Решение № 16 от 24.2.2026 г. на Районен съд - Дряново по дело № 457/2024 г.

С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът П. И. Д. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.12.2022 г., около 12,05 часа, на гл. път Велико Търново – Габрово при км. 123+235, настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № ••• с прикачно ремарке „Рендерс“ с peг. •••, управляван от М. М. М. от гр. Варна, поради несъобразена скорост навлязло в лентата за насрещно движение и ударило управляваният М. Д. С. а лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. •••. Твърди, че пътувал на предната дясна седалка до водачката с поставен колан. Заявява, че вследствие на този удар получил следните увреждания на здравето: фрактура на 9-то ребро вдясно отзад, контузия на гръдния кош с болков синдром отпред по гръдната кост и в горната част на гърба, кръвонасядане и повърхностно охлузване на дясното коляно – по предно-вътрешната повърхност и в долната част с размери около 5/ 7 см., болки в областта на коляното отзад. Бил 4 дни на лечение в отделението по хирургия на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" Габрово, след което бил изписан на домашно лечение. Бил в отпуск поради временна нетрудоспособност 55 дни до края на януари 2023 г. с много силни болки в областта на гърдите и коляното. След това се върнал на работа, но доста дълъг период от време не можел да работи пълноценно, тъй като бил професионален военнослужещ и работата му изисквала отлично здраве и способност за усилена физическа активност. Посочва, че по тези причини преживял много болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, рентгенова снимка, прегледи и лекарства в общ размер на 128,57 лв. Всички тези вреди следвало да бъдат обезщетени от виновният за причиняването им водач. Воденото наказателно производство по случая приключило с одобрено споразумение на Районен съд Дряново по АНД № 113/2024 г., с което водачът на товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № ••• с прикачно ремарке „Рендерс“ с per. ••• М.М.М. бил признат за виновен за причиняването на процесното ПТП поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което бил извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б"б", предл. второ, във вр. чл. 343, ал, 1 от НК. По отношение гражданската отговорност на собственика и водачите на управляваният от Матев товарен автомобил имало сключен договор за застраховка със ЗАД "Алианц България" АД със срок на действие до 06.10.2023 г. Предявил претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ при ответното дружество, въз основа на която била образувана щета №1000/23/217/500048, но не било предложено и изплатено обезщетение. Моли съда да осъди ответното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП в размер на 10 000 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за лечението в размер на 128,57 лв., двете ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя (02.05.2023г.) до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. С определение от 10.02.2025 г. съдът е прекратил частично производството по делото по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 29,20 лв. до пълния претендиран размер от 128,57 лв, като недопустим на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на процесуалния представител на ответното дружество Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници" чрез адвокат С. М. от САК, в който оспорва като частично недопустим предявения иск за имуществени вреди за размера над 29,20 лв. до претендирания 128,57 лв. Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 от КТ увреденото лице е длъжно да предяви пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ. Същото представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по смисъла на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Видно от представената с исковата молба претенция ищецът не бил предявявал претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 128,57 лв., а само за 29,20 лв., представляващи разходи за болничен престой и рентгенова снимка. Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден договор, сключен с ответното дружество за товарен автомобил „Рено премиум“ с рег. •••. Оспорва вида и обема на твърдените от ищеца вреди. Счита, че получените от ищеца травми не могат да доведат до съществени затруднения в ежедневието на пострадалия, още повече да причинят описаните болки и страдания. Касаело се за мекотъканни увреждания (натъртвания), от които ищецът се възстановил напълно в кратки срокове. Оспорва твърдението, че 9-то дясно ребро било счупено. Посочва, че твърденият период на възстановяване не се доказвал от представените документи. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че размерът на иска не съответства на твърдените вреди и бил несъразмерно висок съобразно принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че процесното събитие на 01.12.2022г. представлявало трудова злополука, за което на този етап твърди, че ищецът е получил обезщетение от своя работодател, което напълно обезщетява претърпените от него неимуществени вреди. Предвид неоснователността на главния иск оспорва основателността на акцесорния иск за заплащане на законна лихва. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за произнасяне по предявената претенция от ищеца изтекъл на 10.06.2023г., т. е. най-ранната дата, от която ищецът може да претендира лихва за забава е 11.06.2023г. По искане на ответника в производството е допуснато участието на трето лице помага „ЗК Лев инс“ АД. Видно от становището на третото лице помагач същите оспорва твърденията на ответника, че водач на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег. № ••• с поведението си станал причина или допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП. Оспорват изцяло наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност и вина на действията на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег.№ •••, причинно - следствена връзка между действията на застрахования към ЗК „Лев Инс“ АД водач и настъпилия вредоносен резултат. Твърдят, че водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис”, с рег. № ••• няма вина за настъпилото ПТП. Не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Не били представени доказателства от ищеца или ответника в тази насока. Оспорват изцяло твърдяният механизъм на ПТП изложен в отговора на исковата молба. Оспорват твърдението, че водача на лек автомобил „Тойота" Я. М. не спазвал необходимата дистанция и не реагирал своевременно на намаляващия скоростта си и движещ се пред него лек автомобил „Фолксваген", което било в пряка връзка с настъпването на ПТП. Твърдят, че дистанцията и реакцията на водача на МПС „Тойота" не били противоправни, като удара бил непредотвратим за него поради внезапния удар между товарен автомобил „Рено" и лек автомобил „Фолксваген", като „Фолксваген" не се явявал намаляващ скоростта си автомобил, а внезапно възникнало препятствие на пътя поради установяването му на пътното платно вследствие на удара с товарния автомобил „Рено". Лекият автомобил „Фолксваген” възникнал като опасност за водача М. едва след настъпването на ПТП между „Рено” и „Фолксваген", като последния се установил в опасната му зона в този момент. От друга страна, дори да се установи виновно и противоправно поведение у водача на лек автомобил „Тойота", което допринесло за удара между „Тойота” и „Фолксваген", оспорват възникналия вредоносен резултат да е в причинна връзка с този удар и водача на „Тойота" да е станал причина или да е допринесъл за натъпилите щети. Травматичните увреждания на ищеца били възникнали вследствие на първоначалния удар между товарен автомобил „Рено” и „Фолксваген". Интензитетът на този първи удар бил значителен, предвид разликата в масите на двата автомобил. Твърдят, че вторият удар, от съприкосновението с лек автомобил марка „Тойота" нямал достатъчен интензитет, за да причини допълнителни увреждания на ищеца, доколкото същия бил с незначителна кинетична енергия. Предходното в допълнение със зоната на удара между двете превозни средтва водело до извода, че второто по време ПТП не било в състояние да доведе до нови травматични последици за ищеца. Правят възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на собствените му травми поради извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в пътуване на пострадалия на моторно превозно средство без правилно поставен обезопасителен колан. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалия, не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което настъпили травмите. Твърдят, че телесните травми на пострадалия възникнали поради свободното движение на тялото му във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържат възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент. Оспорват размера на предявените искови претенции за неимуществени вреди, като поддържат, че същите били недължими, а отделно - прекомерни и заявени в противоречие както с чл. 45 от ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Оспорват претенцията за имуществени вреди по основание, като считат, че същите били недължими от една страна, като прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорват и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното : От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022- 1034-506 от 01.12.2022 г. е видно, че автомобил, управляван от М. Д. С. е участвал в ПТП на посочената дата, настъпило на път I-5, км. 123 +235 м. В протокола е описано, че товарен автомобил с рег. № ••• и теглено от него полуремарке ••• навлиза в насрещното движение и удря движещите се ••• и •••. Като пострадали са посочени водачът на лекия автомобил М. Д. С. и П. И. Д. – пътник. Представена е справка от Гаранционен фонд, че към дата 01.12.2022 г. ПС с регистрационен номер ••• има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Алианц България“ АД с начална дата на покритие 06.10.2022 г. и крайна дата на покритие 06.10.2023 г. С приложения протокол от 06.11.2023г. от съдебно заседание по АНД •••. по описа на Районен съд Дряново е одобрено споразумение между Районна прокуратура Габрово и адвокат Ж. Г. от АК – Варна, като защитник на обвиняемия М. М. М., по силата на което обвиняемият се е признал за виновен в това, че при форма на вината несъзнавана непредпазливост на 01.12.2022 г. на път I-5 в община Дряново, в близост до разклона за с. Зая, община Дряново при управление на МПС товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. ••• и прикачено ремарке, с рег. •••, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие; чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място – движил се с превишена скорост от 73,54 км./ч./ и причинил на П. Д. П. от с. Миндя, общ В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горен ляв зъб /резец 22/, представляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради което и на основание чл. 381, вр. с чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева, както и да заплати сумата 5 лв. по сметка на Районен съд Дряново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Представено е съдебномедицинско удостоверение № 272/ 2022 г. на д-р Я. К., съдебен лекар е видно, че на 03.12.2022 г. по негово желание прегледал ищеца, при което установил следните увреждания : контузия на гръдния кош с болков синдром отпред по гръдната кост и в горната част на гърба, счупване на 9-то ребро вдясно отзад с болезненост; кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, болка отзад на коляното. Оплаквания от болки в гръдния кош при движение. Получените увреждания отговарят да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК) с период на възстановяване около 1 – 1,5 месеца (във връзка със счупеното ребро). При нужда консултация на дясното коляно при ортопед. На 10.03.2023 г. ищецът е предявил претенция по чл. 380 от КТ до ответното дружество, като вследствие на настъпилото ПТП на 01.12.2022 г. е претендирал сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от причинените телесни повреди, вследствие на гореописаното застрахователно събитие, както и 29,20 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. Видно от представеното по делото уведомление № 2-101-4101-3444/ 29.05.2023 г. при застрахователя била образувана преписка по щета 1000/23/217/500048. За установяване основанието и размера на претенцията за застрахователно обезщетение били изискали допълнителни документи с цел установяване на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, както и за установяване на претърпените вреди, тъй като представените документи били крайно недостатъчни, за да се определи размерът и основателността на претенцията. Поради което дружеството не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетение. По делото е приложено като доказателство удостоверение № 23-002233398/ 14.02.2025 г. на НОИ, ТП Стара Загора, видно от което на ищеца за периода от 01.12.2022 г. до 01.03.2023 г. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за м. 12.2022 г. в размер на 1082 лв. на 21.12.2022г. и за м. 01.2023 г. – 1082 лв. на 30.01.2023 г. Видно от писмо на Военно формирование 36150, гр. Стара Загора за времето от 28.11.2022 г. до 02.12.2022 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Отпускът е бил прекратен поради ползване на отпуск за временна нетрудоспособност за времето от 01.12.2022 г. до 25.12.2022 г. на основание болничен лист. Причината за нетрудоспособността съгласно болничния лист е нетрудова злополука. Порадо което на ищеца не е изплащано обезщетение за трудова злополука от формированието. Свидетелят Е. К., познат на ищеца, посочи, че около 13,00 ч. на 01.12.2022 г. се обадила майката на приятелката му М. С., че са претърпели инцидент до с. Зая и М. и ищецът били взети с линейка. Първо отишъл да види М.. След това видял и П., който чакал за скенер. Държал се за кръста, не можел да диша, оплаквал се от силно задушаване, казал, че го болели краката. П. останал в болницата седем дни. Известно време след изписването