Решение № 95 от 17.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2861/2021 г.

Производството се провежда по реда на чл. 365 и следващите ГПК. Образувано е по искова молба от 10.05.2021 г., която е подадена от „Ф.Д.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление – гр. Генерал Тошево, област – Добрич, ул. •••••••, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. •••••••. Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове: 1./ иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 1 230 700, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на сумата от 2 657 426, 70 лв. – представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение следващо се по сключен договор за застраховане под формата на застрахователна полица по имуществена застраховка „Пожар“ с № 110119229000040/02.04.2019 г. и период на покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в настъпил на 16.12.2019 г. пожар в свинеферма разположена в село – Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич довел до увреждане и погиване на застраховано имущество /движимо и недвижимо/ притежавано от ищеца, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 10.05.2021 г. до окончателното му плащане, както и 2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 60 167, 56 лв. – обезщетение за забава върху главното вземане / 1 230 700, 00 лв./, което е начислено за допуснато закъснение в периода от 16.11.2020 г. до 09.05.2021 г. С определение от 17.03.2023 г. след надлежно формулирано от ищеца искане по чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявените за разглеждане по делото осъдителни искове, както следва: искът с правно основание чл. 405 КЗ е увеличен от първоначално предявения му размер за сумата от 1 230 000 лева на сумата от 1 539 746, 03 лв. и е трансфорМ.н от частичен в пълен, съответно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е увеличен от първоначално предявения му размер за сумата от 60 167, 56 лв. на сумата от 75 704, 18 лв. В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното застрахователно дружество са се обвързали договорно със сключен договор за имуществено застраховане „Пожар“ под формата на застрахователна полица № 110119229000040, чиито период на покритие се простира от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., като е пояснено, че застрахованото имущество съставлява – свинеферма, наМ.ща се в село Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич. В полицата е уговорена застрахователна сума в размер на 1 052 155, 86 евро –за сгради и 414 132, 88 евро – за оборудване /машини и съоръжения/. Излагат се твърдения, че в пределите на действие на цитираната полица на 16.12.2019 г. около 22, 30 ч. в свинефермата е възникнал пожар, като в резултат на реализиралото се на място опожаряване на застрахованото лице са причинени значителни вреди, които се състоят в увреждане, съответно унищожаване на вещи попадащи в застрахованото имущество. Изтъква се, че незабавно при възникване на събитието от служител на ищеца са били взети мерки, чрез подаване на сигнал за пожара на тел. 112, вследствие на което на мястото на пожара е пристигнал екип от РСПБЗН заел се с гасенето му. От компетентните органи бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието, като по повод на пожара е образувано и досъдебно производство. В хода на разследването при направен анализ на събрания разностранен доказателствен материал се разбрало, че причината за възникване на пожара е настъпило късо съединение между две халета за отглеждане на прасета. Допълва се, че ищецът надлежно е уведомил ответния застраховател за така настъпилото събитие, като дружеството е изпратило свои представители за направата на оглед на място състоял се на 18.12.2019 г. Сочи се, че по случая ответния застраховател е образувал пред себе си застрахователна щета, по която след ликвидация на 16.11.2020 г. същия писмено отказва на ищеца да му заплати застрахователно обезщетение при позоваване на това, че при експлоатиране на застрахованото имущество са били нарушени норми на пожарната безопасност, в т.ч. още в етапа на изграждане на свинефермата били допуснати отклонения от строителните изисквания за такъв тип обект. Ищецът е несъгласен с това заключение на ответния застраховател, като поддържа, че свинефермата е била изградена при съблюдаване на действащите строителни норми и стандарти, съответно през 2015 г. надлежно е въведена в експлоатация след санкцията на компетентния за това орган – Главния архитект на община Генерал Тошево. Отрича се да са били допуснати и каквито и да е било нарушения на пожарната безопасност при експлоатирането на обекта, като причината за пожара е късо съединение, което е уговорено за покрит риск по полицата. Ищецът сочи и това, че на 20.01.2021 г. от ответната страна в негова полза все пак е извършено частично плащане на застрахователно обезщетение във връзка с възникналото събитие – пожар, чиито размер възлиза на сумата от 210 384, 10 лв. Това обезщетение обаче не можело да компенсира действителната стойност на увреденото имущество. Излага се и обстоятелството, че макар ползващо се лице по полицата да е банка, то между ищеца и тази банка било сключено съгласно което банката е отстъпила всички свои вземания по застрахователния договор в полза на „Ф.Д.“ ООД. Предвид това, че ответникът е допуснал закъснение в изпълнение на изискуемо свое парично задължение за застрахователно обезщетение, то ищецът поддържа, че за него се е породило и правото да получи обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода след 16.11.2020 г. С молба-уточнение от 01.06.2021 г. „Ф.Д.“ ООД пояснява във връзка с фактите свързани със спорното материално право предмет на предприета защита, че със застрахователния договор имащ покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. застрахованото имущество се състои от стопанска постройка за отглеждане на свине майки, представляваща едноетажна сграда, наМ.ща се в село Къпиново, област – Добрич, включваща застроени и свързани три корпуса – „Филтър“, „Доказана бременност“ и „Опрасване“, в т.ч. и разположените в сградата машини и оборудване, чието подробно описание, като вид и парична равностойност е извършено в молбата. Въведено е и твърдение, че вследствие на реализираното опожаряване напълно унищожени са били сградата и наМ.щите се в нея машини и оборудване Ответникът - „ДЗИ–О.З.” ЕАД, чрез процесуалният си представител – адвокат Д. Д. в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва изцяло исковете като ги наМ. за неоснователни и завишени по своя размер. Най-напред се посочва, че ищецът не разполага с материална легитимация да ангажира отговорността на ответния застраховател за изплащане на застрахователно обезщетение по цитираната в ИМ полица с оглед соченото застрахователно събитие, защото ползващото се по полицата лице /бенефициер е „Р. /България/“ АД/ и правата по полицата в хипотеза на реализиране на застрахователно събитие възникват в негова полза. Оспорва се валидността на представеното от ищеца споразумение от 29.04.2021 г. за прехвърляне на правата произтичащи по полицата, в т.ч. се изтъква, че застрахователят изобщо не е бил уведомен за сключването му от ползващата се банка. На следващо място се маркира наличието на допуснато несъответствие от ищеца по отношение на имуществото, което се ползва със застрахователно покритие по сключената застрахователна полица и това упоменато в нарочна молба –уточнение подадена по делото, като са цитирани и конкретните разминавания в застрахованото и соченото за погинало от пожара имущество. Следващо възражение, което ответникът ползва за да отрече възможността за ангажиране на неговата отговорност по застрахователния договор почива на това, че от експлоатиращия застрахованото имущество ищец преди възникване на пожара са допуснати нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектирането, изграждането и експлоатацията на засегнатата от пожара сграда: в стопанската постройка не са проектирани и изградени брандмауери; от възникване на аварийната ситуация и спирането на тока до момента на предприемане на първите действия по потушаване на пожара е изминал значителен период от време, а това е довело до разпространение на огъня извън мястото на неговото огнище, което пък на свои ред е компрометирало покривната конструкция и е провокирало нейното срутване; лицето осъществяващо дежурство във фермата не е разполагало с необходимата подготовка, инструктаж и обучение за пожарна безопасност, каквито изисквания са въведени с Наредба №8121з-647/01.10.2014 г., доколкото не е предприел своевременно действие по прекъсване на електричеството захранващо обекта, а така също са допуснати пропуски във връзка със сигнализирането за настъпилия пожар. Пояснява се, че при идването на специализираните служители за потушаване на пожара, последният е бил в напреднала фаза, с развита висока температура и сериозно задимяване, което е направило ограничаването на пожара в обекта на сградата невъзможно. Според ответната страна тези нарушения съставляват пряка и непосредствена причина за разпространението на пожара, съответно повишаване на увреденото и унищожено имущество и в други корпуси от фермата – „Доказана бременност“ и „Опрасване“. Именно това е съображението на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение за репариране на щетите по застрахованото имущество, защото то е било разположено в тези части на обекта. Ответникът се позовава и на това, че отговорността му за плащане е изключена съгласно правилата на ОУ, а именно – т. 7.7., т. 7.9., т. 7.13., т. 38.1., т.38.2., т. 38.3. Пояснява се, че заплатеното в полза на ищеца обезщетение в размер на сумата от общо 210 384, 80 лв. се отнася за покриване на щетите по корпус „Филтър“ и наМ.щите се в него машини и съоръжения, като тези щети не били повлияни от допуснатите от ищеца нарушения, или макар да има допуснати нарушения, то те не са със съществен характер и не повлияват размера на вредите. На следващо място в отговора се застъпва тезата, че ответникът е премълчал обстоятелства и/или неточно е обявил такива свързани с това, дали са спазени всички изисквания и препоръки, които са дадени от СПАБ и други компетентни органи за противопожарна и друга защита, като поддържа, че такова спазване отсъстват, което покрива хипотезата на чл. 364 КЗ и т. 10 от ОУ към полицата, а това провокира последици по чл. 363, ал. 3 КЗ и т. 10.3., или 10.5. от ОУ. От ответника се възразява и по размера на поисканото за присъждане застрахователно обезщетение, като се обръща внимание на границите на отговорността, която застрахователя е предвидено да носи, а именно - не по-висока от застрахователните суми възприети по отношение на отделните групи застраховано имущество – чл. 346 КЗ, предвид което дължимото обезщетение при настъпване на събитие не би могло да надвишава тези предели. Отбелязано е и това, че обезщетението не би могло да надвишава и размера на действително претърпените вреди определен към момента на настъпван на застрахователното събитие. При форМ.не на застрахователното обезщетение трябвало да се вземе предвид и да се приспадне частта на запазените части, вторични суровини и други остатъчни елементи, съответно по тази причина се възразява, че е налице и пълно погиване на застрахованото имущество. Успоредно с това се поддържа и хипотеза на надзастраховане по смисъла на чл. 388 КЗ /уговорена е по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, която има застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор/. Предвид това, че главният иск е недоказан по своето основание и размер, то се възразява и по заявената претенция за присъждане на обезщетение за забава, тъй като при липсващ изискуем лихвоносен дълг вземане по чл. 86 ЗЗД не би могло да възникне. Настоява се и за присъждане на разноски. Ищецът - „Ф.Д.“ ООД депозира допълнителна искова молба, с която заявява, че поддържа предявените искове, а въведените с отговора на ответника възражения неоснователни. Правят се допълнения и уточнения в следните насоки: Поддържа именно той да е единствено активно легитиМ.н да претендира за присъждането на застрахователно обезщетение по сключения застрахователен договор. Отбелязва се, че посредством подписаното между банката ползваща се от правата по полицата и ищеца споразумение банката е подписала споразумение, с което е прехвърлила правата си по коментираната полица в полза на дружеството-ищец. Касае се за двустранен договор, който е произвел целените с него правни последици, като ответникът е уведомен за неговото сключване, което прави възраженията му неоснователни. Тоест касаело се до валидно и надлежно оттеглена уговорка от страна на третото ползващо се лице. В допълнение се изтъква, че банката не е разполагала и със застрахователен интерес да получи плащане, като трето ползващо се лице по полицата, защото към момента на възникване на вземането за застрахователно обезщетение тя вече не е разполагала с качеството на кредитор по сключения договор за кредит, защото отпуснатия такъв е бил погасен. Добавя се и аргумент, че банката е направила отказ от свои права произтичащи от застрахователния договор, поради което тези права преминават върху ищеца. С оглед това ищецът смята, че е материално легитиМ.н да получи заплащането на остатък по застрахователно обезщетение дължимо вследствие на настъпилото и очертано в ИМ застрахователно събитие. Неверни били възраженията на ответника за съзнателно или несъзнателно неточно обявяване на обстоятелствата около настъпване на застрахователното събитие – пожар. Акцентира се, че застрахованото имущество /недвижим имот/ - разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация, комплексен и окончателен доклад от лицензиран строителен надзор и др., поради което ищеца съвсем добросъвестно се е доверил на отразеното в тези официални документи и е заявил при сключване на застрахователния договор, че изискванията за противопожарна безопасност при изграждане на фермата са спазени. В този контекст ищецът бил изпълнил задълженията си на основание чл. 362, ал. 1 КЗ. Що се касае до евентуална хипотеза на несъзнателно неточно обявяване на обстоятелства, то тогава приложение трябвало да намери нормата на чл. 364, ал. 4 КЗ, когато плащане на застрахователно обезщетение не могло да бъде отказвано преди прекратяване или изменение на договора. Тоест нямало основание да се приема, че е налице нито съзнателно, нито несъзнателно неточно обявяване на обстоятелства свързани с риска, защото отговорите на зададените от застрахователя въпроси дадени от ищеца почивали само и изключително на съществуващите към този момент удостоверявания в създадените официални документи. На следващо място от ищеца се отрича да са допускани нарушения на правилата за пожарна безопасност в корпусите на фермата. Пояснява се, че постройката съставлява -стопанска постройка за отглеждане на свине майки и обслужващите я съоръжения, която е изградена в землището на село – Къпиново, община – Г. Тошево. Инвестиционният проект за нейното изграждане бил съобразен изцяло с ПУП –ЗП, като е съгласуван с експлоатационните дружества и са издадени всички нужни разрешителни. Обръща се внимание, че в одобреният инвестиционен проект от страна на архитекта на община – Г. Тошево не са констатирани пропуски, което означава, че същият трябва да се разглежда като отговарящ на критериите за изпълнение на този вид строежи. Спазена е цялата процедура по въвеждане на обекта в експлоатация, в т.ч. са изготвени и необходимите констативни актове и доклади от дружеството осъществяващо строителен надзор. Това правело съображенията на застрахователя за несъблюдаване на техническите изисквания на строителството за застрахования обект напълно неоснователни. Ищецът се застъпва, че е полагал грижа на добър търговец спрямо това негово имущество и с действия или бездействия по никакъв начин не е спомагал за настъпването на вредите, а напротив към всеки един момент се е съобразявал и е следвал предписанията на компетентните органи по строителство. Относно системите за пожарна безопасност, с които е снабден обекта се изтъква, че фирмата осъществяваща лицензиран строителен надзор е изготвила окончателен доклад за това, че строежът е проектиран и изпълнен в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. и за пожарна безопасност на строежа. Обръща се внимание и над факта, че считано от м.03.2015 г. обектът е бил въведен в експлоатация по надлежния ред, като е издадено съответното разрешение. Настоява се, че ищецът е осъществил всички необходими действия по опазване на застрахованото имущество, като това се установявало ясно от приобщените към образуваното досъдебно производство материали. Приповтаря се разбирането, че единствената възможна причина за възникване на пожара е била късо съединение в обекта, което се явява и покрит риск по полицата. На последно място се посочва, че застрахователната стойност на имуществото, която е отразена в полицата е равна на действителната му такава към момента на настъпване на събитието, като в тази насока са ангажирани съответните доказателства. На 09.11.2021 г. ответното застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е депозирало допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 ГПК, като е взел становище по изложените уточнения и допълнения в ДИМ. Изтъква се, че по отношение споразумението, от което ищеца черпи аргументи да е кредитор на ответника за остатък по дължимо застрахователно обезщетение, същото не е достатъчно индивидуализирано, което не позволява ясно да се проследи волята на страните по него в т.ч. какви вид права и размери вземания същото има за предмет, което е пречка същото да породи сочените от ищеца правни последици. Нямало и ясно изразено съгласие за сключването му, съответно то не е подписано от лицата, които са посочени като автори на положените в него подписи. На самостоятелно място се възразява, че споразумението е без кауза, защото не става ясно каква е причината за неговото сключване. Това го прави нищожно и непроизвеждащо правни последици между страните по него. Напомня се, че според чл. 398 КЗ застрахователния интерес е понятие, което касае единствено застрахованото лице, но не и бенефициера по договора. Освен това „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в нито един момент преди иницииране на настоящия исков процес не е бил известяван за сключването на соченото споразумение. Нещо повече с писмо от м.януари 2021 г. банката – трето ползващо се лице по полицата е осведомила застрахователя, че ще се възползва от правото си да получи обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по полицата. В отговора са направени и възражения, че една част от заявените от ищеца обстоятелства, за които е поискано отделянето им за безспорни и ненуждаещи се от доказване, всъщност е налице спор между страните и спрямо тях подобен процесуален подход не би могъл да бъде приложен. Застрахователят продължава да смята, че е разполагал с право да откаже изплащането на една част от поисканото застрахователно обезщетение и съвсем правомерно го е упражнил спрямо ищеца по преписката му. Аргумент в тази насока е премълчаване на обстоятелството свързано с обявяването на това, дали в обекта са били спазени всички изисквания и препоръки дадени от СПАБ и други компетентни органи за противопожарна и друга защита, като се поддържа, че такова съблюдаване на изискванията липсва. На следващо място се изтъква, че наличните инвестиционни проекти, актове, протоколи административни актове и други, които са свързани с разрешението, извършването, контрола, приемането, експлоатацията на строежа са незаконосъобразни по съображенията вече изказани в първоначалния отговор. С този отговор ответникът оттегля въведеното възражение за надзастраховане на имуществото, като продължава да поддържа останалата част от възраженията си свързани с форМ.нето размера на следващото се застрахователно обезщетение за случилото се събитие, в т.ч. и необходимостта да се приспадне стойността на запазената част от имуществото /вкл. реализирани или нереализирани вторични суровини/. С определение от 11.01.2022 г. на основание чл. 219 ГПК съдът е конституирал за подпомагащи страни в производството на страната на ответния застраховател: „Р. /БЪЛГАРИЯ/“ АД, с ЕИК •••••••, М. Х. Г., Г. Г. К., „ЕСМ“ ЕООД, с ЕИК ••••••• и „Т. - 1“ ЕООД. Третите лица-помагачи – М. Г., Г. К. и „ЕМС“ ЕООД, чрез процесуалния им представител по делото – адвокат С. оспорват предявените от ищеца искове, като посочва, че няма допуснати нарушения на строителните норми в процеса на проектиране на сградата, в която се е разразил пожара. Мотивира това, че посочените от ответния застраховател нормативни изисквания към проектирането на сградата не са действали към момента на одобряване на проекта и издаването на строителното разрешение за неговото изграждане /14.12.2010 г./. Извън това се обръща и внимание на обстоятелството, че към преписката по щета заведена при ответника се открива въпросник, чието попълване е действие предшестващо сключването на застрахователния договор. Прави се позоваване на текста на чл. 362, ал. 2 КЗ, като се изтъква, че в случая застрахователя се позовава именно на обстоятелства очертани в кръга на цитираната норма, които са могли да бъдат изяснени от него още към момент преди сключване на договора за застраховка в етапа на извършения оглед на място, като с оглед на тях застрахователя е трябвало да прецени, дали желае да поеме застрахователен риск по имуществената застраховка. След като го е направил, то според ТЛП същия е съобразил начина на проектиране и изграждане на обекта и не би могъл да прави възражения, с които на по-късен етап да цели освобождаването си от отговорност по застрахователното правоотношение привеждайки доводи за нарушения на строителни правила и норми по проектиране и изграждане на застрахования обект. Третото лице-помагач – „Т. 1“ ЕООД, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат М., като настоява, че строителството на сградата е било изпълнено качествено и съответно на изготвените проекти. Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, наМ. за установено следното: Видно от нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 182 от 12.05.2009 г. е сключен договор за продажба на земеделска земя – нива с площ от 11, 441 декара разположен в землището на село Къпиново, община – Генерал Тошево, като с него имотът е продаден от „С.Т.Б. Д.“ ООД на Д.Р. Х. за договорена и посочена в акта цена платена от купувача на продавача. Впоследствие е издадено разрешение за строеж от 14.12.2010 г. от главния архитект на Община Генерал Тошево, като на Д.Р. Х. е разрешено да извърши предвидените в одобрен проект строителни и монтажни дейности, а именно – изграждане на стопанска постройка за отглеждането на свине майки и обслужващите я съоръжения /категория 4, буква б/ в придобития имот посочен в цитирания нотариален акт от 12.05.2009 г. Действието на така издаденото разрешение за строеж е продължено, считано от 13.08.2014 г. с нови три години. По повод позволения строеж на Стопанска постройка за отглеждане на свине-майки. Лагуна и подпорни стени. Площадков водопровод и ел. захранване от ангажираната фирма осъществяваща строителен надзор „ЕСМ“ ЕООД /конституирана, като трето лице-помагач по делото/ е съставен комплексен доклад от 27.10.2010 г., като в него е отбелязано, че обектът ще е със застроена площ от 3 206 кв. м., като същият се състои от свързани по между им: сграда доказана бременност /1 966 кв.м./, сграда опрасване /969 кв.м./ и сграда филтър /261 кв.м./, съответно е отразено, че за обекта има изработен план за пожарна безопасност. В комплексния доклад е направено описания на отделните части на изпълнение на строежа – архитектурна, конструктивна, електро, ВиК, ОВК, технология. От ответника са представени и приети за писмени доказателства всички части и документи съставени по повод изработването на инвестиционен проект за обект „Стопанска постройка за отглеждане на свине майки“ в ПИ № 009067 по плана на землището на село Къпиново – Части: Архитектурна, Конструктивна, Електро, ПБ и ОВК. Сред доказателствата е приобщен и окончателен доклад изработен по чл. 168, ал. 6 ЗУТ с дата – 20.03.2015 г., които е дело на „ЕСМ“ ЕООД, като при направените констатации по изпълнението на строежа на място от дружеството определено да извършва строителен надзор е предложено на главния архитект на община – Генерал Тошево да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация. Видно от договор за изпълнение на СМР сключен на 21.05.2012 г. изграждането на Стопанска постройка за отглеждане на свине-майки е възложено от ЗП Д.Р. Х. на изпълнителя – „Т.-1“ ЕООД, като в договора е постигната договореност между страните за цени, срокове, права и задължения на отделните страни, гаранционни срокове, приемане на СМР и прекратяване на договора. Този договор е изменен с анекс от 20.12.2012 г., като промяната се отнася до предвидените за заплащане цени на СМР, както и за начина на заплащане. Ангажиран е протокол за предаване на СМР от 14.12.2014 г., в чието съдържание са описани отделните видове СМР с тяхното наименование, количество и стойност, които са били изпълнени на място при изграждането на възложения обект. С удостоверение № 011 от 24.03.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж издадено от главния архитект на община – Г.Тошево е въведен в експлоатация строеж: „СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СВИНЕ МАЙКИ И ОБСЛУЖВАЩИТЕ Я СЪОРЪЖЕНИЯ“ /категория четвърта, буква „а“/ изграден в ПИ № 009067по плана на землището на село Къпиново. Във връзка с изграждането на този обект са представени и копие от инвестиционния проект и копие от обяснителна записка Част – Пожарна безопасност, където е посочено, че класа на функционална пожарна опасност е Ф 5, а категорията на пожарна опасност е Ф 5 В; степента на огнеустойчивост на строежа и конструктивните елементи е както следва: колони – А 1, външни носещи стени – А 1, вътрешни носещи стени – А 1 и покривни покрития – А 2; класовете по реакции на огън на продуктите за конструктивни елементи, за покрития на вътрешни и външни повърхности: стоманобетонна колона (25/25) - А 1, стоманобетонни стени – А 1, тухли – А 1, теракот – А 1 и вароциментова мазилка – А 1. В записката е отразено, че се предвижда монтирането на два броя пожарни хидранти, като по този начин се спазват установените към момента правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Видно от Констативен протокол датиращ от 04.12.2019 г. на РД „ПБЗН“ – Добрич са фиксирани резултатите от осъществена контролна проверка извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като става ясно, че при посещение от служител на РС „ПБЗН“ – Г. Тошево на обект – ферма за отглеждане на свине майки в село Къпиново на 04.12.2019 г. е констатирано воденето на противопожарно досие на обекта съответно на нормативните изисквания, респективно създадените условия за евакуация кореспондират на изискванията за пожарна безопасност. На място в обекта са локализирани налични пожарогасители и хидранти отговарящи на разписаните изисквания за пожарна безопасност. Допълнено е, че с оглед характеристиките на обекта не се изисква изграждането и поддържането на пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации. Маркирано е и това, че електрическите, отоплителните и вентилационни инсталации функциониращи в обекта са изправни и също отговарят на стандартите за пожарна безопасност. В заключение проверяващия орган е направил извод, че при осъществената на място в обекта проверка не са установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. Съгласно становище за допустимост от 12.01.2010 г. Директорът на ГД „ПБС“ относно продукт – олекотени огнеупорни декоративни панели Maglite е посочено, че същите са изработени от магнезиев оксид, магнезиев хлорид, дървени стърготини, перлит и свързващи вещества. Техният клас по реакция на огън е А 1 /негорими/. Преградни стени с дебелина 118 мм., които са изградени от олекотени огнеупорни декоративни панели Maglite могат да бъдат използвани като неносещи външни и вътрешни стени в сгради, съгласно изискванията на Наредба № 2 за ПСТН. Представена е застрахователна полица застраховка „Индустриален пожар“ с № 110119229000040, сключена на 02.04.2019 в гр. София между ЕТ „Д. Х.“, ЕИК ••••••• „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, като е предвидено застраховката да има срок на действие от 12 месеца, считано от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. Застрахованото имущество представлява – сгради и оборудване /машини и съоръжение/, като покритите рискове са по клаузи А, А1, Б, Д2. Д4, Д5, Д15, Д7, а застрахователната сума е уговорена, както следва: за сгради 1 052 155, 86 евро и за оборудване 417 132, 88 евро. Отразено е, че ползващо се по полицата лице, както за сграда, така и за оборудване е „Р.“ АД. Полицата е сключена чрез използването на застрахователен агент – „Б.И.“ ООД. Към полицата е приложен опис на застрахованото оборудване, където е направена индивидуализация по наименование, количество, мярка, единична цена и обща стойност. Според сключен към полицата Добавък № 1/04.04.2019 г. за смяна на собственост е извършено изменение в застрахователния договор по застраховка „Индустриален пожар/ нов собственик на застрахованото имущество и застрахован става ищеца „Ф.Д.“ ЕООД. Представени са и общи условия за застраховане на имущества по застраховка „Индустриален пожар“, които са в сила от 07.12.2018 г. и са неразделна част от сключената застрахователна полица с № 110119229000040. Попълнен и представен за доказателство е и Предложение-въпросник, в което застрахования е дал отговори по определени обстоятелства свързани с имуществото предмет на застраховане, като е посочил, че обекта е построен през 2015 г. и е предназначен за производство; има носеща стомано-бетонна конструкция, покрива е изграден от дървени ферми с термопанели, делът на опасните материали е незначителен, отоплението се извършва на ток; в обекта са налични пожарогасители, разстоянието до най-близкото ППС е 9 километра. Посочено е, че са спазени всички изисквания и препоръки дадени от органите по пожарна безопасност. С определение от 11.01.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните следната група от обстоятелства: че между „ДЗИ – О.З.“ АД и „Ф.Д.“ ЕООД е сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ по отношение на имущество /движимо и недвижимо/ индивидуализирано в ИМ и молба-уточнение от 01.06.2021 г. с период на действие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г.; осъществено плащане на уговорената застрахователна премия по полицата от страна на застрахования в полза на застрахователя; уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и образуването на преписка по щета във връзка с това уведомяване. Според писмо на Дирекция „Национална система 112“ към МВР от 17.06.2022 г. се установява, че след направена проверка на записванията в „Регистър спешни повиквания 112“ са констатирани извършени повиквания до националния телефон 112 на дата 17.12.2019 г. по повод възникнал пожар в Свинеферма с адрес – село Къпиново, община – Г. Тошево, област – Добрич, както следва: в 00, 07 ч. от лице представило се като Х. Х.; в 00, 25 ч. от лице, което не се е представило, както и в 00, 38 ч. и 01, 08 ч. от лице, което не се е представило. Първият сигнал е предаден и получен от РС „ПБЗН“ в 00, 10 ч. на 17.12.2019 г., като в 00, 11 ч. към мястото на пожара е бил изпратен екип с пожарен автомобил и трима служители. Според телефонограма изготвена на 17.12.2019 г. от служител на от РС „ПБЗН“ се установява, че на мястото на пожара – Свинеферма в землището на село Къпиново са били изпратени общо четири пожарни автомобила с по трима служители личен състав, като последователността на изпращането е в следния времеви интервал: 00, 11 ч., 00, 41 ч., 01, 10 ч. и 01.34 ч. Посочва се, че така ангажираните сили и средства на органите на ПБЗН са се завърнали от мястото на пожара в 13, 30 ч. на 17.12.2019 г. Ангажиран е протокол за разбор на действията на дежурните смени при ликвидиране на произшествие – възникнал пожар на 17.12.2019 г. в свинеферма на Ф.Д.“ ЕООД, която се наМ. на адрес – село Къпиново община – Генерал Тошево, област – Добрич, като в него са направени констатации и изводи от служители на РС „ПБЗН“ – Г. Тошево, че пожара се е развивал в пространството под покрива на сградата, като същата е изградена от стоманобетонна конструкция с външна изолация от фибран. Тавана на сградата е изграден от гипсо фазер с положена върху него вата, а покривната конструкция е изпълнена от термопанел положен върху дървени ферми. Електрическата инсталация преминава по тавана на помещенията, като същата е поставена на метални скари. Отбелязано е, че на няколко места на покривната конструкция са изпълнени отдушници, като те са спомогнали за развитието на пожара. Подход към пространството под покрива не е възможен от външна страна. Площта на която се е развил пожара /около 450 кв.м./, което положение е заварено при пристигането на първия екип е индикатор, че е изминало доста време между възникването на пожара и подаване на първия сигнал към органите на ПБЗН. Според приети за доказателство протокол за оглед на местопроизшествие съставен на 17.12.2019 г. от орган по разследването във връзка с образувано досъдебно производство е констатирано, че местопроизшествието се наМ. в землището на село Къпиново, община Генерал Тошево и е реализирано в свинеферма оградена с телена ограда. Вътре в обекта са локализирани четири броя помещения, като първите два са в началото, а останалите два са вляво. При навлизане към хале 2 се констатира, че помещението е разположено в буквата Н. Това общо помещение е съставено от две помещения в ляво и дясно, като те са свързани с топла връзка. В протокола присъства описание на завареното в помещенията положение, в т.ч. състояние на ел. табла и кабели. Към протокола е изготвен и фотоалбум съдържащ 19 броя снимки от мястото на произшествието. От ангажиран констативен протокол съставен на 18.12.2019 г. в присъствието на представители на застрахования, застрахователя, както и на ангажиран външен експерт се установява, че е направен оглед по повод на заявено застрахователно събитие – пожар в свинеферма наМ.ща се в село Къпиново, която е собственост на „Ф.Д.“ ЕООД, който пожар се е разразил около 23, 30 ч. на 16.12.2019 г. В протокола е налице словесно изложение относно събитието, а именно, че около 23, 30 ч. на 16.12.2019 г. от дежурния на смяна в свинефермата охранител е установен дим, като същия е подал сигнал за това на тел. 112. Отразено е, че вследствие на разразилия се пожар са засегнати двете сгради свързани помежду им с помещение-филтър. Основно опожарени са всички покривни площи от дървена конструкция и сандвич-панели, както и всички довършителни работи. Наред с това са засегнати и всички машини и съоръжения разположени в двете свързани сгради, като степента на унищожаване и потенциалната възможност за ремонтиране предстои да бъдат проверени. Констатирано е, че е необходимо да се извърши допълнителен оглед на мястото на събитието. В тази връзка на 10.01.2020 г. е проведен повторен оглед с участието на застрахования и външни експерти натоварени от застрахователя, като в съставения протокол е вписано, че след извършено почистване на покривните конструкции и премахване на изгорелите животни са представени счетоводни данни, описи и снимков материал преди пожара, като същите ще бъдат съобразени при съставяне на опис на щетите вследствие на настъпилото събитие. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.05.2020 г. прокурор при РП-Генерал Тошево е постановил прекратяване на наказателното производство по дознание № 201/2019 г. водено за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК, като е направил преценка, че подобен престъпен състав не е осъществен. По това досъдебно производство са снети обяснения от лица очевидци на пожара, а така също е изготвено експертно заключение. Последните не могат да бъдат ползвани за целите на настоящото исково производство, защото не са събрани по установения процесуален ред предвиден в ГПК. Съгласно удостоверение от 18.12.2019 г. издадено от Началника на РС „ПБЗН“ Генерал Тошево е посочено, че дейностите по потушаване на пожар възникнал на 17.12.2019 г. в обект – Свинеферма на „Ф.Д.“ ЕООД разположен в село Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич са приключили на 17.12.2019 г. в 10, 00 часа. С друго свое писмо от 16.04.2020 г. същият орган е инфорМ.л застрахователя- ответник, че за възникването на пожара в свинеферма в село Къпиново органите на РС ПБЗН – Г. Тошево са били сигнализирани в 00, 10 ч. на 17.12.2019г., като в ликвидирането на пожара участие са взели екипи с огнеборци от РС ПБЗН – Г. Тошево и РС ПБЗН – Добрич От приетите за писмени доказателства договори за покупко-продажба на отпадъци, сертификати за произход на отпадъци от черни и цветни метали, товарителници, кантарни бележки и фактури се установява, че през м. 02.2020 г. „Ф.Д.“ ЕООД е продал отпадъци на обща стойност от 11 751, 00 лв. Съгласно три броя фактури издадени на 23.12.2019 г., 30.12.2019 г. и 28.02.2019 г., ведно с товарителници се установява, че „Ф.Д.“ ЕООД е използвал услуги по разчистване с автокран, чиято обща стойност възлиза на сумата от 6 894, 00 лв. Според други представени от ищеца три броя фактури датиращи от 20, 26 и 28.02.2020 г. се констатира това, че „Ф.Д.“ ЕООД е използвал и транспортни услуги, за което е заплатил цена на обща стойност от 1 800, 00 лв. Част от доказателствата по делото са и протоколи за бракуване на ДМА съставени от комисия сфорМ.на при „Ф.Д.“ ЕООД. С тях на 18.12.2019 г. са бракувани ДМА на обща стойност от 518 820, 67 лв. Вписаната в тези протоколи причина за погиването /пълното унищожаване/ на бракуваните ДМА е настъпил на 17.12.2019 г. индустриален пожар. С Протокол за преоценка на ДМА съставен от представител на ищеца - „Ф.Д.“ ЕООД с дата 18.12.2019 г. трите сгради и площадковата канализация са преоценени на стойност в размер от 768 420, 10 лв. С писмо от 16.11.2020 г. „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е инфорМ.л застрахованото дружество „Ф.Д.“ ЕООД, че във връзка с образуваната щета по претенция за изплащане на застрахователно обезщетение /преписка по щета № 11012131900830 с оглед реализирани вреди от събитие настъпило на 16.12.2019 г. /пожар в свинеферма, наМ.ща се в село Къпиново, област – Добрич/ частично отказва да изплати такова за покриване вредите настъпили в корпуси „Доказана бременност“ и „Опрасване“. Очертани са конкретни нарушения допуснати при проектирането и изграждането на засегнатата от пожара сграда, както и нарушения при експлоатацията на същата в контекста на мерките за пожарна безопасност, които трябва да се прилагат от персонала извършващ охрана на обекта. Застрахователят е, счел, че следва да изплати обезщетение само за част от вредите по имуществото на застрахованото лице, като е определил същото да възлиза на стойност от общо 210 384, 80 лв., като с него е предназначено да се покрият щетите по Сграда – 2 Филтър, Ел. захранване, В и К филтър и площадкова канализация, ОВК мярка и разходи за разчистване. С писмо от 08.01.2021 г. „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД в качеството му на трето ползващо се лице по полица № 110119229000040 е заявило пред „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, че дава съгласие застрахователя да изплати обезщетение по образуваната щета № 11012131900830 в размер на сумата от 210 384, 80 лв. по посочена банкова сметка с титуляр банката. С платежно нареждане от 20.01.2021 г. се разкрива това, че на посочената дата „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е наредил по сметка на „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД сумата в размер от 210 384, 80 лв., като в информацията даваща яснота за основанието на плащането е записано - щета № 11012131900830, опис 206-295-2. Съгласно информация оповестена в справка за извършени банкови преводи от 26.01.2022 г. издадена от „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД се констатира, че получения от банката на 20.01.2021 г. превод в размер на сумата от 210 384, 80 лв. е трансфериран на следващия ден – 21.01.2021 г. в полза на „Ф.Д.“ ЕООД по негова сметка открита в същата банка, а основанието ползвано за осъществяване на този превод е изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 11012131900830 образувана при „ДЗИ-О.З.“ ЕАД. По силата на споразумение от 29.04.2021 г. „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и „Ф.Д.“ ЕООД са постигнали договореност за това, че по сключения договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ по полица № 110119229000040 с период на покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. и ползващо се лице – банката, с оглед заведена пред застрахователя щета по повод на възникнало на 16.12.2019 г. застрахователно събитие /пожар в застрахования обект, като последица от който са нанесени имуществени вреди/, банката се отказва, респективно прехвърля в полза на „Ф.Д.“ ЕООД всички свои права произтичащи от качеството й на трето ползващо се лице по цитираната застрахователна полица /получаване на застрахователни обезщетения, неустойки, лихви за забава и пр. суми по полицата/. Постигнато е съгласие за това, че „Ф.Д.“ ЕООД ще упражни самостоятелно защитата на правата си произтичащи с всички вземания и плащания обусловени от действието на застрахователната полица. Със свое писмено изявление от 21.01.2022 г. банката е потвърдила представителната власт на лицето действало от нейно име при сключването на цитираното споразумение от 29.04.2021 г. По делото са приети за доказателства материалите събрани в рамките на образуваната и ликвидирана преписка по щета № 11012131900830, като същата е приключила с изготвянето на окончателен доклад относно възникнал пожар в свинекомплекс „Ф.Д.“, село Къпиново, област – Добрич. В него след осъществен анализ от външен консултант нает от ответния застраховател е посочено, че най- вероятна причина за възникване на пожара в обекта е късо съединение настъпило в ел. табло наМ.що се в техническото помещение на корпус Филтър. В доклада са направени и заключения, че по време на проектирането и строителството на обекта са допуснати сериозни нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, което е предизвикало и като пряк резултат разрастването на пожара в цялата сграда, вместо същия да бъде ограничен до по-малък застроен обем с нанасяне на по-малко щети. Съответно тези по-малки възможни щети са оценени на сумата от 210 384, 80 лв. Видно от писмо на началника на РС ПБЗН – Генерал Тошево датиращо от 28.02.2022 г. във връзка с информация относно обект – Стопанска постройка за отглеждане на свине майки и обслужващите я съоръжения, разположен в село Къпиново, община Генерал Тошево, посочено, че доколкото се касае до разрешение за строеж на обект попадащ в четвърта категория по смисъла на ЗУТ, то не е необходимо да се извършва съгласуване на инвестиционния проект с органите на ПБЗН /това се прави само за обектите попадащи в категории първа, втора и трета/. Дадено е и сведение, че след въвеждане на обекта в експлоатация и с оглед извършвани проверки на място от органите на ПБЗН няма данни за дадени към собственика на обекта или негови служители предписания за изпълнение на мерки по пожарна безопасност, както и няма съставяни актове и издавани наказателни постановления от органите на ПБЗН. По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка от страните по спора свидетели, както и на призовани такива. В показанията си пред съда свидетелят Х. сочи, че работи за фирма „АГРО СИП“ и е общ работник. Обектът, в който е назначен да работи е в близост до село Къпиново и представлява свинарник. Изяснява, че в този обект като цяло има четири броя сгради – четири халета. В едната страна на комплекса има две халета, а в другата още две. Там е разположена и стаичката, където е позиционирана охраната. Свидетелят изпълнява и функции по охрана. Изтъква, че разстоянието от стаичката предназначена за охраната до голямото хале е значително. Спомня си, че през 2019 г. в комплекса е възникнал пожар. Мястото на пожара било хале – 2. Часовият интервал бил около 22, 15-22, 30 ч., като свидетелят бил нощна смяна и се наМ.