Решение № 235 от 12.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 167/2026 г.

Производството е по реда н чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 30455/05.03.2026 г. от В. Г. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• срещу Решение № 214/19.02.2026 г., по т.д. № 304/2026 г., СГС, ТО, VI-3 с., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Отказ № 20260127115430/29.01.2026 г. на Длъжностното лице по регистрацията при АВп, по Заявление вх. № 20260127115430. В жалбата се сочи, че мотивите на съда в атакуваното решение не могат да бъдат споделени. Отделно излага доводи досежно последващото решение на ОСС, с което отново е изключен като съдружник и освободен като управител. Сочи, че в резултат на постановените съдебни решения, с които е отменено предходно решение на ОСС от 28.11.2022 г., с което е изключен като съдружник и освободен като управител, отношения между него и дружеството са били възстановени и последващото му заличаване като съдружник и управител, въз основа на решение на ОСС не препятства възможността да бъде вписан в ТР. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и даване на указания на АВ да впише молителя като съдружник и управител. В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА не депозира отговор. По допустимостта: Сезиращата жалба, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение на 26.02.2026 г., от легитимирана страна - заявителя, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на „Биолайф-И“ ООД в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При извършена служебна справка по партидата на „Биолайф-И“ ООД в ТР се установява, че със Заявление А4 вх. № 20260127115430 е поискано вписване на промени в обстоятелствата като след заличаване на Е. Р.-С. като управител, бъде вписан като управител В. П., след заличаване на вписаните съдружници – Е. Р.-С. и „Ес Пи Транс“, като съдружници да бъдат вписани В. П., Е. Р.-С. и „Ес Пи Транс“ с посочено дялово участие. Исканите промени са в резултат на постановени Решения на СГС, САС и Определение на ВКС, които са приложени към заявлението. По заявлението е постановен Отказ № 20260127115430/29.01.2026 г. ДЛР е обосновало произнасянето си с констатация, че на 04.12.2022 г. е подадено заявление рег. № 20221204201528, за вписване на изключването на В. П. като съдружник и заличаването му като управител, ведно с последиците от това, обективирани в решения на ОСС от 02.12.2022 г., 9:00 ч. и 10:30 ч. След отмяна на постановения по това заявление отказ с решение № 116/22.01.2024 г., по т.д. № 2303/2022 г. на СГС и указания на съда, на 24.01.2024 г. посочените промени са вписани. От посоченото е направен извод, че след като заявителя е заличен като съдружник, въз основа на влязло в сила решение, то отменените решения на ОСС, проведено на 28.11.2022 г. не могат да доведат до заличаване на законосъобразни вписвания, извършени на основание последващи решения от проведени ОСС. При тези данни съставът на СГС постановил атакуваното Решение 214/19.02.2026 г., с което жалбата срещу отказа била оставена без уважение. Произнасянето е обосновано с мотиви за законосъобразност на становището на ДЛР при АВ и посочване на съдебна практика по въпроса за заличаването, предвидено в разпоредбата на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Произнасянето се преценява като правилно, а сезиращата жалба като неоснователна. Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ при отмяна на решение на орган на търговец, въз основа на което е извършено вписване, последното се заличава по реда на ал. 1, като искането може да бъде отправено и от заинтересованото лице, какъвто се явява и жалбоподателя. Действието на заличаването е разяснено в Решение № 234/23.12.2016 г., по т.д. № 54/2016 г., на ВКС, I ТО. Разбирането в това решение се споделя от настоящият състав, както и от първоинстанционния съд. В решението е посочено, че изрично уреденото в чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ правно действие на заличаването преустановява занапред правните последици на вписването . Заличаването, предвидено в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, вследствие на уважаване на иска, заличаване. Ако такива са извършени, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Посоченото решение макар и да касае иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, намира приложение и в конкретния случай, доколкото заличаване на извършеното вписване се извършва по същия ред. Това разбиране отнесено към конкретиката на настоящият казус води до извод, че исканото заличаване на изключването на заявителя В. П. като съдружник и освобождаването му като управител на „Биолайф-И“ ООД, в резултат на решения на ОСС от 28.11.2022 г., не може да бъде извършено. Вярно е, че тези решения на ОСС са отменени с постановеното Решение № 714/17.05.2024 г., по т.д. № 2276/2022 г., на СГС, ТО, VI-18 с., влязло в сила на 16.01.2026 г. Видно от партидата на дружеството в ТР е, че на 04.12.2022 г. е подадено заявление обр. А4 и е отправено искане за заличаването на В. П. като съдружник, в резултат на последващи взети решения на ОСС на 02.12.2022 г., за изключването му и освобождаването му като управител. Постановеният по заявлението отказ е отменен с Решение № 116/22.01.2024 г., по т.д. № 2303/2022 г., на СГС, ТО VI-8 с. и са дадени указания да бъде извършено исканото вписване. Посочените указания са изпълнени с вписване № 20240717104535. Следователно по партидата на дружеството е налице последващо вписване на същите обстоятелства, чието заличаване се претендира в резултат на постановените съдебни актове. Законосъобразността и валидността на вписаните обстоятелства, респ. на вписването не може да бъде преценявана в настоящото производство и до отмяната на обстоятелствата или установяване нищожност или недопустимост на вписването по надлежния ред, наличието му следва да бъде зачетено от съда, доколкото го обвързва. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да бъде посочено, че цитираното Решение № 232/28.04.2025 г., по в.т.д. № 273/2025 г., на САС, ТО, 11 с. е известно на настоящият състав, но същото е постановено при различна фактическа установеност – липса на последващо вписване на същите обстоятелства в ТР. В заключение от изложеното жалбата се преценява като неоснователна, а постановения първоинстанционен съдебен акт, като законосъобразен и правилен, ще следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,