го видял отново и ищецът се оплаквал, че не е добре. Една седмица преди съдебното заседание се чули по телефона и ищецът му казал, че е спрял работа, защото не можел да работи. Свидетелката Я. М. заяви, че била участник в ПТП с лек автомобил „Тойота Аурис“. След разклона за с. Зая се движела колона от няколко автомобила, като нейният бил втори. Видяла в завоя, че тирът поднесъл и кабината тръгнала надясно, а цялата задна част се насочила към колоната от автомобили. Ремаркето на камиона ударило първата кола, а тя ударила нейната кола. Автомобилът, който се движел пред нея бил много зле, дори се учудила, че хората били невредими. Видно от заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. И. пътно транспортното произшествие е протекло на 01.12.2022 г. около 12,05 ч., като товарен автомобил „Рено Премиум" с per. № ••• с прикачно ремарке „Рендерс" с per. •••, управляван от М. М. М. от гр. Варна се движи в посока към гр. Велико Търново, като достига километър 123+ 235 м. в района на отклонение за село Зая. В обратна посока към гр. Дряново се движат колона от леки автомобили. Първи автомобил в колоната се е движил лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. •••, управляван от М. Д. С. от село Миндя, обл. Велико Търново, с пътници, като пътник на предна дясна седалка е бил ищеца по делото П. И. Д.. След лек автомобил Фолксваген се движи лек автомобил „Тойота Аурис" с per. № •••, управляван от свидетелката по делото Я. Д. М.. Времето е било студено, пътната настилка мокра, видимостта е била нормална за светлата част на денонощието. Леките автомобили, при преминаване разклона за с. Зая и достигане на левия за тях завой, са се движили със скорост в рамките на 44 - 45 км/ч., като автомобил Тойота се движил на разстояние не по-малко от 12,5 м. след автомобил Фолксваген. При навлизането в десния за нея завой, товарната автокомпозиция се е движила със скорост около 81 км/ ч., която скорост била съизмерима с критичната скорост на движение в завоя около 83 км/ ч. При навлизането в десния за нея завой, при скоростта на движение, товарната автокомпозиция загубва устойчивостта си на движение, като полуремаркето ротира в посока по часовата стрелка и навлиза със задната си лява част и лява страна в лентата за движение. При този процес се осъществява удар на предна и предно странична лява част на автомобил Фолксваген в зоната на задна лява част на полуремаркето, задна лява гума и ляв край на задната рамка (броня). По отношение на платното за движение, ударът се осъществява в лентата на движение на леките автомобили, като за посоката им на движение, ударът се осъществява надлъжно на платното за движение. Водачката на автомобил Тойота възприема начина на движение на автокомпозицията и реагира за спиране преди удара между Фолксваген и полуремаркето, когато Тойота е била на 22 - 23 м. от задната част на Фолксваген, при положението му при удара с полуремаркето. Разстоянието между предните части на влекача на автокомпозицията и на автомобил Тойота, при реагирането на водачката на Тойота е било около 52 м., между влекача и автомобил Фолксваген около 40 м. След края на удара лек автомобил Фолксваген, започвайки ротиране в посока обратна на часовата стрелка, изменя движението на масовия си център назад и надясно. При това движение се осъществява кос, ексцентричен удар между задна лява ъглова част на Фолксваген в зоната на предна дясна част на автомобил Тойота Аурис. По отношение на платното за движение, този втори удар се осъществява също в лентата на движение на леките автомобили, като за посоката им на движение, ударът се осъществява надлъжно на платното за движение, на разстояние 2,5 м. преди ориентир 2, отчетено надлъжно на платното за движение. При този удар, скоростта на автомобил Фолксваген е в рамките на 59-60 км/ ч., а на автомобил Тойота - в рамките на 40-41 км/ч. След края на удара, лек автомобил Фолксваген продължава ротирането в посока обратна на часовата стрелка и движение преимуществено на дясно, със задната част към десния банкет, като се установява в заснетото при огледа положение. Лек автомобил Тойота след удара, ротирайки в посока по часовата стрелка се движи с масов център основно надясно и назад спрямо първоначалната му посока на движение. При това движение автомобилът навлиза с предна част на десния банкет и се установява в заснетото при огледа положение. При удара на автокомпозицията с лек автомобил Фолксваген, действащите ударни сили способстват за стабилизиране на движението на автокомпозицията, като водачът успява да овладее движението й. Автокомпозицията се движи, намалявайки скоростта си, като в края на този процес, водачът дозадейства спирачната система и спира в края на движението ефективно, отлагайки спирачна следа от задна лява гума на полуремаркето, в заснетото при огледа положение. От техническа гледна точка причината за настъпване на процесното произшествие е загубата на устойчивостта на движение на автокомпозицията поради скоростта на движение в десния за нея завой, при което ремаркето навлиза в лентата за движение на леките автомобили. Механизмът на осъществяване на ударите и начина на реагиране на водачката на автомобил Тойота определя процес на навлизане на ремаркето в насрещната пътна лента за време, което е съизмеримо с времето за реагиране на водачките на автомобилите Фолксваген и Тойота. От техническа гледна точка, те не са разполагали с време да предотвратят осъществените удари. Пътно транспортното произшествие е протекло на 01.12.2022 г., около 12,05 часа, на главен път ПП 1-5 гр. Велико Търново - гр. Габрово, при километър 123+235 м. в зоната на ляв завой при посока на движение към гр. Габрово. В началото на мантинелата при движение в посока към гр. Велико Търново има монтиран пътен знак А28 - кръстовище с път без предимство, а при движение към гр. Дряново, вдясно са монтирани пътни знаци А21 (възможна поява на домашни животни) и Ж19 - препоръчителна скорост 60 km/h. Организацията на пътната сигнализация и значимостта й за зоната на протичане на произшествието определят, че максимално разрешената скорост в района на процесната катастрофа за леките автомобили е била 90 км/ ч. и препоръчителна скорост на движение в завоя 60 км/ ч. По отношение на товарната автокомпозиция, максимално разрешената скорост на движение в пътния участък била 70 км/ ч. Товарната автокомпозоция при навлизане в десния за нея завой и при осъществяване на удара с автомобила е била със скорост 81 км/ ч. Лек автомобил Фолксваген и лек автомобил Тойота са се движили един след друг при скорост около 44,3 км/ ч. Скоростта на автомобил Фолксваген при удара с лек автомобил Тойота (след придобиване на скорост при удара с автокомпозицията) е 59,6 км/ ч. Скоростта на лек автомобил Тойота при осъществяване на удара с Фолксваген е 40,7 км/ ч. Лекият автомобил Тойота се е движил със скорост около 44,3 км/ч., която е значително по-малка от максимално разрешената за процесния пътен участък скорост от 90 км/ ч. Необходимото разстояние за аварийно спиране на автомобил Тойота за неподвижно препятствие (опасна зона за спиране за неподвижно препятствие), при скоростта му на движение е 26,4 м. Критичният анализ определея, че лек автомобил Тойота се е движил след лек автомобил Фолксваген на разстояние по-малко от 12,5 м. от задната му част. Водачката на Тойота е реагирала с намаляване на скоростта на автомобила, когато е била на разстрояние около 22,3 м. от задната част на автомобил Фолксваген, тоест реагирала е на възникналата ситуация преди осъществяване на удара между Фолксваген и ремаркето. Тя е реагирала около 1,9 с. преди контакта на Фолксваген с ремаркето. В този аспект от техническа гледна точка може да се счита, че водачката е реагирала своевременно на движението на товарната автокомпозиция. По отношение на осъществения удара между Фолксвгаен и Тойота времето от началния контакт между Фолксваген и ремаркето и удара между леките автомобили е 0,55 с. Това време е по-малко от времето за реагиране на водачката на Тойота. Ако се приеме за момент на възникване на опасността момента на удара между Фолксваген и ремаркето, водачката на Тойота не е разполагала с време за реагиране на този удар. Освен това за това време, след удара на Фолксваген в ремаркето този автомобил е върнат назад, към автомобил Тойота, като това скъсява дистанцията между автомобилите. Определянето дали водачката на автомобил Тойота е можела да предвиди това връщане назад не е от компетентността на вещото лице. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че към момента на инцидента ищецът е получил следните увреждания – контузия на гръдния кош с болков синдром отпред по гръдната кост и в горната част на гърба, счупване на 9-то ребро вдясно отзад (по гърба) с болезненост; кръвонасядане и охлузване на дясното коляно (предно-вътрешна повърхност), болка отзад на коляното. Имал е оплаквания от болки в гръдния кош при движение. Причинените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК), с период на възстановяване около 2 месеца (срокът е най-вече заради счупеното ребро, а и болките в коляното). Проведено е болнично лечение и последващо домашно-амбулаторно лечение с различни медикаменти, по отношение на изброените травми и последиците от тях. Общият комфорт на живот е бил снижен за около един месец. По същество травмите не изискват съществена намеса с чужда помощ, но през периода на лечението от около един месец и половина след инцидента пострадалият е бил с ограничена активност (поради счупеното ребро и болките в коляното), съответно с нужда от асистенция за някои домашни грижи. Интензитетът на изпитваните болки е бил значителен в момента на травмата и през първите 2-3 дни след нея, като впоследствие е имало силни болки (заради счупеното ребро) през първите около 15-20 дни от лечението и умерени до намаляващи болки през първия месец и половина - два от момента на травмата. По-леки болки е възможно да е имало през последващите месеци в областта на гръдния кош и коляното. Настъпило е възстановяване, но е възможно да има поява на болезненост в травмираните области след по-значително натоварване и смяна на времето. Приложените документи за заплатен болничен престой и медикаменти/консумативи са съотносими към проведено лечение на травмите. Медикаментите са предписани от лекуващи лекари и консултанти. Уврежданията на П. И. Д. са резултат от травма вътре в купето на автомобила при възникналото пътно-транспортно произшествие - в колана (от рязкото опъване и удар при инерционното движение напред на тялото), в зона под таблото - за краката (при удара отпред), в облегалката на седалката (при удара отзад), удар между двата крака на самия пострадал. Видимо от снимковия материал от огледа, не е отворен еърбег срещу пътника до водача. Няма следи от удар на главата, което се обяснява от наличието на поставен предпазен колан – в противен случаи би имало травми по главата от инерционно движение напред и удар в таблото или предното стъкло. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи, като компетентни, обосновани, изцяло защитени и допълнително аргументирани от вещите лице в съдебно заседание при отговорите на въпроси на съда и страните. При тези данни от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи : Исковата молба по настоящето гражданско дело е предявена от ищеца срещу ответника на 02.12.2024 г., т. е. повече от 3 месеца след подадената молба на 10.03.2023 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания при ПТП Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до момента. Поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим. Във връзка с посочения срок като предпоставка за допустимостта на иска в определение № 332/ 19.07.20218 г. по ч. търг. дело № 1614/ 2018 г., I търг. отделение на ВКС е прието, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенцията задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на обезщетението или да откаже плащане. Отделно от това съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен някои от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП. Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника документи е и констативен протокол за ПТП, описан като приложение под № 1. Разгледан по същество съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи за сумата 5112,92 евро (равностойност на 10 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.12.2022 г., изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от причинените на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в : контузия на гръдния кош с болков синдром отпред по гръдната кост и в горната част на гърба, счупване на 9-то ребро вдясно отзад (по гърба) с болезненост; кръвонасядане и охлузване на дясното коляно (предновътрешна повърхност), болка отзад на коляното. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между ответника и виновния водач, реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск. По делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото не е спорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от 10.03.2023 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Установи се по делото от приложения протокол от съдебно заседание по АНД № 113/ 2024 г. на Районен съд Дряново, че обвиняемият М. М. се е признал за виновен в това, че при форма на вината несъзнавана непредпазливост на 01.12.2022 г. на път I-5 в община Дряново, в близост до разклона за с. Зая, община Дряново при управление на МПС товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. ••• и прикачено ремарке, с рег. •••, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие; чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място – движил се с превишена скорост от 73,54 км./ч./ и причинил на П.Д.П. от с. Миндя, общ Велико Търново средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горен ляв зъб /резец 22/, представляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради което и на основание чл. 381, вр. с чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което съдът намира за доказано, че е налице противоправно виновно поведение от водача на товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. ••• и прикачено ремарке, с рег. •••, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие и чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място, като се движил с превишена скорост и причинил ПТП с лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ••• в който на предната седалка до шофьора пътувал ищецът. Относно възражението на ответника за съпричиняване на ПТП в резултат от виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобил „Тойота аурис“ с рег. № •••. Съдът съобрази на първо място, практиката на ВКС (решение № 121/ 18.09.2014 г. по търг. дело № 2859/ 2013 г. на І търг.отделение, решение № 37/ 01.09.2015 г. по търг. дело № 1070/ 2014 г. на ІІ търг. отделение, решение № 192/ 02.11.2017 г. по търг. дело № 416/ 2017 г. на І търг. отделение, решение № 52/ 28.05.2019 г. на ВКС по търг. дело № 1497/ 2018 г., I търг. отделение, решение № 50153/ 09.11.2022г. на ВКС по търг. дело № 1648/ 2021 г., II търг. отделение и други), в която се приема, че при съпричиняване по смисъла на чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, както и че не следва да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат. Относимо е и произнасянето на ВКС в решенията по т. д. № 525/ 2008 г. на ІІ търг. отделение и т. д. № 286/2010 г. на І търг. отделение по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – намаляване на обезщетението за вреди предпоставя установен конкретен принос на увредения. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице именно когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на вредата. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 от ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. В конкретния случай, независимо от изложеното, по делото не се събраха доказателства, от които да се установи виновно и противоправно поведение на водача на МПС „Тойота аурис“ с рег. № •••. Напротив от събраните по делото доказателства и от заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че непосредствено преди настъпване на ПТП лекият автомобил „Тойота Аурис“ се е движил със скорост около 44 км./ч., която скорост е значително по-ниска от максимално разрешената му като клас автомобил за процесния пътен участък - 90 км./ч. Водачката на автомобила е предприела действия за спиране, но от момента на удара между автомобила Фолксваген и ремаркето на товарния автомобил, не е разполагала с време за реагиране на този удар. След края на удара с автокомпозицията, лекият автомобил Фолксваген започвайки ротиране в посока обратна на часовата стрелка, изменил движението на масовия си център назад и надясно. При това движение се осъществил кос, ексцентричен удар между задна лява ъглова част на Фолксваген в зоната на предна дясна част на автомобил Тойота Аурис. Водачката на автомобил Тойота не е била длъжна и не е могла да предвиди движението на автомобила на ищеца след удара с товарния автомобил. Видно от заключението след удара автомобил Фолксваген дори е върнат назад към автомобил Тойота, като това допълнително е скъсило дистанцията между автомобилите. Поради което съдът приема, че водачката на автомобил Тойота няма вина за настъпване на вредите, тъй като поведението нито е поставило началото на причинно-следствения процес, нито е способствало за неговото развитие, поради което възражението за съпричиняване е недоказано. В резултат на причиненото ПТП от водача на товарния автомобил са настъпили описаните по-горе телесни увреждания на ищеца. От приложените писмени доказателства – медицински документи, издадени на името на ищеца, показанията на свидетелите, както и от приетата съдебно медицинска експертиза се установяват по несъмнен начин уврежданията, които са получени при ПТП, при което ищецът е бил с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай следва да има и травма на главата, която видно от заключението на вещото лице по т. 7 в случая не е налице. Поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът бил без поставен предпазен колан, тъй като от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства такова съпричиняване не бе установено. На следващо място по делото безспорно се установи, че за товарния автомобил, управляван от виновното за настъпване на процесното ПТП лице към датата на произшествието на 01.12.2022 г. е имало сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника ЗАД "Алианц България" АД. Поради гореизложеното е налице основание за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на увреждащото моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. ••• за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на травматичните увреждания от настъпило по вина на този водач пътно транспортно произшествие. Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/ 1968 г. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика (решение № 25/ 17.03.2010 г. по търг. дело № 211/2009 г. на ВКС, II търг. отделение, решение № 142/ 01.10.2012 г. по търг. дело № 957/ 2011 г. на ВКС, II търг. отделение, решение № 189/ 04.07.2012 г. по търг. дело № 634/ 2010 г. на ВКС, II търг. отделение, решение № 73/ 16.09.2013 г. по търг. дело № 964/2011 г. на ВКС, II търговско отделение и други). Съдът съгласно приетите заключения на назначените по делото експертизи за механизма на процесния пътен инцидент и за участниците в същия, за вида, характера и степента на получените от ищеца травматични увреждания, представляващи няколко леки телесни повреди, при които е налице едновременно травма на гръдния кош и контузия на коляното на десния крак, както и давайки вяра на показанията на свидетелите за претърпените от ищеца болки, страдания, неудобства и дискомфорт след получаване на уврежданията в резултат на ПТП, намира, че обезщетение от сумата от 5112,92 евро (равностойност на 10 000 лв.) съответства на установените в задължителната съдебна практика критерии, като: възраст на пострадалия – 53- годишна към датата на увреждането, интензитета и продължителността на понесените болки, страдания и битови неудобства от причинените физически травми през оздравителния и възстановителен периоди, които са продължили около два месеца след ПТП. Съдът взе предвид още икономическите условия към 2022 г. – минимална работна заплата от 710 лева. Въз основа на горните критерии по чл. 52 от ЗЗД и по справедливост отнедели, че ответникът следва да заплати сумата от 5112,92 евро (равностойност на 10 000 лв.) за причинените телесни увреждания на ищеца. Видно от приетия като доказателство болничен лист № Е20222718431 от 05.12.2022 г. причина за временната нетрудоспособност на ищеца е злополука – не трудова. По тази причина на същия не е било изплатено обезщетение за трудо злополука от работодателя Военно поделение Стара Загора. Поради което възражението на ответника в тази посока е неоснователно. Установи се, че ищецът е направил разходи за болничен престой и рентгенова снимка във връзка с получените травми при ПТП на стойност 29,20 лева или 14,93 евро, поради което искът за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до този размер, за който следва да бъде уважен. Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.03.2023 г., датата, за която има данни и приложени писмени доказателства по делото, че ищецът е предявил претенцията за плащане на обезщетение за претърпени от ПТП на 01.12.2022 г. неимуществени вреди пред ответника. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в решение № 79/ 04.08.2022 г. по търг. дело № 967/ 2021 г. на І търг. отделение, решение № 72/ 29.06.2022 г. по търг. дело № 1191/ 2021 г. на І търг. отделение и други. При този изход на делото на процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 664,68 евро (равностойност на 1 300 лв.). С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 беше прието, че Наредба 1/ 09.07.2004г. противоречи на чл. 101, §1 на ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба, но настоящият съдебен състав счита, че този минимум следва да се приеме като индикативен, спрямо който да се преценява справедливият размер. След преценка на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника на ищеца, икономическите отношения в страната и с оглед уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди, съдът определи възнаграждение в посочения размер. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 204,52 евро (равностойност на 400 лв), тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса по делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса от 2,56 евро (равностойност на 5 лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът е посочил банкова сметка, която на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да се впише в решението. От 01.01.2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 70 от 20 август 2024 г. Официалният валутен курс на лева към еврото е 1, 95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/ 98 на Съвета, влязло в сила на 01.01.2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро. В настоящия случай паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 01.01.2026 г. Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти, установен в чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97, въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането. Воден от гореизложеното, съдът