л в стаята на охраната. Разстоянието от нея до халето, където възникнал пожара определя да възлиза на около 400 метра. Конкретизира, че в самите помещения, където се отглеждат свинете лицата охраняващи обекта нямат право да влизат. Те могат да обикалят само в пространствата около халетата. Свидетелят посочва, че в случая вниманието му било привлечено от звук на алармена система, като звукът идвал от някоя от сградите в комплекса. Свидетелят веднага предприел обход за да установи причината. Същевременно се обадил на М. /лицето пряк негов отговорник/ и той му казал, че ще видят какво ще се прави. Докато правил обхода около халетата свидетелят – Х. забелязал, че осветлението на второ хале е изключило /и вътре в халето и около него/. Това наложило второ обаждане към отговорника М. /част бил около 23, 15 ч./ и същият го уверил, че ще вземе електротехника и ще дойде на място за да прецени ситуацията и какви мерки да вземе. Свидетелят отрича към този момент на обхода си да е долавял миризми и пушеци около халетата. Тъй като не установил нищо друго свидетеля Х. се върнал в помещението на охраната. Около полунощ свидетеля Х. получил обаждане от М. и му отворил портала. Спомня си, че М. и М. му казали, че второ хале гори, като трябва незабавно да се обади на пожарната. Така около 00, 10 ч. свидетеля Х. се обадил на телефон 112 и подал сигнал за възникналия в обекта пожар. През това време М. и М. взели налични на мястото пожарогасители и започнали да пръскат отвън по покрива на помещението между двете халета. Тогава вече свидетеля видял и пламъци. След това започнали да пръскат с маркучи, които свързали към ПХ. Пожарната пристигнала около 25 минути след подаването на сигнала. Потушаването на пожара продължило до сутрешните часове, като цялото голямо хале изгоряло, в т.ч. и свинете в него. Свидетеля посочва, че покривната конструкция на халето била изградена от дървен материал и лаМ.а. По мнение на свидетеля пожарът е започнал от помещението ГРЦ /площ около 9 кв.м./, където са таблата за тока. Пламъците се разпространили към покрива и след това към халето. В показанията си пред съда свидетелят М. сочи, че работи като ръководител ферма в комплекс за отглеждане на свине в село Къпиново от около 6 – 7 години. Спомня си, че през м. декември 2019 г. в комплекса се разразил пожар. Научил най-напред след обаждане от колегата му на място, че е налице ситуация на спиране на електричеството в сграда Д., която е единствената стопанисвана от „Ф.Д.“. Свидетелят уведомил електротехника М. и двамата в рамките на 15 минути потеглили към село Къпиново. Когато наближили непосредствено фермата забелязали, че има пушек, а при вглеждане във вратите на помещението забелязали и огън. Казал на колегата си Х. да се обади на пожарната, а той заедно с М. започнали да гасят ползвайки пожарогасители, а след това и с маркучи от ПХ. Обливали основно покрива на помещението. Свидетелят описва, че халето е с формата на буквата „Н“, като има лява и дясна част, както и център. Няма наблюдения къде са разположени ел. таблата и през къде са прокарани кабелите в помещението. В началото пожара бил в средата. Действията по гасене те предприели отвън, като пожарът се разпространил за около 2 часа. Пожарният екип пристигнал след около 30-40 минути след отиването на свидетеля на мястото. Свидетелят изтъква, че пожарът продължил до сутринта. Последиците били, че изгорели, сградата, оборудването и животните в нея. Отопляването на халето се извършвало с парно на ток, като циркулира топла вода по тръби, но не е наясно как точно е организирана тази отоплителна система. В халето следвало да се поддържа постоянна температура от 24 градуса. В показанията си пред съда свидетелят М. казва, че има спомен за това, че през 2019 г. в свинеферма в село Къпиново възникнал пожар. Събитието се разразило през месец декември около полунощ. Около 23 часа свидетелят получил обаждане от колегата си М., че има някакъв проблем с електричеството във фермата. Целейки да установят какъв е този проблем двамата тръгнали към фермата. На място били около полунощ, като при приближаването им към портала те забелязали пушек. Миризма обаче не се усещала. По спомен на свидетеля нощта била ясна. Пушекът излизал от средната част на халето. Това било нещо като санитарен филтър и там се къпели работниците, когато влизали към халето. Основните електрически табла били разположени в помещение вдясно от този филтър, като там свидетелят не е видял първоначално пламъци. Халето се отоплявало с котел, като тогава същия работел. И той бил разположен в това помещение. Двамата с М. веднага побягнали натам, като когато влезли в двора накарали общия работник наМ.щ се на място да се обади незабавно на пожарната. Ползвали пожарогасителите на място и започнали да гасят обливайки централната част на сградата. След това започнали да ползват и шлангове, които свързали към ПХ. Пожарната пристигнала след около 40 минути. Впоследствие дошли още няколко пожарни екипа. Пожарът продължил до около 7, 8 часа на следващия ден. Самото хале било изградено от бетон, а покрива от термопанели. Пояснява, че стаята на пазача е разположена обратно на халето, където е възникнал пожара, като от същата няма пряк изглед и не може да бъде забелязано ставащото в централната част на халето, в т.ч. да се забележи излизащия от покрива пушек. Пламъците в помещението били доста интензивни, като свидетелят изпразнил около пет пожарогасителя, но не успял да ги потуши. Те били обхванали цялото помещение, дори забелязал, че вътре вече била паднала и някаква греда. В показанията си пред съда свидетелят Б. споделя, че от 2013 г. работи като пожарникар в РС ПБЗН – Г. Тошево. През 2019 г. след подаден сигнал участвал в пожарен екип отзовал се за потушаване на пожар в обект – свинеферма разположена в село Къпиново. Свидетелят бил водач на първия потеглил към мястото пожарен автомобил. Било късно вечерта, като времето било студено. Сигналът бил получен в службата около полунощ, като на първия отзовал се екип отнело около 15 -20 минути да стигне до мястото. Има спомен, че поетапно с оглед параметрите на пожара са дошли още пожарни автомобили, като общия им брой достигнал пет. Стигнали до мястото на пожара, като влезли през портала на обекта и паркирали пожарния автомобил до ПХ. Основният ангажимент на свидетеля Б. бил да осигурява вода за гасенето и да следи, какво желаят колегите му пряко отговорни за потушаването на пожара. Неговото местоположение било основно около пожарния автомобил. Когато отишъл на мястото през вратите и прозорците на горящата сграда /била П-образна – две успоредни халета свързани по-средата с друга постройка/ се виждали пламъци, съответно най-интензивно горяло в средата. Около сградата видял, че има разхвърляни и явно използвани пожарогасители. Установил и хора на терен, които тичали в различни посоки и се занимавали с процеса на пожара. Те не давали обяснения на пожарникарите. Свидетелят присъствал и изпълнявал ангажиментите си на мястото до сутринта, като бил сменен от следващата смяна, а пожарът все още не бил окончателно загасен. Когато свидетелят Б. напускал обекта почти целият покрив на халето бил засегнат от пожара. Допълва, че първоначално пламъците били в средното помещение и не излизали от прозорци или покрив, като по-късно започнали да се показват над покрива и от прозорците. В даден момент и покрива се срутил в самите халета. Около 3, 00 ч. след полунощ водата във водоема на място се изчерпила, което наложило свидетеля да превозва вода от други източници. В показанията си пред съда свидетелката Й. излага твърдения, че е административен директор на дружеството „АГРО СИП“ ООД, а „Ф.Д.“ е негова дъщерна компания. През 2019 г. се случил пожар в свинефермата в село Къпиново. Спомня си, че в ранните часове на 17.12.2019 г. с нея се свързал М. и той я инфорМ.л от мястото на събитието, че там гори пожар. Свидетелката веднага позвънила на 112 и се отправила към обекта. Там заварила един пожарен автомобил, както и М. и М., които гасели с маркучи. Впоследствие изгорели покрива и помещенията, които са свързани в хале образуващо буквата „Н“. Изгорели и животните в халето. Покривът се срутил върху тях. Пожарът продължил да гори до сутрешните часове. Относно присъствието на пожарни екипи на мястото на пожара свидетелката има наблюдения, че те поетапно са пристигали, като са достигнали общо четири. На по-късен етап пристигнали и други работници на дружеството, които помагали в процеса за угасяване на пожара. Свидетелката прави описание и на функционалностите на инсталираната на място в обекта система за регулиране на температурните стойности в помещенията. Маркира, че обичайната стойност на температурата в помещенията е около 24 градуса и при изменение в същата се получава индикация чрез текстово съобщение изпращано от компютъра опериращ със системата до определен набор от телефонни номера. В показанията си пред съда свидетелят В. изтъква, че има магистърско образование – инженер по пожарна и аварийна безопасност. Понастоящем работи, като независим експерт в сферата на пожарната и аварийна безопасност, като с оглед тази му професионална компетентност ответния застраховател го ангажирал срещу заплащане да участва в извършването на оглед по повод образувана преписка по щета и да изготви експертно заключение за причините довели до възникване на пожара. Касаело се за свинеферма разположена в село Къпиново. При направения оглед на място състоял се на 18.12.2019 г. свидетелят се заел с разкриване причините предизвикали пожара в този обект. При пристигане на мястото свидетелят непосредствено възприел, че пожарът в свинефермата вече бил изгасен, но теренът на мястото пожара все още не бил разчистен. Той сочи, че халето било изградено от стоманобетонни стени, а покривната му конструкция е дървена, като върху нея били разположени термополиоретанови панели. Прави уточнението, че това му е първото посещение на обекта и няма предходни възприятия за състоянието на сградата към момент преди нейното опожаряване. Мнението на свидетеля с оглед професионалната му подготовка и направения от него оглед на място е, че пожарът е започнал своето развитие от разпределителното табло на котлите. Именно в този елемент от електрическата система е възникнало късо съединение, което е предизвикало възпламеняване на кабелите, които са прокарани над окачения таван, съответно по трасето на кабелните скари пожара се развива и прогресира. В този участък над окачения таван е имало достатъчно количество кислород, което е спомогнало за развитието на горивния процес. Свидетелят не е локализирал белези на място, които да създават у него подозрения, че пожара е предизвикан от умишлен палеж. На по-късен етап при развитие на пожара в пространството под покрива се възпламеняват и сандвич панелите, като създадения горивен процес по тези елементи предизвиква пропадане на окачения таван, което довежда и до щети в помещенията на халето. По описание на свидетеля покривите на халето били тотално унищожени, съответно бетонните стени с изолация по тях се били съхранили. Свидетелят допълва, че при главното разпределително табло щетите били основно предизвикани от високата развила се в помещението температура и рухването на покривната конструкция. Това табло не било с такава степен на изгаряне, както разпределителното табло на котлите, което е разположено на около 3 метра от него. Свидетелят уточнява, че е наясно какво представлява брандмауера, съответно каква е неговата цел. В халето, където се е реализирал пожара нямало проектирани и реализирани такива съоръжения служещи за ограничаване разпространението на потенциално възникнали пожари. На място свидетеля не установил и да има изградена система за известяване при пожар. Сочи, че сградата била оборудвана с пожарогасителни и пожарни шлангове. Най-силно изгорелите греди и други материали според свидетеля били тези разположени над техническото помещение. Това било видно от характерния им сив цвят и настъпилите напуквания в структурата им. От представеното на 17.06.2022 г. основно експертно заключение става ясно, че вещото лице се е запознало детайлно с приобщената по делото документация и снимков материал, като въз основа на нея е дало отговор на поставените му задачи, както следва: обект – свинеферма в село Къпиново отговаря на четвърта категория според Наредба 1/2003 г. за определяне категорията на строежите в Р. България; не са открити данни за допуснати нарушения при проектирането и/или изграждането на засегнатата от пожара сграда, в т.ч. не са констатирани пропуски или нарушения дължащи се на лошо проектиране, които да са в състояние да окажат въздействие върху настъпването на пожара; същият е настъпил по мнение на експерта от късо съединение, което се явява случайно събитие. По мнение на вещите лица в обекта не е установено да има допуснати несъответствия на действащите правила и норми за пожарна безопасност, в т.ч. на електрически инсталации и съоръжения, както и на отоплителните и вентилационни инсталации. В контекста на това няма и открити нарушения при експлоатацията на засегнатите сгради вследствие на възникналия пожар. Що се касае до това, дали изградената свинеферма отговаря на строително- техническите изисквания заложени в нормативната рамка, то в заключението е даден еднозначен положителен отговор. Даден е отговор, че момента на въвеждане в експлоатация на електрическата инсталация в сградата на свинефермата е 24.03.2015 г. Според вещите лица след възникване на пожара в обекта в тяхната последователност са извършени всички необходими действия, а именно: извършване на евакуация на застрашени хора; обаждане на телефон 112; гасене с наличните на място противопожарни уреди и средства без предприемане на действия застрашаващи живота и здравето на присъстващите; посрещане на служителите на ПБЗН и запознаването им с реалната ситуация на място, както и оказване на помощ на същите. Добавено е това, че след констатираната ситуация по спиране на тока в едно от халетата от служителя на място съответно на изготвената от неговия работодател инструкция е извършил обход на обекта, но не е забелязал нищо нередно, съответно е уведомил за случая неговия пряк отговорник. При пристигането на отговорника и забелязания пожар в халето е предприето действие по сигнализиране на органите на ПБЗН чрез системата 112, а така също са започнати незабавни действия по гасене с наличните на място пожарогасители. С оглед възникналата ситуация действията по погасяване на пожара предприети от служителите на място са били напълно адекватни. Изяснено е и това, че в границите на обекта има създадени условия за гасене на пожари, като същия е оборудван с уредени за първоначално гасене, в т.ч. има и външно водоснабдяване за пожарогасене от водопровод /същият се захранва от собствен водоизточник/ с пожарни хидранти, като два от тях са в непосредствена близост до опожареното хале. Позицията на вещото лице с познания в пожарната безопасност е, че механизмът на възникване и развитие на пожара е следния: в зоната на образувалото се късо съединение се отделя висока температура, която е нагряла външната повърхност на топлоизолационния панел, съответно се е стигнало до запалване на горимата изолация на кабела и наМ.