Решение № 658 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК. Образувано е по искова молба на М. С. А. срещу „Т.С.“ ЕАД, „С.в.“ АД и С.о., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира от отв. „Т.С.“ ЕАД сумата общо 28 756,33 лв. – заплатени от ищеца поради грешка суми за погасяване на задължения на В.П.Г. по изп. дела № 1236/2021 г. -8496,97 лв., № 1286/2018 г.-7293,39 лв., № 2530/2023 г.-7083,80 лв., всички по описа на ЧСИ Х.-Д. и за погасяване на задължения В.П.Г. за периода 31.07.2022 г. – 31.07.2023 г.; от отв. „С.в.“ АД сумата от 604,59 лв. – заплатена от ищеца поради грешка сума за погасяване на задължения на В.П.Г. по споразумителен протокол № СВ2378/30.04.2024 г., и от отв. С.о. - 1225,55 лв. – заплатена от ищеца към МДТ „И.“ поради грешка за погасяване на задължения на В.П.Г.. Твърди се, че С.о. – район И., е издала удостоверение за наследници на В.П.Г., според което ищецът се явява наследник по закон на починалата и въз основа на което с Нотариален акт № 74, том I, рег. № 1896, дело № 65/2024 г. на нотариус Л.С., рег. № ••• в регистъра на НК, той бил признат за собственик по наследство на жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••. Твърди, че освен посоченото жилище, в наследството били включени множество парични задължения, които започнал да погасява непосредствено след приемане на наследството, по-конкретно заплатил задълженията с титуляр В.П.Г.: на „С.в.“ АД сумата от 604,59 г. по споразумителен протокол № СВ2378/30.04.2024 г.; на С.о. – район И. сумата от 1 225,55 лв. и на „Т.С.“ ЕАД, чрез ЧСИ, сумата в общ размер на 28 756,33 лв., от които 8496,97 лв. по изп. дело № 1236/2021 г., 7293,39 лв. по изп. дело № 1286/2018 г. и 7083,80 лв. по изп. дело № 2530/2023 г. с взискател „Т.С.“ ЕАД; 5882,17 лв. за погасяване на задължения запериода 31.07.2022 г. – 31.07.2023 г. Твърди, че с писмо от СО-район И. бил уведомен, че в издаденото удостоверение за наследници е допусната техническа грешка и той не попада сред кръга на наследниците по закон, а издаденото удостоверение било анулирано. Твърди, че доверявайки се на издадения му официален документ, се легитимирал като наследник и като такъв погасил задълженията на наследодателя си. Поддържа, че за него не е имало съмнение, че е наследник по закон и не е предполагал, че в издаденото му удостоверение може да е допусната подобна техническа грешка. След анулирането на удостоверението за наследници, ищецът загубил качеството си на наследник, респ. и правата върху наследеното жилище, въпреки погасяването на задълженията на починалата В.П.Г.. Твърди, че е заплатил задълженията й, мислейки, че е неин наследник по закон. Платените задължения смятал за свои като универсален правоприемник на починалата, но след анулиране на удостоверението за наследници разбрал, че никога не е бил такъв и е погасил чужд дълг. Смята, че плащането е извършено поради грешка и ответниците се обогатили неоснователно за негова сметка. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от отв. „Т.С.“ ЕАД, който оспорва предвения иск като недопустим с довод, че пасивно легитимирани да отговарят по него са наследниците на В.П.Г., тъй като ищецът встъпвал в правата на удовлетоврения кредитор и имал право на регрес срещу наследниците. Излага доводи, че всяко трето лице може да изпълни парично задължение и ако изпълни чуждо задължение има правен интерес да встъпи в правата на удовлеторения кредитор. Оспорва твърдението, че се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като твърди, че е получил изпълнение по същестуващо задължение. Твърди, че няма данни ищецът, в качеството на наследник на длъжника, да е бил конституиран като страна по изпълнителните дела, поради което нямало започнало принудително изпълнение срещу него, а последният доброволно заплатил съответните суми и предвид основанието, на което били извършени плащанията, било