Решение № 374 от 28.1.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Делото е образувано по касационна жалба, депозирана от „Дюлев 80“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 250/04.11.2025 г. по АНД № 711/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0071031 издаден от ОД на МВР – Хасково. Решението се обжалва с доводи за наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че районният съд е постановил неправилно решение, тъй като не е обсъдил довода изложен пред него, а именно че има издадени два електронни фиша с един и същ номер, но различно съдържание относно квалификацията на деянието и наложеното наказание. Твърди се, че с жалбата против ЕФ е бил представен в оригинал екземпляр от електронния фиш, в който било отразено само, че основанието за издаването му е чл. 21 от КЗ и чл. 182, ал. 3 от КЗ, които не само че не са относими, а ив чл. 182 КЗ няма посочената алинея. В представения по преписката фиш били посочени разпоредбите на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 68, ал.1 т.2 вр. с чл. 461 , т. 1 от КЗ. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразявало върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект и съставлявало основание за отмяната му, независимо от факта на установеното нарушение. Освен това връчения на жалбоподателя фиш и този представен по преписката се различавали и по посочения собственик, съответно лицето на което е наложено административното наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., уточнява се че наказание „глоба“ в размер на 2000лв. не е предвидено в КЗ. Едновременно с това в електронния фиш се съдържала информация за „отчетен толеранс“ от -3 км.ч., което било относимо за нарушения за скорост, но не и за такива по Кодекса за застраховането. Поради това и неспазената процедура по връчване на електронния фиш се нарушавало правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административната му отговорност. Тъй като въззивния съд не е обсъдил тези възражения, то същият бил постановил неправилен и необоснован акт при липса на мотиви, поради което се моли да се отмени въззивното решение и да се постанови нов акт, с който да се отмени атакувания електронен фиш. Ответникът, ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото. Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното: С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил изцяло ел.фиш серия Г № 0071031 на ОДМВР-Хасково, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638, ал.1 т. 2 от КЗ на „Дюлев 80“ ЕООД, [ЕИК] – [населено място], представлявано от Д. А. Д. от [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови решението си, районният съд приел, че при издаване на процесния Електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а описаното нарушение: управление на МПС, регистрирано в България и не е спряно от движение за което собственикът не е сключил задължителна застраховка е осъществено именно от юридическото лице Дюлев 80 ЕООД. Наред с това съдът е приел, че правилно са описани деспозитивната и санкционните норми и наказанието е правилно определено по вид и размер. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за неправилно. При разглеждане на въззивното производство в съдебно заседание, проведено на 30.10.2025 г., процесуалният представител е поискал да бъде прието като писмено доказателство представения от него фиш, който бил връчен на жалбоподателя, а именно ел.фиш серия Г № 71031 от 22.11.2024 г., издаден от МВР – Хасково. Същият бил приет като доказателство с протоколно определение № 920/31.10.2025 г. същата дата. От приетото доказателство е видно, че в електронния фиш, освен информацията, че на 22.11.2024 г. в 12.36 ч. в [населено място], на [улица]до П. А., посока [населено място] с АТСС, тип ARH CAM – S1, насочено в посока центъра и отчетен толеранс от минус 3 км. ч. е установено управление на МПС, регистрирано в България и не спряно от движение, за което собственикът не бил сключил задължителна застраховка, било отразено също, че собственик на МПС Ф. С., с рег. № [рег. номер] бил Д. А. Д. – управителна ф-ма „Дюлев 80“ ЕООД, а електронния фиш бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от КЗ и било посочено, че „ви се налага глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лв.“. В наличния в административно-наказателната преписка Електронен фиш със същата серия и номер отразеното от фактическа страна, като описание на нарушението съвпада, но вече като собственик на МПС е посочено юридическо лице „Дюлев 80“ ЕООД, както и е посочено че за извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1 т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1 т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ ви се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. /1022,58 евро/. Не са налице доказателства, в този му вариант, електронният фиш да е бил връчен на нарушителя или на негов представител. Налице са следователно два електронни фиша с идентичен номер, при еднакво описание на нарушението от фактическа страна, но с различно съдържание относно собственика, респективно лицето чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, приложената правната квалификация на нарушението, на основанието за налагане на административното наказание и видът на административното наказание „Глоба“ респ. „имуществена санкция“. Коригиране или допълване на фактите и правната квалификация от административно – наказващ орган, извършена след издаване на електронния фиш е недопустима. Предвид това, като е осъществено е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като санкционираното лице е поставено в положение да не може да осъществи своята защита, доколкото е напълно неясно не само кой е първият и повторно издаден фиш, кое лице е наказано, коя е приетата от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението и на какво правно основание са предприети съответните процесуални действия във връзка с двете установени различни правни квалификации. Това нарушение не е било установено от районния съд, поради което последният е постановил акта си в несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон. Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, като следва да бъде отменен потвърдения с него Електронен фиш. С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две инстанции, в размер общо на 1400 лева, от които 700 лева за въззивна инстанция и 700 лева за касационна инстанция, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие. По направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира, че същото е неотносимо, доколкото минимумът по Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа (чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2) е определен за настоящия материален интерес е определен на 500, а договореното адвокатско възнаграждение съдът не намира за прекомерно с оглед свободата на договаряне и не води до обогатяване на едната страна за сметка на другата, като е ориентирано към минимума. Посочената сума, съобразно чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, се дължи от ответника по касация на касатора в размер на 715,81 евро Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът