Решение № 1543 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 484/2025 г.

Производството е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР и чл.19,ал.2 от ЗИНЗС. Образувано е по жалба на В. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Попово, обл. Търговище, [улица], ет. 1, ап. 3, подадена чрез адвокат Д. М. от АК – София, със съдебен адрес: гр. Костинброд, [улица], против Заповед № Л-1019/ 07.10.2025г., на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново - комисар П. Л., адрес: гр. Велико Търново, [улица], ет. 3, с която за две едновременно установени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съставляващи небрежност в служебната дейност по чл.199, ал.1, т.3 ,пр.първо от ЗМВР, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР на В. Н. В. – „младши инспектор“ и „Надзирател II-ра степен“ в арест – Разград, към районна служба “ИН“ – Разград III-та категория при ОСИН – Велико Търново, е наложено едно общо наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В жалбата като основания се навеждат съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като не съдържа като реквизити – мястото на извършване на нарушението и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Навежда се, че в Заповедта е посочено като правно основание чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, но в акта не е конкретизирана хипотезата на конкретното неизпълнение. Излага се становище, че в заповедта липсват конкретни мотиви на органа относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които нарушението е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата, с което не са спазени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Навежда се, че е налице бланкетно изброяване на реквизитите по чл.206 от ЗМВР, без същите да бъдат отнесени към конкретиката на случая, което обосновава съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се становище, че дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ не е изпълнил задължението си по чл.206, ал.4 от ЗМВР, тъй като не е събрал доказателство, посочено от служителя в обяснение № 2789/29.08.2025г., както и че не е обсъдил дадените от служителя обяснения в тази насока. Навежда се нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и излага твърдение, че на посочения ден в оспорената заповед, за него е било първо дежурство в качеството му на дежурен по арест и за първи път е провеждал свиждане в качеството си на такъв, като са били налице като негови преки ръководители командир на отделение и мл. инструктор по охраната, които е следвало да го проконтролират. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Д. М. от АК – София, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Допълнително навежда, че видно от приложения списък на служителите, запознати със заповедта на министъра от 2022г., оспорващият В. не е сред тях. Излага се становище, че оспорващият е следвало да бъде инструктиран отделно. Навежда, че не е безспорно установено по делото, че приетото кафе е в кутия или в стъклен буркан и, доколкото за кафе в стъклен буркан няма забрана, дисциплинарното обвинение в тази част се явява недоказано. Навежда, че удължаването на срока на проверката е следвало да стане със заповед, за което е следвало оспорващият да бъде уведомен. Излага становище, че в оспорената заповед липсват мотиви относно изборът на ДНО да наложи наказанието „писмено предупреждение“ вместо „мъмрене“. Навежда се, че не са обсъдени дадените от оспорващия обяснения от 22.06.2025г., както и тези от 29.08.2025г. Представя писмени бележки, както и допълнителни такива с вх. № 2126/01.07.2026г., в които излага като допълнителни доводи, че по делото не се установи оспорващият да е запознат със заповедта на министъра срещу подпис, както и с инструкцията на поста за свиждане. Навежда се, че по делото не са ангажирани доказателства от колко време оспорващият е бил на този пост в качеството си на дежурен по арест. Моли се жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново, в съдебно заседание се представлява от ст. юрисконсулт Х. О., който счита жалбата за неоснователна. Излага становище за наличието на реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК и за мотивираност на оспорената заповед. По отношение възражението на процесуалния представител на оспорващия за незапознаването на последния със заповедта на министъра намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че този акт е публично достъпен, както и че в хода на самата дейност служителите са изпитвани по отношение на актовете, които се прилагат в дейността. Навежда, че служителят В. е преминал освен първоначалната пенитенциална подготовка в учебния център в Плевен, но и последващо обучение, съгласно представеното удостоверение от 2024г. и, че дори в посочения в заповедта ден да е било първо дежурство за В., той е бил запознат с това какви са били неговите задължения. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва фактическата обстановка по оспорената заповед. Навежда, че от страна на ДНО, при определяне на наказанието, което да се наложи, е отчетено обстоятелството, че В. е млад служител. Представя писмени бележки с вх. № 2110/29.06.2026г., в които излага подробни доводи, обосноваващи липса на сочените в жалбата пороци на дисциплинарното производство. По делото е представен и Писмен отговор с вх. № 375/06.02.2026г. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение от 500 евро. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения по делото акт за встъпване в длъжност от 02.11.2023г. /стр.50/ и Заповед № Л-4434/20.10.2023г. на Главния директор на ГД „ИН“ при МП В. Н. В. изпълнява длъжността стажант „Надзирател II-ра степен“ в арест – Разград, към районна служба“ИН“ – Разград III-та категория при ОСИН – Велико Търново /стр.122/. Със Заповед № Л-2134/2 от 21.05.2024г. на Главния директор на ГД „ИН“ при МП В. Н. В. е назначен на длъжност „младши инспектор“ и „Надзирател II-ра степен“ в арест – Разград, към районна служба “ИН“ – Разград III-та категория при ОСИН – Велико Търново /стр.121/. На 13.06.2025г. до Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново е изпратена Докладна записка от Началника на РС „ИН“ гр.Разград - гл. инспектор Я. Я.. Със същата до Началника на ОС „ИН“ гр. Велико Търново са предоставени данни за извършени дисциплинарни нарушения на 09.06.2025г. от младши инспектор В. Н. В. при провеждане на свиждане на задържаните лица О. З. Р. и Г. С. Н.. Докладната записка е постъпила в ОС „ИН“гр.Велико Търново на 13.06.2025г. и е с вх. № 2356. Въз основа на така постъпилата докладна записка на 17.07.2025г. Началникът на ОС „ИН“ гр.Велико Търново е издал Заповед № Л-760/17.07.2025г., с която е наредил да се извърши проверка на предварителните данни, съдържащи се в докладната записка. Със същата заповед е назначена дисциплинарно разследваща комисия и е определен съставът на последната. Заповедта е връчена на оспорващия В. на 23.07.2025г. В изпълнение на указания, дадени с писмо с рег. № ИЗ-2515/21.07.2025г., от В. Н. В. са изискани обяснения. На 24.06.2025г. оспорващият В. е дал писмени обяснения с вх. № 2504/24.06.2025г., във връзка със Заповед № Л-760/17.07.2025г. и докладна записка с вх. № 2356/13.06.2025г. Изискани са били обяснения и от мл. инспектор С. Х. Н., като последният е дал писмени такива с вх. № 2432/18.06.2025г. /стр.40/. В обясненията си Н. е посочил, че на 09.06.2025г. по време на свиждането на задържаното лице О. З. Р. дежурният по арест В. Н. В. е приел предмети, които са позволени да се купуват само от лавка, а именно една кутия /метална/ нес кафе, една кутия сладолед, 1 бр. диня. В обясненията си Н. е посочил, че е уведомил В., че посочените вещи се закупуват само от лавка, но последният му е наредил да ги впише в разписката и да ги вземе. На 18.08.2025г. дисциплинарно разследващата комисия е изпратила до Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново обобщена справка за резултатите от извършената проверка с вх. рег. № ВИЗХХ-2539/18.08.2025г., ведно с материалите събрани в хода на проверката. В справката е изложено и становище на ДРК за осъществени от В. Н. В. дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС на 09.06.2025г., при проведени свиждания със задържаните лица О. З. Р. и Г. С. Н.. В справката ДРК е направила предложение за налагане на наказания „Порицание“ за срок от шест месеца до една година, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. „второ“ и т. 15 от ЗМВР. На 28.08.2025г. от страна на председателя на ДРК до оспорващия В. е отправена покана с рег. № 113-2959 за запознаване с писмената справка и материалите към нея, с възможност за даване на допълнителни обяснения. Поканата е връчена на В. на 28.08.2025г./стр.51/. Във връзка с така връчената покана на 29.08.2025г. В. е депозирал писмени обяснения с рег. № 2789 /стр.52/. На 07.10.2025г. от страна на Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново до оспорващия В. е отправена покана за изслушване и даване на писмени обяснения с рег.№113-3068. Поканата е връчена на В. на 07.10.2025г. На същата дата на В. е връчена и покана с рег. № 113-3069/07.10.2025г. за запознаване с резултатите от воденото срещу него дисциплинарно производство. На 07.10.2025г. Началникът на ОС „ИН“ гр.Велико Търново –комисар П. Л., е издал оспорената Заповед № Л-1019/07.10.2025г., с която за две едновременно установени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съставляващи небрежност в служебната дейност по чл.199, ал.1, т.3, пр.първо от ЗМВР, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР на В. Н. В. - „младши инспектор“ и „Надзирател II-ра степен“ в арест – Разград, към районна служба“ИН“ – Разград III-та категория при ОСИН – Велико Търново, е наложено едно общо наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В заповедта като фактически и правни основания Дисциплинарно-наказващият орган е изложил следните мотиви: По отношение на първото деяние, за което е наказан оспорващият В. Н. В., от обективна страна ДНО е приел следното: На 09.06.2025 г. от 13:10ч., при проведено свиждане със задържания О. Р. З., младши инспектор В. Н. В. – Надзирател II степен в арест Разград към РСИН Велико Търново при ОСИН – В. Търново, като част от наряд е допуснал неизпълнение на Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени места задържаните под стража, като по време на свиждане е приел неразрешена вещ – един брой буркан /стъклен/, като също така е приел и вещи в нарушение на реда за тяхното получаване – кафе, в нарушение на I т.7, буква „б“ от Заповедта, приел е 1 кутия сладолед и сирене 100 гр., в нарушение на раздел. II, т.З, като последните са от категорията на продуктите, които е следвало да се закупят от лавката или от служител на ареста. Така описаното от обективна страна деяние на В. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, което представлява небрежност в служебната дейност по чл. 199, ал.1 , т.З от ЗМВР. Прието е, че е налице виновно поведение на служителя – под формата на непредпазливост – небрежност. При определянето на вида на наказанието, съгласно чл.197, ал.2 от ЗМВР ДНО, след като е отчел, че младши инспектор В. Н. В. е извършил нарушението за първи път, както и че е млад служител, съгласно кадровото му досие, следва да му бъде наложено по-леко наказание от така предложеното от ДРК „Порицание“, а именно „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. По отношение на второто деяние, за което е наказан оспорващият В. Н. В., от обективна страна ДНО е приел следното: На 09.06.2025 г. от 15:00 ч., при проведено свиждане с Г. С. Н., младши инспектор В. Н. В. – Надзирател II степен в арест Разград към РСИН Разград при ОСИН – В. Търново, е допуснал дисциплинарно нарушение – неизпълнение на Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени места задържаните под стража, като е приел неразрешени вещи – 3 броя еклери, като е приел и вещи в нарушение на реда за тяхното получаване – 100 гр. „Нескафе“, безалкохолни напитки - „Кока Кола“ – 2 л. и „Фанта“ – 1,5л, в нарушение на I, т.7, буква „б“. от Заповедта. Така описаното от обективна страна деяние на В. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, което представлява небрежност в служебната дейност по чл. 199, ал.1 , т.З от ЗМВР. Прието е, че е налице виновно поведение на служителя – под формата на непредпазливост – небрежност. В заповедта на стр.4 от същата /стр.46 от делото/ органът е посочил, че приемането на неразрешените вещи и на тези със специален режим на получаване от страна на младши инспектор В. Н. В. – Надзирател II степен е извършено в ареста в Разград към РСИН Разград при ОСИН – В. Търново. При определянето на вида на наказанието, съгласно чл.197, ал.2 от ЗМВР ДНО, след като е отчел, че младши инспектор В. Н. В. е извършил нарушението за първи път, както и че е млад служител, съгласно кадровото му досие, следва да му бъде наложено по-леко наказание от така предложеното от ДРК „Порицание“, а именно „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Съгласно нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР за така едновременно установените две дисциплинарни нарушения ДНО е определил едно общо наказание „писмено предупреждение“. При преценката относно срока на наказанието ДНО, след като е отчел, че младши инспектор В. Н. В. не е наказван дисциплинарно, както и, че е млад служител – с професионален опит по-малко от 2 години, е приел, че наказанието следва да бъде наложено в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР. В Заповедта на стр.3 от същата – обратна страна /стр.44 по делото/ са изброени всички писмени доказателства, въз основа на които заповедта се издава. Дадените от В. обяснения пред ДНО с рег. № 2789/29.08.2025г. са коментирани на стр.4 от заповедта /стр.46 от делото/, като по тях са изложени мотиви. Заповед № Л-1019/07.10.2025г. е издадена на основание чл. 16а, ал. 2, т. 1, т. 3 и т.5 от ЗИНЗС, вр. чл. 19, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗИНЗС, чл. 194, ал. 2, т.1 от ЗМВР , вр. чл. 195, ал.1 от ЗМВР, чл. 197, ал.1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 199, ал.1, т.З, предл. първо, вр. чл. 199, ал. 2 ЗМВР, чл. 195, ал. 1 ЗМВР и чл. 206, ал.1-4 от ЗМВР. Същата е издадена от Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново – комисар П. Л.. Видно от приложената по делото Заповед № ЧР-05-398/26.11.2024г. на Министъра на правосъдието гл. инспектор П. А. Л. е преназначен на длъжността Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Велико Търново и заема длъжността от 26.11.2025г. Заповед № Л-1019/ 07.10.2025г. на Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново е връчена лично на В. Н. В. на 07.10.2025г. /стр.71/. Жалбата на В. Н. В. срещу законосъобразността на посочената Заповед е подадена в Административен съд – Търговище на 15.10.2025г. и е с вх. № 2716/15.10.2025г. От приложения по делото с преписката Протокол за проведен инструктаж на служителите от надзорно-охранителния състав в арест в гр.Разград по делото се установява че на 09.06.2025г. в 8.15ч на служителя В. В. е проведен инструктаж. Видно от т.4.3 от протокола служителят е запознат с постъпилите нови заповеди. Видно приложената по делото с преписката /на стр.31/ разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице, в същата като приети на 09.06.2025г. вещи за задържания О. Р. З. са описани и посочените в оспорената заповед вещи: 1бр. нес-кафе 500гр., 1 кутия сладолед и сирене 100гр. Разписката е попълнена от надзирателя в сектор арести -С. Х. Н., но подписана като проверил пратката и предал на задържания от служителят В. В.. Видно приложената по делото с преписката /на стр.32/ разписка за приети на 09.06.2025г и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице, в същата като приети вещи за задържания Г. С. Н. са описани и посочените в оспорената заповед вещи- 3 броя еклери, 100 гр. „Нес-кафе“, безалкохолни напитки - „Кока Кола“ - 2 л. и „Фанта“ - 1,5л. Разписката е попълнена от оспорващия В. В., и подписана от същия като проверил пратката и предал на задържания. Видно от съдържанието на представения по делото Протокол за преглед на записи от системата за видеонаблюдение в ареста в гр.Разград, по т.1 се установява, че в 13:03 ч. мл. инспектор В. В., държейки кутия със сладолед, преглежда списъка с разрешени вещи и предмети, поставен на стената, като продължава приемането на останалите вещи. Видно от т.2 от същия Протокол в 14:51ч. мл. инспектор В. В. преглежда списъка на разрешени вещи на стената, а в 14:57ч. взима от първата посетителка на задържаното лице Г. Н. 1 кутия/буркан, като не се различава опаковката „Нес-кафе“ 0.100гр. От представения по делото месечен график за дежурствата надзорно-охранителния състав в арест в гр.Разград, за месец юни на 2025г. по делото се доказва, че мл. инспектор В. В. е положил дневно дежурство не само на 09.06.2025г., но и на 08.06.2025г. /стр.124-обратна страна/. Видно от приложения по делото списък на лицата запознати със Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022г. мл. инспектор В. В. не фигурира между тях. Посоченият списък обаче не е относим към 09.06.2025г., а към 2022г., видно от датите в списъка, а към който момент служителят В. все още не е част от състава на лицата, работещи в арест гр.Разград. Първоначалното постъпване на В., като стажант на длъжност стажант „Надзирател II-ра степен“ в арест – Разград, е от 02.11.2023г., видно от приложения по делото акт за встъпване на В. от същата дата /стр.50/. От представения по делото сертификат № 5134/26.04.2024г., издаден от ГД „ИН“ по делото се установява, че мл. инспектор В. Н. В. е завършил в периода 15.01.2024г. -24.04.2024г. обучение по първоначална пенитенциарна подготовка и е придобил квалификация пенитенциарен служител /служител в затвор, арест или пробационна служба/. От приложената по делото докладна записка с рег. № 1792/05.06.2025. е видно, че същата е изпратена от Командира на отделение РС „ИН“ гр.Разград до Началника на РС „ИН“ гр.Разград с данни за непристойно поведение на мл. инспектор В. В., проявено в дните 12.05.2025г., 29.05.2025г. и 05.06.2025г. /стр.73 от делото/. Посочената докладна записка е била препратена от Началника на РС „ИН“ гр.Разград до Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново с писмо с изх. рег. №1793/05.06.2025г. /стр.72 от делото/. От показанията на разпитания свидетел К. Г., по делото се установява, че в провеждания инструктаж преди смяната на дежурствата в ареста се извършва запознаване и препитване за задълженията на дежурния по арест. В показанията си свидетелят сочи, че списъкът за разрешени и забранени вещи при свиждане, по който работят е поставен, както в помещението за свиждане на първия етаж, така и в дежурната стая на четвъртия етаж. По същия начин свидетелят сочи, че е поставена и заповедта на министъра, с която е утвърден този списък, като в помещението за свиждане я има поставена на две места. На поставен от оспорващия въпрос свидетелят Г. е категоричен в показанията си, че на стената в помещенията няма как да стои стара заповед, тъй като при всяка промяна списъкът с разрешени и неразрешени вещи, по който работят, се сменя при всяка промяна в него. В показанията си свидетелят разясни, че по време на свиждане на задържаните в ареста екипът е дежурен по арест и разводач, като вещите се приемат от дежурния по арест, а разводачът съставя само разписката за приетите вещи. Свидетелят е категоричен, че дежурният по арест, като по-висшестоящ, е служителят, който решава кои вещи ще се приемат и се подписва на приел. От показанията на разпитания свидетел С. Н. по делото се установява, че задължително преди застъпване на дежурство се провежда инструктаж, на който се разясняват конкретно действащите заповеди и актове, във връзка със задълженията на надзирателите. В показанията си свидетелят разяснява, че по време на свиждане на задържаните лица дежурният по арест е този който проверява и приема вещите, той е началникът на смяната и се случва това което той разпореди. В показанията си свидетелят сочи, че служителите първоначално преминават през двумесечно обучение, като отделно полагат стаж в ареста, през който допълнително се запознават със задълженията си. Свидетелят сочи в показанията си, че е налице поставен списък с разрешените и неразрешените вещи в помещението, където се провежда свиждането и в дежурната стая, и винаги служителят, който провежда свиждането, може да погледне списъка. На поставен от съда въпрос свидетелят посочи, като неразрешени вещи – газирани напитки, сладолед, диня, пъпеш, сирене, което не е вакуумирано, кафе. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения: Жалбата е подадена при спазване на законовия 14-дневен срок за обжалване, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.211 от ЗМВР, във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗП. По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: В заповедта конкретно е посочено, че описаните в нея две дисциплинарни нарушения се изразяват в неизпълнение от страна на наказаното лице на Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени места задържаните под стража, като са приети неразрешени вещи, както и вещи в нарушение на реда за тяхното получаване. Вещите са конкретно описани, като са посочени конкретно и нарушените точки от заповедта – Раздел I, т.7, буква „б“ и Раздел II, т.З. С оглед изложеното съдът приема, че в заповедта в достатъчно ясна степен е описана приложената от органа хипотеза по чл.194, ал.2, т.1 от ЗВМР и възраженията на оспорващия в тази насока са неоснователни. В заповедта ясно е посочено мястото на извършване на дисциплинарните нарушения, които се вменяват на В.. На стр.4 от Заповедта /стр.46 от делото/ ДНО е посочил, че приемането на неразрешените вещи и тези със специален режим на получаване, от страна на младши инспектор В. Н. В. – Надзирател II степен, е в арест – Разград към РСИН – Разград при ОСИН – В. Търново. В заповедта ясно е посочена и за двете дисциплинарни нарушения и формата на вината, а именно, че същата се изразява под формата на непредпазливост – небрежност. В заповедта са описани в пълнота писмените доказателства, въз основа на които органът е изградил фактическите си и правни изводи. На стр.3 от същата – обратна страна /стр.44 по делото/, са изброени всички писмени доказателства, въз основа на които заповедта се издава, а на стр.4 от заповедта /стр.46 от делото/ от страна на ДНО са обсъдени и дадените от В. обяснения пред ДНО с рег. № 2789/29.08.2025г., като по тях са изложени мотиви. По изложените съображения, съдът приема възраженията на оспорващия за липса на посочените реквизити, за неоснователни, както и тези в насока липса на мотиви. Оспорената Заповед съдържа подробно описание, на фактическите основания за нейното издаване, касаещи елементите от обективна страна от състава на описаните в нея дисциплинарни нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Изложени са фактическите основания на органа и относно преценката му относно формата на вината и тежестта на нарушението, като при налагане на наказанието е извършена и цялостна преценка на поведението на В. Н. В.. В Заповедта ДНО е обсъдил всички събрани в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, и обяснения, като ДНО е изложил собствени мотиви, че приема, че така установените дисциплинарни нарушения, следва да се преквалифицират, като за тях се наложат по-леки наказания от така предложените от ДНО, поради обстоятелствата, че В. е млад служител и не е бил наказван. В оспореният акт се съдържат в пълнота и правните основания за неговото издаване. На основание гореизложеното съдът, приема оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, включително и при спазване на изискванията за съдържание по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Двумесечният срок по чл.195, ал.2 от ЗВМР се брои от датата на установяване на нарушението и самоличността на нарушителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗВМР „…Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган“. Материали по дисциплинарното производство са само тези документи, които са събрани от дисциплинарно-разследващия орган /ДРО/ след момента на откриване на дисциплинарното производство, като в случая последното следва да се счита за образувано с издаването на Заповед № Л-760/17.07.2025г. на Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново. Съгласно чл.207, ал.12 ДРО приключва дисциплинарното производство, като изготвя становище до органа за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, т.е. дисциплинарното производство следва да се приеме за приключило и материалите по него събрани едва след изготвянето на такова становище от ДРО. В конкретния случай, като момент на постъпване на материалите от дисциплинарното производство по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗМВР, следва да се счита моментът, в който при Началника на ОС „ИН“ гр.Велико Търново са постъпили изпратените до него обобщена справка на дисциплинарно-разследващата комисия с вх. рег. № ВИЗХХ-2539/18.08.2025г., ведно с материалите събрани в хода на проверката и това е 18.08.2025г. От посочената дата е започнал да тече 2-месечният срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 07.10.2026г. и заповедта се явява издадена в рамките на 2-месечния срок от откриване на нарушението. Деянията са извършени на 09.06.2025г. и двугодишният срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР също се явява спазен. По изложените съображения, съдът приема оспорената Заповед за издадена при спазване на сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР, във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило в рамките на 4м. –срок по чл.205, ал.6 от ЗМВР, от неговото образуване. В тази връзка удължаването на срока е при спазване на чл.205, ал.6 от ЗМВР, като законът не поставя изискване удължаването на срока да се извършва с нарочен акт. С оглед изложеното, съдът приема, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на чл.205, ал.6 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано въз основа на писмена заповед в която е определен дисциплинарно-разследващият орган, която е връчена на В.. За резултатите от разследването дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка. Последната, както и материалите по производството са надлежно предявени срещу подпис на В., с което са спазени изискванията на чл.205, ал.4 от ЗМВР. Преди издаването на оспорената Заповед оспорващият В. е бил поканен от ДНО с Покана с рег. №113-3068/07.10.2025г. да даде обяснения, като последният е депозирал такива с рег. № 4096/07.10.2025г. С оглед изложено налице е спазване и на чл.206, ал.1 от ЗМВР. По изложените съображения, съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство, завършило с оспорената Заповед, не са налице допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита, на участие и на информация на В., с оглед на което, съдът приема, че Заповедта е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното: Въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът приема за доказана, описаната в Заповедта фактическа обстановка по отношение и на двете деяния на В., квалифицирани като дисциплинарни нарушения в заповедта. По отношение на описаното от обективна страна деяние, като приемане на вещи на 09.06.2025г. в 13:10ч. от страна на мл. инспектор В., при проведеното свиждане със задържания О. Р. З., от представените по делото разписка за приети вещи /стр.31/ и протокол за преглед на записи от система за видеонаблюдение в арест гр. Разград, писмени обяснения на служителя С. Н., съдът намира за безспорно доказано по делото приемането от страна на В. на вещите – кафе, 1 кутия сладолед. Приемането на посочените вещи е при неспазване на реда за тяхното получаване, съгласно Раздел I, т.7, б. „а“ и Раздел II, т.3 от Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022г. на министъра на правосъдието и съставлява неизпълнение на последната. Дори и да се приеме за недоказано по делото приемането на веща – стъклен буркан, дисциплинарното обвинение в частта на приетите други вещи се явява доказано и е достатъчно като такова от обективна страна за квалифициране на деянието като дисциплинарно нарушение. По отношение на вината за посоченото деяние, съдът приема, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от съдържанието на разписката по делото, се доказва, че отговорността за приемането на вещите е била за В., като дори и той да не е бил запознат срещу подпис със Заповедта на министъра, същият е бил длъжен да знае кои от вещите не са разрешени за приемане. Последното, като задължение на В. изхожда, както от функциите на заеманата от него длъжност „надзирател“, така и от ръководната му позиция – дежурен по арест, предвид и обучението, което е преминал по пенитенциарна квалификация и предвид проведения му непосредствено преди дежурството му на 09.06.2025г. инструктаж. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че прилаганият от служителите по време на работа списък с разрешени и забранени вещи, както и заповедта на министъра, са били поставени на видно място в стаята, в която са се провеждали свижданията, и винаги е можело да бъде направена справка по тях, за вещите които са неразрешени за приемане. От представения по делото месечен график на дежурствата на служителите за м.юни на 2025г. по делото се доказа, че на 09.06.2025г. не е първото дежурство на В.. Видно от същия график В. е положил дневно дежурство и на 08.06.2025г. и възраженията на оспорващия в тази насока са неоснователни. На основание всичко гореизложено, съдът намира за доказано по делото, посочената от ДНО в заповедта форма на вина за В., а именно непредпазливост под формата на небрежност. Така описаното от обективна и субективна страна деяние на В. правилно е правно квалифицирано от ДНО в заповедта като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съставляващо неизпълнение на Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, което представлява небрежност в служебната дейност по чл. 199, ал.1 , т.З от ЗМВР. По отношение на описаното от обективна страна деяние като приемане на вещи на 09.06.2025г. в 15:00ч. от страна на В., при проведеното свиждане със задържания Г. С. Н., от представените по делото разписка за приети вещи /стр.32/ и протокол за преглед на записи от система за видеонаблюдение в арест гр.Разград, съдът намира за доказано по делото, приемането от страна на В. на вещите – 3 броя еклери, 100 гр. „Нескафе“, безалкохолни напитки - „Кока Кола“ – 2 л. и „Фанта“ – 1,5л. Приемането на посочените вещи при всички случаи съставлява неспазване на реда за тяхното получаване съгласно Раздел I, т.7, б. „а“ и Раздел II, т.3 от Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, което води до неизпълнение на последната. По отношение на вината за посоченото деяние съдът приема, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от съдържанието на разписката по делото се доказва, че отговорността за приемането на вещите е била изцяло за В., като подписал се за приел вещите. По делото е приложен и протокол от проведен инструктаж на В. преди дежурството му на 09.06.2025г., съгласно които той е инструктиран срещу подпис и съгласно т.4.3 от същия протокол, той следва да се счита за запознат със заповедите. Доказа се и проведено обучение на В. по първоначална пенитенциарна подготовка. Съдът намира за доказано по делото, посочената от ДНО в заповедта форма на вина за В. и за това деяние, а именно непредпазливост под формата на небрежност. Така описаното и доказаното от обективна и субективна страна второ деяние на В. правилно е правно квалифицирано от ДНО в заповедта, като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съставляващо неизпълнение на Заповед № ЛС - 04 - 267/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, което представлява небрежност в служебната дейност по чл. 199, ал.1 , т.З от ЗМВР. В конкретния случай установените деяния са две. Така описаните две отделни деяния на В. касаят приемането на повече от една вещ в нарушение на реда за тяхното получаване, като във втория случай вещите са 6 на брой. В тази връзка дори и да се приеме първото деяние за маловажно, второ не покрива признаците на маловажност, с оглед ръководната функция на В., като дежурен наряд надзирател и наличните по делото данни по докладна записка с рег. № 1792/05.06.2025. на Командира на отделение РС „ИН“ гр.Разград, за предходни проявления на В., касаещи непристойно негово поведение, които обстоятелства квалифицират второто деяние по хипотезата на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, за която се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. При наличието на две едновременно установени дисциплинарни нарушения, едното от които категорично неможе да се квалифицира като „маловажно“ по аргумент на чл.197, ал.3т.1 от ЗМВР, не е налице законово основание, при определяне на общото наказание, да се приложи чл.198 от ЗМВР и същото да се определи по вид „мъмрене“. При липсата на законовите предпоставки за прилагане на чл.198 ЗМВР и за двете дисциплинарни нарушения, съдът намира, така наложеното с оспорената заповед по вид общо наказание за двете нарушения от „писмено предупреждение“ за определено при правилно приложение на закона, като са спазени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. В тази връзка липсата на изложени в заповедта мотиви на ДНО по отношение на преценката му да не наложи наказание „мъмрене", съдът намира, за несъществено нарушение. На оспорващия В. е наложен срок на наказанието „писмено предупреждение“ в минимално регламентирания в чл.199, ал.2 от ЗМВР размер от 3 м. На основание посочените съображения, съдът намира че в дисциплинарното производство правилно е приложен материалния закон. Съдът намери за необходимо да изложи всички гореописани съображения с цел оспорващия да се запознае с преценката на съда относно наличието на осъществени от него дисциплинарни нарушения. Независимо обаче от всичко гореизложено, съдът приема оспорената Заповед за нищожна, по следните съображения: По аргумент на чл.168, ал.2 от АПК, съдът следи служебно и обявява нищожността на акта, дори и да няма искане затова. По аргумент на чл.19, ал.2 от ЗМВР за служителите на териториалните служби, каквато в случая се явява ОС „ИН“ – Велико Търново, се прилагат разпоредбите от глава седма до глава дванадесета от ЗМВР, където попада и глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР. Съгласно чл.204, т.3 от ЗВМР за служителите на младши изпълнителски длъжности, за всички наказания по чл.197 от ЗМВР, наказанията се налагат от ръководителите на структурите по чл.37 от закона. Според чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министерството на правосъдието със седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, а областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", т.е. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и нейните териториални структури не са част от структурата на МВР, а от тази на Министерството на правосъдието. По аргумент на чл.13, ал.2 от ЗИНЗС, ръководител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е Главният директор на ГД „ИН“, а съгласно изричната норма на чл.13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС, правомощието да наказва служителите в териториалните ѝ служби е възложено от закона на Главния директор на ГД „ИН“, без да е регламентирана в закона възможност за делигиране на права. Следователно по силата на чл.13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС единствено Главният директор на ГД „ИН“, разполага с правомощието и има материалната компетентност да наказва служителите в териториалните ѝ служби, каквато в случая се явява ОС „ИН“ – Велико Търново, в структурата на която безспорно оспорващият е заемал длъжността „младши инспектор“ и „Надзирател II-ра степен“ в арест – Разград, към районна служба“ИН“ – Разград III-та категория при ОСИН – Велико Търново. Липсата на материална компетентност на органа, издал акта, съставлява съществен порок и винаги води до нищожност на акта. Последното е основание по чл.146, т.1 от АПК и е достатъчно като такова за отмяна акта. В случая дисциплинарното производство се явява проведено и Заповед № Л-1019/07.10.2025г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново се явява издадена от материално некомпетентен ДНО. По изложените съображения съдът намира Заповед № Л-1019/07.10.2025г., на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново – комисар П. Л., за нищожна и следва същата като такава да бъде обявена, дори в случая да липсва такова искане от страна на оспорващия, на основание чл.168, ал.2 от АПК. С оглед на това, че Заповедта не е издадена по искане на В. Н. В. не е налице и основание за приложение на разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК. При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски да бъде уважено. В случая претендираният, като разход, размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лева е малко над размера на този по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Предвид това и след като отчете, че от страна на адвокат М. е осъществено реално процесуално представителство, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че така претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита и следва да бъде уважен. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 1010 лева, съставляващи 10 лева платена такса от оспорващия за настоящото дело и 1000 лева платено възнаграждение за един адвокат. Посоченият размер, след неговото превалутиране, се явява в размер на 516.40 евро. Следва разноските да бъдат възложени на ЮЛ съгласно пар.1, т.6 от ДР на АПК . Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.първо от АПК, съдът