налице хипотезата на чл. 74 от ЗЗД. Твърди, че поради пълното погасяване на задълженяита по изпълнителните дела, наложените обезпечителни мерки, вкл. възбрана върху недвижимия имот, находящ се в •••••••••••••, били вдигнати. В тази връзка излага доводи, че дори да се приеме, че е налице грешка, то ищецът се е суброгирал в правата на кредитора. Отделно от това, част от платените от ищеца суми по изпълнителните дела били отнесени за погасяване на дължими към ЧСИ такси. Оспорва платените от ищеца суми на каса да са били извършени поради грешка. Отделно от това нямало доказателства за издадено ново удостоверение за наследници, което да е влязло в сила. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от отв. „С.в.“ АД, чрез юрк. Т.Ч., с който оспорва предявения иск. Признава, че ищецът е заплатил сумата от 604,56 лв. по посочения споразумителен протокол, но поддържа, че ответникът не дължи връщане на посочената сума, тъй като при сключването му ищецът се е легитимирал като наследник на титуляра на партидата – В.П.Г., а приложеното към исковата молба писмо от СО-район И. съдържало изявление за евентуално анулиране в бъдеще на издаденото удостоверение за наследници и не било ясно дали това е извършено. Освен това към 09.05.2025 г. ищецът бил вписан в Имотния регистър като собственик на имота, поради което за третите лица имотът бил негов и като такъв, съгласно Общите условия на ответника, именно ищецът бил задължен да заплаща цената на предоставените в имота ВиК услуги. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Ответникът С.о. оспорва искова молба със съображения, че удостоверението издадено от С.о. отразява вярно обстоятелствата и е издадено в съответствие със съдебната практика и приложимия материален закон за наследственото правоотношение. Счита, че с оглед липсата на други наследници по закон на лицето В.Г., считано от 02.02.2024 г. качеството кредитор и длъжник се слива, във връзка с публичните задължения. Намира, че не е налице фактическият състав по чл. 56 от ЗЗД с подробни правни доводи. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът представя Удостоверение за наследници изх. №200/08.02.2024 г., издадено от С.о., район „И.“, от чието предметно съдържание се установява, че длъжностното лице при СО удостоверява въз основа на данните от регистъра на населението, че В.П.Г., с ЕГН:••••••••••, разведена, е починала на 02.02.2024 г., за което е съставен Акт за смърт №55/03.02.2024 г., а след смъртта си е оставила наследници по закон с пореден №1 - И.Л.Г. – син, починал на 09.01.2023 г., след него е вписан подномер №1.1 - Л.И.Г.-неомъжена, без деца – дъщеря, починала на 18.01.2023 г., и след нея с подномер на номера на Л.И.Г. с №1.1.1 е вписан ищеца М. С. А. – „брат“. Според Удостоверение за наследници изх. №392/12.03.2024 г., издадено от С.о., район „И.“ на П.М.Г., починал на 25.10.1984 г., същият след смъртта си е оставил наследници по закон, като е вписано с пореден №1 В.П.Г. – дъщеря, починала на 02.02.2024 г., с №1.1. е вписан И.Л.Г. – син, починал на 09.01.2023 г., с №1.1.1. е вписана Л.И.Г., починала на 18.01.2023 г., и с №1.1.1.1 е вписан ищеца М. С. А. - „брат/едноутробен“. Видно от Писмо с изх. №РИВ24-ГР94-434/11.04.2024 г. на Кмета на р-н „И.“ ищецът е уведомен, че горепосочените удостоверения ще бъдат анулирани поради техническа грешка, доколкото ищецът не попада в кръга на наследниците. Ищецът представя Удостоверение за наследници изх. №РСЛ23-УГ01- 627/23.01.2023 г. на И.Л.Г., починал на 09.01.2023 г., според което негови наследници по закон са Л.И.Г. – дъщеря, починала на 18.01.2023 г. и вписана под №1, а с пореден №1.1. е вписан ищеца– „брат едноутробен“. Ищецът представя Нотариален акт №74, т. I, рег. №1896, дело №65/2024 г. на Нотариус с рег. №••• на НК, съгласно който по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК той е признат за собственик по наследство на ап. №18, находящ се в •••••••••••. Това е сторено на 12.04.2024 г., а според удостовереното от нотариуса при съставянето на акта са представени издадените по-рано Удостоверение за наследници изх. №200/08.02.2024 г. В.П.Г.; Удостоверение за наследници изх. №392/12.03.2024 г. на П.М.Г.; Удостоверение за наследници изх. №РСЛ23-УГ01-627/23.01.2023 г. на И.Л.Г.; както и на М.П.Г. и Л.И.Г.. Не се спори, че между ищеца М. С. А. и В.П.Г. не съществува наследствено правоотношение. Ищецът е едноутробен брат на Л.И.Г., с която имат един общ родител – майка, но са от различни бащи. Л.Г. е внучка на В.Г.. Л.Г. и баща й са починали преди В.Г.. И.Г. е починал на 09.01.2023 г. и по реда на чл. 5 от ЗН и сл. е наследен от единственото си дете – Л.И.Г.. Починала на 18.01.2023 г., Л.Г. е оставила наследници по закон – неината баба В.П.Г. и ищецът като едноутробен брат. Наследството на Л.Г. няма общо с наследството на В.Г., доколкото бабата е починала последна. Родствената връзка на ищеца с Л.Г., а именно, че е неин едноутробен, а не еднокръвен брат, е обстоятелство, което е вписано изрично в известните на ищеца удостоверения, които е представил на нотариуса, освен в Удостоверение за наследници изх. №200/08.02.2024 г. на В.П.Г.. Според чл. 12, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, в удостоверението наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона „Съпруг/родство‘ се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници. Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че във всички издадени от С.о., район „И.“ удостоверения за наследници, в т.ч. и в Удостоверение за наследници изх. №РСЛ23-УГ01-627 от 23.01.2023 г. на И.Л.Г., което е отпреди преди смъртта на В.П.Г., длъжностното лице е вписало обстоятелствата относно М. С. А. вярно и в съответствие с установения ред, а именно ищецът във всички удостоверения е вписан с подномер, а не пореден номер, в качеството му на наследник на установените наследници на починалото лице, респ. като наследник само на Л.И.Г.. Ищецът представя Постановление от 25.04.2024 г. на прокурор от СРП в подкрепа на тезата си, като от същото е видно, че той е уведомил органите на МВР за смъртта на В.Г., доколкото се е грижел за нея и сам е съобщил, че нямала близки роднини. Съдът счита, че грешка няма в представите на ищеца за това има ли родство с починалото лице, но не само – грешка няма и в правото, доколкото удостоверенията са издадени, съобразно реда, предвиден в Наредбата. Незнанието на закона не извинява – чл. 5, ал. 5 от КРБ. Плащането предпоставя грешка по отношение съществуването на дълга, а не по отношение на съпътстващи плащането условия. Разпоредбата на чл. 56 от ЗЗД предполага плащане на чужд дълг и липса на правоотношение между платеца и възползвалото се от плащането лице, но в конкретния случай плащането не е сторено поради извинителна грешка. Налице е неоснователно разместване на блага по смисъла на чл. 59 от ЗЗД при условието на спестяване на средства за сметка на имуществото на друго лице, поради което съответната искова претенция следва да бъде насочена не към кредиторите, а към наследниците на починалото лице -действителни длъжници. Освен това, при анализ и преценка в темпорално отношение на събраните писмени доказателства съдът приема, че сторените плащания от ищеца са били в защита на правото на собственост, което му е признато, съответно са били в негов, собствен, формално легитимен интерес по силата на нот.акт. Ето защо съдът намира така предявените искове за неоснователни, а като такива подлежат на отхвърляне. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответниците„Т.С.“ ЕАД и „С.в.“ АД, които са заявили по реда на чл. 81 от ГПК съдебни разноски по 100 лв. -възнаграждение на юрисконсулт, определено от Съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Мотивиран от изложеното, съдът