Решение № 3032 от 7.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2591/2026 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „Рос паркет“ ЕООД и „Рос инвестмънт“ ЕООД – длъжници по изп. дело № 20258570400363 на ЧСИ Б.Я., рег. № 857 при КЧСИ, район на действие СГС, срещу постановление от 03.02.2026 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати частично изпълнителното дело по отношение на жалбоподателите длъжници. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Твърдят, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя „Кос Алфа“ ЕООД срещу солидарни длъжници – „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД. Сочат, че седалищата на последните две дружествата не са в района на действие на съдебния изпълнител. Поясняват, че към момента на образуване на делото тези длъжници не разполагат нито с недвижими имоти, нито с движими вещи в района на СГС. Излагат съображения, че местната компетентност в случая не следва да се определя в София. Искат от съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител, а образуваното изпълнително дело частично да бъде прекратено по отношение на жалбоподателите. Препис от жалбата е връчен на взискателя „Кос Алфа“ ЕООД /н/, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение. Взискателят счита жалбата за неоснователна и иска от съда да потвърди атакуваното постановление. Съдебният изпълнител Б.Я. излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, като счита, че подадената жалба е неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с представения препис на изпълнително дело № 20258570400363 по описа на ЧСИ Б.Я., намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок /чл. 436, ал. 1 от ГПК/, срещу подлежащ на обжалване акт /чл. 436, ал. 2, т. 6 от ГПК/, от лица, имащи право да обжалват този акт, в качеството им на длъжници по изпълнението, поради което е процесуално допустима. Изпълнителното дело е образувано на 03.12.2025 г. по молба на взискателя „Кос Алфа“ ЕООД /н/, въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, по т. д. № 8207/2015 г., с който „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумите: 117 600 лв. – дължима цена за доставени стоки по фактура от 10.03.2010 г., сумата от 329 235, 60 лв. – дължима цена за доставени стоки по фактура от 10.12.2010 г., ведно със законната лихва от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 700 лв. – разноски по делото. С молбата за образуване взискателят е поискал да бъде извършено проучване на имуществото на дружеството на длъжниците, като е поискал да бъде наложен запор върху всички техни разкрити банкови сметки. При извършените от съдебния изпълнител справки в ТРРЮЛНЦ по електронните дела на длъжниците е установено, че седалището и адресът на управление на „Вип Паркет“ ЕООД е в гр. София, а на „Рос Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД е в с. Берайнци, община Трън, област Перник. На така установените адреси, на 22.12.2025 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение. На 22.01.2026 г. е постъпила молба на длъжниците „Рос Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД, с която се иска прекратяване частично на изпълнителното дело по отношение на тях, поради липса на местна /териториална/ компетентност. С обжалваното в настоящото производство постановление от 03.02.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото по отношение на длъжниците „Рос Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД. Изложени са мотиви, че в чл. 427, ал. 1 ГПК не е уредена хипотеза, касаеща местна компетентност на съдебния изпълнител при множество длъжници с различни адреси, поради което следва да се приложи предвидената такава в исковото производство по чл. 116 ГПК, според която делото се образувано в района на един от длъжниците, по избор на иницииращия производството. Разпоредбата чл. 427 от ГПК определя правилата за разпределение на изпълнителните действия между съдебните изпълнители от различни съдебни райони. Като критерии за определяне на местната компетентност на органа по принудително изпълнение са използвани вида на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение /чл. 427, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК/; характера на вземането и вида на притезанието /чл. 427, ал. 1, т. 3 и т. 4/; липсата на постоянен адрес или седалище на територията на РБългария на длъжника /чл. 427, ал. 1, т. 6 от ГПК/. Във всички останали случаи, местната компетентност се определя по правилото на чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК - по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника. При множество длъжници, включително солидарни, с различни адреси или седалища, разпоредбата на чл. 427 ГПК не урежда изрично хипотезата на местна компетентност. Това налага преодоляване на празнотата чрез аналогично приложение на правилата на исковото производство, в частност чл. 116 ГПК. Изпълнителното производство представлява продължение на исковото. Поради това при множество длъжници от различни съдебни райони е допустимо изпълнителното дело да се образува в района на един от длъжниците по избор на взискателя. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 495/18.10.2021 г. на СГС, по в. гр. д. № 11050/2021 г., решение № 3890/30.05.2019 г. на СГС, по в. гр. д. № 3244/2019 г. и решение № 3434/28.11.2022 г. на СГС, по в. гр. д. № 9705/2022 г. Приема се, че издаденият изпълнителен лист е един и взискателят не разполага с възможност да образува отделни изпълнителни производства пред различни съдебни изпълнители. Отказът да се образува изпълнително дело или да се предприемат действия спрямо част от длъжниците поради липса на местна компетентност води до неоснователно ограничаване на правото на принудително изпълнение. Допустимо е първоначално да се извършат подготвителни действия – проучване на имущественото състояние на всички длъжници, без това да представлява нарушение на местната компетентност. Едва при насочване на изпълнение върху конкретно имущество следва да се съобразят правилата на чл. 427, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Действия по образуване на изпълнително дело и извършване на подготвителни действия като проучване на имущественото състояние на длъжниците не следва да се тълкуват като незаконосъобразни, а напротив – необходими и задължителни с оглед нуждите на изпълнителния процес, доколкото не са предприети действия по събирането на вземането по отношение на имущество, находящо се извън района на ЧСИ /в този смисъл е решение № 338 от 13.10.2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, по гр.д. № 4254/2014 г./ Същевременно защитата на длъжника е гарантирана чрез възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, както и чрез иска по чл. 441 ГПК при евентуално причинени вреди. Следователно, при множество длъжници с различни адреси, изпълнителното дело може да се образува пред съдебния изпълнител по адреса/седалището на един от длъжниците, допустимо е производството да обхване всички длъжници, липсата на местна компетентност спрямо част от тях не обуславя нито отказ за образуване, нито частично прекратяване на производството. В случая изпълнителното дело е образувано въз основа на един изпълнителен лист срещу трима солидарни длъжници. Един от длъжниците /„Вип Паркет“ ЕООД/ има седалище в гр. София. Това обуславя местната компетентност на съдебния изпълнител с район на действие СГС по правилото на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като това е и избраната такава от взискателя „Кос Алфа“ ЕООД /н/ с подадената от него молба от 03.12.2025 г. При това положение, изпълнителното дело законосъобразно е образувано в този район и може да обхване всички длъжници, независимо че част от тях имат седалище извън него. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че местната компетентност следва да се определи по седалището им или по местонахождението на техни имоти. В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискан изпълнителен способ – налагане на запор върху банкови сметки, както и извършване на проучване на имущественото състояние. Също така, изпълнителното производство следва правилата на исковото. При наличие на множество длъжници, по аналогия с чл. 116 ГПК, изборът на взискателя да сезира съдебния изпълнител по седалището на един от тях е допустим и обвързващ. Към момента на постановяване на обжалвания акт съдебният изпълнител е извършил единствено подготвителни действия – действия по проучване имуществото на длъжниците и връчване на покани за доброволно изпълнение. Не са предприети изпълнителни действия върху конкретно имущество, намиращо се извън района на действие. Следователно не е налице нарушение на правилата за местна компетентност. Приемането на обратното би довело до неоснователно ограничаване на правата на взискателя, тъй като той разполага само с един изпълнителен лист и не може да образува множество производства пред различни съдебни изпълнители. Това би го лишило от ефективен способ за принудително удовлетворяване на вземането му. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съдебният изпълнител правилно не е уважил заявеното от длъжниците „Рос паркет“ ЕООД и „Рос инвестмънт“ ЕООД искане за частично прекратяване на изпълнителното производство, съответно подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Съдът