щите се в близост други лесно запалими елементи. Подчертано е, че късото съединение е случайно събитие, което се реализира в резултат от дефекти /прекомерно притискане, смачкване, опъване, влага и химически активни вещества, гризачи, стареене, овлажняване и загуба на изолационни свойства/ в изолацията на проводниците. Пояснява се, че много характерен признак на възникнало късо съединение е разтопяването на проводниците /в сферична, овална или капкообразна форма/ причинен от възникващата електрическа дъга в момента на контакта по-между им. След възпламеняване на изолацията на проводниците се е стигнало до нагряване и възпламеняване на трислойните панели разположени в пространството под покрива, като започва и отделяне на димни газове, като те поради своето физично свойство /по леки са от въздуха/ започват да се разстилат в горната част на тавана, а на по-късен етап се разпространяват надолу в помещението, съответно излизат и над покрива на сградата-филтър. Дава се отговор, че когато температурата на нагряване достигне високи стойности се получава възпламеняване на пенополиуретана, а оттам започва и обемно горене на панелите разположени в тавана на филтъра, което е процес стартиращ почти едновременно на голяма площ. Следващ етап е възпламеняването на дървените ферми, от които е била изградена таванската конструкция на халето. Това предизвиква силно отделяне на големи количества дим с висока токсичност. Впоследствие горенето обхваща почти всички горими материали от конструкцията на обекта, а така също и животните в халето. Според вещото лице извиканите на място пожарни екипи не могат да направят нищо друго по овладяване на пожара освен да охлаждат и охраняват съседните сгради, тъй като с оглед мястото на развитие на пожара няма възможност за пряко въздействие върху него с директно подаване на гасителни вещества. Допълнителна пречка създава и огромното ниво на лъчист топлообмен, като това препятства приближаването на човек на разстояние по- близко от 30 метра от горящия обект. Мнението на експерта е, че най-съществения фактор спомогнал за развитието на пожара е наличието на трислойните сандвич панели, с които е изградена част от сградата. Сред изводите в заключението е и този, че при наличие на изградени в сградата брандмауери с оглед продължителността на пожара щетите по имуществото са щели да са почти в същия обем. В съдебно заседание провело се на 01.07.2022 г. вещите лица /М. и Й./ изготвили заключението по допуснатата комплексна пожаро-техническа експертиза на поставени им от страните и съда въпроси дават поясняващи отговори, че: Касае се до опожаряване на обект от четвърта категория /какъвто е изследваната сграда/, като при неговото проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация не е необходимо да бъде извършвано съгласуване с органите по пожарна безопасност, респективно не е необходимо да се назначава държавна приемателна комисия. Дори в сградата да е имало монтирани брандмауери, щетите от пожара биха били същите, доколкото такъв тип пожари имат продължителност над 150 минути, като същността на цитираното съоръжение е да ограничи разпространението на пожара в подобен времеви интервал, но в случая пожарът е имал далеч по-голяма продължителност. Към момента на проектиране на сградата не е имало нормативно изискване за монтиране на подобни съоръжения. По естеството си това съставлява негорима стена, която има функцията да отдели площи една от друга в дадена сграда, като целта е постигане временно ограничаване разпространението на възникнал пожар. При огледа им на място вещите лица възприели, че обекта е изцяло възстановен и няма никакви следи от опожарената конструкция. Подчертава се, че изградената таванска хоризонтална конструкция на опожареното хале е била много здраво конструктивно изпълнена, като тя е затруднила сериозно гасенето в пространството под покрива, защото не е могла да бъде разбита от органите на пожарната. Става дума за окачен таван от порьозен материал, като върху него има положена 12 см. негорима минерална вата. Последната пази от разпространението на пожара до 45 минути. Уточнява се, че покривната носеща конструкция е изпълнена от дървени ферми /дървени хоризонтални греди положени през определено разстояние/. По спомен на вещите лица няма наличие на данни тези дървени компоненти да са били обработвани за огнезащита. Независимо от това, дори и да е имало подобна обработка, то защитата не се повишава съществено и не би се стигнало до никакви различия при разпространението на конкретния индустриален пожар. Времето на забавяне при обработена и необработена дървесина е между пет и десет минути. Относно панелите МЕГЛАЙН вещите лица сочат, че те са използвани само за изграждането на преградните стени, но не и за изпълнението на окачения таван в халето. Що се касае до потенциала на пожарогасителя, като средство за потушаване на възникнал пожар, вещото лице М. маркира, че при вече развил се пожар не може да има резултат водещ до потушаване. Ползването им обаче от първите работници на фермата дошли на мястото на пожара е било адекватна мярка, защото те не са професионалисти и нямат рутината да установят мащабите на развитието на пожара, в това число и основното място, където същия се разпространил /в пространството под покрива/. Единственият резултат постигнат от тях е в известна степен да забавят развитието на горивния процес. Допълва се, че на подобно място на развитие на пожара, дори и пожарникарите снабдени с нужното защитно облекло няма как да противодействат ефективно. Според вещото лице – М. последователността в използваните на място средства за гасене на възникналия пожар /пожарогасители и пожарни хидранти/ е била правилна, като е обяснено, че с пожарогасителя се осигурява по голяма мобилност на ползващия го, съответно подаването на вода от хидрантите съвсем уместно е започнало след изчерпване потенциала на пожарогасителите. Изказано е мнение, че при възникване на пожар до втората минута на неговото развитие би могъл да бъде овладян с ползването на пожарогасител, съответно до десетата минута с ползването на вода от ПХ. Относно евентуалната причина довела до настъпване на късото съединение от вещото лице в най-голяма степен се допуска да се касае до интервенция на гризач /характера на дейността извършвана в помещението предполага там да има присъствие на гризачи/, като много по-ниска е вероятността да става дума за проблем с остарели кабели или претоварване на електрическата система в обекта. Още повече, че видно от сертификатите на вложените при изграждането на обекта материали, където попадат и кабели се разбира, че се касае за обект на пет години от момента на изграждането му, което прави извода за остарял кабел незащитим. Относно последователността във възпламеняването на отделните елементи в обекта от вещото лице се потвърждава, че преди дървените ферми са се подпалили панелите от пенополиуретан. По отношение мястото на възникване на пожара е изказано предположение, че това е някъде в периметъра на пространството под покрива, а не в инсталирано електрическо табло на обекта, каквито са предположенията на органите на досъдебното производство. Става въпрос за възпламеняване на електрически кабел преминаващ през това пространство. Подчертава се, че ако пожарът бе станал в електрическо табло монтирано в халето, то неговото развитие в помещението е щяло да бъде съвсем различно от реалното. Сочи се, че при настъпване на късо съединение в електрическата мрежа, като резултат задължително настъпва прекъсване на електричеството подавано в защитавания кръг. Първите признаци с оглед характеристиката на анализирания пожар, които е могло да бъдат възприето от лица извън помещението са излизане на дим, впоследствие огън, светлина и шум. Ако охранителя на място е предприел действия по влизане в самото помещение, то тогава без съмнение е щял да узнае, че там има горивен процес, защото най-малко е щял да усети миризма на изгорял кабел. На 22.11.2022 г. по делото е представено заключение по тричленна СПТЕ, в което от екипа вещи лице след допълнително проучване са дадени отговор на формулираните от страните въпроси: Относно огнището на пожара се сочи, че същото е разположено в пространството под покрива на помещението „Филтър“, като след възникването си в този периметър първоначалното развитие на пожара е във формата на кръг, като по- късно преминава и се разпространява върху наМ.щите се в непосредствена близост горими материали, а след това и към двете съседни помещения. Отбелязва се, че няма данни, които да създават извод, че пожарът е възникнал на друго място – например вторичното разпределително табло разположено в помещение „Филтър“. На това място липсват следи от огнищен конус, бели зони, следи от високо температурно въздействие и деформации. Що се касае до външното електрическо захранване на свинефермата от вещите лица е изтъкнато, че то не е било засегнато от пожара. В проекта на сградата са заложени всички изисквания за да може същата да отговори на III степен на огнеустойчивост на сградата за клас на функционална пожарна опасност Ф5, в т.ч. влизат покривната конструкция и покрития, като са изпълнени всички изисквания при изграждането на стени, колони, тавански конструкции и покривно покритие. Относно пожаро-техническите характеристики на покривните панели в заключението е отразено, че същите отговарят на предвиденото в частта за пожарна безопасност по изготвения проект на сградата отнасящ се до покривното й покритие. Отоплението в халето е било организирано чрез използването на система за подгряване до 60/80 градуса, като за целта има инсталирани котел и бойлер разположени в сградата служеща за Филтър. Изпълнената на място в халето таванска хоризонтална конструкция /окачен таван/ е предвидена по проект да бъде с дебелина от 5 сантиметра ХЕРАКЛИТ /В1/ и топлоизолация минерална вата, като изпълнението на таванската конструкция чрез влагането на панели МЕГЛАЙТ EI 240 надвишава значително заложената III степен на огнеустойчивост на сградата. Сочи се, че категорично при сградата е постигната посочената III степен на огнеустойчивост, а не V-та такава. Проверката на вещите лице показва, че при проектирането и изпълнението на осветителната инсталация в сградата са били спазени заложените параметри и няма допуснати нарушения, като са спазени установените стандарти. Същото важи и по отношение на мълниезащитата на обекта. Вещите лица поясняват, че мълниезащитната инсталация няма данни да е била засегната от развилия се пожар, съответно няма данни за настъпване на токови удари. Разпространението на конкретния пожар е станало по натрупаните частици прах и наличните в близост до огнището горими материали – дървени елементи, изолация на кабели и пр. Липсата на изградени на място в халето защитни стени от огън /БРАНДМАУЕРИ/ не води до нарушаване на строителните и технически правила и норми, както и на тези за пожарна безопасност, защото за да е необходимо изграждането на подобни съоръжения между трите корпуса на сградата е следвало тя да има обща площ надвишаваща 3500 кв.м., което в случая не е така, защото площта й е 3 206 кв.м. Даден е отговор, че възпламеняване на изолация на електрически проводник може да възникне от запалено тяло на гризач, респективно реализацията на единична електрическа искра не е фактор, които би могъл да въздейства и възпламени кабелната изолация на положените в покривното пространство кабели. Причината за възникналия пожар е настъпването на късо съединение, което обаче не е станало във вътрешността на вторичното разпределително електрическо табло, тъй като там не се констатира нито един от признаците издаващи огнище на пожар. Относно функцията на пожарогасителя, като средство за потушаване на възникнал пожар е разяснено, че те могат да послужат за угасяване само на първоначално запалване, но не и за потушаване на разразил се вече пожар. В хипотеза, че сградата е била изпълнена с брандмауери, както и ако служителя Х. е започнел да използва наличните на място пожарогасители и ПХ около 30-60 мин. след началото на пожара, то това наред с действията на органите на ПБЗН след пристигането им на място би се отразило благоприятно по отношение овладяването, ограничаването и потушаването на пожара, като обхват. Що се касае до разпространяването на високата температура и дим от пожара, то тези явления нямало да се ограничат само в помещенията и подпокривната, респективно покривната част от корпус „Филтър“, а са щели да преминат към покривната част на свързаните с тя два съседни корпуса на сградата. Според експерта по пожарна безопасност участващ в изготвяне на заключението процесът на реално и пълно горене в пространството под покрива е възникнал около полунощ. Пояснено е, че характерно за дървесината е, че процесът на нейното самозапалване може да има продължителност до няколко часа, като в този период се наблюдава процеса на така нареченото непълно нагряване /тлеене/. В открито съдебно заседание провело се на 09.12.2022 г. са изслушани вещите лица по изготвеното заключение по тричленната СПТЕ. В него са дадени пояснителни отговори, както следва: На място в изгорялото хале изпълнението на тавана на същото е станало от панели МЕГЛАЙТ, а не от 5 сантиметров ХЕРАКЛИТ, както е заложено по проекта. Независимо от това според вещото лице – М. материалът от МЕГЛАЙТ е много по-добър от ХЕРАКЛИТ по отношение устойчивост на съприкосновение с огън. Обръща се внимание, че на служителите на РС на ПБЗН – Г. Тошево име е отнело значително време да преодолеят и направят пробив в този таван. МЕГЛАЙТ има коефициент на огнеустойчивост Е 240. Вещото лице М. потвърждава извода си, че огнището на пожара няма за местоположение електрическите табла монтирани в помещението – сграда филтър, като аргументира това си експертно становище с липса на видим огнищен конус и разтапяне на медта в тези съоръжения, респективно аргументира, че огнището е в дървените скари над хоризонталната таванска конструкция, където са положени кабели на електрическата инсталация – описани са признаците, които според вещото лице издават реалното място на огнището на пожара. Отречено е тази съвкупност от признаци да е възможно да се прояви при реализация на интензивен горивен процес, а само при огнище на пожар. Основният горивен процес се е развил в пространството под покрива на халето и над таванската конструкция, която отделя това пространство от долната част на халето, като причината за това е изключително здравата и устойчива на огън хоризонтална конструкция от МЕГЛАЙТ изградена между тези две части на сградата и липсата на подход за успешен процес по гасене в този периметър, където е било реалното огнище. Направено е разяснение и за начина на развитие на горивния процес при запалване на кабелна изолация. Вещото лице Стойков посочва, че подбора на монтираните в халето кабели е съобразен с решението на проектанта, като те са сертифицирани, имат двойна изолация и подбрано сечение, като отговарят на разписаните изисквания за пожарна и техническа безопасност. Вещото лице М. дава отговор, че с оглед реализиралата се на място обстановка и при мобилизирания човешки и технологичен ресурс горивния процес от възникналия пожар не е могло да бъде ограничен само до средното помещение /филтър/ на сградата, като подкрепя това си заключение с направени изчисления по минути, в т.ч. са съобразени параметрите на площите на отделните компоненти на опожарената сграда. Експертни заключения са изготвени, изслушани и приети и във връзка с допуснати по искане на ответното застрахователно дружество основна и допълнителна съдебно- оценителни експертизи. В рамките на същото вещото лице – Р. К. след осъществен подробен анализ на доказателствата по делото и проучвания на подлежащите на оценяване активи /напълно унищожени, частично увредени и запазени/, като ги е диференцирал по местоположение и вид /сгради: сграда 1-Доказана бременност; Сграда 2-Филтър и Сграда 3-Опрасване, пътни настилки, огради, подпорни стени, външно електрическо захранване, вътрешно електрическо захранване, В и К площадкова канализация и водопровод, В и К Битова сграда /Филтър/, ОВК/, марка, количество, стойност към дата на застраховане, стойност към дата на събитие /пожар/, унищожено и повредено имущество, плащане на обезщетение от застрахователя, в това число отчитане на реализирани разходи за разчистване, както и стойност на запазени и предадени на вторични суровини материали. Посочено е, че общата стойност на имуществото предмет на застраховане – сгради и технологично оборудване към датата на сключване на полицата възлиза на 2 873 678, 24 лв. /2 057 823 лв. – сгради и 815 840, 79 лв. – технологично оборудване. Стойността на унищоженото и повредено от пожара станал на 16.12.2019 г. застрахованото имущество е определена от вещото лице на сумата от общо 1 742 247 лв. /1 084 729 лв. – сгради и 657 518 лв. – технологично оборудване/. Приходите от вторични суровини – метали получени при разчистването на обекта възлизат на стойност от 13 093 лв. Разходите направени за разчистване на обекта възлизат на сумата от 16 356 20 лв. Общият размер на заплатеното застрахователно обезщетение за събитието възлиза на сумата от 210 384, 80 лв. Други допустими и относими доказателства по делото не са представени, респективно подлежащи на анализ. При така установената фактическа обстановка съдът наМ. от правна страна следното: І. Относно предявения за разглеждане иск при квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ: Основателността на исковата претенция за изплащане на застраховатлено обезщетение предполага осъществяването на фактически състав, включващ следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество; 2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покритите по застрахователния договор рискове; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили по причина на застрахователното събитие – пожар от 16.12.2019 г.; 4) изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи; 5) размерът на вредите, за които се търси застрахователно обезщетение. С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените върху застрахованото имущество вреди в размер, равен на този на вредата към деня на събитието. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на соченото в исковата молба събитие – 16.12.2019 г. между „Ф.Д.“ ЕООД от една страна, като застрахован субект и от друга страна – „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, като застраховател е съществувало застрахователно правоотношение, което е учредено по силата на подписан в уредената от закона форма /писмена/ застрахователен договор, инкорпориран в застрахователна полица по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с № 110119229000040/02.04.2019 г. и добавък към нея сключен отново на 02.04.2019 г. При сключването на тази сделка не се наблюдават пороци, които да рефлектират върху нейната действителност, респективно страните обвързали се с нея не навеждат такива. Следователно без противоречия по делото се установяват обстоятелствата по валидното сключване на договора и субектите обвързани от неговото действие, а именно – страните по делото. Доказателствата по делото очертават еднозначно и предметът на създаденото правоотношение, а именно застрахователят да носи спрямо застрахованото лице риска за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2019 г. вкл. относно евентуално настъпване на застрахователно събитие спрямо застраховано имущество, съставляващо сгради и оборудване /машини и съоръжения/ използвани за отглеждане на свине /свинеферма/ разположени в село Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич. Застрахователното покритие е до застрахователна сума от 1 052155, 86 евро за сградите и 417 132, 78 евро за технологичното оборудване. Няма съмнение, че сред кръга на договорените, като покрити по полицата рискове е и от събитие – пожар /покритие клауза А/. Важно е да се отбележи, че отсъстват основания, които да водят до предсрочно прекратяване на изследваното правоотношение, като в частност застрахованото лице съвсем изправно е обслужило задължението си за заплащане в полза на застрахователя на уговорената помежду им застрахователна премия, която е била платена еднократно и изцяло заплатена, като за това обстоятелство между страните не съществува спор. В този смисъл през целия период на валидност на полицата 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. застрахователното дружество обвързано с нея е носело отговорност, съобразно изискванията на КЗ и условията на договора за репариране на вреди при евентуално настъпване на събитие от кръга на очертаните в съглашението. Действително според предвиденото в полицата ползващо се лице е „РАЙФАЙЗЕН БАНК“ АД. Това кара ответника да смята, че ищеца не разполага със съответната легитимация, която да го прави надлежен носител на съдебно предявеното вземане за изплащане на остатък от застрахователно обезщетение, тъй като правата по полицата, в т.ч. и възникването на право да се получи застрахователно обезщетение са чужди – в полза на уговореното да се ползва по полицата лице – тоест банката. Изложеното принципно би било вярно ако от страна на ползващата се от застраховката банка не се установява да е направено волеизявление за отказ от права следващи му се от застрахователното правоотношение, като същия отказ е манифестиран в сключено споразумение от 29.04.2021 г. между банката и застрахованото дружество и от него става ясно, че правото да се получи застрахователно обезщетение по коментираното застрахователно правоотношение с покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. във връзка със станалото на 16.12.2019 г. застрахователно събитие – пожар доброволно е прехвърлено от ползващото се лице в полза на застрахованото такова /сред прехвърлените права са това за получаване на застрахователно обезщетение, неустойки, лихви и други суми по полицата./. Доводът на ответника, че това споразумение не е произвело преследвания с него правен ефект, а именно да снабди ищеца с правото да получи следващите се по застрахователния договор плащания от отговорния ответен застраховател, защото е недействително не се споделят от съда. Споразумението е валидно извършена между страните по него сделка, която не е забранена от закона и не страда от пороци на волята на страните по нея, в това число е налице съгласие от страните за сключването й, в това число по делото е налице изрично потвърждение от страна на банката, че лицето подписало споразумението от 29.04.2021 г. е действало като надлежен неин представител. Няма осъществен порок и по отношение на каузата на сделката, тъй като такава несъмнено съществува. В правната теория основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. В случая се касае до двустранна сделка, която има за предмет прехвърляне на парични вземания, с които разполага банката в полза на ищеца и постигането на тази цел е непосредствения резултат, който страните преследват със сключването на коментирания договор. Тоест същия има основание, респективно не е нищожен поради липса на кауза. По въпроса за уведомяването на застрахователя относно отказа на третото ползващо се лице от правата му по полицата и прехвърлянето на същите в полза на застрахованото лице и ищец в настоящото производство, трябва да се посочи, че докато не е осъществено изпълнение на задължението в съответната му част носителя на вземането по всяко време може да уведоми длъжника, че същото е прехвърлено в полза на друго лице, съответно да му укаже занапред да изпълни на него. В случая това се е случило по настоящото дело, доколкото в пределите на участието си в настоящото производство ответника е получил препис от сключеното споразумение от 29.04.2021 г. и е узнал за неговото съществуване, респективно банката, като участваща в настоящото производство подпомагаща страна е потвърдила съществуването на това съглашение и правата от него произтичащи за застрахованото лице. Следователно напълно в пределите на материалната си легитимация „Ф.Д.“ ЕООД е потърсил изпълнение на вземането за остатък от застрахователно обезщетение, вместо лицето ползващо се от правата по полицата, съответно застрахователя е пасивно легитиМ.н към настоящия момент да отговаря по тази претенция на дружеството, като не разполага с възможност да противопостави успешно възражение за различен кредитор-титуляр на същото в лицето на банката. Във връзка със следващия необходим елемент за пораждане на съдебно предявеното имуществено право на парично вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно реализацията на застрахователно събитие от кръга на покритите рискове в пределите на действие на сключения и обсъден застрахователния договор, настоящата инстанция наМ. следното: Соченото от ищеца събитие довело до пълно унищожаване на една част от застрахованото имущество /сгради и технологично оборудване/ и до частично увреждане на друга част от него е разразил се пожар на датата – 16.12.2019 г. Възникването на пожара в притежаваното от ищеца хале служещо за отглеждане на свине, което е разположено в село Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич и то в периода на действие на застрахователната полица описана по-горе съставлява несъмнено установен факт от предмета на спора. В подкрепа на същия служат редица писмени доказателства – материали изготвени по образуваното досъдебно производство, в това число протокол за оглед на местопроизшествие, удостоверения издадени от РС – ПБЗН, Генерал Тошево, показания на всички разпитаните по делото свидетели, както и приетите основно и допълнително заключение по назначена комплексна СПТЕ. Страните също нямат разногласия по реализацията на този релевантен факт. Относно развитието на пожара и конкретното огнище, откъдето същия е възникнал ответникът настоява, че това е разпределително табло, което е предназначено за осигуряване на електрическото захранване на котела инсталиран в сградата с цел отопление на отделните й части. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, и с оглед категоричността на експертното заключение по допуснатата СПТЕ, което беше в достатъчна степен защитено в съдебно заседание и макар да е оспорено от ответника, същото не се явява разколебано, а напротив то е компетентно и задълбочено изготвено при съобразяване на възможните източници на информация от вещото лице, както и при отчитане на това, че от момента на събитието до момента на изпълнение на задачите са изминали повече от 3 години през които опожарения обект е бил ремонтиран и възстановен. Тук е мястото да се посочи, че такива източници на информация не могат да бъдат изготвени за целите на различни от настоящото производство експертни справки и заключения, както и специални знания на външен експерт ангажиран от ответника за осъществяване на огледа на място. Позицията изразена от вещото лице специалист по пожарна безопасност е, че огнището на пожара е възникнало в пространството под покрива на средната част на халето /сграда филтър/, вследствие настъпило възпламеняване /късо съединение/ в прокараната електрическа инсталация /кабел положен в дървените скари/ в пространството между изградения таван и покрив, като най-вероятна причина за това е осъществено прегризване на кабела от наМ.щ се на място гризач. Последното е довело до възпроизвеждане на искра, която е подпалила стоящи в непосредствена близост лесно запалими материали, а впоследствие и покривната конструкция. Надеждни и достатъчни доказателства за това, че мястото на възникване на пожара и причините за това са различни от посочените от вещото лице не са събрани по делото. В това число няма никакви годни доказателства, че причината за пожара е късо съединение, което да е възникнало вследствие претоварване на електрическата инсталация, която е предназначена за функциониране на отоплителната система изградена в отделните помещения на свинефермата. Впрочем основният довод на ответника за да поддържа реализацията, че огнището на пожара е позиционирано в помещението – филтър, а оттам горивния процес се е развил нагоре по кабелите в пространството под покрива е свързан с това, дали е могъл отговорния на място охранител да възприеме своевременно и при първия си обход наличието на признаци за възникване на пожар и да аларМ. за това компетентните лица, с което да редуцира времето за разпространение и повишаване площта на възникналия пожар. От показанията на свидетеля Х., както и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства не може да се установи допуснато забавяне в установяване факта на възникналия пожар, което да се дължи на неправилни действия или бездействия на това лице, а напротив същият е процедирал напълно адекватно и добросъвестно спрямо осъществилата се на място обстановка в късните часове на 16.12.2019 г. Незабавно при задействане на звуковата сигнализация отчитаща температурата в запалилото се хале е предприел външен обход, като се е приближил на около 50 метра от същото и е констатирал, че електричеството в него е преустановено. Това го е провокирало да потърси веднага по телефона прекия си отговорник, като го уведоми за случая и поискал неговите инструкции. Свидетелят Х. е категоричен, че при този си обход не е забелязал признаци на започнал в помещението процес на горене – отблясъци на пламъци, миризма на изгоряло, пушек и задимяване в района на халето. В този смисъл няма как да се направи извод, че същия не е положил необходимите усилия за откриване, че на мястото е започнал да се развива горивен процес. От доказателствата по делото става ясно и това, че на лицето осъществяващ охрана и надзор на обекта не е позволено да влиза в помещенията, където се отглеждат животните. Следователно не може да му бъде приписано неизпълнение на задължение по проверка, какво е състоянието вътре в самото помещение на халето, а оттам и пропуск да констатира наличие на признаци за тлеене или горена в дадени части на сградата. Недоказан остава и доводът на ответника, че свидетелят Х. не е имал необходимата подготовка и направен инструктаж за пожарна безопасност в съответствие на НАРЕДБА № 8121з-647 от 01.10.2014 г. регулиращи правилата и нормите за пожарна безопасност. Напротив проверката извършена от вещите лица назначени по делото е показала, че на място в обекта са били съблюдавани всички изисквания на посочения нормативен акт, като това е било потвърдено и непосредствено преди настъпване на застрахователното събитие, когато след осъществена на място в обекта контролна проверка за спазване на тези норми длъжностно лице от РС „ПБЗН“ – Генерал Тошево е направил констатация, че на обекта се води противопожрано досие, което кореспондира на правилата за пожарна безопасност. Фактът, че в сградата на хале 2 има горивен процес е установен при пристигането на отзовалите се на обаждането на свидетеля Х. други двама свидетели, което веднага е довело до повикване към пожарната служба осъществено чрез националния телефон 112, като първото обаждане е от свидетеля Х. в 00, 07 минути. Впоследствие се констатират още 4 обаждания за изпращане на екипи на мястото на пожара. В случая не може да се сподели тезата на ответника за допуснато съществено забавяне в реакцията на персонала на застрахования обект, тъй като инфорМ.нето на компетентните противопожарни органи е станало веднага след възприемане на факта, че в халето има горене, като според заключението по СПТЕ преди да започне процеса по горене в сградата е имало продължително тлеене. За обратен извод не могат да служат показанията на свидетеля Б., както и съставения протокол за разбор на действията на дежурните сметни при ликвидиране на произшествието, доколкото възприятията на свидетеля Б. са към момент не по-рано от 00, 30 ч., когато горивния процес вече е добил интензитет, тъй като с оглед очертаната от вещото лице М. последователност в механизма на същия – първо е налице процес на тлеене, след това на поетапно развитие на пожара в конструкциите под покрива, като към даден момент започва и бързо разгаряне, вследствие на създадената висока температура в затворените пространствата на халето. Съответно вписването в разбора, че към пристигане на органите на ПБЗН пожара е бил на площ от 450 кв.м. също е неточно, доколкото филтърното помещение е с доста по-малка от така посочената площ. Трябва да се отбележи и това, че първите пристигнали на място двама служители – свидетелите М. и М. са започнали незабавни опити за овладяване и ограничаване на горивния процес, като са използвали първоначално наличните пожарогасители, а след това и маркучи свързвайки ги към пожарните хидранти на място. Тоест служителите на застрахованото лице са реагирали адекватно според ситуацията, като са направили опит да овладеят и ограничат пожара, но с оглед мястото където се е развил същият резултатът е бил неуспешен. Потвърждение за това е и невъзможността на професионалните противопожарни екипи изпратени на място да овладеят и ограничат пожара в определен периметър – само до средната сграда филтър. От събраните по делото множество и разнородни по вид доказателства става ясно, че мероприятията по погасяване на пожара са продължили през цялата нощ и са приключили едва преди обяд на следващия ден. Тоест характера на пожара, а именно такъв развил се в индустриална сграда, в пространството под покрива и в тъмната част на денонощието, както и затрудненията да бъде осъществен пробив поради якостта на конструкцията, която отделя тази част на сградата са основните причини които са довели до преминаването на пожара от средната част на халето в другите негови периметри „Опрасване“ и „Доказана бременност“. В допълнителното заключение дадено по СПТЕ от вещото лице с противопожарна компетентност е направена и детайлна разбивка по минути очертаваща процеса по развитието на пожара в зависимост време/площ. На следващо място за застрахованата сграда с оглед площта, предназначението и техническите й характеристики не е налице нормативно изискване за оборудване със системи за пожароизвестяване и пожарогасене, което означава, че липсата на такива не може да се възприеме, като неизпълнение на установените правила и норми за пожарна безопасност. Същественият въпрос повдиган от ответника е, дали при изграждане на сградата е било необходимо да се проектират и монтират защитни прегради /брандмауери/, които да способстват за ограничаване на пожара до определени части на сградата, съответно да не позволят на същия да се разпростре в други такива, както и какви биха били параметрите на пожара ако такива защитни прегради са били реализирани на място в застрахованата сграда – хале за отглеждане на животни. Най- напред следва да се посочи, че изискването за проектиране и изграждане на подобни съоръжения в сградите е въведено с НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар през 2013 г. към който момент сградата вече е била проектирана, с издадено разрешение за строеж и в процес на изграждане. Следователно за нея не може да се приеме, че е налице нормативно изискване за проектиране и изграждане на място на такива защитни от огън съоръжения, респективно че то е било нарушено от собственика на сграда, а оттам и на правилата за противопожарна безопасност. В допълнение следва да се посочи, че за степента на огнеустойчивост на сградата /трета/ допустимата площ според наредбата, при която не е необходимо да се проектират и изграждат брандмауери е 3500 кв. метра, съответно сградата, която е обект на застраховане и опожаряване е с площ от 3 206 кв.м., което е в рамките на допустимото изключение. Дори обаче такова изискване да е било налице за собственика на застрахованото имущество и на място в сградата да е имало изградени подобни защитни елементи, то вещото лице с квалификация пожарна безопасност дава еднозначен отговор, че същите биха изпълнявали успешно функциите си едва до150 минута, докато конкретния пожар е с приблизителна продължителност от 570 минути, което многократно надвишава защитния потенциал на тези съоръжения. По отношение на другите изисквания за пожарна безопасност на обекта свързани с поддръжката на изправни пожарогасители и хидранти, както и за наличие на водоем с капацитет от вода на територията на обекта се установява, че липсват каквито и да е отклонения към момента на реализиране на събитието. Обраното, всички тези средства за противопожарна защита налични на място са били употребени в пълния им капацитет, но въпреки това, характера на пожара е бил с такива особености, че не е могло да бъде овладян или ограничен в рамките на по-малки от засегнатите площи. Що се касае до позоваването на ответника, че служителите на ищеца са допуснали нарушение на противопожарните правила, като не са преустановили незабавно електрическото захранване на обекта, настоящият състав наМ. за необходимо да отбележи, че подобни действия обективно не е могло да бъдат предприети, защото още в началото на събитието вследствие на станалото късо съединение захранването с електрическа енергия до Хале 2 е било преустановено, като за това говорят показанията на свидетеля Х., както и изводите на вещите лица в допълнителното заключение. Следователно подаването на електричество към обекта е било прекъснато още в началото на събитието, което означава, че подобно обстоятелство няма как да се приеме, че е повлияло негативно върху начина на развитие на горивния процес. Настоящият съдебен състав наМ. за недоказано и възражението на ответника, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на застрахователя. По делото не се доказа да е налице нарушение от категорията на предвидените в общите условия такива по чл. 7.7, 7.9, 7.13, т 38.1, т. 38.2 и т. 38.3. Ответникът се позовава на конструктивни и строителни недостатъци при проектирането и изграждането на сградата, неправилно съхранение на имуществото в отклонение на установените технологии и стандарти, употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение, проектантски грешки, неправилно и/или неподходящо поддържане, липса на стопанисване на имуществото с грижа на добър стопанин, спазване на установените нормативни изисквания за безопасност – строително- технически, противопожарни и други правила, както и предписанията на компетентните органи – проектанти, изпълнители, производители и застраховател, както и липса на предприети мерки за предотвратяването на вредите от настъпилото събитие. Видно е, че сградата е въведена в експлоатация през 2015 г. и липсват данни строителството да не е изпълнено съобразно предвидените проекти. Не се доказа също така при строежа да е налице неспазване на утвърдените технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала. Нито са налице други обстоятелства така, както са описани от застрахователя. Замяната на материала предвиден в проекта за изграждане на тавана на помещенията от ХЕРАКЛИТ на МЕГЛАЙН не може да се отчете, като нарушение на строителни правила и норми, както и за такива осигуряващи пожарна безопасност. Това е така, защото според обоснованите отговори на вещите лица техническите характеристики на вложения материал – МЕГЛАЙН са много по- добри от първоначално предвидения, което означава, че няма допуснато отклонение, което да въздейства неблагоприятно върху потенциална на пожарната безопасност на сградата. Именно този материал е осигурил значителен период от време, в който пожара не се е разпространил в помещенията под таванската част. Не се констатират проектантски или строителни пропуски допуснати от участниците в строителния процес, като действията на всички участници в него са били съобразени с нормативните правила и стандарти, съответно са били придружавани от издаването на уредените в строителното законодателство актове. Тук е мястото да се отбележи, че още към момента на сключване на застрахователната полица дружеството- застраховател застрахователят при полагането на дължимата грижа на добър търговец е разполагало с възможността да узнае, дали има изградени защитни стени /брандмауери/, както и вида на конструкцията на сградата в съответните й части, посредством извършването на един рутинен оглед при сключването на полицата, и при изискването на цялостно попълване на въпросника от страна на застрахования във връзка със състоянието на имуществото което е застраховано. В този смисъл няма как да се мисли за хипотеза на изключен риск, доколкото застрахователят би следвало да е съобразил състоянието на обекта и именно с оглед на него да е приел сключването на договора при уговорените условия. По коментирания въпрос за изключване отговорността на застрахователя от обезщетяване на вредите настъпили върху застрахованото имущество от реализираното се застрахователно събитие, трябва да се съобрази и обстоятелството, че от застрахователя е осъществено частично плащане на сума по предявената му щета от ищеца. Макар и частично по размер това плащане показва признание на ответника, че към дата на реализиране на застрахователното събитие застрахованото имущество-свинеферма отговаря на строителните правила и норми действащи в страната към момента на неговото въвеждане в експлоатация, в т.ч. и материалите които са вложени за изграждането на постройката, както и функциониращите в нея инсталации. Разпоредбите уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховане са тези на чл. 363 и 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 от ЗК касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 от КЗ. От доказателствата по делото не се констатира и осъществяване на хипотеза на съзнателно неточно обявяване или премълчаване от застрахованото лице на обстоятелства, които биха повлияли върху решението на застрахователя да сключи договора с ищеца, респективно да го сключи но при други условия. В кориците на делото е налице попълнен от застрахования въпросник съставен от застрахователя, в чието съдържание са дадени отговори свързани с имуществото предмет на застраховане, като същите са изчерпателни и не са провокирали застрахователя да поставя допълнителни въпроси или да изисква документи отнасящи се до съществуването или не на определени факти около имота и обезпечаването на неговата пожарна безопасност. Същевременно от приобщените по делото доказателства и техния анализ се изяснява, че застрахованият-ищец е изпълнил стриктно задължението си да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, в това число да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. По делото няма данни в процеса на действие на застрахователното правоотношение представител на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да е отправял предписания към застрахованото лице, които да преследват като резултат предпазване на застрахованото имущество от вреди по него, в частност на вземане на вземане на допълнителни мерки за пожарна безопасност, отвъд на тези осигурени на обекта. Такива предписания не са давани и от компетентните органи на пожарната, още повече, че както вече се спомена в началото на м. 12 2019 г. на място е била извършена регулярна проверка по реда на чл. 125 ЗМВР, която е завършила с констатации за липса на нарушения в обекта. Във връзка с необходимостта от пълно и главно доказване на причинната връзка между реализиралото се събитие - пожар и настъпилите в резултат на същото материални щети по застрахованото имущество трябва да се посочи, че целият събран обем от доказателства по делото навежда на заключението, че унищожаването и увреждането на част от застрахованото движимо и недвижимо имущество по действащия договор за имуществена застраховка обвързващ страните е единствено по причина на разразилия се на 16 и 17.12.2019 г. пожар. Отсъстват данни, считано от момента на сключване на застрахователната полица 06.04.2019 г. до момента на възникване на пожара да са се реализирали други събития, които да са повлияли върху състоянието на сградите и/или технологичното оборудване налично в тях, и като последица от това да се налага тяхното остойностяване й отчитане при определяне обема на щетите във връзка с репарирането им по заявената щета. В чл. 408, ал. 1 КЗ е нормативно очертано при какви хипотези застрахователят може да откаже /пълно или частично/ плащане на застрахователно обезщетение, а именно: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Константна е и съдебната практика, че при всички случаи, за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се наМ. в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Това е валидно във връзка с приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, както и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования. Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. В разглеждания случай след направения подробен анализ на поведението на служителите на застрахования преди, по време и след настъпване на пожара, у решаващия състав се форМ. извод, че липсват действия на застрахования, които да се наМ.т в причинна връзка с настъпилия риск – пожар, поради което възражението за наличие на основание за частичен отказ от страна на застрахователя е неоснователно. Казаното важи в пълна степен и относно размера на вредите настъпили по застрахованото имущество, поради което отговорността на застрахователя да обезщети същите не се ограничава само до погиналите и/или увредени вещи в сграда – Филтър, а и до останалата част от имуществото предмет на застраховане, което е било разположено в другите две части на сградата – „Опрасване“ и „Доказана бременност“. Характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по тълкувателен път и за всички други хипотези [[1] така решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, І т.о.; решение № 207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., и др. Доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презуМ., дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т.е. намаляване на обезщетението - арг. и от чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. По-специално това важи и в хипотезата на намалява обезщетението. В случая няма нито установено неизпълнение от застрахования на негови задължения произтичащи от КЗ или застрахователния договор, нито връзка между такова неизпълнение и реализираните по застрахованото имущество вреди от станалия пожар. Горната аргументация показва, че упражнения от ответния застраховател частичен отказ да обезщети вредите на застрахованото лице по образуваната и приключена преписка по щета – пожар реализирал се на 16-17.12.2019 г. е несъответен на законовите и договорни предпоставки, защото не е подкрепен с необходимото за установяването им доказване, а тъкмо обратното събрани са достатъчно надеждни и еднопосочни по своя характер и стойност доказателства, които да изключват основанията за частичен отказ изведени и поддържани от застрахователя, както по приключилата преписка, така и в настоящото исково производство. Предвид оттеглянето му от ответника с настоящия акт не следва да се подлага на обсъждане възражението за сключване на застрахователния договор в условията на надзастраховане – чл. 388 КЗ. Що се касае до установяване на вида и обема на унищоженото или увредено имущество предмет на застрахователния договор, следва да се посочи, че същия е доказан от ищеца при условията на чл. 154 ГПК, тъй като по делото са събрани протоколи за оглед, описи на щетите, гласни доказателства, както и експертно заключение по допусната оценителна експертиза. В този контекст всички посочени от ищеца вреди, които са в пряка причинна връзка с реализиралото се и установено по делото застрахователно събитие – пожар са част от имуществото, което е предмет на имущественото застраховане с период на застрахователно покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. Тоест не е налице включване на имущество, което е извън предмета на застрахователния договор от 06.04.2019 г., и за което „ДЗИ-О.З.“ ЕАД не е отговорно да обезщети ищеца. В чл. 386, ал. 1 и, ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума. Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. Изводи за това какви строителни дейности следва да бъдат извършени за възстановяване на увредената от пожара сграда, както и за това какъв е размерът на разходите за тяхното извършване, съответно за размерът на разходите за набавяне или поправяне на увреденото движимо имущество /оборудване и машини в свинефермата/определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието са направени в основното и допълнително заключение на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, които съдът кредитира изцяло. Вещото лице е достигнало до тях след анализ на всички събрани в производството доказателства и при прилагане на специалните знания, които то притежава, а съдът няма и те са мотивирани. Следователно размерът на разходите, които трябва да бъдат направени от ищеца за да може същият да възстанови увредената сграда в село Къпиново, община – Генерал Тошево във вида и функционалностите й пред събитието, както и разположеното в нея технологично оборудване /машини и оборудване/ възлиза на сумата от общо 1 742 247, 00 лв. Същевременно оценките извършени от вещото лице по приетата оценителна експертиза показват, че действителната стойност на увреденото имущество към датата – 16.12.2019 г. не надвишава уговорената в застрахователния договор застрахователна сума /същата е разпределена между сгради и машини и оборудване/ до която застрахователя е поел ангажимент да носи риска от настъпване на застрахователно събитие. Към сумата в размер на 1 742 247, 00 лв. трябва да се добави и сумата в размер на 1 955, 83 лв. /равностойността на 1 000 евро/, която е уговорена в полицата като лимит за други разходи предизвикани от настъпване на застрахователното събитие – в случая разходи за разчистване на унищожено остатъци от унищожено и увредено имущество, чиито размер е доказано да възлиза на стойност от 16 356, 20 лева, предвид което и застрахователя отговаря за сумата предвидена по лимита, а не за пълния размер на разхода. От получения сбор възлизащ в размер на сумата от 1 744 202, 83 лв., най-напред следва да се приспадне стойността на доказаните за ищеца приходи получени от вторични суровини създадени от погиналото или увредено, но попадащо в приложното поле на застрахователната полица покритие, като тяхната стойност възлиза на сумата от 13 093, 00 лв. ФорМ.ната вследствие на това приспадане разлика в размер на 1 731 109, 83 лв. е реалния размер на полагащото се на ищеца изначално застрахователно обезщетение. По делото обаче са налице твърдения за осъществено частично погашение на същото, посредством предприето от застрахователя плащане до сумата в размер на 210 384, 80 лв. Това успешно частично погасяване форМ. остатък на застрахователно обезщетение следващо се по смисъла на чл. 405, ал. 1 КЗ в полза на застрахования ищец в размер на сумата от 1 520 725, 03 лв. Именно до този си размер предявения от ищеца осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява доказан по основание и размер, като за разликата над тази сума до сумата от 1 539 746, 03 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Своевременно от ответното дружество за размера на увеличената по реда на чл. 214 ГПК част на вземането за застрахователно обезщетение е упражнено възражение за погасителна давност, като е направено позоваване, че приложение наМ. специалното правило на чл. 378, ал. 1 КЗ, а именно, че правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Ищецът на свои ред смята, че започналата да тече на 17.12.2019 г. давност е била успешно спряна на основание чл. 378, ал. 9 КЗ за периода от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна. Поддържа се, че в случая течението на давността е било спряно, считано до 16.11.2020 г., когато е получен отказа на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение по претенцията на ищеца във връзка със събитието от 16.12.2019 г. Настоящият състав наМ., че упражненото от ответника възражение за давност е неоснователно, тъй като действително за периода от 18.12.2019 г. /момента на уведомяване на застрахователя за събитието/ до 18.06.2020 г. изтичане на срока по чл. 108, ал. 3 КЗ за произнасяне от застрахователя по претенцията за плащане на застрахователно обезщетение давността по уредена в чл. 378, ал. 1 КЗ е спряла да тече. Считано от 19.06.2020 г. давността относно вземането за застрахователно обезщетение произтичащо от събитието реализирало се на 16- 17.12.2019 г. е започнала отново да тече, като за размера заявен с увеличената част от иска тя е прекъсната, считано от 03.02.2023 г., когато ищеца е формулирал искането си за присъждането й на основание чл. 405 КЗ, чрез увеличение на размера на този иск. Това е станало преди изтичането на специалния 3-годишен давностен срок уреден в чл.. 378, ал. 1 КЗ. ІІ. Относно предявения за разглеждане иск при квалификацията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи на застрахования и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата върху застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично задължение по смисъла на посочената законова разпоредба. Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 55 от приложимите към полицата общи условия. В съдържанието й е предвидено, че изплащането на застрахователното обезщетение или писмото уведомление за мотивиран отказ да се изплати такова се извършва в срок до 15 работни дни, считано от представянето на всички изискани доказателства, съответно за застраховки на големи рискове – срокът за произнасяне е до 6 месеца от датата на представяне на всички изискани доказателства. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответния застраховател изпада в положение на забава в плащането на главното задължение за застрахователно обезщетение от 1 520 725, 03 лв. след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване. В случая с оглед това, че предмет на застраховане е голям риск приложимият срок е 6 месеца, считано от датата на предоставяне на всички изискани от застрахователя доказателства по щетата. Уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие е станало най-късно на 18.12.2019 г., като доколкото по делото няма данни от застрахователя да са правени постъпки за допълнително изискване на доказателства след този момент, то предвидения в общите условия срок от 6 месеца за приключване разглеждането и произнасянето по преписката, съответно изплащането/или отказа да се плати застрахователно обезщетение на застрахованото лице е изтекъл на 18.06.2020 г. Следователно претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава, която се търси за периода от 16.11.2020 г. до 09.05.2021 г. обхваща период на допуснато от застрахователя закъснение в плащане на главното му задължение за застрахователно обезщетение възлизащо в размер на сумата от 1 520 725, 03 лв., предвид което в периода на това закъснение същия е отговорен за заплащане на обезщетение за забава в размера на законната лихва. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК законната лихва за периода от 16.11.2020 г. до 09.05.2021 г. върху лихвоносното вземане в размер на 1 520 725, 03 лв. възлиза на сумата от 73 924, 14 лв. Своевременно от ответното дружество за размера на увеличената по реда на чл. 214 ГПК увеличена част на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е упражнено възражение за погасителна давност, като е направено позоваване, че приложение наМ. специалното правило на чл. 378, ал. 1 КЗ, а именно, че правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая с оглед началния момент на заявеното вземане за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което се начислява ежедневно върху просроченото главно вземане за застрахователно обезщетение, уредената в чл. 378, ал. 1 КЗ тригодишна погасителна давност не е изтекла към момента на упражняване на молбата по чл. 214 ГПК за увеличаване на предявения иск за обезщетение за забава, което процесуално действие е извършено по делото на 03.02.2023 г. и е довело до прекъсване на течащата давност – чл. 116, буква „б“ ЗЗД, съответно същата не е изтекла. Въведеното от ищеца искане за присъждане на законна лихва върху главното вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, като последица от позитивно решение по предявения в негова защита осъдителен иск, трябва да бъде съобразена с факта на извършеното увеличение на този иск от ищеца, като относно сумата от 1 230 700, 00 лв. законната лихва подлежи на присъждане, считано от 10.05.2021 г. /момента на подаване на ИМ в съда/, съответно относно сумата от 290 025, 03 лв. законната лихва трябва да се присъди, считано от 03.02.2023 г., когато е депозирана молбата за увеличаване на главната претенция. Очертаното вземане за законна лихва се дължи все до окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение. По отговорността на страните за разноските реализирани в настоящото производство: При този изход на спора право на разноски се поражда и за двете страни по състоялия се съдебен процес. Относно разноските, направени от ищеца, съдът констатира, че същите възлизат в общ размер на 110 295, 86 лв. и съставляват такива за заплатена държавна такса по предявените и увеличени искове, депозит за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение. Последното се констатира да е било заплатено реално от ищеца на представляващия интересите му в производството адвокат Панайотов, като същото е фактурирано на части с фактури от 21.01.2021 г., 11.05.2021 г. и 28.06.2022 г., респективно платено на клиента на адвоката с платежни нареждания от 15.01.2021 г., 07.05.2021 г., 28.06.2022 г. и 06.04.2023 г. Общият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца се установява да възлиза на сумата от 43 461, 86 лв., като този размер е с начислен ДДС. С оглед защитавания в производството материален интерес, съответно като взе предвид високата права и фактическа сложност на спора, настоящата инстанция наМ., че не са налице предпоставки за прилагане на редукция по чл. 78, ал. 5 ГПК, каквато е поискана от ответника. Предвид така възприетите размери на разноските на ищеца, и съразмерно на уважената част от исковете му в негова полза подлежат на присъждане разноски в размер на сумата от 108 875, 66 лв. Съдът констатира, че разноските, които ответникът е доказал да е сторил по повод предприетата от него съдебна защита възлизат на сумата от 58 748, 52 лв. и са съсредоточени в заплащането на възнаграждения на вещи лица, възнаграждения за свидетели допуснати в режим на призоваване, такси за съдебни удостоверения и преписи от строителни книжа, както и заплатено адвокатско възнаграждение. Общият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца се установява да възлиза на сумата от 48 493, 52 лв., като този размер е с начислен ДДС. По това възнаграждение ищецът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като според настоящия състав същото е неоснователно, доколкото се касае за спор с висока правна и фактическа сложност, за чието разрешаване са ангажирани множество и разнородни по вид доказателства, направени са редица процесуални и материални възражения, проведени са седем съдебни заседания, като са привлечени за участие и няколко подпомагащи страни. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на ответника се следва репарирането на 756.68 лв. - съдебни разноски. По повод искане на една част от подпомагащите страни – Г. Г. К., „ЕСМ“ ЕООД и М. Х. Г., което е изразено чрез процесуалния им представител по делото – адвокат С. за присъждане на разноски в минимален размер на следващото се по НМРАВ адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид, че съгласно изричното процесуално правило на чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице-помагач не е легитиМ.но да получи репариране на направени от него разноски за участието му в исков процес /без значение, дали е привлечено или е встъпило в процеса/, а единствено може да отговаря за такива ако със своето процесуално действие ги е предизвикало. По тези съображения искането за присъждане на разноски направено от посочените подпомагащи страни се явява неоснователно. Така мотивиран, Софийски градски съд