Решение № 4109 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2822/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба от Й. А. К., против Заповед № Л-754/12.12.2023 г. на Началника на Затвора – Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. В жалбата се поддържа, че оспореният акт е нищожен, незаконосъобразен, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е постановен в противоречие с материалния закон. К. поддържа, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения, тъй като не е спазено изискването на ЕКПДСМВЕ за пълно, обективно и всестранно разследване на дисциплинарното нарушение, което от своя страна води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. По отношение на първото нарушение жалбоподателят сочи, че през процесния период е отговарял за две групи лишени от свобода – трета група ЗПС /зона с повишена сигурност/ и шеста група ЗПС, което е повече от обичайното натоварване и отговорност. Твърди, че спецификата на работата с високорискови лица, лишени от свобода, и високата им численост допринасят за натовареността на К., но независимо от това всички дейности, задължения и обработка на документи, вменени на жалбоподателя, са изпълнени и съставени в законоустановените срокове. Твърди, че видно от утвърдената професионална документация воденето на дневника за индивидуална работа /приложение № 5/ е задължително, но никъде не е посочено, че подписът на лишения от свобода е задължителен реквизит. Освен това излага подробни доводи за това, че доверителният контакт с лишените от свобода се изгражда много трудно и не следва те да се чувстват притиснати, че следва да се подписват на определени документи. Сочи, че всички неположени подписи в приложение № 5 са само от лицата от високорисковите групи, поради което, счита че не е извършил вмененото му задължение. По отношение на второто извършено нарушение сочи, че не оспорва твърдението на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, че в процесните периоди не е бил на работа. Твърди, че през това време е бил или в отпуск, или в болничен. Сочи обаче, че това, че той отсъствал, не означава, че не са били провеждани срещи с лишените от свобода. Тези срещи са били провеждани от служител, който е определен от Началника на Затвора – Варна, но дневникът /приложение № 5/, в който се отразяват извършените дейности, може да се попълва само от служителя, който го изготвя. В жалбата са изложени подробни съображения за това, че в дневника са отбелязва дейността, извършена с лишения от свобода, а не дейността на инспектора, който я попълва. Твърди, че именно жалбоподателят следва да положи подписа си в дневника, а не заместващият го служител, тъй като той само съобщава на жалбоподателя проведените срещи и резултатите от тях. С оглед изложеното счита, че не е налице извършено нарушение на служебната дисциплина. Моли заповедта да се отмени, като му се присъдят всички сторени по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на всички основания. По същество на спора сочи, че обичайната практика на инспекторите е, когато заместват колега да си водят бележки за корекционната дейност, а впоследствие, когато титулярят се върне, той следва да нанесе тези данни в дневника. Оспорва извода на ДНО, че не е изисквал подписи от лишените от свобода. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, моли процесната заповед да бъде отменена. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, с които се сочи, че ДНО неправилно е възприел, че К. не е изисквал подписи от лишените от свобода, като излага подробни съображения в тази насока. Ответната страна по жалбата – Началникът на Затвора – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В съдебно заседание юрисконсулт С. моли жалбата да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. По същество на спора сочи, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че през процесния период от жалбоподателя е извършено нарушение на служебната дисциплина. По делото са представени писмени бележки, в които са развити подробни съображения за неоснователност на жалбата. Съдът, след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От представената кадрова справка на жалбоподателя К. се установява, че със Заповед № ЛС-03-54/23.01.2022 г. на зам.-министъра на правосъдието същият е назначен на длъжност „надзирател“ в Затвора – Варна, считано от 01.02.2002 година. През периода 20.01.2003 г. – 14.03.2003 г. жалбоподателят е завършил курс за първоначална пенитенциарна подготовка, за което му е издадено Свидетелство № 1480/2003 г., за придобиване на квалификация „Надзирател в местата за лишаване от свобода и следствените арести“. Със заповед на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е назначен временно за срок от една година на длъжност „Командир на отделение“ в Затвора – Варна, считано от 30.03.2015 година. Със заповед на министъра на правосъдието мл. експерт К. е временно преназначен за срок от една година на длъжност „инспектор VII-ма степен /социални дейности и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна, считано от 12.03.2019 година. Временното преназначаване е прекратено, считано от 18.02.2020 година. На същата дата, след спечелен конкурс, К. е назначен на длъжност „Командир на отделение“ в Затвора – Варна на длъжност „инспектор VII-ма степен /социални дейности и възпитателна работа/“. Със заповед № Л-609/18.02.2021 г. на гл. директор на ГДИН е преназначен на длъжност „инспектор VI-та степен /социална дейност и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна, считано от 01.03.2021 година. Със заповед на гл. директор на ГДИН жалбоподателят е преназначен на длъжност „инспектор V-та степен /социална дейност и превъзпитателна работа/“ в Затвора – Варна, считано от 25.03.2023 г., която длъжност заема и към момента. По време на службата си в Затвора – Варна К. е награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания. Предмет на оспорване е Заповед № Л-754/12.12.2023 г. на Началник на Затвора – Варна, с която на Й. А. К. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца за това, че 1/ Не е изпълнил служебните си задължения, във връзка с отчитане на дейността по осъществяване на индивидуална корекционна работа с лишени от свобода, като не е изискал подпис от лишените от свобода в утвърдената професионална документация от Главница директор нас „ГДИН“ – дневник за индивидуална работа на лишения от свобода, приложение № 5; 2/ По отношение на действия на К., изразяващи се в това, че собственоръчно е отразил обстоятелства – срещи с лишени от свобода, които не отговарят на действителността в утвърден образец № 5 и го е представил пред Началника на Затвора – Варна, като по този начин се е опитал да заблуди ръководителя си. На 28.07.2023 г. Началника на Затвора – Варна с резолюция е изискал да му бъде предоставено копие на приложени № 5 – дневник за индивидуална работа на трета група ЗПС при Затвора – Варна. При преглед на представената му документация същият е установил празни редове без подпис на отговорния инспектор, във връзка с което е изискал справка за ползван годишен отпуск и отпуск поради общо заболяване на жалбоподателя. На 04.08.2023 г. Началникът на Затвора – Варна е отправил запитване с рег. № 4809/04.08.2023 г. /л. 56 от преписката/ до Началника на отдел „СДВРП“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, във връзка с това дневникът за индивидуална работа с лишените от свобода актуален професионален документ ли е; подписът на лишения от свобода и подписа на ИСДВР в приложение № 3.1 и 3.2 задължителни реквизити за попълване ли са. С писмо изх. № ИЗ-8672/08.08.2023 г. /л. 58 от преписката/ Главният директор на „ГДИН“ е посочил, че дневникът за индивидуална работа – Приложение № 5, е неотменна част от индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишения от свобода, в който ИСДВР отбелязва проведената корекционна дейност, насочена към преодоляване на отчетните дефицити, приключването на която се удостоверява с подпис на участвалите лица. Според изложеното в писмото целите и задачите, заложени в плана за изпълнение на наказанието, се договарят с осъденото лице, което с подписа си удостоверява съгласие за изпълнението им. Подписът на изготвилия го служител е задължителен реквизит в този професионален документ. Със Заповед № Л-485/10.08.2023 г. /л. 59 от преписката/ Началникът на Затвора – Варна е наредил да се установи и съхрани записаната информация от камерите за наблюдение КПП „Бариери и Пост № 1“ /входа на затвора/ за времето на редовна смяна на администрацията на затвора за дати: 07.12.2022 г., 13 и 14.12.2022 г., 25.05.2023 г., 5, 9, 21, 22 и 23.06.2023 г., като му бъде предадена на магнитен носител. В т. 3 от заповедта е наредено да се изготви писмен доклад от системата за контрол, на достъпа, посредством магнитни карти за посочените дати на магнитни карти с №№ 53 и 243, издадени на К.. На 14.08.2023 г. е изготвена докладна записка /л. 60 от преписката/ от инспектор НОТ при Затвора – Варна, в която е посочено, че на 07.12.2022 г., 13 и 14.12.2022 г., 25.05.2023 г., 5, 9, 21, 22 и 23.06.2023 г. не се констатира използването на магнитни карти №№ 53 и 243, служещи за преминаване през вратата и бариерата с контролиран достъп, както и вратите с контролиран достъп, находящи се в административната част на затвора. След извършване на проверка в системата за видеонаблюдение е констатирано, че са налични записи за 21, 22 и 23.06.2023 г., като на въпросните дати К. не е посещавал или не се е намирал на територията на затвора – Варна. С предложение рег. № 5017/15.08.2023 г. /л. 1-3 от преписката/ Началникът на Затвора – Варна е изпратил преписката на Министъра на правосъдието и е предложил за тежко нарушение на служебната дисциплина срещу Й. К. – инспектор „СДВР“ в Затвора – Варна да бъде образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като бъде определен дисциплинарно наказващ орган. С писмо рег. № 9401, екз. 1/25.08.2023 г. /л. 66 от преписката/, Главният директор на „ГДИН“ е върнал предложението на Началника на Затвора – Варна, със становище, че данните за нарушения на служебната дисциплина попадат в неговите компетенции за реализиране на дисциплинарна отговорност. Със Заповед № Л-518/08.09.2023 г. /л. 68 от преписката/ Началникът на Затвора – Варна е наредил да се образува дисциплинарно производство срещу Й. К., като за дисциплинарно разследващ орган са определени: гл. инспектор М. И., инспектор Д. П., инспектор А. А., инспектор С. С. и инспектор Г. К.. Определен е срок на проверката до 11.10.2023 година. К. е запознат със заповедта на 13.09.2023 година. По преписката е приложен протокол рег. № 5599/19.09.2023 г. /л. 69 от преписката/ за запознаване на дисциплинарно разследващия орган със Заповед № Л-518/08.09.2023 година. С Покана рег. № 5521/14.09.2023 г. /л. 71 от преписката/ жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения, в срок до 16: 00 часа на 18.09.2023 година. Поканата е връчена на К. на 15.09.2023 година. В предоставения срок са депозирани писмени обяснение рег. № 5555/18.09.2023 г. /л.72 от преписката/. С Покана рег. № 5591/19.09.2023 г. /л.73-74 от преписката/ от жалбоподателя са поискани допълнителни разяснения, като му е предоставен срок до 09: 00 часа на 21.09.2023 година. Поканата му е връчена на 19.09.2023 година. На 20.09.2023 г. К. е депозирал Искане № 5603/20.09.2023 г. /л. 75-76 от преписката/, с което е поискал да му бъдат предоставени копия на всички документи, приложени по дисциплинарната преписка. На 21.09.2023 г. от жалбоподателя са депозирани писмени обяснения /л. 77 от преписката/. На същата дата с Протокол рег. № 5647/21.09.2023 г. /л. 80 от преписката/ са му предоставени копия на всички материали по дисциплинарното производство. На протокола е отбелязано, че К. е отказал да получи материалите, тъй като същите са нечетливи. Жалбоподателят е депозирал Заявление рег. № 5649/21.09.2023 г. до председателя на дисциплинарно разследващия орган, като е поискал да му се предоставят нови четливи копия на материалите. На същата дата е депозирал и жалба рег. № 5651/21.09.2023 г. /л. 82-83/ относно правото му на защита по дисциплинарното производство. Председателят на дисциплинарно разследващия орган със Становище рег. № 5693/25.09.2023 г. /л. 84 от преписката/, в което е посочено, че ЗИНЗС и ППЗИНЗС подробно и изчерпателно уреждат същността на индивидуалната и груповата корекционна дейност, процесът на пенитенциарно третиране като част от наказателно-изпълнителното право, както и е обърнато внимание, че с окръжно писмо от 20.02.2020 г. Главен директор на „ГДИН“ е утвърдил професионалната документация, планиране и отчитане на социалната дейност и възпитателна работа в МЛС. Водената форма за отчитане на индивидуалната работа съдържа задължителни реквизити съгласно Приложение № 5 от Дневника за индивидуална работа с лишени от свобода. С писмо рег. № 5714/26.09.2023 г. /л. 85 от преписката/ дисциплинарно разследващият орган е отговорил на К. във връзка с депозираната от него жалба. С Протокол рег. № 5793/28.09.2023 г. /л. 86 от преписката/ на жалбоподателя са предоставени копия от материалите по дисциплинарната преписка. На 03.10.2023 г. до жалбоподателя е изпратена Покана рег. № 5918/03.10.2023 г. за даване на писмени обяснения /л. 87-88 от преписката/, която му е връчена на 04.10.2023 година. С искане от 03.10.2023 г. /л. 89 от преписката/ Й. К. е поискал копие на материалите по преписката след 20.09.2023 година. С искане от 03.10.2023 г. /л. 90 от преписката/ от същия е поискано снемане на обяснения от НС СДВР, касаещи провеждането на срещите с лишените от свобода, обект на настоящото производство, и докладван ли са от него по надлежния ред. На 03.10.2023 г. от жалбоподателя е депозирана и жалба с рег. № 5913/03.10.2023 г. /л. 91-93 от преписката/ относно лишаване от право на защита в дисциплинарното производство. По преписката е приложена Заповед № Л-382/16.06.2023 г. /л. 94-97 от преписката/, с която са определени групите за настаняване на лишени от свобода, съобразно спецификата на третиране. От заповедта се установява, че жалбоподателят е водещ VI-та група – с капацитет 25 лишени от свобода, разделени в 8 спални помещения. По преписката е приложена и Заповед № Л-113/24.02.2022 г. /л. 98-101 от преписката/, с която е наредено при разпределението на лишените от свобода по групи и работни места, настаняването да се извършва, както следва: Й. К. – ИСДВР на III – та група – Обособена зона с повишена сигурност /ЗПС/ или зона със засилен надзор и охрана /ЗЗНО/ с 13 спални помещения. Посочено е, че са настанени осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Приложена е справка за отпуските на Й. К. и списък на въведените отсъствия /л. 102-103 от преписката/. С писмо рег. № 5923/04.10.2023 г. /л. 109 от преписката/ председателят на комисията е изискал информация от Районна прокуратура – Варна във връзка с подаден сигнал с рег. № 5015/15.08.2023 г. по описа на Затвора – Варна. С писмо от 06.10.2023 г. /л. 104 от преписката/ Районна прокуратура – Варна е посочила, че във връзка с изпратен сигнал, с Постановление на РП-Варна от 28.08.2023 г. е възложено извършването на проверка от органите на МВР. Посочено, че проверката е разпределена на отдел „Икономическа полиция“ към ОД на МВР – Варна и към момента не е приключила. На 05.10.2023 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения /л. 105 от преписката/, в които е посочил, че стриктно изпълнява служебните си задължения и на този етап отказва да дава обяснения по дисциплинарното производство. На 06.10.2023 г. на К. са предоставени копия на материалите от дисциплинарната преписка /л. 106 от преписката/. С докладна записка рег. № 6022/06.10.2023 г. от председателя на комисията е направено предложение за удължаване на срока на проверката до 20.10.2023 г., във връзка с което е издадена Заповед № Л-605/11.10.2023 г. от Началника на затвора – Варна, с която е удължен срокът до 03.11.2023 година. К. е запознат със заповедта на 11.10.2023 година. По преписката е приложен дневник за индивидуалната работа с лишените от свобода – Приложение № 5 /л. 114-122 от преписката/. С докладна записка рег. № 6570/02.11.2023 г. /л. 123 от преписката/ от председателя на комисията е направено предложение за удължаване на срока на проверката до 20.11.2023 година. Във връзка с това е издадена Заповед № Л-673/03.11.2023 г. от Началника на Затвора – Варна, с която е удължен срокът до 20.11.2023 година. К. е запознат със заповедта на 03.11.2023 година. На 14.11.2023 г. ма К. е изпратена покана за запознаване с обобщена справка, която му е връчена на 15.11.2023 година /125 от преписката/. На 16.11.2023 г. е извършена проверка чрез Регистър за входяща кореспонденция на Затвора – Варна, I-ва категория, при която е установено, че не са постъпили писмени обяснения или възражения от Й. К.. Проверката е обективирана в Протокол рег. № 6946/16.11.2023 година /л. 126 от преписката/. На 13.11.2023 г. е изготвена Обобщена справка рег. № 6857/13.11.2023 г. /л. 127-141 от преписката/. В същата е прието, че в периода от месец декември 2022 г. до месец юни 2023 г. К. като държавен служител на длъжност „Инспектор V-та степен /социална дейност и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна, I-ва категория: 1/ не е изпълнил служебното си задължение във връзка с отчитане на дейността си по осъществяване на индивидуална корекционна работа с лишени от свобода, като не е изискал полагане на подпис от лишените от свобода; 2/ В същия период е отразил обстоятелства /срещи/ с лишени от свобода, които не отговарят на действителността в утвърден образец № 5 /дневник за индивидуална корекционна работа/, и го е представил пред началника на затвора, като по този начин се е опитал да заблуди ръководителя си. Посочено е също така, че действията на жалбоподателя при попълване на професионалната документация са в нарушение на нормативните изисквания за отчитане на индивидуалната корекционна работа с лишените от свобода от една страна и от друга представляват лъжливо документиране на извършеното от него в кръга на служебните му задължения и представянето му като информация с невярно съдържание пред ръководител за вземане на управленско решение във връзка с правния статус на лишените от свобода. Направен е извод, че водената професионална документация не е водена своевременно и регулярно. Позовавайки се на писмо от Главния директор на „ГДИН“ е отхвърлено възражението на К., че полагането на подписи от лишените от свобода не е задължително. По отношение на първото нарушение е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 121, ал. 5 от ППЗИНЗС, чл. 104 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, към министъра на правосъдието /ЕК/ и чл. 3, т. 9 от ЕК. По отношение на второто нарушение е счетено, че е извършил нарушение на чл. 5 от ЕК и чл. 21 от ЕК. Комисията е приела, че описаните действия представляват нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, както и на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. За извършените нарушения комисията е счела, че следва да се наложи едно общо дисциплинарно наказание – порицание за максимално предвидения в закона срок, а именно една година. К. е запознат с обобщената справка на 15.11.2023 година. С Резолюция рег. № 7109/24.11.2023 г. /л. 143 от преписката/ Началникът на Затвора – Варна е върнал преписката и е указал на комисията да стори необходимото да изясни фактите по следните въпроси: чии са подписите в дневника за индивидуална работа на датите 07.12.2022 г. и 13.12.2022 г. в графа „служител провеждащ дейността“, както и да събере исканите от К. обяснения от НС СДВР. Даден е срок от 5 работни дни. Жалбоподателят е запознат с резолюцията на 27.11.2023 година. С покана рег. № 7157/28.11.2023 г. /л. 144-145 от преписката/ е поканен да даде обяснения инспектор Н. Б. Г.. Поканата му е връчена на 28.11.2023 година. На същата дата са депозирани обяснения рег. № 7159/28.11.2023 г. от Г. /л. 146 от преписката/. В същите е посочено, че е замествал ИСДВР К. по време на отпуската му в 3-та група ЗПС, както и че е попълвал дневника за индивидуална работа, когато е замествал в неговата група. Инспекторът е посочил, че потвърждава, че подписите в дневника на дати 07.12.2022 г. и 13.12.2022 г. са негови и той е написал текста в графа „тема/съдържание и резултати от проведената среща“. На 29.11.2023 г. е изготвена повторна Обобщена справка с рег. № 7197/29.11.2023 г. /л. 147-163 от преписката/, в която са взети предвид и дадените от инспектор Г. писмени обяснения. Жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка на 29.11.2023 година. Поканата му е връчена на 30.11.2023 година /л. 164 от преписката/. На същата дата е депозирано искане от страна на К. за запознаване с материалите по преписката. Изготвен е Протокол № 7255/01.12.2023 г. /л. 166 от преписката/, от който се установява, че след извършена справка в Регистъра за входяща кореспонденция е констатирано, че не са постъпвали писмени обяснения от Й. К.. С Протокол № 7254/01.12.2023 г. /л. 167 от преписката/ на жалбоподателя са предоставени копия от материалите по преписката. От дисциплинарно наказващия орган е изготвена покана за даване на писмени обяснения с рег. № 7358/04.12.2023 г. /л. 168-170 от преписката/, която е връчена на К. на 05.12.2023 година. Изготвен е Протокол № 7514/08.12.2023 г. /л. 171 от преписката/, от който се установява, че след извършена справка в Регистъра за входяща кореспонденция е констатирано, че не са постъпвали писмени обяснения от Й. К.. На 12.12.2023 г. дисциплинарно наказващият орган е издал процесната заповед /л. 172-174 от преписката/, с която на жалбоподателя е наложено наказание порицание за срок от 6 месеца. По преписката са приложени заявления от жалбоподателя за ползване на платен годишен отпуск, заповеди на Началника на затвора, с които му е позволено ползването на платен годишен отпуск, болнични листове и длъжностни характеристики. С допълнителна молба от ответника са представени: Длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII-IV степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора II – I категория с отбелязване за запознаване със същата на 22.07.2022 г.; Длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII-IV степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора II – I категория с отбелязване за запознаване със същата на 18.08.2020 г.; Длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII-IV степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора II – I категория с отбелязване за запознаване със същата на 18.08.2020 г.; Длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII-IV степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора II – I категория с отбелязване за запознаване със същата на 19.08.2020 г.; Заявление рег. № 3431/08.06.2023 г.; Заповед № 88660/08.06.2023 г.; Заявление рег. № 2927/17.05.2023 г.; Заповед № 86966/18.05.2023 г.; Заявление рег. № 3879/20.06.2023 г.; Заповед № 89651/20.06.2023 г.; Писмо рег. № 1968/27.03.2024 година. По делото са разпитани като свидетели Н. Б. Г. и С. В. В.. От разпита на свидетеля Н. Б. Г. се установява, че към момента той работи в ЗО „Разделна“ като инспектор-психолог, но до миналата година – края на юли или началото на август, е работил като инспектор в „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Варна. Често се е случвало с Й. К. да се заместват, когато един от двамата отсъства. Свидетелят сочи, че когато сутрин отиде на работа, започва индивидуалните беседи с лишените от свобода и разглежда с приоритет спешните проблеми, като ако са налице жалби или сигнали, ги докладва на прекия си ръководител. Г. твърди, че когато е замествал К., се е налагало да му се обажда по телефона, за да му даде насоки как да действа при определени ситуации. Свидетелят обяснява, че когато замества колега и натоварването е по-голямо, тъй като отговаря за повече групи, проведените беседи и работата с лишените от свобода се записват на бележки и след като титулярят се върне на работа, той отбелязва свършената работа в Дневника за индивидуална работа. Сочи, че лично е бил свидетел, след като е замествал К., как той записва проведените беседи в дневника. Твърди, че заместващият отбелязва в дневника само при определени случай, като например изготвен план от инспектор-психолог и в този случай титулярът на групата оставя дневника при заместващия, но иначе дневникът се съхранява в съответния инспектор. Г. потвърждава, че той самият е работил по този начин. Има специфика при работата с лишени от свобода, които са поставени под специален режим и са осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Според свидетеля тези затворници са особени и много трудно може да им се спечели доверието. Нито един от тези затворници не е искал да се разписва в дневника за индивидуална работа. Г. твърди, че лишените от свобода се страхуват, че подписвайки се в дневника, това може да бъде използвано срещу тях. В обясненията, дадени пред ДНО, свидетелят е посочил, че е попълвал дневника за индивидуална работа, когато е замествал К.. Според обясненията на Г. инспекторът преценява в кои случай се налага дневникът да бъде попълнен преди титуляря да се върне. Свидетелства също, че е присъствал лично, когато К. е молил затворник да се разпише в дневника и той е отказал. Свидетелят твърди, че не разполагат с механизъм, чрез който да накарат един лишен от свобода да се разпише против волята си. От разпита на свидетеля С. В. се установява, че същият от 2018 г. работи като началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Варна и е пряк ръководител на Й. К.. В. сочи, че всеки един от служителите в сектора отговаря за определен брой лишени от свобода, които са разпределени в групи в корпуса на затвора. К. е отговарял за най-тежката група „Зона за повишена сигурност“ и лишените от свобода, които са настанени по чл. 248 от НПК, които също очакват големи присъди за извършени тежки криминални престъпления. Работата на жалбоподателя е свързана основно с индивидуална корекционна дейност, която се провежда всеки ден. В. твърди, че като началник на сектора е дал разпореждане всеки ден, всеки инспектор да влиза в групата, за която отговаря, за да се решават проблемите по молби и сигнали. След като приключат работата си с лишените от свобода инспекторите е трябвало да докладват на него и да отразят дейността си в дневника – приложение № 5. Относно подписа на лишения от свобода сочи, че това не е задължителен реквизит и те не могат да принудят никой да се разпише против волята си. Свидетелят твърди, че К. е титулярът на най-тежката група, а когато е бил в отпуск или е отсъствал по други причини е бил заместван от свид. Г.. При заместване не се сменят режими и правен статус, както и вписвания в дневника – приложение № 5. Тези дейности се извършват само от титуляря. Обичайно вписванията се правят от титуляря, така е записано и в указанията. Заместникът може да пише в дневника само, ако има план за интервенция, когато работят психолог и инспектор „Социална дейност“, тъй като това е доказателството, че с лишения от свобода е работено. Информация относно извършената работа, докато е отсъствал, се предава на титуляря посредством бележки. Според свидетеля е налице лично отношение от страна на Началника на Затвора – Варна спрямо инспектор К.. В. твърди, че личното отношение се е проявило след като К. го е замествал. Освен това сочи, че поне три пъти е предлагал жалбоподателят да бъде повишен в длъжност, но по всичките си предложения има мълчалив отказ. В. сочи, че К. отговаря за най-тежката група в затвора и е постигнал чудесни резултати с лишените от свобода, което е било оценено, както от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, така и от техни колеги в цялата страна. Жалбоподателят е бил инициатор на множество дейности в затвора, в това число е успял да осигури работа на затворниците в своята група, организирал е обучения на лишените от свобода, както и сам учи неграмотните затворници на български език и математика. Според прекия му ръководител Й. К. е перфектният служител. Свидетелят сочи, че при заместване на водещ инспектор, заместващият служител извършва само оперативна работа – по молби, жалби, индивидуална корекционна дейност, както и изготвя докладни записки за извършени нарушения, тъй като те са обвързани със срок. Ако титулярят отсъства за по-дълъг период принципът е същият, т.е. дневникът – приложение № 5, ще остане не попълнен, освен ако няма план за интервенция. Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, подадената жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема следното: Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На жалбоподателя, който е служител в структурата на Затвора – Варна, е наложено наказание „порицание“, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Началника на Затвора – Варна. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че началникът на затвора налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР. Следователно Началникът на Затвора – Варна, е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед. Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210, ал.1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспореният акт съдържа всички законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран К.. Нарушението е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта – обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение. Спазен е срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От комисията по проверката са изготвени две обобщени справки на 13.11.2023 г. и на 29.11.2023 година. Първата обобщена справка е съобщена на К. на 15.11.2023 г., видно от отбелязването върху нея. Съгласно резолюцията на Началника на затвора – Варна преписката е върната на комисията за изясняване на факти и обстоятелства. С оглед на събраните допълнителни материали дисциплинарно разследващият орган изготвя втора обобщена справка от 29.11.2023 г., в която подробно разглежда допълнително събраните материали. Втората обобщена справка е съобщена на жалбоподателят на 30.11.2023 година. Съгласно протокол рег. № 7255/01.12.2023 г. /л. 166/ К. не се е възползвал от предоставената му възможност за депозиране на писмени обяснения или възражения. Според нормата на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, и на подпомагащите лица по чл. 205, ал. 3. Именно спазвайки цитираната разпоредба, обобщените справки са предоставени на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Именно в изпълнение на тези свои задължения са изготвени двете обобщени справки. Видно от поставената резолюция върху обобщената справка от 29.11.2023 г., Началникът на Затвора – Варна се е запознал с нея на 01.12.2023 година. Съобразно чл. 196, ал. 2 и чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокът за издаване за заповед за дисциплинарно наказание е до 01.02.2024 година. Процесната заповед е издадена на 12.12.2023 г., т.е. в предвидения в посочените правни норми срок. Административният акт за налагане на дисциплинарно наказание е връчен на наказания служител на 12.12.2023 г. съобразно правилото на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР. Съдът намира, че е спазен и едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като нарушението е извършено в периода м. май 2023 г. – м. юни 2023 г., т.е. към датата на издаване на процесната заповед – 12.12.2023 г., не е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението. Съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и вмененото по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР задължение да събере и оцени всички доказателства, включително посочени от държавния служител, преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Именно с оглед осигуряване на правото на защита на жалбоподателя Началникът на Затвора – Варна с резолюция от 27.11.2023 г. е върнал преписката на комисията за събиране на исканите от жалбоподателя доказателства – сваляне на обяснения от НС СДВР, както и за изясняване на обстоятелството чий е подписът, положен на дати 07.12.2022 г. и 13.12.2022 година. Предвид всичко изложено дотук настоящият състав на съда приема, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на Й. К., в какъвто смисъл са изложени съображения в жалбата. Предвид обстоятелството, че органът в заповедта изрично приема, че с деянието си К. е извършил две нарушения, е следвало да приложи правилата по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, след което или да наложи по-тежкото, когато са предвидени различни наказания, или да определи едно общо за максималния предвиден в закона срок, ако са предвидени еднакви по вид наказания. Прието е от органа, че К. е извършил две нарушения на служебната дисциплина. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР при наличие на извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган определя наказание за всяко едно нарушение, след което налага по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или налага едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Посочената норма е императивна в частта относно определянето на отделни наказания за всяко едно нарушение, поради което наказващият орган е длъжен при установяване на повече от едно нарушение да определи наказание за всяко от тях. В случая дисциплинарно наказващият орган е приел, че Й. К. е извършил две отделни нарушения, за които е посочил, че първото се квалифицира по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР, а второто се квалифицира като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. За двете нарушения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е спазил задължението си, регламентирано в чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, и е определил отделно наказание за всяко едно нарушение. Дисциплинарно наказващият орган е определил едно общо наказание за двете нарушения, позовавайки се на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. По този начин са спазени правилата за индивидуализация на наказанията и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Гореизложеното обосновава извод, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК. Предвид горното съдът приема, че Заповед № Л-754/12.12.2023 г. на Началника на Затвора – Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила. При направената преценка за съответствието на заповедта с материалния закон съдът приема, че същата е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това. Дисциплинарната отговорност на служителите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител. По отношение на първото дисциплинарно нарушение: В качеството му на държавен служител, на длъжност инспектор V-та степен /социална дейност и възпитателна работа/, К. в периода от м. май 2023 до м. юни 2023 с изключение на дните, в които е ползвал полагаем годишен отпуск – 25.05.1012 г., 29.05.2023 г., 05.06.2023, 09.06.2023 г. и от 21.06.2023 г. до 23.06.2023 г. – общо 7 дни, в Затвора – Варна, не е изпълнил служебното си задължение във връзка с отчитане на дейността си по осъществяване на индивидуална корекционна работа с лишени от свобода, като не е изискал полагане на подпис от лишените от свобода в утвърдената професионална документация от Главния директор на ГДИН – Дневник за индивидуална работа на лишения от свобода – Приложение № 5. Нарушението е квалифицирано като такова на 121, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 104 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН /ЕК/, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР. Съгласно чл. 121, ал. 5 от ЗИНЗС за планирането на индивидуалната корекционна дейност и отчет на резултатите се използва единна форма, утвърдена от Главния директор на ГДИН. Според приложената по делото професионална документация, утвърдена на 20.02.2020 г. от Главния директор на ГДИН, тази единна форма е Дневник за индивидуалната работа с лишените от свобода /приложение № 5/. Разпоредбата на чл. 104 от ЕК гласи, че държавният служител води стриктно, пълно и точно служебната документация, свързана със задържаните и осъдените лица. От приложеното по административната преписка копие на дневник за индивидуална работа с лишените от свобода – приложение № 5, по категоричен начин се установява, че липсва подпис на почти всички лишени от свобода, с които е отбелязано, че е работил жалбоподателят. Съдът счита, че Дневник за индивидуална работа с лишените от свобода – приложение № 5, е неотменна част от индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишения от свобода, в който ИСДВР отбелязва проведената корекционна дейност, насочена към преодоляване на отчетените дефицити. Този извод се подкрепя и от Писмо № ИЗ-8672/08.08.2023 г. на Главния директор на ГДИН. Изрично в цитираното писмо е посочено, че приключването на корекционната дейност се удостоверява с подписа на участвалите лица, което опровергава твърдението на жалбоподателя и на неговия пряк ръководител, разпитан като свидетел в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г., че подписът на лишения от свобода не е задължителен реквизит в приложение № 5. Тези твърдения се опровергават и от представените по преписката дневници за индивидуалната работа с лишените от свобода, изготвени от други инспектори, видно от които всички реквизити в приложението са попълнени, както и са поставени подписи на лишените от свобода. Отделно от това видно от дневника за индивидуална работа, попълван от К., в графа „тема/съдържание и резултати от проведената среща“ е отбелязано, че с всички лишени от свобода е проведена беседа или са обучени, а в графа „забележка“ е отбелязано единствено „консултиран“. Докато от дневниците, водени от другите инспектори, на първо място се установява, че за всеки лишен от свобода се води отделен дневник и на следващо място в графа „тема/съдържание и резултати от проведената среща“ е записано на конкретната дата каква точно е била темата или съдържанието на срещата, съответно в графа „забележка“ е отбелязано има ли такава или не, за някои от затворниците в тази графа е посочено какви книги четат и с какъв речников запас разполагат. Тези различия във воденето на дневника за индивидуална работа с лишените от свобода показват формално попълване от страна на жалбоподателя в сравнение с други негови колеги. Възможно е К. да е изисквал подпис от лишените от свобода и те да са отказвали полагането на такъв, но, както основателно се сочи от процесуалния представител на ответника, този отказ на затворника да подпише дневника е следвало да бъде отбелязан в графа „забележка“ или по друг допустим начин – чрез изготвяне на друг документ, в който да е вписано това обстоятелство или чрез подпис на свидетел. Действително от свидетелските показания на свидетеля Н. Г. се установява, че когато е замествал в зоната с повишена сигурност лишените от свобода са отказвали да се разписват в дневника, но това не променя факта, че този отказ може да бъде отбелязан по определен начин в дневника. Ето защо настоящият състав на съда счита, че правилно и законосъобразно дисциплинарно наказващият орган е приел, че Й. К. е извършил нарушение на чл. 104 от ЕК и чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР. По отношение на второто дисциплинарно нарушение: В качеството му на държавен служител, на длъжност инспектор V-та степен /социална дейност и възпитателна работа/, К. в периода м. май 2023 до м. юни 2023 г. на дати: 25.05.1012 г., 29.05.2023 г., 05.06.2023, 09.06.2023 г. и от 21.06.2023 г. до 23.06.2023 г., в които е бил в полагаем годишен отпуск, собственоръчно е отразил обстоятелства – срещи с лишени от свобода, които не отговарят на действителността, в утвърден образец № 5 и го е представил пред началника на Затвора – Варна като по този начин се е опитал да заблуди ръководителя си. Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 5 от ЕК и чл. 21 от ЕК, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Съгласно чл. 5 от ЕК държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Разпоредбата на чл. 21 от ЕК гласи, че държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. Жалбоподателят не оспорва факта, че на посочените в заповедта дати е бил в платен годишен отпуск или в отпуск по болест. От приложеното по административната преписка копие на дневник за индивидуална работа с лишените от свобода – приложение № 5, по категоричен начин се установява, че на дати: 25.05.1012 г., 29.05.2023 г., 05.06.2023, 09.06.2023 г. и от 21.06.2023 г. до 23.06.2023 г., когато К. не е бил на работа, същият е отразил проведени срещи с лишените от свобода и се е подписал в графа подпис на ИСДВР, като лице, участвало в корекционната дейност. Твърдението в жалбата, че дневникът за корекционна работа – приложение № 5, може да се попълва само от служителя, който го изготвя, същото не намира опора в събраните по делото доказателства. В Писмо № ИЗ-8672/08.08.2023 г. от Главния директор на ГДИН е посочено, че приключването на проведената корекционна дейност се отбелязва с подписите на участвалите лица, от което следва, че подписите се полагат от действително участвалите в корекционната дейност лица. Освен това твърдението на жалбоподателя се опровергава и от дадените в хода на дисциплинарното производство, обяснения от свидетеля Н. Г., който е посочил, че от приложените копия на дневника подписът е лично негов. Обстоятелството, че при заместване инспекторите попълват дневника за корекционна работа с лишените от свобода, се потвърждава и от дадените от Г. показания в о.с.з., където свидетелят сочи, че при заместване инспекторът преценява кога да попълни дневника – приложение № 5. По отношение на твърдението на разпитания като свидетел Началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ – В., че в указанията за попълване не професионалната документация е посочено, че дневник за корекционна работа с лишените от свобода се попълва от титуляра на групата, съдът намира същото за недоказано. От представените по преписката Заповеди с №№ Л-382/16.06.2023 г. и Л-113/24.02.2022 г. на Началника на Затвора – Варна се установява организацията на работата на инспекторите при отсъствие на някой от тях. В т. IV от Заповед № Л-382/16.06.2023 г. е посочено, че организацията по всички дейности, произтичащи по тази заповед, попадащи в обхвата на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, включително и обезпечаването на изпълнението, поради отсъствие на ИСДВР, поради отпуск по болест, платен годишен отпуск или др., се възлага на Началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, т.е. съдът намира, че при отсъствие на един от инспекторите в сектора, следва работата да бъде изпълнявана от заместващия го в пълен обем, противно на твърденията в жалбата. От приложените по дисциплинарната преписка и делото длъжностни характеристики на инспектори „СДВР“ се установява, че всички са с еднакви права и задължения по длъжностни характеристики, поради което съдът приема, че заместването между инспекторите следва да се осъществява в пълен обем и заместващият служител следва да изпълнява всички функционални задължения на титуляря на групата. Не могат да бъдат споделени и следващите възражения на жалбоподателя, че дейността, която се отразява в дневник – приложение № 5, отразява дейността, извършена с лишения от свобода, а не дейността на инспектора, който я попълва. От Писмо № ИЗ-8672/08.08.2023 г. на Главния диктор на ГДИН категорично се установява, че във въпросния дневник ИСДВР отбелязва проведената корекционна дейност, насочена към отчетните дефицити, т.е. дневникът – приложение № 5, дава информация за дейността на инспектора с лишения от свобода и тази форма е отчетна и за самия инспектор. Недоказани останаха и твърденията на жалбоподателя за лично отношение от страна на Началника на Затвора – Варна. Действително в показанията си свидетелят В. е посочил, че е налице подобно отношение от страна на Началника на Затвора – Варна, но други доказателства в тази насока не бяха събрани. Напротив, видно от приложената по делото кадрова справка на наказания служител наложеното дисциплинарно наказание е първо за К. и същият е награждаван многократно по време на службата. Недоказани останаха и твърденията на жалбоподателя за свръхнатовареност при осъществяване на служебните си задължения. От представеното по делото писмо рег. № 1968/27.03.2024 г. от Началника на затвора – Варна се установява, че Й. К. в процесния период отговаря за 3-та група с капацитет 16 лишени от свобода, като в групата действително са настанени лишени от свобода, изтърпяващи наказание „Доживотен затвор без замяна“ и „Доживотен затвор“ при „Специален режим“. От извършените проверки по докладни записки за периода м. април – м. юни 2023 г. е видно, че жалбоподателят е извършил само 4 проверки по докладни записки, като за сравнение инспектор Т. за същия период е извършил 10 проверки, а инспектор П. – 11 проверки. През проверявания период К. няма изготвени становища по чл. 70 от ЗИНЗС, както и предложения по чл. 64 и чл. 66 от ЗИНЗС. От всичко изложено дотук съдът счита, че през процесния период жалбоподателят не е бил по-натоварен в сравнение с други свои колеги. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на свидетеля Г., където същият сочи, че е имало случаи, при които е работил с повече от една група лишени от свобода. По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. От страна на процесуалния представител на ответника не е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, поради което въпреки благоприятния за него резултат от оспорването такива не му се дължат. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът