изрично е отказано да се уважи искането на молителката да й се учреди право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място]. Безспорно е между страните, че достъпът до имота на оспорващата, който е с [идентификатор], е единствено пешеходен, чрез стълби, но не и транспортен такъв. Безспорно е също така, че до имота няма изградена улица, която да осигурява необходимото лице и възможност за транспортен достъп. Спорно е следва ли да се допусне право на преминаване през съседния на оспорващата имот с [идентификатор] по КК на [населено място], за да има същата транспортен достъп, респ. има ли други технически решения за такъв достъп до път. Този състав не споделя възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на ответната страна. В тази връзка следва да се има предвид, че съществено е това нарушение, което при недопускането му, би довело до друг правен резултат, т.е. до различно решение от страна на АО. По отношение материалната законосъобразност на акта, този състав счита, че за да се учреди право на преминаване през чужд поземлен имот със заповед на Кмета на Общината, е необходимо преди всичко до този имот да липсва какъвто и да било достъп, за да се налага изследване на законово предвидените кумулативно дадени две материалноправни предпоставки, а именно: да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. Съдът изцяло кредитира изслушаната експертиза на вещото лице арх. Г. Л. – И., същата неоспорена от страните и съответна на останалите доказателства по делото, като въз основа на нея приема, че имотът на оспорващата няма достъп до улица, включително и до улица Бреза, тъй като същата, освен, че не е изградена на място, не осигурява излаз до нея. Обозначена е/предвидена е по план, но поради наличието на стръмна скала, същата не е, а според вещото лице не може и да бъде изградена, поради неоправдаване на вложените ресурси, както и поради това, че дори и при изграждането й, до имота на оспорващата няма да може да бъде осигурен достъп до път, а от там и транспортен такъв. Имотът, обаче има достъп, макар и пешеходен такъв, чрез стълби, които са от към южната му част. От северната страна е съществуващият полски път, който пресича имота на заинтересованите страни (ПИ с [идентификатор]) и чийто размери позволяват преминаването на един автомобил. Този път, който служи за транспортен достъп до имота на оспорващата, не пречи да се ползва самия имот с кратък номер .172, тъй като и собствениците му използват неговата северна част, тъй като южната част, под пътя е невъзможност да се използва, нито за строителство, нито за насаждения или за каквото и да било, тъй като след пътя веднага започва много стръмно дере надолу, което е обрасло с дървета. В с.з. от 19 02 2026 г., пояснява, че пътят е отъпкана площ, без да е обособяван като официален такъв. ПИ .172 е извън регулация, а имотът на оспорващата е в регулация. Въпреки, че правната норма на чл. 192 от ЗУТ не го посочва изрично, от същата имплицитно се разбира, че в разглежданата хипотеза става въпрос за възможността да се осъществи достъп до имот, до който изобщо не съществува такъв, било той пешеходен или транспортен. Това обстоятелство се извежда и от предвидената законова възможност в чл. 190 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два отделни законови сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот, които имат различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път се отнася за достъп с транспортни средства и има по - широко съдържание от сервитута за преминаване през чужд имот, който не е обвързан с осигуряването на транспортен достъп, а с липсата на какъвто и да било такъв. Основание за прокарване на временен път е даден имот да няма лице към улица по влязъл в сила подробен устройствен план /чл. 190, ал. 1 ЗУТ/, какъвто е настоящият случай, докато основанието за учредяване право на преминаване е липсата на какъвто и да било друг начин за достъп - чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд по аналогични казуси. В случая искането от оспорващата е за право на преминаване, поради което и отказът на Кмета на Община Вьршец се явява законосъобразен, макар и по различни съображения за това. Невъзможността за достигане до имота на оспорващата на транспортно средство, включително линейка/пожарна, е ирелевантен за процесния спор, но е релевантен в хипотезата на прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ, в случая на надлежно подадено искане. При този изход на делото основателно се явява искането на юрк Т. за присъждане на разноските направени по делото, но не в поискания размер от 200 евро. Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ - по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., което като стойностно изражение, с оглед чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ, е от 102,26 до 153,39 евро, като е недопустимо присъждането на размер над законово определения. Същевременно въпросът не е лишен от фактическа и правна сложност, с оглед цялостната му преценка и необходимостта от специални знания, поради което един осреднен размер би обосновал исканите разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът